Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 54
Ботевград, 06.03.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БОТЕВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, втори съдебен състав, в публичното заседание на шести февруари през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ЦВЕТКОВА
при секретаря-Таня Бончева,
като разгледа докладваното от
СЪДИЯТА ЦВЕТКОВА
гражданско
дело № 284 по описа за 2018 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно и
субективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с Договор за кредит за текущо потребление, сключен на
05.11.2012г. между „Б. Д.С.К.“ЕАД и наследодателя И. И. Д., починал на
15.12.2014г., чл.86 от ЗЗД във вр. с чл.60, ал.1 от
Закон за наследството/ЗН/.
“Б. Д.С.К.”ЕАД, със седалище и адрес на
управление гр.С., ул.“М.”№*, с ЕИК:*********, чрез пълномощник юрисконсулт И.С.К.,
моли да бъде осъден И.И.Д. ***, с ЕГН: **********, като
наследник по закон на И. И. Д.,***, починал на 15.12.2014г., който е
кредитополучател по Договор за кредит за текущо потребление, сключен на 05.11.2012г.,
да заплати сумата-главница от 1319.44лв. по Договор за кредит за текущо
потребление, сключен на 05.11.2012г., както да заплати и сумата от 537.65лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 27.01.2015г. до 08.02.2018г.,
както да заплати и сумата от 282.43лв.,
представляваща санкционираща лихва за периода от 25.12.2015г. до 08.02.2018г.,
както да заплати и сумата от 120лв., представляваща такса „разходи по изискуем
кредит“, ведно със законната лихва върху горната сума-главница, считано от
датата на предявяване на иска на 09.02.2018г. до окончателното заплащане, както да заплати и направените разноски по
настоящето дело.
В
с.з. ищецът “Б. Д.С.К.”ЕАД, чрез пълномощник юрк.И.К.
/пълномощно на л.5/, е депозирал молба с
вх.№8210 от 12.12.2018г., с която заявява, че
поддържа исковата молба.
Ответникът-И.И.Д. ***, чрез назначения
му особен представител адв. Б.М. от САК, е направил възражение по горните
искове и е представил писмен отговор с вх.№ 6842/22.10.2018г., в предвидения в
закона срок.
В писмения отговор ответникът, чрез
назначения му особен представител адв. М. от САК, оспорва исковете и моли да
бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни, за това, че прави възражение за
изтекла погасителна давност. Освен това оспорва и подписа, положен от
наследодателя на ответника или от Иван Д. на Договор за кредит за текущо
потребление, сключен на 05.11.2012г., тъй като няма положен негов подпис и
същият не е изписал собственоръчно трите си имена, както и е налице разлика
между поставените подписи от кредитополучател на първа и втора страница, като
заявява, че горният документ е неистински. Няма доказателства, че Иван Д. е
получил кредита, предмет на описания по-горе договор за кредит. Търсените
размери на договорна и санкционираща лихва обхващат периоди от време след
смъртта на Иван Д., като със смъртта му се прекратява договора за кредит, тъй
като се прекъсва облигационната връзка, договорът преустановява действието си
занапред. Всички задължения възникнали по един договор след смъртта на
наследодателя, не представляват задължения на наследството към момента на
откриването му и за тях не може да се ангажира отговорността на наследниците.
Освен това, ако падежът на задължението настъпва след като наследодателят е
починал, наследниците изпадат в забава едва 7 дни след като са получили покана
от кредитора. Оспорва юрисконсултско възнаграждение в
размер на 700лв., тъй като същото е прекомерно.
В с.з. ответникът И.И.Д., чрез назначения му особен представител адв.Б.М. от
САК поддържа направените възражения в писмения отговор освен възражението, че
наследодателят Иван Д. не се е подписал на Договор за кредит за текущо
потребление, сключен на 05.11.2012г. Моли да се отхвърлят исковете като
неоснователни и недоказани.
От събраните по делото доказателства,
обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено
следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Ответникът И.И.Д. е
единствен наследник по закон на И. И. Д.,***, починал на 15.12.2014г., тъй като е негов низходящ или син.
Горното се установява от приложеното писмено доказателство-копие от
удостоверение за наследници №74, издадено на 20.02.2018г. от Община П..
От приложените писмени доказателства-Справки по лице от службата по
вписванията-Ботевград за периода от 01.01.1992г. до
11.12.2018г. за лицето И. И. Д./наследодател/ и за лицето И.И.Д./негов
наследник по закон и ответник по делото/, се установява, че на 11.03.2010г.
наследодателят И. И. Д. е станал собственик чрез договор за продажба на
недвижим имот-поземлен имот с пл.№ ****** в гр.П., м. Е. с площ от 2.490дка.
Ответникът е приел наследството на баща
си, тъй като след откриването му на 15.12.2014г., този имот, който ответникът е
придобил по наследство е придобит на 14.01.2016г. от трето лице, чрез Постановление
за възлагане от съдебен изпълнител по изпълнително дело № 260/2017г. по описа
на ДСИ при РС-Ботевград, по което ответникът И.И.Д. е
бил длъжник, т.е. налице е разпореждане в полза на ответника с недвижим имот в
гр.П., останал му по наследство от баща му.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че се установи, че ответникът е
приел мълчаливо, т.е. с конклудентни действия, а
именно разпореждане с недвижим имот в гр.П., останал му по наследство от баща
му И. И. Д. за погасяване на задължение на ответника.
Наследодателят на ответника И. И. Д. е сключил Договор за кредит за текущо
потребление, сключен на 05.11.2012г. между ищцовата банка
като кредитор и И. И. Д. като кредитополучател за сумата от 2600лв. със срок на
връщане от 48 месеца на равни месечни вноски, като страните са уговорили възнаградителна/договорна/ лихва и при просрочие
и санкционираща лихва.
От приетата по делото и неоспорена от
страните съдебно-счетоводна експертиза с вх.№ 693 от 29.01.2019г., изготвена от
вещото лице М.П.Т., която съдът кредитира като компетентна и обоснована, се
установява, че на 05.11.2012г. е усвоен предоставения от ищеца банков кредит от
2600лв. от наследодателя на ответника чрез превеждането му по негова разплащателна
сметка. Кредитът е погасяван съгласно погасителния план към договора до
08.12.2012г. или общо е платена сума-главница от 1280лв., договорна лихва от
514.48лв. и санкционираща лихва от 0.02лв. или общо са платени от наследодателя
сумата от 1795.06лв. От 07.01.2015г. до 05.11.2016г./крайният падеж на кредита/
не са погасени 21 броя пълни погасителни вноски от по 69.04лв. и 1 брой
последна погасителна вноска от 183.56лв. или общо 22 броя погасителни вноски за
сумата от 1633.40лв., от които сума-главница от 1319.43 и договорна лихва за
периода от 07.01.2015г. до 05.11.2016г. В табличен вид вещото лице М.П.Т. е посочила размера на главница и
договорна лихва за периода от време, в който не са внасяни погасителни вноски,
както и размера на договорната лихва до деня на предявяване на иска, размера на
санкциониращата лихва за периода от 25.12.2015г. до 08.02.2018г. и такса от
120лв., която е начислена при крайния падеж на кредита.
Горното се установява и от приложените по
делото писмени доказателства-копия от договор за кредит за текущо потребление
от 05.11.2012г., Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление
и извлечение от счетоводните книги на ищцовата банка
по този договор за кредит към дата 09.02.2018г.
Ищецът не е
представил по делото доказателства за това, че ответникът е бил уведомен за
настъпилата изискуемост на задълженията по описания по-горе договор за кредит
от 05.11.2012г. преди подаване на настоящата искова молба.
Няма данни и
твърдения ответникът да е извършил плащане по описания по-горе договор за кредит,
сключен от баща му с ищеца след откриване на наследството на И. И. Д..
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът намира, че така предявените обективно
и субективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.48 и чл.60 от ЗН за процесните
суми срещу ответника, като единствен наследник по закон на И. И. Д.,***,
починал на 15.12.2014г., който е кредитополучател по Договор за кредит за
текущо потребление, сключен на 05.11.2012г.,
са допустими, тъй като са налице
положителните и липсват отрицателни процесуални предпоставки.
Нормата на чл.48 от ЗН/Закон за наследството/
представлява оборима законова презумпция, т.е. с
откриване на наследството законът презумира факта, че наследството е прието като
наследниците носят отговорността по чл.60 от ЗН. В тежест на наследниците е да
представят доказателства за това, че са се отказали от наследството или че са
приели наследството по опис. По силата на наследяването наследниците на
починалия кредитополучател отговарят за задълженията по сключения от него
приживе договор за кредит. Отговорността на наследниците е на основание чл.60
от ЗН, а приемането на наследството се презумира на
основание чл.48 от ЗН. В този смисъл е и практиката на ВКС, отразена в Решение
№ 437 от 17.01.2012г. по гр.д.№
70/2011г., ІІІ г.о. на ВКС.
Поради гореизложеното съдът намира, че
ответникът по настоящето дело като единствен наследник по закон на починалия на 15.12.2014г.
кредитополучател И. И. Д. е пасивно легитимиран да отговоря по така предявените
от ищцовата банка искове.
Разгледани по същество-главният иск за сумата-главница от 1319.44лв., както и акцесорният иск за сумата от 313.97лв., представляваща
договорна лихва за периода от 27.01.2015г. до 05.11.2016г., които представляват
сбора от дължимите общо 22 броя вноски за периода от 07.01.2015г. до
05.11.2016г. по Договор за кредит за текущо потребление, сключен на
05.11.2012г., са изцяло основателни и следва да бъдат уважени като доказани, по следните правни съображения:
От представените по делото писмени доказателства и приетата
съдебно-счетоводна експертиза /СЧЕ/, изготвена от в.л. М.П.Т., която съдът
кредитира изцяло като компетентна и съответстваща на приложените писмени
доказателства, се установява, че ищецът доказа наличието на действително
сключен писмен договор за банков кредит, а именно Договор за кредит за текущо
потребление от 05.11.2012г., сключен между ищцовата
банка и наследодателя на ответника, от който се установява, че страните са се
съгласили наследодателят на ответника Иван Д. като кредитополучател да върне на
равни месечни вноски получената в кредит сума заедно с възнаградителна
лихва съгласно погасителен план, приложен към Договора. Крайният срок за
плащане е 05.11.2016г. Горният иск е предявен след като е настъпил крайния срок
за плащане по договора за кредит. Горните суми са дължимите съгласно
уговореното между страните по договора за кредит, отразени в табличен вид в
заключението на в.л. М.Т..
Възраженията на ответника, направени чрез
назначения му особен представител, че горните искове са погасени по давност, не
се споделят от настоящия съдебен състав, поради следните правни съображения:
Съдържанието на понятието „периодични
плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” от ЗЗД е изяснено с Тълкувателно решение
№ 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК. В съдебна практика,
формирана с решения на ВКС, се приема, че при договора за паричен заем, при
който връщането на заетата сума е уговорено да стане на вноски, е налице
неделимо, а не периодично плащане. Изтъква се, че в този случай се касае до съгласие
на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на части /арг. от чл.66 от ЗЗД/ без това да превръща договора в такъв
за периодични платежи /вж. решение № 261 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. №
795/2010 г., IV г. о., ГК и решение № 28 от 5.04.2012 г. на ВКС по гр. д. №
523/2011 г., III г. о., ГК, цитирани и от ищеца в представеното писмено
становище с вх. № 46135/ 30.09.2014 г./.
Разрешението на въпроса какъв е приложимият
давностен срок за погасяване на задължението по
главницата на договора за заем, когато връщането на тази главница е разсрочено
на отделни вноски /приема се, че това е общият петгодишен срок по чл.110 от ЗЗД, а не краткият тригодишен такъв по чл.111, б.”в” от ЗЗД/. Задължителната
съдебна практика обаче не установява някакъв различен момент от този, установен
в закона – чл.114, ал.1 от ЗЗД, от който да започва да тече давностният
срок. Съдът намира, че щом връщането на главницата на кредита е уговорено да
става на отделни вноски с определени падежи, то и изискуемостта на задължението
по всяка вноска настъпва отделно, респективно давностният
срок за всяка от тях тече самостоятелно от датата на нейния падеж съгласно
чл.114, ал.1 от ЗЗД или в случая най-ранно падежиралата
вноска е на 07.01.2015г./виж заключението на СЧЕ/ и най късната е на
05.11.2016г. Петгодишната погасителна давност не е настъпила за нито една от
тях, тъй като изтича след пет години, а искът е предявен на 08.02.2018г.
Кредитополучателят
И. И. Д. е починал на 15.12.2014г. като падежът на част от вноските по договора
е настъпил след датата на неговата смърт. Това конкретно се отнася до вноските
с падежи от 07.01.2015г. до 05.11.2016г. включително. Според чл.84, ал.1, изр.2
от ЗЗД, когато падежът на задължението е настъпил след смъртта на длъжника, както
е в случая, неговите наследници изпадат в забава след изтичане на 7/седем/ дни
от поканата. Ищецът не твърди и не представя доказателства да е канил ответника
да изпълни задължението на своя наследодател, поради което следва да се приеме,
че изискуемостта спрямо тях на посочените 22 броя погасителни вноски е
настъпила едва с депозиране на исковата молба в съда на 08.02.2018г., доколкото
същата играе ролята на такава покана. Щом изискуемостта на тези вноски настъпва
едва от датата на исковата молба, то няма как до този момент по отношение на
същите вноски да е текла погасителна давност.
В задължителната съдебна
практика /вж. напр. решение № 437 от 17.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 70/2011
г., III г. о., ГК/ се приема, че в нормата на чл.48 от ЗН се съдържа законова
презумпция, по силата на която законните наследници носят отговорността по
чл.60 от Закон за наследството ЗН/ от откриването на наследството по смисъла
на чл.1 от ЗН до доказване приемането на наследството по опис или отказ от
наследството. В този смисъл в доказателствена тежест
на ответника да установи, че се е отказал от наследството на своя наследодател
по предвидения за това в закона ред – чрез вписване на това негово изявление в Особената
книга на съда /чл.52 вр.чл.49, ал.1 от ЗН/, каквито
доказателства по делото не са ангажирани.
Действително съгласно чл.48 от ЗН
наследството не преминава по право и автоматично към наследниците. При
откриване на наследството, което в случая е станало на 15.12.2014г. със смъртта на наследодателя И. И. Д., лицето,
което има право да наследява е неговото дете или сина му И.И.Д.,
който се призовава към наследяване като придобиването на наследството става с
приемането му /изрично или мълчаливо/ и има обратно действие-от датата на
откриване на наследството.
В случая ответникът не е оспорил факта на
приемане на наследството.
От приложените Справки по лице от Службата по
вписванията-Ботевград за периода от 01.01.1992г. до
11.12.2018г. за лицето И. И. Д./наследодател/ и за И.И.Д./негов
наследник по закон и ответник по делото/, се установява, че пълнолетният
ответник е приел наследството на баща си с конклудентни действия,
тъй като се е разпоредил с недвижим имот в гр.П., придобит по наследство, който
е възложен с Постановление от съдебен изпълнител по изпълнително дело, по което
ответникът е длъжник.
По изложените съображения съдът намира, че
исковете по чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД – за главницата на заетата сума и възнаградителната /договорна/ лихва за срока на договора за
кредит, са основателни по отношение на вноските с падеж от 07.01.2015г. до 05.11.2016г.
включително. За тези вземания отговорността на ответника е съобразно
наследствената му квота - чл.60, ал.1 от ЗН.
Поради гореизложеното искат за сумата-главница
от 1319.44лв. следва да се уважи изцяло. По иска за договорна лихва следва да
се уважи само за сумата от 313.97лв. за периода от 27.01.2015г. до
05.11.2016г., а за разликата над тази сума до 537.65лв. за периода от
06.11.2016г. до 08.02.2018г. следва да се отхвърли като неоснователен и
недоказан.
Основателно е
и искането за заплащане на законната лихва върху сумата-главница от 1319.44лв.,
считано от 09.02.2018г. до окончателното заплащане/ така както е посочено в
исковата и уточнителните молби/.
Следва да се
отхвърлят изцяло и акцесорните искове за сумата от 282.43лв., представляваща санкционираща лихва за
периода от 25.12.2015г. до 08.02.2018г., както и за сумата от 120лв.,
представляваща такса „разходи по изискуем кредит“, тъй като поканата до ответника
като наследник на кредитополучателя, не е била отправяна – чл.84, ал.1, изр.2
от ЗЗД в периода от откриване на наследството на 15.12.2014г. до 08.02.2018г./предявяване
на исковете с настоящата искова молба/. По същите съображения, доколкото изпълнението
се търси от наследник, върху тези вноски не се дължи и мораторна
лихва за периода от уговорения падеж до 08.02.2018г., до която дата се
претендира лихвата.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото и съгласно чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца сумата от общо 740.78лв. за направени разноски по
делото за платена държавна такса /102.78лв./, депозит за особен представител/388лв./,
депозит за вещо лице/150лв./ и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100лв. съразмерно на уважената част от исковете.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА И.И.Д.
***, с ЕГН: **********, като наследник по закон на И. И. Д.,***, починал на 15.12.2014г.,
който е кредитополучател по Договор за кредит за текущо потребление, сключен на
05.11.2012г., да заплати на “Б. Д.С.К.”ЕАД, със
седалище и адрес на управление гр.С., ул.“М.”№*, с ЕИК:********* сумата-главница
от 1319.44лв./хиляда триста и
деветнадесет лева и 44 стотинки/ по Договор за кредит за текущо потребление,
сключен на 05.11.2012г., както да заплати и сумата от 313.97лв./триста и тринадесет лева и 97 стотинки/, представляваща
договорна лихва за периода от 27.01.2015г. до 05.11.2016г., ведно със законната
лихва върху горната сума-главница, считано от датата на предявяване на иска на 09.02.2018г. до окончателното заплащане,
както да заплати и сумата от 740.78лв./седемстотин
и четиридесет лева и 78 стотинки/ за направени разноски по делото пред
настоящата съдебна инстанция съразмерно на уважената част от исковете.
ОТХВЪРЛЯ
предявените искове от “Б. Д.С.К.”ЕАД,
със седалище и адрес на управление гр.С., ул.“М.”№*, с ЕИК:********* срещу И.И.Д. ***,
с ЕГН: ********** в останалата им част, а именно за разликата над сумата от
313.97лв. до предявения размер от 537.65лв., представляваща договорна лихва за
периода от 27.01.2015г. до 08.02.2018г., както и изцяло исковете за заплащане
на сумата от 282.43лв.,
представляваща санкционираща лихва за периода от 25.12.2015г. до 08.02.2018г.,
както и за сумата от 120лв., представляваща такса „разходи по изискуем кредит“,
като неоснователни и недоказани.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/ИЛИЯНА ЦВЕТКОВА/