№ 11861
гр. София, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:М.С.Д.
при участието на секретаря Е.Е.Д.
като разгледа докладваното от М.С.Д. Гражданско дело № 20211110167646
по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са от ищеца „фирма” ЕАД искове с правно основание 422
ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване спрямо А. З. А. съществуването на вземане в размер на сумата
от 1653,21 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2019 г. за топлоснабдения имот,
находящ се на адрес: /населено място/, ведно със законна лихва от 3.11.2020 г.
до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 364,78 лв. за
периода от 15.9.2018 г. до 19.10.2020 г., сумата от 28,23 лв., представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.11.2017 г.
до 30.4.2019 г. ведно със законна лихва от 3.11.2020 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 12,71 лв. за периода от 31.12.2017 г.
до 19.10.2020 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 24.11.2020 г. по ч.гр.д. №
53727/2020 г. по описа на СРС, 166 състав.
Ищецът „фирма” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение,
възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника
топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана
на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда
за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на
топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 30-дневен срок
1
след изтичане на периода, за който е доставена енергията. Моли съда да
уважи предявените искове. Претендира присъждане на разноски в
производството.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът А. З. А. не подават отговор на
исковата молба.
В проведените открити съдебни заседания ответникът А. З. А. твърди,
че поради сключване на договор за продажба на имота е направил плащане на
14.05.2021 г. на всички претендирани от ответника суми по посочения
абонатен номер.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по
силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за
ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която
се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово
разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
С оглед становището на ответника с изготвения и обявен за окончателен
доклад са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване са всички
обстоятелства от фактическия състав на предявената претенция. Спорен по
делото е въпросът дали с извършеното плащане на 14.05.2021 г. ответникът е
изпълнил всички задължения към ищцовото дружеството, включително
процесните такива.
Видно от представената от ищеца справка, със заплатената от ответника
на 14.05.2021 г. на каса сума от 3228,24 лева не са погА.и процесните
задължения за главница за ТЕ и дялово разпределение за периода от 1.5.2017
г. до 30.4.2019 г. Не може да бъде споделено възражението на ответника, че
ищецът е следвало да погаси по-старите и по-обременителни вземания,
доколкото в касовите бележи изрично е посочена фактурата, по която се
заплаща (видно от представената от ответника на лист 43 от делото). Още
повече – към момента на плащане е имало образувано заповедно
производство – ч.гр.д. № 53727/2020 г. по описа на СРС, 166 състав по
подадено заявление вх. № 23063030/03.11.2020 г. и висящ установителен иск
за съществуване на вземането поради връчване ЗИ на длъжника на основание
чл. 47, ал. 7 ГПК – първоначално образуваното гр.д. № 25604/2021 г. по описа
на СРС, 166 състав въз основа на искова молба вх. № 1663/07.05.2021 г.
Поради изложеното, доколкото не се оспорва качеството на потребител
и размера на начислените главници за ТЕ и ДР и мораторни лихви,
предявените искове се явяват основателни в пълните заведени размер и
периоди и следва да бъдат изцяло уважени.
2
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да
се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в
заповедното и исковото производство. При този изход на спора ищецът има
право на разноски. Предвид изрично направеното искане в тази насока, в
полза на ищеца следва да се присъдят сторените в заповедното производство
разноски за държавна такса в размер на 41,18 лева и юрисконсултско
възнаграждение определено от съда в размер на 50,00 лева съгласно чл. 78,
ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредба за заплащане на правната
помощ, при съобразяване материалния интерес и фактическата и правна
сложност на делото. В полза на ищеца следва да се присъдят и сторените в
исковото производство разноски за държавна такса в размер на 41,18 лева и
юрисконсултско възнаграждение определено от съда в размер на 100 лева
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащане на правната помощ, при съобразяване материалния интерес и
фактическата и правна сложност на делото.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „фирма” ЕАД,
ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: /населено място/ срещу А. З.
А., ЕГН **********, с адрес /населено място/ искове с правно основание чл.
422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че А. З. А.,
ЕГН ********** ДЪЛЖИ НА „фирма” ЕАД, ЕИК ...... сумата от 1653,21
лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2019 г. за топлоснабдения имот, находящ се на
адрес: /населено място/, ведно със законна лихва от 3.11.2020 г. до изплащане
на вземането, мораторна лихва в размер на 364,78 лв. за периода от 15.9.2018
г. до 19.10.2020 г., сумата от 28,23 лв., представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 1.11.2017 г. до 30.4.2019 г.
ведно със законна лихва от 3.11.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва в размер на 12,71 лв. за периода от 31.12.2017 г. до 19.10.2020 г., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 24.11.2020 г. по ч.гр.д. № 53727/2020 г. по описа на СРС,
166 състав.
ОСЪЖДА А. З. А., ЕГН **********, с адрес /населено място/ ДА
ЗАПЛАТИ НА „фирма” ЕАД, ЕИК ......, със седалище и адрес на
управление: /населено място/ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 91,18
лева – разноски в заповедното производство и сумата от 141,18 лева –
разноски в исковото производство пред СРС.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Третото лице помагач
на страната на ищеца „фирма” ЕАД – „фирма” ЕООД, ЕИК .......
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
3
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4