Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, 24.09.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети септември две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ:
ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при секретаря Донка Шулева, като разгледа
докладваното от съдия Анастасова гр. дело № 10248 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 136553
от 08.06.2019 г. по гр.д. № 24356 по описа на 2016 г. на СРС, 127 с-в, са
отхвърлени предявените от Д.Д.Н. против „Ц.з.г.м.“ ЕАД, искове с правно
основание чл. 45 вр. 49 ЗЗД за сумата от 30,00 лева, представляваща обезщетение
/главница/ за нанесени имуществени вреди, представляващи такса „принудително
задържане“, заплатена на 25.02.2016г. за освобождаване на паркирания от него в гр.София,
в „зелена зона“ за паркиране лек автомобил марка „Волво“, модел „XC60“, рег. № ****** , ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
ѝ изплащане, както и сумата от 1000,00 лв.- представляваща обезщетение /главница/
за нанесени му неимуществени вреди, изразяващи се в неудобство, уронване на
доброто име, забавяне и закъснения за служебни ангажименти в следствие на
наложената му мярка, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното ѝ изплащане.
В срока по чл.259, ал.1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ищеца Д.Д.Н. срещу
постановеното решение с оплаквания, за това че същото е неправилно и
незаконосъобразно. Заявява, че неправилно районният съд е приел, че ищецът е
имал задължение да следи за отчитане на изпратеното кратко съобщение за
самотакусване в „зелена зона“ в гр. София. Поддържа, че с изпращането на
съобщението за самотаксуване е изпълнено задължението му за плащане на услугата
за паркиране в „зелена зона“ в гр.София, каквито указания се съдържат и в
поставената на място указателна табела. Не трябвало да проверява дали
съобщението е получено или отчетено, тъй като в случая липсва задължение за
него да е запознат със Заповед № СО-РД-09-05-726/09.12.2013 г. на Кмета на
Столична община, а и указания в подобен смисъл не са посочени в указателната
табела. Освен това на мястото нямало служители, чрез които да се заплати
услугата за платено паркиране в „зелена зона“. Също така не е било доведено до
знанието му, че е следвало да следи за това дали съобщението е отчетено, а поставянето
на „скоба“ е настъпило по вина на служители на ответника. Гражданите нямат
задължение за достъп до интернет, а още по-малко за да следят за вътрешните
актове на Столична община. Отправя искане за отмяна на решението на СРС и
уважаване на исковете. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „Ц.з.г.м.“
ЕАД в срока по чл. 263 ГПК е подал отговор на въззивната жалба, в който
изразява становище за нейната неоснователност. Заявява, че правилно и
законосъобразно районният съд е съобразил действащата правна уредба, тъй като
жалбоподателят не е изпълнил задължението да заплати услугата за паркиране в
„зелена зона“ в гр.София. В действащата Наредба за организацията на движението
на територията на Столична община /НОДТСО/ и издадените въз основа на нея
Заповед № РД-09-05-437/29.07.2015 г. на Кмета на СО и Заповед № РД-09-05-431/29.07.2015
г. на Кмета на Столична община е предвидено, че самотаксуването на престоя в
зона за почасово платено паркиране чрез кратко текстово съобщение става веднага
след заемане мястото за паркиране и след като водачът е получил потвърждение за
приетото заплащане на паркиране, преди водачът да е напуснал автомобила. В
случая водачът е напуснал автомобила без да са изпълнени тези условия и без да
получи потвърждение от оператора за осъществено плащане. Три секунди след
изпратеното от ищеца съобщение е изпратено от оператора съобщение, в което е
посочено, че плащане чрез текстовото съобщение не може да се извърши, поради
което абоната на услугата следва да закупи талон и второ, в което е уведомен,
че на автомобила е поставена скоба.
Освен това в случая наложената
на ищеца ПАМ /принудителна административна мярка/ не е обжалвана в предвидения 14-дневен
срок от налагането й пред съответния административен съд, поради което
действията на служители на ответника се явяват законосъобразни. Искането за
възстановяване на заплатената сума 30.00 лв. и за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди се явява неоснователно, поради неосъществен фактически
състав на чл.49 ЗЗД.
Съгласно чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни норми – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
състав намира постановеното от СРС, 127-ми състав, решение за валидно и
допустимо. Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и
във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и
следното:
За да бъде ангажирана
отговорността на ответника на основание чл. 49 ЗЗД (с оглед обстоятелствата, на
които се основава исковата молба) ищците следва да докажат по безспорен начин
кумулативното наличие на следните предпоставки: противоправно поведение на
служител на ответника (лице, на което е възложена работа) при или по повод
изпълнението на работата, претърпени от тях вреди и причинна връзка между тях.
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД ищците не дължат да доказват, че
поведението на служител на ответника е виновно.
Съобразно разпоредбата
на чл. 23 от ЗАНН, органите, които налагат принудителните административни
мерки се уреждат в съответния закон. Нормата на чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП сочи, че службите за контрол, определени от кметовете на общините,
използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно
средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл.99,
ал. 3 от същия закон, до заплащане на цената и на разходите по прилагане на
техническото средство. Съгласно чл. 124 от Наредба на Столичен общински съвет
за организация на движението на територията на Столична община /НОДТСО/
оперативната дейност по използването и прилагането на техническото средство тип
"скоба", таксуването на собствениците или упълномощените от
тях водачи, както и освобождаването на принудително задържаните ППС, се
организира и осъществява от общинското дружество Ц.з.г.м. ЕАД по ред и при
условия, определени със заповед на кмета на Столична община, издадена на
основание и в изпълнение на чл. 167 и сл. от ЗДвП.
Чл. 99 от ЗДвП определя,
че в населените места собственикът или администрацията, управляваща пътя, може
да определи райони, пътища или части от пътища за зони за платено и безплатно
паркиране в определени часове на денонощието, като местата за паркиране по ал.
1 се обозначават с пътни знаци, пътна маркировка и надписи, чрез които на
водача се указват условията за паркиране. В конкретния случай, видно от
представените доказателства по делото – Заповед № СОА17-РД95-555/29.09.2017 г.,
кметът на Столична община е определил улиците, булевардите и площадите –
общинска собственост, в обхвата на които се въвежда режим на почасово платено
паркиране "синя зона" и "зелена зона".
По делото е представена
Заповед № СОА17-РД95-554/29.09.2017 г., с която кметът на Столична община (СО)
е одобрил реда и условията за принудително задържане чрез блокиране на колелото
на неправилно паркирано ППС в зоните за почасово платено паркиране, при
използване на техническо средство тип "скоба". Кметът на СО е
определил юридическото лице Ц.з.г.м. /ЦГМ/ ЕАД, като орган по смисъла на §
1, т. 1 от АПК, на когото са възложени административните правомощия по налагане
на принудителната административна мярка и е оправомощил служители на Ц.з.г.м.
ЕАД с властническите правомощия по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП. С Инструкция
за работата на служителите на длъжност "Контрольор автомобилен
транспорт" и "Контрольор автомобилен транспорт, той и шофьор" в
сектор "Принудително задържане" от отдел "Паркиране" на
дирекция "Паркиране и мобилност" по участъците от зоните с режим на
почасово платено паркиране – "синя зона" и "зелена зона",
са регламентирани действията на длъжностните лица, които са оправомощени да
налагат принудителната административна мярка.
Принудителното задържане
на пътно превозно средство чрез техническо средство – скоба е
принудителна административна мярка. По своя характер тя е форма на държавна
принуда, а по своето предназначение цели да отстрани вредните последици от
констатирано правонарушение – паркиране на определените за целта места, без да
е заплатена дължимата за това такса по чл. 99, ал. 3 ЗДвП. Мярката е
предвидена в закон – чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП. С оглед на това по своя
характер налагането й представлява проява на властта на съответния орган
едностранно да предизвика промяна в правната сфера на адресата на мярката и
следователно има белезите на индивидуален административен акт по смисъла
на чл. 21, ал. 1 АПК.
В случая актът, с който
е наложена принудителна административна мярка „скоба“, засягащ правната сфера
на адресата си не е обжалван, а като такъв е влязъл в сила. Инцидентният съдебен контрол
по реда на чл. 17, ал. 2 ГПК за законосъобразност на този акт е недопустим в
настоящото производство доколкото ищецът като участник в административното производство
е могъл да упражни право на защита срещу заповедта, която засяга негови права и
законни интереси. Следователно в разглежданата хипотеза липсва
противоправно поведение от страна на служителите на ответника, което е елемент
от обективното основание на отговорността по чл. 45 ЗЗД. При това
положение исковете, с които се търси заплащането на претърпените имуществени
вреди и репариране на неимуществени вреди, са неоснователни.
Следва да се
отбележи и че исковете не са предявени с твърдения, че се претедират
обезщетения за вреди от нищожен административен акт, поради което съдът не
разглежда въпроса за действителността на процесния акт, като съобразява и че
спорът за вреди, причинени от нищожен административен акт, е подведомствен на
административните съдилища (чл. 204, ал. 3 АПК).
Освен горното правилни
са изводите на районният съд, че съгласно т. 2 от Заповед № СО – РД-09-05-726/09.12.2013 г.
на кмета на Столична община, паркирането в зоните за почасово платено паркиране
се извършва чрез самотаксуване, като по т. 2.2 от заповедта един от начините за
заплащане е чрез кратки текстови съобщения (sms). Съгласно т. 2.2 водачът на ППС извършва заплащане на
паркирането, чрез кратко тестово телефонно съобщение (SMS), съдържащо точния регистрационен номер на ППС, в пълно
съответствие със свидетелството му за регистрация, на номера указан за
съответната зона на указаните табели, веднага след заемане от ППС на място за
паркиране и след като е получил потвърждение за приетото заплащане за
паркиране, преди водачът да е напуснал автомобила. Съгласно т. 17 от заповедта
ако има възникнал технически проблем и не е възможно да се извърши заплащането
чрез SMS, операторът изпраща съобщение с
указание да се извърши заплащането чрез талон, с което водачът е длъжен да се
съобрази. В случая се установи, че след
изпращането на съобщението до ответника, ищецът е получил съобщение, че е възникнал
технически проблем и не е възможно да се извърши заплащането чрез SMS. Въпреки
това жалбоподателят не е заплатил таксата чрез талон. В случая следва да се
отбележи, че незнанието на закона не е извинително обстоятелство за ищеца /Ignorantia
iuris neminem excusat/. Това, че последния не е запознат с правната уредба за
самотаксуване, не го освобождава от заплащането на услугата.
Поради съвпадане
изводите на двете инстанции постановеното решение, като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед
изхода на спора, на основание чл.78, ал.3 ГПК отговорността за разноски следва
да се постави в тежест на въззивника. Въззиваемата страна претендира разноски в
размер на 360 лв., представляващи сторени разходи за заплатено адвокатско
възнаграждение, които следва да й бъдат присъдени.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 136553 от 08.06.2019 г. по гр.д. № 24356
по описа на 2016 г. на СРС, 127 с-в.
ОСЪЖДА Д.Д.Н.,
ЕГН ********** да заплати на „Ц.з.г.м.“ ЕАД, ЕИК *******, на основание чл. 78,
ал.3 ГПК, сума в размер на 360 лв.-разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/