Р Е Ш Е
Н И Е
гр.София, 12.03.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 8-ми състав, в
открито заседание на осемнадесети октомври, през две хиляди и деветнадесета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Ваня Ружина,
като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 3096 по
описа на състава за 2017г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл. 226, ал.1 от
КЗ /отм/.
Ищцата Г.П.Д.
поддържа твърдение, че претърпяла значителни неимуществени вреди, в резултат от телесните увреждания, които получила в качеството на
водач на лек автомобил „Опел Корса“ с рег. № *******. Пътно- транспортното
произшествие, в което участвала ищцата настъпило на 16.12.2014г. в гр. София, на
кръстовището на ул. „Житница“ с бул. „Овча купел“, между управлявания от нея
лек автомобил „Опел Корса“ и лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № *******управляван
от водача М.А., който нарушил правилата за движение и навлязъл в кръстовището
при забранителен за него сигнал на светофарната уредба. Така бил реализиран
удар на лекия автомобил „Опел Астра“ с рег. № *******с лекия автомобил „Опел Корса“
и бил предизвикан вредоносния резултат. Противоправният характер на поведението
на водача на лекия автомобил „Опел Астра“, с рег. № ******* бил установен с Решение по НАХД № 18445/2015г.
по описа на 16- ти състав при СРС. Тъй като гражданската
отговорност на причинителя на вредите била застрахована от ответното дружество,
то именно ответникът бил длъжен да изплати на ищцата застрахователно
обезщетение за понесените неимуществени вреди, които тя оценява по
справедливост на 70 000 лева. За лечение на травматичните увреждания,
ищцата била принудена да направи разходи, чиито общ размер възлизал на сумата от 324, 60 лева и така
понесла имуществени вреди в посочения размер. Преди да предяви иска пред настоящия съд, ищцата
отправил писмена претенция до ответника за изплащане на застрахователно
обезщетение, но до момента на предявяването на иска, вредите не били
обезщетени. Ответникът, който покривал отговорността на водача със застрахована
гражданска отговорност бил длъжен да заплати законната лихва върху дължимото
застрахователно обезщетение, считяно от датата на причиняването на
неимуществените вреди. Същевременно, ответникът бил изпаднал в забава за
изпълнение на задължението си да изплати обезщетение за имуществените вреди на
13.09.2016г., когато получил писмената претенция на ищцата. При изложените
фактически твърдения, ищцата претендира за осъждане на ответника да й изплати
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”,
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, в размер на сумата от 70 000
лева, заедно със законната лихва върху същата сума, считано от настъпването на
процесното ПТП, до деня на окончателното плащане, да изплати застрахователно
обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата от 324, 60 лева, заедно със
законната лихва, считано от 13.09.2016г. (съгласно уточнителна молба с вх. №
23521/19.02.2018г. до деня на окончателното плащане). С оглед очаквания благоприятен
изход от процеса, ищцата претендира за осъждане на ответника да и заплати и
направените съдебни разноски за процесуално представителство.
Исковата претенция е
оспорена от ответника „З.К.Л.И.“ АД, по съображения, подробно изложени в
подадените отговор на исковата молба и
отговор на допълнителната искова молба. Ответникът не оспорва наличието на
валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите” за посочения от ищцата причинител на вредите.
Релевира твърдение, че не е бил причинен деликт, тъй като настъпилото ПТП било резултат от самоувреждане на
пострадалата, която поради проявената от нея груба небрежност, нарушила
разпоредбите на чл. 20, ал.1 от ЗДвП, чл. 21 от ЗДвП и чл. 137а от ЗДвП, а
поради това настъпилите вреди, били непосредствен резултат от нейното собствено
противоправно поведение. При
условията на евентуалност, ответникът релевира довод, че при описаната в
исковата молба фактическа обстановка - вредоносният резултат бил съпричинен в
значителна степен от пострадалата, поради нарушение на задълженията й по
споменатите по- горе нормативни разпоредби. Ответникът оспорва също и
твърденията за обема на вредите – имуществени и неимуществени (както са описани
в исковата молба) и независимо от това оспорва наличието на пряка причинно-
следствена връзка между релевираните вреди (имуществени и неимуществени) от
една страна и настъпването на процесното ПТП от друга страна. Оспорва твърдението,
че разходите за лечение са направени от ищцата и в тази насока оспорва
надлежната й материална легитимация по предявения иск. При условията на
евентуалност, ответникът релевира доводи за прекомерност на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди, като се отчита действителния им характер и
обем и социално- икономическите условия в страната, с оглед принципа на
справедливостта. Оспорва претенцията за присъждане на лихва и началния момент, в който се твърди да
е изпаднал в забава за изплащане на застрахователно обезщетение. Моли за
отхвърляне на исковете и претендира за направените съдебни разноски.
Третото лице-
подпомагаща страна М.М.А. не изразява становище по предявения иск.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на
страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на
чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Съдържанието на приетия като доказателство Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица рег. № К-1293/ по ДП №11618/2014г. на СДВР
както и съдържанието на приет като доказателство препис от Решение от 04.05.2016г. по
НАХД № 18445/2015г. по описа на 16- ти състав при СРС установяват настъпването на процесното ПТП на 16.12.2014г.,
на пътното платно на кръстовището на ул. „Житница“ и бул. „Овча купел“ в гр. София, между участниците - лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № *******управляван от водача М.М.А. и лек
автомобил „Опел Корса“ с рег № ******* управляван от ищцата Г.П.Д.. В
хипотезата на чл. 300 от ГПК, настоящият съд е обвързан в доказателствените си
изводи относно противоправния характер на деянието на водача М.М.А., изразяващо
се в нарушение на чл.12, ал.1 от ЗДвП и относно неговите последици за здравето
на пострадалия (ищцата).
Въз основа на
направеното от процесуалния представител на ответника признание на факт, както
и в резултат на служебно извършената справка в публично достъпния ИЦ на
Гаранционен фонд, съдът приема, че към датата на настъпване на процесното ПТП,
гражданската отговорност на собственика и на водача на процесния лек автомобил
„Опел Астра“ с рег. № *******е била застрахована от ответното дружество.
Като доказателство по
делото са приети Епикриза от УМБАЛСМ „Н.И.
Пирогов“ ЕАД, както и рентгенографски/ образни изследвания, болнични листове, от
чието съдържание се установяват данни за диагностицираното здравословно
състояние на пострадалата, за времето след настъпване на пътния инцидент.
Споменатите данни са обект на анализ от допуснатата съдебно- медицинска
експертиза.
Като доказателство по
делото са приети /на стр. 41-49/ фактури с приложени фискални касови бонове и
квитанция по приходен касов ордер, установяващи извършени плащания за
медикаменти и медицински услуги на обща стойност от 324, 60 лева. Описаните в
тези документи данни за основанието на плащането са обект на анализ от
допуснатата съдебно- медицинска експертиза.
Заключението на приетата
комплексна съдебно- медицинска експертиза (изготвена от вещо лице д-р Б.Б. със
специалност ортопедия и травматология и д-р П.П. със специалност неврохирургия)
мотивира следните изводи относно
подлежащите на доказване факти:
- В резултат от
настъпване на процесното ПТП, пострадалата (ищцата) е получила следните травматични
увреждания: мозъчно
сътресение протекло с количествена промяна в съзнанието/зашеметяване,
объркване/ без обективни медицински данни за загуба на съзнанието и
разкъсно-контузна рана в лява мастоидна област на главата, както и
счупване на.
- По своя вид и
тежест описаните травматични увреждания при ищцата имат следната
медико-биологична характеристика: Мозъчното сътресение без медицински
данни за настъпило безсъзнателно състояние след травмата/кома/ е
реализирало медико-биологичния признак временно разстройство на здравето
неопасно за живота. Счупването на лява срамна и лява седалищна кости на таза е причинило на ищцата
затруднение в движенията на десния горен крайник за период по-голям от
тридесет дни - в случая до три месеца. Разкъсно-контузната рана в дясна мастоидна
област на главата е довело на ищцата болки и страдания за период от 10-14
дни.
- Мозъчното сътресение, понесено от ищцата е най-леката форма на дифузна мозъчна травма, при която не се наблюдават промени в мозъчната тъкан. Неврологичният статус при ищцата не е показал отклонения от нормата.При правилно проведени лечение и режим оздравителният период приключва в рамките на 3-5 седмици. Счупените тазови кости са зараснали за обичайния период от 45 дни, след което ищцата е започнал провеждането на рехабилитация. Оздравителният период за тази група травматични увреждания е приключил за около 3 месеца.
- По повод фрактурата на лявата срамна и седалипща кости на таза е било
взето решение - поради това че фрактурите при ищцата са били неразместени
- да се проведе неоперативно
лечение: предписан е строг постелен режим, антикоагулантна, седативна
и обезболяваща терапия си по-късно - рехабилитация с постепенно
натоварване на левия крак. Оперативни
интервенци на тазови кости при ипщата не са били провеждани.
- От травмата са
изминали повече три години. Възстановителният
период отдавна е приключил. В
делото няма приложени медицински документи за настъпили усложнения от
черепно- мозъчната травма. Лечението за мозъчното сътресение е приключило
успешно. Счупените
тазови кости са зарастнали окончателно. Ищцата се предвижва бавно самостоятелно без
помощни средства, но с щадяща походка. При изследването се установи че
движенията на левия долен крайник са почти в норма .като абдукцията е
останала в намален обем - с 10 градуса. Тя трудно кляка и има затруднение при продължителен прав стоеж на
тялото.
- Според
становището на вещите лица, описаните в разходните оправдателни документи
медицински разходи за лечение и медикаменти създават обосновано
предположение, че са пряко свързани с лечението на описаните в медицинската експертиза травматични
увреждания и поради това, че извършването им съвпада по време с
проведеното лечение и че са били извършени в хипотеза на необходимост.
Към настоящото дело са приобщени материалите по преписка
по ДП №11618/2014г. на СДВР, съдържащи оригинал от споменатия по- горе Констативен
протокол за ПТП, копие от докладни записки, протокол за оглед на
местопроизшествие, скица, справка, обяснения. Съдържанието на посочените
документи е обект на анализ от допуснатата съдебна авто- техническа експертиза.
В дадените пред съда показания, свидетелят К.С.П.
заявява, че бил участник в процесното ПТП, тъй като управлявал лек автомобил „Лада Нива“. Пътувайки по бул. „Никола Мушанов“
свидетелят бил зад волана на първия автомобил, намиращ се на кръстовището, на което от ляво се пада
ул. „Житница“. Автомобилът му се намирал в лявата лента за движение и изчаквал на забранителен сигнал на
светофара на кръстовището за маневра наляво, накъдето се бил насочил. На зелен
сигнал на светофара свидетелят превключил
на скорост и с подаване на газ потеглил с намерение да завие на ляво по ул.
„Житница“, на включен пътепоказател (мигач). В ситуация на започнала маневра за
завой на ляво и до трамвайните линии, с периферното си зрение свидетелят
възприел отдясно връхлитащ автомобил, спонтанно задействал спирачната система.
Автомобилът, който го ударил бил „Опел“. След като настъпил ударът с автомобила
на свидетеля, автомобилът който го ударил продължи да се движи и удари друг
(следващ) автомобил, който бил „Опел Корса“ с две врати. Свидетелят отишъл до
автомобила „Опел Корса“, но не е забелязвал дали са отворени въздушни
възглавници в него и няма спомен да е виждал такива. В ударения автомобил „Опел
Корса“ имало жена, но свидетелят не помни,
дали тя е имала поставен предпазен колан или не, нито за конкретното
състояние на тази жена, освен че след настъпването на инцидента, тя не
помръдвала.
Заключението на приетата
съдебна авто- техническа експертиза (изготвена от вещо лице Х.И. със
специалност технология и безопасност на автомобилния транспорт) мотивира
следните изводи, относно подлежащите на
доказване факти:
·
Анализът на данните от досъдебното производство мотивира извода, че
механизма на настъпването на
процесното ПТП от
техническа страна съответства точно на описания в протокола за ПТП: На 16.12.2014г. около 10,40 часа лек автомобил „Опел Астра“ с per. № *******управляван от М. М. А. ***
с посока на движение от ул. „Обиколна" към ул. „Добротич". В района
на кръстовището с ул. „Житница" участва в ПТП последователно с движещия се
по бул. „Никола Мушанов" и извършващ маневра завиване наляво по ул.
„Житница" лек автомобил ВАЗ 2121 с peг. № *******, управляван от К.С.П. и
лек автомобил „Опел Корса“ с peг. № *******управляван от Г.П.Д.,*** и извършващ маневра завиване надясно по
бул. „Никола Мушанов".
·
При настъпването на ПТП метеорологичните условия и осветеността на пътя
(през деня) са осигурявали добра видимост на водачите. Съгласно данните в протокола за оглед на местопроизшествие, ул.
„Житница" преди кръстовището с бул. „Никола Мушанов" е разделена на
следните ленти: 3 ленти по 3,20 м., разделени една от друга с пътна маркировка
М-2 (двойна непрекъсната линия) и предназначени за движение на ППС от бул. „Цар
Борис III" към бул. „Никола Мушанов". Светофарната уредба на
кръстовището между бул. „Овча
купел" - бул. „Н. Мушанов" - ул. „Житница", е трисекционна,
разположена върху „Г" - образна метална тръба и предназначена да регулира
преминаването от ул. „Житница" надясно от крайна дясна лента към бул. „Никола
Мушанов", направо от средната лента по ул. „Житница" и наляво от
крайна лява лента по бул. „Овча купел".
Отчитайки известната посока на движение на лек автомобил
„Опел Корса" с peг. № *******може да се заключи, че автомобилът се е движил в крайната дясна
лента на пътното платно. Ширината на автомобил от такава марка и модел, произведен през 1994г. е 1, 61
м., а крайната дясна лента според протокола за оглед на местопроизшествие е широка 3, 20 м.
·
Процесното пътно-транспортно
произшествие с участието на лек автомобил „Опел Астра" с peг. № *******ВАЗ 2121 с peг.
№ ******* и „Опел Корса" с peг. № *******е осъществено на два етапа: Първият етап е удара
между лек автомобил „Опел Астра" с per. № *******и ВАЗ 2121 с peг. № *******. При удара между тези два автомобила, контактът е установен с
предна лява част - в зоната на левия фар на лек автомобил „Опел Астра" в
завиващия наляво в района на кръстовището „ВАЗ 2121" в предната му лява
част. Вторият етап от произшествието е удара между лек автомобил „Опел Астра"
с per. № *******и „Опел
Корса" с peг. № *******.
·
Лекият автомобил „Опел Корса" с ДК№ *******е фабрично
произведен с триточкови предпазни колани на предните седалки. Ударът между лек автомобил „Опел Астра" и лек автомобил „Опел
Корса" е осъществен с предна дясна част на „Опел Астра" в странична
лява част на „Опел Корса". При настъпване на такъв удар, тялото на водача
на лек автомобил „Опел Корса" (пострадалата) се отклонява в посока, която
е срещуположна на посоката на движение на лекия автомобил „Опел Астра" към
момента на удара. При описаното по- горе странично изместване, триточковите
предпазни колани с каквито е оборудван лекия автомобил „Опел Астра" не ограничават движението на тялото и не го
предпазват напълно от възможни удари в интериора на купето.
В дадените пред
съда показания, свидетелят П.В.В.заявява, че има преки впечатления от
здравословното и емоционалното състояние на пострадалата непосредствено след
настъпването на процесното ПТП и по време на лечението й, понеже живеел на
съпружески начала с нея. В деня на инцидента, по време на посещението на
свидетеля в медицинския център за спешна медицинска помощ пострадалата се
държала „леко неадекватно“ и се оплакала, че не си спомня инцидента. След като
била изписана и се приблара в общия им дом, пострадалата останала в неспецифично
състояние – плачела, оплаквала се от болки и сънувала кошмари, заявявала, че й
е лошо и усеща чувство на гадене. Реакциите й издавали, че усеща болка. В
отношенията си с околните, пострадалата се променила след инцидента – станала
по- бавна, по- нервна, страхувала се да пътува в лек автомобил, отказвала да
управлява автомобил, преустановила интимните си контакти със свидетеля, поради
страх от болка на контузените части от тялото.
При така установената фактическа обстановка,
настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:
Предявения иск се основава на твърдението, че при
наличие на предпоставките по чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ - ответникът дължи да
заплати на ищцата застрахователно обезщетение за причинените й неимуществени
вреди от застрахования при него водач.
След анализ на събраните в хода на съдебното
дирене доказателства, съдът намира за установени всички предвидени в закона
предпоставки, които определят възникването на задължение за ответника, в
качеството му на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите” на процесния лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № *******да покрие последиците от гражданската отговорност
за понесените от ищцата неимуществени вреди, поради причинените болки, страдания и битови неудобства.
Кредитирайки заключението на изслушаната съдебно-
медицинска експертиза, съдът възприема извода за причиняване на непозволено
увреждане, чрез физически травми, които носят медико – биологичната характеристика – временно
разстройство за здравето, неопасно за живота и затруднение в движенията на левия долен крайник за период по-голям от
тридесет дни - в случая до три месеца. За да
направи необходимите изводи за естеството на травмата, респективно за обема на болките
и страданията, които е понесла ищцата, както и за наличието на пряка причинно-
следствена връзка между причиняването на травмите и конкретното ПТП от 16.12.2014г.
- съдът кредитира приетите като доказателства медицински документи и съпостави тяхното
съдържание с изводите на изслушаната съдебно- медицинска експертиза.
Съдът кредитира
преимуществено изводите на съдебно- медицинската експертиза, която е изготвена
от специалисти със съответната медицинска квалификация (ортопедия и
травматология и неврохирургия) пред показанията на разпитания свидетел В., като
се отчита възможната заинтересованост на този свидетел от изхода на делото.
Именно посредством споменатото вече неоспорено заключение
на съдебно- медицинската експертиза, бе установен характера и обема на понесените
от ищцата телесни травми и наличието на пряка причинно- следствена връзка между
пътния инциденти споменатите травми.
Наведените
от ответника доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата
- поради допуснато от нея нарушение на правилата за движение, бяха категорично
опровергани посредством изводите на съдебната авто- техническа експертиза,
които не бяха оспорени от страните и чиято достоверност съдът кредитира.
Не само изводите на съдебната авто - техническа експертиза, но и косвените
доказателства, каквито се съдържат в преписката по досъдебното производство, категорично
отричат твърдението на ответника, че преди инцидента ищцата била допуснала
нарушения на правилата за движение, или
че не била използвала предпазен колан, с какъвто автомобилът е бил оборудван.
Тъкмо напротив – в хипотезата на чл. 300 от ГПК и при
наличието на влязъл в сила съдебен акт на наказателния съд - Решение от 04.05.2016г.
по НАХД № 18445/2015г. по описа на 16- ти състав при СРС – съдът е обвързан да приеме, че настъпването на
процесното ПТП се дължи изцяло на противоправното поведение на водача на на процесния лек автомобил
„Опел Астра“ с рег. № *******който е
допуснал грубо нарушение на закона за движение по пътищата.
При изложените по- горе изводи, спорът между
страните относно наличието на основание за изплащане на обезщетение е разрешен
и се концентрира по- скоро върху размера на платимото застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, който следва да бъде определен след анализ
на събраните доказателства за характера, обема и интензивността на
неимуществените вреди, както и върху обезщетението за имуществени вреди.
По
претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди;
Като кредитира събраните доказателства, съдът
прие, че въпреки пространното описание на травмата, получените в следствие на
процесното ПТП травматични увреждания за ищцата са предизвикали временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Основният
негативен ефект от травмите са болки, страдания и неудобства поради ограничения
за движението, в период от около един до три месеца.
Максимално допустимия
възстановителен период се простира според медицинската експертиза лице е именно
до три месеца от настъпването на травмата, а такава продължителност бе доказана
косвено и посредством показанията на разпитания свидетел.
Само в началния период от лечението на пострадалия, движението на
пострадалата е било значително ограничено и в същия период тя е изпитвала по-
интензивни болки. Животозастрашаващо състояние, увреждане на вътрешни органи,
неврологични усложнения или някакви други негативни последици за здравето на пострадалата
обаче, не се установяват, с изключение на минимално ограничение на движението
на ставата на левия долен крайник с около 10 градуса. Никак не може да бъде пренебрегнат и факта, че възстановителния
процес е преминал без оперативна интервенция. Според заключението на съдебно-
медицинската експертиза, лечението на травматичните увреждания е завършило успешно, без усложнения.
При преценката на обема
на неимуществените вреди, съдът
отчита не на последно място обстоятелството, че пострадалата е лице в активна социална
възраст, което предполага принудително временно преустановяване на активна трудова
дейност и други социални активности, а сам по себе си, този факт също е
източник на вреди.
Като отчете съвкупността от всички изложени
обстоятелства и съобрази социално икономическите условия в страната, към
момента на настъпването на вредите през
2014г., включително нормативно установените лимити на отговорност на
застрахователите по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, но също и данните за средния жизнен стандарт на населението
на Р. България в този период (минимална и средната
работна заплата за страната), съдът приема че компенсирането на вредните
последици от травматичното увреждане, в
периода, в който е доказано тяхното проявление е справедливо оценимо на сумата
от 25 000 (двадесет и пет хиляди) лева.
Именно този размер на застрахователно обезщетение
следва да бъде осъден да заплати ответникът на ищцата, въпреки наведените от
ответника доводи за прекомерност на претенцията. За разликата – над посочената
сума и до пълния размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, в
общ размер на 70 000 лева - претенцията следва да бъде отхвърлена, като
неоснователна и прекомерно завишена.
На основание чл. 223, ал. 2 от КЗ /отм/,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата и законната лихва върху
присъдената сума на обезщетението за неимуществени вреди, за периода - считано
от датата на причиняването на вредите на 16.12.2014г. до окончателното
изплащане на сумата.
По
претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди;
След анализ на събраните писмени доказателства и
въз основа на изводите на приетото експертно заключение на съдебно-
медицинската експертиза, съдът намира, че следва да бъде направен обоснован
извод, подкрепящ твърдението на ищцата, че именно тя е заплатила разходи за
лечение в размер на 324, 60 лева, както и че тези разходи са пряко свързани с
проведеното лечение на получените в резултат на ПТП травми. При този извод,
претенцията за изплащане на застрахователно обезщетение за имуществени вреди
следва да бъде уважена изцяло т.е. до пълния претендиран размер на сумата.
На основание чл. 223, ал.2 от КЗ /отм/, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцата и законната лихва върху присъдената
сума на обезщетението за неимуществени вреди, съответно начислена за периода -
считано от датата на причиняването на вредите до окончателното изплащане на
сумата.
Източник на вредите е необходимостта от
извършването на финансови разходи за лечение, чиито общ размер е 324, 60 лева,
но които разходи са направени фактически по- късно от деня на настъпване на
пътния инцидент. Ето защо, в уточнителна молба от 19.02.2018г. ищцата заяви, че претендира да й бъде присъдена законната
лихва върху общата сума на споменатите медицински разходи от 324, 60 лева,
считано от един по- късен момент във времето от 13.09.2016г., когато тя твърди
да е подала писмено искане пред застрахователя за изплащане на обезщетение.
При това обаче, съдът съобрази, че представеното с
исковата молба писмо на ответника до ищцата с изх. № 1256/09.02.2017г. (на
стр.55 от делото) е само едно косвено доказателство за съдържанието на предявената
претенция пред застрахователя, защото от неговото съдържание никак не може да
се установи датата на предявяване на претенцията, нито какви са били
приложените към нея доказателства за извършени разходи. Уместно е също да се
отбележи, че ищцата не установи да е посочила номер на банкова сметка, ***езщетението,
въпреки, че е била поканена да стори това. С други думи, съдът намира, че ищцата
не доказа твърдението си, да е извършила надлежно до предявяването на иска - онези действия, които биха поставили ответника
в забава да изплати дължимото застрахователно обезщетение за имуществените вреди. Тъкмо напротив,
налице са предпоставки за индиция че е налице забава на кредитора, понеже
ищцата не е създала технически необходимите условия, за да получи търсеното плащане
на обезщетение за имуществените вреди преди да предяви претенция за защита на правата
си пред настоящия съд. А при този извод, съдът намира, че претенцията за
присъждане на законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди, следва да
бъде уважена само частично – за периода от предявяването на иска, до деня на
окончателното плащане. В частта за периода от 13.09.2016г. до предявяването на
иска на 14.03.2017г. претенцията за присъждане на законна лихва върху
обезщетението в размер на 324, 60 лева, следва да бъде отхвърлена, като
неоснователна.
По предявените
претенции за присъждане на съдебни разноски;
Ищцата е претендирал, с оглед изхода на спора и на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК, да получи от ответника направените съдебни
разноски, вкл. за процесуално представителство, съразмерно с уважената част от
иска.
Искът бе частично уважен, а на основание чл. 83,
ал.1, т.4, от ГПК ищцата е освободена от задължението за заплащане на държавни
такса и съдебни разноски за събиране на доказателства, поради което фактически
не е направила процесуални разноски. Понесените от съдебния бюджет разноски и
държавната такса, съразмерно с уважената част от иска следва да бъдат възложени
в тежест на ответника, който на основание чл. 78, ал.6 от ГПК следва да бъде
осъден да заплати общо сумата от 1250 лева, от които 1050 лева за държавна
такса и 200 лева за съдебни разноски по изготвяне на експертно заключение.
С оглед уважената част от исковете, ответникът следва
да бъде осъден на основание чл. 38 от ЗАдв. вр. с чл.7, ал.2 от НМРАВ - да заплати на процесуалния представител на
ищцата сумата от общо 1320 лева.
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК –ответното
дружество също има право да получи от ищцата направените от него съдебни
разноски, в рамките на представения списък по чл. 80 от ГПК и съразмерно с
отхвърлената част от иска. Общият размер на направените от ответника разноски
за събиране на доказателства е 795 лева, а съразмерно с уважената част от иска
– сумата, която следва да бъде присъдена за съдебни разноски е 588 лева. На
основание чл. 78, ал.8 от ГПК- ищцата следва да бъде осъдена да заплати на
ответника и разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер от 300 лева.
Третото лице- подпомагаща страна не дължи
заплащане на съдебни разноски на главните страни и не е материално легитимиран
да претендира от тях съдебни разноски по аргумент от чл. 78, ал.10 от ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.“ АД с ЕИК********и
адрес- гр. София, бел. „********“ № **, да заплати на Г.П.Д. с ЕГН ********** и съдебен адресат адв. Г.М.,***, на
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ – сумата от 25 000 лева (двадесет и пет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в следствие телесни увреждания при ПТП от 16.12.2014г.,
причинено от водача на лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № *******заедно със законната лихва върху тази сума,
считано от 16.12.2014г. до окончателното плащане, като отхвърля иска в частта
за разликата над присъдената сума до пълния размер на претенцията от 70 000
лева.
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.“ АД с ЕИК********и
адрес- гр. София, бел. „********“ № **, да заплати на Г.П.Д. с ЕГН ********** и съдебен адресат адв. Г.М.,***, на
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./ – сумата от 324, 60 лева (триста двадесет и четири лева и шестдесет ст.), представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
разходи за лечение на телесни увреждания при ПТП от 16.12.2014г., причинено от
водача на лек
автомобил „Опел Астра“ с рег. № *******заедно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяването на
иска на 14.03.2017г. до окончателното плащане, като отхвърля претенцията за
присъждане на законната лихва върху присъденото обезщетение за имуществени
вреди, за период от 13.09.2016г. до предявяването на иска на 14.03.2017г.
Задължението за изплащане
на застрахователно обезщетение може да бъде изпълнено по банкова сметка ***: *** „Ю.Б.“ АД.
.
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.“ АД с ЕИК*********да заплати на адв. Г.М.,***, на основание чл. 38 от ЗАдв. вр. с
чл. 7, ал.2 от НМРАВ - сумата от 1320 лева (хиляда триста и двадесет лева) за
процесуално представителство на Г.П.Д. пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Г.П.Д., да заплати на „З.К.Л.И.“ АД с ЕИК*********на
основание чл. 78, ал.3 вр. ал.8 от ГПК - сумата от 888 лева (осемстотин
осемдесет и осем лева) за съдебни разноски пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.“ АД с ЕИК*********да заплати по
сметка на Софийски градски съд - на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК - сумата от 1250 лева (хиляда и двеста и
петдесет), представляваща понесени от съдебния бюджет разноски и държавна такса,
съобразно уважената част от иска, от заплащането на която ищцата е освободена.
Решението е
постановено при участие на М.М.А. с ЕГН ********** и адрес-***, като трето
лице- помагач на страната на „З.К.Л.И.“ АД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд София, в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на всяка от страните.
СЪДИЯ: