№ 387
гр. Пазарджик , 18.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря Огняна Фурнаджиева
като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Административно
наказателно дело № 20205220201720 по описа за 2020 година
за да се произнесе, съобрази следното :
Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на ИВ. Н. Н. против Наказателно постановление
№ 17-1006-002293 от 08.08.2017 г. на Началник Група КПДГПА към ОДМВР
Пазарджик, с което на основание чл. 174, ал. 1 от ЗДвП, за нарушение на чл.
5, ал.3, т. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 1 000,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от
дванадесет месеца, като на основание Наредба № Iз-2539 на Министъра на
вътрешните работи се отнемат 10 точки.
Релевират се оплаквания срещу законосъобразността на обжалвания акт
и се иска неговата отмяна. Твърди се, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, изразяващи се в
липсата на компетентност на наказващия орган, неспазване на императивните
изискания на чл. 57, ал.1, т. 3, т. 5 и т. 6 ЗАНН, неспазване на процедурата по
връчване на АУАН, неспазване на срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН, с доводи за
антидатиране на наказателното постановление, както и че наказанието е явно
несправедливо.
1
Въззиваемата страна, в писмено становище, счита жалбата за
неоснователна, а наказателното постановление за правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН /препис от
обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя на
14.05.2020 г., а жалбата е подадена на 21.05.2021 г.-по пощата/, от надлежно
легитимирана страна, поради което е допустима.
Съдът, след като съобрази становищата на страните и като обсъди
събраните по делото писмени и гласни доказателства, прие за установено от
фактическа страна следното:
На 25.04.2017 г. служителят на ОДМВР Пазарджик, младши
автоконтрольор К. Р., изпълнявал задълженията си по контрол на правилата за
движение по пътищата на автомагистрала „Тракия“. Около 00,45 часа, в
района на 61 км., на територията на Община Септември, в платното за София,
спрял за проверка лек автомобил *******, с ДКН *****. При проверката
установил, че превозното средство е собственост на Б.И. и че се управлява от
ИВ. Н. Н.. На проверяващия му направило впечатление, че водачът лъха на
алкохол, а пред него Н. споделил, че е изпил три бири. Поканил да го
изпробва с техническо средство алкотест дрегер 7410 с фабр. № 0295.
Водачът отказал, за което му бил съставен АУАН № 988874/25.04.2017 г..
Издаден му бил и талон за медицинско изследване № 0411483. Разпоредено
му било да не управлява моторното превозно средство.
По-късно на същия ден, в 02,33 часа, в гр. Пазарджик, И.Н. Н.,
управлявайки лек автомобил ****** с рег. № *****, отново бил спрян за
проверка по ЗДвП от служителя на ОДМВР мл. автоконтрольор В. Ил. Р..
Поканен бил да бъде изпробван с техническо средство алкотест дрегер 7510
за установяване на съдържание на алкохол в кръвта. При проверката се
установило съдържание на алкохол от 1,09 на хиляда. Бил му издаден и
връчен талон за медицинско изследване, с указания да се яви до 03,30 часа в
МБАЛ Пазарджик. Талонът бил връчен в 02,45 часа. В срока за явяване,
определен в талона за медицинското изследване, от Н. била взета кръвна
проба за медицинско изследване. Кръвната проба, заедно с талона и
протокола за медицинско изследване, били изпратени за анализ в
специализирана химическа лаборатория на МБАЛ - Пловдив – АД. При
проведено изследване по газхроматографския метод, се установило
съдържание на алкохол в кръвта от 1,18 на хиляда.
След получаване на резултатите от лабораторните проби на служителя
К. Р., било разпоредено „да анулира“ съставения АУАН № 988874/25.04.2017
г., с който бил установен отказът на Н. да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употреба на алкохол и да състави АУАН
за това, че е управлявал моторно превозно средство с концентрация на
2
алкохол в кръвта по данните от медицинското изследване. До жалбоподателя
била изпратена покана да се яви за съставяне на акта. Същият бил търсен на
посочения от него адрес, но не бил открит.
На 01.07.2017 г. младши автоконтрольор К. В. Р., в присъствието на
свидетеля Д.Н. К., съставил АУАН № 000358, за това че на 25.04.2017 г.,
около 00,45 часа, на автомагистрала „Тракия“ км. 61 за гр. София, ИВ. Н. Н.
управлява лек автомобил „******“ *****, с рег. № ******, собственост на Б.
Х И. от гр. София, след употреба на алкохол, установено с лабораторно
изследване на кръвта, извършено въз основа на талон за медицинско
изследване № 0040736, при което кръвната проба е отчела показания от 1,18
на хиляда. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1
ЗДвП. Актът е предявен и връчен на жалбоподателя на 19.07.2017 г. и
подписан от него без възражения. Такива не са постъпвали и в срока по чл.
44, ал. 3 ЗАНН.
Въз основа на съставения акт било издадено атакуваното наказателно
постановление, в което фактическата обстановка е описана по идентичен
начин с тази в акта. С него, на основание чл. 174, ал.1 ЗДвП, на
жалбоподателят е наложено административно наказание глоба в размер на
1000,00 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за
срок от дванадесет месеца.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
събраните по делото писмени доказателства и показанията на
актосъставителя - св. К. Р.. Съдът кредитира показанията на свидетеля като
достоверни, логични и кореспондиращи на писмените.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, следното
Съставеният АУАН № 00358 от 01.07.2017 г. и атакуваното наказателно
постановление са издадени от компетентни органи и в предвидените в чл. 34
ЗАНН срокове. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за липсата
на компетентност на административнонаказващия орган. Видно от
приложената по делото Заповед № 8121з-952/20.07.2017 г. на Министъра на
вътрешните работи, служители на конкретно изброени длъжности,
включително и Началник група в Сектор „Пътна полиция“, към Отдел
„Охранителна полиция“ при ОД на МВР Пазарджик, са оправомощени да
издават наказателни постановления по ЗДвП. Доколкото не се спори, че към
08.08.2017 г. Иван Йорданов Сердаров е заемал посочената длъжност, следва
да се счита, че същият притежава материална компетентност да издаде
процесното наказателно постановление.
Неоснователно е възражението, че наказателното постановление е
издадено извън предвидения шестмесечен срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. Датата
на издаването му -08.08.2017 г. се вмества в него, а категоричен извод за
3
антидатирането му не може да бъде изведен от обстоятелството, че е връчено
след почти три години. Констатираното забавяне на връчването му е
обяснимо със значителния обем на работа на полицейските служители и че
адресът на Н. е извън обслужваната от ОДВМР Пазарджик територия. Макар
действията по забавяне връчването на наказателните постановления да не
следва да бъдат толерирани, не може да се приеме, че това е сторено с цел
антидатиране на официални документи.
В хода на административнонаказателното производство обаче са
допуснати други съществени процесуални нарушение при установяване на
нарушението и налагане на наказанието, представляващи абсолютни
отменителни основания.
Със съставения на 01.07.2017 г. АУАН 000358 на И.Н. Н. е повдигнато
административно обвинение за извършено на 25.04.2017 г., на автомагистрала
„Тракия“, 61 км. нарушение на чл. 5, ал.3, т. 1 ЗДвП-управление на МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, а именно 1,18 на хиляда.
В него, както и в обжалваното наказателно постановление, е посочено, че е
установено след лабораторно изследване на кръвта, въз основа на талон за
медицинско изследване № 0040736.
Административнонаказателна отговорност за извършване на
нарушението е предвидена в чл. 174, ал. 1 ЗДвП. Разпоредбата на чл. 174, ал.
4 ЗДвП, в приложимата й редакция / ДВ бр. 101 от 2016 г., в сила от
21.01.2017 г./, предвижда следните начини за установяване на алкохолната
концентрация в кръвта на водача- с медицинско изследване и/или с
техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишвания въздух.Редът, по който се установява
употребата на алкохол и/или наркотични вещества е определен с действащата
към 25.04.2017 г. Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване
употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни
превозни средства министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните
работи и министъра на правосъдието /отм., бр. 61 от 28.07.2017 г., в сила от
29.09.2017 г./.
В случая обаче от показанията на свидетеля К. Р., от приложените по
делото Докладна записка рег. № 1006р-7808/10.07.2017 г. до Началника на
сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Пазарджик и от Талон за медицинско
изследване № 0040736 се установява, че по отношение на констатираното с
АУАН № 000358/01.07.2017 г., не е спазен надлежния ред за установяване на
съдържание на алкохол в кръвта при управление от водача на моторното
превозно средство на посочената дата и място. Установи се, че водачът не е
изследван с техническо средство при извършената от актосъставителя
проверка на автомагистрала „Тракия“ при км. 61, тъй като е отказал. Поради
това му е издаден талон за медицинско изследване с № 0411483, който обаче
не е бил представен при явяването му в медицинското заведение за даване на
4
кръвна проба. Представен е талон с различен номер-000358, издаден два часа
след извършената проверка, по повод друга такава, извършена на друго място
и от друг служител, при която Н. е изследван с техническо средство алкотест
дрегер и показанията са отчели 1,09 на хиляда. В случая показанията от
медицинското изследване отразяват резултати на алкохолна концентрация,
при управление на МПС от водача на различно място-в гр. Пазарджик и по
различно време, а не на посочените в акта и в наказателното постановление.
По тези съображения, съдът намира, че в акта за установяване на
административното нарушение и обжалваното наказателно постановление,
съдържанието на алкохол в кръвта на водача, която е обективен признак от
неговия състав и съществен елемент от нарушението не е установено по
законоустановения ред, с което е допуснато съществено процесуално
нарушение, предвид императивния характер на разпоредбата,
регламентиращи реда за установяване на употреба на алкохол при управление
на МПС, обезпечаващи обективността и точността на резултатите. Освен това
между проверката на водача на автомагистрала „Тракия“ и следващата в гр.
Пазарджик е изминал период от два часа, при което не може да се приеме, че
съдържанието на алкохол в кръвта е останало непроменено и че резултатът от
медицинското изследване отразява обективно и точно съдържанието на
алкохол в кръвта при управлението на МПС-то на посоченото в акта и в
наказателното постановление място.
Допуснато е и още едно процесуално нарушение, като в наказателното
постановление не е посочено точно и коректно по кой текст на 174, ал. 1
ЗДвП се налага наказание, предвид диференциацията на наказанията
съобразно съдържанието на алкохол в кръвта. С това е нарушено правото на
жалбоподателя да разбере какво наказание му е наложено за извършеното
нарушение, а съдът да упражни контрол за законосъобразност. Задължението
на административнонаказващия орган да посочи вида и размера на
наказанието е регламентирано в чл. 57, ал.1, т. 7 ЗАНН, която норма е
императивна. Посочването на конкретната законовата хипотеза обективира
волята му при упражняване на предоставените му по закон правомощия.
Правомощието да налага предвидените в закона наказания и да ги определя
по вид и размер, съобразно тежестта на извършеното нарушение, мотивите за
извършването му и личността на извършителя е в изключителната
компетентност на административнонаказващия орган, затова волята му
следва да бъде ясно изразена. Съдът не може да я допълва или тълкува при
упражняване контрол за законосъобразност на наказателното постановление,
а само да прецени дали наказанието е определено в рамките на закона и при
преценка на конкретните особености за всеки случай.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че допуснатите съществени
процесуални нарушения в хода на административнонаказателното
производство налагат отмяна на обжалваното наказателно постановление.
5
По изложените съображения, настоящият състав на Районен съд
Пазарджик
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 17-1006-002293 от 08.08.2017 г. на
Началник Група КПДГПА към ОДМВР Пазарджик, с което на И.Н. Н., ЕГН:
**********, на основание чл. 174, ал. 1 от ЗДвП, за нарушение на чл. 5, ал.3,
т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1
000,00 лв. /хиляда лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от
дванадесет месеца, като на основание Наредба № Iз-2539 на Министъра на
вътрешните работи се отнемат 10 точки.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчване на
съобщението на страните, пред Административен съд Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6