№ 99
гр. Бл., 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Бл., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно гражданско дело №
20211200500708 по описа за 2021 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
С Решение № 91941 от 02.03.2021 г. по гр.д. №1178/2019 г., РС – Бл. е
признал за установено по отношение на ИВ. ЛЮБЧ. Д., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Бл., ул. „Д-р Хр. Т." № 31, ет.2, ап. 7 , че дължи на ГЕФ"
ЕООД, с ЕИК ,,,,,,,,,,,,,,,,, със седалище и адрес на управление: гр. Бл., ул.
„А.К." № 8, представлявано от управителя - В.Д.Е., със съдебен адрес за
връчване на съобщения и книжа: гр. Бл., ул. „Т.А." № 43Б, ет. 2 , следните
суми, предмет на издадената заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 4891 от 23.05.2018г., издадена по
ч.гр.д.№ 1337/2018г. по описа на РС Бл., които суми представляват - сумата
в размер на 2500,00 лв. /две хиляди и петстотин лева/, представляваща
главница по сключен с ГЕФ" ЕООД, с ЕИК ,,,,,,,,,,,,,,,, - Договор за
потребителски кредит от 17.11.2017г., с нотариално удостоверяване на
подписите peг. № 11741/17.11.2017г. на нотариус К.М., с per. №4-15 на
Нотариалната камара; сумата в размер на 250,00 лв. /двеста и петдесет лева/,
представляваща годишен процент на разходите в размер на 10 %, съгласно чл.
3, ал. 3 от Договора за потребителски кредит от 17.11.2017г., с нотариално
удостоверяване на подписите per. № 11741/17.11.2017г. на нотариус К.М., с
per. № 415 на Нотариалната камара; сумата в размер на 96.97лв. /деветдесет и
шест лева и деветдесет и седем стотинки/, представляваща договорна лихва
в размер уговорен в Договора, изчислена върху главницата за периода
17.11.2017г. до 17.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата ,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
1
незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК -
23.05.2018г., до изплащане на дължимото, като за пълната сумата от
124.50лева /претендирана , като договорна лихва над уважения размер -
ОТХВЪРЛИЛ установителната претенция, като неоснователна.
РС е осъдил ИВ. ЛЮБЧ. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
Бл., ул. „Д-р Хр. Т." № 31, ет.2, ап. 7, да заплати на „ГЕФ" ЕООД, с ЕИК
,,,,,,,,,,,,,,,,, със седалище и адрес на управление: гр. Бл., ул. „А.К." № 8,
представлявано от управителя - В.Д.Е., със съдебен адрес за връчване на
съобщения и книжа: гр. Бл., ул. „Т.А." № 43Б, ет. 2 - направените по
заповедното производство разноски за заплатена държавна такса и
адвокатско възнаграждение , в общ размер от 403.58 лева /четиристотин и три
лева и петдесет и осем стотинки /, съобразно уважената част на иска.
РС осъдил, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ИВ. ЛЮБЧ. Д., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Бл., ул. „Д-р Хр. Т." № 31, ет.2, ап. 7, да
заплати на „ГЕФ" ЕООД, с ЕИК ,,,,,,,,,,,,,,,,, със седалище и адрес на
управление: гр. Бл., ул. „А.К." № 8, представлявано от управителя - В.Д.Е.,
със съдебен адрес за връчване на съобщения и книжа: гр. Бл., ул. „Т.А." №
43Б, ет. 2 - направените в установителното исково производство разноски в
общ размер на 1231.81лева /хиляда двеста тридесет и един лева и осемдесет и
една стотинки / съобразно уважената част на иска, представляващи внесена
държавна такса, възнаграждение за вещо лице за изслушаната и приета по
делото ССЕ, и възнаграждение за особен представител, както и адвокатско
възнаграждение.
Постъпила е въззивна жалба, подадена от адв. А.Б., назначена за особен
представител на И.Д. против против това решение на РС – Бл. в
установителната му и осъдителни части. Навеждат се конкретни доводи за
неговата неправилност, като се иска отмяната му в тези части и
постановяване на ново решение, с което да се отхвърлят изцяло предявените
искове.
Подаден е писмен отговор от „ГЕФ" ЕООД.
Със същия се възразява срещу развитите доводи във въззивната жалба и
се иска постановяване на решение, с което се потвърди първоинстанционния
акт в обжалваните му части. Претендират се разноски в производството.
Представя се списък на сторените такива във въззивното производство.
Както с въззивната жалба, така и с писмения отговор по нея - не са
направени доказателствени искания от страните в производството.
Бл.ският окръжен съд, след като съобрази материалите по делото и
приложимия закон, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.259 и сл. ГПК, същата
е подадена в законоустановения срок от страна по делото, която има правен
интерес от обжалването на постановеното от районния съд решение в частта,
с която искът е уважен, поради което съдът я намира за допустима и следва да
се разгледа по същество.
2
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част. По отношение правилността на първоинстанционния съдебен акт,
съгласно разпореждането на чл.269, ал.1, изр.2-ро от ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като съгласно указанията,
дадени в т.1 от ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, служебно следи за
приложението на императивни правни норми. Съдът счита, че обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на
съда, същото е допустимо в обжалваната част, като постановено при
наличието на положителните и липса на отрицателните процесуални
предпоставки.
Съдът намира, че атакуваното решение в обжалваната част е и
правилно, а жалбата е неоснователна, по следните съображения от
фактическа и правна страна:
Фактическата обстановка е изяснена от първоинстанционния съд
правилно, поради което съдът препраща на основание чл.272 ГПК към
изложената от него фактическа обстановка.
При анализа на събраните по делото доказателства, правилно РС е
установил, че видно от приложеното ч.гр.д. На 23.05.2018г. ищецът ГЕФ"
ЕООД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ , по чл.417 т.3 от ГПК, по което
заявление на ищеца, е образувано производство по ч.гр.д. № 1337/2018г. по
описа на БлРС и е издадена ЗАПОВЕД № 4891/23.05.2018г. по ч.гр.д. №
1337/2048г. по описа на БлРС, с която е разпоредено длъжниците - ИВ.
ЛЮБЧ. Д. и А.П.Д., да заплатят солидарно на кредитора - „ГЕФ“ ЕООД, с
ЕИК ,,,,,,,,,,,,,,,,, процесиите суми /предмет на установителния иск, а именно :
- сумата от 2500.00 /две хиляди и петстотин/ лева, представляваща
главница по сключен между длъжниците и кредитора Договор за
потребителски кредит от 17.11.2017г., с нотариално удостоверяване на
подписите, с рег. № 11741/17.11.2017г. на Нотариус К.М., с рег. № 415 на
Нотариалната камара;
- сумата от 250.00 /двеста и петдесет/ лева, представляваща годишен
процент на разходите в размер на 10%, съгласно чл. 3, ал. 3 от Договора за
потребителски кредит;
- сумата от 124,50 /сто двадесет и четири лева и петдесет стотинки/
лева, представляваща договорна лихва в размер на 0,83% месечно, съгласно
чл. 3, ал. 1 от Договора за потребителски кредит, изчислена върху главницата
за периода от 17.11.2017г. /датата на сключване на договора/ до 17.05.2018г.
/или 20.75 лв. х 6 месеца/ ;
- ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение на
парично задължение по чл.417 от ГПК – 23.05.2018г. до изплащане на
дължимото, както и направените по заповедното производство разноски за
сумата от: 57,49 /петдесет и седем лева и четиридесет и девет стотинки/лева
заплатена държавна такса и сумата от 350 /триста и петдесет/ лева 350 /триста
3
и петдесет/ лева заплатено адвокатско възнаграждение, и въз основа нея е
издаден и изпълнителен лист, на основание чл. 418 ГПК.
Въз основа на издадения изпълнителния лист по горепосоченото ч.гр.д.,
е образувано изп.д. № 412/2018г. по описа на ЧСИ Борис Велинов.Препис от
издадената заповед за незабавно изпълнение е бил връчен на длъжника ИВ.
ЛЮБЧ. Д. чрез ЧСИ с ПДИ при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК - чрез
залепване на уведомление.
Видно от материалите по приложеното заповедно производство,
заповедният съд е разпоредил на заявителя при тези данни и с оглед
разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГП, - да предяви срещу длъжника ИВ.
ЛЮБЧ. Д. установителен иск за вземанията си, обективирани в издадената
заповед на основание чл. 417, т. 2 ГПК, и едновременно с това, на основание
чл. 415, ал. 2 ГПК следва да се постанови спиране на изпълнението по
отношение на длъжника.
В срока по чл.415, ал.1 от ГПК, от заявителя е представена по
заповедното производство искова молба за установяване дължимостта на
вземането.
Установява се по делото, че на 17.11.2017г., между „ГЕФ“ ЕООД, от
една страна, в качеството на Кредитор и от друга лицата: ИВ. ЛЮБЧ. Д., с
ЕГН ********** и А.П.Д., с ЕГН **********, в качеството им на
кредитополучатели, е сключен Договор за потребителски кредит, с
нотариално удостоверяване на подписите под per. № 11741/2017г. от
17.11.2017г. на нотариус Минкова, нотариус с per. № 415 на НК, с район на
действие PC Бл..
По силата на договора и на основание чл. 9 от Закона за потребителския
кредит/изрично посочено в договора, като основание / , ищецът е предоставил
на кредитополучателите - И.Д. и А.Д., потребителски кредит в размер на 2
500,00 лв. /две хиляди и петстотин лева/, за текущи нужди, а
кредитополучателите са поели задължение да върнат кредита, заедно с
дължимите лихви, в сроковете и при условията на договора. Сумата по
кредита е предоставена на Кредитополучателите, в брой при подписване на
договора, като договорът служи като разписка за предаване, съответно
получаване на сумата по кредита, съгласно уговореното в чл. 2 от договора.
За връщането на кредита и за другите задължения по договора, И.Д. и А.Д. са
поели задължения да отговарят солидарно - съгласно уговореното в чл. 1, ал.
2 от договора. В чл. 3, ал. 1 от Договора, страните са уговорили, че за
получения кредит, кредитополучателите дължат на Кредитора месечна лихва
в размер на 0,83 %, посочено , че лихвите се начисляват от датата на
подписване на договора. Относно - Годишният процент на разходите /ГПР/ ,
в договора съгласно чл. 3 ал. 3 е посочено , че е в размер на 10% . Крайният
срок за погасяване на кредита, включително дължимите лихви е до
17.11.2018г., съгласно чл.6 от договора.В чл. 7 ал.1 е уговорено между
страните , че кредитополучателите погасяват кредита на равни /анюитетни/
месечни вноски, включваща лихва и главница, с размер на всяка вноска от
229,16 лв. Съгласно чл. 9 от Договора за потребителски кредит, при
4
просрочие на дължимите суми, кредитополучателят дължи лихва за времето
на забавата върху посочените суми в размер на законната лихва за забава,
чиито размер се определя от Министерски съвет. В чл. 13 от Договора,
изрично е уговорено и уредено правото на Кредитора да превърне кредита
изцяло в предсрочно изискуем. В тази насока страните са се съгласили, че
при непогасяване изцяло или отчасти на която и да е вноска от главницата
или лихвата по кредита в уговорения срок, както и при неизпълнение на което
и да е друго задължение по договора, вземането на Кредитора за
възстановяване на целия кредит става предсрочно изцяло изискуемо, без да се
прекратява действието на договора. Изискуемостта настъпва без да е
необходимо каквото и да е волеизявление на страните.
Установено е по делото от заключението по ССЕ, че в периода от
17.11.2017г. до 26.04.2018г., кредитополучателите - И.Д. и А.Д., не са
изпълнили задължението си към кредитора - „ГЕФ“ ЕООД за заплащане на
дължимите месечни вноски, ведно с уговорения ГПР и дължимите лихви,
поради което и към 26.04.2018г. кредитополучателите, са изпаднали в забава /
в просрочие / на дължимите по договора суми — главница, лихви и ГПР.
Съгласно уговореното между страните в чл. 13 от договора, ищецът -
„ГЕФ“ ЕООД, е обявил договора за изцяло и предсрочно изискуем без да
прекратява действието му. До длъжниците , и в частност до ответника е
изпратено нарочно писмено уведомление, с което ищецът е уведомил
кредитополучателите, че кредиторът е упражнил правото си и е направил
кредита изцяло и предсрочно изискуем, и ако не изпълнят задължението си по
договора доброволно, Кредиторът ще предяви вземането си по съдебен ред,
ведно с произтичащите от това съдебни и деловодни разноски.
Уведомлението е надлежно получено на 04.05.2018г. до длъжниците -
кредитополучателите - И.Л.Д. /ответник по иска/ и до Ася
ПламеноваДемиревска, видно от изпращането му от Кредитора - „ГЕФ“
ЕООД и с оглед отбелязването, извършено върху разписките за доставяне от
фирма „Сп." АД, от които се установява, че уведомлението за обявяване на
предсрочната изискуемост е извършено от ищеца, с две отделни поръчки и е
надлежно получено на 04.05.2018г. от длъжника А.П.Д. и за двамата
длъжници, т.е. и за ответника. Първоинстанционният съд е направил извод,
че доколкото по делото липсват доказателства, които да оспорват тяхното
съвместно съжителство/брак/, в която посока са и събраните гласни
доказателства - разпит на свид. Вл. Е., следва да се приеме , че към момента
на връчването същите живееят в едно домакинство и другия солидарен
длъжник е поел задължението да съобщи на ответника. Въззивният съд
споделя този извод, като приема направеното с въззивната жалба възражение
в тази насока за неоснователно.
От приетото по делото, като неоспорено от страните заключение на
съдебно – счетоводната експертиза се установява, че на дата 17.11.2017г. от
ищцовото дружество са осчетоводени и взети следните счетоводни
записвания въз основа на сключения договор:Дебит сметка 225
„Предоставени заеми на физически лица” - 2 750,00 лева;Кредит сметка 501
Каса в левове - 2 500,00 лева;Кредит сметка 721 Приходи от лихви - 250,00
5
лева.И на дата 17.05.2019г:
Записването е Дебит сметка 225 „Предоставени заеми на физически
лица” - 124.50 лева; Кредит сметка 721 Приходи от лихви - 124,50 лева .
Установява се от експерта , че отделно от договора няма изготвен и подписан
от сключилите го страни - план на погасяване на задълженията. Вещото лице
сочи, че претендираната с исковата молба на ищеца договорна лихва, за
периода от 17.11.2017г до 17.05.2018г, е изчислена по следния начин: -Размер
на месечната договорна лихва: 2 500,00 лева х 0,83 % на месец = 20,75 лева
договорна лихва/месец, или -договорна лихва за периода 17.11.2017г -
17.05.2018г - 6 месеца х 20,75 лева/месец = 124,50 лева.В заключението си по
отношение на договорната лихва, вещото лице сочи, че предвид уговореното
в договора в чл.7, ал.1 от Договора за потребителски кредит
„Кредитополучателят погасява кредита на равни /анюитетни/ месечни
погасителни вноски, всяка в размер на 229,16 лева.
При така изложените факти, съдът намира, че правилно районният съд е
счел за доказани предпоставките за признаване съществуването по реда на
чл.422 ГПК на заявените вземания за посочените суми.
Изложените в тази връзка съображения от районния съд се споделят
изцяло от настоящият състав, който препраща към тях на основание чл.272
ГПК.
Неоснователни са направените възражения в жалбата от особения
представител.
Налице е валидно възникнало между страните облигационно
отношение, основано на сключен договор за заем.
Не се установи по делото ответникът като длъжник по този договор да е
изпълнил поетото задължение да върне заетата сума, ведно с
възнаградителната лихва и ГПР.
Спорният въпрос по делото е бил за обявяването на предсрочната
изискуемост на кредита и уведомяване на длъжника.
Предсрочната изискуемост, представлява изменение на договора, което
настъпва с волеизявление само на една от страните - в случая кредитора и при
наличието на: обективния факт на неплащане от страна на
кредитополучателя/кредитополучателите на една или повече вноски по
договора и упражнено от кредитора право да превърне кредита изцяло в
предсрочно изискуем /ТР от 18.06.2014г. по тълкувателно дело № 4/2013г. на
ОСГТК на ВКС. Предвид допуснатото от страна на ответника просрочие в
изплащането на която и да е от вноските, в полза на ищцовото дружество се е
породило правото да трансформира кредита в предсрочно изискуем, което е
станало на 04.05.2018г., като крайният срок на действие на договора е
17.11.2018г. След тази дата, не се твърди и от заключението на съдебно-
счетоводната експертиза не се установява да са правени плащания, които да
покриват изцяло погасителните вноски, като вещото лице констатира, че към
тази дата 17.11.2018г. датата на падеж, последната погасителна вноска е в
размер на: дължима главница - 2 500,00 лева и договорна лихва - 136,91 лева.
Общо дължима сума - 2 636,91 лева.Посочва , че към 17.05.2018г
6
задължението по кредита е в размер на: дължима главница - 2 500,00 лева и
договорна лихва - 96,97 лева, или общо дължима сума - 2 596,97 лева.
Правилно е отчетена от първоинстанционния съд задължителната
съдебна практика по прилагането на закона относно предсрочната
изискуемост, а именно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. на ВКС по
тълк.д. № 4/2013г., ОСГТК - в т. 18, както и Решение № 64 от 09.02.2015г. по
гр.д. № 5796/2014г., IV г.о. на ВКС, Решение № 175 от 25.02.2016г. на ВКС по
т.д. № 2602/2014г., II т.о., ТК, и мн.др., постановени по реда на чл. 290 и сл. от
ГПК.
Уведомяването на длъжника за обявяването на предсрочната
изискуемост на договора за банков кредит представлява елемент от
фактическия състав, без който не може да настъпи предсрочната изискуемост
на съответния договор.
В казуса, по делото се установи и доказа, че ищцовото дружество като
кредитор по договора, е упражнило правото си да направи целия кредит
предсрочно изискуем, като надлежно е уведомило длъжниците
/кредитополучатели/ за това с нарочно писмено уведомление, изпратено по
отделно до всеки един от тях. Ответникът по делото е уведомен на
04.05.2018г., видно от отбелязването, извършено върху разписките за
доставяне от фирма „Сп.“ АД,чрез получилия съобщението другия солидарен
длъжник А.Д. /съпруга, живуща в едно домакинство.
Въззивният съд достигна до идентичен извод с направения от
първоинстанционния съд по това дело, че процесният договор отговаря на
императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и чл. 20, ал. 2 и чл. 12, ал.
1, т. 7 - 9 от Закона за потребителския кредит. Същият е сключен в писмена
форма на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, текстът е в един
шрифт, в два екземпляра по един за всяка от страните. Посочени са
индивидуализиращи данни за страните, размерът на получената сума, общият
размер, който потребителят следва да върне, годишният процент на
разходите, годишният лихвен процент по кредита, макар и не представен
погасителен план, в който да са отразени размерът, броят, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски, тези компоненти са уговорени в
договора , и разяснени от приетото по делото заключение по ССЕ.
Не са налице неравноправни клаузи от процесния договор. В случая от
страна на ищеца посредством ангажираните свидетелски показания, по
делото се доказва, че клаузите на процесния договор са индивидуално
уговорени. Основните въпроси, по които страните са постигнали съгласие
като предмет на договора - заемна сума, договорена лихва, ГПР, срок и
прочие, не са били предварително изготвени от търговеца. Същите са били
предмет на конкретни уговорки, на проведените преговори, и са били изрично
приети от кредитополучателите, след постигане на взаимно съгласие относно
размера на кредита, лихвата и ГПР, както и срока и начина на издължаване
кредита. Тези съществени уговорки, след постигането им между страните по
делото, пак от свидетелските показания се установи , че след постигнатото
7
съгласие и предвид присъствие на свидетеля по време на водене на
преговорите, са били графично нанесени в текста на договора, лично пред
страните от свидетеля Е.. След което и самият договор е подписан при
нотариус от страните по делото.
Въззивният съд прави краен извод, че договорът за кредит е
действителен, при което с оглед установеното от фактическа страна, ищецът
доказа в производството, съществуването на вземането за главница,
договорна лихва до датата на обявяване на предсрочната изискуемост и за
сумата от 96.97 лева, съобразно изчисленията на ССЕ и ГПР в претендирания
с молбата размер, който не надхвърля 10%, което да обоснове нищожност на
тази клауза от договора съобразно съдебната практика по този въпрос.
Доколкото доводите в жалбата са неоснователни, а вземанията, за които
искът е уважен се установяват от доказателствата по делото и съдебно-
счетоводната експертиза, и по делото не се установи плащане на същите от
длъжника, то решението в частта, с която исковете са уважени, се явява
правилно и следва да се потвърди. Като последица от това, решението следва
да се потвърди и в частта относно разноските.
На основание чл.78, ал.8 ГПК,вр. с чл.37, ал.1 ЗПП, вр. с чл.25, ал.1 от
НЗПП жалбоподателят дължи на въззиваемото дружество направените по
делото разноски пред настоящата инстанция - 429.29 лв. за заплатени
разноски за особен представител пред въззивния съд.
На особения представител на жалбоподателя - адв. А.К. Б., следва да се
изплати възнаграждение за осъщественото от нея процесуално
представителство пред въззивния съд в размер на 429.29 лв., внесено с
квитанция към касова бележка на л.8 от въззивното дело.
Водим от горните съображения, Бл.ският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 91941 от 02.03.2021 г. постановено по
гр.д. №1178/2019 г, в частта, в която РС – Благовеград е :
ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ИВ. ЛЮБЧ. Д., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Бл., ул. „Д-р Хр. Т." № 31, ет.2, ап. 7 ,
че дължи на „ГЕФ" ЕООД, с ЕИК ,,,,,,,,,,,,,,,,, със седалище и адрес на
управление: гр. Бл., ул. „А.К." № 8, представлявано от управителя -
В.Д.Е., със съдебен адрес за връчване на съобщения и книжа: гр. Бл., ул.
„Т.А." № 43Б, ет. 2, следните суми, предмет на издадената заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от
ГПК № 4891 от 23.05.2018г., издадена по ч.гр.д.№ 1337/2018г. по описа
на РС Бл., които суми представляват - сумата в размер на 2500,00 лв.
/две хиляди и петстотин лева/, представляваща главница по
сключен с ГЕФ" ЕООД, с ЕИК ,,,,,,,,,,,,,,,, - Договор за
потребителски кредит от 17.11.2017г., с нотариално удостоверяване на
подписите peг. № 11741/17.11.2017г. на нотариус К.М., с per. №4-15 на
Нотариалната камара; сумата в размер на 250,00 лв. /двеста и петдесет
8
лева/, представляваща годишен процент на разходите в размер на 10 %,
съгласно чл. 3, ал. 3 от Договора за потребителски кредит от
17.11.2017г., с нотариално удостоверяване на подписите per. №
11741/17.11.2017г. на нотариус К.М., с per. № 415 на Нотариалната
камара; сумата в размер на 96.97лв. /деветдесет и шест лева и деветдесет
и седем стотинки/, представляваща договорна лихва в размер уговорен
в Договора, изчислена върху главницата за периода 17.11.2017г. до
17.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата , считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК - 23.05.2018г., до
изплащане на дължимото.
Осъдил ИВ. ЛЮБЧ. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Бл., ул.
„Д-р Хр. Т." № 31, ет.2, ап. 7, да заплати на „ГЕФ" ЕООД, с ЕИК
,,,,,,,,,,,,,,,,, със седалище и адрес на управление: гр. Бл., ул. „А.К." № 8,
представлявано от управителя - В.Д.Е., със съдебен адрес за връчване на
съобщения и книжа: гр. Бл., ул. „Т.А." № 43Б, ет. 2 - направените по
заповедното производство разноски за заплатена държавна такса и
адвокатско възнаграждение , в общ размер от 403.58 лева /четиристотин
и три лева и петдесет и осем стотинки /, съобразно уважената част на
иска.
Осъдил, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ИВ. ЛЮБЧ. Д., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Бл., ул. „Д-р Хр. Т." № 31, ет.2, ап. 7,
да заплати на „ГЕФ" ЕООД, с ЕИК ,,,,,,,,,,,,,,,,, със седалище и адрес на
управление: гр. Бл., ул. „А.К." № 8, представлявано от управителя -
В.Д.Е., със съдебен адрес за връчване на съобщения и книжа: гр. Бл., ул.
„Т.А." № 43Б, ет. 2 - направените в установителното исково
производство разноски в общ размер на 1231.81лева /хиляда двеста
тридесет и един лева и осемдесет и една стотинки / съобразно уважената
част на иска, представляващи внесена държавна такса, възнаграждение
за вещо лице за изслушаната и приета по делото ССЕ, и възнаграждение
за особен представител, както и адвокатско възнаграждение.
В останалата част, в която искът за разликата над уважения с решението
размер от 96.97лв. и претендираната пълна сума от 124.50 лева -Районният
съд е ОТХВЪРЛИЛ установителната претенция за договорна лихва, като
неоснователна, решението е влязло в законна сила, поради необжалването му
в установения от закона срок.
ОСЪЖДА ИВ. ЛЮБЧ. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Бл.,
ул. „Д-р Хр. Т." № 31, ет.2, ап. 7, да заплати на „ГЕФ" ЕООД, с ЕИК
,,,,,,,,,,,,,,,,, със седалище и адрес на управление: гр. Бл., ул. „А.К." № 8,
представлявано от управителя - В.Д.Е., със съдебен адрес за връчване на
съобщения и книжа: гр. Бл., ул. „Т.А." № 43Б, ет. 2 сумата от 429.29 лв. –
представляваща направените във въззивното производство разноски за
възнаграждение за особен представител.
ДА СЕ изплати на адв. А.К. Б. – БлАК, възнаграждение за
9
осъщественото от нея процесуално представителство на жалбоподателя ИВ.
ЛЮБЧ. Д., с ЕГН ********** пред въззивния съд в размер на 429,29 лв.,
внесено с квитанция, приложена на л.8 от въззивното дело.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10