Номер 188627.08.2020 г.Град София
Апелативен съд - София4-ти граждански
На 27.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
като разгледа докладваното от Нели Куцкова Въззивно частно гражданско дело №
20201000502164 по описа за 2020 година
Производството е образувано по частната жалба на ищците Н. П. Б. и Л. С. П.,
подадена срещу определението на Софийския градски съд, ГО, І-21 състав, постановено на
10.04.2020 г., с което производството по гр. дело № 14 488/2017 г. е било прекратено
поради недопустимост на предявения отрицателен установителен иск за собственост.
В частната жалба се твърди, че определението е неправилно, тъй като са
неоснователни доводите на съда, че искът е преклудиран поради неспазване на срока по чл.7
от ЗВСОНИ, понеже тази разпоредба съдържа само четири изчерпателно изброени
основания за прогласяване на нищожност на сделки, а искът е предявен на други основания.
Твърди се също, че е неправилен изводът на съда, че по спора между страните е налице сила
на пресъдено нещо. Излагат се доводи, че не е налице тъждество на страните и на
основанието, на което е постановено влязлото в сила решение по спор за собственост.
Иска се отмяна на обжалваното определение.
В срока по чл.276, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от
процесуалния представител на ответника В. Н. В., в който се излагат съображения за
неоснователност на оплакванията на жалбоподателките.
Иска се потвърждаване на определението.
Софийският апелативен съд, като взе предвид оплакванията на ищците
жалбоподателки, становището на ответника и като провери обжалваното определение на
Софийския градски съд, намира следното:
Частната жалба е допустима – подадена е при спазване на срока по чл.275, ал.1 от
ГПК, от активно легитимирана страна – ищци по делото, срещу валиден и допустим съдебен
акт, подлажещ на инстанционен контрол по настоящия процесуален ред.
1
При преценката на основателността на частната жалба, въззивният съд взе предвид
следното:
Ищците Н. Б. и Л. П. са предявили срещу ответника В. В. отрицателен установителен
иск, с който са поискали от съда, да признае за установено, че ответникът не е собственик на
недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се на таванския етаж от триетажна
жилищна сграда, находяща се в гр. ***, ул. „***” № *. Тезата си, че ответникът не е
собственик на имота, ищците основават на твърдения, че наследодателите на В. са закупили
жилището през 1964 г. с договор, който страда от пороци. Единият от пороците е, че
договорът не е подписан от продавача /зам. председател на ИК на РНС „Васил Левски”/ и от
купувачите Н. В. и Х. В.; Вторият сочен порок е, че договорът не е бил вписан в службата
по вписванията; Третият – че погрешно е посочен номерът на парцела, в който се намира
къщата; Четвъртият – че преди подписване на договора не е било взето решение от
министъра на финансите.
Ответникът е оспорил иска като недопустим. Позовал се е на влязло в сила съдебно
решение, с което е бил отхвърлен осъдителен иск за собственост, който ищцата Н. Б. е
предявила срещу него. Позовал се е и на изтекла в негова полза придобивна давност.
Видно от приложеното към отговора на исковата молба влязло в сила решение на
Софийския градски съд, постановено през 2014 г. по гр. дело № 10 516/2011 г., Н. Б. е
предявила срещу В. В. осъдителен иск за собственост на същия недвижим имот с твърдение,
че по реда на ЗВСОНИ на нея и останалите наследници на А. К. по реда на ЗВСОНИ е бил
възстановен имот – партерният етаж от сградата на ул. „***” № *, заедно с принадлежащите
му избено и таванско помещение, които са били отчуждени по реда на ЗОЕГПНС. Тъй като
родителите на ответника закупили от държавата жилище, обособено като такова в таванския
етаж в нарушение на строителните правила и норми за жилище, Н. Б. е поискала, В. В. да
бъде осъден да й предаде владението на имота.
С цитираното решение СГС е отхвърлил иска за собственост, предявен от Н. Б. като е
приел, че основанията на ищцата за нищожност на договора за продажба от 1964 г. не са
били заявени с иск по чл.7 от ЗВСОНИ, предявен в рамките на предвидения в закона
преклузивен срок. С влязлото в сила решение е прието, че собствеността върху процесните
65 кв.м от тавана на сградата не е реституирана на наследниците на отчуждения собственик,
между които е и ищцата Н. Б.. В мотивите на решението е посочено, че по делото не се
спори, че Н. Б. е съсобственица на реституирания имот с Л. П. – при равни квоти. А Л. П. –
ищца по настоящото дело, също е наследница на А. К., от когото по реда на ЗОЕГПНС е бил
отчужден таванският етаж.
С исковата молба, по която е образувано настоящото дело, Н. Б. и Л. П. – нейна
майка и съсобственик на реституирания имот, са предявили отрицателен установителен иск,
с който искат да се признае, че въпреки че тяхното право на собственост е отречено с влязло
2
в сила решение, ответникът също не е собственик на имота. Твърденията си за липса на
право на собственост обосновават с цитираните по-горе пороци на договора, чрез който през
1964 г. родителите на ищеца са закупили от държавата процесното жилище.
Ищците обаче не са обосновали правния си интерес от предявяване на отрицателния
установителен иск, а съдът не им е дал указания в този смисъл. Не са съобразени
задължителните за съдилищата указания на ТР № 8/27.11.2013 г. на ВКС, ОСГТК,
постановено по тълк. дело № 8/2012 г., а именно – че правен интерес от предявяване на
отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице, когато:
ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо
състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ищеца.
И тъй като правният интерес е предпоставка за допустимост на иска, наличието на
която следва да бъде преценено преди останалите възражения за недопустимост, по които се
спори, определението на СГС следва да бъде отменено, а делото – върнато на
първоинстанционния съд, който да даде на ищците указания за уточняване на правния им
интерес.
Воден от горното, Софийският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определението на Софийския градски съд, ГО, І-21 състав, постановено на
10.04.2020 г. по гр. дело № 14 488/2017 г., с което производството по делото е било
прекратено поради недопустимост на иска.
ВРЪЩА делото на Софийския градски съд за продължаване на процесуалните
действия при съобразяване на мотивите на настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4