№ 73
гр. Стара Загора , 21.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Блага Бозова
при участието на секретаря Мариян Ил. Кръстев
като разгледа докладваното от Блага Бозова Административно наказателно
дело № 20215530201011 по описа за 2021 година
приема за установено следното:
Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 24-002922 от 22.03.2021 г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Стара Загора.
Жалбоподателят „КУБИН БГ” ЕООД гр.Стара Загора твърди, че НП е
незаконосъобразно и моли съда да го отмени. Претендира направени разноски.
Въззиваемата страна Дирекция „Инспекция по труда” гр.Стара Загора счита, че
жалбата е неоснователна и моли съда да го потвърди като законосъобразно. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери
законосъобразността на НП, приема установено следното:
Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна – санкционирано лице, поради което
е допустима.
Жалбата е основателна.
В Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ чрез Информационната
система на вътрешния пазар е постъпило заявление с вх. номер от 18.01.2021 г. от
1
белгийската Федерална служба за заетост във връзка с дейността на жалбоподателя и е
изпратен списък с единадесет командировани лица, сред които ..... Твърди се, че след
справка в регистър на уведомленията за трудови договори към НАП е установено, че са
налице сключени трудови договори с чуждестранни лица.
Започната е проверка от „Инспекцията по труда“ - Стара Загора, като инспекторите са
се свързали с надлежно упълномощен пълномощник на жалбоподателя, който им представил
исканите и нужни за проверката документи.
Свидетелите Г. и Й. възприели нарушение на чл.75а ал.2 от ЗТМТМ. Г. в
присъствието на колегата си Й. и пълномощника на жалбоподателя съставила акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/.
АУАН е съставен за това, че жалбоподателят като работодател е приел чужденеца ....
служебен номер от регистъра на НАП **********, да предоставя за него работна сила в град
Стара Загора на 05.01.2021 г. /дата на постъпване на работа/, без съответното разрешение
или регистрация в Агенцията по заетостта.
С обжалваното НП, издадено въз основа на АУАН (акт за установяване на
административно нарушение) № 24-002922 от 22.02.2021 г., жалбоподателят е санкциониран
за нарушение по чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ (Закон за трудовата миграция и трудовата
мобилност) за това, че в качеството си на работодател е приел чужденец – гражданин на
трета държава, ...., да предоставя за него работна сила в гр.Стара Загора на 05.01.2021 г.
(дата на постъпването на работа), без съответното разрешение или регистрация в Агенцията
по заетостта.
Съгласно чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ наказанието по ал.1 се налага и на работодател –
физическо лице, за което чужденец предоставя работна сила или е приело законно
пребиваващи чужденци – граждани на трети държави, без съответното разрешение или
регистрация в Агенцията по заетостта, а на работодател – юридическо лице, се налага
имуществена санкция в размер от 2000 до 20 000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко
наказание.
Съгласно чл.75а, ал.1 от ЗТМТМ чужденец – гражданин на трета държава, който
предоставя работна сила или е приет като командирован или изпратен в Република България
в рамките на предоставяне на услуги без съответното разрешение или регистрация в
Агенцията по заетостта, се наказва с глоба от 500 до 5000 лв.
Съгласно пар.1, т.33 от ДР на ЗТМТМ „чужденец“ е лице по смисъла на чл.2, ал.1 от
ЗЧРБ ( Закон за чужденците в Република България), т.е. всяко лице, което не е български
гражданин.
Съгласно пар.1 от ДР на ЗТМТМ:
т.4 – „гражданин на трета държава“ е лице, което не е гражданин на Република
2
България и не е гражданин на държава – членка на Европейския съюз, или на държава –
страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на
Конфедерация Швейцария;
т.14 – „незаконно пребиваващ“ е лице по смисъла на пар.1, т.3б от ДР на ЧРБ
(„незаконно пребиваващ чужденец“ е всеки чужденец – гражданин на трета държава, който
се намира на територията на Република България и не отговаря или е престанал да отговаря
на условията за престой или пребиваване), т.е. по аргумент за противното законно
пребиваващ чужденец – гражданин на трета държава, е всеки чужденец – гражданин на
трета държава, който се намира на територията на Република България и отговаря на
условията за престой или пребиваване;
т.8 – „командирован или изпратен работник или служител в рамките на предоставяне
на услуги“ е работник, гражданин на държава – членка на Европейския съюз, или работник
– гражданин на трета държава, който в рамките на определен период извършва работа на
територията на Република България, определена в трудовия договор с работодател, чието
седалище е на територията на друга държава – членка на Европейския съюз, или на трета
държава при условията на чл.121а, ал.1, т.2, б. „а“ и ал.2, т.2 от КТ (Кодекс на труда).
Съгласно чл.121а ал.1 т.2 б. „а“ от КТ командироване на работници или служители в
рамките на предоставяне на услуги е налице, когато работодател, регистриран по
законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, държава – страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство, на Конфедерация Швейцария
или на трета държава командирова работник или служител на територията на Република
България за своя сметка и под свое ръководство въз основа на договор, сключен между
работодателя и ползвателя на услугите.
Съгласно чл.121а ал.2 т.2 от КТ изпращане на работници или служители в рамките на
предоставяне на услуги е налице, когато предприятие, което осигурява временна работа,
регистрирано по законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз,
държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, на
Конфедерация Швейцария или на трета държава, изпраща работник или служител на работа
в предприятие ползвател на територията на Република България.
Сравнителният анализ на чл.75а ал.1 и ал.2 от ЗТМТМ обуславя извод, че по ал.2
може да бъде ангажирана отговорността на работодател по смисъла на пар.1, т.1 от ДР на
КТ – „работодател“ е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както
и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие,
учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и
други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово
правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за
изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател, който обаче с оглед на
обществените отношения, регулирани от ЗТМТМ, следва да е „местен работодател“ по
3
смисъла на пар.1, т.11 от ДР на ЗТМТМ, т.е. да осъществява дейност на територията на
Република България и да регистриран по българското законодателство или по
законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, на държава – страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация
Швейцария:
за когото чужденец, независимо дали е законно или незаконно пребиваващ в
Република България, предоставя работна сила, т.е. който наеме чужденец на работа по
трудово правоотношение, без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по
заетостта;
или който приеме законно пребиваващ чужденец – гражданин на трета държава, т.е.
командирован или изпратен в Република България в рамките на предоставяне на услуги, без
съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта.
В случая, видно от описанието на нарушението в НП и обстоятелствата, при които то
е било извършено, не става ясно по коя от двете хипотези на чл.75а ал.2 от ЗТМТМ е
ангажирана отговорността на жалбоподателя: - дали за наемане на чужденец на работа по
трудово правоотношение, без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по
заетостта, на какъвто извод навежда използвания от административно наказващия орган
израз „да предоставя за него работна сила в гр.Стара Загора на 05.01.2021 г. (дата на
постъпването на работа)“ или - за приемане на законно пребиваващ чужденец – гражданин
на трета държава, т.е. командирован или изпратен в Република България в рамките на
предоставяне на услуги, без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по
заетостта, на който извод навежда използвания израз „приел“.
При това неяснотата относно хипотезата на чл.75а ал.2 от ЗТМТМ обуславяща
ангажирането на отговорността на жалбоподателя, произтича не само от двусмисленото
описание в НП на изпълнителното деяние, чрез което е осъществено конкретното
нарушение, но и от липсата на описание на обстоятелствата, при които последното е
извършено – не е посочено на какво основание жалбоподателят е наел или приел въпросния
чужденец (например трудов договор, ако чужденецът е бил нает по трудово
правоотношение, и т.н.). Вярно е от цитираните в НП (като „опис на писмените материали“)
и приетите в съдебно заседание писмени доказателства би могло да се обоснове извод, че
жалбоподателят е наел въпросния чужденец по трудово правоотношение, но волята на АНО
в тази насока следва да намери обективен израз в съдържанието на НП, а не да се
предполага, като се извежда от доказателствата по делото, ако и те или част от тях да са
цитирани в НП.
Изложеното по-горе означава, че НП не отговаря на императивните изисквания на
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН (Закон за административните нарушения и наказания).
От друга страна, доколкото легалните дефиниции на понятията „чужденец“ и
„чужденец – гражданин на трета държава“ визират лице, което не е български гражданин, то
4
това обстоятелство следва да бъде установено по несъмнен начин, т.е. не е достатъчно да се
установи, че лицето е гражданин на Република Турция, както се твърди в НП, тъй като не е
изключено то да има двойно гражданство. В случая обаче доказателствата в тази насока са
противоречиви – при това не само относно обстоятелството, че цитираното в НП лице не е
български гражданин, но и относно факта, че то е турски гражданин. Това е така, защото:
- в НП е посочен служебен номер на лицето от регистъра на НАП, но този номер е
цитиран в справката от НАП за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ (л.16
от делото) като ЕГН на лицето, което навежда на извода, че то е български гражданин, в
списъка на чуждестранните лица с действащи трудови договори с жалбоподателя (л.44-47 от
делото) изготвен от Изпълнителна агенция „Главна Инспекция по труда“ след справка в
Регистъра за уведомленията за трудови договори към НАП според писмото им – като ЛНЧ
на лицето, което навежда на извода, че то не е български гражданин, а в трудовия договор и
допълнителното споразумение към него на л.17 и л.18 от делото – като ЕГН/ЛНЧ на лицето,
което не позволява извеждането на извод относно гражданството му (отделен е въпросът, че
споменатия трудов договор не е подписан от работника/служителя);
- в приложените към делото запитване от белгийската Федерална служба за заетост,
труд и социален диалог, инициирало проверката на българските власти – IMI REPORT №
174768.1 и списъка на чуждестранните лица, приложен към запитването белгийските власти
според писмото на Изпълнителна агенция Главна „Инспекция по труда“ не е посочено
гражданството на лицето, още повече, че то би могло да бъде с двойно гражданство.
- при това списъците са изготвени като приложения № 1 и № 2 към писмото на л.43
от делото, т.е. от Изпълнителна агенция „Главна Инспекция по труда“, респективно –
квалификацията „чуждестранни лица“ е на българските власти, като в приложение № 1 тя е
изведена от списъка на белгийските власти, които обаче, както вече беше отбелязано, не са
посочили гражданството на лицето, а в приложение № 2 тази квалификация е изведена и
съответно са посочени ЛНЧ на лицата, включени в приложението, след справка в Регистъра
за уведомленията за трудови договори към НАП, но единствената представена справка в
тази насока е приложената на л.16 от делото, в която е посочен ЕГН на лицето от нея, а не
ЛНЧ;
- писмото на Агенцията по заетостта е изготвено в отговор на писмото на „Главна
инспекция по труда“ с изх. № от 20.01.2021 г., т.е. лицата от приложение № 1 към
последното са цитирани като чужденци в писмото на Агенцията по заетостта, защото са
били посочени като такива в писмото на Изпълнителна агенция „Главна Инспекция по
труда“ и приложенията към него, нещо повече – относно лицата от приложение № 2 към
писмото на л.14 от делото Агенцията по заетостта изрично е приела, че за коректното
идентифициране на лицата от това приложение е необходимо да се посочат данните от
личните им документи, в това число и гражданството им – виж лист 14 от делото;
- в останалите (необсъдени по-горе) писмени доказателства не се съдържат каквито и
5
да било данни за гражданството, ЕГН или ЛНЧ на лицето .....
Ето защо, доколкото не се събраха категорични доказателства за гражданството на
лицето ...., за да се приеме по несъмнен начин, че то е чужденец и то гражданин на трета
държава, а в тежест на въззиваемата страна е да докаже обстоятелствата и фактите,
обуславящи извършеното нарушение, но тя не само в административната фаза на
административно наказателното производство не е положила необходимите усилия за
изясняването им – /видно от показанията на актосъставителя и свидетеля по акта/, а и в
хода на съдебното следствие не ангажира доказателства в тази насока, съдът намира, че
административно-наказателното обвинение не е доказано, независимо по коя от хипотезите
на чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ е санкциониран жалбоподателят, като при това изследването на
останалите предпоставки за ангажиране на отговорността му (извън гражданството на
лицето ....) се явява безпредметно.
С оглед на изложените съображения, съдът намира, че обжалваното НП е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Съгласно чл.63 ал.3 от ЗАНН - В съдебните производства по ал.1 страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
На основание чл.63 ал.3 от ЗАНН въззиваемата страна следва да заплати на
жалбоподателя направени разноски в размер на 360.00 лева, съобразно представените
списък на разноските, договор за правна защита и съдействие, фактура с опис-приложение
към нея и преводно нареждане.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно наказателно постановление № 24-002922 от
22.03.2021 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Стара Загора.
ОСЪЖДА ДИРЕКЦИЯ „ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА” град Стара Загора да заплати на
„КУБИН БГ” ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ЕИК *********,
сумата от 360.00 (триста и шестдесет) лева, направени по делото разноски за адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване чрез Районен съд - Стара Загора пред
Административен съд - Стара Загора в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
6