№ 22315
гр. София, 26.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. Б.ОВ
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. Б.ОВ Гражданско дело №
20221110111080 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 248 от ГПК. Образувано е по молба вх. №
142145/22.05.2023 г., подадена от ищеца Б. Т. В., чрез адв. Г., с която се иска
съдът да измени постановеното по делото решение от 25.04.2023 г. в частта за
разноските, с искане да бъдат намалени присъдени разноски по делото на
ответника в размер на 1 400 лв., представляващи адвокатско възнаграждение,
на сума в размер на 847.94 лв., според редакция на нормата на чл. 7, ал. 2 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения според ДВ, бр. 68 от 31.07.2020 г.
Ответната страна по молбата И. А. И., чрез адв. К. взема становище за
неоснователност на молбата, тъй като адвокатското възнаграждение е
надлежно уговорено според действащата към момента на сключване на
договора за правна помощ – 18.11.2022 г. редакция на нормата на чл. 7, ал. 2
от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения според ДВ, бр. 88 от 04.11.2022 г., влязла в сила на
08.11.2022 г. Според тази редакция на нормата минималния размер на
адвокатското възнаграждение е 1 353.83 лв. Намира и че с оглед фактическата
и правна сложност по делото, а и наличието на обезпечително производство
като част от исковото производство, води до извод за това, че адвокатското
възнаграждение не е завишено, а е занижено.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и намира
следното.
Съдът намира молбата, за допустима, като подадена в срок и от лице с
правен интерес, както и при наличен списък по чл. 80 от ГПК, но
неоснователна.
С решение от 25.04.2023 г., съдът е отхвърлил предявения от Б. Т. В.,
ЕГН **********, със съд. адрес гр. София, ., чрез адв. Г., против И. А. И.,
ЕГН **********, със съд. адрес гр. София, . ет. 3, ап. 11, за признаване за
установено, че Б. Т. В.не дължи на И. А. И., сумите по изпълнителен лист от
10.12.2009 г., издаден ч.гр.д. № 565/2009 г. по описа на РС Пирдоп, както
следва: 6605,70 лв.-главница по договор за кредит от 03.08.2005 г., ведно със
1
законната лихва, считано от 13.03.2013г. до окончателното изплащане на
задължението, 1705,08 лв.-мораторна лихва за периода от 05.11.2008г. до
07.12.2009г., 166,22 лв. –разноски по делото и 2121,02 лв., представляваща
заплатена от ответника законна лихва за периода от 08.12.2009г. до
12.03.2013г., въз основа на който е образувано изпълнително дело №
99/2022г. по описа на ДСИ при Софийския районен съд, 27 уч., поради
погасяването й по давност. По отношение на разноските на ответника съдът е
намерил, че при този изход на спора разноски му се дължат в размер на 1 400
лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение.
Съдът и в хода на разглеждането на настоящата молба намира, че
разноските по делото са правилно определени и присъдени, като в тази
насока следва да се има предвид, че на първо място ответникът е представил
доказателства за платено уговорено адвокатско възнаграждение в размер на
1 400 лв. по договор за правна помощ от 18.11.2022 г. /л. 58 обратна страница/
на две части – 700 лв. при подписване на договора и 700 лв., платени на
26.12.2022 г., според представена разписка към списъка за разноски.
На следващо място съдът намира, че възнаграждението в размер на
1 400 лв. не е прекомерно с оглед материалния интерес по делото в размер на
10 598.02 лв., обуславящ минимален размер на адвокатското възнаграждение
от 1 353.82 лв., според действащата към момента на подписване на договора
за правна помощ на 18.11.2022 г. редакция на нормата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения според ДВ, бр. 88 от 04.11.2022 г., влязла в сила на
08.11.2022 г. Следва да се има предвид и че размерът на адвокатското
възнаграждение не е прекомерен и с оглед на фактическата и правна
сложност на делото, като в тази насока следва да се отчете и наличието на
противоречива съдебна практика по този вид искове. За пълнота на
изложението следва да се има предвид и че молбата на ищеца е да се намали
възнаграждението в по – нисък размер и от претендирания от самия ищец
размер от 1 000 лв.
Във връзка с гореизложеното съдът намира подадената молба за
неоснователна.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 142145/22.05.2023 г.,
подадена от ищеца Б. Т. В., чрез адв. Г., с която се иска съдът да измени
постановеното по делото решение от 25.04.2023 г. в частта за разноските, с
искане да бъдат намалени присъдени разноски по делото на ответника в
размер на 1 400 лв., представляващи адвокатско възнаграждение, на сума в
размер на 847.94 лв.
Определението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
2
връчването му на страните пред Софийски ГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3