Решение по дело №1046/2021 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1018
Дата: 9 юли 2021 г.
Съдия: Лилия Александрова
Дело: 20217040701046
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 май 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

град Бургас, №     1018      / 09.07.2021г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на десети юни, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ГАНЕВА

                                                                                                      ГАЛЯ РУСЕВА

                                                                                                         

при секретар С.А., изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 1046/2021г. за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът Дирекция „Инспекция по труда“ Бургас, е оспорил решение № 260160/22.02.2021г. постановено по АНД № 45/2021г. по описа на Районен съд Бургас, с което е отменено наказателно постановление № 02-0003279/29.10.2020г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас. С наказателното постановление на „Уелдинг Сървисес Петров 2016“ ЕООД за нарушение и на основание чл.415, ал.1 от Кодекса на труда КТ) е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно. Счита, че неправилно районния съд е приел, че неизпълнението на процесното предписание за заплащане на пълния размер на дължимото трудово възнаграждение е поведение, което не подлежи на санкция, предвид изменението на разпоредбата на чл.415 от КТ с ДВ, бр.107 от 2020г. Излага подробни доводи в тази насока. Иска решението да бъде отменено, а по съществото на спора - да бъде потвърдено наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът, чрез представител по пълномощие, поддържа жалбата. Счита обжалваното решение за неправилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касация „Уелдинг Сървисес Петров 2016“ ЕООД, не изпраща представител

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас – прокурор Христо Колев, счита, че касационната жалба е основателна, а обжалваното решение предлага да бъде отменено.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е неоснователна.

„Уелдинг Сървисес Петров 2016“ ЕООД е наказано за това, че в качеството си на работодател, към 11.08.2020г. не е изпълнил задължително предписание, дадено по точка № 10 от протокол № ПР 2016836/23.06.2020г. на ДИТ – Бургас, изразяващо се в задължението му като работодател да изплати в пълен размер уговореното трудово възнаграждение за месец май 2020г. на следните лица: А.Д.И., на длъжност „шлосер – монтьор“ в размер на 1870,11 лв.; А.Г.Б., на длъжност „шлосер – монтьор“ в размер на 1508,50 лв.; Б.Д.Д., на длъжност „заварчик“ в размер на 2475,54 лв.; В.Н.К., на длъжност „технически сътрудник“ в размер на 931,18 лева; В.И.А., на длъжност „заварчик“ в размер на 1548,47 лв.; Д.Г.Д., на длъжност „шлосер – монтьор“ в размер на 1033,67 лв.; Е.А.Е., на длъжност „шлосер – монтьор“ в размер на 1559,88 лв.; И.Р.Г.на длъжност „шлосер – монтьор“ в размер на 889,28 лв.; И.М.П.на длъжност „шлосер-монтьор“ в размер на 478,77 лв.; К.К.В., на длъжност „заварчик“ в размер на 876,47 лв.; М.Д.Б.на длъжност „заварчик“ в размер на 2442,34 лв.; Н.К.К., на длъжност „заварчик“ в размер 1353,30 лв.; П.П.М., на длъжност „заварчик“ в размер на 2613,06 лв.; П.Н.К.на длъжност „шлосер – монтьор“ в размер на 2002,64 лв.; С.Г.Х.на длъжност „технически ръководител“ в размер на 3239,19 лв.; Х.Х.Х.на длъжност „шлосер – монтьор“ в размер на 1605,50 лв.; Х.М.Н., на длъжност „шлосер-монтьор“ в размер на 1535,99 лв., работещи в обект: Производствена база, находящ се в гр.Бургас, ул. “Крайезерна“ № 3, съгласно изискванията на чл.128, т.2 от КТ във връзка с чл.270, ал.1, чл.270, ал.2 и чл.270, ал.3 от КТ“, с първоначален срок за изпълнение 20.07.2020г., удължен до 10.08.2020г. (с протокол за удължаване на срока на предписанието, издаден на 31.07.2020г.).

Административнонаказващият орган е приел, че е нарушена нормата на чл.415, ал.1 от Кодекса на труда.

Съгласно чл.415, ал.1 от КТ (в приложимата редакция) който не изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв.

Районният съд, след като обсъдил всички доказателства, е приел, че до влизане в сила на НП е последвала промяна в чл.415 от КТ, с която е отпаднало задължението на наказаното лице да изпълнява задължителни предписания на контролен орган, вън от случаите на такива предписания, издадени на основание чл.405а, ал.4 от КТ и е отменил наказателното постановление.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Този съдебен състав не споделя мотивите на районния  съд, изложени в атакуваното решение.

От приложената административнонаказателна преписка се установява, че в т.10 от протокол № ПР2016836/23.06.2020г. е дадено предписание на работодателя „Уелдинг Сървисес Петров 2016“ ЕООД най-късно до 20.07.2020г. (впоследствие удължен) да изплати в пълен размер уговореното трудово възнаграждение за м.май 2020г. на 17 различни лица, които са заемали различни длъжности при работодателя, на всяко от които се дължи различен размер трудово възнаграждение. В наказателното постановление тези 17 предписания, описани общо в т.10 от протокола, са възприети като едно предписание, за което е наложено едно наказание. Този съдебен състав счита, че при издаване на наказателното постановление наказващият орган е нарушил чл.18 от ЗАНН, тъй като за 17 различни нарушения е наложил само едно наказание. Това нарушение на процедурата не може да бъде санирано и обосновава унищожаемост на наказателното постановление.

С цитирания по-горе протокол, съставен от длъжностни лица на Дирекция „Инспекция по труда“ Бургас са дадени множество предписания, които не се индивидуализират нито според това в колко протокола са описани, нито според това в какви точки са обединени в рамките на един протокол, както е в процесния случай. В т.10 са дадени 17 различни предписани. Неизпълнението на всяка от тях осъществява самостоятелно състав на нарушение по чл.415, ал.1 от Кодекса на труда. С предписанията се цели отстраняване на последиците от неизпълнението на различни трудови договори, които имат различни характеристики – страни, заемана длъжност, размер на дължимото месечно трудово възнаграждение. Тези характеристики обосновават обективните елементи на различни нарушения по чл.415, ал.1 от КТ. Неизпълнението на предписанието да се изплати трудовото възнаграждение в размер на 1870,11 лв. на А.Д.И., на длъжност шлосер-монтьор притежава едни по вид обективни елементи на административното нарушение. Други са елементите по отношение на лицето В.И.А., който заема длъжността заварчик и на когото се дължи друг размер възнаграждение – 1548,47 лв. Обективните предели на нарушението категорично не могат да зависят от субективното желание на наказващия орган, т.е. не може според желанието на наказващия орган да се възприема като едно предписание описаното в една точка от протокола, където той произволно е посочил нарушения спрямо 3, 5 или 100 лица. Обективните елементи на нарушението са предпоставени само от нормите на закона, а не от желанието на наказващия орган.

По изложените съображения с налагането на едно наказание за 17 нарушения наказващият орган е приложил неправилно закона, както като краен резултат е приел и районният съд в обжалваното решение.

Неправилен е изводът на районния съд, според който е отпаднала предвидената в закона санкция за неизпълнение на предписание на контролен орган, различно от това по чл.405а, ал.4 КТ. За да достигне до този извод, съдът не е съобразил разпоредбата на чл.404, ал.1 АПК, именувана „Принудителни административни мерки“ - „За предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по труда, както и органите по чл. 400 и 401 по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да прилагат следните принудителни административни мерки:…“ Сред изброените ПАМ изрично в т.12 е посочена компетентността на длъжностните лица при съответната Дирекция „Инспекция по труда“да дават задължителни предписания на работодателя и органа по назначаването за изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовите правоотношения.“ От така посочената разпоредба става ясно, че задължителното предписание по КТ е вид ПАМ, поради което настоящия съдебен състав счита, че с изменението на чл.415 КТ с ДВ бр.107/2020г. е бил разширен обхватът на санкционната норма, която освен задължителните предписания на съответната Дирекция „Инспекция по труда“ (според предходната й редакция), вече обхваща и всички останали видове ПАМ, изброени в разпоредбата на чл.404, ал.1 КТ. Що се отнася до специалната хипотеза, уредена в ал.2 на чл.415 КТ, касаеща неизпълнението на задължителните предписания по чл.405а, ал.4 КТ, следва да се отбележи, че същата е обособена като самостоятелно нарушение с по-висока степен на обществена вредност, поради което е предвидена санкция, превишаваща както по минималния, така и по максималния си размер тази по ал.1 на чл.415 КТ. Изложеното дотук води съдебния състав до извод, че след изменението на КТ с ДВ бр.107 от 2020 г., ал.1 на чл.415 КТ не е по-благоприятна за наказаното лице, а още по-малко е отпаднало основанието за санкционирането изобщо.

Въпреки изложеното, доколкото следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, на основание чл.63, ал.1, вр. чл.218, ал.2 АПК този съдебен състав намира, че при постановяване на спорното наказателно постановление административнонаказващият орган не е съобразил нормата на чл. 18 от ЗАНН, за това обжалваното решение се явява правилно като крает резултат и следва да бъде оставено в сила.

На основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260160 от 22.02.2021г. постановено по АНД № 45/2021г. на Районен съд – Бургас, с което е отменено наказателно постановление № 02-0003279/29.10.2020г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                   ЧЛЕНОВЕ: