РЕШЕНИЕ
№ 417
гр. Враца,05.12.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 07.11.2023 г. /седми
ноември две хиляди двадесет и трета
година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ЖИТАРСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
КОЦЕВА
НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ
при секретаря
ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА и в присъствието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като
разгледа докладваното от съдия КОЦЕВА КАН дело № 539 по описа на АдмС–Враца за
2023 г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК
във връзка с чл.63в ЗАНН.
Образувано по касационна жалба на „А.Б.И.“
ООД, ЕИК *********, депозирана чрез пълномощник * М.С. от ***, против РЕШЕНИЕ №215/02.07.2023г.,
постановено по АНД №485/2022г. по описа на Районен съд–Враца, с което е
потвърдено НП №06-2200038/13.05.2022г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция
по труда“ гр.Враца. В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е
неправилно и необосновано, поради постановяването му в нарушение на материалния
и процесуалния закон, за което се навеждат съображения. Иска се отмяна на
решението, като неправилно и необосновано. От процесуалния представител на касатора
е депозирана писмена молба, с която моли за решение, с което да се уважи касационната
жалба, като основателна респективно да се отмени първоинстанзционното решение,
като неправилно и необосновано въз основа на подробно изложените в жалбата
основания. Прави се възражение за прекомерност на юрисконсултското
възнаграждение.
Ответникът в с.з., чрез процесуалния си
представител ** М.К. и в представена по делото писмена защита изразява
становище с подробни аргументи за неоснователност на касационната жалба, а
оспореното решение намира за правилно, обосновано и законосъобразно и моли да
бъде оставено в сила. Претендират се разноски.
Участващият по делото прокурор от ОП – Враца,
прокурор Вътов намира жалбата за
допустима, но неоснователна, а решението за правилно. Изложените в касационната
жалба съображения не са касационни основния по см. на закона, а оплаквания
свързани със законосъобразността за изготвяне и провеждане на процедурата по
издаване на НП. Правилно РС е установил, че в случая е налице трудово
правоотношение по см. на §1,т.1 КТ.
По делото не са представени нови писмени
доказателства за установяване на касационните основания.
Настоящия касационен състав, след преценка на
доказателствата по делото и във връзка с доводите на страните намира, че
касационната жалба е подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок
по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно
обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима. Разгледана по
същество е неоснователна по следните съображения:
Предмет на касационен контрол е Решение №215/02.07.2023г.,
постановено по АНД № 485/2022 г. по описа на Районен съд – Враца, с което е
потвърдено НП №06-2200038/13.05.2022 г., издадено от Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ гр.Враца, с което на „А.Б.И.“ ООД ***, ЕИК *********, в
качеството му на юридическо лице работодател по см. на §1,т.1 от ДР на КТ за
извършено нарушение на чл.62, ал.1 КТ, вр. с чл.1, ал.2 КТ и на основание
чл.414, ал.3 КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер
на 1 500 лева.
За да постанови този резултат съдът е приел, че АУАН
е съставен и НП издадено от компетентни органи в кръга на предоставените им
правомощия, в сроковете по ЗАНН и съдържат задължителните реквизити по чл.42 и
чл.52 от същия закон, при спазване на административнопроизводствените
правила и при пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за
случая. Прието е, че от събраните доказателства безспорно е установено, че на
24.03.2022г. лицето П. е престирало работна сила, но дружеството, в качеството
си на работодател, не е изпълнило задължението си да уреди трудовото правоотношение по изискуемия в чл.62,ал.1 КТ императивен
начин, чрез писмен трудов договор, както е посочено в акта и НП. Изложил е
мотиви в тези насоки, като е обсъдил и размера на наложената санкция и е приел,
че правилно е определена от АНО в минимален такъв, не е налице маловажен случай
по см. на чл.28 ЗАНН, а текста на чл.415в КТ за маловажно нарушение е
неприложим за нарушения по чл.62,ал.1 КТ. С решението са присъдени и разноски
по делото на Дирекция „ИТ“-Враца в размер на
100.00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е валидно и допустимо, постановено
в съответствие с доказателствата и при правилно приложение на материалния
закон. Споделят се изводите относно
компетентността на актосъставителя и наказващия орган, за липсата на съществени
процесуални нарушения при съставянето на акта и издаването на
наказ.постановление, както и за доказаността на визираното в НП административно
нарушение на посоченото правно основание, като тези изводи са мотивирани въз
основа на приобщените и подробно обсъдени по делото безпротиворечиви
доказателства и са в съответствие с разпоредбите на закона. Въззивният съд е изложил подробни,
фактически, правно и доказателствено обосновани мотиви, които се възприемат от
касационната инстанция и на основание чл.221,ал.2,изр.2 АПК не следва да бъдат
повтаряни.
Правилно е прието по съществото на спора
осъществено от касатора административно нарушение по чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 КТ. Същото е безспорно установено от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, поради което и правилно с издаденото
НП е ангажирана адм.наказ. отговорност по чл.414, ал.3 КТ на касатора.
Установено е, че при извършената проверка от контролния орган на 24.03.2022г.
лицето М.П. е работило на обект, в ***, изпълняван от дружеството-касатор, като този
факт е отразен и в попълнената от лицето декларация с дата 24.03.2022г., в
която същото изрично е декларирало, че работи при санкционираното дружество, с установено работно време, почивни дни и получавано трудово възнаграждение, като е
посочена и длъжността , която изпълнява, тоест налице са основните белези
характеризиращи трудов договор при предоставяне на работна сила. Дружеството в
качеството си на работодател е допуснало до работа лицето П., без да изпълни
задължението си да сключи с него писмен трудов договор, с което е нарушил разпоредбата на 62, ал.1 във
връзка с чл.1, ал.2 КТ. В тази насока възраженията на касатора са
неоснователни и не намират опора в
събраните по делото доказателства.
В конкретния случай не е налице маловажен случай по см. чл.415в КТ
и чл.28 ЗАНН, както е приел РС в
решението. В
случая е неприложимо действието на чл.415в КТ за маловажно нарушение, доколкото
в ал.2 от същата разпоредба законодателят изрично е изключил приложението
ѝ, по отношение на нарушения по чл. 62, ал.1 КТ.
Възраженията на касатора по отношение на допуснати процесуални нарушения по съставяне
на акта са сочени и пред въззивния съд,
който ги е обсъдил в решението и е извел извод за тяхната неоснователност, като
същите се споделят и от настоящата инстанция.
Факти, обстоятелства и доказателства,
оборващи констатациите отразени в АУАН и НП, а оттам и за различни правни
изводи на въззивния съд не са посочени и представени от касатора.
С
оглед на изложеното и след извършена служебна
проверка на решението на районния съд, съгласно изискванията на чл.218, ал.2 АПК, при която не се констатираха основания за отмяната му поради невалидност
или недопустимост, атакуваното решение следва да бъде оставено в сила.
Касационната жалба, като неоснователна следва да се остави без уважение.
При този изход на
спора и своевременно направено искане за юрисконсултско възнаграждение от процесуалния представител на
ответника на същия следва да бъде присъдено такова в размер определен в чл. 37 от
Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1
от Наредба за заплащане на правната помощ, съгласно препращащата
разпоредба на чл. 63д, ал.
4 ЗАНН, а именно възнаграждение за юрисконсулт в минимален размер от
100 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл.
221, ал. 2 АПК, вр. чл. 63в ЗАНН Административен съд – Враца, в настоящия
касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА
РЕШЕНИЕ №215/02.07.2023г., постановено по АНД № 485/2022 г. по описа на Районен
съд – Враца.
ОСЪЖДА „А.Б.И.“ ООД, с ЕИК **********,
да заплати на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Враца разноски по
делото в размер на 100 /сто/ лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.