Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 9 Година
2020, 12 .02 Град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд…………….…………… граждански състав …………………………
На петнадесети януари …............................................
Година две хиляди и двадесета
В публично заседание в следния състав:
Председател: Радостина Калиманова
Членове: ………………………….………
Съдебни
заседатели: ..…………………...……………
Секретар ………….…..…….. Жана Кметска
.........................……………..………………
Прокурор ………………………………………..…..………..………..…………………………...
като разгледа докладваното от ………...….…………. Р. Калиманова………………….…
гражданско дело номер ……… 181 …… по описа за …… 2018 ….… година.
Производството по настоящото дело е с правно основание е
чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Образувано е по повод исковите претенции на О.Х.С. ***
чрез процесуалния му пълномощник със съдебен адрес град Бургас, ул. „Гурко“ №9,
ет. 4 против Т.С.Ц. *** за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
1088.91 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени
вреди, както и сумата от 30000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, настъпили в резултат на причинени му на 07.12.2016 година
от последния телесни увреждания, ведно със законната лихва върху претендираните
размери главница, начиная от датата на деликта - 07.12.2012 година до
окончателното им изплащане, а също и направените съдебно-деловодни разноски. В
подкрепа на отправените искания представя и ангажира доказателства.
Твърди се от ищеца в исковата молба, по повод на която е
образувано съдебното производство, че на 07.12.2016 година на път за работа
изненадващо бил нападнат от ответника. Последният го повалил на земята и започнал
да му нанася удари с метална тръба по цялото тяло с особена сила. Ищецът опитал
да го спре с викове, но не успял. Никой не се отзовал и на виковете му за
помощ, тъй като било рано сутринта, в зимния период и наоколо било безлюдно.
Той изпитал силни болки по време на ударите, по цялото тяло, но най-вече по
главата, крайниците и ръцете. Ответникът не реагирал на молбата му да
преустанови ударите. По мнение на ищеца същият прекратил тези свои действия
единствено поради появилите се у него опасения за преминаващи хора, които биха
видели всичко. Преди да побегне той извадил и пистолет, насочил го срещу него и
го заплашил, че ще го убие. При условия по-различни от конкретните в момента
ответникът можело и да осъществи това свое намерение, поради което именно
ищецът смята, че оцелял по случайност. След инцидента се почувствал много зле,
много трудно станал от земята, след което пристигнала полиция и органите на
МВР.
С влязло в сила споразумение по нохд № 110/2018 година по
описа на Бургаския районен съд ответникът се признал за виновен в нанасянето на
средна телесна повреда на ищеца, изразяваща се в счупване на лява лакътна кост,
довела до трайно затруднение движението на лявата ръка за срок от 2.5 - 3
месеца - престъпление по чл. 129, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК, като деянието
е извършено виновно, под форма на вината „пряк умисъл“, по смисъла на чл. 11,
ал. 2, предл. 1-во НК, за което му било наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от две години, изпълнението на което било отложено на
основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от четири години.
В резултат на посоченото деяние на ищеца били нанесени
рана на главата, кръвонасядания, мозъчно сътресение и счупване на лява лакътна
кост. Особено тежко за него се явявало счупването на костта, тъй като все още
не можел да възстанови изцяло функцията на ръката си. Наложила се и
хирургическа намеса, при която му бил поставен метален имплант в ръката; във
времето предстояла и втора хирургична намеса, след възстановяването на костта,
за премахването на поставеният имплант в ръката му. Освен това, не се чувствал
в добро общо здравословно състояние; след случилото се бил лабилен психически.
Продължавал да има страхове, страдал от безсъние, нямал желание да се храни
редовно, избягвал комуникация с хората, имал страхове от тъмнината и друго.
Поставеният при операцията имплант, както и всички
разходи по лечението и възстановяването му били заплатени от него. От датата на
инцидента и досега ищецът поддържал високо артериално налягане вследствие
преживения стрес. От тогава избягвал да управлява автомобила си, тъй като не се
чувствал достатъчно годен в управлението поради непълното възстановяване на
ръката. Веднага след излизането му от болница и там проведеното болнично
лечение съзнателно се установил в град Варна, при родителите си, до 31.12.2016
година, тъй като горната част на главата му била бинтована. Оперираната му ръка
била 4 месеца със шина и 1 месец с гипс, като това било съпроводено със силни
болки до зарастването. Това негово състояние и видът му причинили стрес и
страдание и на малолетното му дете, което той не могъл да изолира напълно от
станалото - 3 - 4 дни след инцидента, в детската градина, която посещавало
детето, бил организиран празник „за татковците“, на който той не успял да
присъства. С това той причинил душевни терзания и на него самото - и до днес то
се сещало за този факт, натъжавало се и плачело затова, че баща й не бил до нея
в този момент. Отделно от това, игрите с детето му вече се променили, тъй като
той и досега не можел да го вдига и да го прегръща заради травмите и
усложненията по ръката. След инцидента не обичал да излизам сам навън, винаги
някой от близките му го придружавал.
До момента, в рамките на малко повече от година, му били
направени 9 рентгенови снимки, което било доста рисково и неблагоприятно за
всеки организъм и можело да доведе до множество усложнения в здравословното му
състояние. Всичко това му нанесло голям душевен дискомфорт и страдания. Освен
всичко друго, наложило се да заплати и немалка сума за лечението си, което и
към момента не било приключило. Предстоящата му втора хирургическа операция
отново щяла да бъде обвързана с парични разходи.
Вследствие на претърпяното, дълго време отсъствал от
работа, което притеснило ръководителите му, довело до реорганизация на
професионалния им график и усложнило работния процес. Всичко това обуславяло и
правния интерес на ищеца от предявяване на настоящите осъдителни искови
претенции.
Ответникът по делото, на когото съдът е изпратил препис
от исковата молба и доказателствата към нея в срока по чл. 131 от ГПК е
депозирал по делото писмен отговор, с който е изразил становище по така
предявените против него искови претенции. Сочи се в него на първо място, че
същите са допустими, но частично неоснователни; част от тях са оспорени и по
основание, и по размер.
Изтъква се, че той действително бил привлечен като
обвиняем за същото това престъпление, което ищецът описал в исковата си молба,
като в тази връзка било образувано нохд
№110/2018 година по описа на Районен съд-Бургас. Последното приключило с
одобрено от съда споразумение, което имало задължителната сила на присъда за
настоящия граждански съд, разглеждащ гражданските последици от деянието.
С отговора на исковата молба претенцията за неимуществени вреди е
оспорена по размер с
твърдения за това, че същата е крайно завишена. Твърди се, че от страна на ищеца не било съобразено в необходимата степен
съпричиняването на вредоносния резултат от самия него. Освен това, на обезвреда
подлежали само онези неимуществени вреди, които са в пряка причинно-следствена
връзка с деянието, за което ответникът бил осъден. Размерът на обезщетението
трябвало да се съобрази и със стандарта на живот, средностатистическите
показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на
увреждането.
Оспорено е причиняването на други увреждания, освен
посочената във влязлото в сила споразумение по наказателното дело средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на лява лакътна кост, довела до
трайно затруднение на движението на лява ръка за срок от 2,5 - 3 месеца.
Във връзка с твърденията за наличие на съпричиняване на
вредоносния резултат са изложени от ответника следните фактически твърдения,
сочени като предпоставка за случилото се и настъпване на вредоносния резултат,
а именно:
На 29.11.2016 година благодарение на случайността и
неволна грешка на неговата съпруга, Ц. разбрал, че тя му изневерявала. Същия
ден, около 06:26 сутринта телефонът му звъннал. Сънен видял, че го търси жена
му М. Ц., която около 05:00 часа отишла, по нейни думи, да кара колело в
Морската градина. Вдигайки телефона, Ц. чул как жена му разговаря с някого,
какво се било случило между тях предната вечер и по-точно за спречкването им
относно дейността на фирмата му. Ц. чул как смеейки се, съпругата му заявила,
че щяла да се разведе с него най-накрая. Били използвани и пренебрежителни
епитети. Дочул тогава и мъжки глас, който разпознал като гласа на ищеца - съсед
от отсрещния апартамент. Той насърчавал и подкрепял Ц. в нейните закани към
него. Диалогът между двамата продължил с реплики, свързани с размяна на ласки,
каквито впоследствие били и реално предприети. Имало и уговорка за разменяне на
съобщения по вайбър, но съобщенията да се триели впоследствие.
Този разговор тотално преобърнал живота на Ц.. Първата му
реакция била да отиде отсреща при съседите /сем. С./, но докато съседката
отворила вратата, връзката прекъснала. Ц. я попитал къде е съпругът й, като тя
му отговорила, че бил излязъл да кара колело около 05:00 часа. Двамата
споделили един на друг за проблемите с брачните си партньори, като констатирали
сходства в поведението на техните съпрузи и прозрели, че О.С. и М.Ц. имали
интимна връзка. Докато Ц. споделял със съседката, жена му се прибрала пеша.
След като се прибрали, разговаряли за случилото се. Ц.отричала и Ц. подал молба
за развод. Същият дори се изнесъл при родителите си. През това време бил
умоляван многократно от Ц. да се върне. Убеждавала го, че между нея и С. нямало
връзка. В името на децата им той се върнал, но продължавал да задава въпроси,
тъй като съмнението у него останало. В крайна сметка съпругата му си признала
за изневярата. Признала, че в продължение на седем месеца имала интимни
отношения с О.С., както и че той идвал в дома им и докато най-малкото им дете
спяло в спалнята, а те се целували на масата в кухнята.
С действията си ищецът не само провокирал ответна реакция
на Ц., но и поставил същия в невъзможност да контролира случилото се на
07.12.2016 година. Унижението, психическото страдание от разбиването на
семейството му, предизвикателното и ехидно поведение на С. предизвикали
емоционален взрив в ответника и невъзможност да ръководи в необходимата степен
поведението си.
Оспорени са твърденията по искова молба, че ответникът
имал намерение да убива ищеца, както и че последният бил заплашван с думи за
убийство и от това преживял стрес, вследствие на който поддържал високо
артериално налягане. Пребиваването на ищеца при родителите му, изтъкнато като
предприето с цел да скрие следите от гипсираната ръка от очите на детето си,
също били недоказани. Житейската практика показвала по-скоро, че същите били
вследствие на влошените семейни отношения на С. с жена му, след като тя
разбрала за извънбрачната му връзка със съпругата на Ц..
Претенцията за имуществените вреди е счетена частично
основателна, като в тази връзка се изтъква, че доказани се явяват единствено
плащанията за СМУ №314/2016 година и СМУ №252/2017 година. Останалите
представени фактури са оспорени като установяващи разходи, които нямат връзка с
лечението на телесното увреждане, за което той бил осъден.
Бургаският окръжен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Установява се от представените и
събрани по делото доказателства, че с протоколно определение по нохд № 110/2018
година на проведеното на 19.01.2018 година съдебно заседание Бургаският районен
съд е одобрил постигнатото между подсъдимия-ответник по настоящото дело и
прокурор при Районна прокуратура-Бургас споразумение, по силата на което Т.С.Ц.
е признат за виновен в това, че на 07.12.2016 година, в град Бургас, к-с
„Изгрев“ пред блок № 37, чрез нанасяне на удари с метален предмет /тръба/ и
ритници, причинил средна телесна повреда на О.Х.С. ***, изразяваща се в
счупване на лява лакетна кост, довела до трайно затрудняване движението на
лявата ръка за срок от 2.5-3 месеца - престъпление по чл. 129, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК, поради което и на основание
посочената разпоредба и при условията на чл. 54 от НК му е наложил наказание
„лишаване от свобода“ за срок от две години, изпълнението на което на основание
чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за изпитателен срок от четири години.
Така
постановеният, обсъден по-горе и влязъл в сила съдебен акт в съответствие с
разпоредбата на чл. 413, ал. 3 във връзка с ал. 2 от НПК и чл. 300 от ГПК е задължителен за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието по въпросите дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. При съобразяване на така изложеното, съдът намира, че са налице
предпоставките на чл. 45 от ЗЗД за ангажирането на деликтната отговорност на
ответника по делото, което обстоятелство е напълно доказано, а и не е оспорено
от последния.
По горните доводи,
включително и отчитане изразените от страните чрез пълномощниците им становища,
съдът намира, че в настоящото производство е безспорно, че ищецът
е претърпял неимуществени вреди - болки и страдания в резултат на нанесените му
множество телесни повреди, които са в пряка причинна връзка с противоправното
деяние на техния извършител - посоченото по-горе физическо лице Т.С.Ц.. Последното се установява по
категоричен начин и от допуснатата и извършена по делото съдебно-медицинска експертиза, вещите
лица по която в приетото от съда заключение са посочили, че при нанесения му
побой на 07.12.2016 година ищецът е получил счупване на долния край на лакетната
кост, разкъсно-контузна рана на главата с мозъчно сътресение от лека степен, ивицести
кръвонасядания по тялото - в лявата половина на гръдния кош по мишечната линия,
по коремната стена в дясно от средната линия, по вътрешната повърхност на
дясното бедро, по вътрешната повърхност на лявото бедро, обхващащо долната
трета, от глезена нагоре по вътрешната повърхност на лявата подбедрица. Описаните
увреждания са причинени от не по-малко от осем удара с твърд тъп предмет с
ограничена повърхност със значителна сила. Обичайният срок за възстановяване на
такъв вид счупване е в рамките на 2.5-3 месеца, при обичаен ход на
оздравителния процес. Нараняванията са довели до болки със значителен
интензитет и страдания, като костно срастване на счупения крайник е настъпило 8
месеца по-късно. Налице е и ограничена супинация за лява ръка около 30 градуса,
което се установява от приложеното по делото към единичната съдебно-медицинска
експертиза изследване.
При това положение и за определяне размера на дължимото
на ищеца обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди следва преди
всичко да се отговори той допринесъл ли е за настъпването на вредоносния
резултат, което обстоятелство да бъде взето съответно предвид от съда в тази
насока. С нормата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е предвидена възможност за намаляване
на дължимото обезщетение за вредите, които са пряка и непосредствена последица
от увреждането, когато пострадалият е допринесъл за същото. Приложението на
това правило е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на
пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки и/или възможност за
настъпване на увреждането, т. е. когато е налице причинна връзка между негови
действия или бездействия и вредоносния резултат. При обективното съпричиняване
от страна на пострадалия по смисъла на цитираната по-горе правна норма,
намаляването на дължимото от делинквента обезщетение не е обусловено от
преценката дали е налице виновно поведение на пострадалото лице. Принос за
настъпване на увреждането ще е налице във всички случаи, когато пострадалото
лице със своето поведение е създало предпоставки за настъпване на вредите, или
е допринесло за механизма на увреждането. Или, от съществено значение е
конкретното проявление на действието или бездействието на пострадалия, което
съставлява пряка и непосредствена причина за причинените вреди. В т. 7 от ППВС
№17/1963 година е акцентирано върху предпоставките за намаляване на
обезщетението за вреди от непозволено увреждане - допринасяне от страна на увредения
за тяхното настъпване и пряка причинна връзка между поведението му и настъпилия
вредоносен резултат. Във всички случаи, обаче приносът на пострадалия следва да
бъде доказан по категоричен начин от страната, направила възражение за
съпричиняване. Недопустимо би било приложението на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, когато
приносът на увреденото лице не е доказан при условията на пълно главно
доказване, а е само предполагаем /така и в решение №151 от 12.11.2012 година на
ВКС по търг. дело №1140/2011 година, ІІ т.о., решение №154 от 31.10.2011 година
на ВКС по търг. дело №977/2010 година/.
При съобразяване на всичко така казано, съдът намира
наведеното от ответника твърдение за несъстоятелно. Соченото от него съставлява
фактически мотивация /повод/ за извършеното от него деяние, за което е наказан
с влязла в сила присъда, а тя не може да се разглежда като причина по смисъла
на приложимата правна норма и този, изложен от съда по-горе в текста на
настоящия съдебен акт. Дори и така изложеното да не бъде споделено, то това
възражение се явява недоказано. Поддържаната от ответника защитна теза е, че до
този конфликт, при който той е нанесъл на ищеца на изброените по-горе
увреждания се е стигнало поради това, че последният проявил такова поведение
спрямо съпругата му, с което именно го е провокирал към извършване на
процесните действия. По-специално, около седмица преди инцидента, съпругата на ответника
случайно го набрала по телефона и той чул разговор между нея и ищеца, от който
му станало ясно, че те имат интимна връзка. Отишъл при съседката, съпруга на
ищеца, но докато тя отвори вратата, разговорът прекъснал. Ответникът я попитал
къде е съпруга й, а тя отговорила, че бил излязъл да кара колело около 05.00
часа. Последното се опровергава от показанията на свидетелката Г. С., която в
съдебно заседание заявява, че на въпроса на ответника за местонахождението на
съпруга и тя е отговорила, че най-вероятно е тръгнал за работа, тъй като
погледнала часовника и видяла, че е около 6.30 часа - време, в което ищецът
обичайно тръгвал за работа. За установяване на твърденията на ответника, че е
налице съпричиняване на вредоносния резултат по сочения от него начин от страна
на ищеца са ангажирани по делото гласни доказателства чрез разпита на един свидетел,
а именно Н. П. В съдебно заседание същият твърди, че познава ответника от
четири-пет години. Към месец декември 2016 година последният бил много унил и
притеснен. След като го попитал за проблемите му, Ц. му споделил, че хванал
съпругата си в изневяра и в момент на яд ударил човека, с който тя била, за
което по-късно съжалявал.
При съобразяване на горното се налага извода, че в
настоящото производство не е установено при условията на пълно и главно
доказване, че с поведението си пострадалото лице е допринесло за настъпването
на вредоносния резултат. Съдът счита, че неговото поведение не е релевантно за
последиците, за които се търси обезщетение и следователно последните не се
намират в пряка и непосредствена причинна връзка с тях. Това е така, тъй като събраните
по делото и обсъдени по-горе доказателства не установяват с необходимата
категоричност факта на съответното поведение от страна на ищеца, което е
необходимо условие за уважаване на заявеното възражение за съпричиняване в
съответствие с константата практика на ВКС, имаща задължителен характер. В тази
връзка следва да се посочи, че свидетелят П. няма каквито и да било лични и
непосредствени впечатления за случилото се. Всичко разказано от него се базира
на получени от ответника сведения и в този смисъл на преразказ на преживяното
от него. Разказаното от ответника не следва да
се взема предвид и съобразява в каквато и да степен, тъй като очевидно то е
изгодно за него и няма и не може да има поради това доказателствена тежест в
съответствие с нормите на ГПК в тази насока. Дори да се възприеме за достоверно
изнесеното от този свидетел и базиращо се на впечатленията на друго лице, то
това се явява единственото доказателство за поддържаното от ответника
твърдение. Като изолирано от целия останал доказателствен материал и
некореспондиращо с която и да е част от него, съдът намира, че не би могъл да
изгради своите изводи само и единствено въз основа на него. Още повече, следва
да се вземе предвид обстоятелството, че ищецът не е бил нападнат непосредствено
след сочения момент на узнаване от ответника за твърдяната връзка със съпругата
му, за да се приеме, че стореното е в резултат на моментно състояние.
Вредоносният резултат е причинен около седмица след това, което води до извода,
че ответникът е обмислял нападението, причакал е ищеца и му е нанесъл побой. Затова
именно и след като по делото липсва установено такова поведение на пострадалия
- действие или бездействие, чието конкретно проявление се явява пряка и
непосредствена причина за произлезлите вреди, то в настоящия процес не се
разкрива посочената релевантна причинна връзка по смисъла на чл. 51, ал. 1,
изр. 1-во ЗЗД, поради което липсва такова обстоятелство от вида на изтъкнатото
от ответника, следващо да намери отражение при обезщетяване на вредите. Горното
сочи на неоснователност на заявеното от ответника с отговора на исковата му
молба възражение за съпричиняване, свързано с поведението на ищеца.
Както бе посочено по-горе ответникът е нанесъл на ищеца
побой по начин и на място, за които няма спор, а и са установени от
доказателствения материал. В резултат на този побой на ищеца от страна на
ответника са били причинени посочените от вещото лице в депозираното от него и
прието по делото заключение и от съда по-горе увреждания. Част от тях, а именно
счупването лявата лакетна кост, представляващо средна телесна повреда са дали
повод за образуване и на наказателното производство, приключило с обсъденото
по-горе споразумение. Останалите увреждания, имащи характера на леки телесни
повреди не са били обсъждани от наказателния съд и съответно предмет на
повдигнатото спрямо ответника обвинение именно поради техния характер на
такива. Същите безспорно, обаче могат да бъдат релевирани в настоящия процес
като основание за ангажиране на деликтната отговорност на техния извършител, а
именно ответника, а освен това са и доказани в неговите рамки. В тази насока по
делото са ангажирани, съобразно посоченото по-горе, множество писмени и гласни
доказателства /експертизи, разпит на свидетели, епикриза от нервнохирургично отделение
- стр. 8-ма, медицински документи от МБАЛ-Бургас - стр. 114-199/, които
установяват претърпените от ищеца увреждания, така както същият ги е посочил в
исковата си молба.
Неимуществените вреди се изразяват в търпенето на болки и
страдания от страна на съответното лице. Справедливото им обезщетяване, каквото
изисква чл. 52 от ЗЗД, означава да се определи точен паричен еквивалент на
болката и негативните преживявания и тяхното отражение върху увреденото лице.
Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите. Те са
били причинени и са настъпили в определен предходен момент, а съдът определя
парично обезщетение за тях сега, при постановяване на съдебното решение. В
конкретния случай следва да се вземе предвид и отчете обстоятелството, че
болките и страданията на ищеца със значителен интензитет, получени в резултат
на нараняванията не са напълно отзвучали и неговото възстановяване не е
протекло в рамките на обичайното за преминаването на такъв вид травми време. От
събраните по делото доказателства се установява, че неколкократно се е налагал
престой на ищеца в болнично заведение, като спрямо него са били прилагани
оперативни интервенции. От показанията на ангажираните по делото свидетели се
установява безспорно, че особено в началото същият е изпитвал силни болки и
страдания. В деня на инцидента, малко след като излязъл за работа, ищецът се
прибрал в дома си изпаднал в шок, с окървавена глава и дрехи, треперещ.
Съпругата му също изпаднала в шок и не могла да му окаже първа помощ. След като
му помогнала да смени якето си, тя извикала такси и отишли в болницата, където
му направили рентгенови снимки и се установило, че ръката му е счупена и има
комоцио от удара в главата. Първоначално не могли да лекуват ръката, тъй като
трябвало да се възстанови от ударите в главата, които били по-опасни за
здравето му. По-късно му поставили планка от лакътя до китката и гипс. Всички
разходи по престоя в болницата и необходимите консумативи във връзка с
лечението били поети от ищеца. Наложило се след изписването от болницата той да
отиде при родителите си във Варна, тъй като не искал да причинява стрес на
малкото си дете, а и освен това изпитвал страх ответникът да не го нападне
отново. Пропуснал специално организирано тържество в детската градина в чест на
бащите, което създало неприятни емоционални преживявания както за него, така и
за детето му, тъй като той бил единствения отсъстващ баща. Към настоящия момент
ищецът все още изпитвал страх да се придвижва сам, особено в тъмната част от
денонощието. За периода на възстановяване имал следи от нанесените му удари и
получени травми. Наложило се по-късно да се премести със семейството си в друго
жилище, за да е далече от ответника. Ищецът не се чувствал пълноценен човек
нито физически, нито емоционално. Съдът изцяло кредитира така събраните чрез
разпита на посочените от ищеца двама свидетели гласни доказателства.
Действително, същите са съпруга на ищеца, съответно сестра на същата, поради
което показанията им следва да се ценят с оглед на всички други доказателства
по делото, съобразно нормата на чл. 172 от ГПК. В тази връзка следва да се
отбележи, че изложеното от тях е от една страна в унисон с доказателствения
материал по делото и се подкрепя изцяло от него. От друга страна, касае се за
едни от най-близките до ищеца хора, които имат непосредствени и лични
възприятия за неговото състояние и всичко случващо се с него след инцидента.
За установяване на претърпените от ищеца неимуществени
вреди и техния интензитет, по делото е назначена и съдебно-психологична експертиза,
вещото лице по която посочва, че последиците от случилото при пострадалото лице
се изразяват в промяна на обичайния начин на живот, самооценката, като е
снижена и възможността за справяне. Състоянието на С. търпи динамика като
преминава от остра стресова реакция през посттравматично стресово разстройство,
характеризиращо се с уплаха, страх, тревожност, отчаяние, нарушение на съня и
храненето, трудно концентриране, хипертония и нервност. Експертът заявява, че към момента на извършване на експертизата
е установил промяна в обичайния начин на живот на ищеца, самооценката му, наличие
на емоционални и соматични симптоми, временно дистанциране от социални
контакти, страх за здравето, както и страх от подобни бъдещи инциденти. Посочва,
че за нормализиране на състоянието след такъв стрес е необходим период от
време, който е индивидуален за всеки и може да варира от няколко месеца до
няколко години. Безспорно е, че всичко горепосочено е причинило на ищеца
дискомфорт, неудобство и негативни изживявания. Следва да се вземат предвид и
отчетат също така и психическата травма, която му е била нанесена, предвид
привеждането му в безпомощно състояние, изживеният стрес, както и съпътстващите
това негово състояние обида и унижение, а също и последиците от получените от
него травми.
При съобразяване на изложеното, като се вземат предвид
всички посочени по-горе обстоятелства от значение за прилагане на критерия за
справедливост по чл. 52 от ЗЗД - начин и обстоятелства, при които е получено
увреждането, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на
увредения, обществено и социално положение, всички те обсъдени по-горе, който
легален термин е изпълнен с морално съдържание и се вземе предвид, че той не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни, обективно настъпили
обстоятелства, като размерът му не следва да бъде източник на обогатяване за
пострадалия, съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените от
ищеца неимуществени вреди е в размер на 17000 лева, поради което и предявената от него претенция като основателна следва да
бъде уважена до този размер, а в останалата част отхвърлена.
Върху уважения размер главница в полза на ищеца следва да
бъде присъдена и законната лихва от
деня на увреждането, каквото искане е направено с исковата молба.
По отношение на заявената претенция за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди, съдът съобрази следното:
За установяване на наведените в тази
насока в исковата молба фактически твърдения ищецът е депозирал по делото
фактури, касови бележки и съответно касов бон, представляващи направени от него
разходи за лечението му в размер общо на сумата от 1136.31 лева. По делото се
търси от него сумата от 1088.91 лева, от което се налага извода, че така заявената претенция е основателна
и доказана по размер, поради което и като такава следва да бъде изцяло уважена. Очевидно за възстановяването на ищеца е било
необходимо и належащо извършването на разноски, свързани с престой в болница,
оперативни интервенции и поставяне на планка. С оглед отправеното искане, върху присъдената сума за обезщетение за
имуществени вреди следва в полза на ищеца да бъде присъдена и законната лихва
от датата на увреждането.
Поради изрично отправеното в тази
насока с исковата молба, а и в съдебно заседание искане и в съответствие с чл. 78,
ал. 1 от ГПК, на ищеца следва да бъде присъдена и сумата от 2060.80 лева, представляваща направени от него съдебно-деловодни
разноски съобразно уважената част от предявените искови претенции, в която се
включва платеното възнаграждение на ангажирания по делото един адвокат пред
настоящия съд в размер на 2800 лева, сумата от 7.40 лева, представляваща
държавна такса за издадено съдебно удостоверение, сумата от общо 6.42 лева -
държавна такса за снабдяване с преписи от книжа по делото, както и определените
и внесени депозити за извършване на комплексна съдебно-медицинска, съдебно-психологическа
и съдебно-медицинска експертизи в общ размер на 822.69 лева. За тях са
представени от него съответни писмени доказателства, удостоверяващи реалното им
извършване, каквото е изискването на приложимата и посочена по-горе разпоредба
на ГПК, за да бъдат възложени в тежест на другата страна, а и в какъвто смисъл
са поясненията, дадени с ТР №6 от 06.11.2013 година на ВКС по тълк. дело
№6/2012 година, ОСГТК, т.1. Не следва да бъдат присъждани като разноски на ищеца в част съответна на
уважените размери на исковете претендираните от него с представения списък по
чл. 80 от ГПК суми за такса за образуване на изпълнително дело № 20188050400072
на ЧСИ Станимира Николова в размер на 66 лева; адвокатски хонорар по ДП №
1291/20016 година на Пето РУ на МВР- Бургас в размер на 800 лева; държавна
такса за образуване на ЧГД № 112/2018 година по описа на Бургаския окръжен съд в
размер на 41.30 лева по молба за допускане на обезпечение; адвокатски хонорар
за образуване на обезпечително производство в размер на 800 лева; такса за
получаване на копие от медицински документи от МБАЛ-Бургас в размер на 20 лева;
такса за пред анестезиологичен преглед за постъпване в МБАЛ „Бургасмед“ ЕООД на
06.11.2019 година; такса за престой /леглоден такса/ в МБАЛ „Бургасмед“ ЕООД.
По отношение на същите следва да се посочи следното:
Таксата за
образуване на изпълнително дело подлежи на събиране от ЧСИ Николова и следва да
се търси в рамките на това производство като разноска, поради което и не
съществува възможност да се претендира и съответно присъжда като такава в
настоящия процес. За установяване търсените разходи за образувано обезпечително
производство има представена единствено и само вносна бележка за сумата от 41.30
лева, внесена като такса за обезпечаване на бъдещ иск. Дали, обаче този бъдещ
иск/искове, които се е искало да бъдат обезпечени /няма данни да е било
образувано обезпечително производство, а дори и да е било образувано, да е било
допуснато обезпечение/ е иска/исковете, по повод на които е образувано
настоящото производство липсват ангажирани каквито и да са доказателства. Претендираният
хонорар за досъдебно производство, както и сумата за преданестезиологичен преглед
за постъпване в УМБАЛ „Бургасмед“ ЕООД, както и сумата за такса престой в УМБАЛ „Бургасмед“ ЕООД също не следва да
бъдат присъждани като разноски. Това е така, тъй като посочените суми не са
разноски по смисъла на приложимата норма на ГПК в тази насока, а на практика представляват
понесени от ищеца имуществени вреди, които обаче не са заявени своевременно с
исковата молба и не се претендират като такива в рамките на настоящото
производство. За таксата за снабдяване с медицински документи от МБАЛ-Бургас
искането също е неоснователно. Действително, тези книжа са представени като
доказателства по делото, но измежду кориците на същото липсват ангажирани
доказателства каква по размер сума е била заплатена от ищцовата страна за това.
На ответната страна, с оглед направеното с отговора на
исковата молба искане, с оглед изхода на делото и предоставената с чл. 78, ал. 3 от ГПК
възможност за това, следва да бъдат присъдени разноски, съобразно отхвърлената
част от исковете. Ответникът не е представил списък на разноските, но от находящи
се в кориците на делото доказателства е видно, че той е направил разноски в
размер на 1460 лева, представляващи заплатен адвокатски хонорар на процесуалния
му представител. Поради изложеното, съобразно отхвърлената част от исковете,
ищецът дължи да му заплати разноски в размер на 632.67 лева.
Тъй като ищецът е
бил освободен от заплащане на държавна такса, на основание чл. 83, ал. 1, т. 4
от ГПК, дължимата такса върху присъдените размери обезщетения следва да се
възложи върху ответника на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, както същият следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Бургаския окръжен съд сумата от 723.56 лева, както и такава от 5 лева, представляваща дължима
държавна такса за служебното издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Т.С.Ц., ЕГН **********,*** да заплати на О.Х.С., ЕГН **********,***, със
съдебен адрес град Бургас, ул. „Гурко“ №9, ет. 4 сумата от 17000 /седемнадесет
хиляди лева/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени от ищеца болки и страдания от нанесените му телесни увреждания,
всички те в резултат на осъществено на 07.12.2016 година спрямо него от страна
на ответника непозволено увреждане, ведно със законната лихва върху присъдения
размер главница, считано от датата на увреждането - 07.12.2016 година до
нейното окончателно изплащане, като за разликата над уважения размер до
претендирания такъв от 30000 /тридесет хиляди лева/ лв., ведно със законната
лихва от датата на увреждането - 07.12.2016 година ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Т.С.Ц., ЕГН **********,*** да заплати на О.Х.С.,
ЕГН **********,***, със съдебен адрес град Бургас, ул. „Гурко“ №9, ет. 4 обезщетение
за имуществени вреди, претърпени в резултат на осъществено на 07.12.2016 година
спрямо него от страна на ответника непозволено увреждане в размер на сумата от
1088.91 /хиляда осемдесет и осем лева и деветдесет и една стотинки/ лв.,
представляваща направени от него разходи за лечение, ведно със законната лихва
върху същата, считано от 07.12.2016 година до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА Т.С.Ц., ЕГН **********,*** да заплати на О.Х.С., ЕГН **********,***, със
съдебен адрес град Бургас, ул. „Гурко“ №9, ет. 4 сумата от 2060.80 /две хиляди
и шестдесет лева и осемдесет стотинки/ лв., представляваща направени от него
съдебно-деловодни разноски, съобразно уважената част от предявените искове, а по сметка на Бургаския окръжен съд сумата от 723.56 лева /седемстотин двадесет и
три лева и петдесет и шест стотинки/ лв., представляваща дължима държавна такса
върху уважените размери на предявените и разгледани искове, както и 5 /пет
лева/ лв. за служебното издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА О.Х.С. ***, ЕГН **********,***, със съдебен адрес град Бургас, ул. „Гурко“
№9, ет. 4 да заплати на Т.С.Ц., ЕГН **********,*** сумата от 632.67 /шестстотин
тридесет и два лева и шестдесет и седем стотинки/
лв., представляваща направени от него съдебно-деловодни разноски, съобразно
отхвърлената част от предявените претенции.
Настоящото решение подлежи на
обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението му на страните с въззивна
жалба пред Бургаския апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: