ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
гр. Търговище, 21.12.2021г.
Административен съд - Търговище, втори състав, в закрито
съдебно заседание на двадесет и първи декември две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЦВЕТКОВА
като
разгледа докладваното от съдията адм. д. № 169 по описа на АдмС – Търговище за
2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 248 от ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК.
Постъпила е молба от директор на дирекция „ОДОП“ – Варна
при Централно управление на НАП за изменение на решение № 135 от 02.11.2021г. по
адм. д. № 169 по описа на АдмС – Търговище за 2021г. в частта за разноските.
Обосновава се, че искането за присъждане на разноски в полза на адвоката не е
било основателно, доколкото по делото не е доказано, че жалбоподателката е сред
лицата, посочени в чл. 38, ал. 1 от ЗА. На това основание се иска съдът да
приеме, че на а.. И. не се дължи присъждане на възнаграждение и да измени
постановеното решение в тази част.
По повод на постъпилото искане, процесуалният
представител на ответника – а.. И. е изразил становище, че преди всичко
искането е недопустимо, тъй като по делото не е представен списък на разноските
от страна на молителя. В условията на евентуалност се обосновава, че искането е
неоснователно, доколкото според съдебната практика доказване на наличието на
основания за оказване на правна помощ се дължи само, когато другата страна е оспорила
наличието на предпоставки за оказване на подобна помощ, а в това в случая не е
сторено до приключване на устните състезания.
Съдът намира подадената в срока за обжалване на решението
молба за допустима по следните съображения:
Действително според т. 9 от Тълкувателно решение № 6 от
6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, молбата за изменение на
съдебното решение в частта за разноските, когато страната не е представила
списък по чл. 80 ГПК, е недопустима, тъй като според чл. 80 ГПК страната, която
е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък най-късно до
приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай,
тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. В
посоченото решение е аргументирано, че представянето на списък по чл. 80 ГПК е
процесуална предпоставка от кръга на абсолютните за развитие на производството
по изменение на решението в частта му за разноските, както и че списъкът следва
да съдържа изброяване на всички разходи, които страната е направила и които
счита, че следва да ѝ бъдат присъдени, поради което няма пречки да бъде
инкорпориран, както в исковата молба, така и в жалбата като част от нея, ако
страната счита, че направените към този момент разноски изчерпват разходите ѝ
по водене на делото. В същото време, в т. 2 на същото решение и мотивите към
него, е застъпено становището, че няма пречки списъкът да бъде инкорпориран,
както в исковата молба, така и в жалбата като част от нея, ако страната счита,
че направените към този момент разноски изчерпват разходите ѝ по водене
на делото.
В конкретния случай, по делото, списъкът за разноски на
ответника е инкорпориран в молбата на процесуалния представител на ответника от
11.10.2021г. до съда. В тази молба изрично е посочен като единствен разход
юрисконсулското възнаграждение в размер на 487.30лв. и е поискано от съда да го
присъди в полза на ответника.
Разгледано по същество, искането за изменение на
решението в частта за разноските е основателно, по следните съображения:
Разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата
предвижда, че в случаите по ал. 1, ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или
адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът
определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по
чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.
От нормата се извлича, че за да е налице основание съдът
да осъди насрещна страна за разноски, следва по делото да е оказана безплатна
правна помощ в някоя от хипотезите по чл. 38, ал.1 от ЗА. Съгласно чл. 38, ал.
1 от ЗА адвокатът може да оказва безплатно адвокатска правна помощ и съдействие
на определени лица, а именно: 1. лица, които имат право на издръжка; 2.
материално затруднени лица; 3. роднини, близки или на друг юрист. По делото не
е въведено каквото и да било конкретно твърдение, че жалбоподателката е сред
някои от посочените в чл. 38, ал. 1 на ЗА категории лица; въведено е само обстоятелството,
че помощта се оказва безплатно.
Практиката на ВКС при тълкуването на чл. 38 от ЗА е много
богата и сравнително последователна. Според практиката на ВКС по приложението
на чл. 248 от ГПК във връзка с чл. 38 от ЗА, изявленията за наличие на конкретно
основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА, обвързват съда и
той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза. Достатъчно за
уважаване на искането по чл. 38, ал. 2 ЗА е: правна помощ по делото да е
осъществена без данни за договорен в тежест на доверителя размер на
възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗА; заявление, че предоставената правна помощ
е договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават;
отговорност на насрещната страна за разноски, съобразно правилата на чл. 78 ГПК
– така: Определение № 515 от 2.10.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 2340/2015 г., I
т. о., ТК.
По делото обаче липсва каквото и да било изявление за
наличие на конкретно основание за оказване на безплатна адвокатска помощ, не е
посочено на какво основание се предоставя безплатната адвокатска помощ. В
случая не става дума за необходимост от доказване на наличието на основание, а
за липсата на такова по делото.
Поради това съдът приема, че по делото не е налице
хипотезата на чл. 38, ал.1 от ЗА и неправилно съдът е осъдил насрещната страна
да заплати адвокатско възнаграждение. Решението в тази част следва да се
измени.
По изложените съображения
и на основание чл.248 от ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ решение № 135 от 02.11.2021г.,
постановено по адм. дело № 169/2021г. по описа на Адм. съд - Търговище, в
частта за разноските, като ОТМЕНЯ диспозитива, с който Дирекция „ОДОП” – гр.
Варна при ЦУ на НАП е осъдена да плати на а.. И.И. *** за адвокатско
възнаграждение сумата в размер на 487.30лв.
Определението подлежи на
обжалване с жалба пред Върховния административен съд в 14 – дневен срок от
съобщаването на страните, че същото е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: