№ 603
гр. Пловдив, 08.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно частно
гражданско дело № 20225300500405 по описа за 2022 година
Производство по чл. 274, ал. 1 т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от В. З. Т. против определение,
постановено в открито съдебно заседание, проведено на 21.10.2021 г., по гр.д.
№ 1601/2018 г. по описа на РС Пловдив, с което съдът не приема за съвместно
разглеждане предявеният от В. З. Т., с молба от 11.05.2021 г., против ищеца
„ДР Мериголд“ ЕООД иск по сметки.
С обжалваното определение РС Пловдив не приема за съвместно
разглеждане в дебленото производство претенции по сметки, предявени от В.
З. Т., с молба от 11.05.2021 г., конкретизирана в съдебно заседание от
21.10.2021 г., против ищеца „ДР Мериголд“ ЕООД, като се мотивира с
подаването и след провеждане на първото открито съдебно заседание по
делото във фазата по извършване на съдебната делба, на 28.04.2021 г., след
изтичане на преклузивния срок. Даден е срок за обжалване на определението
с частна жалба в едноседмичен срок от постановяването му, пред Окръжен
съд – Пловдив, на основание сочена съдебна практика на ВКС.
Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност и
неправилност на постановеният от първоинстанционният съд акт, като излага
съображения, че с молба от 11.05.2021 г. само са конкретизирани претенциите
за заплащане на наем, който е поискан с писмена молба вх. № 276303 от
27.04.2021 г., преди първото съдебно заседание след допускане на делбата,
проведено на 28.04.2021 г. Твърди, че с молба от 27.04.2021 г. е поискано
1
както присъждане на наем, така и на сума за премахване на незаконен строеж
– насип, а в съдебно заседание е била разгледана единствено молбата за
конкретизация, подадена на 11.05.2021 г. Заявява, че поддържа исканията,
конкретизирани с молба от 11.05.2021 г. и в съдебно заседание от 21.10.2021
г., както за заплащане на средно месечен наем от 800 лв., така и за премахване
на незаконен строеж, основавайки се на количествено-стойностна сметка за
принудително изпълнение на заповедта на Кмета на община Родопи -
Пловдив. Моли да бъде постановен акт от въззивния съд, с който да бъде
допуснато искането за съвместно разглеждане на делото за делба с
претенциите по сметки.
Постъпил е отговор на частната жалба от „Алхемист Фон Голденбург“
ЕООД, ЕИК *********, с предходно наименование „Др Мериголд“ ЕООД, с
който се излага становище за недопустимост, евентуално неоснователност на
частната жалба. Счита, че постановеното определение от РС не подлежи на
обжалване, тъй като нито прегражда правото на защита на жалбоподателя,
който може да предяви претенции в отделно производство, като липсва
разпоредба в закона, която да визира неговата обжалваемост. Сочи съдебна
практика в горния смисъл. Евентуално, при положение, че бъде приета за
допустима, частната жалба да бъде оставена без уважение, като
неоснователна. Твърди, че за да бъде приета претенцията по сметки, която
представлява осъдителен иск, предявен във втората фаза на делбата, е
необходимо претенцията да бъде ясна по отношение на размер на иска, да
съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава и да е
формулиран петитум. Счита, че в подадената молба от 27.04.2021 г. по
никакъв начин не може да се приеме, че е налице формулирана претенция
срещу ищеца по делото, тъй като се оспорва заключението на вещото лице и
се моли същото да не бъде приемано. Сочи, че в проведеното първо съдебно
заседание след допускане на делбата на 28.04.2021 г. не е заявена претенция
срещу ищеца нито от ответника, нито от процесуалния и представител, като
едва след изтичане на преклузивния срок по чл. 346 от ГПК е подадена молба
от 11.05.2021 г. с формулирани претенции по сметки, макар неуточнени.
Моли да бъде оставена частната жалба без разглеждане, като недопустима,
евентуално без уважение, като неоснователна. Моли да бъдат присъдени
разноски, направени в настоящото производство, прилага договор за правна
защита и съдействие.
2
Окръжен съд Пловдив, след като разгледа доказателствата по делото и
прецени направените доводи, намира частната жалба за процесуално
допустима, доколкото е депозирана в срок от страна по делото и при наличие
на правен интерес. Настоящият състав счита, че определението, с което съдът
не приема за съвместно разглеждане предявени претенции по сметки в
делбеното производство попада в предметния обхват на чл. 274, ал. 1, т. 1 от
ГПК, доколкото прегражда възможността на съделителката да предяви искане
по чл. 346 от ГПК относно конкретна претенция в делбения процес, с всички
допълнителни възможности в тази връзка (отложено плащане на държавни
такси по претенциите по сметки, извършване на прихващане с насрещни
вземания, предявени в същото производство и др.), поради което жалбата е
процесуално допустима. Действително е налице противоречива практика на
ВКС по този въпрос, но настоящия състав споделя обективираната в
цитираното от РС Пловдив определение практика на ВКС, както и
преобладаващата по-нова такава (Определение № 152 от 30.09.2019 г. по ч.
гр. д. № 3009 / 2019 г. на ВКС, Определение № 54 от 26.03.2018 г. по ч. гр. д.
№ 1027 / 2018 г. на ВКС, Определение № 143 от 16.03.2017 г. по ч. гр. д. №
643 / 2017 г. на ВКС Определение № 575 от 13.12.2016 г. по ч. гр. д. № 4829 /
2016 г. на ВКС, Определение № 125 от 19.02.2015 г. по ч.пр. д. № 740/2015 г.
на ВКС, Определение № 313 от 08.05.2015 г. по ч. гр. д. № 1820 / 2015 г. на
ВКС и др.), съгласно която обжалваното определение прегражда по-
нататъшното развитие на делото, доколкото прегражда възможността за
разглеждане на претенция по чл. 346 от ГПК в делбеното производство.
Разгледана по същество частната жалба е основателна.
По гр.д. № 1601/2018 г. по описа на РС Пловдив е била допусната делба
на недвижим имот с влязло в сила решение. След влизането му в сила е било
насрочено първо съдебно заседание, провеждането на което е било отложено
за 28.04.2021 г. Преди провеждането му е постъпила молба от 27.04.2021 г.,
подадена лично от жалбоподателя Т., в която оспорва изготвената по делото
оценъчна експертиза, като излага подробни съображения защо счита
стойността на имота занижена и прави искане да и бъде „присъден наем от
октомври 2016 г. до момента на приключване на делото или до разделянето
му на два дяла“ по тарифа на общината за ползване на общински имоти за
складиране на строителни материали. В проведеното съдебно заседание на
28.04.2021 г. е присъствала жалбоподателката лично и с процесуален
3
представител адв. Попова, но не е заявила изрично дали поддържа
направената с писмена молба от 27.04.2021 г. претенция. С молба от
11.05.2021 г. (л. 236 от делото) изрично е поискала от съда да се произнесе по
направеното от нея искане за присъждане на наем по чл. 346 от ГПК, платим
от ищеца, с посочен период, размер и начин на определянето му.
В открито съдебно заседание от 21.10.2021 г. РС Пловдив с протоколно
определение не е приел за съвместно разглеждане предявеният от В. З. Т., с
молба от 11.05.2021 г. конкретизирана в с.з, против ищеца „Др Мериголд“
ЕООД иск по сметки, като предявен след изтичане на преклузивния срок,
съгласно разпоредбата на чл. 346 от ГПК.
Настоящият съдебен състав не споделя направения от
първоинстанционният съд извод за предявяване на претенцията след изтичане
на преклузивния срок по чл. 346 от ГПК. Трайната, задължителна практика по
приложението на чл. 346 от ГПК е постоянна в разбирането си, че по своята
правна същност, искът по чл. 346 от ГПК представлява самостоятелна
имуществена претенция, която може да бъде заявена и в делбеното
производство, когато се касае до искания по сметки между съделителите, във
връзка със запазването, съхранението или увеличаването стойността на
съсобствената вещ. Законът цели да се ликвидират едновременно както
съсобствеността, така и облигационните отношения, свързани с нея.
Безпротиворечиво ВКС е приемал (пр. Решение № 191/29.10.2014 г. по гр.д.
№ 2299/2014 г., I г.о., Решение № 242/21.12.2015г. по гр. д. № 3664/2015 г., I г.
о., Решение № 146/19.07.2013г. по гр. д. № 1725/2013г., II г. о. на ВКС,
постановени по реда на чл. 290 от ГПК; Определение № 486/08.10.2012 г. по
ч.гр.д. № 437/2012 г., I г.о., Определение №575/13.12.2016г. по ч.гр.д.
№4829/2016г. ІV г.о., постановени по реда на чл. 274 ал.3 от ГПК и др.), че
претенциите по сметки, преклузивният срок за които изтича в първото
съдебно заседание след допускането на делбата, могат да бъдат предявени
както в писмен вид, така и устно в съдебно заседание и трябва да съдържат
елементите, от които да се определи спорното право - фактическите
твърдения, от които може да се извлече основанието на предявения иск,
искането, както и цената на претенцията. За разлика от предявяването на иск
по общия ред, за предявяване на исканията по реда на чл. 346 от ГПК е
създаден облекчен ред - няма изискване за писмена форма и препращане към
4
нормата на чл. 127 и чл. 128 от ГПК. Безспорно е спазен срокът за
предявяване на претенция по сметки и когато е заявена писмено, преди
първото съдебно заседание след допускане на делбата, което може да бъде
сторено както с исковата молба, така и с отделна молба, както е в настоящия
случай. Искане за присъждане на наем, за ползване на притежаваната от нея
част от имота, жалбоподателката е направила с писмена молба, подадена на
27.04.2021 г., преди провеждане на първото по делото съдебно заседание, в
което е даден ход, след допускане на делбата.
В молбата от 27.04.2021 г. не е направено искане за присъждане на сума
за премахване на незаконен строеж – насип, както се поддържа в частната
жалба, поради което такова действително не е предявено в преклузивния срок
по чл. 346 от ГПК.
Искането за заплащане на наем е своевременно заявено с писмена молба
в срока по чл. 346 от ГПК, но не достатъчно конкретизирано, поради което е
следвало да бъдат дадени указания и възможност на страната да стори в
определен от съда срок. Известно уточнение на претенцията е направено с
молба от 11.05.2021 г., в която изрично е записано, че се конкретизира искане
по чл. 346 от ГПК, направено в писмена молба от 27.04.2021 г. и се иска
съдът да се произнесе по молбата. Вместо да изпълни задълженията си по чл.
101 от ГПК съдът е приел, че претенцията не е предявена в преклузивния срок
и е отказал съвместното и разглеждане в делбеното производство, с което е
постановил незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен, а делото
върнато на ПРС за продължаване на съдопроизводствените действия по
претенцията на В. З. Т., предявена своевременно с молба от 27.04.2021 г., за
заплащане на наем за ползване на притежаваната от нея част от съсобствения
имот. Следва делбеният съд да се произнесе и по тази претенция с решението
си, при привеждането и в съответствие с изискванията за редовност, за което
следва да бъдат дадени конкретни указания.
Мотивиран от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 21.10.2021 г., постановено в открито съдебно
заседание по гр.д. № 1601/2018 г. по описа на Районен съд Пловдив, IV гр.с., с
което не е приета за съвместно разглеждане предявената от В. З. Т., с молба
5
от 27.04.2021 г., конкретизирана с молба от 11.05.2021 г., претенция по
сметки против ищеца „Алхемист Фон Голденбург“ ЕООД, ЕИК *********, с
предходно наименование „Др Мериголд“ ЕООД и ВРЪЩА делото за
продължаване на съдопроизводствените действия по претенцията на В. З. Т.
по чл. 346 от ГПК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6