Р Е Ш Е Н И Е
Номер 296 14.06.2019 година град С.З.В
ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският окръжен съд Търговско
отделение
На 15.05.
2019 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТАНЕВА
СЕКРЕТАР: ТАНЯ КЕМЕРОВА
изслуша докладваното от съдията ТАНЕВА
т.дело
№ 151 по описа за 2018 година,
за да се
произнесе, съобрази:
Предявени са искове с правно основание по чл. 432 ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД
В исковата молба ищецът И.М.З. сочи, че настоящият иск се предявява
пред ОС - С.З., е оглед родовата и местната подсъдност на спора, предвид
постоянния адрес на ищеца и местонастъпването на непозволеното увреждане,
съгласно разпоредбата на чл.115, ал.2 от ГПК.
Посочва, че на 27.05.2017г.
около 09:35 часа, в гр. Ч., на ул.***, при дневна светлина, ясно време и мокра
пътната настилка, ищецът И.М.З., като пешеходец, е претърпял ПТП, причинено от
виновния водач на л.а. „Ф.Г.”, с peг. № ***- И.Т.К., с ЕГН: **********.
Автомобилът на делинквента е бил паркиран на ул. *** в посока юг-север. Пред
него бил паркиран л.а. „Б.“, собственост на ищеца. Ищецът бил облегнат на
задния капак на личния си автомобил, а автомобила на деликвента
бил паркиран на около метър и половина - два метра зад него. К. поискал от ищеца
да погледне нещо по автомобила му и той му казал да вдигне предния капак и да
стартира двигателя. К. стартирал двигателя като се пресегнал отвън на
собственото си МПС, като водачът не съобразил, че автомобилът не бил поставен
на неутрална предавка, а бил с включена първа предавка и невключена ръчна
спирачка, при което след стартирането на двигателя му л.а. „Ф.Г.” с peг. № ***потеглил
напред и блъснал намиращия се пред него пешеходец - ищеца И.М.З.. При сблъсъка
десният крак на ищеца бил притиснат между л.а. „Ф.“ и л.а. „Б.“. Вследствие на
произшествието ищецът е получил фрактура на долния десен крайник, имаща
характера на средна телесна повреда.
Сочи, че за станалия
инцидент са образувани преписка №720/2017г., прокурорско дело №91/2017г. и
досъдебно производство №46-РП/2017г., всички по описа на Военно-окръжна
прокуратура - П.. С Постановление за прекратяване на наказателното производство
по ДП №46-РП/2017г. по описа на Военно-окръжна прокуратура - П. от 22.11.2017г.
е прекратено, като в постановлението се сочи, че от обективна и субективна
страна обвиняемият редн. И.Т.К. е осъществил
престъпление по смисъла на чл.343, ал.1, б. „б“, вр. с чл.342, ал.1 от НК, но
тъй като при предявяване на разследването пострадалият И.М.З. е направил искане
по чл.343, ал.2 от НК, а именно досъдебното производство да бъде прекратено,
същото е прекратено на основание чл.199 и чл.243, ал.1, т.1 от НПК.
Посочва, че съгласно
съставения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и справка в
електронния сайт на Гаранционен фонд се установи, че към датата на ПТП за
посоченото по-горе МПС, управлявано от виновния водач - И.Т.К., има сключена
застраховка „Гражданска отговорност” в „З.„Б.В.И.Г.“ АД по застрахователна
полица № BG/03/117000615008, валидна от 27.02.2017г. до 26.02.2018г.
В исковата молба се
посочва, че предвид изискванията на чл.432, вр. с чл.380 от КЗ, ищецът е
отправил до ответното дружество писмена застрахователна претенция за изплащане
на обезщетение за неимуществени вреди на 07.06.2017г., получена на 09.06.2017г.,
по която е образувана претенция №02902/09.06.2017г. С писмо с изх. № П
00503/04.07.2017г. „З.„Б.В.И.Г.“ АД е уведомило пострадалия чрез пълномощника
му адв. Ж.З., че за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди на И.М.З.,
вследствие на ПТП на 27.05.2017г., е необходимо да се представят допълнително
посочени документи – авто-техническа експертиза, протокол от оглед на
местопроизшествие и резултат от досъдебно производство. Така, с писмо,
изпратено на 01.12.2017г., получено на 04.12.2017г., на застрахователя са
изпратени част от изисканите документи: протокол за оглед на местопроизшествие
и фотоалбум, съдебно-медицинска експертиза и автотехническа експертиза. А с писмо,
изпратено на ответника на 02.01.2018г., получено на 03.01.2018г., е изпратен и
резултатът от досъдебното производство - Постановление за прекратяването му. По
този начин пред застрахователното дружество са представени всички изискани
документи, необходими за произнасяне с решение, с което да се определи
застрахователно обезщетение за причинените на И.М.З. неимуществени вреди
вследствие на претърпяното от него ПТП на 27.05.2017г. Въпреки изпълнените
указания, „З.„Б.В.И.Г.“ АД не се е произнесло до момента на депозиране на
исковата молба в съда, като от получаването на писмото с приложен последният
изискан документ на 03.01.2018г. до настоящия момент е изминал срок, по-дълъг
от предвидения в закона (чл.496 от КЗ) 3-месечен за произнасяне с решение за
изплащане на обезщетение, или за отказ от изплащането на такова.
Сочи, че тъй като към
датата на подаване на исковата молба в съда ищецът не е получавал обезщетение
за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на претърпяното ПТП на
27.05.2017г., за него е налице правен интерес от завеждане на настоящия иск за
репариране на причинените му неимуществени вреди, вследствие на непозволено
увреждане по застраховка „Гражданска отговорност”, против ответното
застрахователно дружество, отговорно за възстановяване на вредите, причинени от
застрахования.
Ищецът е постъпил в
Ортопедичното отделение на „М.Т.“ ЕООД гр. С.З.на 27.05.2017г., след като при
ПТП получил травма на дясната подбедрица, появили се
оток, болка и невъзможност за движения в крайника и в ЦСМП гр. Ч. е установена
фрактура на проксимална тибия, след което е насочен
за оперативно лечение. Видно от Епикриза към ИЗ №5982/2017г., издадена от „М.Т.“
ЕООД гр. С.З., вследствие на претърпяното ПТП ищецът е получил закрито счупване
на горния край на тибията (голям пищял) и е претърпял
оперативна процедура - извършена е репозиция на
фрактурата, същата е синтезирана с медиална и латерална плака за проксимална тибия - заключваща. Приложена му е медикаментозна терапия. Ищецът
е изписан на 02.06.2017г. с препоръки да не натоварва оперирания крак и да
продължи антикоагулантната профилактика за още 25
дни.
В исковата молба се
посочва, че в продължение на около една година И.З. изпитвал затруднения в
движенията на десния си крак и ограничения в придвижването си като цяло.
Придвижвал се с помощта на патерици. Болките и страданията били с по-голям
интензитет през първите няколко месеца, като постепенно отшумявали. Вследствие
на получената травма и необходимостта да не натоварва десния си крак за дълъг
период от време, ищецът ограничил и социалните си контакти, тъй като му било
трудно да излиза навън. Същият е млад човек, на 27-годишна възраст, и
преживяната поради инцидента социална изолация се отразила негативно и на
психическото му състояние.
Посочва се, че видно от
Епикриза към ИЗ №9204, издадена от “У.К.“ ЕООД гр. П., ищецът е постъпил на
02.05.2018г. в Отделението по ортопедия и травматология на болницата за
оперативно отстраняване на поставената му метална остеосинтеза
след претърпяно ПТП преди около година, при което е получил счупване на дясната
подбедрица. Направена е рентгенография на дясна
колянна става, при която са установени данни за наложена метална остеосинтеза след фрактура в проксималния край на тибията на дясната подбедрица. От
оперативен протокол №520 от 03.05.2018г. става ясно, че И.М.З. е претърпял
операция, като под спинална анестезия по хода на
стария оперативен цикатрикс е достигнато до остеосинтезата, която е отстранена със съответния инстументариум. Извършени са щателна хемостаза,
послоен шев, стерилна превръзка и контролна
рентгенография. На 05.05.2018г. ищецът е изписан с подобрение и без оплаквания,
като му е препоръчан прием на симптоматични лекарства при нужда.
Сочи се, че вследствие на
претърпяното на 27.05.2017г. ПТП ищецът е получил фрактура в проксималния край
на тибията на дясната подбедрица
и е претърпял две операции - една за поставяне на метална остеосинтеза
и последваща за отстраняването й, година след първата. По този начин се
доказва, че възстановителният период на ищеца е продължил повече от една
година, като в този период пострадалият е изпитвал болки и страдания и
затруднения в придвижването си.
С оглед на гореизложеното,
счита, че претенцията на ищеца за изплащане на обезщетение за претърпените от
него неимуществени вреди вследствие на процесното ПТП е напълно основателна и
размерът на търсеното обезщетение е справедлив като се имат предвид причинените
на ищеца болки и страдания и младата му възраст, като същият е в съответствие и
с трайната съдебна практика по сходни казуси. На основание чл.429, ал.З от КЗ,
ответникът следва да заплати на ищеца и дължимата законна лихва върху
претендираното обезщетение, считано от датата на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице - 09.06.2017г., до окончателното изплащане на
сумата.
Моли съда, да осъди „З.„Б.В.И.Г.“
АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. ***, ***,
представлявано от представителите К.Р., Н.Д.Ч., И.И.Г.
и П.А.Ш., да заплати на И.М.З., с ЕГН: **********,***, сумата от 45 000 лв.
(четиридесет и пет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се във фрактура в проксималния край на тибията
на дясната подбедрица и повторна операция за отстраняване
на поставената метална остеосинтеза, както и
преживени душевни болки и страдания, в резултат на претърпяното от него ПТП на
27.05.2017г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от
09.06.2017г. - датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от
увреденото лице, до окончателното изплащане на сумата.
Претендира направените по
делото разноски, както и възнаграждение за един адвокат.
Моли присъдените на ищеца суми да бъдат изплатени по служебна банкова
сметка ***.39 от Закона за адвокатурата в „Р./“ ЕАД, с IBAN: ***, с титуляр Ж.С.З..
Ответникът с отговора на
исковата молба оспорва иска изцяло по основание и размер.
Прави
възражение за местна неподсъдност на делото, като излага подробни аргументи.
Посочва,
че по отношение на коректното и правилно определянена
местната подсъдност би следвало да се вземат предвид обстоятелствата, че
седалището и адресът на управление на ответника в настоящото производство в
лицето на застрахователното дружество е: гр. С., ***, като сочи, че ЗАД "Б.В.И.Г."
няма регистрирани клонове в страната и в частност в гр. С.З..
Предвид
изложеното и на осн. чл.108, ал.1 ГПК моли съда производството по делото да
бъде прекратено пред Окръжен съд гр. С.З., като делото да бъде изпратено за
разглеждане пред Софийски Градски съд по компетентност.
Ответникът
твърди, че искът не е доказан по основание, тъй като към исковата молба е
приложен единствено като свидетелстващ документ копие от Констативен протокол
за ПТП, съставен от лице (не се чете съставителят), което вероятно не е било на
мястото на ПТП и не е имало възможност лично да възприеме обстоятелства, пряко
свързани с причините за настъпване на ПТП, механизма и мястото на самото ПТП,
поведение на участниците в ПТП, а оттук и наличие на вина на за настъпването на
ПТП от всеки един от участниците. Във връзка с изложеното оспорва приложения в
неясно и нечетливо копие като доказателство Констативен протокол за ПТП.
Отделно от това същият е съставен въз основа на заявителски
материал от частно лице, вероятно участник в ПТП, имаш интерес от заявеното,
т.е. съдържанието на Констативния протокол формално се явява частен документ,
който оспорва.
Сочи,че съгласно Наредбата за условията и реда за
взаимодействие между контролните органи на Министерството на вътрешните работи
при настъпване на застрахователни събития, свързани с моторните превозни
средства при ПТП с убит или ранен човек се съставя констативен протокол за ПТП
от органите на полицията, посетили местопроизшествието. В него се отразяват
формални обстоятелства, като напр. имената на участниците в ПТП;
обстоятелствата, при които е настъпило ПТП; резултатите от задължителната
проверка за алкохол на водача (ите); данни за
пострадалите и др. под. Този констативен протокол е констативен административен
акт, с който се удостоверява факт с правно значение и по никакъв начин не се
доказва вина или виновно поведение или нарушение на правилата за движение по
пътищата, а още по-малко и доказано нарушение на правилата за движение по
пътищата. В тази връзка изцяло оспорва твърдението и еднозначният извод,
направен от процесуалния представител на ищеца в исковата молба, че вина за ПТП
има водачът И.Т.К., както се твърди в исковата молба.
Твърди, че
в представените документи няма еднозначни и конкретни доказателства
пострадалият пешеходец И.М.З., къде точно се е намирал на пътното платно
непосредствено преди ПТП. Счита, че същият най-вероятно не се е намирал на
пътното платно на място, което е изрично обозначено за пресичане и/или стоене,
като същият не е проявил и нужното внимание на пешеходец на пътното платно.
Твърди, че в исковата молба и представените документи има данни, че сам е
подтикнал и накарал И.Т.К. да включи мотора на колата, когато самият водач е
извън МПС, въпреки че по твърдение отново в исковата молба, пострадалият е бил
между две коли, съзнавал е риска от извършване на ремонт на пътя без автомобила
да е обезопасен, застанал е непосредствено пред него.
Във връзка
с изложеното твърди, че е налице възможност поведението и мястото на
движение/стоене на пътното платно от страна на пешеходна И.М.З. да е причина за
настъпилото ПТП. Съществува обоснована възможност същият да се е намирал на самото пътно платно неправомерно, без
достатъчна за водача видимост. Няма данни или доказателства, а и не се твърди в
исковата молба, пешеходецът да е бил на тротоар при настъпването на ПТП или на
място, обозначено за преминаване на пешеходци. Твърди, че към исковата молба
няма представени налични доказателства за удостоверяване на безспорно виновно
поведение или нарушение на правилата за движение на водачът на МПС „Ф.Г.",
с per. № ***, ангажиращо от своя страна отговорността
на застрахователя. С Постановлението на Прокуратурата се прекратява
наказателното производство по искане на пострадалия, ищец в настоящото
производство, който е заявил, че няма претенции към водача, като няма данни
друг административно наказващ орган да е взел отношение, приел в рамките на
компетенциите си, че има извършено нарушение, респ. да е наказан водачът на ПТП
за подобно констатирано нарушение.
На
основание изложеното, оспорва и прави възражение за наличието на данни за
доказано по безспорен начин виновно поведение от страна на водача на
застрахованото МПС.
Алтернативно,
твърди, че съществува реална и обективна възможност пострадалият пешеходец И.М.З.
и сам да е създал предпоставки и се е поставил в опасност, както и с поведението
си в значителна степен е и допринесъл за случилото се.
Твърди, че
е налице съществено съпричиняване от страна на И.М.З., който вероятно
неочаквано за водача се е намирал на пътното платно в непосредствена близост до
автомобила при запалването на двигателя. Вероятно същият се е намирал
неправомерно на пътното платно, на място, което не е обозначено за преминаване
или стоене от страна на пешеходците.
Сочи, че
съгласно чл. 113, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, при пресичане на
платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки
при спазване на следните правила:
- преди да
навлязат на платното за движение, да се съобразят с разстоянията до
приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение;
- да не
удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без
необходимост на платното за движение;
4. да не
преминават през ограждения от парапети или вериги.
Сочи, че
чл.114 от Закона за движението по пътищата забранява на пешеходците да навлизат
внезапно на платното за движение, както и да пресичат платното за движение при
ограничена видимост.
Счита, че
от представените с исковата молба писмени доказателства не става ясен точния
механизъм на настъпване на произшествието, не се разкриват в достатъчна степен
обстоятелствата, при които е настъпило същото и действията на участниците в
него. С настоящото оспорва настъпването на ПТП, както и механизма на
евентуалното му настъпване. Твърди, че предпоставките за носене на деликтна отговорност
по чл.45, ал.1 от ЗЗД трябва да бъдат доказани пред гражданския съд с
доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на делото по иска на
увреденото лице, съобразно принципите за непосредственост и равенство на
страните. Заявява, че съществуват редица противоречия по отношение на
съществени обстоятелства - къде и как точно е пресичал или е стоял
пострадалият, къде точно се е намирал пострадалият на пътното платно, налична
ли е пешеходна пътека или обозначено място за пресичане в зоната на ПТП и ако е
налична на какво разстояние от нея е пресичал.
Във връзка
с изложеното, и позовавайки се на един от основните принципи в правото, според
който никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение,
счита, че при определянето на размера на обезщетенията следва да се отчете
факта на съпричиняване. Съгласно чл.51, ал.2 от ЗЗД, ако увреденият е
допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали.
По
отношение на размера на иска, освен че не е доказана основателността на
предявения срещу ЗАД "Б.В.И.Г." иск , счита, че той, от една страна,
е недоказан по размер, а от друга страна - е силно завишен, като това становище
се потвърждава от трайната съдебната практика за подобен вид увреждания и от подобно
естество.
Посочва,
че размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД
обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда
при определяне на размера на обезщетението, едно от които е поведението на
пострадалата и наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от нейна
страна. Безспорно е, че нараняванията на човек не може да бъдат изцяло оценена
в пари, предвид което при определянето на размера на обезщетението се следват
принципа на справедливостта, законовите разпоредби и съдебната практика при
определяне на обезщетения от подобен вид и с подобна степен.
По
отношение на претендираната лихва, оспорва претендираната от ищеца в исковата
молба лихва. Единственият задължен по отношение на лихвите за забава следва да
се счита деликвента (застрахования). Счита, че с
оглед КЗ, в сила от 01.01.2016г., приложим е чл.497 от същия, в който изрично е
уточнено точно от кой момент застрахователя дължи лихва. Твърди, че е налице
забава на кредитора по отношение на плащането, както и че застрахователя не
дължи лихва по чл.409 от КЗ.
Предвид
гореизложеното, моли съда да отхвърли изцяло предявените срещу ЗАД “Б.В.И.Г."
искове, като неоснователни и недоказани, заедно с всички произтичащи от това
законови последици, както и да им присъди юрисконсултско възнаграждение и
направените по делото разноски.
С допълнителната искова молба, ищецът твърди,
че в исковата молба е посочено, че искът се предявява пред ОС - С.З., с оглед
родовата и местната подсъдност на спора, предвид постоянния адрес на ищеца и
местонастъпването на непозволеното увреждане, съгласно разпоредбата на чл.115,
ал.2 от ГПК. Съгласно тази разпоредба прекият иск на увреденото лице, спрямо
което застрахователят е отговорен, се предявява и по постоянния адрес на ищеца
или по местонастъпване на застрахователното събитие,
които в случая са в гр.Ч.. Така, с оглед цената на иска и родовата подсъдност
на предявения иск на окръжен съд, местно компетентен да разгледа спора се явява
именно ОС - С.З.. Предвид изложеното, намира възражението за местна
неподсъдност, направено с отговора на исковата молба, за напълно неоснователно,
поради което счита, че същото следва да бъде оставено без уважение.
Относно
оспореният от ответника, представен по
делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица, ищеца цитира съдебна
практика на ВКС, съгласно която констативният протокол за ПТП, издаден след
задължително посещение на мястото на ПТП от длъжностно лице на полицията в
случаите на чл.125 от ЗДвП, вр. с чл.6 и чл.7 от Наредба №1-167 от 24.10.2002г.
за условията и реда на взаимодействие между контролните органи на МВР,
застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор при настъпване
на застрахователни събития, свързани с МПС (отм. ДВ. бр.69 от 19.08.2014г.),
какъвто е представеният по делото, представлява официален документ по смисъла на
чл. 179 от ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда формална
доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление
на съставителя му, но също и с материална доказателствена сила относно самото
удостоверено в него волеизявление за пряко възприетите от съставителя му факти
при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположение на
МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци,
маркировката на местопроизшествието и др. Счита за несъмнено, че констатациите,
намерили отражение в такъв констативен протокол, подлежат на опровергаване е
всички годни доказателствени средства по ГПК. Практическото провеждане на
такова опровергаване се нарича „насрещно” и при него заинтересуваната страна в процеса
следва при условията на пълно и главно доказване да установи конкретните факти
и да опровергае констатациите, съдържащи се в протокола за процесното ПТП.
Ищецът
посочва, че за виновното поведение на водача на л.а. „Ф.Г.“ - редн. И.Т.К., се съди не само от представения Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица. В исковата молба е посочено, че за станалия
инцидент са образувани преписка №720/2017г., прокурорско дело №91/2017г. и
досъдебно производство №46-РП/2017г., всички по описа на Военно-окръжна
прокуратура - П.. С Постановление за прекратяване на наказателното производство
по ДП №46-РП/2017г. по описа на Военно-окръжна прокуратура - П. от 22.11.2017г.
същото е прекратено, като в постановлението се сочи, че от обективна и
субективна страна обвиняемият редн. И.Т.К. е
осъществил престъпление по смисъла на чл.343, ал. 1, б. „б“, вр. с чл.342, ал.
1 от НК, но тъй като при предявяване на разследването пострадалият И.М.З. е
направил искане по чл.343, ал.2 от НК, а именно досъдебното производство да
бъде прекратено, същото е прекратено на основание чл.199 и чл.243, ал.1, т.1 от НПК.
Счита за
напълно неоснователни възраженията на ответното застрахователно дружество
относно механизма на ПТП и относно наличието на съществено съпричиняване от
страна на И.М.З.. Констатациите в исковата молба относно механизма на
конкретното ПТП се базират на изготвената в хода на досъдебното производство
авто-техническа експертиза. Според заключението на експертизата причината за
ПТП е технически неправилното стартиране на двигателя на л.а. „Ф.Г.“, като
водачът К. е имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП като
извърши правилно нужните действия при стартиране на двигателя и като не допуска
самоволното потегляне на МПС-то. Механизмът на ПТП се допълва и от изготвената
в хода на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза по писмени
данни №256/2017г. Според нейното заключение ищецът е получил счупване на дясната
голямопищялна кост в горната трета. Описаното
счупване е от действието на твърди тъпи предмети - удари и натиск, и отговаря
да е получено по посочения начин - блъскане н притискане на долния десен
крайник на пешеходец между броните на два леки автомобила.
Относно
възраженията за съпричиняване от страна на ищеца, счита, че те са напълно
несъстоятелни, като същите ще се опровергаят след
разпитите на свидетелите и изготвянето на експертизите. Заявява, че от
описаната в исковата молба фактическа обстановка е пределно ясно, че И.З. се е
намирал на пътното платно между два паркирани до тротоара на ул.*** в гр. Ч.
леки автомобила с неработещи двигатели. И.Т.К. е бил съвсем наясно с
местоположението на ищеца в момента, в който К. стартирал двигателя на
собственото си МПС, пресягайки се докато се е намирал извън него. Следователно,
не може да става дума за твърдените в отговора на исковата молба нарушения на
ЗДвП, извършени от И.З.. От друга страна, в доказателствена тежест на ответника
е да докаже при условията на пълно и главно доказване възражението си за
съпричиняване.
Счита, че
с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и на представената
медицинска документация е напълно основателно и претендираното от ищеца
обезщетение за причинените му вследствие на процесното ПТП неимуществени вреди
- болки и страдания. Видно е, че възстановителният период на И.З. е продължил
повече от една година, като през него ищецът е търпял значителни ограничения,
като се има предвид динамичният живот на един млад човек, какъвто е ищецът (на
27-годишна възраст към датата на ПТП).
Счита за
изцяло неоснователно и възражението на застрахователя относно претенцията на
ищеца за заплащане на лихва. Моли съда да има предвид, че съгласно чл.429,
ал.2, т.2 от КЗ в застрахователното обезщетение се включват и лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на ал.3. Текстът на чл.429, ал.3 от КЗ гласи, че лихвите за забава на
застрахования по ал.2, т.2, за които той отговаря пред увреденото лице, се
плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на
отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования
за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или
от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най-ранна. Твърди, че писмена
застрахователна претенция е предявена от увреденото лице пред „З.„Б.В.И.Г.“ АД,
като по нея е образувана претенция №02902/09.06.2017г. На основание чл.429,
ал.3 от КЗ И.З. претендира заплащането на лихва върху дължащото му се
обезщетение именно от датата, на която е уведомил застрахователя -
09.06.2017г., до окончателното изплащане на сумата. Не споделя твърдението на
ответника, че следвало да се приложи чл.497 от КЗ. Съгласно ал.1 на този член
застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок.
Следователно, лихвата по чл.497 от КЗ е такава за забава на самия застраховател
в определянето и изплащането на обезщетението, докато лихвата по чл.429, ал. 3
от КЗ се дължи от застрахователя въз основа на функционално обусловената му
отговорност от сключения със застрахования договор за застраховка „Гражданска
отговорност“. Лихвата по чл.429, ал.3 от КЗ е в размер, който би се дължал и от
делинквента за причиненото непозволено увреждане.
С оглед на
гореизложеното, поддържа исковата молба така, както е предявена, като се имат
предвид направените с допълнителната искова молба допълнения и пояснения.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, приема за установено следното:
Безспорно
е, че на 27.05.2017г. около 09:35 часа, в гр. Ч., на ул.***, ищецът И.М.З.,
като пешеходец, е претърпял ПТП, причинено от виновния водач на л.а. „Ф.Г.” с
peг. № ***- И.Т.К., с ЕГН: **********, за което е съставен Констативен протокол
за ПТП с пострадали лица № 60.
За
управляваното от И.Т.К. МПС - л.а. „Ф.Г." с рег. № ***, към датата на ПТП
- 27.05.2017г., е била налице валидно сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилисите при
ответното застрахователно дружество „З.„Б.В.И.Г." АД по застрахователна
полица № ВG/03/117000615008, валидна от
27.02.2017г. до 26.02.2018г.
По делото
се установи, че за станалия инцидент са образувани преписка №720/2017г.,
прокурорско дело №91/2017г. и досъдебно производство №46-РП/2017г., всички по
описа на Военно-окръжна прокуратура - П.. С Постановление за прекратяване на
наказателното производство по ДП №46-РП/2017г. по описа на Военно-окръжна
прокуратура - П. от 22.11.2017г. същото е прекратено, като в постановлението се
сочи, че от обективна и субективна страна обвиняемият редн.
И.Т.К. е осъществил престъпление по смисъла на чл.343, ал.1, б. „б", вр. с
чл.342, ал. 1 от НК, но тъй като при предявяване на разследването пострадалият И.М.З.
е направил искане по чл.343, ал.2 от НК, досъдебното производство е прекратено,
на основание чл.199 и чл.243, ал.1, т.1 от НПК.
От
представените медицински документи - Епикриза към ИЗ №5982/2017г., издадена от
„М.Т." ЕООД гр. С.З., и Епикриза към ИЗ №9204, издадена от "У.К."
ЕООД гр. П., се установи, че вследствие на претърпяна от ищеца И.З. автозлополука на 27.05.2017г. същият е получил счупване на
дясната голямопищялна кост в близкия край, както и
охлузване по кожата на дясната подбедрица.
Ищецът е отправил до
ответното дружество писмена застрахователна претенция за изплащане на
обезщетение за неимуществени вреди на 07.06.2017г., получена на 09.06.2017г.,
по която е образувана претенция №02902/09.06.2017г. С писмо с изх. № П
00503/04.07.2017г. „З.„Б.В.И.Г.“ АД е уведомило пострадалия чрез пълномощника
му адв. Ж.З., че за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди на И.М.З.,
вследствие на ПТП на 27.05.2017г., е необходимо да се представят допълнително
посочени документи – авто-техническа експертиза, протокол от оглед на
местопроизшествие и резултат от досъдебно производство. Така, с писмо,
изпратено на 01.12.2017г., получено на 04.12.2017г., на застрахователя са
изпратени част от изисканите документи: протокол за оглед на местопроизшествие
и фотоалбум, съдебно-медицинска експертиза и автотехническа експертиза. А с
писмо, изпратено на ответника на 02.01.2018г., получено на 03.01.2018г., е
изпратен и резултатът от досъдебното производство - Постановление за
прекратяването му. По този начин пред застрахователното дружество са
представени всички изискани документи, необходими за произнасяне с решение, с
което да се определи застрахователно обезщетение за причинените на И.М.З.
неимуществени вреди вследствие на претърпяното от него ПТП на 27.05.2017г.
Въпреки изпълнените указания, „З.„Б.В.И.Г.“ АД не се е произнесло до момента на
депозиране на исковата молба в съда, като от получаването на писмото с приложен
последният изискан документ на 03.01.2018г. е изминал срок, по-дълъг от
предвидения в закона (чл.496 от КЗ) 3-месечен за произнасяне с решение за
изплащане на обезщетение, или за отказ от изплащането на такова.
От
заключението на изготвената съдебна автотехническа експертиза се установява, че
механизмът на процесното ПТП: На 27.05.2017г., около 09:35 часа, на ул. *** в
гр. Ч. възниква ПТП с участници л.а. „Ф.Г." с рег. № ***, с водач И.Т.К.,
и пешеходецът И.М.З.. Л.а. „Ф." е бил паркиран на ул. ***. Пред него е бил
паркиран л.а. „Б.", собственост на ищеца, като пострадалият И.З. е бил
облегнат на задния капак на л.а. „Б.", изчаквайки К. да слезе от
автомобила си. След като И.К. слязъл от л.а. „Ф." същият отворил предния
капак на автомобила си за да покаже на ищецът двигателя на своя автомобил, тъй
като загрявал и през отворената предна врата, бръкнал с дясната си ръка през
отвора на кормилото и завъртял напред и надясно стартера на автомобила. Водачът
К. стартирал двигателя на л.а. „Ф." като достигнал до контактния ключ през
отворената шофьорската врата, стоейки изцяло извън автомобила. Поради това, че
лекият автомобил е бил на включена първа предавка, без да е включена ръчната
спирачка на автомобила, същият започнал да се придвижва на тласъци силно
напред, достигайки ищеца И.З. и притискайки долният му десен крайник към
паркирания л.а. „Б.". В резултат на удара ищецът пострадал и получил
средна телесна повреда. От САТЕ се установява, че за водача на л.а. „Ф.Г."
е съществувала техническа възможност да избегне настъпването на ПТП във всеки
един момент, непосредствено преди да настъпи удара на пешеходеца. Вещото лице
сочи, че при паркиране водачът на л.а. „Ф.Г." е трябвало от техническа
гледна точка да остави автомобила освен с включена предавка (което той е
сторил), също така със задействана ръчна спирачка на автомобила и със завъртени
предни колела към бордюра на улицата. Едва след това водачът е следвало да
слезе от автомобила. Сочи се още, че при стартиране на двигателя на
спрян/паркиран автомобил е технически правилно водачът му да извърши това
действие като натисне съединителя на автомобила с левия крак, а с десния да
натиска крачната спирачка на същия, като преди това трябва да постави
скоростния лост на автомобила в неутрално положение - на нулева предавка. Експертът
добавя, че водачът на автомобила е трябвало
първо да седне на мястото си зад волана, за да има възможност да извърши тези
действия, преди стартиране на двигателя. От заключението на САТЕ се установява
също така, че след като автомобилът е тръгнал напред на тласъци вследствие на
опита на водача му да стартира (запали) двигателя под действието на въртеливото
движение на електромотора (стартера) му при крайно дясно положение на
контактния ключ на л.а. „Ф.", св. К. от техническа гледна точка е трябвало
да върне по посока, обратна на часовниковата стрелка, контактния ключ, или
просто да го пусне / да премахне ръката си от него/. Според вещото лице по този
начин би се спряло подаването на електрически ток към електромотора (стартера)
на автомобила и той би спрял своето движение напред, тъй като двигателят не е
бил стартиран (запален) при процесното ПТП. Вещото лице твърди, че предвид
късото разстояние (около 1.5 м) между двата паркирани автомобила, след като
пешеходецът е стоял на пътното платно, облегнат на задния капак на л.а. „Б.",
непосредствено пред л.а. „Ф.", ищецът не е имал техническа възможност да
избегне настъпването на ПТП след като л.а. „Ф." е тръгнал срещу него.
Експертът добавя, че пешеходецът З. не е имал пряка видимост към водача на
автомобила К. към момента на стартиране на двигателя, тъй като предният капак
на л.а. „Ф." е бил вдигнат. Но водача К. е знаел, че ищеца се намира пред
неговият автомобил, облегнат на задният капак на своя автомобил. Тръгването на
автомобила е изненадало пешеходеца и той не е успял да се дръпне настрани,
предвид малката дистанция между двата автомобила - 1.5 м - респективно, предвид
малкото време за реакция, с което с разполагал. Експертът е категоричен, че
неспазването на описаните по-горе технически правилни действия по стартиране
двигателя на автомобила от водача И.К. единствено са в причинна връзка с
настъпването на процесното ПТП.
От
заключението на изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза по писмени
данни №107/2019 (СМЕ) се установи, че вследствие на претърпяна от ищеца И.З. автозлополука на 27.05.2017г. същият е получил счупване на
дясната голямопищялна кост в близкия край, както и
охлузване по кожата на дясната подбедрица. В
експертизата се сочи, че описаните увреждания са причинени от действието на
твърди тъпи предмети по механизма на удар и натиск и отговарят да са получени
по описаните в исковата молба време и начин - блъскане и притискане на долния
десен крайник на пешеходец между два леки автомобила. Вещото лице е
категорично, че уврежданията са получени по причина и са последица от ПТП на
27.05.2018 г. Според СМЕ счупването на дясната голямопищялна
кост е причинило трайно затрудняване на движението на десния крак за повече от
30 дни по смисъла на чл.129 от НК. Сочи се, че възстановяването трае около 7-8
месеца. Твърди се, че охлузванията са причинили болка. Експертът заявява също
така, че около година след злополуката ищецът е претърпял втора операция за
изваждане на металните тела.
В съдебно
заседание, проведено на 15.05.2019г., в отговор на поставени му въпроси вещото
лице заяви, че болките и страданията при премахване на осиозинтезите
също са интензивни и са довели до допълнително травмиране на ищеца. Отново е
последвала процедура по раздвижване,
която е била съпроводена с интензивни болки и страдания Вещото лица завява, че
вдигането на постоянна температура за продължителен период от време от ищеца,
след първата операция, за която свидетелства свидетелката К.И.С.е нормална
реакция на организма и е често срещана последица при подобен вид травми.
За
изясняване на обстоятелства по делото са разпитани и двама свидетели.
От
показанията на свидетеля И.Т.К. (водачът на л.а. „Ф.Г." с рег. № ***)
стана ясно, че същият притежава
свидетелство за управление на МПС категория В и че автомобилът му „Ф.Г. 4"
се повредил на същата дата 27.05.2017г. - губел антифриз и по време на движение
загрявал и угасвал. Свидетелят се обадил на ищеца И.М.З., който бил майстор и
последният го извикал да погледне автомобила. Свидетелят твърди, че паркирал
колата зад тази на ищеца плътно вляво на платното за движение, като автомобилът
на ищеца бил на метър и половина - два пред неговия. При спирането на
автомобила си св. К. твърди, че угасил колата, но не бил дръпнал ръчната
спирачка. Колата била на първа скорост, имало лек наклон и нямало как
автомобилът да тръгне сам. Сочи, че слязъл от колата, след което ищецът му казал
да вдигне капака, при което свидетелят дръпнал ръчката за предния капак и го
вдигнали. Ищеца поискал свидетеля К. да запали автомобила. Св. К. твърди, че
без да сяда в автомобила си се пресегнал през волана и завъртял контактния
ключ, след което автомобилът му потеглил и затиснал ищеца З. между двата
автомобила. Водачът заяви, че ръката му се засукала в самия волан и не можал да
реагира и да върне ключа или да го пусне, като се движил със самата кола. Сочи,
че успял да завърти ключа обратно след като затиснал ищеца. Според св. К.
автомобилът му се придвижил само на стартер, тъй като колата изобщо не
запалила. Свидетелят твърди, че предният капак на автомобила му бил вдигнат и
не виждал пострадалия, а чувал само гласа му. Ищецът се намирал пред автомобила
на свидетеля някъде по средата на неговия автомобил. Св. К. заяви, че
автомобилът му спрял, едва когато затиснал пострадалия. Сочи, че не видял
затискането. Ищецът З. самичък се измъкнал, само десният му крак бил затиснат.
Оплакал се, че му е изтръпнал кракът и се облегнал на кола си
(л.а. „Б."). Свидетелят пожелал да го закара до Бърза помощ, но ищецът му
отказал. На място пристигнала и линейка.
От
показанията на свидетелката К.И.С.се установи, че същата разбрала за инцидента
от ищеца, който й се обадил на 27.05.2017г. сутринта, веднага след като се
случила злополуката. Ищецът казал на свидетелката, че бил в линейката и го
карали към Бърза помощ. Тогава св. С. отишла там и го видяла за първи път в
Бърза помощ. Според свидетелката ищецът З. не изглеждал никак добре. Кракът му
видимо бил в много страшно състояние, бил изцяло изкривен. Била направена
снимка и било потвърдено и от докторите, че състоянието му било много сериозно.
След това с линейката пристигнали в болница „Т.." - С.З.и ищецът ми бил
приет по спешност. Била му направена операция и му били поставени две пластини
с 16 болта. Свидетелката твърди, че на 02.06.2017г. ищецът бил изписан от
болницата. Сочи, че състоянието му било много сложно, целият му крак изглеждал
страшен за нея - бил черен на цвят с множество кръвонасядания.
На 02.06.2017г. св. С. и пострадалият И.З. се прибрали вкъщи, като според
свидетелката, като наблюдаващ, сериозното състояние и болките на ищеца
започнали тогава. Свидетелката твърди, че ищецът доста време бил на легло и за продължителен
период около месец поддържал висока температура. Едва към месец август 2017г.
започнал да прави опити да става с патерици, които използвал около месец, след
което започнал да използва бастун, за да може да се придвижва. Св. С. заяви, че
на следващата година през месец май на ищеца била направена втора операция за
изваждане на пластините. Свидетелката сочи, че за нея по-страшни били
психологическите травми от случилото се. В рамките на месец ищецът З. не можел
да спи вечер и до сега изпитвал страх като се движил по улицата.
Възстановяването му не било лесно и продължило много дълго време.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал.
1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува
валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380.
В случая,
наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното
ПТП – 27.05.2017 г., по силата на което ответникът по делото е поел задължение
да обезщети увредените при използуването на застрахования автомобил трети лица,
се установява от застрахователна полица ВG/03/117000615008, валидна от 27.02.2017г. до
26.02.2018г.
Съдът
намира,че следва да приложи законовата разпоредба на чл. 498, ал.
3 КЗ, която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на
започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при
ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на
автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на
претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за
рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел предотвратяване
или намаляване на съдебните производства по този вид спорове. Следователно,
изтичането на рекламационния срок е предпоставка за възникването на самото
право на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на
автомобилистите. Съгласно изискванията на чл.432, вр. с чл.380 КЗ ищцата е
отправила до ответното дружество писмена застрахователна претенция за изплащане
на обезщетение неимуществени вреди на 07.06.2017г., по която до настоящия
момент няма писмен отговор. Поради това съдът намира, че предявения иск е
допустим.
Следва да
са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние, противоправност,
вина, причинна връзка и вреди/, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
При
прекратяване на наказателното производство, доколкото няма постановена присъда,
която да е задължителна за гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца, тези предпоставки следва да бъдат установени с
доказателства в хода на настоящото производство.
От
заключението на съдебната автотехническа експертиза се установява, че за водача
на л.а. „Ф.Г." е съществувала техническа възможност да избегне
настъпването на ПТП във всеки един момент, непосредствено преди да настъпи
удара на пешеходеца. Вещото лице сочи, че при паркиране водачът на л.а. „Ф.Г."
е трябвало от техническа гледна точка да остави автомобила освен с включена
предавка (което той е сторил), също така със задействана ръчна спирачка
на автомобила и със завъртени предни колела към бордюра на улицата. С
поведението си, водачът на лекия
автомобил е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал.1 от ЗДвП, където е посочено, че
водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват. При такова съобразено със закона поведение, според заключението на авто – техническата експертиза водачът е имал техническа
възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП. Според вещото лице при
стартиране двигателя на паркиран/спрян автомобил водачът
му технически правилно е да извърши това действие, след като натисне
съединителя на автомобила с левия крак, а с десния да натиска крачната
спирачка на същия, като преди това трябва да постави скоростния лост
на автомобила в неутрално положение - на нулева предавка.
Следователно водачът на автомобила трябва първо да седне на
мястото си зад волана, за да има възможност да извърши тези действия
преди стартиране на двигателя. След като автомобила е тръгнал напред на тласъци вследствие на опита
на водачът му да стартира /запали/ двигателя под действието на въртеливото
движение на електромотора /стартера/ му при крайно дясно положение на контактния
ключ на „Ф.а", водачът му от техническа гледна точка е трябвало да върне
по посока обратна на часовата стрелка контактния ключ или да го пусне . По този
начин би се спряло подаването на електрически ток към електромотора /стартера
на автомобила и той би спрял своето движение напред, тъй като двигателя не е
бил стартиран/запален при това ПТП. Ето защо съдът намира, че допуснатите
нарушения на чл. 20, ал. 1
от ЗДвП от водача на л.а. „Ф.Г.", са в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат и следва да се направи извод, че презумцията на чл. 45, ал.2 ЗЗД не е оборена.
Поради
това съдът приема, че деянието на водача на лекия автомобил осъществява всички
признаци /обективни и субективен/ на деликтния състав
по чл. 45 от ЗЗД.
Следователно отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, следва да бъде
ангажирана, като предявените искове за имуществени и неимуществени вреди се
явяват доказани по основание.
Относно
размерът на иска за неимуществени вреди, съдът намира следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта
изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно
обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е
станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания и др.
При
определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди
настоящият съдебен състав взема предвид характера, силата, интензитета и
продължителността на търпените вреди от настъпилите травматични увреждания.
Видно от
съдебно – медицинската експертиза и свидетелските показания на К.И.С.възстановителният
период на И.З. е продължил повече от една година, като през него
пострадалият е бил на легло в продължение на около 2 месеца след инцидента,
като след това около един месец се е придвижвал изключително трудно с помощта
на патерици. След този период ищецът е продължавал да изпитва затруднения в
придвижването си и е използвал бастун. Установява се, че около една година след
злополуката на ищеца е направена втора операция по изваждане на
поставените му метални импланти, като след нея несъмнено пострадалият отново е
изпитвал болки и страдания и му е бил нужен период от време за възстановяване. От
свидетелските показания е видно, че ищецът е преживял душевни болки и страдания
вследствие на инцидента, тъй като в рамките на месец ищецът З. не можел да спи
вечер и до ден днешен изпитва страх като се движи по улицата.
Поради
това настоящата съдебна инстанция като взе предвид претърпените от И.М.З. болки
и страдания и обичайно присъжданите обезщетения в аналогични случаи, приема, че
дължимото обезщетение, за причинените му неимуществени вреди е в размер на 45 000
лв.
От страна
на ответното дружество е направено възражение за съпричиняване от страна
на пострадалия И.М.З..
В
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за намаляване на обезщетението за вреди
от деликт, но намаляването на обезщетението е
обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и
произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на закона,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
независимо дали е действал виновно. Приложението на посоченото правило е
обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с
което обективно е създал предпоставки или възможности за настъпване на
увреждането, т. е. в хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията
или бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и
задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63
г.
Съдът не
споделя становището, изразено от ищцовата страна, че единствено вина за
настъпването на въпросното ПТП, има водачът на МПС, като приема, че вина за
настъпването му има и ищеца, т. е приема че в случая е налице съпричиняване,
поради следните обстоятелства:
Съгласно
нормата на чл. 107 от ЗДвП
пешеходец е всеки участник в движението, който се намира на пътя извън пътно
превозно средство и не извършва работа по пътя. Безспорно, видно от приетият и
приобщен като доказателствен материал по делото Протокол за ПТП, а и от
заключенията на назначената автотехническа експертиза не се спори, че ищцовата
страна има качеството на пешеходец по време на настъпване на процесното ПТП.
Съгласно нормата на чл. 108, ал. 1 обаче от ЗДвП пешеходците са длъжни да се
движат по тротоара или банкета на пътното платно. Ал. 2 на чл.
108 от ЗДвП посочва подробно изключенията при които пешеходците
могат да се движат по платното за движение, но същата сочи, че те могат да се
движат по платното за движение, противоположно на посоката на движението на
пътните превозни средства, по възможност най- близо до лявата му граница и то
по т. 1 на ал. 1
от чл. 108 от ЗДвП – когато няма тротоар или банкет, или е
невъзможно те да бъдат използвани и т. 2 при пренасяне или тласкане на обемисти
предмети, когато с това се затруднява движението на другите пешеходци.
Законодателят
в нормата на чл. 114, т. 3
от ЗДвП изрично е регламентирал, че на пешеходците е забранено да
извършват търговия и услуги на пътното платно. В конкретния случай се касае
до опит за извършване на автомонтьорски услуги,
като свидетелят К. и вещото лице сочат, че ищецът се е намирал на пътното
платно и е възнамерявал да извърши такива услуги именно на него.
Като не е
спазил разпоредбите подробно посочени по- горе ищецът с поведението си е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.
В случая следва
да се отчете обстоятелството, че съгласно чл. 20 от ЗДвП отговорността на водачите на МПС за осигуряване на безопасност
на движението е значително по-голяма, включително и чрез вмененото му
задължение да контролират непрекъснато пътните превозни средства Освен това,
съгласно разпоредбата на чл. 116 от ЗДвП водачът К. е следвало да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците. Както се сочи
по-горе от експертното заключение водачът е могъл да избегне удара на
пешеходеца, ако е осъществил всички онези изисквания за безопасно паркиране и
след това безопасно стартиране на лекия автомобил. Предвид изложените съображения
съдът намира, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат в размер на
1/5, като изложеното води до извод, че искът за обезщетение на претърпените
неимуществени вреди се явява основателен до размер на 36 000 лв., като в
останалата над сумата от 36 000 лв. до претендираната сума от 45 000
лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По иска с правно основание чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД.
При
сега действащия КЗ отговорността на застрахователя за лихви, дължими от
застрахования на увреденото лице е ограничена и това задължение е за периода
след датата, на която застрахователят е бил уведомен за настъпване на
застрахователното събитие било от застрахования, било от увреденото лице. При
това разпоредбата на чл. 498 от
действащия КЗ предвижда задължение на увреденото лице при настъпване
на застрахователното събитие да предяви претенцията си първо пред
застрахователя и едва, ако същият не е платил в срока по чл. 496 от КЗ,
откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното или изплатеното обезщетение, то може да предяви прекия иск по чл. 432 от КЗ
срещу застрахователя. Подобно задължение за увреденото лице липсваше в КЗ
(отм.). В конкретния случай по делото е представено доказателство, че ищецът е
уведомил застрахователя З.К.Л.И." АД на
09.06.2017 г. за настъпване на застрахователното събитие, поради което
при липса на други данни и оспорване на това обстоятелство от насрещната страна
следва да бъде прието, че именно това е датата, на която застрахователя е бил
уведомен за претенцията на ищеца и от тази дата за него настъпва задължението
да заплаща лихва за забава по чл. 429, ал.
2, т. 2, вр. с ал. 3 от КЗ.
Предвид на това лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди се
дължи от 09.06.2017 г. до датата на окончателното плащане.
Предвид гореизложеното съдът
намира, че „З.„Б.В.И.Г.“ АД, следва да
заплати на И.М.З., сумата от 36 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се във фрактура в проксималния край на тибията на дясната подбедрица и
повторна операция за отстраняване на поставената метална остеосинтеза,
както и преживени душевни болки и страдания, в резултат на претърпяното от него
ПТП на 27.05.2017г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от
09.06.2017г. - датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото
лице, до окончателното изплащане на сумата по служебна банкова сметка по чл.39
от Закона за адвокатурата в „Р./“ ЕАД, с IBAN: ***************, с титуляр Ж.С.З.,
като за сумата над 36 000 лв. до претендираната сума от 45 000 лв.
искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
С огледа
изхода на спора „З.„Б.В.И.Г.“ АД да заплати на И.М.З. направените в настоящото
производство разноски в размер на 3 440 лв., съразмерно с уважената
част от исковете.
Ищецът И.М.З.
следва да заплати на „З.„Б.В.И.Г.“ АД направените в настоящото производство
разноски в размер на 60 лв., съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „З.„Б.В.И.Г.“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., п.к. ***, *** да заплати на И.М.З., с ЕГН: **********,
с постоянен адрес: гр. Ч., ул.***, сумата от 36 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се във фрактура в
проксималния край на тибията на дясната подбедрица и повторна операция за отстраняване на
поставената метална остеосинтеза, както и преживени
душевни болки и страдания, в резултат на претърпяното от него ПТП на
27.05.2017г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от
09.06.2017г. - датата на предявяване на писмена застрахователна претенция
от увреденото лице, до окончателното изплащане на сумата по служебна банкова
сметка по чл.39 от Закона за адвокатурата в „Р./“ ЕАД, с IBAN: *****, с титуляр
Ж.С.З., като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 36 000 лв. до претендираната
сума от 45 000 лв. , като неоснователен.
ОСЪЖДА „З.„Б.В.И.Г.“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., п.к. ***, *** да заплати на И.М.З., с ЕГН: **********,
с постоянен адрес: гр. Ч., ул.*** направените в настоящото производство
разноски в размер на 3 440 лв., съразмерно с уважената част
от исковете.
ОСЪЖДА И.М.З., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Ч.,
ул.*** да заплати на „З.„Б.В.И.Г.“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. С., п.к. ***, *** направените в настоящото производство
разноски в размер на 60 лв., съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в
двуседмичен срок от връчването му на страните, пред П.ския
апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: