№ 112
гр. Сливен, 10.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Стефка Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско
дело № 20232200500139 по описа за 2023 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение №12/24.01.2023 г. постановено по гр.дело №177 по описа за 2022г. на
Pайонен съд Котел, с което е отхвърлен на основание чл.124, ал.1 ГПК предявеният от Е. Ф.
П. ЕГН ********** от с.В., общ.О., обл.Т., ул."Ч.в. № ** против Община Котел, гр.Котел,
общ.Котел, обл.Сливен, пл."Възраждане" № 1, представлявана от кмета Коста Каранашев
иск за признаване на установено по отношение на Община Котел, че ищецът е собственик на
недвижим имот на УПИ I, кв.1, с площ 700 кв.м по плана на село Орлово,общ.Котел,
одобрен със заповед № 424/27.08.1981г. и № 369/15.12.1992г., при граници: улица,
край на регулация и УПИ II на основание изтекла в негова полза придобивна давност, като
неоснователен.
Подадена е въззивна жалба от ищеца, чрез представител по пълномощие, в която се твърди,
че решението е неправилно и необосновано. Съгласно приложените писмени доказателства
и от разпита на свидетелите по безспорен начин се доказа,:че с удостоверение изх.№321 от
07.10.1983 год. АПК Котел клон с.Т. издава настоящото удостоверение на ищеца за това, че
АПК отстъпва безвъзмездно парцел №1 в кв.1 по регулационния план на с.Орлово, които са
на АПК и предадени на държавата на основание Постановление 1 и приложената
Декларация с която ищеца се задължава да работи в АПК Котел клон с.Т. пет години.
Парцела се предоставя на ищеца за строеж на жил.сграда. Доказало се от разпита на
свидетелите на ответника Община Котел, че документите издадени от АПК Котел -
1
удостоверение и декларация не са били известни на община Котел. В обобщение се иска да
се отмени решението.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, в който се
поддържа, че тя е неоснователна. Видно било от мотивите на Районен съд - гр. Котел, че е
извършен задълбочен макар и кратък анализ на събраните по делото доказателства, като е
извършена преценка на всяко доказателство по отделно и на всички в тяхната съвкупност
въз основа на което съдът като цяло е формирал правилни фактически изводи. Счита, че от
събраните доказателства се установило, че ищецът в първионстанционното производство
всъщност никога не е владял имота, а евентуално е бил само негов държател. Както и в
отговора по исковата молба посочили към 1983 год. не е било юридически възможно
държавата или социалистическите организации да прехвърлят или отстъпват собственост
върху имоти социалистическа собственост, като моли да се има предвид и всичко останало,
което посочили в отговора по исковата молба. Възможно е било единствено учредяване на
ограничени вещни права напр. право на строеж. Владението както е известно има два
елемента - обективен и субективен. Предявеният иск не е за собственост върху построена
въз основа на отстъпено право на строеж сграда, а за собственост върху поземлен имот,
който е бил държавна собственост, което е видно и от представеното с исковата молба
удостоверение а и от съставения АДС, и впоследствие общинска собственост по силата на
закона. В този смисъл основанието, което и да е то - облигационно ползване или право на
строеж, на основание на което ищецът евентуално е установил държане върху процесния
имот изключва субективния елемент на владението - намерението за своене. Много
правилно първоинстанционния съд е изследвал и анализирал доколко приложимите правни
норми дават нормативна възможност ищецът да е придобил имота на соченото от него
оригинерно основание в хипотезата при евентуална промяна в субективния елемент, т.е.
превръщането на държането във владение, с оглед действалите мораториуми върху изТ.не
на срока на придобивната давност при недобросъвестно владение и правилно е отрекъл
съществуването на такава нормативна възможност, съответно е приел за ирелевантно
последващото установяването на държането изменение в намерението на ищеца. От друга
страна правилно също така и в съотвествие със събраните доказателства Районен съд - гр.
Котел е приел, че освен, че по нормативни причини хипотезата за превръщане на държането
във владение е и релевантна за крайния му извод за неоснователност на иска, тази хипотеза
не е налице, тъй като нейното съществуване е опровергано от обективното поведение на
ищеца, който лично или чрез трето лице - баща му, ясно е заявил, че иска да закупи имота от
ответната община, което също изключва субективния елемент на владението. В обобщение
се иска да се потвърди решението и претендира разноски.
В с.з. за въззивника се явява представител по пълномощие, който поддържа подадената
жалба.
За въззиваемата община се явява представител по пълномощие, който оспорва
основателността на подадената жалба.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл.
2
260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ
интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция
констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването
– и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата
инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата
инстанция, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде
потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
така както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с
доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята
към нея.
Ищецът се позовава на изтекла в негова полза придобивна давност, начиная от 07.10.1983г.,
когато му било безвъзмездно отстъпен имота от АПК Котел до настоящия момент. Не се
установи в процеса и да е учредено в полза на ищеца право на строеж върху държавен имот,
въз основа на заповед на председателя на ИК на ОбНС по местонахождение на държавния
имот, след което да е сключен договор между председателя на ИК и другия приобретател.
Дори и хипотетично да се приеме, че имало учредено такова право, то би било погасено по
давност в полза на собственика на земята, тъй като не е било реализирано в законовия срок
и към момента също.
В случая, приемайки, че позоваването на изтекла в полза на ищeца придобивна давност е с
начало 1983г., то за да се зачете ефекта на придобивната давност като оригинерно
придобивно основание за правото на собственост, следва владението да е протекло спокойно
и необезпокоявано последните 10 години, без да е губено за срок по -дълъг от 6 месеца. С
оглед законовата разпоредба на параграф 1 от Закона за допълване на ЗС, а именно, че
давността за придобиване на имоти – частна държавна или общинска собственост спира да
тече до 31 декември 2022 г. , следва да се приеме, че срокът не е изтекъл и към този момент.
Ищецът не твърди, че е владял и своил имота по отношение на определено физическо лице,
а по отношение на Община Котел и именно поради това е насочил претенцията си спрямо
нея. По силата на чл. 86 от ЗС /в редакцията към ДВ бр. 14 от 19.02.1988г., действала до
1996г./, съществува законова забрана за придобиване по давност на държавна, респ.
общинска собственост. Следователно за периода от 1990г. до 1996г. давност в полза на
ищеца не може да тече. От 01.06.1996г. по аргумент на противното на забраната на чл.86 от
ЗС, редакция ДВ, бр. 33/1996г. да се придобива по давност публична държавна и общинска
собственост следва, че може да се придобива частна държавна и общинска собственост.
Давността за придобиване по давност на процесния имот до датата на предявяване на
исковата молба в съда не е породила правният си ефект, тъй като не е изтекъл изискуемият
10 годишен период от време – по аргумент на § 1 от ЗД на ЗС /ДВ бр. 46/2006г., в сила от
3
01.06.2006г.; изм. бр. 105/2006г.; изм. бр. 113/2007г., в сила от 31.12.2007г.; изм. бр.
109/2008г., в сила от 31.12.2008г., изм. бр. 105 от 2011 г., в сила от 31.12.2011 г. ., изм. и
доп., бр. 107 от 24.12.2014 г., в сила от 31.12.2014 г. бр. 7 от 2018 г., в сила от 31.12.2017 г
/, с който е наложен мораториум и давността за придобиване на държавни или общински
имоти спира да тече до 31.12.2022 г. Следователно независимо от това дали е упражнявана
трайно и необезпокоявано фактическа власт по отношение на процесния имот, ищецът не е
могъл да го придобие по давност. Този извод не се променя от обстоятелството, че с влизане
в сила на Решение № 3/24.02.2022г. на Конституционния съд, са обявени за
противоконституционни разпоредбите на §1, ал.1 ЗДЗС /обн. ДВ, бл.46 от 2006., посл.доп.
ДВ, бр.18 от 2020г./ и на § 2 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение на
Закона за собствеността /обн., ДВ, бр. 7/2018г./. В решението изрично се подчертава, че с
обявяването на § 1, ал. 1 ЗДЗС за противоконституционна не се засяга досегашния ефект на
разпоредбата и давността ще започне да тече от влизане в сила на решението - т.е. три дни
след обнародването му в Държавен вестник. Решението е обнародвано в ДВ на 04.03.2022г.
и влиза в сила на 08.03.2022г. Правилно и обосновано е приетото от първоинстанционният
съд, че в обобщение ищецът- въззивник не би могъл да придобие по давност имота на
09.03.2022г., дори и да е доказал промяна на намерението от държане да свои имота за себе
си от 01.06.1996г./ по рано от тази дата има законова забрана за придобиване/, тъй като се
установява, че имотът е актуван като общинска собственост на 28.02.2008г., което действие
прекъсва давността.
Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват
отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение.
Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно
събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал
обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна
норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.
Въззиваемата страна е претендирала разноски и такива следва да бъдат присъдени в размер
на сумата от 840 лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази
инстанция.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №12/24.01.2023 г. постановено по гр.дело №177 по описа за
2022г. на Pайонен съд Котел.
ОСЪЖДА Е. Ф. П. ЕГН ********** от с.В., общ.О., обл.Т., ул."Ч.в. № ** да заплати на
Община Котел, гр.Котел, общ.Котел, обл.Сливен, пл."Възраждане" № 1 сумата от 840
4
/осемстотин и четиридесет/ лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за
тази инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5