РЕШЕНИЕ
№ 694
гр. Бургас, 18.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:ЯНА Д. А.ОВА - МИТЕВА
при участието на секретаря МАРИАНА Д. К.А
като разгледа докладваното от ЯНА Д. А.ОВА - МИТЕВА Административно
наказателно дело № 20252120202315 по описа за 2025 година
Производството е oбразувано по жалбата А. Х. М., ЕГН: **********,
с постоянен адрес: ******, против Наказателно постановление № 24-0769-
004542/18.12.2024г., издадено от началник група в ОДМВР Бургас, с-р Пътна полиция
Бургас, с което за нарушение по чл.104а ЗДвП, на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева.
С жалбата се моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление, като се
излагат доводи в тази насока. В съдебно заседание жалбоподателят – редовно уведомен, се
представлява и от адв. С. К. от АК – Бургас, който моли за отмяна на обжалваното НП и
присъждане на сторените в производството разноски.
За административно - наказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание се
явява юрисконсулт Желязкова, която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна
следното:
На 25.09.2024г. в 13,06 часа гр.Бургас, по бул.“Захари Стоянов“ (Т.Грудов) до магазин
„Кауфланд“ в посока ул.“Въстаническа“, А. Х. М., ЕГН: **********, управлявал МПС в
състав влекач „ДАФ ТЕ 95 Хр“ с рег. №* ****** с прикачено към него полуремарке с рег.
№*******. По време на движение същият използвал мобилен телефон без наличието на
устройство, освобождаващо ръцете му.
За констатираното св. К. съставил срещу жалбоподателя АУАН серия GA с бл. №
GA1346895 от 25.09.2024г., като квалифицирал нарушението като такова по чл.104а ЗДвП.
1
Нарушителят получил АУАН, което било надлежно отразено в същия.
Въз основа на АУАН на 18.12.2024г. било издадено и процесното НП, като АНО
възприел фактическата обстановка, описана в акта. Ето защо и на основание чл.183, ал.4, т.6
от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50
лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и писмените и гласни доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта
за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено
средство, съобразно чл.189, ал.2 от ЗДвП за констатациите в него, също се установява
гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на актосъставителя
и свидетеля Т., които са еднопосочни и безпротиворечиви и които съдът кредитира изцяло.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2
ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана
по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез
него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в
наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон.
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от
оправомощено за това лице – Б. С. Ж. – началник група в ОДМВР-гр.Бургас Сектор „Пътна
Полиция” Бургас, а АУАН е съставен от компетентен орган. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е
било издадено в шестмесечния срок, като е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при
издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото
във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените
2
материалноправни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно.
По същество съдът следва да посочи следното:
Съгласно чл. 104а от ЗДвП, на водача на моторно превозно средство е забранено да
използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез
устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му. Съответно в
нормата на чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП, е предвидено, че се наказва с глоба от 50 лева водач,
който използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез
устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му.
В конкретния случай свидетелските показания на свидетелите на извършване на
нарушението – Т. и К. се явяват убедителни, безпротиворечиви и логични, поради което и
съдът им даде вяра. Тези свидетели заявяват, че са видели водача да употребява телефона си
по време на движение, което изпълва фактическия състав на вмененото му във вина
нарушение. В тази връзка следва да се има предвид, че независимо от целевата употреба на
телефона и дали същата е била в рамките на предназначението му – за да инициира или
приеме телефонно повикване или за да използва други негови функции, това поведение на
жалбоподателя обуславя отклоняване на неговото внимание и намаляване възможността му
за реакции. Именно с оглед на обстоятелството, че боравейки с ръцете си с телефона
/какъвто е и настоящия случай/, водачът бива възпрепятстван в управлението и
въздействието върху приборите и системите на МПС по време на движение, законодателят е
предвидил санкциониране на такова поведение. В същото време провеждането на телефонен
разговор посредством устройство, освобождаващо ръцете на водача, не съставлява
нарушение. Ето защо и следва да се заключи, че използването на мобилен телефон без
такова устройство се запретява именно с оглед невъзможността водачът да използва
свободно и двете си ръце. В този смисъл и дори да се приеме, че жалбоподателят не е
боравел точно в този момент с телефона си, като е провеждал на телефонен разговор, самият
факт, че го е държал в ръка, навежда към извода, че и възможността му да борави с
приборите за управление на МПС-то е намалена. По изложените съображения, съдът намира
за неотносима към предмета на доказване представената от страна на защитата справка за
провеждани от страна на жалбоподателя телефонни разговори /л.32 от делото/. По
изложените съображения издаденото НП следва да се потвърди.
Наложеното на жалбоподателя наказание в случая е съобразено с разпоредбата на
чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП, а именно „Глоба“ в размер на 50 лева, който размер е точно
определен в закона и не може да се обсъжда въпросът за намаляване му.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН
(нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП
въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143
АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът
дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила
искане за присъждането им. В конкретния случай, АНО е направил искане за присъждане на
такива /в представеното по делото становище/. При определяне на дължимите разноски за
3
юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН,
съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно
чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. С
оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за
осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО следва да се
определи възнаграждение в размер на 80 лв.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0769-004542/18.12.2024 г.,
издадено от началник група в ОДМВР Бургас, с-р Пътна полиция Бургас, с което за
нарушение по чл.104а ЗДвП, на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП на жалбоподателя А. Х.
М., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ******, е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 50 лева.
ОСЪЖДА А. Х. М., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ******, да заплати в полза
на ОДМВР-Бургас сума в размер на 80 лв., представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4