РЕШЕНИЕ
№ 130
гр. Ямбол, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Галина Ив. Вълчанова Люцканова
Мартина Ив. Кирова
при участието на секретаря П. Г. У.
като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско
дело № 20222300500165 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на С. Н. К. от гр.***, против Решение
№48/28.01.2022г., постановено по гр.д. №20212330102397/2021 г. по описа на Ямболски
районен съд, в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявения от въззивника
против "Минна компания-Петров"АД гр.Ямбол иск по чл.79, ал.1 ЗЗД за разликата над
сумата 400лв. до размера на 600 лв. - възнаграждение по Договор за текуща правна помощ
от 01.10.2004г. за подготовка и подаване на заявление 201607291628576 - А5 за вписване на
промени в Търговския регистър по партидата на ответника.
Оплакването на въззивника е, решението на ЯРС в оспорената му част е
неправилно, тъй като е постановено в нарушение на процесуалните правила и на
материалния закон. Счита, че за да уважи иска съдът неправилно се е позовал само и
единствено на признанието на законния представител на ответника. Неснователно съдът
приел, че ищецът не е провел доказване на твърденията, че между страните има анекс за
изменение на месечното възнаграждение в размер на 2000 лева, че е плащано такова
възнаграждение и че този анекс е загубен. Този извод на съда неправилно бил обоснован с
мотиви, че разпитаният свидетел бил и процесуален представител на ищеца и не може със
свидетелски показания да се доказва изменение на дължимото възнаграждение и
изгубването на анекса. Според въззивника, след като няма забрана процесуален
представител да свидетелства, доводите на съда били опит за заобикаляне на закона, тъй
като тези доказателства за факти потвърждават задължението на ответника. На следващо
място въззивникът изтъква, че поради заинтересоваността на съда и с единствената цел да
не бъдат доказани твърдяните обстоятелства, с протоколно определение от 13.12.2021г. ЯРС
отклонил искането за разпит на законния представител на ответника по всички поставени
въпроси, голямата част от които въпроси били относими към спора.
По тези съображения моли за постановяване на решение от въззивния съд, с което
да бъде изменено решението на първата инстанция в обжалваната му част, като предявеният
иск бъде уважен изцяло, с присъждане на всички направени по делото разноски.
1
С депозирания писмен отговор въззиваемата страна "Минна компания - Петров"
АД, чрез пълномощника си адв.С., е оспорил въззивната жалба като неоснователна, с
изложени съображения, според които решението на първата инстанция в обжалваната му
част е постановено при съобразяване от съда на всички относими факти и обстоятелства, и
след разпит на представителя на ответника, който отговорил ясно и изчерпателно на
въпросите, включително на основния въпрос, че няма абонаментен договор за правна помощ
с абонамент в размер на 2000 лева месечно, който въпрос бил разгледан вече и в други две
производства и решенията били потвърдени от въззивните инстанции. Поради това моли
въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а решението - оставено в сила.
В о.с.з. въззивникът К. не се явява и не се представлява .В дадения му срок не
представя писмена защита.
Въззиваемата страна „Минна Компания -Петров"АД не изпраща представител в
с.з., а пълномощникът му адв.С. депозира писмена молба, с която настоява за
потвърждаване на обжалваното решение на ЯРС и оставяне на жалбата без уважение.
ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от
легитимирана страна, в срок, срещу подлежащ на контрол съдебен акт, поради което следва
да се разгледа по същество.
За да се произнесе, въззивният съд установи следното:
Ищецът С. Н. К. е предявил против „Минна Компания - Петров" АД гр.Ямбол иск
за присъждане на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.36, ал.3 от ЗАдв. на сумата 600лв.,
представляваща дължимо му се от ответника адвокатско възнаграждение за подготовка и
подаване на зааявление 20160729162857- А5 и на всички необходими документи, за
вписване на промени по партидата на ответното търговско дружество в Търговския
регистър. Поддържал е, че за извършената от него работа ответникът не му е заплатил
възнаграждение, което като размер е определено на основание чл.36, ал.3 ЗАдв от
Адвокатския съвет на АК-Ямбол.
С писмения отговор ответникът е оспорил иска с възражението, че извършената
от ищеца работа попада в период, обхванат от сключен между страните договор за
абонаментно правно обслужване и тази работа не е извън обхвата на договора, при което не
може правната услуга да бъде заплатена два пъти.
Процесуалната позиция на ответника е мотивирала ищеца да предприеме
изменение в основанието на иска, който да се счита предявен на основание сключения
между страните даговор за текуща правна помощ от 01.10.2004г. за заплащане на сумата
600лв. - част от дължимото по договора възнаграждение от 2 000лв. за м.юни 2016г. - главен
иск по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.36, ал.2 от ЗАдв., а в условията на евентуалност и при
отхвърляне на главния иск, е поддържал иска за присъждане на сумата от 600лв. на
основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.36, ал.3 от ЗАдв, която сума е определена от АС-Ямбол.
Фактическата обстановка по делото правилно е разкрита от първоинстанционния
съд и същата е непроменена пред въззивната инстанция.
Не е имало спор между страните и е установено с представения Договор за
текуща правна помощ от 01.10.2004г., че с него страните са постигнали съгласие по
възлагане от ответника, ищецът С. К. да осъществява постоянна специализирана правна
помощ и съдействие, изразяваща се според чл.1 от договора в : б."а" - писмени и устни
консултации по граждански, трудови, административни, данъчни, банкови и др. въпроси,
касаещи законните права и интереси на възложителя-ответника; б."б" - консултации при
подготовката, сключване и изпълнение на договори, по които ответникът е страна; б."в" -
процесуално представителство по граждански, трудови, административни, изпълнителни,
нотариални и всякакви други съдебни производства, по които възложителят-ответникът е
страна. Съгласно приетото в чл.2 от договора, за оказваната правна помощ по б."а" и б."б"
страните са приели довереникът-адвокат да получава ежемесечно възнаграждение в размер
на 200лв. месечно, а за процесуално представителство размерът на възнаграждението да се
определя при сключването на конкретен договор за представителство, съобразно Наредбата
за адвокатските възнаграждения ( чл.2, ал.2 от договора).
С Договор от 21.02.2006г. страните са изменили сключения договор за текуща
правна помощ от 01.10.2004г., като са завишили размера на възнаграждението за адвоката-
довереник С. К. на 300лв. Изслушан по реда на чл.176, вр.с чл.177, ал.1, т.2 ГПК,
изпълнителният директор на ответното дружество П. П. е признал, че за периода юни
2015г.-юни 2016 г. възнаграждението на ищеца е договорено в размер на 400лв. месечно. На
2
л.66-л.72 от делото ищецът е представил договори за правна защита и съдействие, видно от
които за месеци в периода м.10.2014г.-м.06.2018г. страните са договаряли различни по
размер суми за абонаментно обслужване (400лв., 1320лв, 4000лв.,4 880лв., 6000лв.).
Представил е също писмени доказателства - авиза за местен превод, видно от които на
06.08.2015г., на 16.09.2015г., на23.12.2015г., на 21.01.2016г., на 06.07.2016г. и на
23.12.2016г. ответникът му е превел по банкова сметка суми от по 2 000лв. с основание "по
договор за правна защита в полза на МК-П.", а на 12.09.2018г. ответникът е превел на ищеца
и сумата 2 000лв. по "споразумение за погасяване", като е представено и споразумение от
14.06.2018г.
С отговора на исковата молба ответникът е представил преводното нареждане от
06.07.2016г. за преведена по банкова сметка на ищеца сумата 2 000 лв. с основание „договор
за правна защита 54490 в полза на МК-П.", като наредител на сумата е дружеството „Сакар -
гранит" ООД. От своя страна ищецът е представил копие от договора за правна защита и
съдействие със същия сериен номер от 23.09.2015г., съгласно който договореното
възнаграждение е 4 000лв. „за правна помощ за абонамент за м. VIII и IX.2015г."
По делото в качеството на свидетел е разпитан пълномощникът на ищеца по
делото адв.Д. Д., който е поддържал показания, според които сключеният между страните
договор за правни услуги е изменян в частта на договореното за ищеца месечно
възнаграждение - свидетелят е поддържал, че е виждал договора за 200лв. месечно, както и
договор за увеличаване на месечното възнаграждение на 440лв. Свидетелят е дал показания,
че не е виждал анекс за увеличение на възнаграждението в размер на 2000лв., но научил от
ищеца за този анекс. Също от ищеца свидетелят разбрал, че в края на септември или на
октомври 2017г. при преместване на кантората на адв.К. в гр.***, са били загубени два
кашона с документи, в единия от които са били документите на „Минната компания",
включително анекса за увеличаване размера на възнаграждението.
Въззивната инстанция не обсъжда показанията на св. Д., т.к. са недопустими съгл.
чл.164, ал.1, т.5 ГПК - дадени са за установяване на писмени съглашения, в които ищецът е
участвал. Що се отнася до забраната на чл.166, ал.3 ГПК, според която свидетелите по
делото не могат да бъдат пълномощници на страните по същото дело, то следва да се има
предвид, че в случая не е извършено нарушение на посочената норма при допускане разпита
на свидетеля, тъй като съгласно процесуалния закон и съдебната практика е възможно
пълномощникът на страна по делото да бъде допуснат като свидетел и да даде показания,
след като загуби качеството на пълномощник по делото и ако не се откаже от
свидетелстване, съгласно разпоредбата на чл.166, ал.1,т.1 ГПК (В т.см. е Определение № 631
от 21.05.2013 г. по гр. д. № 1833/2013 г. на ВКС, трето г.о., Решение № 136 от 25.07.2016г.
по гр. д. № 6323/2015г. на ВКС, 3-то гр. отд. и др.). Показанията на такъв свидетел обаче
следва да се преценяват при условията на чл.172 ГПК, съобразно всички доказателства по
делото. В случая пълномощникът на ищеца адв.Д. е свидетелствал след като ищецът е
упълномощил друг адвокат по делото, но свидетелските му показания не подлежат на
преценка, тъй като както се посочи, са недопустими на друго основание.
Относно подготвянето и подаването на заявление 20160729162857-А5 и
документи за вписване на промени в Търговския регистър по партидата на ответника, по
делото не е налице спор между страните, че тази услуга е била възложена на ищеца и
извършена от него. Копие от заявлението е представено по делото от ищеца и е установено,
че заявлението е подадено в ТР от ищеца в качеството му на адвокат с изрично
пълномощно, а от извършената служебна проверка в Търговския регистър съдът установи,
че по подаденото заявление, на 04.08.2016г. е било извършено исканото вписване в ТР -
заличаване на член на СД на ответното дружество и вписан нов член на СД.
Липсват твърдения и представени по делото доказателства за сключен между
страните договор за извършената от ищеца правна помощ по подготовката на документите и
подаване на заявлението 20160729162857-А5 в ТР и за договорено възнаграждение за тази
услуга.
С Протокол №6/17.06.2021г. от редовно заседание на Адвокатски съвет-Ямбол е
взето решение по т.6.1 от дневния ред, по подадено заявление от С. Н. К. за определяне на
размера на възнаграждение за подготовка и подаване на заявление 201607291628576 - А5 за
вписване на промени в Търговския регистър по партидата на ответника, като
възнаграждението е определено на 600 лв. С Протокол за поправка на очевидна фактическа
грешка към Протокол №6/17.06.2021г. е допусната поправка на фактическата грешка при
записване на „заявление 201607291628576-А5", което да се чете „заявление 20160729162857-
3
А5".
При тази фактическа обстановка, с постановеното по спора решение ЯРС е
уважил предявения от ищеца главен иск до размера на сумата 400лв., на основание
сключения между страните договор от 01.10.2004г., като е приел за безспорно установено
сключването на този договор, както и извършената от ищеца услуга по подаване на
заявлението в ТР, а за размера на възнаграждението е приел, че същият е доказан за сумата
400лв. месечно по признанието на законния представител на ответника, която сума
ответникът не е установил да е изплатил на ищеца за погасяване на задължението. Съдът е
отхвърлил иска за разликата над сумата 400лв. до размера на 600лв. като неоснователен,
като е разгледал и приел за неоснователен и евентуалният иск по чл.36, ал.3 ЗАдв. за
присъждане на сумата на основание решението на АК-Ямбол, излагайки съображения, че
чл.36, ал.3 ЗАдв е хипотеза при липса на договор между адвоката и клиента, каквато
хипотеза в случая не е налице.
В частта, с която е уважен предявения от ищеца главен иск за сумата 400лв.
решението на първата инстанция не е обжалвано и е влязло в сила.
В обжалваната му част, с която искът на ищеца е отхвърлен за разликата над
сумата 400лв. до предявения размер от 600лв., решението на ЯРС е валидно и допустимо, но
неправилно, като съображенията са следните:
Безспорно по делото е установено сключването между страните на договора за
текуща правна помощ от 01.10.2004г.
Договорът за правна защита и съдействие (правна помощ, правна услуга) от
адвокат, обикновено съдържа както елементи от договора за изработка – когато
задължението на адвоката е да извърши нещо от свое име и на свой риск, така и елементи от
договора за поръчка– когато задължението на адвоката е да извърши нещо от името на
доверителя и за негова сметка, каквото е това за процесуално представителство.
Отношенията между адвокат и клиент по повод оказване на правна защита и
съдействие, включително процесуално представителство, се уреждат при специалната
регламентация по Закона за адвокатурата (ЗАдв). Поначало законът предполага дължимото
възнаграждение за положения от адвоката труд да бъде уговорено с договор – чл.36, ал.2
ЗАдв, но това не е императивно изискване – договор може и да няма, без това да лишава
адвоката от правото да получи възнаграждение – чл.36, ал.3 ЗАдв. За разлика от
пълномощното за процесуално представителство, което трябва да е в писмена форма (а
устно само по изключение– чл.25, ал.1 ЗАдв), за договора между адвокат и клиент не е
предвидена писмена форма. Съгласието е валидно и ако не е оформено писмено. Въпросът
дали договорът по чл.36 от ЗАдв е сключен писмено и дали доказателства за наличието му
са представени по делото, по което адвокатът се е задължил да оказва правно съдействие,
няма отношение към въпроса възникнало ли е задължение за клиента да плати адвокатско
възнаграждение и изискуемо ли е то. Възнаграждението може да бъде дължимо и тогава,
когато договорът между адвокат и клиент не е в писмена форма или когато е в писмена
форма, но не е представен по делото, по което адвокатът се е задължил да окаже правно
съдействие. В отклонение от общото правило на чл.286 ЗЗД, съгласно което възнаграждение
за изпълнение на поръчката се дължи само, когато е уговорено, възнаграждение по договор
за процесуално представителство, сключен с адвокат, се дължи винаги и за всяка инстанция
– чл.36, ал.1 ЗАдв. При липса на договор или когато страните по договора не са определили
размера му, то възнаграждението, по искане на адвоката или клиента, се определя от
адвокатския съвет съгласно действащата наредба на Висшия адвокатски съвет за
минималните адвокатски възнаграждения, а изискуемостта на вземането настъпва от
момента на изпълнение на поръчката – от извършването на уговореното от страните правно
действие. В тази хипотеза съдът не може да замести волята на страните по договарянето на
справедливия и обоснован размер на адвокатското възнаграждение, като присъди
възнаграждение, определено по Наредбата. Законът за адвокатурата и Наредбата изрично
предвиждат, че липсващата воля по договарянето на възнаграждението може да бъде
заместена само от Адвокатския съвет по реда на чл.36, ал.3 ЗАдв. Съдът не е в
правомощията си да определя размера на възнаграждението по едно правоотношение,
отличаващо се с доверителния си елемент и свободата на договаряне – в този смисъл са
Решение № 102 от 16.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3762/2017г., III г. о., ГК, Решение № 208
от 22.06.2015г. на ВКС по т. д. № 3961/2013 г., ІІ т. о., ТК, Решение № 236 от 24.10.2017 г.
на ВКС по гр. д. № 576/2017 г., IV г. о., ГК и др.
Съобразявайки горните разяснения на закона и съдебната практика на ВКС,
4
предвид установените по делото факти, според въззивната инстанция със сключения между
страните договор от 01.10.2004г. страните са се съгласили за защитата, състояща се в
процесуално представителство на ответника, осъществявано от ищеца, да се сключва друг
конкретен договор за процесуално представителство, с който да се определя и размерът на
възнаграждението. В този смисъл е изричната разпоредба на чл.2, ал.2 от сключения между
страните договор, установяваща, че в случаите на процесуално представителство
възнаграждението на адвоката се определя при сключването на конкретния договор за
процесуално преддавителство. Несъмнено регистърното производство пред Търговския
регистър е вид охранително производство, в което се осъществява процесуално
представителство и същото попада в предметния обхват на чл.2, ал.2, вр. с чл.1, б."в" от
процесния договор (процесуално предсавителство по граждански, трудови,
административни, изпълнителни, нотариални и всякакви други съдебни производства), за
което производство с адвоката се сключва договор за процесуално представителство.
Поради това, източникът на взмането на ищеца за подготвените документи, подаденото
заявление пред ТР и осъщественото процесуално представителство, не е сключеният между
страните договор за правна помощ с договерното по този договор месечно възнаграждение
на адвоката за извършвана работа по чл.1, б."а" и б."б" от договора, и предявеният на това
основание главен иск е неоснователен.
Основанието за вземането на ищеца е осъщественото от ищеца процусуално
представителство пред ТР и липсата на сключен писмен договор за него в изпълнение на
уговорката в договора от 01.10.2004г. за процесуално представителство да се сключва друг
конкретен договор с уговорено възнаграждение, или реда по чл.36, ал.3 ЗАдв. В случая е
безспорно установено, че страните не са сключили отделен писмен договор за извършената
от ищеца работа по подготовка на документите и подаването на заявлението в ТР, но няма
спор, че са постигнали съгласие за това и правната услуга е извършена от ищеца, който е
осъществил и процесуалното представителство пред ТР в особеното охранително
производство. При тези данни съдът приема, че е възникнало мандатно правоотношение за
предоставяне на правни услуги на ответника пред ТР съобразно чл.280 ЗЗД, вр. с чл.36 от
ЗАдв. Ищецът е изпълнил в пълен обем задълженията си по мандатното правоотношение
между страните, като е осигурил на ответника ефикасна защита на интересите му във връзка
с заявеното вписване на подлежащи на вписване обстоятелства в ТР. Липсата на сключен
между страните договор за дължимото на адвоката възнаграждение за тази правна услуга,
както се посочи по-горе, не е императивно изискване и това не лишава адвоката от правото
да получи възнаграждение, в който случай възнаграждение се дължи дори да не е
договорено на основание чл.36, ал.3 ЗАдв. В случая възнаграждението на адвоката-ищеца е
определено по реда на чл.36, ал.3 от ЗАдв. от АС-Ямбол в размер на 600лв. и същото в
посочения размер е дължимо от ответника. Предявеният от ищеца евентуален иск е изцяло
основателен и доказан.
Предвид горните съображения, неправилно районният съд е присъдил частта от
исковата сума в размер на 400лв. на основание предявения главен иск, но тъй като
решението на първата инстанция в тази му част не е обжалвано и е влязло в сила, само
разликата над сумата 400лв. до размера на 600лв. следва да се присъди от въззивната
инстанция при уважаване на евентуалния иск. Решението на ЯРС в обжалваната част, с
която е отхвърлен иска на ищеца С. К. за сумата над 400лв. до предявения размер от 600лв.,
като неправилно, следва да се отмени и се постанови друго решение от въззивния съд в
посочения смисъл за присъждане на посочената разлика. С оглед изхода на делото пред
въззивната инстанция и уважаването изцяло на предявения от ищеца евентуален иск,
решението на ЯРС следва да се отмени и в частта на присъдените на ответника разноски.
При този изход на делото пред въззивната инстанция, на основание чл.78, ал.1
ГПК ищецът има право на всички разноски по делото пред двете съдебни инстанции и
такива следва да му се присъдят в размер на сумата 134,44лв., от която сума 117,57лв. -
допълнително разноски пред първата инстанция и 16,87лв. - разноски за ДТ пред въззивната
инстанция.
Водим от изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №48/28.01.2022г., постановено по гр.д.
5
№20212330102397/2021г. по описа на Ямболски районен съд, в частта, с която е отхвърлен
като неоснователен предявения от С. Н. К., против "Минна компания-Петров"АД гр.Ямбол
иск по чл.79, ал.1 ЗЗД за разликата над сумата 400лв. до размера на сумата 600 лв. -
възнаграждение за подготовка и подаване на заявление 201607291628576 - А5 за вписване
на промени в Търговския регистър по партидата на ответника, както и в частта на
присъдените на "Минна компания-Петров"АД разноски в размер на 100лв., ВМЕСТО
КОЕТО ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА "Минна компания-Петров"АД гр.Ямбол, ул."Ямболен"№13, ет.5, с
ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор П. Я. П., да заплати на С. Н. К.
от гр.***, ул.***№**, кантора***, с ЕГН **********, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. с
чл.36, ал.3 от ЗАдв и сумата 200 лева, съставляваща разликата над сумата 400лв. до
размера на сумата 600лв., представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена
правна услуга и процесуално представителство пред ТР по подготовка и подаване на
заявление 201607291628576 - А5 за вписване на промени в Търговския регистър по
партидата на ответника "Минна компания-Петров"АД, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 29.07.2021г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА "Минна компания-Петров"АД гр.Ямбол, ул."Ямболен"№13, ет.5, с
ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор П. Я. П., да заплати на С. Н. К.
от гр.***, ул.***№**, кантора***, с ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК
направените разноски по делото пред двете съдебни инстанции в размер на сумата общо
134,44лв.
В останалата му част, Решение №48/28.01.2022г., постановено по гр.д.
№20212330102397/2021 г. по описа на Ямболски районен съд, като необжалвано, е влязло
в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на
чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6