№ 3468
гр. София, 25.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:***
като разгледа докладваното от *** Административно наказателно дело №
20241110201346 по описа за 2024 година
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети
юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ***
при секретаря Камелия Михайлова, като разгледа докладваното от съдия *** АНД №
1346 по описа за 2024 г. на РС София, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба от Е. П. Б., ЕГН **********, чрез адв. Т. Ч. с адрес гр. ***,
против наказателно постановление № **********/13.02.2023 г. на началник на 09 РУ СДВР,
с което му е наложена глоба в размер на 50 лв. на основание чл. 80, т.5 от Закон за
българските лични документи /ЗБЛД/, за нарушение на чл. 6 ЗБЛД.
В жалбата се излагат оплаквания, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и се иска неговата отмяна, тъй като са допуснати съществени
процесуални нарушения и в допълнение Б. страда от тежко психично заболяване, за което са
представени доказателства. Редовно призован жалбоподателят не се явява в с.з., изпраща
представител- адв. Ч., която пледира процесния акт да бъде отменен в неговата цялост.
Претендира извършени разходи за адвокатски хонорар в размер на 600 лв.
Въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител и не изразява
становище.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и
логическо единство във връзка със сочените в жалбата основания, приема за установено
следното:
Жалбата е допустима като подадена от надлежна страна в преклузивния срок.
Разгледана по същество, същата е основателна.
По делото е установена следната фактическа обстановка:
1
На дата 27.01.2023 г. около 18.10 часа в гр. София, ж.к. Люлин, в магазин „Кам“
срещу бл. 710, при извършена полицейска проверка на документи за самоличност,
свидетелите С. Б. П. и Г. В. К. установили, че жалбоподателят Б. е без документ за
самоличност, за което свидетелят П. му съставил и надлежно връчил АУАН №**********,
Серия АД, бл.№ 457212/27.01.2023 г.
Не се установяват данни по административнонаказателната преписка,
жалбоподателят да е подал възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН, наказващият орган на 13.02.2023г. издал
атакуваното наказателно постановление, с което наложил на Б. глоба в размер на 50 лв. на
основание чл. 80, т.5 ЗБЛД за нарушение на чл. 6 ЗБЛД.
Въз основа на горната фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
АУАН и НП са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН.
Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити,
визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Актът за установяване на административно нарушение, въз
основа на който е издаден процесния акт, а така също и самото наказателно постановление,
съдържат подробно описание на всички обективни признаци на състава на нарушението, за
което е ангажирана отговорността на жалбоподателя. Съдържа се и конкретната законова
разпоредба, под която са субсумирани фактите, както и санкционната норма, въз основа на
която е ангажирана административнонаказателна му отговорност.
Съдът не установи противоречие между приетите за установени факти, нормата под
която същите са подведени и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана
отговорността на жалбоподателя. Установи се също, че правилно е бил определен и размера
на наложената му глоба, доколкото текста от закона предвижда именно това наказание.
Съгласно нормата на посочената като нарушена разпоредба на чл. 6 от ЗБЛД,
гражданите са длъжни при поискване от компетентните длъжностни лица, определени със
закон, да удостоверят своята самоличност.
В настоящия случай, проверката на жалбоподателя е била извършена от служители
на 09 РУ СДВР- П. и К., които в качеството си на полицейски орган имат право да
извършват проверка на самоличността на лица, чрез изискване на документ за самоличност.
От доказателствата по делото категорично се установява, а и не се спори, че на
27.01.2023г., както е отразено в АУАН, жалбоподателят не е представил документ,
посредством който да се удостовери самоличността му, тъй като не е носил такъв в себе си.
Същото наложило установяване на самоличността му по друг начин. При тази фактология,
безспорно се доказва извършването на нарушение по чл. 6 от ЗБЛД, както правилно
административнонакзващия орган го е квалифицирал в наказателното постановление.
Настоящия състав на съда счита, че наведените възражения в жалбата, че
жалбоподателят е наказателнонеотговорен, поради психично заболяване, от което страда, са
основателни. От доказателства по делото се установява, че лицето е с диагноза „органично
разстройство на личността“, която датира от доста години. Същото е видно от приложената
по делото Съдебнопсихиатрична експертиза, изготвена на 07.02.2024г. по разпореждане на
94 състав, НО, СРС по НЧД 16073/2023г., от която е видно, че „тежкото органично
личностово разстройство и Органично налудно /шизофреноподобно/ разстройство се
приравняват към „продължително разстройство на съзнанието“ в юридически смисъл,
поради което Б. не притежава психични годности за участие в съдебния наказателен
процес.“. Към делото е приобщено и ЕР №0116 от 006/ 11.01.2021г. на ТЕЛК, от което е
видно, че към 11.01.2021г. лицето Б. е страдал от „органично разстройство на личността“. От
посочените доказателства безспорно се установява, че жалбоподателя много преди
процесното деяние, а и след него е бил наказателнонеотговорно лице съобразно чл. 33, ал.1
от НК.
2
Следователно на основание чл. 24, ал.1, т.1 НПК вр. чл. 33 НК, жалбоподателят Б.
не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си
към инкриминираната дата 27.01.2023г.
Съдът въз основа на гореизложеното, въпреки липсата на назначена СПЕ в
настоящото производство, намира че жалбоподателят не следва да носи
административнонаказателна отговорност, тъй като към процесната дата Б. е бил
наказателнонеотговорен. Доколкото в чл. 11 от ЗАНН "По въпросите на вината,
вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие,
приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс,
доколкото в този закон не се предвижда друго." се извежда заключението, че в настоящия
случай е издадено наказателно постановление срещу наказателнонеотговорно лице. Текстът
на релевантния чл. 33, ал.1 НК сочи, че "не е наказателноотговорно лицето, което действа в
състояние на невменяемост - когато поради умствена недоразвитост или продължително или
краткотрайно разстройство на съзнанието не е могло да разбира свойството или значението
на извършеното или да ръководи постъпките си". След анализ на доказателствата по делото
се установи, че са налице както медицинския, така и юридическия критерий, за да се приеме,
че при извършване на констатираното нарушение, жалбоподателят е бил в състояние на
невменяемост, което води до ненаказуемост на извършеното от Е. Б. на 27.01.2023г. деяние и
следователно процесния акт следва да бъде отменен.
С оглед изхода на делото, основателно се явява искането на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на сторените разноски. Съгласно чл. 63д, ал.
1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. От представените писмени доказателства – договор
за правна услуга се установява, че жалбоподателят е заплатил на адвокат Т. Ч. от САК
уговорената сума в договора за правна защита и съдействие в размер на 600 лева, което е
станало в брой при подписване на същия на 21.12.2023 г.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 вр. ал.3, т.1 вр. чл. 58д, т.1 вр.
чл. 63д от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № **********/13.02.2023 г. на началник на
09 РУ СДВР, с което на Е. П. Б., ЕГН ********** е наложена: глоба в размер на 50 лв. на
основание чл. 80, т.5 от Закон за българските лични документи /ЗБЛД/ за нарушение на чл. 6
ЗБЛД.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на Е. П. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ***
сумата от 600,00 (шестстотин) лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение
в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд София-град.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4