Производството се движи по реда на § 4 от ПЗР на АПК,във вр. с чл.33 и следващите от ЗАП,във връзка с чл.118 от КСО. Пред Кърджалийския окръжен съд е депозирана жалба от Мехмед Мехмед Хасан от с. Звънарка,общ. Крумовград,с ЕГН **********,насочена против решение № 5/31.03.2006 г. на Директора на РУ”СО”,гр. Кърджали, с която е потвърдено разпореждане № 103/03.02.2006 г. на длъжностното лице по “Пенсионно осигуряване” при РУ”СО”, гр. Кърджали,и е отхвърлена депозираната от жалбодателя,административна жалба като неоснователна и недоказана. В настоящата жалба се твърди,че атакуваното решение е незаконосъобразно. Изтъкват се съображения,че при издаването на атакувания индивидуален административен акт е нарушен материалния закон. Изводът на административния орган,че трудовия стаж на жалбодателя бил зачетен като такъв положен при условията на трета категория труд,бил необоснован и се опровергавал от представените от последния доказателства. Твърди,че положения от жалбодателя на длъжност “машинен монтьор” в Обувна промишленост с шифър **********,труд, е при условията на втора категория съгласно ПКТП /отм./ Жалбодателят твърди ,че с оглед изложеното е следвало административният орган да му отпусне пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.68,ал.1 и § 4 ,ал.1 от ПРЗ на КСО и чл.68,ал.4 от КСО,тъй като били налице предпоставките за това –положения от него труд в размер на 15 години с извършено приравняване на трудовия му стаж,положен в Хан Крум” АД,гр. Крумовград,втора категория,отговарял на условията на цитираните разпоредби,като към момента на подаване на молбата за това бил навършил 57 годишна възраст. Жалбодателят моли съдът да постанови своя съдебен акт,с който отмени атакуваното решение,изцяло,като постановено при неправилно приложение на материалния закон и върне преписката на административния орган за решаване на спора по същество със задължителни указания за прилагането и тълкуването на закона,ведно с всички законови последици от това. В съдебно заседание,жалбодателят,чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Претендира разноски. Ответникът,Директорът на РУ”СО”,гр. Кърджали, чрез своя процесуален представител,оспорва жалбата и моли съда същата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Представителят на Окръжна прокуратура,гр. Кърджали,счита жалбата за основателна,поради което намира,че същата следва да бъде уважена. Окръжният съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените в жалбата доводи, приема следното: От приложеното заверено копие от разпореждане № 103 /03.02.2006 г./протокол № 10 / на длъжностното лице по “Пенсионно осигуряване” ,издадено по повод подадено заявление на 25.10.2005 г. /вх.№ 14619/ от Мехмед Мехмед Хасан,с ЕГН **********,за отпущане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст,се установява,че на същия тъй като няма навършени 63 г.,съгласно чл.68,ал.2 от КСО,е отказано отпущането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. От направената в разпореждането забележка се установява,че положеният от жалбодателят труд не е приет като такъв при ІІ категория,тъй като изпълняваната от последния длъжност “машинен монтьор” с шифър ********** липсвала в списъка на професиите по т.31 от ПКТП /отм./ в обувната промишленост,а се отнасяла за кожухарската промишленост /при суха обработка на кожи/. По повод на депозирана в срок от Мехмед Мехмед Хасан ,жалба с вх.№ 2973/02.03.06 г.,Директорът на РУ”СО”,гр. Кърджали, с решение № 5 /31.03.2006 г. е потвърдил атакуваното разпореждане № 103/03.02.2006 г. на длъжностното лице по “Пенсионно осигуряване” при РУ”СО”-Кърджали,и е отхвърлил жалбата срещу същото като неоснователна и недоказана. Директорът на РУ”СО”-гр. Кърджали е изложил мотиви в аспекта на това,че не следва да се съобрази с предложената от осигурителя “Хан Крум” АД-Крумовград /писмо с изх.№ 610/14.11.05 г. /,категория труд за заеманата от жалбодателя длъжност ,поради това,че посочения от осигурителя шифър ********** и длъжност “машинен монтьор”,липсвали в списъка на професиите по т.31 от ПКТП /отм./ в обувната промишленост,а се отнасяли за кожухарската промишленост /при суха обработка на кожи/,която дейност не съответствувала на вида дейност на осигурителя. ` По делото е прието като доказателство и заверено копие от Удостоверение № 719/26.11.2004 г. /УП 3/ на “Хан Крум” АД,гр. Крумовград,издадено по искане на осигурителния орган -РУ”СО”-Кърджали,от което се установява ,че за периода 13.12.1973 г. до 09.01.1978 г. и за периода 01.12.1978 г. до 14.08.1989 г.,или общо 15 години,10 месеца и 20 дни,жалбодателят Хасан е положил труд на длъжност “машинен монтьор” с шифър ********** ,който труд е ІІ категория. Приложено по делото е и заверено копие от цитираното писмо с изх.№ 610/14.11.05 г. на осигурителя “Хан Крум” АД-Крумовград,от което се установява,че шифър ********** се отнася за професия “машинен монтьор” в обувна промишленост и тази длъжност е категоризирана по §6 ,т.31”б” от 61-во ПМС от 04.06.1990 г. По делото беше направена справка и беше прието заверено копие от Списък на професиите и специалностите от леката промишленост за прекатегоризиране на труда при пенсиониране съгласно ПМС № 61/04.06.90 г.,изм. и доп с ПМС № 70/0507.90 г. на Федерацията на синдикалните организации от леката промишленост и Комитета по труда и социалното осигуряване,от който се установява,че в т.2 - Обувна промишленост - като ІІ категория труд по § 6,т.31 б от 61 ПМС ,б. Е- Оßщи длъжности , е предвиден труда,положен на длъжност “машинен монтьор ” с шифър ********** . По делото е прието като доказателство заключение,изготвено по назначената съдебна експертиза ,от което ,а и от разпита на вещото лице,извършен непосредствено в съдебно заседание,се установява,че в цитирания в предходния абзац,списък,предявен на вещото лице,кодовете на професията “монтьор” в кожарската и обущарската промишленост са едни и същи,и доколкото кодът идентифицира професията и респективно условията на труд- І,ІІ или ІІІ категория труд,вещото лице счита,че положения на тази длъжност труд следва да бъде приет като положен при условията на втора категория,както в отрасъл кожарска промишленост,така и в отрасъл обувна промишленост. По делото са приети като писмени доказателства копие от трудова книжка и длъжностна характеристика на длъжността “монтьор на машини”,заемана от жалбодателя Хасан при осигурителя “Хан Крум” АД ,с основно задължение извършване на текущ,среден ,капитален ремонт на машините,агрегатите и оборудването в обувното предприятие/ в периода 1972-1988 г. в Обувна фабрика “Хан Крум”,а в периода 1988-1989 г. в Обувен завод “Хан Крум”/ . В смисъла на изложеното са и допуснатите /при наличието на т.нар. начало на писменото доказателство / показания на св. Иванов,който твърди,че с жалбодателя Хасан работили на една и съща длъжност “машинен монтьор” в обувен завод – “Хан Крум” АД-Крумовград,с обувни машини, и същността на тази длъжност се състояла в отремонтиране на различните машини,използувани в цялостния ход на технологичния процес при изработване на обувки. Свидетелят Иванов твърди,че за този си труд е пенсиониран при условията на положен от него ІІ категория труд. В хода на тези констатации,съдът изгради своето становище : Поради отсъствие на данни за надлежно връчване на цитираното решение на жалбодателя Хасан ,и довод за просрочие на жалбата от ответната страна не се прави,съдът намира жалбата за подадена в срок,поради което същата е допустима в този аспект. Жалбата е подадена и от легитимирано да обжалва лице,поради което същата и в този аспект е допустима. Прочие жалбата следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество същата е основателна. Безспорно се установява по делото обстоятелството,че за периода 13.12.1973 г. до 09.01.1978 г. и за периода 01.12.1978 г. до 14.08.1989 г.,или общо 15 години,10 месеца и 20 дни ,жалбодателят Хасан е положил труд на длъжност “машинен монтьор” с шифър ********** при осигурителя “Хан Крум” АД-Крумовград / в периода 1972-1988 г. в Обувна фабрика “Хан Крум”,а в периода 1988-1989 г. в Обувен завод “Хан Крум”/. Безспорно е обстоятелството,че и жалбодателят е имал навършени 57 години към момента на подаването на заявление /вх.№ 14619/25.10.2005 г. /,за отпущане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст . Спорът в настоящото производство се разпростира върху това е ли е втора категория така положения от жалбодателя Мехмед Мехмед Хасан,труд на длъжност “машинен монтьор” , с шифър 100 100 1087, при осигурителя “Хан Крум” АД-Крумовград /обувно предприятие/. Съгласно разпоредбата на чл. 31б. /Нов - ДВ, бр. 49 от 1990 г. / в раздел “Текстилна промишленост, кожаро-кожухарска, обувна, коженогалантерийна и каучуково-обувна промишленост “ от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране /отм./ ,от ІІ категория се зачита при пенсиониране труда на работници,работили при специфични условия на труд в обувната и кожено –галантерийната промишленост,свързана с работа с лепила на база органични разтворители. В смисъла на изложеното е и приетия по делото Списък на професиите и специалностите от леката промишленост за прекатегоризиране на труда при пенсиониране,съобразно който в т.2 - Обувна промишленост - като ІІ категория труд е определен труда на работниците по т.31 б /приета с ПМС № 61/04.06.90 г. - ДВ бр.49 / 90 г. /,положен на обща длъжност “машинен монтьор ” с шифър **********. Този извод се формира от направеното в предходен абзац обсъждане на приетите като доказателства по делото,копие от трудова книжка и длъжностна характеристика на заеманата от жалбодателя длъжност,а и от показанията на свидетеля Иванов ,които доказателства в своята съвкупност недвусмислено установяват,че труда на длъжност “Машинен монтьор” в обувния завод се състои в отремонтиране на различните машини,използувани в цялостния ход на технологичния процес при изработване на обувки,и като такъв се е полагал в производствените цехове. Този извод се налага и от обсъждане показанията на вещото лице,което също недвусмислено установява,че кодовете на професията “машинен монтьор” в кожарската и обущарската промишленост са едни и същи,и доколкото кодът идентифицира професията и респективно условията на труд- І,ІІ или ІІІ категория труд,то положения на тази длъжност труд следва да бъде приет като положен при условията на втора категория както отрасъл кожарска,така и в отрасъл обувна промишленост. Изложеното до тук обосновава принципния извод,че положения от жалбодателя Хасан,труд на длъжност “машинен монтьор ” с шифър ********** в обувната промишленост следва да бъде зачетен като такъв положен при ІІ категория . Останалото е въпрос на правилно тълкувание на § 4,ал.1 от ПЗР на КСО, правото на прилагане на която разпоредба принадлежи на осигурителния административен орган. В аспекта на изложеното е и константната съдебна практика,в частност Решение № 5725/29.05.2006 г. на ВАС,постановено по адм.д. № 1790/06 г.,VІ отд.; Решение № 6123/19.06.2003 г. на ВАС,постановено по адм.д. № 1967/03 г.,VІ отд. Ето защо съдът намира, че подадената жалба е основателна,който извод закономерно води до отмяна на атакуваното с нея ,решение. И при този изход на делото,следва да бъде осъден административния орган- РУ”СО”-Кърджали да заплати на жалбодателя направените в производството разноски в общ размер 110 лв.,от които 50 лв. адвокатски хонорар и 60 лв. възнаграждение за вещо лице. Водим от изложеното и на основание чл.42, ал.1 от ЗАП във връзка с чл.118, ал.2 от КСО, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 5 / 31.03.2006 г. на Директора на РУ”СО”,гр. Кърджали,с което е потвърдено разпореждане № 103/03.02.2006 г. на длъжностното лице по “Пенсионно осигуряване” при РУ”СО”,гр. Кърджали и е отхвърлена подадената срещу същото разпореждане,жалба,и ВРЪЩА преписката на административния орган за ново произнасяне по искането на Мехмед Мехмед Хасан от с. Звънарка,обл. Кърджали,с ЕГН **********,за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст,при което се съобрази гореизложеното. ОСЪЖДА РУ”СО”,гр. Кърджали да заплати на Мехмед Мехмед Хасан от с. Звънарка,обл. Кърджали,с ЕГН **********,направените по делото разноски в размер на 110 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател : Членове : 1.
2.
|