Р Е Ш Е Н И
Е
№ 14 20.01.2022 год. гр. Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорски административен
съд,
шести състав, на седемнадесети януари две хиляди и двадесет и трета год. в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИХАИЛ РУСЕВ
секретар Зорница Делчева като разгледа
докладваното от съдия М. Русев адм. дело №857 по описа на Административен съд
Стара Загора за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Съдебноадминистративното производство е по реда на
чл.84, ал.2, във вр. с чл.76б, ал.1, т.2 от Закона за
убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е
по жалба на А.А.М., с ЛНЧ **********, гражданин на Сирия, с посочен по делото
адрес: гр. София, против Решение №8Х/26.10.2022 год. на Интервюиращ орган към Държавната
агенция за бежанците, с което не е допусната последващата молба на лицето до
производство по предоставяне на закрила.
Оспорващият
счита, че решението е постановено в нарушение на чл.76б, ал.1, т.2 от ЗУБ. А.М.
е със статут на бежанец от 2014 год. Сочи, че е налице ново обстоятелство за
разглеждането на подадената молба, тъй като жалбоподателят е на възраст, която
предполага според сирийските закон отбиване на задължителната военна служба. Във
връзка с това е представил известие от Изпълнителния съвет на службата по
отбрана на Автономната администрация на Северна и Източна Сирия от 07.06.2022
год. Това обстоятелство не е било предмет на разглеждане в предходното
производство по предоставяне на бежанския статут. Към това известие има заповед
за принудителното задържане на жалбоподателя и за налагане на наказанието
„Затвор“ поради отказа му да служи във въоръжените сили в защита на
Автономията. По този начин рисковете за нарушаване на основните му правда и
подлагането му на тежки посегателства от страна на правителствените сили и/или
службите на Автономията са количествено и качествено променени и увеличени.
Административният
орган е достигнал до неправилен извод за лиша на основателен страх относно
евентуалното мобилизиране на жалбоподателят на военна служба в Сирия; това
заключение не съответна на актуалните данни за страната по произход. Така
например, в мотивите е включена информация за амнистиране на лицата, отклонили
се от изпълнение на военна повинност в Сирия, която обаче е неточна. В
актуалното Ръководство за Сирия на EASG се уточнява че, от март 2011 г. насам
на няколко пъти са издавани закони за амнистия, с които се дава амнистия на
укриващите се от наборна служба ши дезертьорите, включително през 2018 год.,
2019 год. и 2020 год. Въпреки това военната служба все още ще трябва да бъде
завършена, а тези, които са били част от въоръжената опозиция или са изразявали
несъгласие с правителството на автономната власт, са изключени от амнистията.
За да могат да се възползват от амнистията, лицата избягващи наборна военна
служба, или дезертьорите трябвало да се явят в рамките на определен период от
време след издаването на указа. Като заключение от същата информация, може да
се направи заключение, че не са налице ефективни гаранции за прилагане на
амнистия, нито жалбоподателят би могъл да се възползва от амнистия по обективни
причини (пропускане на срокове). Административния орган е пренебрегнал
актуалните оценки на ВКБООН за ситуацията в Сирия, според които, както
Сирийската арабска армия, така и въоръжените сили на Автономията извършват
тежки нарушения на човешките права и международното хуманитарно право. Ето
защо, била голяма вероятността при принудителна мобилизация на А.А.М. той да
бъде принуден да извърша деяния, които да се квалифицират като „военни
престъпения“ или „престъпления против човечеството“ въпреки нежеланието ми да
участвам в подобни дейности. Във връзка с посоченото следва да се има предвид и
тълкуването, дадено в Решение от 19 ноември 2020 год., на Съда на Европейския
съюз подело С-238Л9, EZ срещу Bundesrepublik Deutschland, което разглежда друг подобен случай на
сирийски гражданин е което се констатира, че „съществува силно презумпция, че
отказът да се отбие военната служба при условията, уточнени е член 9, параграф
2, буква д) от Директива2011 /95/ЕС, е свързан с едно от петте основания,
припомнени в член 10 от нея.“ В съответствие с член 9, параграф 2, буква д) от
Директива 20П/95/ЕС на Европейския парламент я на Съвета „действията на
преследване т смисъла на параграф 1 .могат да приемат, inter
alia, следните форми: наказателно преследване или
наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия
когато военната служба би предполагала извършването на престъпления или на
деяния, попадащи в приложното поле на основанията за експулсиране, посочени в
член 12, параграф 2. В случая е налице продължаващ въоръжен конфликт в Сирия,
където вече не една, а две от сражаващите се армии, са издали заповед за
мобилизация на жалбоподателят, като по този начин, извършват действия, попадащи
сред посочените в цитираната разпоредба изключения, за него възниква обоснован
страх от преследване поради отказа му да отбие военна служба и да участва в каквито
и да е било военни действия, водени в Сирия. В контекста на гореизложеното,
отказът на А.А.М. да изпълни задължителна военна служба в редиците ва
Сирийската, арабска армия (след м. ноември 2015 година) и/или в редиците на
въоръжените сили на Автономията (след м. юни 2022) ще доведе до преследване
поради (преписано) политическо мнение по смисъла на чл.8, ал.1 от Закона за
убежището и бежанците. По делото са постъпили и писмени бележки от адв. В.П., в
който отново излага подробни съображения за основателност на жалбата
Ответникът -
Интервюиращ орган към ДАБ при МС (П.Р.), в писмени бележки, представени от
пълномощника си по делото старши юриск. М.Х., излага
доводи за законосъобразност на оспореното решение, поради което моли същото да
бъде потвърдено.
Съдът, като
обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С решение
№4678/14.07.2014 год. на Заместник-председателя на ДАБ при МС е предоставен
статут на бежанец на лицето А.А.М., което е връчено на 23.07.2014 год. /лист 341
– 342 от адм. дело №10937/2022 год. по описа на АССГ/. След издаването на
разрешението, лицето е напуснало по легален път страна и се е установил в ***,
където извършва престъпление, за което е осъден с влязла в сила присъда. Същата
е приведена в изпълнение и изтърпяна от А.М.. След завръщането му в Република
България е проведено производство по отнемането на статута му на бежанец, в
резултат на което е издадено Решение №1454/02.06.20220 год. на Председателя на
ДАБ /лист 230-233 от адм. дело №10937/2022 год. по описа на АССГ/. Видно от
същото, в резултат на проведеното административно производство, е прието, че са
налице законовите предпоставки за отнемането на даденият статут на бежанец и
същият е отнет. Така постановеното решение е било обект на съдебен контрол по
адм. дело №857/2020 год. по описа на Административен съд Стара Загора, който с
решение №361/09.09.2021 год. го е отменил като незаконосъобразно. С решение
№990/26.01.2021 год., постановено по адм. дело №12016/2020 год. по описа на ВАС
на Република България, решението на Административен съд Стара Загора е отменено
и постановено друго, с което е отхвърлена жалбата на А.М. като неоснователна.
С решение
№11Х/08.04.2021 год., Интервюиращия орган при ДАБ не е допуснал последваща
молба с вх.№40032/24.03.2021 год. на жалбоподателят до производство по
предоставяне на статут на бежанец. Същото е било предмет на съдебен контрол, по
повод на който е образувано административно дело №442/2021 год. по описа на
Административен съд Стара Загора. По делото е постановено решение
№356/06.10.2021 год., с което жалбата е отхвърлена като неоснователна.
С молба вх.
№КП-4578/10.10.2022 год., регистрирана в ДАБ, жалбоподателят А.А.М., е поискал международна
закрила в Република България. Във връзка с така подадената молба е инициирано
производство за разглеждане на молбата, като на жалбоподателят е изготвено
съобщение №400032/19.10.2022 год. /лист 33 от адм. дело №10937/2022 год. по
описа на АССГ/. Няма данни по преписката същото да е връчено на молителя. В
съобщението е изрично отбелязано, че молителят в седемдневен срок от
получаването на съобщението има възможност да представи писмени доказателства,
във връзка с изложените в молбата обстоятелства, които да се имат в предвид при
провеждането на предварителната процедура по допустимост на молбата му.
С оспореното
Решение №8Х/26.10.2022 год., на основание чл.76б, ал.1, т.2 от ЗУБ Интервюиращ
орган към ДАБ не е допуснал последващата молба на лицето до производство по
предоставяне на международна закрила. За да издаде акта си, органът е посочил,
че молителят бил уведомен лично относно процедурата, която следва, за срока, е
който трябвало да представи писмени доказателства. Приел, че към момента на
постановяване на решението чужденецът не представил нови обстоятелства от
съществено значение за личното му положение или относно държавата му на
произход. Сочените в молбата доводи са били налични и в миналото, не са ново
настъпили. Опасенията му, че може да бъде мобилизиран за редовна военна служба,
не обуславят допускане на последваща молба за закрила. Нежеланието му за
отбиване на военна служба в редовете на сирийската армия, като неявяването
действително е криминално престъпление, но не се счита за преследване.
Интервюиращият орган разгледал и цитирал в решението си част от информацията,
съдържаща се в Справка № МД-121/09.03.2021 год. на Дирекция „Международна
дейност“ на ДАБ, като въз основа на съдържанието им установил, че с
президентски указ №18 от 09 октомври 2018 год. предвижда амнистия за всички
сирийски мъже в Сирия и извън нея които са избягали от военна служба или са
напуснали армията, при условие, че докладват за своята служба в рамките на
четири месеца, ако пребивават в Сирия и шест месеца, ако пребивават в чужбина. Излага
доводи, че получаването на известието от Изпълнителния съвет на службата по
отбрана на Автономната администрация на Северна и Източна Сирия, респективно
неговото съдържание не може да се оцени като изразяващо опасения за живота на
кандидата по смисъла на чл.8, ал.1 от ЗУБ. Не представлява ново обстоятелство и
актуалната и все още опасна ситуация в цяла Сирия. Сегашната ситуация не се е
различавала от съществувалата такава към 2014 год., когато е подал молба за
убежище. Аналогично са съображенията и по отношение на факта, че М. е кюрд.
Това обстоятелство е било налично в предходното производство и не е ново по
смисъла на закона. Посочил, че с искането си молителят не е представил нови
писмени доказателства от съществено значение за личното му положение или
относно държавата му по произход и държавата на пребиваване, отговарящи на
изискванията за допустимост на последващата молба за международна закрила.
На 23.11.2022
год. срещу подпис, решението е връчено на жалбоподателя, последният е запознат
с неговото съдържание на език, който владее, и това е удостоверено с подписа на
преводач. Жалбата срещу решението е подадена пред Държавната агенция за бежанци
при МС на 25.11.2022 год., видно от поставеният печат в деловодството на
агенцията.
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен
акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и
при спазване на 7-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.2 от
ЗУБ.
Административен
съд Стара Загора, като прецени доказателствения материал по делото, както и
валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед
основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за
неоснователна по следните съображения:
Решението е
обективирано в писмена форма и е издадено от административен орган, разполагащ
с материална и териториална компетентност. Съгласно чл.48, ал.1, т.10 от ЗУБ,
председателят на ДАБ определя длъжностни лица от Държавната агенция за
бежанците за интервюиращи органи, които да извършват действията, предвидени в
този закон, а по делото е представена Заповед №РД 05-288/13.04.2022 год. (лист 25
от адм. дело №10937/2022 год. по описа на АССГ) на председателя на ДАБ, с която
П.Г.Р., младши експерт в РПЦ - Харманли, е определен за интервюиращ орган.
Съдът
установи, че процедурата по проверка допустимостта на последващата молба на
жалбоподателя е надлежно проведена. Действително не са налице данни,
жалбоподателят да е уведомен по надлежен ред за започналото производство по
разглеждане на последващата му молба, което обаче съдът намира, за несъществено
нарушение на процесуалните правила, което не може да бъде самостоятелно
основание за отмяната на атакуваното решение. В подадената от страна на А.М.
молба са изложени новите обстоятелства, които според него са настъпили и които
обуславят законовите предпоставки за разглеждането на молбата за предоставяне
на статут на бежанец. Същите са изтъкнати и в настоящето съдебно производство,
като не се различават от посочените в молбата му. Ето защо приема, че не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да представляват
основание за отмяна на обжалваното решение на основание чл. 146, т. 3 от АПК.
При
извършената проверка относно материалната му законосъобразност, съдът намира
атакувания акт за издаден в противоречие с материалния закон.
Съгласно чл.76а от ЗУБ, преди да се пристъпи към
разглеждането по същество на последваща молба за международна закрила, се
преценява нейната допустимост съгласно чл.13, ал.2 от същия закон. Последната
разпоредба гласи, че подадена последваща молба за международна закрила, в която
чужденецът не се позовава на никакви нови обстоятелства от съществено значение
за личното му положение или относно държавата му по произход, се преценява по
реда на глава шеста, раздел III. В случая, жалбоподателят е подал последваща
молба за предоставяне на международна закрила, като основание за
разглеждане е посочил полученото на
07.06.2022 год. известие от изпълнителният съвет на службата по отбрана на
Автономната администрация на Северна и Източна Сирия. Видно от същото известие,
е налице издадена заповед за принудителното му задържане и за наложено
наказание „затвор“ поради отказа му да служи във въоръжените сили на
автономията. В подкрепа на това прилага и решение на Европейският съд, който се
е произнесъл по аналогична молба. Изтъква й аргументи за съществуващата военна
обстановка в Сирия. Поради това, правилен е крайният извод на интервюиращия
орган за недопускане на молбата чужденеца за разглеждане в производство по
предоставяне на международна закрила.
Правилно, в
оспореното решение интервюиращия орган е посочил, че получаването на известието,
не представлява ново обстоятелство, което е основание за разглеждане на по
същество на последващата молба за закрила. В оспореното решение е направен
анализ на съществуващата законова уредба за военната повинност в Сирия, възможността
за освобождаване от нея, както и наличието на президентски указ за помилване.
Обстоятелството, че А.М. подлежи на военна повинност произтича от неговия
сирийски произход, като това задължение е съществувало още през 2014 год.
Обстоятелството, че е получил известие се дължи на факта, че същият е навършил
възрастта за отбиването на военната служба, а не поради някакви други факти или
обстоятелства. В този ход на мисли, съдът намира за обосновани и правилни
доводите на ответника, че това не е ново обстоятелство. Не води до обратния
извод и приложеното от негова страна решение от 19 ноември 2020 год. на ЕС,
постановено по дело №С-238/19 год. с предмет преюдициално запитване от
Административният съд Хановер. Видно от мотивите на същото, чл.9, параграф 2,
буква д/ във връзка с чл.9, параграф 3 от Директива 2011/95 трябва да се
тълкува в смисъл, че наличието на връзка между мотивите, посочени в чл.2, буква
г/ и член 10 от тази директива, и наказателно преследване и наказанията при
отказ да се отбие военната служба, посочени в член 9, параграф 2, буква д/ от
посочената директива, не може да се счита за установено единствено поради факта,
че наказателното преследване и наказанията са свързани с този отказ. Въпреки
това съществува силна презумпция, че отказът да се отбие военната служба при
условията, уточнени в член 9, параграф 2, буква д/ от същата директива е
свързан с едно от петте основания, припомнени в чл.10 от нея. Компетентните
национални органи следва да проверят правдоподобността на тази връзка с оглед
на всички разглеждани обстоятелства.
Безспорно от
представеният доклад на Фондацията за достъп до права, се установява, че
сирийското правителство разглежда като форма на политическо несъгласие
дейностите на широки категории лица, включително отклоняващите се от военна
служба. Същите след завръщането си в Сирия са изпратени почти винаги на
най-опасните фронтови линии. Въпреки тежките условия на живот в Сирия,
наличието на военни действия на територията на страната, както и евентуалната
вероятност да бъде изпратен на фронтовата линия, същото не би могло да бъде
разгледано като ново обстоятелство. Дори и да се приеме за такова, няма
категорични данни за извършване от страна на армията на Сирия, респективно от
войниците в нея, да са извършвали, да извършват или евентуално да извършат
престъпления против човечеството. Няма данни също така и да е налице
принудително извършване от тези войници на такива престъпления. Не на последно
място, бягството на А.М. през 2014 год. /година преди навършване на възрастта
за отбиване на военната повинност/ предполага съзнателно избягване на същата
още към онзи момент, макар и същото да не е изтъкнато като мотив за
придобиването на статут на бежанец.
Що се отнася
до другите две нови обстоятелства, посочени от жалбоподателят в подаденото от
негова страна молба – опасната ситуация в Сирия, както и обстоятелството, че е
кюрд, съдът споделя мотивите на административният орган, че същите не са нови
по смисъла на закона. Както през 2014 год., така и към настоящия момент, е
налице гражданска война в Сирия, която се изразява и в извършването на военни
действия от различни групировки. Единственото разлика е намесата на трети
държави в този конфликт – Турция и Русия, под една или друго форма, видно от
приложените по делото справки на ДАБ за ситуацията в тази страна през 2014 год.
и 2021 год. Няма данни също така, в приложените справки на ДАБ за ситуацията в
Сирия, които да обосноват особено отношение на управляващите към кюрдите. В
този смисъл, нито едно от двете обстоятелство не е ново по смисъла на закона и
предполагащо допускането до разглеждане по същество на подадената молба за
предоставяне на статут на бежанец.
Съдът обаче
не споделя мотивите, изложени в оспореното решение, че молбата за международна
защита не следва да бъде допускана, тъй като към известието е приложена заповед
за принудителното задържане на лицето и наложено му наказание затвор за отказа
да служи във въоръжените сили. Безспорно е, че това обстоятелство не е било
налично през 2014 год., когато лицето е получило статут на бежанец в Република
България, нито е било налично към предходната молба за предоставяне на статут
през 2021 год. несъмнено същото представлява ново обстоятелство, което следва
да бъде разгледано през призмата на човешките му права, като се вземе в
предвид, че така наложеното му наказание е заради неговия отказ да служи във
въоръжените сили, което видно от изричното му волеизявление е против неговите
убеждения и нежеланието му да извършва военни престъпления. Не на последно място,
същият е изгубил всякаква връзка с родината си, трайно е уседнал в България и
няма данни за негови противоправни прояви на територията на страната.
Наличието на
нови обстоятелства и/или доказателства и позовавания в молбата и в жалбата на
данни за личното положение на молителя и за обстановката в Сирия сочи, че наличието
на предпоставките за разглеждане на подадена от А.А.М. последваща молба за
предоставяне на закрила. Събраните в административното и настоящото
производство доказателства водят до извод за наличието на настъпили нови
обстоятелства от значение за индивидуалното положение жалбоподателя и
обстановката в Сирия, като в тази връзка следва да се има предвид, че като нови
обстоятелства относно личното положение на искащия закрила, законодателят
визира такива, които са в обхвата на приложното поле на ЗУБ – чл. 8 и чл.9.
Съдът
приема, че всички изложени обстоятелства следва да бъдат обект на изследване в
общо производство, респ., че не е налице основанието по чл.76б, ал.1, т.2, вр. чл.13, ал.2 ЗУБ.
По
изложените съображения и на основание чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК е
дължима отмяна на обжалваното решение и връщане на преписката за ново
произнасяне по молбата за закрила рег. №КП-4578 от 10.10.2022 год. при
изпълнение на указанията по прилагането и тълкуването на закона, дадени в
мотивите на настоящето решение.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на А.А.М., с ЕГН **********, ЛНЧ **********,
гражданин на Сирия, с посочен по делото съдебен адрес:*** – адв. В.П., Решение
№8Х/26.10.2022 год. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците, с
което не е допусната последващата молба на лицето до производство по
предоставяне на международна закрила, като
незаконосъобразно.
ИЗПРАЩА делото като преписка на административния орган за
ново произнасяне по молба за закрила рег. №КП-4578 от 10.10.2022 год. при
изпълнение на указанията по прилагането и тълкуването на закона, дадени в
мотивите на настоящето решение.
Решението не
подлежи на касационно обжалване съгласно чл.85, ал.3 от Закона за убежището и
бежанците.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: