Решение по дело №718/2021 на Районен съд - Айтос

Номер на акта: 111
Дата: 25 май 2022 г.
Съдия: Таня Генчева Спасова
Дело: 20212110100718
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 111
гр. Айтос, 25.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Таня Г. Спасова
при участието на секретаря Яна Анг. Петкова
като разгледа докладваното от Таня Г. Спасова Гражданско дело №
20212110100718 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба, с която са предявени
искови претенции по реда на чл.109 от ЗС от И. К. О. с ЕГН ********** и съпругата
му З. С. О. с ЕГН **********, двамата от с. П., ***, общ. Р., чрез адв. Г.К., със съдебен
адрес ***, против Ш. М. АД. с ЕГН ********** и съпругата му Н.Х.А. с ЕГН ***, и
двамата от с. П., общ. Р., за осъждане на ответниците да премахнат частта от
паянтовото жилище на ответниците, построена в собствения на ищците имот 208 в
кв.29 по плана на с. П. с размери – дължина 9.05 м, ширина 1 м и стряха 0,30 м и със
застроена площ от 9, 05 кв.метра, както и да премахнат другата част от паянтовото им
жилище, построена на разстояние 3 м от имотната граница на собствения им поземлен
имот 208 и поземлен имот на ответниците с 209 в кв.29 по плана на с. П. с размери –
дължина 9,05 м, стрехи от 0,40 м и ширина 3 м и със застроена площ от 27, 15 кв.м.
Поддържа се, че страните са собственици на съседни имоти в с. П. – ищците на
имот 208 и ответниците на имот 209, като на границата има построено паянтово
жилище, от които една част попада в имота на ищците, а другата част от него е
построена на разстояние по-малко от 3 метра от имотната граница на ищците. Ищците
никога не са давали съгласие за построяването на тези сгради. Отделно от това,
паянтовото жилище първоначално е било сайвант, после е преустроена за магазин и
понастоящем основно ремонтирано за живеене. Тази част и ми пречи пълноценно да
упражняват правото си на собственост върху собственото си дворно място, а покривът
на сградата е с наклон към имота на ищците и дъждовните води се оттичат в него.
Другата част, разположена на по-малко от 3 метра от имотната граница, също им пречи
1
на пълноценното упражняване на правото на собственост. Няма съгласие за нейното
построяване на по-малко от 3 метра. Ищците поискали построяването й на граничната
линия да стане при условията на свързано застрояване – т.н. калкан, при което е
възможно застрояването и от страна на ищците, но ответниците не им обърнали
внимание. Дъждовните води се оттичат в имота на ищците и комина й допълнително
замърсява въздуха на ищците през отоплителния сезон. Построена по този начин
сградата хвърля и сянка върху имота на ищците и ограничава светлата им площ. С
оглед на това ищците считат, че имат правен интерес от предявяване на настоящата
исковата претенция с правно основание по чл.109 от ЗС.
В едномесечния срок е постъпил отговор на исковата молба, като исковата
претенция се оспорва като неоснователна. Развиват се доводи, че незаконният строеж
не е достатъчно условие за уважаване на искова претенция с правно основание по
чл.109 от ЗС. Поддържа се, че процесните сгради попадат изцяло в имота на
ответниците. Същите са построени повече от 30 години - търпими строежи са и не
подлежат на премахване като такива. По никакъв начин не ограничават правото на
собственост на ищците. Ищците са били съгласни с построяване на процесната
постройка, като постройката съществува от 30 години и единственото, което
ответниците са направили е нейната реконструкция и ремонт, за което не се изисква
съгласие от страна на съседите. Ищците също са помогали при строителството, вкл. са
излели плоча за строителство на калкан, като строителството от тяхна страна е
останало недовършено поради това, че ищецът заминал в чужбина. Внезапно и съвсем
неоснователно ищците твърдят, че постройката ги ограничава в пълноценното
ползване на имота им, което не отговаря на истината предвид даденото от тях съгласие
и помощ за строителството. Самите ищци имат постройки на граничната линия, като
при липса на постигане на споразумение и ответниците ще предприемат действия по
сезиране на съда за тяхното премахване.
С определение по чл.140 от ГПК съдът е насрочил делото в открито съдебно
заседание от 14.10.2021 г., като в съдебно заседание от 14.10.2021 г. от ищцовата
страна е направено искане за конституиране на още трима ответници наред с
първоначалните по исковата молба, вкл. в определения срок е представена
допълнителна искова молба, ведно с доказателства за допълнително конституираните
ответници.
С определение № 505 от 26.10.2021 г. на основание чл.228, ал.3 от ГПК съдът е
конституирал като ответници по делото Е.Х.Х. с ЕГН ********** от с. П., ***, И.М.Д.
с ЕГН ********** от с. П., *** и А.М.А. с ЕГН ********** от с. П., ***. На
новоконституираните ответници е връчен препис от исковата молба за упражняване на
правото на отговор в едномесечен срок от връчването.
Постъпил отговор с вх. № 3636 от 16.11.2021 г. от И.М.Д., с който се оспорва
2
исковата претенция като недопустима и неоснователна. Същият поддържа, че не се
счита за собственик на имотите, не е във владение и не ги е стопанисвал от 1972 г., не е
извършвал ремонтни действия и строителство в тях, не е заплащал данъци и няма
претенции към имотите, които счита за собствени на брат си Ш.. Поддържа също, че
твърденията в исковата молба не отговарят на истината, като никой не е пречил на
ищците да упражняват правото си на собственост пълноценно. Сградата съществува от
1988 г., не хвърля сянка в имота на ищците и не ограничава светлата им площ, нито
пък се изливат дъждовни води поради наклона на комина, не се замърсява и въздуха
им. Постройката не навлиза в имота на ищците и никой до момента не се е оплаквал.
Постъпили са отговори чрез адв. Д. В. с вх. № 3895 от 30.11.2021 г. от Е.Х.Х. и с
вх. № 3896 от 30.11.2021 г. от А.М.А., с които също се възразява срещу допустимостта
и основателността на исковите претенции. Поддържа се, че ответниците не са във
владение на имота, нито са участвали в строителство или в ремонтни действия,
свързани с постройките в него, като се стопанисват от първоначалния ответник и техен
брат Ш.. По основателността на исковите претенции се заявява, че ответниците не са
създавали пречки за осъществяване на правото на собственост на ищците в пълен обем.
Сградата съществува от 1988 г. и е била заснета и нанесена в действащия план на с. П.,
като постройката съществува на място повече от 30 години и досега никой от ищците
не е заявявал, че постройката пречи. Иска се отхвърляне на исковите претенции.
В съдебно заседание от 28.04.2022 г. е направено изменение относно площта на
застроената част от паянтовото жилище на ответниците, построена на разстояние до 3
метра от имотната граница, от 27.15 кв.м. на 35.40 кв.м. съгласно заключението на
вещото лице.
Въз основа на събраните по делото доказателства от ФАКТИЧЕСКА
и ПРАВНА СТРАНА се установи следното:
Ищците-съпрузи И. и З.О. са собственици на поземлен имот № 208 в кв.29 по
плана на с. П., за който е отреден УПИ III-208 с площ от 632 кв.м., а ответниците-
съпрузи Ш. и Н.А. са собственици на 11/14 ид.ч. от съседния поземлен имот с пл. №
209 в кв. 29 по плана на с. П., за който е отреден УПИ IV-209. На останалите 3/14 ид.ч.
от имота собственици по наследство са конституираните по реда на чл.228, ал.3 от
ГПК ответници Е.Х., И.Д. и А.А., съответно сестра и братя на ответника Ш.А..
От ищците за собствеността върху горепосочения УПИ III-208, ведно с
построените в него постройки, е представен нотариален акт за собственост върху
недвижим имот придобит по давност № 175, том III, дело № 881/1996 г. на Айтоския
районен съдия.
От ответниците за собствеността върху съседния УПИ IV-209 са представени
нотариален акт № 103 от 1961 г. за продажба в полза на техния общ наследодател М. А.
М.. Последният е починал на 04.03.1996 г., оставяйки общо седем деца. С нотариален
3
акт № 126, том трети, дело № 1222/1995 г., общият им наследодател е прехвърлил
срещу задължение за гледане и издръжка на сина си Ш.А. 1/2 ид.ч. от гореописания
имот, ведно с построените в него жилищна сграда, навес, салма и гараж /няма спор, че
това е станало по време на брака му с Н.А./. С нотариален акт № 127, том трети, дело
№ 1223/1995 г. трима от братята и сестрите му прехвърлят от имота още 3/14 ид.ч. чрез
дарение. Останалите 4/14 ид.ч. са се разпределили по наследство между Ш.А. и
останалите конституираните по реда на чл.228, ал.3 от ГПК ответници Е.Х., И.Д. и
А.А.. Така ответниците-съпрузи Ш. и Н.А. се легитимират като собственици на общо
11/14 ид.ч., а останалите трима – всеки с по 1/14 ид.ч. от гореописания имот.
Няма спор, че от дълги години имотът на ответниците и сградите в него се
стопанисват от ответниците-съпрузи Ш. и Н.А.. Останалите трима ответници Е.Х.,
И.Д. и А.А. са напуснали имота отдавна.
Представено е удостоверение за търпимост № 315 от 31.12.2021 г., издадено от
главния архитект на община Р., като вещото лице в заключението по СТЕ е
констатирало, че касае процесното паянтово жилище и в този смисъл съществуването
на строежа ПЖ е допустимо и не подлежи на събаряне. Според вещото лице няма
данни за започнато застрояване на калкан. В съдебно заседание уточнява, че самият
строеж ПЖ не отговаря на строителните правила и нормативи, тъй като е застроен на
по-малко от 3 метра от регулационната граница между двата имота.
От заключението на вещото лице по СТЕ се установява, че площ от 3, 93 кв.м. от
паянтовото жилище от имота на ответниците попада върху притежавания от ищците
УПИ III-208 в кв.29 по плана на с. П.. Още 35, 40 кв.м. от същото жилище е построено
в УПИ VI-209 на границата с УПИ III-208 на разстояние по-малко от 3 метра от
имотната граница между двата имота. Констатациите на вещото лице са отразени в
комбинирана скица, което е приложена към заключението – л.87 от делото. Част от
покрива на паянтовото жилище е с наклон към имота на ищците и върху тази част се
намира комина му.
Разпитани по делото са свидетели, от чиито показания се установява
непротиворечиво, че спорната постройка е направена в периода 1991-1994 г. Ищците
не били съгласни и между тях и ответниците имало непрекъснато разправии.
Първоначално постройката била за магазинче, но по-късно към нея била прикрепена и
жилищна част и така станала жилищна сграда. Освен това покривът на къщата бил с
наклон към имота на ищците. Това създавало много проблеми особено при дъждовно
време, когато водата се изсипвала в имота на ищците и пръскала по тяхната жилищна
сграда. Процесната постройка засенчвала и слънцето и затова в имота на ищците
винаги оставала влага.
С оглед изложеното по-горе исковата претенция по чл.109 от ЗС следва да се
уважи по съображения, както следва:
4
Съдебната практика приема, че предмет на преценка от съда и
правнорелелевантни са само онези неоснователни действия, които са посочени в
исковата молба.
За уважаване иска по чл. 109 от ЗС не е достатъчно да се установи, че
постройката е незаконна, но и дали пречи на собственика на имота да упражнява в
пълен обем правото си на собственост.
В някои случаи дори да се касае за законно строителство, ако то накърнява
правото на собственост на друго лице и пречи да се упражнява пълноценно, то искът
по чл.109 от ЗС следва да се уважи.
Ищците по предявения иск с правно основание чл.109 от ЗС дължат пълно и
главно доказване, като в тяхна тежест е да докажат твърдените от тях неоснователни
действия и състояния, както и твърденията, че процесната постройка е незаконна.
Настоящата съдебна инстанция счита, че твърденията на ищцовата страна по
отношение законността на процесната паянтова постройка, както и относно
неоснователните действия на ответниците, които им пречат да упражняват своите
права, се доказват изцяло от събраните по делото доказателства.
От събраните доказателства се установява, че и двете страни - ищци и ответници
- са собственици на самостоятелни урегулирани поземлени имоти и постройките в тях,
което е видно от представените от тях нотариални актове. Установява се, че в имота на
ответниците е построена паянтова жилищна сграда. Процесната паянтова постройка
навлиза в съседния имот и по този начин със застроената си площ завзема 3, 93 кв.м. от
терена на принадлежащия на ищците УПИ III-208. С част от 35, 40 кв.м. сградата е
застроена на разстояние по-малко от три метра от имотната граница между двата
имота, която съвпада с дворищно регулационна линия. Нормативното изискване от
най-малко 3 м., съгласно чл. 31, ал. 1, т. 1 ЗУТ, за разстоянията на сградите до
страничната граница не е спазено. Не се касае за свързано строителство на сгради в
двата съседни имота, видно от заключението на вещото лице. Покривът на построената
в отклонение със строителните правила и нормативи процесна паянтова постройка е с
наклон към имота на ищците, като част от него се намира над имота на ищците, което
води до интензивно стичане на дъждовната вода и съответно като последица задържане
на влага в техния имот. Анализът на събраните по делото данни обоснова извод, че
макар процесната паянтова постройка да се стопанисва от ответниците-съпрузи Ш. и
Н.А., то е построена най-малко със знанието и без противопоставянето на останалите
съсобственици Е.Х., И.Д. и А.А., завземайки по този начин част от съседното дворно
място, собственост на ищците и на разстояние по-малко от 3 метра от имотната
граница между двата имота, поради което и следва да бъдат осъдени да преустановят
неоснователните си действия, с които пречат на ищците да упражняват правото си на
собственост досежно собствения си недвижим имот - УПИ № III-208, като премахнат
5
изградената процесна паянтова постройка в частта, с която се навлиза с площ от 3,93
кв.м. в собствения на ищците недвижим имот и 35, 40 кв.м. от същата постройка,
разположени на разстояние по-малко от 3 метра от имотната граница между двата
съседни имота.
Неоснователно е възражението, че за процесната паянтова постройка
ответниците разполагат с удостоверение за търпимост. Самото удостоверение за
търпимост не поражда задължение за собственика на засегнатия имот да търпи
последиците от незаконния строеж, а в случая безспорно, че процесната паянтова
постройка нарушава строителните правила и нормативи и то по начин, по който
смущава упражняването на правото на собственост на ищцовата страна. От една
страна, паянтовата постройка навлиза в терена на съседния УПИ III-208, без от страна
на ответниците да има противопоставимо правно основание за това завземане на площ
от съседния чужд имот. От друга страна, паянтовата постройка е построена на по-
малко от три метра разстояние от имотната граница между двата имота, като по този
начин води до вредоносни последици от санитарно-хигиенно естество, които не биха
се проявили в имота на ищците, ако отстоянието от три метра беше спазено. Ищците
не са длъжни търпят подобни вредоносни последици, след като същите са резултат от
незаконно строителство. Незаконното строителство ползва ответниците, които са
собственици на сградите, поради което същите не могат да черпят благоприятни за
себе си последици само въз основа на възражението, че последиците за ищцовата
страна от незаконното строителство са незначителни. В случая безспорно такива
вредоносни последици са налице, поради което и на ищците следва да се даде защита
чрез уважаване на предявения от тях негаторен иск по чл.109 от ЗС, като ответниците
да бъдат осъдени да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на
ищците да упражняват правото си на собственост досежно собствения си недвижим
имот - УПИ № III-208, като премахнат изградената процесна паянтова постройка в
частта, с която се навлиза с площ от 3,93 кв.м. в собствения на ищците недвижим имот
и 35, 40 кв.м. от същата постройка, разположени на разстояние по-малко от 3 метра от
имотната граница между двата имота.
По отношение на частта от паянтовата постройка, с която се навлиза в имота на
ищците, с исковата молба от ищците се претендира да бъде премахната застроена площ
от 9,05 кв.м., а исковата претенция се уважава до констатираните от вещото лице в
заключението 3,93 кв.м., поради което в останалата част следва да се отхвърли. За тази
част от ищците не е направено изменение по реда на чл.214 от ГПК. В последното
съдебно заседание е направено изменение по реда на чл.214 от ГПК за застроената
площ, но само относно частта от постройката, която е построена на разстояние по-
малко от три метра от имотната граница – претендираната площ от 27, 15 кв.м. е
увеличена на 35, 40 кв.м., колкото е констатирало вещото лице в заключението, поради
което за тази част исковата претенция се уважава в цялост съобразно направеното в
6
последното съдебно заседание изменение.
Претендираните от ищците разноски съгласно списък за разноски на л.95 и
приложения към него договор за правна защита и съдействие следва да се възложат
пропорционално на уважената част от исковите претенции – 800 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ш. М. АД. с ЕГН ********** и съпругата му Н.Х.А. с ЕГН ***,
двамата от с. П., общ. Р., както и Е.Х.Х. с ЕГН ********** от с. П., ***, И.М.Д. с ЕГН
********** от с. П., *** и А.М.А. с ЕГН ********** от с. П., ***, на основание чл.109
от ЗС ДА ПРЕУСТАНОВЯТ НЕОСНОВАТЕЛНИТЕ СИ ДЕЙСТВИЯ , с които
ПРЕЧАТ на ищците И. К. О. с ЕГН ********** и съпругата му З. С. О. с ЕГН
**********, двамата от с. П., ***, общ. Р., да упражняват правото си на собственост
досежно собствения си недвижим имот - дворно място, съставляващо поземлен имот
№ 208 в кв.29 по плана на с. П., общ. Р., обл. Бургас, за който е отреден УПИ III-208,
като ПРЕМАХНАТ изградената сграда в частта, с която се навлиза с площ от 3,93
кв.м. в собствения на ищците гореописан недвижим имот и 35, 40 кв.м. от същата
постройка, разположени на разстояние до 3 метра от имотната граница между двата
съседни имота – собствения на ищците УПИ III-208 и собствения на ответниците УПИ
IV-209.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част – над уважените 3,93 кв.м. застроена площ в
имота на ищците до претендираната от тях с исковата молба застроена площ от 9,05
кв.м.
ОСЪЖДА Ш. М. АД. с ЕГН ********** и съпругата му Н.Х.А. с ЕГН ***, и
двамата от с. П., общ. Р., както и Е.Х.Х. с ЕГН ********** от с. П., ***, И.М.Д. с ЕГН
********** от с. П., *** и А.М.А. с ЕГН ********** от с. П., ***, да заплатят на И. К.
О. с ЕГН ********** и съпругата му З. С. О. с ЕГН **********, двамата от с. П., ***,
общ. Р., съдебно деловодни разноски в размер на 800 лева.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.


Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
7