РЕШЕНИЕ
№ 523
гр. Търговище, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ, в публично заседание
на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЙОХАННА ИВ. АНТОНОВА
при участието на секретаря К. Ал. К.
като разгледа докладваното от ЙОХАННА ИВ. АНТОНОВА Гражданско дело
№ 20253530100637 по описа за 2025 година
Производството е по предявен установителен иск с пр. осн. чл.124, ал.1
от ГПК във вр. с чл. 79,ал.1 от ЗС и чл. 537,ал.2 от ГПК и насрещен иск с пр.
осн. чл.124,ал.1 от ГПК.
Ищците С. С. Д. от гр.Търговище, И. Д. И. от гр.София и С. Д. И. от
гр.Търговище, действащ чрез процесуален представител и съдебен адресат
адв.Н. Ф. -ТАК твърдят в исковата молба, че са законни наследници на Д. И.
Д., б.ж. на гр.Търговище, поч. на 22.12.2001г.Излагат, че по време на брака на
първата ищца с наследодателя двамата придобили в режим на СИО
собствеността върху имот, представляващ гараж № 14 със застроена площ от
19,32кв.м. в парцел 5, кв.1 по плана на кв.Запад-3 в гр.Търговище за сумата от
23300лв., който гараж към момента е отразен в КК на града като имот с ид.
73626.508.234.14, построен в ПИ с ид 73626.508.234 по КК на
гр.Търговище.Относно придобиването на гаража ищците сочат, че същият е
построен въз основа на отстъпено право на строеж върху общинска земя на
ГСК“Запад-юг“, като са построени 20бр. гаражни клетки.Сочи се, че с
решение на ОС Търговище от 01.10.1993г. е допусната регисграцията на
посоченото ГСК, в списъка на член-кооператорите на която е бил вписан под
№ 12 Д. П. Д., който впоследствие се отказал и на негово място е влязъл
1
наследодателят на страните. Излага се още, че след построяването на гаража,
семейството го ползвало, като там съхранявало и придобития л.а.“Лада
Самара“, а след смъртта на наследодателя, автомобилът останал в него, ведно
с други дребни вещи на ищците. Твърдят, че през 2024г. когато отишли до
гаража, не могли да го отключат и установили, че автомобилът им липсва, при
което подали сигнал в полицията, а след това узнали, че ответникът И. Ф. Х. се
е снабдил с Нотариален акт за собственост въз основа на давностно владение
№ 89,том 12, дело № 2397/28.08.2024г. на АВп Търговище и е махнал колата
от гаража, която по-късно им била върната от брата на ответника.С оглед на
изложеното и като считат, че от 1995г. , когато са построени гаражите и до
снабдяването на ответника с КНА, ищците са придобили собствеността върху
същия въз основа на давностно владение, то молят съда да признае за
установено, че ищците са собственици на процесния гараж, както и да отмени
посочения по-горе КНА на ответника; претендират разноски.В съдебно
заседание и в писмени бележки претенцията се поддържа от процесуалния
представител на ищците адв.Н. Ф.-ТАК, която пледира за уважаването на иска,
претендира разноски.
В срока и по реда на чл. 131 т ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника, действащ чрез адв.Н. С. и адв.А. М.-ТАК, в който предявеният иск
се оспорва изцяло, като неоснователен.Излага се, че имотът е бил
безстопанствен и ответникът го завладял през 2010г., като го владее пред
последните петнадесет години спокойно и явно и никой не му оспорвал
собствеността.Излага, че положил усилия да установи чия собственост е
автомобила, намиращ се в гаража, но не успял и първоначално не го отстранил
оттам, но тъй като му било нужно пространството в гаража, го махнал. Сочи,
че поправил вратата на гаража, както и настилката, а по-късно закупил и
съседния гараж, в които държи автомобила си и свои вещи и до момента,
поради което приема, че предявения иск от ищците е неоснователен и моли за
отхвърлянето му, претендира разноски.В съдебно заседание и в писмени
бележки процесуалните представители на ответника адв.Н. С. и адв.А. М.,
двамата от ТАК, поддържат възраженията си, като сочат, че след смъртта на
наследодателя на ищците е прекъснато владението върху гаража, а ответникът
го завладял и упражнявал спокойто и явно владение върху него, считано от
2010г. и до момента, при което е придобил собствеността върху него въз
основа на давностно владение, проди което пледират за отхвърлянето на иска,
2
като неоснователен и недоказан, претендират разноски.
След преценка на доказателствата по делото и като съобрази доводите и
исканията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
От Скица № 15-1025339/10.10.2024г., изд. от СГКК Търговище се
установява, че процесният гараж е построен в ПИ с ид. 73626.508.234, а от
Скица на сграда № 15-769992/14.05.2025г., изд. от АГКК се установява, че
процесният гараж и отразен в КК на гр.Търговище като сграда с
ид73626.508.234.14 с площ от 20кв.м., като от Удостоверение за данъчна
оценка № **********/14.05.2025г., изд. от Община Търговище се установява,
че имотът е с данъчан оценка от 4518,10лв.От Удостоверение за наследници №
5722/24.04.2024г., изд. от Община Търговище се установява, че ищците са
наследници на Д. И. Д. с ЕГН **********, поч. на 22.12.2001г., б.ж. на
гр.Търговище, като ищцата е негова съпруга, а другите двама ищци са негови
синове.От приложените документи от ищцовата страна се установява, че с
Договор за отстъпено право на строеж от 19.01.1994г., сключен между Община
Търговище и Гаражостроителна кооперация(ГСК) „Запад-юг“ , е отстъпено
възмездно право на строеж за изграждане на 20бр. гаражни клетки в
кв.1,,парцел 1, кв.Запад по плана на гр.Търговище, а от Списък на член-
кооператорите се установява, че сред 20-те кооператори, под № 12 фигурира и
името на Д. П. Д..От Решение № 1253/01.10.1993г., пост. по ф.д.№ 1093/1993г.
по описа на ОС Търговище се установява, че е допусната регистрацията на
ЖСК „Запад-юг“ със седалище в гр.Търговище.От Удостоверение №
523/27.06.1995г., изд. от Община Търговище се установява, че същото е
издадено на наследодателя на ищците Д. И. Д. и в него е посочено, че правото
на строеж върху гараж № 14, находящ се в парцел V, кв.1 по плана на св.Запад-
3 със застроена площ от 19,32кв.м. е на стойност 23 300лв.От Справка от АВп,
касаеща ищеца С. И. се установява, че е вписан запор върху 1/6ид.ч. от
недвижим имот-гараж в сграда с площ от 19,320кв.м. в кв.Запад-2,
гр.Търговище, а от служебна бележка от 08.10.2024г., изд. от ЕРП Север на
ищцата се установва, че същата не е клиент на ЕРП Север АД за обект с място
на потребление гр.Търговище, кв.Запад-3,бл. **, гараж.От разписка от
02.10.2024г. се установява, че на посочената дата в присъствието на двама
полицейски сулжители, Х. Ф. Х. , брат на ответника, е предал на ищеца С. И.
л.а. „Ваз“, модел „21083 Самара“ с Вин № *******, двигател № 1465965,
3
който автомобил, видно от Свидетелство за регистраиця от 28.04.2004г. е
записан на името на тримата ищци.Приложени са и приходни квитанции за
платени данъци на гаража от ищците за периода от 2014г.до 2023г.От НА за
собственост на недвижим имот придобит по давностно владение № 187, том
III, рег.№ 3126, дело № 280/28.08.2024г. по описа на нотариус Г. Г. рег.№ 223 с
район на действие РС Търговище се установява, че ответникът И. Ф. Х. с ЕГН
******* е признат за собственик въз основа на давностно владение на имот,
представляващ гараж с площ от 20кв.м. с ид.73626.508.234.14 по КК на
гр.Търговище, като от приложеното копие на нотариялното дело се
установява, че по същото като свидетел се е явил и един от свидетелите по
настоящото дело, а именно-Д. А. Х..От приходна квитанция от 09.09.2024г.,
издадена на ответника от Община Търговище се установява, че на посочената
дата същият е заплатил данък за гаража за периода от 2019г. до 2024г.По
делото е приложено и копие на преписка рег.№ 1993-р-19588/02.10.2024г. по
описа на РУ Търговище, от която се установява, че същата е образувана по
сигнал на ищеца С. И. за извършени в периода 2012г.-2024г. самоуправни
дейстивя в гараж № 14 в кв.Запад, до бл.70 и л.а. Ваз Лада Самара с
прекратена регистрация.От проверката е установено, че съпричастност към
това имат ответникът и неговият брат, като по преписката са снети обяснения
както на тримата ищци, така и на ответника и брат му Х. Х., а също и на
свидетели, след които е и св. Д. А. Х..Установява се още, че пред
полицейските служители ищецът С. И. е заявил, че последно е посещавал
гаража на семейството през 2012г.Ответникът И. Х. е заявил, че от около десет
години е собственик на гараж № 13 до бл. 70, като от същата година е
собственик и на жилище, като по време на сделката, продавачът му
предоставил за ползване гараж № 15, който е през една редица от неговия
гараж № 13, като през 2012г. ответникът установил, че гараж № 14 е отключен
и в него има автомобил „ВАЗ“, но вместо да съобщи на орагните и да попита
съседите и бившия собственик на кого е този гараж, няколко дни по-късно
ответникът поставил секретен патрон и брава на гараж № 14, като го ползвал
няколко години, а през 2024г. повикал тримата свидетели и пред ноатриус
същите съобщили, че той владее гаража в продължение на повече от 10
години, при което ответникът се снабдил с КНА за този гараж.Установено е
също, че през септември 2024г. братът на ответника го помолил да му позволи
да ползва гаража и тъй като ответникът бил в чужбина му разрешил, при което
4
брат му взломил секретния механизъм на вратата на гаража, монтирал нов и
боядисал вратата на гаража в черно, като извозил с платформа автомобила на
ищците до с.П., общ.Търговище, който автомобил бил върнат на ищците след
намесата на полицията. От заключението по назначената СТЕ, неоспорено от
страните, което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно се
установява, че гаражът, описан в Удостоверение № 523/27.06.1995г., изд. от
Община Търговище като гараж № 14, находящ се в парцел V, кв.1 по плана на
кв.Запад-3 със застроена площ от 19,32кв.м. и гаражът, отразен в КК на
гр.Търговище като имот с ид. 73626.508.234.14 с площ 20кв.м. са
идентични.От Удостоверение за декларирани данни от 14.05.2025г. се
установява, че ищцата е декларирала като собственост пред Община
Търговище 4/6ид.ч. от гаража.От Удостоверение от 21.06.2011г., изд. от МВР
ПП Търговище се установява, че л.а. „ВАЗ 21083“ с рег.№*******, рама
*******, двигател № 1465965, е спрян от движение от 21.06.2011г.
По делото са ангажирани и гласни доказателства.Св. П. Б. А. твърди, че
не познава ответника, а с ищеца С. И. били близки и той бил кум на сватбата
на свидетеля.Излага, че през 2010г. докарал от гр. София, лек автомобил
марка „Лада Самара“, тъй като ищецът И. И. го помолил, като свидетелят
ползвал семейния автомобил на ищците и в края на 2010 г. или началото на
2011 година, когато с него превозил зърно, а ищците го помолили да остави
колата в техния гараж, който бил с № 14, намирщ до блоковете до ливадите и е
част от поредица от гаражи.Свидетелят не е чувал през годините да е имало
спорове за този гараж, а преди около месец и половина - два, С. дошъл при
него и му каза, че имало такъв проблем - че някой се е нанесъл там и си е
присвоил колата и гаража.Свидетелят посочва също, че след 2010/2011 година
не е ходил в гаража. Св. З. Я. С., съребрен родственик на ищците твърди, че
ищците са придобиил гаража при строеж на кооперация и го имат поне от 20
години, като гаражът се намира зад магазин „Зора“, до полицейския блок, като
свидетелят не може да назове точния адрес, но е ходил там, като гаража е в
редица от доста гаражи, наредени на една линия зад единия блок.Твърди
също, че през пролетта на 2017г. ходил с братовчед си до гаража, за да видят
колата, която е марка „Лада Самара“, червена на цвят и която била покрита с
кашони, като братовчед му отключил и двамата влезли в гаража.Твърди също,
че и през 2018г. ходил да види колата, тъй като имал намерение да я купи, но в
последствие се отказал.Излага, че не знае този гараж да има друг собственик
5
или някой да е оспорвал собствеността на гаража.Св. М. Х. М.ов, приятел на
ответника твърди, че познава И., тъй като са от едно село - с. П., а останалите
лица свидетелят не е виждал и не ги познава. Твърди, че живее в гр.
Търговище, кв. „Запад“, бл. № **, като гаражът е близко до блока, в който
живее, на около 10 метра от него. Твърди още, че първоначално ответникът
живеел при родителите си в кв. „Запад“, бл. № **, като през лятото на 2010
година, ответникът казал на свидетеля, че си е закупил един гараж, който е
срещу неговия апартамент и му го показал, като свидетелят видял, че в гаража
има червен автомобил без регистрационни номера, марка „Лада Самара“.
Излага още, че след три или четири години И. придоби апартамент, който е в
съседство, след пет или шест години придобил и друг гараж, който и съседен
на процесния гараж.Твърди още, чепрез лятото често пъти се събирали там с
комшиите, а колата им вършела много добра работа, тъй като била паркирана
на заден ход и предният капак го използвали като маса, а в него ответникът
съхранявал гуми и др. вещи, направил и стелажи, а през 2012г. свидетелят
помогнал на ответника за направи ремонт на гаража, като поддържа, че
ответникът владеде и ползва този гараж поече от петнадесет години, като
свидетелят не е чувал някой да спори или да му прави проблеми за този
гараж.Свидетелят посочва също, че познава и братът на ответника, който
също ползвал гаража, тъй като му бил необходим и затова с помощта на
платформа извозил червената „Лада Самара“ извън града.На въпроси на
страните отговаря, че процесният гараж е № 14, а в последствие, по-късно
придобиитят от ответника гараж е съседен на процесния с № 13, като
свидетелят не е чувал И. и брат му да са имали проблеми с полицията в тази
връзка.Св. Д. А. Х., приятел на ответника твърди, че знае за кой гараж става
въпрос - за гараж № 14 в кв. „Запад“, бл. 3, тъй като гаражът на свидетеля е на
7-8 метра срещу неговия, в който свидетелят си направил работилничка, която
ползвал седем - осем години, но от десет години вече не я ползва, тъй като е
пенсионер. Твърди, че ответникът ползва процесния гараж от 2010г., като
самият свидетел му го показал, тъй като бил безстопанствен и в него можели
да влизат всякакви хора. Свидетелят също знае, че в гаража е имало червена
кола, но казал на ответника да ползва този гараж.Твърди още, че ответникът
се опитал да разбере кои са собственици на този гараж, но не успял да
разбере, като свидетелят му помогнал и завари вратите на панти, сменил и
патрона, както това станало през 2010г., а ответникът после си закупил
6
жилище в полицейския блок и се настанил да живее там. На въпроси на
страните свидеетлят отговаря, че не знае И. и брат му да са имали проблеми с
полицията за тази кола, която била вътре в гаража, но твърди, че ответникът
ползва гаража от 2010г., а преди около 10-12 години свидетелят го насочил да
ползва този гараж, като след това твърди, че ответникът започнал да ползва
гараж № 14, след като си закупил апартамента.Съдът, преценявайки
свидетелските показания съобразно изискванията по чл. 172 от ГПК приема
следното: Съдът кредитира изцяло показанията на св. П.А., доколкото същите
съответстват на изложеното от ищците пред полицейските служители както
относно установяването на тяхното владение върху гаража, така и на
признанието на ищеца С. И., направено пред полицейските служители, че
за последно е посетил гаража през 2012г., което съдът цени като извънсъдебно
признание на неизгоден за този ищец факт. Поради това съдът не кредитира
показанията на св. З.С., доколкото твърденията му, че са посещавали гаража
през 2017г. и 2018г. противоречат на призаннието на ищеца относно
последното посещение на гаража.Съдът не кредитира показанията на
свидетелите на ответника М. М.ов и Д. Х., които поддържат, че ответникът е
завладял процесния гараж през 2010г. и от тогава и до момента го владее,
доколкото тези показания противоречат на призаннието на самия ответник
пред полицейските сулжители за това, че през 2012г. завладял гаража и го
ползвал няколко години, което съдът също приема като признание на
неизгодни за ответника факти и което признание противоречи и на
изложеното от самия ответник в писмения отговор за това, че е завладял
гаража през 2010г. и от тогава и до момента го владее, а показанията на св. Д.
Х. са и вътрешно противоречиви, като първоначално той твърди, че
ответникът е завладял гаража през 2010г., а накрая, отговаряйки на въпроси на
съда и страните твърди, че ответникът започнал да владее гаража след като си
купил жилището; отрича и да знае за проблеми с полицията във връзка с
автомобила, който е бил в гаража, но от преписката е установено, че той също
е разпитван от полицейските служители.С оглед на изложеното съдът приема,
че от събраните гласни доказателства се установява само, че ищците са
посетили гаража за последен път през 2012г., а ответникът е завладял гаража
след това и го ползвал няколко години, но през коя година точно е установил
владението си и колко години е ползвал гаража, по делото не е установено.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните
7
правни изводи:
Предявен е положителен установителен иск за право на собственост
върху имот, представляващ гараж № 14, построен в кв.Запад-3 гр.Търговище,
който гараж към момента е отразен в КК на града като имот с ид.
73626.508.234.14,построен в ПИ с ид 73626.508.234 по КК на гр.Търговище,
придобито въз основа на приъсединено давностно владение по чл. 79,ал.1 от
ЗС.Съгл. разпоредбата на чл. 79,ал.1 от ЗС правото на собственост по давност
върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение
на 10 години.За да се придобие по давност имот на основание чл. 79 ал.1 ЗС е
необходимо лице, което не е собственик, да го владее повече от десет години,
като съдебната практика е константна, че за придобиване правото на
собственост върху един недвижим имот на основание давностно владение е
необходимо осъществяване на фактическата власт върху имота с намерение за
своене, като владението следва да бъде постоянно, непрекъснато,
несъмнително, спокойно и явно(Решение № 116 от 24.11.2014 г. по гр. д. №
2592/2014 г. на ІІ г. о. на ВКС, Решение № 168 от 14.10.2023 г. по гр. д. №
4234/2022 г. на Върховен касационен съд, I г.о и мн.др.). В случая ищците
твърдят, че наследодателят им заместил един от членовете на
гаражостроителната кооперация, построила гаража, а именно- Д. П. Д., което
се установява както от показанията на св. П.А., така и от приложеното
Удостоверение № 523/27.06.1995г., изд. от Община Търговище, в което е
определена цената на гараж № 14.Доколкото по делото липсват доказателства
тази цена да е платена, съдът приема, че ищците не са придобили
собствеността върху гаража въз основа на реализираното право на строеж от
ГСК, но удостоверението от 1995г. установява началото на установяване на
владение върху гаража от наследодателя на ищците.Обстоятелството ,че
същият е починал преди изтичането на изискуемият се десетгодишен
давностен срок по чл. 79,ал.1 от ЗС, не сочи на прекъсване на владението,
каквото възражение въвеждат процесуалните представители на
ответника.Това е така, защото съгл. чл. 82 от ЗС владелецът може да
присъедини към своето владение и владението на праводателя си, какъвто е и
настоящия случай, доколкото от гласните и писмени доказателства е
установено, че още от 1996г. ищците са използвали гаража за съхранение на
семейния автомобил, който са ползвали, предоставяли са го и на родственици
през 2010 и 2011г.(св. А.), поради което следва да се приеме, че с изтичането
8
на изискуемият се давностен срок по чл. 79,ал.1 от ЗС през 2005г. ищците са
придобили собствеността върху гаража въз основа на присъединено давностно
владение като оригинерен придобивен способ(в този см.Решение №
958/15.12.2009 г. по гр.д.№ 2246/2008г. на ВКС, І Г. О.).А доколкото съдът
приема за установено, че ищците са придобили собствеността, то следва да се
разгледа възражението на ответника, че той е установил свое владение върху
гаража от 2010г. и е владял същия до 2024г., когато се снабдил и с НА за
собственост на недвижим имот придобит по давностно владение № 187, том
III, рег.№ 3126, дело № 280/28.08.2024г. по описа на нотариус Г. Г. рег.№ 223 с
район на действие РС Търговище, като в тази връзка, съдът приема следното:
От събраните гласни и писмени доказателства съдът приема за опровергано
твърдението на ответника в писмения отговор за това, че е установил свое
владение върху гаража през 2010г., като това твърдение е опровергано още и
от собственото му призанние на неизгодни факти пред полицейските
служители по повод връщането на автомобила, пред които той е заявил, че е
установил свое владение едва през 2012г., като е ползвал гаража няколко
години, а не почти петнадесет, както се твърди в отговора.На следващо място,
не може да се приеме за установено и обстоятелството, че ответникът е
установил владението си през 2012г., тъй като липсват доказателства за това
кога е придобил собствеността върху апартамента си, с който договор свързва
времево установяването на владението. Макар от доказателствата да е
установено, че ответникът е установил свое владение върху гаража,
извършвал е ремонтни работи и подобрения по него, той не е доказал
възражението си, че владението му е продължило повече от десет години, да е
започнало от 2010г., както твърди в писмения отговор, нито да е
продължавало до 2024г., или поне за срок от десет години. На следващо място
следва да се вземе предвид и обстоятелството, че съгласно ТР № 11/ 2012г. на
ОСГК на ВКС, нотариалният акт, с който се признава право на собственост
върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална
доказателствена сила по чл. 179, ал.1 ГПК относно констатацията на
нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е
присъща на официалните свидетелстващи документи за факти. В случая
събраните доказателства по делото не позволяват да се приеме за установено,
че същият е упражнявал владение върху гаража в изискуемият се
десетгодишен срок по чл. 79,ал.1 от ЗС, поради което съдът приема
9
възражението му за неоснователно и недоказано.С оглед на изложеното съдът
приема, че ищците са придобили собствеността върху процесиня гараж въз
основа на давностно владение, присъединявайки владението си към
владението на техния наследодател, като същите не са изгубили правото си на
собственост, което да е придобито от ответника, обстоятелство, обуславящо
основателността на предявения положителен установителен иск и неговото
уважаване, на осн. чл. 124,ал.1 от ГПК във вр. с чл. 791ал.1 от ЗС. Доколкото
отмяната на нотариален акт на осн. чл.537 ал.2 от ГПК винаги е последица от
постановяването на съдебно решение, с което се признават правата на ищеца
по предявения от него иск за спорното материално право, то разпоредбата на
чл.537 ал.2 от ГПК предвижда последиците от разрешаването по съдебен ред
на спора относно правото, като с уважаването на предявения иск
нотариалният акт се отменява, даже и да не е направено изрично искане за
това(в този см. в ТР №178 от 30.VI.1986 г. по гр. д. №150/85г., ОСГК на ВКС,
решение № 172 от 11.07.12 год. по гр. д. № 1157/11 год. ІІ г. о., решение № 266
от 28.11.12 год. по гр. д. № 61/12 год. ІІ г. о. на ВКС и др.).Поради изложеното
съдът приема, че с оглед уважаването на предявения положителен
установителен иск, като последица от това, следва да се отмени изцяло НА за
собственост на недвижим имот придобит по давностно владение № 187, том
III, рег.№ 3126, дело № 280/28.08.2024г. по описа на нотариус Г. Г. рег.№ 223 с
район на действие РС Търговище, легитимиращ ответника И. Ф. Х. като
собственик на имота, на осн. чл. 537,ал.2 от ГПК.
По разноските: Страните са претендирали разноски, като с оглед изхода
от спора, ответникът следва да заплати на ищците разноските по делото,
които съобр. представения списък по чл. 80 от ГПК са в размер на 50лв.
внесена държавна такса, 1500лв. адв. възнаграждение депозит за вещо лице
общо в размер на 290лв., или общо 1840лв., на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. Ф. Х. с ЕГН
********** от гр.Търговище, ул. „ А.С." № **, вх. **, ет. **, ап,. **, че С. С.
Д. с ЕГН ********** от гр.Търговище, ул.“Ал.С.“ *, ет.*, an.**, И. Д. И. с ЕГН
********** от гр.София, ж.к. „К. п.“ *част, бл.1***, вх.*, ет.*, an.** и С. Д. И.
10
с ЕГН ********** от гр.Търговище, ул.“Ал.С.“ *, ет.*, an.**, са собственци на
недвижим имот, находящ се в гр.Търговище, кв.Запад-3, отразен в КК на
гр.Търговище като сграда с ид 73626.508.234.14 с площ от 20кв.м., построен в
имот с ид. 73626.508.234, въз основа на упражнявано присъединено давностно
владение в периода от 1996г.-2006г., на осн. чл. 124,ал.1 от ГПК, като
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО НА за собственост на недвижим имот придобит по
давностно владение № 187, том III, рег.№ 3126, дело № 280/28.08.2024г. по
описа на нотариус Г. Г. рег.№ 223 с район на действие РС Търговище,
легитимиращ И. Ф. Х. с ЕГН ********** като собственик на имота, на осн.
чл. 537,ал.2 от ГПК.
ОСЪЖДА И. Ф. Х. с ЕГН ********** от гр.Търговище, ул. „ А.С." №
**, вх. **, ет. **, ап,. ** да заплати на С. С. Д. с ЕГН ********** от
гр.Търговище, ул.“Ал.Ст.“ *, ет.*, an.**, И. Д. И. с ЕГН ********** от
гр.София, ж.к. „К. п.“ * част, бл.1**, вх.*, ет*, an.* и С. Д. И. с ЕГН
********** от гр.Търговище, ул.“Ал.Ст.“ *, ет.*, an.*, разноските по делото в
размер на 1840лв., на осн. чл. 78,ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
11