Р
Е Ш Е
Н И Е № 714
гр. Пловдив, 28.04.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ІІ състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми
март, две хиляди и седемнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
при секретар П.К.
като разгледа докладваното от
Председателя адм.д. № 1605 по описа на съда за 2016 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на
Ц.Т.М. *** против Решение № 2153-15-147 от 08.06.2016 г. на Директора на ТП на
НОИ – Пловдив, с което е оставена без уважение жалба вх. № 1012-15-131/ 10.05.2016
г. срещу разпореждане № **********/ протокол 2140-15-135/ 22.02.2016 г. на
Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив. В СЗ
жалбодателят лично и чрез процесуален представител поддържа жалбата. В писмени
бележки се излагат съображения в подкрепа на същата.
Ответникът чрез процесуален
представител и в писмени бележки оспорва жалбата и претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбата е подадена в срок и от лице с правен
интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Жалбодателят е поискал отпускане на пенсия за ОСВ на основание чл.69, ал.1 от КСО. Съгласно приложимата за
случая редакция “Военнослужещите придобиват право на пенсия при освобождаване от служба
независимо от възрастта им при 27 години общ осигурителен стаж, от които две
трети действително изслужени като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.”
Фактите по делото не са спорни между страните.
Единственият спорен въпрос е стажът за времето, през което жалбодателят е бил
курсант в ССВУ “Г.Измирлиев”, което според него изцяло следва да се зачете като
осигурителен стаж, съобразно чл.81 от ППЗП /отм./. На обратното становище са
пенсионните органи, които позовавайки се на чл.44, ал.1 от НПОС са приели, че времето
на наборна военна служба и времето на обучение на курсанти и школници до навършване на
пълнолетие не представлява такъв
стаж, а оттам че жалбодателят няма изискуемите 27
години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като
военнослужещ.
В случая
пенсионните органи са тълкували и приложили точно закона. Съгласно чл.44, ал.1
от НПОС “За осигурителен стаж от трета
категория се признава времето на наборна военна служба и времето на обучение на
курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната
служба за съответния род войски съгласно действащото законодателство,
независимо кога са положени.” В същия смисъл е и разпоредбата на чл.81 от
ППЗП /отм./, съгласно която “Зачита се
за трудов стаж от III категория изслужената наборна военна служба или
приравнената към нея на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до
размера на наборната служба за съответния род войски съгласно действащото
законодателство.” Тъй като
жалбодателят е навършил пълнолетие на 18.09.1990 г., то няма как времето преди
това да му се зачете за осигурителен стаж по смисъла на цитираните норми,
съответно да е придобил право на пенсия за ОСВ. Що се отнася за оплакването, че
от 21.08.1990 г. до 18.09.1990 г. той също бил непълнолетен, а този период му
бил зачетен, освен че това е в полза на лицето, следва да се отбележи, че
съобразно представените доказателства /удостоверение на л.16/ в този период
жалбодателят вече е бил назначен на щатна сержантска длъжност, което е извън
обхвата на цитираните норми. Целият останал стаж на жалбодателя също е зачетен,
но този стаж е недостатъчен за да формира извод в положителна насока за
жалбодателя. Горното не се променя и от разпитания по делото свидетел, който
по-скоро потвърждава, че периода “до 1990 г.” е бил период на обучение, а
клетвата /военна/ е била полагана едва на третата учебна година, т.е. след
изтичане на периода на обучение, което време не представлява осигурителен стаж
по смисъла на цитираните норми. При това положение е
очевидно, че жалбодателят е направил “пробен опит” да успее да се пенсионира,
като подаде заявление преди влизане в сила на законодателните изменения, които
вече предвиждат и навършване на определена възраст за пенсиониране, включително
в случаи като процесния, но този опит е приключил неуспешно, поради правилното тълкуване и
прилагане на закона от страна на пенсионните органи.
Поради изложеното следва да бъде постановено решение, с което да бъде
отхвърлена жалбата на Ц.Т.М. *** против Решение № 2153-15-147 от 08.06.2016 г.
на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е оставена без уважение жалба вх.
№ 1012-15-131/ 10.05.2016 г. срещу разпореждане № **********/ протокол 2140-15-135/
22.02.2016 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ –
Пловдив. При този изход на делото и съобразно своевременно направеното искане
следва да бъде осъдена жалбодателят да заплати на ТП на НОИ – Пловдив
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ц.Т.М. *** против Решение № 2153-15-147 от 08.06.2016 г. на
Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е оставена без уважение жалба вх. №
1012-15-131/ 10.05.2016 г. срещу разпореждане № **********/ протокол 2140-15-135/
22.02.2016 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ –
Пловдив.
ОСЪЖДА Ц.Т.М. *** да заплати на ТП на НОИ – Пловдив юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: