№ 1069
гр. Перник, 09.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА
Гражданско дело № 20241720105943 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Е. Л. Г. срещу „Топлофикация
Перник“ АД, с която се иска да се признаване за установено, в отношенията между
страните, че поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение,
ищецът не дължи на ответното дружество сумата в размер на 2908,22 лева,
представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 18.06.2011 г. до
30.04.2013г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от
18.06.2014 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 3,30 лева,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
18.06.2011 г. до 15.06.2014 г., за които суми е издаден изпълнителен лист и заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 4102/214 г. по описа на РС-Перник, въз основа на който
изпълнителен лист е образувано изп. дело № 256/2016 г. по описа на ЧСИ С.Д..
Претендират се разноски.
Ответното дружество е подало отговор на исковата молба, в срока по чл. 131
ГПК, с който признава предявения иск. Поддържа се, че не са предприемани
изпълнителни действия, с които течението на давността да е прекъсвана от 2016 г.,
поради което счита, че не е дало повод за завеждане на делото. Претендират се
разноски. Релевира се възражение за прекомерност на претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ищцовата страна, чрез процесуалния си представител, е
направила искане за постановяване на решение при признание на иска по реда на чл.
1
237 ГПК.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира че са
налице условията за постановяване на решение по реда на чл. 237 ГПК.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 237 ГПК за постановяване на
решение при признание на предявената искова претенция, като се признае за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното
дружество сумата в размер на 2908,22 лева, представляваща главница за неплатена
топлинна енергия за периода от 18.06.2011 г. до 30.04.2013г., ведно със законната
лихва за забава върху главницата, считано от 18.06.2014 г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 3,30 лева, представляваща законна лихва за забава
на месечните плащания за периода от 18.06.2011 г. до 15.06.2014 г., за които суми е
издаден изпълнителен лист и заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 4102/214 г. по описа
на РС-Перник, въз основа на който изпълнителен лист е образувано изп. дело №
256/2016 г. по описа на ЧСИ С.Д., поради погасяване по давност на вземанията.
Предвид изложеното и на основание чл. 237 ГПК настоящият състав намира, че
исковете са основателни и следва да се уважат, като на основание чл. 237, ал. 2 ГПК
съдът не следва да излага мотиви за това.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, за да се възложат разноските по
делото в тежест на ищеца, независимо от обстоятелството, че предявеният иск бъде
уважен, е необходимо при условията на кумулативност ответникът с поведението си да
не е дал повод за завеждане на делото и да е признал предявения иск. В разглеждания
случай, съдът намира, че са налице и двете предпоставките на посочената разпоредба
по следните съображения.
При преценката си за наличие на предпоставката на чл. 78, ал. 2 ГПК -
ответникът да не е дал повод за предявяване на иска, настоящият състав възприема
съдебната практика на ВКС, обективирана в определение № 66 от 12.02.2018 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 4770/2017 г. на III ГО на ВКС, определение № 300/20.04.2012 г. по ч. гр.
д. № 245/2012 г. на IV ГО на ВКС, определение № 75/21.04.2017 г. по ч. гр. д. №
1371/2017 г. на I ГО на ВКС и Определение № 365 от 23.09.2022 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 3019/2022 г., III г. о., ГК, която се отнася конкретно до случаите на предявен
отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК на длъжника, че не дължи вземането,
заради което е образувано изпълнителното дело, тъй като е изтекла погасителната
давност. Според същата решението, с което искът по чл. 439 ГПК е уважен, формира
сила на пресъдено нещо върху това, че кредиторът не притежава право на
принудително изпълнение за своето вземане срещу длъжника, но задължителната сила
на решението не рефлектира върху предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК. При такова
2
свое поведение признание на иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, ответникът не
дължи разноски, независимо от обстоятелството, че ответникът разполага с
изпълнителен лист за вземането (макар и издаден преди погасяването му по давност),
след като срещу длъжника не са предприемани изпълнителни действия по висящо
изпълнително дело след изтичане на давността, тъй като е налице хипотезата на чл. 78,
ал. 2 ГПК. Затова и ответникът има право на разноски и при уважаване на този
отрицателен установителен иск, ако не е дал повод за завеждането на делото и ако е
признал този иск - чл. 78, ал. 2 ГПК. Настоящият съдебен състав не споделя съдебна
практика, намерила израз и в определение № 2367 от 15.05.2024 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 759/2024 г., IV г. о., ГК, съгласно която снабдяването с изпълнителен титул на
ответника, като взискател във висящо изпълнително производство срещу длъжника
съставлява достатъчен повод за ищеца да заведе иска за установяване недължимостта
на процесните вземания като погасени по давност, с оглед на което хипотезата на чл.
78, ал. 2 ГПК не може да намери приложение при присъждането на сторените по
делото разноски, респ. поради това нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК да е основанието за
възлагане на сторените от ищеца съдебно – деловодни разноски на ответника.
Настоящия съдебен състав изцяло възприема разясненията и изводите в
Определение № 744 от 18.04.2023 г. на ВКС, постановено по ч. гр. д. № 1170/2023 г. на
III ГО и цитираната в него съдебна практика, съгласно което извънсъдебното
поведение на кредитора има значение. Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК от значение е
поведението на ответника като кредитор или като длъжник, съдебно и извънсъдебно, т.
е включително извънпроцесуалното му поведение. Разликата в положението на
ответника, когато е длъжник по осъдителен или установителен (по чл. 422 ГПК) иск с
това на ответника- кредитор при иска по чл. 439 ГПК, основан на настъпила
погасителна давност за вземането, и след като искът се признава е, че докато в първия
случай бездействието на длъжника и просрочването на задължението се разглежда
като повод за завеждане на осъдителния или установителен иск, то бездействието на
кредитора в изпълнителния процес няма същото значение. За възлагане на разноските,
сторени от ищеца, водещо значение се отдава на активното поведение на ответника
като кредитор и взискател, на съдебните, а в някои случаи и на извънсъдебните мерки,
които е предприел, докато установено и продължаващо бездействие на кредитор след
като давността е изтекла обуславя обратния резултат. Както снабдяването с
изпълнителен лист, така и поддържаната от взискателя висящност на изпълнителното
дело са от значение и се вземат предвид от съда при преценка, доколкото
засвидетелстват активност на взискателя, включително в насока да се осигури
възможността за изпълнителни действия по негово искане. Друг е случаят, в който за
очертан с исковата молба период взискателят бездейства, не предприема никакви
мерки, не сочи изпълнителни способи, нито прави искания или други изявления с
процесуални последици за длъжника, както и за хода на изпълнителното производство
3
(конституиране на други страни (извън основните), молби за спиране, за прекратяване,
искане за предаване на изпълнителния лист след прекратяване и др.). Прекратяване на
изпълнителното дело при перемпция - чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, настъпва по силата на
закона. Със закона адресатите на нормата следва да съобразяват поведението си,
включително страните в изпълнителното производство. След като считано от
последното надлежно предприето изпълнително действие насетне, именно
бездействието на кредитора и взискател съставлява новия факт, изтъкнат с иска по чл.
439 ГПК, то в конкретност следва да се съобразява налице ли е даден от ответника
повод по смисъла на чл. 78, ал. 2 от ГПК, за да възлага върху него тежестта за
разноските, като се отчита и правомерния характер при поведението на кредитора.
Предвид изложеното, преценявайки поведението на ответника в конкретния
случай, съдът намира, че с образуваното срещу ищеца изпълнително производство
ищецът обосновава правния си интерес от иска по чл. 439 от ГПК. Образуването на
изпълнително дело срещу ищеца не е противоправно поведение на ответника.
Напротив, той има вземане срещу длъжника и съвсем законосъобразно е да поиска
принудителното му събиране при липсата на доброволно изпълнение. Чрез иска по чл.
439 от ГПК длъжникът не отрича материалната легитимация на кредитора по
вземането. След изтичане на погасителната давност вземането продължава да
съществува като естествено /не се ползва от държавната принуда/, и доброволното
изпълнение по него е дължимо /чл. 118 от ЗЗД/. Ответникът извънсъдебно не може да
признае валидно изтеклата давност, тъй като тя трябва да бъде съдебно установена. Но
той може чрез своето поведение да не предприема действия по принудително
изпълнение, като така признава последиците на изтеклата давност. В случая това е
сторил ответникът. В случая изпълнителното дело срещу ищеца е било образувано
през 2016 г., като след това срещу него последното валидно същинско изпълнително
действие е от 15.11.2016 г. След тази дата, в продължение на повече от 8 г. ответникът
не е предприел действия по принудително изпълнение срещу ищеца, поради което изп.
производство е прекратено по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК,
като е без значение дали и кога е постановен акт за това на съдебния изпълнител.
Следователно ответникът -взискател не е дал повод за завеждане на делото с подаване
на исковата молба на 11.10.2024 г. Независимо от бездействието на взискателя за
период от повече от 8 г., ищецът длъжник по изпълнението, е решил да установи със
сила на пресъдено нещо, че кредиторът не притежава право на принудително
изпълнение за своето вземане срещу него. В този случай разноските по съдебното
производство следва да останат в негова тежест, на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК, тъй
като взискателят с поведението си не е дал повод за завеждане на делото.
Обстоятелството, че съдът е уважил предявения от ищеца иск не рефлектира върху
предпоставките на чл. 78, ал. 2 от ГПК. Затова и ответникът има право на разноски и
при уважаване на този отрицателен установителен иск, на основание чл. 78, ал. 2 от
4
ГПК. Длъжникът, с неправомерното си поведение – липса на изпълнение на
постановеното в изпълнителния титул задължение (да заплати), сам се е поставил в
ситуация, в която над него да тегне угрозата за принудително изпълнение на
вземанията по издадения изпълнителен титул, още повече, че отстраняването на тази
угроза зависи изцяло от него – чрез удовлетворяване на процесното вземане.
Същевременно, взискателят-кредитор не следва да бъде "наказван" чрез поемане на
допълнителни разходи за това, че е изправна страна в отношенията между страните,
при което освен, че не е получил вземането си по изпълнителния титул (предвид
неизпълнението на длъжника на постановеното от съда), бива осъждан да заплаща
разноски на неизпълнилия задълженията си длъжник в производство като настоящото.
/ в този смисъл Определение № 156 от 23.02.2024 г. на ОС - Перник по в. ч. гр. д. №
83/2024 г./
Предвид изложеното в полза на ответника следва да бъдат присъдени
направените разноски за юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК съдът определя в размер на 50,00 лева .
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 439 ГПК, че Е. Л. Г., ЕГН
**********, с адрес: *********** че НЕ ДЪЛЖИ на „Топлофикация Перник” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. „Мошино“- ТЕЦ
„Република“, сумата в размер на 2908,22 / две хиляди деветстотин и осем лева и
двадесет и две стотинки/ лева, представляваща главница за неплатена топлинна
енергия за периода от 18.06.2011 г. до 30.04.2013г., ведно със законната лихва за забава
върху главницата, считано от 18.06.2014 г. до окончателното изплащане на вземането,
сумата от 3,30 / три лева и тридесет стотинки/ , представляваща законна лихва за
забава на месечните плащания за периода от 18.06.2011 г. до 15.06.2014 г., за които
суми е издаден изпълнителен лист и заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 4102/214 г. по
описа на РС-Перник, въз основа на който изпълнителен лист е образувано изп. дело №
256/2016 г. по описа на ЧСИ С.Д., поради погасяване по давност на правото на
принудително изпълнение на вземането.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 2, вр. ал. 8 ГПК Е. Л. Г., ЕГН ********** да
заплати на „Топлофикация-Перник“ АД, с ЕИК: *********, сумата 50,00 лв. –
юрисконсултско възнаграждение
РЕШЕНИЕТО е постановено по реда на чл. 237, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6