№ 1900
гр. С., 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20211110165356 по описа за 2021 година
РЕШИ:
РЕШЕНИЕ
№ от г.
град С.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
-во-ти
І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 173 СЪСТАВ
В публично съдебно заседание, проведено на първи март през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАН РУСЕВ
При секретаря В.К.,
-ва
Като разгледа гражданско дело № 65356 от 2021 година по описа на
1
Софийския районен съд, докладвано от съдията РУСЕВ, и, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 89117/16.11.2021г. на
СРС, подадена от АЛ. ДЖ. срещу "***" АД.
Ищецът АЛ. ДЖ. чрез адв. Х.Х. - АК-С., е предявил срещу "***" АД
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено между
страните, че АЛ. ДЖ. не дължи на "***" АД сумата от 3457,00 лева, част от
начислените за периода 06.01.2011г.-26.07.2021г. по Фактура №
***/09.08.2021г. общо 5271,46 за доставена питейна вода и ВиК услуги до
собствения на ищеца имот - магазин в град С., кв. "***", ул. "***" № 54, вх.
А, магазин № 6, кл. № **********, тъй като задължението е погасено по
давност. В насроченото по делото публично съдебно заседание ищецът не се
явява, като се представлява от адв. Х., който поддържа предявения иск,
включително в хода на устните състезания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът "***" АД чрез юрк. П.И. е
подал Отговор на исковата молба, вх. № 107733/13.12.2021г. на СРС, с който
признава предявения иск. Твърди, че са налице предпоставките по чл. 78, ал.
2 ГПК за възлагане на разноските по делото в тежест на ищеца. За
насроченото по делото публично съдебно заседание не изпраща представител.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова
молба, предявения с нея иск и становището на ответника, съобразявайки
събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните
правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при
наличие на правен интерес, като предявеният с нея иск е допустим и следва
да бъде разгледан по същество.
В настоящия случая ответникът е заявил, че признава исковата
претенция. В съдебното заседание, проведено на 01.03.2022г., съдът е обявил
на страните, че ще се произнесе с решение при признание на иска. Съгласно
чл. 237, ал. 2 ГПК решението при признание на иска не се мотивира, като
съдът единствено посочва, че основава произнасянето си на направеното
признание. Доколкото такова по настоящото дело е налице и липсват
основания да се приеме, че признатото право противоречи на закона или на
добрите нрави или е признато право, с което страната не може да се
разпорежда, като признанието е заявено от надлежно оправомощен за това
процесуален представител надлежно заявено (л. 27), съдът намира, че следва
да уважи при условията на чл. 237 ГПК предявения иск.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната,
в полза на която е постановен съдебният акт. Принципно съобразно изхода от
спора право на разноски има само ищецът. Ответникът е направил
възражение, че не следва да носи отговорност за разноски, тъй като е признал
иска и не е дал повод за образуване на делото (чл. 78, ал. 2 ГПК). В настоящия
случай липсват предпоставки за прилагане на посочената норма.
2
Действително ответникът е признал предявения иск. В същото време обаче с
поведението си той е станал причина за завеждане на делото. Видно от
приложената към исковата молба фактура, ответникът претендира заплащане
на процесната сума. Това се установява и от представеното от ищеца писмо
от ответника (л. 37), в което също се обосновава дължимостта ѝ. Поради тази
причина и разноските по делото следва да се възложат в тежест на ответника.
За пълнота съдът държи да подчертае, че посочената от ответника съдебна
практика от една страна няма задължителен характер, а от друга не е
непротиворечива. Например в опр.60360/08.11.2021г.-ч.гр.д.4112/2021г.-
ІVг.о. изрично се приема, че и това да се покани длъжникът да изпълни свое
погасено по давност задължение съставлява повод за предявяване от негова
страна на отрицателен установителен иск.
От страна на ищеца своевременно е заявена претенция за разноски, като
е представен и списък по чл. 80 ГПК. В негова полза следва да се присъдят
общо разноски от 938,28 лева. С оглед защитавания по делото материален
интерес заплатеният адвокатски хонорар от 800,00 лева не може да се
окачестви като прекомерен.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че
АЛ. ДЖ., роден на *** в град М., гражданин на И.Р., с адрес: И., А. (С.), лок.
М. 3, не дължи на "***" АД, ЕИК ***, сумата от 3457,00 лева, част от
начислените за периода 06.01.2011г.-26.07.2021г. по Фактура №
***/09.08.2021г. общо 5271,46 за доставена питейна вода и ВиК услуги до
собствения на ищеца имот - магазин в град С., кв. "***", ул. "***" № 54, вх.
А, магазин № 6, кл. № **********.
ОСЪЖДА "***" АД, ЕИК ***, да заплати на АЛ. ДЖ., роден на *** в
град М., гражданин на И.Р., с адрес: И., А. (С.), лок. М. 3, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, сумата от 938,28 лева, представляваща разноски по делото на
първа инстанция (гр.д. № 65356/2021г. на СРС).
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с
въззивна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от
съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3