Решение по дело №16883/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1998
Дата: 3 юни 2022 г.
Съдия: Петрослав Волев Кънев
Дело: 20211110216883
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1998
гр. София, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20211110216883 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод депозирана жалба от „ХИПОЛЕНД“ АД, ЕИК *********
против наказателно постановление № РД-05-0156 от 17.08.2021 г., издадено от д-р ... –
Директор на Столичната регионална здравна инспекция (СРЗИ), с което за нарушение
на Раздел I, т. 15 от Заповед РД-01-173/18.03.2021 г. на Министъра на
здравеопазването, вр. чл.63, ал.1 и ал.4 от Закона за здравето на дружеството-
жалбоподател е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 лева, на основание
чл.209, ал.2 от Закона за здравето.
В жалбата се твърди, че в хода на административнонаказателното производство
били допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, поради
което се иска отмяна на издаденото НП. Сочи се и липса на нарушение, тъй като
използваемата търговска площ била по-малко от 300 кв.м.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа
депозираната жалба и изложените в нея аргументи за отмяна на наказателното
постановление. Не претендира разноски.
За наказващия орган, редовно уведомен, не се явява представител в съдебно
заседание.
Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт, в законоустановения
срок, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити и производството по
делото е надлежно образувано пред РС-София, поради което същата се явява
1
процесуално допустима.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 27.03.2021 г. служители на СРЗИ, сред които и свидетелката Н.Н., извършили
проверка в магазин „Хиполенд – Люлин“, находящ се на адрес гр. София, бул.
„Европа“ № 184А, стопанисван от дружеството-жалбоподател „ХИПОЛЕНД“ АД. Към
този момент в страната била налице извънредна епидемична обстановка заради
пандемията от „коронавирусна инфекция“. В тази връзка била издадена Заповед № РД-
01-173/18.03.2021 г. на Министъра на здравеопазването, с която се въвеждала като
противоепидемична мярка на територията на страната преустановяване на
посещенията в магазините с нетна търговска площ над 300 кв.м., предлагащи
нехранителни стоки, какъвто бил проверяванията магазин „Хиполенд – Люлин“.
Проверяващите изискали документи, като им бил представен договор за наем на
магазина, в който било отбелязано, че нетната търговска площ на обекта е над 300
кв.м. Само на база представения договор за наем, без да извършат някакви замервания
и макар че част от магазина била преградена с кашони, проверяващите приели, че се
касае за работещ с клиенти търговски обект с нетна търговска площ над 300 кв.м.,
предлагащ нехранителни стоки.
Предвид така направените констатации свидетелката Н.Н. съставила срещу
дружеството-жалбоподател АУАН бланков № ********** от 29.03.2021 г. за
нарушение на въведеното със заповедта на министъра изискване за преустановяване на
посещенията в магазините с нетна търговска площ над 300 кв.м., предлагащи
нехранителни стоки. Нарушението било квалифицирано по Раздел I, т. 15 от Заповед
РД-01-173/18.03.2021 г. на Министъра на здравеопазването, вр. чл.63, ал.1 и ал.4 от
Закона за здравето. Актът бил подписан от актосъставителя и двама свидетели, след
което бил предявен на представляващ дружеството-нарушител, който го подписал без
възражения.
Впоследствие срещу съставения АУАН постъпило писмено възражение, в което
се твърдяло, че с оглед епидемичната обстановка в страната, на 12.03.2021 г. бил
подписан анекс към наемния договор за намаляване на ползваните от магазина наемни
площи, като площта била редуцирана до 298 кв.м.
Въпреки това АНО не изискал допълнителни доказателства в тази насока, приел
изложените в акта фактически констатации за категорично доказани и въз основа на
него издал атакуваното понастоящем наказателно постановление № РД-05-0156 от
17.08.2021 г., с което за нарушение на Раздел I, т. 15 от Заповед РД-01-173/18.03.2021 г.
на Министъра на здравеопазването, вр. чл.63, ал.1 и ал.4 от Закона за здравето на
дружеството-жалбоподател е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 лева,
на основание чл.209, ал.2 от Закона за здравето.
2
Пред съда се представя заедно с жалбата посоченият анекс от 12.03.2021 г. към
наемния договор от 16.11.2006 г. за намаляване на ползваните от магазина наемни
площи, като действително наетата площ е била редуцирана до 298 кв.м.
Изложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от
показанията на свидетелите Н.Н. и Р.Й., както и от приложените по делото писмени
доказателства. Свидетелката Н. подробно разказа как на процесната дата са извършили
проверка в посочения търговски обект. Бил им представен договор за наем на
магазина, в който било отбелязано, че нетната търговска площ на обекта е над 300
кв.м. Само на база представения договор за наем, без да извършат някакви измервания,
свидетелката приела, че се касае за работещ с клиенти търговски обект с нетна
търговска площ над 300 кв.м., предлагащ нехранителни стоки. Свидетелката
потвърждава, че в магазина имало направени прегради с кашони, но те се местели
лесно и един клиент преместил кашон, за да отиде до тоалетната. Свидетелката Й.
заявява, че след заповедта на министъра преградили част от площта на магазина с
едрогабаритна стока и стелажи, като освен това им бил изпратен анекс към договора за
наем, че наетата търговска площ се намалява под 300 кв.м. Спомняла си за процесната
проверка, като споделя, че магазинът вече бил преграден по описания начин, а
проверяващите не обърнали никакво внимание на представения от нея анекс към
договора за наем. Показанията на свидетелите са логични, последователни и
непротиворечиви, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото е представен
анекс от 12.03.2021 г. към наемния договор от 16.11.2006 г. за намаляване на
ползваните от магазина наемни площи, като действително наетата площ е била
редуцирана до 298 кв.м., което потвърждава думите на свидетелката Й., а и казаното от
свидетелката Н., че правните изводи на проверяващите са се базирали само на договора
за наем, но не и на анекса към него.
Въз основа на изложеното съдът прие за категорично установено описаната по-
горе фактология.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си в
качеството на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на
наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните,
съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1 ЗАНН вр. чл.314, ал.1 НПК, намира следното
от правна страна:
Актът за установяване на административното нарушение и наказателното
постановление са издадени от компетентните за това органи. В обстоятелствената част
на АУАН, възпроизведена впоследствие в НП, присъстват всички реквизити,
предвидени съответно в чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Актът е бил съставен в присъствието
на представляващ нарушителя и подписан от него, следователно нарушителят е бил
3
запознат с неговото съдържание и е могъл да реализира правото си на защита като
направи писмени възражения и представи доказателства преди издаването на НП.
Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН за съставяне на АУАН и издаване на НП. В
заключение съдът при проверката на процедурата по констатирането на нарушенията и
съставянето на АУАН, както и при издаването на НП, не откри съществени
процесуални нарушения, които да доведат до опорочаване на
административнонаказателното производство срещу нарушителя и накърняване
правото му на защита.
Съгласно Раздел I, т. 15 от Заповед РД-01-173/18.03.2021 г. на Министъра на
здравеопазването, като противоепидемична мярка заради пандемията от
„коронавирусна инфекция“ се преустановяват посещенията в магазините с нетна
търговска площ над 300 кв.м., предлагащи нехранителни стоки. В тази връзка, за да е
налице от обективна страна нарушение на цитираната разпоредба, то трябва
категорично да се установи, че ползваната в магазин „Хиполенд – Люлин“ нетна
търговска площ е била над 300 кв.м. По делото обаче се представят доказателства,
които оборват тези констатации на актосъставителя и наказващия орган. Самият
актосъставител заяви пред съда, че само на база представения договор за наем, без да
се извършат някакви замервания и единствено „на око“, било прието, че нетната
търговска площ на магазина е над 300 кв.м. По делото обаче се представя анекс от
12.03.2021 г. към наемния договор от 16.11.2006 г. за намаляване на ползваните от
магазина наемни площи, като действително наетата площ е била редуцирана до 298
кв.м., а този анекс не е бил взет предвид от проверяващите и наказващия орган при
техните констатации, дали е налице извършено нарушение, въпреки че същият е
изрично посочен в депозираните от дружеството възражения срещу съставения АУАН.
В тази връзка и преди да издаде НП наказващият орган е трябвало да провери тези
твърдения и да изиска анекса, а не директно да пристъпи към издаване на наказателно
постановление. Ако беше сторил това, то щеше да установи, че действително е налице
анекс, с който е намалена наетата площ до 298 кв.м. и след като нарушението се
установява само на база документи – договора за наем, без да е било извършено
техническо измерване на търговската площ от проверяващите, то не е следвало да
издава НП. Пред съда се представя твърденият анекс, който не е бил изискан от
наказващия орган и на база на него категорично се установява, че считано от
12.03.2021 г. наетата площ на магазина е била редуцирана до 298 кв.м., тоест
търговската площ не е над 300 кв.м., поради което не е налице нарушение на
цитираната разпоредба от обективна страна. Проверката е била извършена на
27.03.2021 г., а анексът е от дата 12.03.2021 г., тоест към момента на проверката вече е
била намалена търговската площ под 300 кв.м. Щом като проверяващите са решили да
установяват нарушението само на база документи, без да правят измервания на обекта,
то е следвало да изкискат всички релевантни писмени документи, касаещи площта на
4
магазина, преди да стигнат до извода за извършено нарушение. В противен случай, ако
бяха направили необходимите измервания, то щеше да е ирелевантно каква наемна
площ е отбелязана в документите, но те са си спестили този труд и са решили по по-
лесния и бърз начин да приключат проверката. В съдебна фаза вече е безсмислено
съдът евентуално да назначава такава експертиза, понеже фактическото положение от
момента на проверката до момента на разглеждане на делото може да се е променило и
експертизата не може да даде становище, каква е била действителната търговска площ
на магазина със задна дата, а само към настоящия момент. Освен това по делото е
представено и геодезическо заснемане на нетната търговска площ на обекта,
извършено през месец април 2021 г., което също потвърждава описаното в анекса, че
тази нетна търговска площ е била 298 кв.м. Следователно нарушението се явява
недоказано от обективна страна.
Освен това не само свидетелката Й., но и актосъставителката Н. заявиха, че в
магазина е имало направени прегради с кашони, които да ограничават достъпа на
клиентите. Свидетелката Н. спомена, че в нейно присъствие един клиент преместил
кашон, за да отиде до тоалетната, но мястото около тоалетната е санитарен възел на
обекта и не представлява търговска площ по смисъла на заповедта, там не са били
разположени артикули, които се предлагат за продажба, а санитарен възел, тоест не
може да се приеме, че се нарушава изискването за ограничаване на търговската площ,
ако клиентът мине зад ограждението, за да посети тоалетна.
На последно място трябва да се отбележи, че към настоящия момент вече е
отпаднало действието на Заповед № РД-01-173/18.03.2021 г. на Министъра на
здравеопазването, тъй като е отменена извънредната епидемична обстановка в
страната. В тази връзка следва да се приложи разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗАНН,
според която, ако до влизане в сила на наказателното постановление последват
различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за
нарушителя. Отпадането на Заповедта несъмнено е по-благоприятно за нарушителя,
тъй като заради промяната в обществените отношение (отмяната на епидемичната
обстановка в страната) се отменя действието и на цитираната Заповед, понеже вече
деянието (ползване на търговска площ над 300 кв.м.) не е общественоопасно с оглед
актуалните обществени отношения и не следва бъде санкционирано. Заповедта на
министъра действително е била в сила към момента на извършване на твърдяното
нарушение, но след като впоследствие действието й е отпаднало, то това несъмнено се
явява по-благоприятен закон по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗАНН.
Въз основа на изложеното, съдът намира издаденото наказателно постановление
за незаконосъобразно, поради което същото следва да бъде отменено.
Страните не са претендирали разноски в производството, поради което такива не
следва да бъдат присъждани.
5
Предвид тези съображения и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, Софийският
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № РД-05-0156 от 17.08.2021 г., издадено от
д-р ... – Директор на Столичната регионална здравна инспекция (СРЗИ), с което за
нарушение на Раздел I, т. 15 от Заповед РД-01-173/18.03.2021 г. на Министъра на
здравеопазването, вр. чл.63, ал.1 и ал.4 от Закона за здравето на „ХИПОЛЕНД“ АД,
ЕИК ********* е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 /петстотин/ лева,
на основание чл.209, ал.2 от Закона за здравето.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6