№ 613
гр. Варна, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на десети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ралица Райкова
при участието на секретаря Мариана Д. Димитрова
като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело №
20223110109561 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от „ВиК“ ООД срещу В. И. С.
кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422
ГПК, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на паричното
притезание, удостоверено в Заповед № 404/27.01.2022 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 833/2022 г.
по описа на Районен съд – Варна, 47 с-в, за сумата от 627,42 лв., представляваща
главница за ползвани и неплатени ВиК услуги за периода от 13.11.2018 г. до 15.09.2020
г. по партида с абонатен номер 1121849 за обект – имот, находящ се в ***, и сумата от
105,52 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 16.05.2019 г. до
21.01.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – 26.01.2022 г., до окончателното погасяване на
задължението.
Ищцовото дружество „ВиК” ООД твърди в исковата молба, че ответникът в
качеството си на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги за имот,
находящ се в ***, с абонатен номер 1121849, е ползвал предоставени от ищеца услуги,
които не е заплатил. Поради неплащане на горните суми, ищецът е подал заявление и е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, като на основание чл. 415, ал.
1 ГПК е бил уведомен, че може да предяви иск за установяване на вземането си,
предвид подадено възражение от длъжника. Твърди се, че за периода от 13.11.2018 г.
до 15.09.2020 г. ответникът дължи сумата в размер на 627,42 лв. за предоставени му
водоснабдителни и канализационни услуги, ведно с лихва за забава в размер на 105.52
лв., начислена за периода от 16.05.2019 г. до 21.01.2022 г. За останалата част от
вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, не
предявява установителни искове с оглед възприетото становище в Тълкувателно
решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС. Поддържа се, че към настоящия момент
ответникът не е оспорил чрез възражение по реда на чл. 40, ал. 2 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. на МРРБ отчетеното количество ВиК услуги. В смисъл моли за уважаване
на предявените искове и претендира присъждане на направените съдебни разноски в
исковото и заповедното производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от
1
ответника В. И. С., в който изразява становище за допустимост, но неоснователност на
предявените искове. Ответникът твърди, че не е клиент на ищцовото дружество и няма
качеството на абонат на същото, нито е потребявал твърдените от ищеца количества
ВиК услуги в посочения период. Сочи, че титуляр на партидата е неговият баща И.В.
С., починал на 04.07.2006 г., а негови наследници са майка му Сийка Петрова С.а,
починала на 20.09.2012 г., сестра му П.И.С. и той. Излага, че не е подписвал никакви
договори или декларации, които да го обвързват с ищцовото дружество. Поддържа, че
не потребява ВиК услуги на този адрес. Оспорва и дължимостта на сумите по
процесните фактури в частта, в която е начислена вода от общ водомер. Навежда
довод, че ищецът е нарушил нормативните си задължения при отчитане на
изразходваното количество вода за сграда – етажна собственост. Съгласно чл. 32, ал. 2
и 4 от Наредба № 4/14.09.2004 г. отчитането на общия водомер на ЕС се извършва в
присъствие на представител на потребителите, т.е. на етажната собственост. Твърди, че
не са представени доказателства за отчет на показанията на общия водомер, носещ
подпис на представител на ЕС. Поддържа, че извършеното пропорционално
разпределение на разликата между отчетената вода от общия водомер и
индивидуалните водомери за апартаментите в ЕС е незаконосъобразно, тъй като при
това разпределение неоснователно са изключени апартаменти без писмени молби, че
не се обитават и такива до които няма данни защо са останали без достъп за отчитане.
Не се оспорват математическите изчисления в Справка за недобора на частен абонат от
21.01.2021 г. и посочените стойности, но се оспорва тяхната дължимост. Твърди, че
след подаване на заявлението в съда не са извършвани плащания по процесните
фактури. При тези съображения моли за отхвърляне на исковите претенции и
присъждане на сторените съдебни разноски.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 327 ТЗ.
Активно легитимиран да предяви иска е кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение, срещу която е постъпило възражение от
задълженото по същата лице. Предмет на установителния иск е съществуването на
вземането по издадената заповед и успешното му провеждане предполага установяване
на дължимостта на сумата, за която е издадена оспорената заповед. Тежестта на
доказване, т.е. процесуалното задължение да установи наличието на действително
облигационно правоотношение между страните, по силата на което ответникът е
потребител на водоснабдителни и канализационни услуги и предоставянето на
потребителя от страна на оператора на посочените водоснабдителни и канализационни
услуги в заявения обем, като доставената и потребената вода е отчетена и измерена по
предвидения в Общите условия ред, принадлежи на ищеца.
Представено е копие от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребители от ВиК оператор „ВиК” ООД, одобрени от КЕВР с Решение № Ц-37 от
23.12.2019 г. В чл. 2, ал. 1, т. 2 от същите е дадена дефиниция на потребител на ВиК
услуги, според която потребители са юридически или физически лица – собственици
или ползватели на имоти в етажна собственост. Съгласно чл. 62, ал. 2 от ОУ при смърт
на потребител – физическо лице ВиК операторът променя партидата на името на
наследника или на един от наследниците, по писмено споразумение между тях, а при
липса на такова се открива партида на всички наследници.
Представена е от ищеца справка за недобора на частен абонат от 16.04.2019 г. до
21.09.2020 г., изготвена от ищцовото дружество, в която за абонат са вписани както
ответника В. И. С., така и лицето И.В. С., като в същата фигурира общо задължение за
исковия период от 13.11.2018 г. до 15.09.2020 г. в размер на 732,94 лв., включващо
главница в размер на 627,42 лв. и лихви в размер на 105,52 лв.
Представено е от ответника удостоверение за наследници (л. 41 от делото), от
2
което е видно, че посоченият в справката за неодобора на частен абонат И.В. С. е
починал на 04.07.2006 г., като негови наследници са ответникът В. И. С. и П.И.С..
В съдебно заседание, проведено на 13.01.2023 г., процесуалният представител на
ответника е признал правнорелевантното обстоятелство, че правото на собственост
върху процесния имот, а именно апартамент № 31, находящ се гр. Варна, ул.
„Студентска“ бл. 13, е наследено от ответника и неговата сестра, в качеството им на
наследници на И.В. С..
Приобщено към доказателствения материал по делото е писмо от 26.10.2020 г. от
Дирекция „Местни данъци“ на Община Варна до управителя на ищцовото дружество, в
което ответникът В. И. С. фигурира като наследник на живущия в ап. 31 на ет. 4 в
сграда на ул. „Студентска“ № 13 И.В. С.. В писмото се посочва, че потреблението в 12
броя апартамента, вкл. процесния обект, не се отчита, а инкасаторката на блока не
оставя съобщения за неотчетени показания и заради тях се начислява обща вода.
При съвкупния анализ на горепосочените доказателства съдът приема, че между
страните съществува облигационно правоотношение, по силата на което ответникът е
потребител на водоснабдителни и канализационни услуги като титуляр на партида с
абонатен номер 1121849 за имот, находящ се ***, в качеството му на собственик на
имота, съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2, вр. чл. 62, ал. 2 от ОУ. Следва да бъде съобразено
обстоятелството, че адресът на обекта на потребление съвпада с регистрирания
постоянен и настоящ адрес на ответника от 18.07.2001 г., видно от приложената в
заповедното производство справка от НБД „Население“.
Съгласно чл. 22 от ОУ, изразходваните количества питейна вода се отчитат от
водомер, монтиран на водопроводното отклонение от ВиК оператора. Уреден с общите
условия в раздел втори е и редът за отчитане на количествата питейна вода, като
според ал. 1 на чл. 23, показанията на водомерите на водопроводните отклонения се
отчитат за период не по-дълъг от един месец. Предвидено в ал. 4 на чл. 23 е, че
отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на негов
представител, като при неосигурен достъп, отчетът се подписва от свидетел, който
може да бъде и длъжностно лице на ВиК оператора.
Съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни
системи, ВиК услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана
вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери
на всяко водопроводно отклонение. Според ал. 2 на чл. 32 от цитираната наредба, за
сгради – етажна собственост, или за водопроводно отклонение с повече от един
потребител изразходваното количество вода се заплаща въз основа на измереното
количество, отчетено по общия водомер на водопроводното отклонение за определен
период от време. Отчитането на водомерите се извършва, като се прави първи отчет на
общия водомер, а след това се отчитат индивидуалните водомери. Отчитането на
общия водомер се извършва в присъствието на представител на потребителите.
Отчетените данни по ал. 2 и 3 се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с
датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на
потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път –
ал. 4 на чл. 32. В представените по делото общи условия на дружеството ищец също е
посочено, че отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя
или негов представител, който с подписа си удостоверява съответствието на
показанията с данните в отчета, като при неосигуряване на представител отчетът се
подписва от свидетел, който може да бъде длъжностно лице на ВиК оператора, освен в
случаите на дистанционно отчитане и при ползване на електронен карнет – арг. чл. 23,
ал. 4 от ОУ.
Приложен по делото е опис на отчети на абонат № 1121849 от таблет, модул,
самоотчет до 10.03.2021 г., в който е посочено, че на следните дати 16.04.2019 г.,
21.05.2019 г., 20.06.2019 г., 17.07.2019 г., 20.08.2019 г., 19.09.2019 г., 16.10.2019 г.,
3
19.11.2019 г. 17.12.2019 г. 18.02.2020 г., 15.05.2020 г., 16.06.2020 г., 21.07.2020 г.,
18.08.2020 г., 19.10.2020 г., 15.12.2020 г. и 15.02.2021 г. водомерът на адреса на
потребление е бил „неотчетен“, като в графа „вид проблем“ е вписано „без достъп“, а
на дати 17.01.2020 г., 15.04.2020 г., 16.09.2020 г., 17.11.2020 г. и 15.01.2021 г. е
начислена служебна консумация (вид отчет – „служебен“).
Ангажираните от ответника доказателствени средства не установяват
правнорелевантното обстоятелство, че ищцовото дружество е предоставило на
ответника посочените водоснабдителни и канализационни услуги в заявения обем, като
доставената и потребената вода е отчетена и измерена по предвидения в Общите
условия ред. С оглед изричното оспорване от страна на ответника, че претендираното
количество ВиК услуги в посочения период е било потребено от него, ищецът
следваше да установи чрез пълно и главно доказване по правилата на чл. 154, ал. 1
ГПК това обстоятелство. Негодни да установят отчитането на реалното потребление на
водата да е станало по горния ред, детайлизиран с общите условия на дружеството, са
представените от ищеца едностранно съставена от него справка за недобора на частен
абонат от 16.04.2019 г. до 21.09.2020 г. и опис на отчети на абонат № 1121849 от
таблет, модул, самоотчет до 10.03.2021 г., тъй като справката представлява частен
свидетелстващ документ, който не се ползва с материална доказателствена сила при
оспорването й от ответника, доколкото установява единствено изгодни за издателя си
обстоятелства, а в отчета изрично е посочено, че водомерът на обекта на потребление е
бил неотчетен, респ. реалното потребление на вода не е било отчетено, а в някои от
случаите е била начислена служебна консумация. В настоящото производство обаче
ищецът не твърди, че претендирано количество вода се дължи поради наличието на
предпоставки за начисляване на служебно количество вода.
При тези правни съображения настоящият съдебен състав намира предявеният
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ за неоснователен
и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Втората претенция е за установяване съществуването на вземане на ищеца за
обезщетение за забава в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, относно
задължението за заплащане ползвани ВиК услуги по процесните фактури. С оглед
обаче акцесорния характер на претенцията и предвид неоснователността на главното
вземане, то и искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД също се явява неоснователен и
като такъв също следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника се
дължат сторените от него разноски в исковото производство, за които е представен
списък по чл. 80 ГПК и са ангажирани доказателства за тяхното извършване, а именно
480 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, както и 120 лв. сторени съдебни
разноски в заповедното производство за заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Районен съд – Варна
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ВиК“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, срещу В. И. С., ЕГН **********, с адрес ***, кумулативно обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 327 ТЗ и 86
ЗЗД за установяване съществуването на паричното притезание, удостоверено в Заповед
№ 404/27.01.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 833/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, 47 с-
в, за сумата от 627,42 лв. (шестстотин двадесет и седем лева и четиридесет и две
стотинки), представляваща главница за ползвани и неплатени ВиК услуги за периода от
13.11.2018 г. до 15.09.2020 г. по партида с абонатен номер 1121849 за обект – имот,
находящ се в ***, и сумата от 105,52 лв. (сто и пет лева и петдесет и две стотинки),
4
представляваща обезщетение за забава за периода от 16.05.2019 г. до 21.01.2022 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 26.01.2022 г., до окончателното погасяване на задължението.
ОСЪЖДА „ВиК“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, да
заплати на В. И. С., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 480 лв. (четиристотин и
осемдесет лева), представляваща сторени съдебни разноски в исковото производство
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА „ВиК“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, да
заплати на В. И. С., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 120 лв. (сто и двадесет
лева), представляваща сторени съдебни разноски в заповедното производство на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Варна в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5