Р Е Ш Е Н И Е
Номер
……….. 16.03.2021
г. град К.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
К. районен съд II граждански състав
На осемнадесети
февруари Година две хиляди двадесет и първа
В публичното
заседание в следния състав
Председател: Стела Георгиева
Секретар:
Мариана Матанова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от районен съдия Георгиева гражданско дело № 266 по описа
за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
В исковата молба
пълномощникът на ищцовото дружество юрисконсулт И.Т.заявява, че доверителят му
подал Заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена Заповед з.
изпълнение на парично задължение. Същата е връчена на С.П.Б. при условията на
чл. 47, ал. 5 от ГПК, в резултат н.което и съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, за „А.з.к.на п.з.“ ЕООД е възникнал правен интерес от завеждане на
установителен иск за вземанията на дружеството срещу него.
Сочи, че обстоятелството,
въз основа, на което била издадена заповед за изпълнение е подписан Договор за
паричен заем № ******от *****.2018 г. между „*****“ ООД като Заемодател и С.П.Б.
като Заемател, сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския
кредит. С подписването на договора за паричен заем, Заемателят удостоверявал,
че получил Стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по
паричния заем.
Основанието, на което
Заявлението и настоящата искова молба се подавали от името на ищцовото дружество
бил сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от *****.2016
г. н.основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от *****.2019 г. между „*****“
ООД, ЕИК *****и „А.з.к.на п.з.“ ЕООД, ЕИК *****, по силата н. който вземането
било прехвърлено в полза н.„А.з.к.на п.з.“ ЕООД изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности.
Твърди, че съгласно
сключения договор за заем, Заемодателят се задължил да предостави на ответника
сума в размер на 700 лева, под формата на паричен заем, който се усвоявал в
търговски обект от клоновата мрежа на „ИЗИПЕЙ“ АД. С подписването на договора, С.П.Б.
удостоверявал, че получил от Заемодателя заемната сума от 700 лева, като
договорът имал силата на разписка за предадена, съответно получена сума.
Заемателят се задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на
сключения договор, като заплати сума в размер на 822,69 лева, ведно с
договорната лихва на 9 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 128,16 лв.
(включваща първоначална главница и договорна лихва и такса за експресно
разглеждане). Следвало да се има предвид следното - ако Заемателят не изпълни
задължението си за заплащане на дължимите погасителни вноски, Заемодателят имал
право да предприеме всички позволени от закона действия, за да събере своето
вземане, което от своя страна можело да доведе до значително повишаване на
размера на дължимите суми от Заемателя. В настоящия договор страните се
съгласили, че със сключването на същия ще се рефинансира текущият заем на
ответника по Договор за паричен заем № ***** от дата *****.2018 г. в размер на
126,01 лева. Страните направили изрично изявление за прихващане на насрещни
изискуеми задължения, като в случая процесният договор имал сила на разписка.
След извършеното прихващане задължението на Заемателя се погасявало изцяло, а
Заемодателят му изплащал остатъка от заемната сума по договора.
По договора за паричен
заем, С.П.Б. извършвал плащания в общ размер на 0 лв.
Сочи, че към настоящия
момент дължимата главница била в размер на 700 лв. За ползването на
предоставената заемна сума по сключения Договор за паричен заем № ******от *****.2018
г. между страните, ответникът дължал договорна лихва, в размер посочен в
договора. В настоящия случай начислената договорна лихва била в размер на
122,69 лева за периода от 19.07.2018 г. - датата на първата вноска до
16.03.2019 г. - датата на настъпване на падежа на договора.
Разпоредбите на договора
предвиждали и че Заемателят заявявал доброволно да се ползва от допълнителната
услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем,
предоставена от Заемодателя. Ответникът дължал такса за експресно разглеждане
на документи за отпускане на паричен заем в размер на 330,75 лева.
Съгласно клаузите на
договора, Заемателят се задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за
заем да предостави на Заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а
именно - поръчител физическо лице, което да отговаря на посочените в договора
условия или валидна банкова гаранция, която била издадена след усвояване на
паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по договора, която да
е валидна за целия срок на договора за заем. Поради неизпълнение на цитираните
задължения от страна на Заемателя, съгласно уговореното от страните, на същия
била начислена неустойка за неизпълнение в размер на 330,75 лева, която била
дължима на падежната дата на погасителната вноска. Така, погасителната вноска,
която следвало да заплати Заемателя била в размер на 164,91лева.
Претендираната неустойка
представлявала такава за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне
на обезпечение, а не мораторна неустойка за забава и се начислявала еднократно,
след 3 дни от датата на сключения между страните договор. Клаузата за неустойка
била инкорпорирана в договора още при самото му подписване, но в случай, че
заемателят изпълни посочените условия, неустойка не се начислявала. Сочи, че
неустойката за неизпълнение се начислява еднократно в момента на допускане на
неизпълнението и за същата не бил налице период за начисляването ѝ.
Дължимата към настоящия
момент неустойка за неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на
обезпечение била в размер на 330,75 лв.
Твърди, че разпоредбите на
договора предвиждали, че кредитополучателят се запознал с Тарифа на „*****“
ООД, която била актуална към датата на сключване на договора и се намирала,
както във всеки търговски обект от клоновата мрежа и партньорска мрежа на
Заемодателя, така и на интернет страницата
- www.*****.bg.
Тарифата представлявала неразделна част от договора. В последната било
посочено, че при забава на плащане на погасителна вноска, ответникът дължи на
Кредитора определени суми, представляващи направени разходи за провеждане на
телефонни разговори, изпращане на писма, покани и електронни съобщения за
събиране на просрочено вземане, както и разходи за събиране на просрочените
вземания, включващи ангажиране дейността на лице/служител, което осъществява и
администрира дейността по събиране на вземането. В настоящия случай С.П.Б.
дължал разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение в
размер на 245 лв.
Сочи, че ответникът
трябвало да изплати целия заем на 16.03.2019 г. - последната падежна дата, като
от тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист, както и на настоящата искова молба, сроковете по всички
падежи на тези остатъчни вноски били отдавна изтекли, а ответникът по делото
продължавал виновно да не изпълнява задълженията си, поради което същият дължал
и обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер
на 27,50 лева от 20.07.2018 г. - датата на допускане на забава на погасителна
вноска до датата на подаване на заявлението – 30.08.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на дължимите суми.
Предвид гореизложеното,
моли с ответника да бъдат призовани в съдебно заседание и след като съдът се
увери в основателността н.предявения иск, да постанови съдебно решение, с
което:
Да признае з.установено,
че „А.за к.на п.з.“ ЕООД има следните вземания срещу С.П.Б.: 700 лв. главница;
122,69 лева за периода от 19.07.2018 г. до 16.03.2019 г.; 330,75 лв. неустойка,
330,75 лв. такса за експресно разглеждане на документите; 245 лв. разходи и
такси за извънсъдебно събиране; 27,50 лихва за забава /мораторна лихва/ върху
непогасената главница, от 20.07.2018 г. - датата на допускане на забава на
погасителна вноска до датата на подаване на заявлението – 30.08.2019 г., ведно
със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на дължимите суми.
Моли да бъде осъден С.П.Б.
да заплати направените съдебни разноски и възнаграждение за процесуално
представителство на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК в общ размер на 350,00 лв.,
от които - 50,00 лв. по чл. 13, т. 2 от НЗПП за подготовка на документи за
завеждане на дело и 300,00 лв. по чл. 25 от НЗПП.
Моли уведомлението за
цесията да бъде връчено на ответника заедно с преписа от исковата молба и
доказателствата.
С оглед отговора на
ответника ще ангажира и други писмени, гласни и специализирани доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника. В
съдебно заседание ответникът С.П.Б. се явява лично и заявява, че при
подписването на договора не му били обяснили за таксата за експресно разглеждане
на документи, разходи за събиране и неустойки. Заявява, че дължи главницата,
лихвата за забава и възнаградителната лихва.
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
Правното
основание на иска е чл.422, ал.1 от ГПК.
По
делото не се спори, а това се установява и от представения по делото договор за
паричен заем №******сключен на *****.2018г. сключен между „*****“ ООД от една
страна като заемодател и С.П.Б. от друга страна като заемополучател. Съгласно
договора заемодателят предоставя на заемополучателят сума в размер от 700 лева,
като последният се задължава да върне предоставената му в заем сума при
следните условия : годишен процент на разходите на заема 49.45 %, лихвен процент на ден при отказ от договора –
0.11 % на ден, фиксиран годишен лихвен
процент – 40.29 %, дата на плащане – 2- ро число от месеца, срок на заема 9
месеца, брой погасителни вноски – 9 броя. В срок до три дни от датата на
сключване на договора, ответникът се е задължил да осигури обезпечение чрез
поръчителство или банкова гаранция, като при неизпълнение на това задължение
ответникът се е задължил да заплати неустойка. При забава в погасяването на
месечните вноски ответникът се е задължил да заплати и разноски по събирането
на вземането на кредитора, както и лихва за забава. Ответникът се е задължил да
заплати и такса за експресно разглеждане
на документи и отпускане на заем. Ответникът не оспори фактите изложени в
исковата молба относно сключването на договора и неговите клаузи, поради което
съдът приема, че действително между страните е бил сключен процесният договор
за заем.
С рамков
договор за прехвърляне на парични задължения
и приложение към него от *****.2016г. вземанията н. „*****“ ООД по
договора з.кредит са прехвърлени чрез цесия
н.„А.з.к.н.п.з.“***.
За
извършената цесия заемополучателят С.Б. е уведомен от цесионера „А.за к.на п.з.“***,
за което цедентът „*****“ ООД изрично го е упълномощил, чрез уведомлението
приложено към исковата молба, връчена с приложенията на длъжника – ответник на 13.03.2020г.
/в този смисъл Решение №123/24.06.2009г. по т.д. №12/2009г. II т.о. на ВКС, Решение №78/09.07.2014г.
постановено по т.д. №2352/2013г., II т.о. на
ВКС/.
Видно от приложеното частно гражданско дело
№****/2019 г. по описа на Районен съд – К., на основание чл.410 от ГПК съдът е
издал заповед за изпълнение №****/****.2019г
за изпълнение на парично задължение срещу длъжника С.П.Б., за сумите : 700 лева - главница, 122,69 лева- договорна лихва от 19.07.2018г. до
16.03.2019г., 330,75 лева - такса за експресно разглеждане на документи,
330,75 лева - неустойка за неизпълнение
на задължение, 245 лева - разходи за извънсъдебно събиране на задължението,
27,50 лева – законна лихва за забава от
20.07.2018г. до 30.08.2019г. ведно със законна лихва върху главницата считано
от 10.09.2019 г. до окончателно изплащане на вземането, както и сумата от
135,13 лева разноски по делото.
Заповедта за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5
от ГПК, поради което съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за
установяване на вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата
държавна такса.
По делото е
назначена и изслушана съдебно – счетоводна експертиза, която е депозирала
писмено заключение, което не е оспорено от страните и съдът възприема същото
като компетентно и добросъвестно изготвено. От същото се установява, че
размерът на задължението по договор за
паричен заем „********план“ №******от *****.2018г.
е 1 756.69 лева, формирано както
следва : главница 700 лева, договорна лихва 122.69 лева, 330.75 лева такса за
експресно разглеждане на документи, 330.75 лева неустойка за неизпълнение на
задължение, 245 лева разходи за събиране – такси, законна лихва 27.50 лева. Вещото лице сочи, че в хода на
управление на кредита кредитополучателя не е извършвал погасителни вноски, в
това число и частични, с които да погасява, натрупаните задължения по заема
При така
установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи :
Съдът
приема за установено, че между страните съществува облигационно отношение по
сключения договор за заем и последващото прехвърляне на вземането на новия
кредитор в лицето на ищеца. По делото не се опроверга факта, че процесният
договор е породил желаните правни последици, и по – конкретно, че
кредитополучателят е получил предоставената му в заем сума. Не се опроверга и
твърдението, че ответникът е неизправна страна по договора.
В
производството по чл. 422 ГПК ищецът следва да докаже факта, от
който произтича вземането му, а ответникът – възраженията си срещу вземането. В
случая, ищецът установява правопораждащия факт, от който произтича вземането
му. Ответникът не ангажира доказателства, че е изпълнил задължението си по
договора. По делото не се опроверга факта, че процесният договор е породил
желаните правни последици, и по – конкретно, че кредитополучателят е получил
предоставената му в заем сума.
По
делото липсват доказателства (тежестта на доказване е на ответника) за
заплащане на горепосочените главница и договорна лихва, поради което съдът
приема, че същите са дължими, както и че ответника дължи и обезщетение за
забава в плащането на главницата.
Ищецът
претендира в настоящото производство и неустойка в размер на 330.75 лева на
основание чл. 5 от договора за заем. Неустойката е за неизпълнение на договорно
задължение за предоставяне на обезпечение по договора. Предоставянето на
обезпечение е дейност, която предхожда сключването на договора. Ако
заемодателят прецени, че обезпечение е необходимо, то той следва да изисква
такова предварително или да не сключи договора за заем, а не да начислява
допълнителна неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на
обезпечение. Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е
свързано пряко с претърпени вреди, е типичен пример за неустойка, която излиза
извън присъщите си функции (обезпечителна, обезщетителна и санкционна) и цели
само и единствено постигане на неоснователно обогатяване, какъвто е настоящия
случай и съответно клаузата, с която е уговорена е нищожна, поради противоречие
с добрите нрави – чл. 26, ал. 1 ЗЗД (т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010
г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК, Р-74-2011, ІV г. о.; Р-88-2010 г., І
т. о.; Р-702-2008 г. ІІ т. о.). Допълнителен аргумент за нищожността на
клаузата, с която е уговорена тази неустойка може да бъде изведен и от Директива 2008/48/ЕО, доколкото в случая не е спорно, че
заемодателят "*****" ООД е финансова институция. От член 8, параграф
1 от Директивата в светлината на съображение 28 става ясно, че преди
сключването на договор за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на
кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение може
да включва да се направи справка в съответната база данни. В този смисъл в
съображение 26 се посочва, че в условията на разрастващ се кредитен пазар е
особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не
предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а
държавите членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на
такова поведение и да приложат необходимите средства за санкциониране на
кредиторите в случаите, в които те не процедират по този начин. Преддоговорното
задължение на кредитора да направи оценка на кредитоспособността на
кредитополучателя, доколкото цели да предпази потребителите от
свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, допринася за постигането на целта на Директива 2008/48/ЕО, която се състои, както става ясно от
съображения 7 и 9, в предвиждането в областта на потребителските кредити на
пълна и наложителна хармонизация в редица ключови области, която се приема като
необходима, за да се осигури на всички потребители в Съюза високо и равностойно
равнище на защита на техните интереси и за да се улесни изграждането на добре
функциониращ вътрешен пазар на потребителски кредити. В този смисъл и решение от 27.03.2014 г. по дело
C-565/12 на СЕС по
повод преюдициално запитване. Предвид това клауза, която предвижда, че се дължи
неустойка при неосигуряване на двама поръчители или банкова гаранция, е в пряко
противоречие с целта на Директивата. На практика такава клауза прехвърля риска
от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна
оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до
допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на длъжника
се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредита е отпуснат, като
ако не го направи, дългът му нараства, тоест опасността от свръхзадлъжнялост на
длъжника се увеличава. Целта е, ако има съмнение в платежоспособността на
длъжника, първо да се поиска обезпечение и след предоставянето му да се да
отпусне кредитът, която практика би съответствало на изискванията на
Директивата. Задължение за предварителна оценка на платежоспособността на
длъжника преди отпускане на кредита произтича и от разпоредбата на чл. 16 от Закона за потребителския
кредит. Съдът има
задължение да се придържа към Директивата при тълкуването на националния закон,
като той следва да се тълкува изцяло във връзка и с оглед целите на
директивата. Оттук следва недължимост на претендираното вземане за неустойка
поради нищожност на клаузата, с която е уговорена.
Нищожна
е и клаузата, с която се предвижда такса за извънсъдебно
събиране на просрочено задължение. Макар вземането да е наименувано
"такса", то срещу тази такса не се дължи никакво поведение. Макар в
исковата молба да е посочено, че тази такса се дължи за разноски за
напомнителни писма, електронни съобщения, телефонни разговори и посещения на
адрес, кредиторът не удостоверява реални разходи при начисляването на тази
такса, а тя се начислява като твърда сума за определен период от време, без да
е ясно дали са извършени конкретни действия за извънсъдебното
събиране на вземането. Тоест в случая е налице клауза за неустойка за забава.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК, при забава на потребителя кредиторът
има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.
Такова обезщетение за забава обаче вече има предвидено в договора и това е
лихвата за забава, за която съдът вече е издал заповед за изпълнение. По
изложените съображения процесната клауза преследва забранена от закона цел да
се присъди още едно обезщетение за забава. По тази причина тя влиза в пряко
противоречие с императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК и следва да се приеме за нищожна.
Тази наказателна клауза е и в пряко противоречие на забраната за неоснователно
обогатяване, като в същността си представлява неустойка, излизаща извън
присъщите й от закона функции, поради което се явява нищожна. Оттук следва
недължимост на претендираното вземане за такса разходи.
По
отношение на таксата за експресно разглеждане
и отпускане на кредит – съдът намира, че тази претендирана сума за експресно разглеждане на документи също не
се дължи от ответника. Клаузата в договора за заплащане на такса за експресно разглеждане на документи
противоречи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, забраняващ заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая
не е приложима нормата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, допускаща събиране от потребителя на
такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит, тъй като таксата е начислена след като кредитът е вече отпуснат и е
свързана с основното задължение на кредитора - предоставяне на заем, а
допълнителните услуги не трябва да са свързани с него. Освен това в
императивната норма на чл. 10а, ал. 2 ЗПК изрично е установено, че събирането
на такси и комисионни за дейности, свързани с управлението на кредита не е
допустимо да се изисква. Предвид твърденията на ищеца съдът установява, че към
момента на сключване на договора за кредит претендираната сума за експресно обслужване на кредита в размер
на 330.75 лева цели недължима облага на кредитора с оглед предоставената в заем
сума и се касае за неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП, следователно нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
Предвид
гореизложеното, съдът намира предявения установителен иск за основателен и
доказан и следва да бъде уважен в частта за претендираната главница, договорна
лихва и лихва за забава. В останалата част – за претендираната неустойка, такса
експресно разглеждане на документи и такси за извънсъдебно
събиране на вземането искът следва да бъде отхвърлен.
По
отношение на претендираните от ищеца разноски, съдът възприема следното :
В
разпоредбата на чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за съда да се
произнесе в тежест на кого възлага разноските.
Съгласно
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.дело № 4/2013 г.,
на Общото събрание на Гражданска и
Търговска колегии на ВКС на РБ, съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производства,
включително и когато не изменя разноските по издадена заповед за изпълнение.
Принудителното събиране на разноските се извършва, въз основа на издаден, след
влизане в сила на решението по установителния иск, изпълнителен лист по чл.404,
т.1 от ГПК от съда в исковото производство.
Съгласно
разпоредбата на 78, ал. 8 от ГПК, в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съобразно чл. 25, ал. 1 от НЗПП, за защита в заповедно производство
на юриста на дружеството следва да се присъждат от 50 до 150 лева, а за исков
процес - възнаграждението за юрисконсулт е от 100 до 300 лв. В случая,
производството не се отличава с правна и фактическа сложност, като определеното
в заповедното производство възнаграждение за юрисконсулт от 100 лева. е напълно
адекватно и съразмерно. В настоящото производство възнаграждението следва да
бъде определено към минималния размер – 100 лева, изхождайки от материалния
интерес, фактическата и правна сложност, и предприетите процесуални действия в
хода на производството.
Съдът намира
за основателно искането на ищеца за присъждане на разноски, съгласно чл.78,
ал.1 от ГПК. Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК
заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един
адвокат, ако е имало такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената
част от иска, както следва: в заповедното производство - в размер на 65.40 лева
представляващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и в
настоящото производство - в размер на 162.19 лева, представляващи държавна
такса, възнаграждение з.вещо лице и юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно
чл.80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на
съда списък на разноските най – късно до приключване на последното заседание в
съответната инстанция. В противен случай тя няма право до обжалва решението в
частта му за разноските. В настоящия случай ищецът е представил списък на
разноските.
Воден от
горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО н.
основание чл.422 от ГПК по отношение на С.П.Б., ЕГН **********, с адрес ***
съществуването н.вземането на „А.за к.на п.з.“ ЕООД със седалище и адрес на управление
***, представлявано от управителите И.Ц.К. и Я.Б.Я. за сумите : 700 лева
главница по договор за паричен заем „********план“ №******от *****.2018г., 122,69 лева договорна лихва от 19.07.2018г. до
16.03.2019г., 27,50 лева лихва з.забава от 20.07.2018г. до
30.08.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
10.09.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за което парично задължение е издадена заповед
№****/****.2019г. за изпълнение н.парично задължение по чл.410 от ГПК, по
частно гражданско дело №****/2019г. по описа на Районен съд – К..
ОТХВЪРЛЯ предявените „А.за к.на п.з.“ ЕООД със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителите И.Ц.К. и Я.Б.Я.
от против С.П.Б., ЕГН **********, с
адрес *** установителни искове за следните суми : 330,75 лева -
такса за експресно разглеждане на документи, 330,75 лева - неустойка за неизпълнение на
задължение, 245 лева - разходи з.извънсъдебно
събиране на задължението, з.което парично задължение е издаден.
заповед №****/****.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
по частно гражданско дело №****/2019г. по описа н.Районен съд – К., като
неоснователни.
ОСЪЖДА С.П.Б., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „А.за к.на п.з.“
ООД със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителите И..
Ц. К. и Я.Б.Я. сумата от 65.40
лева, представляващи
разноски по ч.гр.дело №****/2019г. по описа н.Районен съд – К..
ОСЪЖДА С.П.Б., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „А.за к.на п.з.“
ООД със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителите И.Ц.К.
и Я.Б.Я. сумата от 162.19
лева, представляващи
направени поделото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – С. с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия :