№ 455
гр. Велико Търново , 23.12.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесет и
трети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Съдия:Светослав Иванов
като разгледа докладваното от Светослав Иванов Въззивно частно
гражданско дело № 20204100500933 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 274 и сл. ГПК.
С определение № 1345/09.11.2020 г. по гр. д. № 1513/2020 г. на Горнооряховския
районен съд (ГОРС) е върната исковата молба на В. Б. Р., Р. Б. Р., М. Д. Д., Х. С. Ц., В. Ж.
Ц., С. Ж. Ц. и Д. С. У., действащи чрез адв. К. С., с която се иска да бъде установено, че те
са собственици на н. и., ниви в землището на гр. Лясковец, по отношение на Н. Т. Н., като
ответникът бъде осъден да им предаде владението на н. и. и да им заплати обезщетение от
550.34 лв. за ползването им за периода от стопанската 2015/2016 г. до стопанската 2019/2020
г. С това определение първоинстанционният съд е прекратил производството по гр. д. №
1513 по описа на същия съд за 2020 г.
Срещу този акт е постъпила частна жалба от ищците, в която се навежда основание
за неговата отмяна. Моли Великотърновския окръжен съд (ВТОС) да постанови
определение, с което да отмени обжалвания акт на ГОРС, и да постанови нов, с който да
върне делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
След като обсъди представените по делото доказателства, посредством
доказателствените средства, и взе предвид доводите и исканията на жалбоподателите,
Великотърновският окръжен съд намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Постъпилата частна жалба от В. Б. Р., Р. Б. Р., М. Д. Д., Х. С. Ц., В. Ж. Ц., С. Ж. Ц. и
Д. С. У. е надлежно администрирана и е редовна, съдържа законоустановените реквизити и
приложения по чл. 275, ал. 2, във вр. с чл. 260 и чл. 261 ГПК, подадена е в срока по чл. чл.
275, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна, притежаваща правен интерес, срещу
съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол по смисъла на 275, ал. 2, във вр. с чл. 130
ГПК, поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, обаче,
тя е неоснователна.
Производството пред ГОРС е образувано по искова молба (ИМ) на В. Б. Р., Р. Б. Р.,
1
М. Д. Д., Х. С. Ц., В. Ж. Ц., С. Ж. Ц. и Д. С. У., чрез адв. К. С., с която се иска по отношение
Н. Т. Н. да бъде установено, че ищците са собственици на процесните н. и. и ответникът да
бъде осъден да им предаде владението върху същите н. и. и да им плати обезщетение за
ползването им от стопанската 2015/2016 г. до стопанската 2019/2020 г. С разпореждане №
1457/07.10.2020 г. по гр. д. № 1513/2020 г. на ГОРС са дадени множество указания за
отстраняване на нередовности в ИМ, сред които е и това да се внесе държавна такса (ДТ) в
размер на 50 лв. На 19.10.2020 г. е постъпила молба от ищците за удължаване на срока по
чл. 63, ал. 1 ГПК, която молба първоинстанционния съд е уважил, удължавайки срока с една
седмица. На 26.10.2020 г. е подадена втора молба по чл. 63, ал. 1 ГПК с искане срокът да
бъде удължен с поне 10 дни, която районният съд вече е оставил без уважение, тъй като
причините, посочени в молбата, са били неотносими към случая. На 02.11.2020 г. е
постъпила трета молба по чл. 63, ал. 1 ГПК. На 09.11.2020 г. ИМ е била върната от районния
съд, тъй като указанията, дадени на ищците с разпореждане от 07.10.2020 г., не са били
отстранени в срок. Срещу това определение е подадена настоящата частна жалба, в която се
релевира единствено аргументът, че: „По делото има много неясноти, които по обективни
причини не можаха да бъдат отстранение в срок.“
Атакуваното определение на ГОРС е правилно затова, защото съгласно чл. 128, т. 2
ГПК, във вр. с чл. 129, ал. 1-3 ГПК прилагането на квитанция за платена ДТ е абсолютна
процесуална предпоставка за предявяването на ИМ. Липсата на доказателство за платена ДТ
пък се явява процесуална пречка за разглеждането на същата ИМ. При това законосъобразно
ГОРС е дал указания за отстраняването на тази редовност и – понеже ищците не са
приложили доказателства за платена ДТ по сметка на ГОРС, в т. ч. и в продължения срок по
чл. 63, ал. 1 ГПК, – правилно районният съд е оставил без разглеждане ИМ и е прекратил
производството, поради което обжалваното му определение следва да бъде потвърдено.
Оплакването, че по делото съществували „множество неясноти“ не би могло да обоснове
противен извод. Доколкото страните са били в невъзможност да заплатят ДТ, те са могли да
поискат да бъдат освободени от такава по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК; само че съдът не би
могъл служебно да ги направи това.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 278-279 ГПК, Великотърновският
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1345/09.11.2020 г. по гр. д. № 1513/2020 г. на
Горнооряховския районен съд.
Препис от определението да се връчи на В. Б. Р., Р. Б. Р., М. Д. Д., Х. С. Ц., В. Ж. Ц.,
С. Ж. Ц. и Д. С. У., действащи чрез адв. К. С., гр. Г.О., ул. „О.“ № ....
Определението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд (чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК) в едноседмичен срок (чл. 275, ал. 1 ГПК) от
получаването на съобщението при наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2
ГПК, посочени в изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, което трябва да бъде (при)подписано
от адвокат или юрисконсулт, освен ако страните притежават юридическа правоспособност,
за което следва да представят доказателства (чл. 284, ал. 2 ГПК).
2
Председател: _______________________
Член-съдия:
1._______________________
3