Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 21.04.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на осми
октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова
Силвия Тачева
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело
№13398 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващи от ГПК.
С решение №20217106 от 06.10.2020г.,
постановено по гр.дело №41809/2019г. по описа на СРС, ГО, 140 с-в, е признато
за установено, че Д. П. Ч. с ЕГН********** и В.О.Ч. с ЕГН********** дължат
солидарно на ищеца „А.з.с.н.в.“ЕАД с ЕИК*******, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, сумите: 2575,16лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение 30.01.2018г. до погасяването- непогасена
главница по договор за потребителски кредит №1730068/21.01.2015г., сключен
между „У.К.Ф.“ ЕАД като заемодател и Д. П. Ч. като заемополучател, а В.О.Ч.
като поръчител, и 50,01лв.- обезщетение за забава за периода от 01.02.2017г. до
30.01.2018г., които вземания са придобити от ищеца чрез договор за цесия от
18.10.2017г., като исковете са отхвърлени за главницата- за разликата над
2575,16лв. до пълния предявен размер от 3045,51 лв., а за мораторната лихва- за
разликата над 50,01 лв. до пълния предявен размер от 83,33 лв. Отхвърлени са исковете
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240,
ал. 2 ЗЗД, за установяване че ответниците дължат солидарно на ищеца сумата от 199,22лв.-
възнаградителна лихва за периода от 01.04.2017г. до 18.10.2017г. по същия договор
за потребителски кредит. Ответниците са
осъдени да заплатят на ищеца сумата от 1121,77лв.- разноски в исковото и
заповедното производство, съобразно уважената част от исковете.
Срещу така
постановеното решение, в частта с която искът за главницата е уважен над сумата
2383,39 лева, е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна
жалба от ответника В.О.Ч., чрез особения представител адв.В.В. от САК.
Жалбоподателят поддържа, че процесният договор за кредит е недействителен на
основание чл.10, ал.1 от ЗПК- размерът на шрифта е по-малък от 12. Твърди, че
дължимата сума след приспадане на заплатените вноски е в размер на 2383,39 лева
и само до този размер искът следва да бъде уважен. Моли решението на СРС да
бъде отменено в обжалваната част, а исковете над сумата от общо 2383,39 лева- отхвърлени.
Софийски градски съд, след като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните
жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на
императивни материални норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 от ГПК съдът препраща към подробните мотиви на първостепенния съд. Предвид
наведените във въззивната жалба доводи, съдът намира за необходимо да добави
следното:
Съгласно
Директива 2008/48/ЕО договорите за кредит се изготвят на хартиен или друг траен
носител, като договорът следва да съдържа цялата необходима информация по ясен
и кратък начин, за да може потребителят да се запознае с правата и задълженията
си. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва
в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин,
като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт-не по-малък от 12, в два екземпляра-по един за всяка от страните
по договора. При съпоставка на европейското с националното право се установява,
че българският законодател е предвидил допълнително изискване към договора за
потребителски кредит-всички елементи от договора да се представят с еднакъв по
вид, формат и размер шрифт, не по-малък от 12, като по този начин е въвел
изискване, различно от предвиденото в Директива 2008/48/ЕО, която съдържа
хармонизирани разпоредби в тази област. Това допълнително изискване е свързано
със сериозна санкция за кредитодателя, който не го е спазил- той губи правото да получи лихви и разноски по
кредита. Настоящият състав счита, че тази санкция не отговаря на изискването за
пропорционалност. Неспазването на изискването за размер на шрифта не следва
механично и във всички случаи да пречи на потребителя да прецени обхвата на
своето задължение, доколкото видът и размерът на шрифта позволяват прочитането
на съдържанието на документа, което позволява на потребителя да прецени обхвата
на своето задължение. В случая договорът е сключен по ясен и разбираем начин,
като клаузите му изпълняват изискванията за минимално необходимото съдържание
на договора по чл.11 ЗПК, поради което съдът приема, че договорът е
действителен, а санкцията по чл. 22 ЗПК, приложена само на основание размер на
шрифта, би била непропорционално тежка.
Ето защо въззивната жалба следва да бъде
оставена без уважение, а решението на СРС– потвърдено.
Предвид изложените съображения,
съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20217106 от 06.10.2020г.,
постановено по гр.дело №41809/2019г. по описа на СРС, ГО, 140 с-в в обжалваната част.
Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1/ 2/