№ 513
гр. К., 03.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20245510100921 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано от М. С. З. с ЕГН ********** с
постоянен адрес гр. К., ул. ****************, чрез пълномощника си,
Еднолично адвокатско дружество „Д. М." вписано в регистър БУЛСТАТ под №
********, представлявано от Д. М. М. – управител срещу „********” ЕАД е
ЕИК **********, със седалище и адрес па управление: гр. ************,
представлявано от Я.С.Я.
Цена на иска: 1272,88 лв.
Правно основание: чл. 26 ЗПК, вр. чл. 55, ал. 1 ЗЗД
Ищцата чрез процесуалния си представител сочи, че на ******** г.
между нея ми и „********“ ЕАД, чрез „********“ ООД, бил сключен договор
за потребителски кредит от разстояние № ********. Страните се договорили
отпуснатият заем да бъде в размер на 1300 лева, а размерът на погасителния
план - 36 седмични вноски. Размер на годишната лихва - 40,00%, а размерът
на годишния процент па разходите - 49,12%, а размерът на общата сума, която
следвало да върне М. З. - 1493,28 лева.
В чл. 5 от процесния договор било уговорено, че страните се съгласяват
договорът за заем да бъде обезпечен с гарант - отговарящ на условията,
посочени в ОУ доход или банкова гаранция в полза па институцията,
отпуснала кредита. В чл. 5, ал. 2 страните се уговорили, че в случай на
неизпълнение на задължението си по договора, заемателят дължи на
заемодателя неустойка, която да се заплаща от заемателя разсрочено, заедно
с всяка от погасителните вноски. Била начислена неустойка в общ размер па
1050,48 лева, тъй като не е представила в срок надлежни поръчители или друг
вид обезпечение, посочени в процесния договор, като общата сума, която
следвало да върне била 2543,76 лева.
1
М. З. погасила сумата по сключения договор, като за срока на договора
заплатила по сметка па дружеството изцяло сумата по договора, включително
и неустойката.
Счита, че процесният договор е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр.
чл. 22 от ЗПК, тъй като не била спазена предвидената от закона форма.
Счита, че Договорът за потребителски кредит е нищожен на основание
чл. 11, ал. 1, т. 10 ВР. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент
от неговото съдържание, а именно годишният процент па разходите /ГПР/ по
кредита. В нарушение на императивните правила, в договора за потребителски
кредит ГПР бил посочен единствено като процент, но без изрично да са
описани и основните данни, които са послужили за неговото изчисляване.
Счита, че в договора за потребителски кредит е налице грешно посочен
размер на ГПР, а действителният такъв бил в размер многократно над
допустимия чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Моли съда да постанови решение, с което:
1. Да приеме, че са налице пороци, обуславящи нищожността на
договор за потребителски кредит № ********, сключен между ищцата и
„********” ЕАД, е ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.
****************, представлявано от Я.С.Я., на основание чл. 22 ЗПК във вр.
е чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК., евентуално па основание чл.26, ал.1 ЗЗД, ВР. чл. 22,
ВР. е чл.11, чл. 19 ЗПК, чиято недействителност моли съда да бъде
прогласена.
2. В условията па евентуалност, в случай, че съдът отхвърли
първоначалния иск, моли съда да провъзгласи недействителността на
клаузата, предвидена в чл. 5, ал. 2 от Договор за паричен заем № ********,
сключен между ищцата и „********” ЕАД, е ЕИК **********, със седалище
и адрес на управление: гр. ****************, представлявано от Я.С.Я.,
предвиждаща заплащането на неустойка, като нищожна па основание чл.26,
ал.1 ЗЗД, ВР. чл. 22, ВР. е чл.11, чл. 19 ЗПК., както и по чл. 143, ал.1 от 3311,
чиято валидност моли съда да бъде прогласена.
3. Да осъди на основание чл. 23 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 55, ал. 1,
предл. от ЗЗД ответникът „********” ЕАД, е ЕИК **********, със седалище
и адрес па управление: гр. ****************, представлявано от Я.С.Я., да
заплати на М. С. З. е ЕГН **********, сумата в размер па 1272,88 лв.,
представляваща недължимо платени суми по потребителски кредит №
********, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата па
депозиране па настоящата искова молба до окончателното й изплащане;
Претендира за разноски по делото.
На основание чл. 127, ал. 4 от ГПК указва банкова сметка на ищеца:
IBAN *****************
Съдът е издал 2 броя съдебни удостоверения на ищеца.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответното
дружество чрез процесуалния му представител.
Оспорва изцяло предявения иск, като счита същия за неоснователен,
2
поради което моли съда да го отхвърлите
Сочи, че на ******** г. бил сключен Договор за потребителски кредит
№ ******** (за краткост „Договора“) между „********“ ЕOOД, с ЕИК
******** – в качеството на кредитор, и М. С. З., ЕГН ********** – в
качеството на кредитополучател.
Страните постигнали споразумение „********“ ЕOOД да предостави
потребителски кредит в размер на 1300 лева, а кредитополучателят се
задължил да погасява кредита на месечни погасителни вноски в съответствие
с чл. 8 от Договора. Бил определен крайният срок за погасяване на кредита –
25.05.2020 г. Кредитополучателят изцяло усвоил отпуснатия кредит.
Твърди, че изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК били спазени, като
договорът бил сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и
разбираем начин, като всички елементи на договора се представили с еднакъв
по вид, формат и размер шрифт - не по[1]малък от 12, в два екземпляра - по
един за всяка от страните по договора.
Сочи, че видно от таблицата, поместена на страници 1 и 2 от Договора,
можело да се установи, че има поле, посочващо годишния процент на
разходите (ГПР), който е в размер на 49.12 %. Същият включвал главницата и
лихвата по договора, като е посочено, че лихвеният процент е в размер на
40.00 %, при главница в размер на 1300 лв., дължима за 36 броя погасителни
вноски. В процесния договор бил посочен самият ГПР, а не математическата
формула за изчисляването му, което водило до извода, че съгласно чл. 11, ал. 1,
т. 10 от ЗПК Договорът съдържал ГПР по кредита и не можело да бъде
обоснована недействителност съгласно чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК.
Несъстоятелни били твърденията на ищеца за грешно посочване на ГПР
в договора. В случая по договора ГПР бил 49.12 % и не надвишавал
петкратния размер на законната лихва от 50%, било спазено изискването на
чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК. Ясно и изчерпателно били посочени компонентите,
които са включени при определянето на ГПР.
Сочи, че неоснователен бил довода на ищеца, че неустойката, начислена
за неосигурено обезпечение на кредита следвало да се включи в размера на
ГПР. В случая било налице предвидено обезщетение за неизпълнение на
акцесорно задължение, което по дефиниция не попадало в общите разходи и от
там не можело да се вземе предвид при изчисляване на ГПР, затова
неустойката не се включвала в размера на ГПР - аргумент чл. 19, ал. 3 ЗПК.
Сочи, че ищецът направил искане за връщане на сумата в размер на
1272,88 лв., представляваща недължимо платени суми по потребителски
кредит № ********. По делото не били ангажирани каквито и да било
доказателства за извършени плащания по договора от страна на ищеца.
Сумата не била конкретизирана по пера и не било посочено каква част от
сумите по договора са погасени и в каква последователност, а
доказателствената тежест за това лежи върху ищеца.
Моли съда да отхвърлите изцяло предявения от страна на М. С. З., ЕГН
**********, иск като неоснователен и недоказан. Претендира за разноски по
делото.
3
В проведеното открито с.з. по делото на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК
съдът е допуснал изменение на предявения от М. С. З., ЕГН **********, с
адрес: град К., улица „******************* иск с правно основание чл. 55
ЗЗД против „********” ЕАД е ЕИК **********, със седалище и адрес па
управление: гр. ************, представлявано от Я.С.Я., като същият се
счита за предявен за сумата от 1079,95 лева.
От събраните по делото писмени доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:
На ******** г. М. С. З., ЕГН ********** е сключила договор за
потребителски кредит № ******** /********/ с „********“ ООД чрез
„********“ ООД при следните условия, записани в договора преди чл.1 от
съдържанието на същия, а именно: 1300,00 лв. общ размер на кредита; лихвен
процент 40%; такса просрочие за всеки ден просрочие 0,5 %; 36 броя
седмични погасителни вноски; седмична погасителна вноска в размер на 70,66
лв., обща стойност на плащанията 2543,76 лв.; 49,12% ГПР; 1050,48 лв.
неустойка.
Видно от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза - общата
сума, която потребителят е изплатил на ответното дружество по Договор за
паричен заем № ******** е 2572,88 лева. Вноските са погасили следните
компоненти - главница, лихва, неустойка и такса забава, като погасената
главница е в размер на 1300,00 лева; погасена лихва - 192,93 лева; погасена
неустойка - 1050,48 лева, такса за забава - 29,47 лева, общият размер на
извършените плащания е 2572,88 лева.
Вещото лице сочи, че ако при изчисляването на ГПР по Договор за
паричен заем № ********, се изпълнят изискванията на поставената задача, а
именно при изчисляването му да се вземе предвид общо дължимата сума, вкл.
възнаграждението за „неизпълнение на задължението по чл.5, ал.2“
(главница - 1300,00 лв., сума за възнаградителна лихва - 192,93 лв.,
възнаграждение за неизпълнение на задължението си по чл.5, ал.2,
кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 1050,48 лева и
такса във връзка с направени от кредитодателя разходи за събиране на
вземането- 29,47 лева) и срок на кредита - 36 седмични вноски, изчисления
ГПР е в размер на 224,46 процента.
Както се вижда от приложения към договора седмичен погасителен план
******** по кредит 0******** – датата на първата вноска е 23.09.2019г.,
размер на седмичната вноска е 41,48лв., неустойка 29,18 лв. В полето ден и
час на плащане е записано „седмична вноска 70,66 лв.“
Съгласно чл.5, ал.1 от договора, находящ се в раздел „Обезпечаване на
заема“ като обезпечение на заема кредитора предоставя възможност на
кредитополучателя доброволно да издаде в полза на кредитора запис на
заповед за общия размер на кредита, а съгласно ал.2 от същия член –
кредитополучателят се задължава в срок от 3 дни считано от датата на
сключване на договора да предостави на кредитора, освен записа на заповед за
общия размер на кредита и едно от следните обезпечения: 1/две физически
лица – поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да
представи служебна бележка от работодател за размер на трудовото
4
възнаграждение, като нетния размер на осигурителния му доход да е в размер
над 1000 лв.; да работи на безсрочен трудов договор, да не е заемател или
поръчител по друг договор за заем сключен с „********“ ООД, да няма
неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към
други банки и финансови институции или ако има кредитната му история в
ЦРК към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен“,
да подпише договор за поръчителство; 2/ Банкова гаранция с бенефициер -
Кредитополучателят за сумата „Обща стойност на плащанията“ със срок на
валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по
настоящия договор. При неизпълнение на задължението си по чл.5, ал.2 от
договора кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на
1050,48 лв. като неустойката се заплаща заедно с всяка една от погасителните
вноски или по още 29,18 лв. седмично.
От така приетите факти и обстоятелства по делото, съдът прави
следните изводи:
По делото не е спорно, че между ищеца и ответника „********“ ЕАД
на ******** година е сключен Договор № ******** за предоставяне на
потребителски кредит. По силата на този договор на ищеца е предоставена в
заем сумата от 1300,00 лева със срок на издължаване 36 бр.месечни
погасителни вноски, всяка по 70,66 лева, при ЛП по кредита – 40,00%, ГПР –
49,12 % и лихва съгласно Общите условия - 20,28% и ГПР 49,85 %.
Сключеният между страните договор попада под правната
регламентация на Закона за потребителския кредит, в който е посочено
изчерпателно какво следва да е съдържанието му.
В случая договорът не отговаря на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съгласно
който договорът за потребителски кредит съдържа, "годишният процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин".
Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на
кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и
възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на
това изискване дава информация на потребителя как е образуван размерът на
ГПР, респ. цялата дължима сума по договора. В договора за кредит е посочен
размерът на отпуснатия кредит – 1300,00 лева; лихва – 40,00 % и ГПР 49,12
%.
Видно от изготвената по делото съдебно счетоводна експертиза сумата в
размер на 1050,48 – начислена неустойка съгласно чл. 5, ал. 2 и 3 от Договор за
кредит № ******** не е включена в ГПР. Видно от заключението на вещото
лице при изчисляването на ГПР по Договор за паричен заем № ********, при
изчисляването му ако се вземе предвид общо дължимата сума, вкл.
възнаграждението за „неизпълнение на задължението по чл.5, ал.2“,
изчисленият ГПР е в размер на 224,46 процента.
Неравноправна клауза в потребителски договор е налице при наличието
на общата предпоставка по чл.143, ал. 3. (чл.3, пар.1 от Директива 93/13/Е) –
5
уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца/доставчика и потребителя. С нея изцяло се
дерогира целта, предназначението и смисъла на съглашението за даване и
получаване на парични средства в заем и се превръща необходимостта от
парични средства на потребителя в средство за получаване на неоснователни
и забранени със закон облаги за кредитора.
Годишният процент на разходите по кредита, изразяващ общите разходи
по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за 4 сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит има определен от
чл.19, ал.4 от ЗПК максимален размер,който не може да бъде надвишаван. Тъй
като ЗПК казва, че не са част от разходите формиращи ГПР задълженията,
които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по
договора за потребителски кредит, ответникът чрез нормата на чл.5, ал.2 и 3
от договора възнамерява да заобиколи законовата забрана включвайки в
договора „задължение“, което и кредитора и кредитополучателя нямат и не са
имали намерение да изпълнят/получат изпълнение. Това обстоятелство е
видно от съдържанието на самия договор – преди да е уговорен предметът на
самия договор за кредит е уговорено плащането на „неустойка“, правото,
респ. задължението, за която ще възникне юридически три дни след
подписването на договора ако не бъдат изпълнени посочените в чл. 5, ал.2
условия.
Ответникът няма право на неустойка за неизпълнение на свое собствено
задължение – да оцени платежоспособността на кредитополучателя и да
отпусне кредит само при обезпечена такава. Сумата 1050,48 лв. по чл.5, ал.3
от договора е цена, която кредитополучателят трябва да плати за това, че
кредиторът се е самоосвободил от своето собствено, вменено му от целта и
предназначението на взаимоотношението „договор за кредит“ задължение да
извърши преценка на платежоспособността на потребителя. Кредиторът няма
право на неустойка за това, че е прехвърлил риска и отговорността, които са
негови по естеството на правоотношението изцяло върху потребителя. Такова
поведение е недобросъвестно, противоречи на добрите нрави, заобикаля
закона.
Клаузата на чл.5, ал.2 и ал.3 от договора не е индивидуално уговорена и
се явява нищожна смисъла на чл. 146 от ЗЗП.
Тази сума следва да бъде включена в ГПР, тъй като е разход във връзка с
предоставяне на кредита по см. на чл.19, ал.1 ЗПК.
С оглед това, настоящият състав на съда намира, че при сключването на
процесния договор за потребителски кредит и чрез предвиждане на вноски за
гаранция по договор за поръчителство, което е свързано с допълнителни
разходи за потребителя за заплащането й, е заобиколена императивната
разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на
годишния процент на разходите по кредита.
Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК в договора за потребителски кредит
следва да се посочи годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
6
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, а чл.22 от ЗПК сочи, че договорът за потребителски кредит е
недействителен, ако в него не е описан годишния процент на разходите.
Относно сумата в размер на 29,47 лева – в с.з. вещото лице уточни, че
същата представлява законна лихва за забава.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че договорът за потребителски
кредит, сключен между страните, се явява недействителен на основание чл.
22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и и 11 ЗПК и не поражда целените правни последици.
С оглед основателността на главния иск, съдът не дължи произнасяне по
този, предявен при условията на евентуалност.
Относно предявения иск с правно основание - чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД –
съдът да осъди „********“ ЕАД, да заплати на М. С. З. сумата в размер
1079,95 лева, представляваща сбор от платени без основание 1050,48 лева
неустойка и 29,47 лева лихва за забава по Договор за потребителски кредит №
******** от ******** г. е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Относно разноските в производството:
Разноските на ищцата по делото възлизат на 100 лв. за платена държавна
такса; 10,00 лв. съдебни удостоверения и 531,81 лв. за съдебно-счетоводна
експертиза. Ищцата е представлявана от Еднолично адвокатско дружество „Д.
М.", вписано в регистър БУЛСТАТ под № ********, представлявано от Д. М.
М.. Представени са пълномощно и Договор за правна защита и и съдействие
за оказване на правна защита и съдействие на ищцата пред всички съдебни
инстанции по всеки един от предявените искове при възнаграждение платимо
при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Представен е списък на разноските.
Адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на
материално затруднени лица и, ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение определен от съда в размер не по-нисък от предвидения в
наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА като осъжда другата страна да го заплати.
Ответникът следва да заплати на ищцата направените от нея разноски в
размер на 641,81 лв. Ответникът следва да заплати на пълномощника на
ищцата сумата 960,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Договор за предоставяне на
потребителски кредит № ******** от ******** г., сключен между М. С. З. с
ЕГН ********** с постоянен адрес гр. К., ул. ****************, чрез
пълномощника си Еднолично адвокатско дружество „Д. М.", вписано в
регистър БУЛСТАТ под № ********, представлявано от Д. М. М. – и
„********” ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес па управление: гр.
************, представлявано от Я.С.Я., поради противоречие със закона, на
осн. чл. 26, ал.1 ЗЗД, във вр. чл. 19 ЗПК, във вр. с чл. 22 от ЗПК.
7
ОСЪЖДА „********“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес па
управление: гр. ************, представлявано от Я.С.Я. да заплати на М. С.
З. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр. К., ул. **************** сумата
1079,95 лева, сума платена без основание по Договор за потребителски
кредит № ******** от ******** г.
ОСЪЖДА „********“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр. ************, представлявано от Я.С.Я. да заплати на М. С.
З. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр. К., ул. **************** сумата
641,81 лв., представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА „********“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес па
управление: гр. ************, представлявано от Я.С.Я. да заплати на
Еднолично адвокатско дружество „Д. М.", вписано в регистър БУЛСТАТ под
№ ********, представлявано от Д. М. М. адвокатско възнаграждение в размер
на 960,00 лева на осн. чл. 38,ал.1 т.2 от ЗАдв. във вр. с чл. 2,ал. 2 и ал. 5 и
чл.7,ал.2,т.1 от НМРАВ.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му
пред ОКРЪЖЕН СЪД – С.З..
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
8