Решение по дело №2597/2020 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 574
Дата: 27 септември 2021 г.
Съдия: Николай Метанов
Дело: 20201001002597
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 9 декември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 574
гр. София , 08.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично
заседание на петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Анелия Цанова
Членове:Христо Лазаров

Николай Ст. Метанов
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Николай Ст. Метанов Въззивно търговско
дело № 20201001002597 по описа за 2020 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 628 от 21.02.2019г. по описа на
Окръжен съд – Благоевград, подадена от А. К. К., ЕГН **********,
срещу решение № 434 от 29.01.2019г., постановено по т.д.№120/2017г. по описа
на Окръжен съд – Благоевград, с което е отхвърлен предявеният иск от А. К. К., ЕГН
**********, с адрес: гр.***, ж.к.„***“, бл.**, вх.*, ап.*, срещу „Пеллегуд“ ЕООД, ЕИК
*********, с. Крупник, общ. Симитли, обл.Благоевград, за заплащане на сумата от
100 000 лв., представляваща равностойността на притежавания от А. К. К. дружествен дял
от капитала на ответното дружество, дължима поради прекратяване на членственото й
правоотношение в хипотезата на чл.125, ал.2 ТЗ, към 09.08.2017г., и А. К. К., ЕГН
**********, е осъдена да заплати на „Пеллегуд“ ЕООД, ЕИК *********, с.
Крупник, общ. Симитли, обл. Благоевград, сумата от 300.00 лв. -
представляваща сторени разноски за вещо лице.
Жалбоподателката твърди неправилност на обжалваното решение,
поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила,
противоречие на формулираните от съда изводи на материалния закон, и необоснованост, по
подробно изложени съображения, като иска същото да бъда отменено и да бъде постановено
решение, с което да бъде уважен предявеният иск, като основателен и доказан.
1
В срока за отговор по чл.263, ал.1 ГПК „ПЕЛЛЕГУД“ ЕООД, ЕИК *********,
не е представило отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание процесуалният
ответник на дружеството оспорва въззивната жалба, като неоснователна, и излага
съображения за правилност на обжалваното решение. Заявява изрично, че не претендира
разноски.
Софийският апелативен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Окръжен съд – Благоевград е сезиран с искова молба вх. № 3308 от 25.09.2017г. по
описа на съда, подадена от А. К. К., ЕГН **********, срещу „Пеллегуд“
ЕООД, ЕИК *********, с която е предявен иск с правно основание чл.125, ал.3 ТЗ за
сумата от 100 000 лв., представляваща собствената на ищцата част от дружествения капитал.
Ищцата е основала иска си на твърдения за регистриране на ответното дружество
през месец март 2012г. с Д. Й. П., Н. П. П. и А. Н. М.- граждани на република Гърция. През
годините съдружниците правили всичко възможно за да я изключат от дружеството, което
намерило израз в решение на извънредно общо събрание на дружеството, проведено на
11.09.2013г. С Решение на Апелативен съд - гр.София от 11.05.2015 г.
по т.д.№3450 от 2014г. е отменено това решение на ОС на дружеството и е възстановено
качество й на съдружник. Решила да упражни правата си по чл.125, ал.2 ТЗ и
отправила писмено предизвестие за прекратяване на участието си в дружеството, връчено
чрез нотариус К. М., с peг. №*** в peг. на НК на 09.05.2017г., като е
получено от А. Н. М. - управител в търговското дружество. В дружественият договор на
дружеството не е посочен срок, който е по - дълъг от посочения тримесечен такъв в чл.125,
ал.2 ТЗ, след изтичането на който се счита, че участието в дружеството на съдружника е
прекратено. Вписването на това обстоятелство в търговския регистър не е част
от фактическия състав на прекратяването на членството. Самото прекратяване настъпва ipso
jure, като единствените необходими предпоставки, за да се завърши този фактически състав
са връчването на заявлението и изтичането на законоустановения тримесечен срок, от което
следва, че от 05.08.2017г. не е член на дружеството.
Твърди, че имуществените отношения между нея и дружеството следва да се уредят
съобразно със счетоводния баланс на дружеството към 31.08.2017г.
Счита, че ответното дружество е действително работещо и с оглед
първоначалната вноска в дружеството, която направила през 2012 г. в размер на 250 000
евро, следва да й заплати сума, равняваща се на 25 % от чистата стойност на активите по
баланса.
Ответникът „Пеллегуд“ ЕООД, ЕИК *********, е оспорил предявеният иск,
като неоснователен. Не оспорва твърдението, че ищцата е прекратила членствените
си правоотношения с „Пеллегуд“ ЕООД. Оспорва твърдението на ищцата, че е направила
първоначална вноска в дружеството, през 2012г. в размер на 250 000 евро.
2
Оспорва твърдението, че на ищцата следва да се заплати сумата в размер на 100
000 лв., представляваща нейна част от дружествения капитал на „Пеллегуд“ ЕООД.
Съгласно изготвения счетоводен баланс към 31.08.2017г. стойността на активите е
по - ниска от пасивите, поради което на ищцата не следва да се заплаща сума
представляваща равностойността на дружествения й дял, към момента на прекратяването на
дружествените и правоотношения с „Пеллегуд“ ЕООД.
С обжалваното решение първоинстанционният съд, след като е описал събраните по
делото доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка, след
съвкупен анализ на събраните по делото доказателства е приел за неоснователен иска по
чл.125, ал.3 ТЗ, по следните съображения:
Членственото правоотношение на ищцата с ответното дружество е прекратено на
09.08.2017г. при хипотезата на чл.125, ал. 2 ТЗ. Към този момент ищцата притежава 1 дял на
стойност 5 001,00 лв. /25 % от капитала/.
С чл.125, ал.3 ТЗ законодателят императивно е определил конкретния момент, към
който следва да се изготви счетоводен баланс на дружеството, служещ за база на уреждане
на имуществените отношения на съдружник при прекратяване на членството му в
дружеството. Законът не допуска изчисляването на размера на дружествения дял да става на
база пазарна цена на активите, което е допустимо само в случай на ликвидация на
дружеството, когато наличните активи ще бъдат осребрени по тяхната пазарна стойност и на
всеки съдружник ще се изплати съответстващия му се ликвидационен дял, за което обаче е
необходимо прекратяване на дружеството /чл.266, ал.1 ТЗ/. При работещо предприятие,
каквото е ответното дружество, е недопустимо извършването на осребряване на
имуществото на дружеството по пазарни цени за удовлетворяване на съдружник с
прекратени членствени права, като дружественият дял е различен от ликвидационния такъв,
и за да се определи стойността на дяловете на прекратилия участието си съдружник, следва
от активите по съответния счетоводен баланс да се вземе стойността на дълготрайните
материални активи на дружеството, на нематериалните активи и на краткосрочните
материални активи, а от пасива - задълженията на дружество, т.е. без да се включват
собствения капитал, резервите и финансовите резултати и при съпоставяне на тези две
величини, в случай че сумата на активите е по-висока от сумата на задълженията, се
получава условно наречен чист актив, стойността на който следва да се раздели на броя на
дяловете, формиращи капитала на ответното дружество, като паричната равностойност на
дяловете на прекратилия участието си съдружник, се равнява на произведението от броя на
притежаваните от него дялове и определената стойност на един дружествен дял.
Сумата на актива и сумата на пасива като част от счетоводния баланс са по
дефиниция равни величини, като собственият капитал, резервите и финансовите резултати
съставляват част от пасива, съответно разликата между стойността на активите и пасивите,
когато е положителна величина, математически представлява именно собственият капитал
на търговеца /сбор от основния капитал, резервите и финансовите резултати/, това е
3
и базата, въз основа на която се изчислява стойността на дружествения дял на изключения
съдружник. Изплащане на равностойност на дружествения дял се извършва,
когато сумата на активите превишава сумата на тази част от пасива, която се включва при
формирането на капитала към момента на прекратяване на участието.
Видно от заключението на експертизата, дружеството е декапитализирано към
31.08.2017г. и не се дължи изплащане на ищеца равностойността на дружествения му дял,
претендиран в размер на 100 000 лв., поради което съдът е отхвърлил иска,
като неоснователен.
С решение №1615 от 02.07.2019г., постановено по т.д.№ 2325/2019г. на
Софийски апелативен съд, е потвърдено решение № 434 от 29.01.2019г., постановено
по т.д. № 120/2017г. по описа на Окръжен съд – Благоевград.
С решение №160 от 03.12.2020г., постановено по т.д. № 2634/ 2019г. на
Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, е отменено решение
№ 1615 от 02.07.2019г. по т.д.№ 2325/2019г. на Апелативен съд –София, Търговска
колегия, 11 състав.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Страните не спорят по фактите установени от първоинстанционния съд в
обжалваното решение, а по направените от съда правни изводи, въз основа на анализа на
събраните по делото доказателства, поради което относно правилно установената
фактическа обстановка по правния спор между страните настоящият въззивен състав
препраща към мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл.272 ГПК.
В настоящето въззивно производство, съобразно указанията в отменителното
решение на ВКС, са събрани доказателства, както следва:
1. Писмени доказателства - протокол от 01.07.2012г. на УС на дружеството; протокол
от 18.08.2012г. на УС на дружеството; протокол от 17.08.2012г. на УС на дружеството;
протокол от 17.10.2012г. на УС на дружеството; Предварителен договор за
покупко - продажба на недвижим имот; Договор за гаранция от 22.03.2012г.
2. Съдебно-счетоводна експертиза, която е дала следното заключение:
Описаните Протоколи от 01.07.2012 г., 17.08.2012г., и 27.03.2012 г. не са счетоводни
документи, не са носители на счетоводна информация, не могат да се ползват като
основание за счетоводни записвания и съставяне на счетоводен баланс;
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 45, том I,
peг. № 808, дело № 45 от 30.03.2012г., „Пеллегуд" ООД е придобило от „Джи
4
Пи Дистилърдс“ ООД недвижими имоти, находящи се в с. Крупник, общ. Симитли, както
следва: - имот с № 028119 с площ от 6 128 кв.м.; масивни сгради в този имот: цех за
производство на високоалкохолни дестилати и спирт със застроена площ 1 468 кв.м.;
котелно със застроена площ 142 кв.м.; контролно-пропускателен пункт с площ от 20 кв.м.;
трафопост със застроена площ 16 кв.м. Продажната цена на имота е 128 000 лв. без ДДС.
Сумата е преведена от купувача на продавача в деня на подписване на договора по банков
път.
На „Пеллегуд“ ООД е издадена фактура № **********/30.03.2012г., с основание за
издаването „Недвижими имоти съгласно н.а. № 45, том I, рег. № 808, дело № 45 от 2012 г. от
на недвижимия имот от „Джи Пи Дистилърдс“ ООД.
Данъчната основа на недвижимите имоти е 131 362,00лв.; начислен ДДС -
26 272,40лв., при което общата стойност възлиза на 154 272,40 лв.
Фактурата е осчетоводена в счетоводството на „Пеллегуд“ ООД както следва:
- с общата стойност е кредитирана сметка 401 „Доставчици", аналитично „Джи Пи
Дистилърдс“ ООД със сумата 154 272,40 лв.;
- с данъчната основа са дебитирани следните счетоводни сметки:
- с/ка 201 „Земи, гори и трайни насаждения“ със сумата 24 224,00 лв.;
- с/ка 203/1 „Сгради – цех“ със сумата 95 552,00 лв.;
- с/ка 203/2 „Сгради КПП“ със сумата 1302,00 лв.;
- с/ка 204/1 „Машини, съоръжения и оборудване – котелно“ със сумата 9 243,00 лв.;
2041/2 „Машини, съоръжения и оборудване - трафопост" със сумата 1 041,00 лв.;
Или общо данъчна основа за недвижимите имоти - 131 362,00 лв.
с начисления ДДС е дебитирана с/ка 4531 „Начислен данък при покупките“ - 26
272,40 лв.
Закупените недвижими имоти от „Пеллегуд“ ООД са осчетоводени по издадената му
фактура, респ. са отразени в междинния счетоводен баланс към 31.08.2017г.
Разработване на вариант на нов междинен счетоводен баланс към тази дата не се
налага.
Всички изводи по експертизата са извършени на основата на междинния счетоводен
баланс към 31.08.2017г.
5
Стойността на чистите активи на „Пеллегуд“ ООД към 31.08.2017г. е минус
72 хил. лв.
Дружеството е декапитализирано.
При тези данни, на А.К. не може да се определи сума за дружествен дял към
31.08.2017г.
От проверените счетоводни документи, за периода от регистриране на дружеството
до 31.08.2017г., счетоводството на „Пеллегуд“ ЕООД е водено редовно при спазване
изискванията на Закона за счетоводството и Счетоводните стандарти.
От счетоводството на „Пеллегуд“ ЕООД не са предоставили първични счетоводни
документи, съставени на основание на цитираните протоколи за внесени суми от
А.К..
А.К. е внесла по сметките на „Пеллегуд“ ЕООД:
- дружествен дял по записания капитал - 5 001 лева;
- по левовата сметка - 13 919,25 лева.
2. А.К. е изтеглила суми в брой от сметката на Дружеството:
- 9 200 лева;
- 2 000 евро.
От счетоводството на дружеството не се предоставили приходни касови ордери от
цитираните дати на транзакции за посочените суми, от които да е видно, че сумите са
заприходени по сметка 501 „Каса в левове“. В оборотната ведомост не участва с/ка „Каса в
евро“.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК,
след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното
решение, обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съобразно посочените от жалбоподателят основания за неправилност на
първоинстанционния акт, прие следното:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срок по чл.259, ал.1 ГПК от
легитимирана страна в процеса, имаща правен интерес от обжалване, и е насочена срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт.
Първоинстанционното решение, като постановено от законен съдебен състав, в изискващата
се от закона писмена форма, в рамките на правораздавателни правомощия на съда и
съобразено с твърденията на ищеца в исковата му молба относно обстоятелствата, на които
6
се основава иска, и търсената с иска защита, е валидно и допустимо.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.
Настоящият състав на съда споделя правните изводи на първоинстанционния съд, и
на основание чл.272 ГПК, препраща към мотивите на обжалваното решение.
Предвид възраженията във въззивната жалба следва да се има в предвид
следното:
Не се спори, а и се установява от представените по делото доказателства: че ищцата е
била съдружник в ответното дружество, като е притежала 25 % от капитала на дружеството -
1 дружествен дял на стойност 5 001лв., но е прекратила членството си в същото по реда на
чл.125, ал.2 ТЗ, считано от 09.08.2017г. /заявление от 20.04.2017г. от ищцата по
чл.125, ал.2 ТЗ, връчено на 09.05.2017г. - л.27 и л.28/; че имуществените последици между
дружеството и напусналия съдружник следва да се уредят въз основа на счетоводен баланс
към 31.08.2017г., съгласно разпоредбата на чл. 125, ал.3 ТЗ.
Страните спорят налице ли са предпоставките на чл.125, ал.3 ТЗ за изплащане на
дружествен дял на напусналия съдружник и относно размера на същия.
Съобразно практиката на ВКС, която настоящият състав на съда споделя, под
„имуществени последици“, съгласно чл.125, ал.3 ТЗ, следва да се разбира възможността
съдружникът, прекратил участието си, да получи част от капитала на дружеството към
момента на прекратяването. Тази част от капитала, наричана равностойност на
дружествения дял, съответства на неговия дял по чл.127 ТЗ, независимо от вида на вноската
- парична или непарична и от размера й към момента на възникване на членственото
правоотношение на този съдружник. При определяне на равностойността на дружествения
дял на съдружник, прекратил членството си в дружество с ограничена отговорност, в
междинния баланс активите и пасивите се отразяват по историческата им цена, която е цена
на придобиване, себестойност, справедлива цена или друга цена според приложимите
счетоводни стандарти. В компонентите за формиране на равностойността на дела не се
включват записванията в пасива на баланса на собствения капитал и резервите, а
изчислението се извършва въз основа на т. нар. чист актив - без собствения капитал, резерви
и финансов резултат. Изплащане на равностойност на дружествения дял се извършва, когато
сумата на активите превишава сумата на тази част от пасива, която се включва при
формирането на капитала към момента на прекратяване на участието. В случай, че сумата на
активите е по-ниска от сумата на пасива, не е налице капитал, от който на прекратилия
участието си съдружник да се изплати делът му. В този смисъл е Решение №100/7.02.2013г.
на ВКС по т.д.№ 665/2011 г., I т. о., ТК.
Настоящият състав на съда възприема заключенията на приетите в
първоинстанционното производство и във въззивното производство съдебно - счетоводни
експертизи, като обосновани и правилни, според които: към 31.08.2017г. дружеството е
7
декапитализирано. В подкрепа на този извод е и представеният междинен счетоводен баланс
на дружеството към 31.08.2017г.
От изложеното следва, че съвкупният анализ на представените по делото
доказателства не установява наличието на материалноправните предпоставки за уважаване
на предявения иск с правно основание чл.125, ал.3 ТЗ, тъй като не е налице капитал, от
който да се изплати делът на ищцата, т.е. предявеният иск е неоснователен.
В изпълнение указанията на ВКС в отменителното решение настоящият състав на
съда е приел представените от въззивника писмени доказателства и е допуснал
съдебно - счетоводна експертиза, която да отговори на формулираните от страните и
съда въпроси, но това не обосновава промяна в направения извод.
Това е така, тъй като според заключението на приетата във
въззивното производство съдебно - счетоводна експертиза, неоспорено от
страните, описаните протоколи от 01.07.2012г., 17.08.2012г., и 27.03.2012 г. не са
счетоводни документи, не са носители на счетоводна информация, не могат да се ползват
като основание за счетоводни записвания и съставяне на счетоводен баланс. В съдебно
заседание вещото лице е разяснило, че за да могат тези протоколи да бъдат източник на
счетоводна информация въз основа на тях е следвало да бъдат изготвени първични
счетоводни документи – приходни касови ордери; счетоводни записвания на банката, но
такива не са съставени. В заключението си вещото лице
подробно е обсъдило счетоводните записвания във връзка с придобития от дружеството
недвижим имот, които са намерили отражение и в представения по делото междинен
счетоводен баланс към 31.08.2017г., поради което следва да се приеме, че по същество са
обсъдени и съставения предварителен договор от 27.03.2012г. и договора за гаранция от
22.03.2012г. касаещи същия, като в тази насока не са искани допълнителни разяснения
от вещото лице. В съответствие с указанията на ВКС в отменителното решение вещото лице
се е запознало с представените документи е и дало заключение, че – „от проверените
счетоводни документи, за периода от регистриране на дружеството до 31.08.2017г.,
счетоводството на „Пеллегуд“ ЕООД е водено редовно при спазване изискванията на Закона
за счетоводството и Счетоводните стандарти“. Вещото лице е посочило, че не се
налага изработването на вариант на нов междинен баланс към 31.08.2017г., което е логично,
след като представените от ищцата писмени доказателства не са носители на счетоводна
информация и не могат да се ползват като основание за счетоводни записвания, а в
процесния период от време счетоводството на дружеството е водено редовно.
Предвид изложеното възраженията във възвивната жалба за допуснати процесуални
нарушения от страна на първоинстанционният съд, изразяващи се в неприемането на
представени от ищцата писмени доказателства, съответно несъобразяването със същите при
решаване на спора по същество, са неоснователни.
Наличието на проблеми между съдружниците, създаване на пречки за упражняване
8
на участието на съдружника в дейността на дружеството и „източването на дружеството от
останалите съдружници“, преди момента на прекратяване на участието в дружеството на
напусналия съдружник, съответно постановяване на решение по предявен от последният иск
по чл.74 ЗЗД, с което е отменено решение на общото събрание на дружеството за
изключването му, са ирелевантни за настоящият спор, тъй като не установяват факти и
обстоятелства във връзка с фактическия състав на чл.125, ал.3 ТЗ. В тази насока не са
събрани доказателства, които да установят, че посочените от ищцата действия са довели до
влошаване на финансово – икономическото състояние на дружеството към момента на
прекратяване на участието в дружеството на напусналия съдружник,
съответно, че действителното финансово – икономическо състояние на
дружеството към 31.08.2017г. е различно от установеното по делото от представения
междинен финансов баланс и приетите заключенията на съдебно - счетоводни експертизи, за
да може това да бъде съобразено при преценка основателността на иска по чл.125, ал.3 ТЗ,
поради което възраженията в тази насока са неоснователни.
Възраженията за направени от ищцата вноски, които не са намерили отражения в
счетоводството на дружеството ответник също на неоснователни – вещото лице съобразило
направените от А.К. вноски, съответно изтеглените от нея суми в брой, но при
липса на първични счетоводни документи съставени от дружеството или други
доказателства, които да установяват реалното внасяне на суми по сметка на дружеството,
не може да бъде обоснован различен извод от направения – че дружеството е
декапитализирано към релевантния момент / 31.08.2017г./.
Предвид изложеното, поради съвпадане на изводите на градския и апелативния съд
обжалваното решение следва да бъда потвърдено, като правилно и законосъобразно.
В последното по делото съдебно заседание процесуалният представител на ответното
дружество е направил искане за присъждане на разноски в размер на 100лв. - депозит за
експертиза.
С оглед изхода на спора и разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК съдът приема, че ищцата
следва да бъда осъдена да заплати на ответника сумата от 100 лв. – депозит за вещо лице, за
внасянето на който има доказателства по делото.
По тези съображения и на основание чл.271, ал.1, предл.1 ГПК и чл.272 ГПК,
Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 434 от 29.01.2019г., постановено по т.д.№120/2017г. по описа
на Окръжен съд – Благоевград.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал. 3 ГПК А. К. К., ЕГН **********, да
9
заплати на „Пеллегуд“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от 100 лв. /сто лева/ - разноски
по въззивното производство за депозит за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните пред Върховния касационен съд на Република България.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10