МОТИВИ
към
Решение
№ 260051 от 02.03.2021 г.
по АНД № 202/2020 г. по описа на ДРС
Съдебното производство по АНД № 202/2020 г. по
описа на ДРС е образувано по внесено Предложение от Добричка районна
прокуратура, с който се предлага на съда К*Б.С., ЕГН ********** *** да бъде признат за виновен за това, че на * г. в с.К*, обл. Добрич, по непредпазливост е причинил средна
телесна повреда на Д.Ш.Ю. ЕГН ********** ***, изразяваща се в избиване за
зъб - първи горен резец в дясно, довело до затрудняване на дъвченето и
говоренето - престъпление по чл. 133, предл. 2-ро, вр. чл. 129, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание представител на ДРП не се явява и не изразява
становище.
Обвиняемият, редовно призован, не се явява, представлява се от
редовно упълномощен процесуален представител, който прави искане за признаване на обвиняемия за невинен поради необоснованост на
повдигнатото обвинение.
В хода на съдебното следствие обвиняемият дава обяснения, като
излага аргументи, че не е извършил вмененото му престъпление.
След преценка на събраните по делото относими, допустими и
възможни доказателства, съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
На * г. обв. С. се е намирал пред магазина в
с. К*, обл. Добрич заедно с братовчедите си И* и Е*, където пиели бира. След като братовчедите му си тръгнали, обв. С. чул, че станал бой
между св. Р.Г.П. и св. Р.А.Р., като други жени, измежду които била и св. М*Ж*И*, се намесили и
разтървали биещите се момичета. Св. Р.П. обаче оскубала и св. М*И*, която й отвърнала. Тогава дъщерята на св.
И* – св. А*И*, също излязла навън и всички жени започнали да се карат и да се
псуват.
Когато всичко приключило, св. П. се прибрала в дома си и казала на
баща си – св. А.С.Р. /на когото викали П*/, какво се е случило пред магазина.
Той веднага отишъл там и започнал да се кара на св. М*И* и на дъщеря й А* за
боя над дъщеря му.
Тогава обв. С. се приближил и извикал на св. Р., че не е редно да
се разправя с жените.
След това на мястото дошли и двамата братя на св. Р. – св. Г.С.Ю.
/на когото викали Р*/ и св. Р.С.Р. /на когото викали К*/. С тях била и св. Д.Ш.Ю.
/в протокола от проведеното съдебно заседание е
допусната техническа грешка и същата е записана с имената Д.Ш. К*/ – тяхна майка и баба на св. Р.П.. Св. Ю. говорила със св. М.И.,
като я попитала защо са се сбили и след като й било обяснено, тя разбрала и
влязла в колата, управлявана от сина й Г..
Тъй като св. А.Р., св. Г.Ю. и св. Р.Р. били въоръжени с колове и
брадви, св. А.И.им казала, че щяла да се обади в полицията и тогава св. Г.Ю.
също се качил на автомобила си и заедно със св. Ю. си тръгнали. В това време се
приближил и обвиняемият, който дал на братовчедка си А*да се обади от неговия
телефон на полицията.
Тогава св. А.Р. и св. Р.Р. също си тръгнали. Като се прибрали у
дома си св. Д.Ю. /Д. К*/ извадила зъб от джоба си и казала на синовете си, че
зъбът й бил избит пред магазина от обвиняемия.
На другия ден Ю. ***, като след извършена проверка и разследване
било образувано настоящото производство.
Видно е от заключението на изготвената СМЕ Д.Ш.Ю. е получила
следните увреждания: травматично избиване на първи горен резец в дясно, довело
до затруднението на дъвченето и говоренето, както и кръвонасядане на лигавицата
на горната устна, което е обусловило временно разстройство на здравето,
временно опасно за живота.
В
хода на съдебното следствие били разпитани множество свидетели и били приобщени
писмени доказателства.
От така установената и изложена
по-горе фактическа обстановка и от събраните както на досъдебното производство
по делото, така и в хода на съдебното следствие доказателства настоящата
инстанция счита, че не са налице доказателства, които да доказват обвинението
по несъмнен начин така, както изисква законът.
За да е осъществен състава на
престъплението по чл. 133, предл. 2-ро, вр. чл.
129, ал. 1 от обективна страна е необходимо на 30.05.2018 г. в
с.К*, обл. Добрич, обвиняемият С. да е причинил средна телесна
повреда на Д.Ш.Ю. ЕГН ********** ***, изразяваща се в избиване за зъб - първи
горен резец в дясно, довело до затрудняване на дъвченето и говоренето.
Съдът счита, че от доказателствата по
делото не се налага категоричният извод, че именно обвиняемият е извършител на
това престъпление. Съдът приема за безспорно доказано обстоятелството, че на
свидетелката Ю. е било причинено увреждане, представляващо средна телесна
повреда по смисъла на закона. Това се доказва по несъмнен начин от заключението
по съдебно-медицинската експертиза и от наличната медицинска документация по
делото.
Не е доказано обаче по несъмнен
начин, че това увреждане е причинено именно от обвиняемия. За да стигне до този
правен извод съдът подложи на детайлен анализ събраните гласни доказателства по
делото и установи следното:
Съдът кредитира показанията на св. М.И., св. А*И*,
св. К.С. и св. А.А., доколкото същите са очевидци на случилото се на процесната
дата и показанията им са непротиворечиви,
последователни и логични. Свидетелките еднозначно посочват, че на
процесната дата са били пред магазина в с. К*, като обв. С. също е бил там.
Видно от показанията на св. М.И., тя е била в
градината си, когато пред двора й са се сбили две момичета – Р. и Р.. Тогава тя
е решила да отиде и да ги разтърве, за да не се бият, но Р. била побесняла и
вместо да оскубе другото момиче, нападнала и оскубала св. И*а, която също й
отвърнала, като я оскубала. После се прибрали, а Р. разказала на родителите си
какво е станало. Тогава дошли баща й А., майка й Г. и баба й Д.. Последната
дошла с колата, управлявана от Р* /св. Г.Ю./. Св. И* и св. Ю. говорили за какво
е станала кавгата и се разбрали. След това обаче дошли братята на Р*, като били
пияни. Д. – бабата, се качила в колата на Р* и повече не я видели. В този ден,
освен боят между св. М.И. и Р. не е имало друг бой, като само са се псували. К.
не е удрял никого. Само казал на мъжете „с жени ли ще се карате, не ви ли е
срам“. Тогава св. А.И.казала на К. „дай си телефона да се обадим в полицията“.
Според показанията на св. А*И*, която е дъщеря на св. М.И. и братовчедка на
обв. С., майка й М.И. чула, че Р. и Р. се биели и отишла да ги раздели, но Р.
започнала да скубе и нея. Тогава и св. А. И* излязла навън и започнали да се карат,
били само жени, псували се. После Р. си отишла до вкъщи, казала на баща си и
баща й пиян и двамата й чичовци дошли. Първо дошъл баща й А., на когото му
викали П****. Той дошъл с коня, с брадва, имал и дървета в каруцата. Дошъл и
започнал да се кара със св. А* и М* И*. После дошли и другите двама братя на П*и
бабата Д.. Д. попитала М* защо са се скарали с Р.. Майка й М* разказала какво
се е случило, след което Д. влязла в колата. Нито са се карали, нито са
псували. К. по това време бил пред магазина.
Братята били пияни и тогава св. И* им казала,
че ще се обади в полицията. Тогава Р*, който бил дошъл с колата, избягал,
защото нямал книжка. Той взел и бабата Д. и се прибрали. Другите двамата пияни
продължавали да се карат. Единият дори тръгнал да влиза в градината. Според св.
И*, обв. К.С. дошъл в последния момент, когато Д. не била вече там.
Св. К.С.
също е била на посоченото място и е очевидец на случилото се. В показанията си
тя е заявила, че била край пътя, както всяка вечер, когато Р. и другото момиче дошли и започнали да се
карат и да се скубят. Тогава св. С.
и другите жени отишли
да ги разтърват, но те започнали и тях да скубят. Тогава Р. отишла да извика майка си и баща си.
Бащата на Р. бил пиян и дошъл с каруцата. После дошла и бабата Д. заедно с другите му братя. Дошли с една кола. През цялото
време св. С. е била там, но не е видяла обвиняемият да нанася удар на св. Ю.,
нито пък по лицето на последната да е имало следи от удар или кръв.
В такава насока са и
показанията на св. А.А., която също е била на посоченото място, но не е видяла
обвиняемият да нанася удар на св. Ю..
Съдът не кредитира показанията на св. А*А. Р*.
Тя е майка на обвиняемия и показанията й са противоречиви. Според изложеното
пред съда, св. Р* си е била у дома, а синът й – пред магазина. По едно време
чула кавгата, излязла навън и като отишла, видяла сина си на главния път, до
къщата на брат й. Като отишла видяла П*с кон и каруца. Синът й казал на П*: „Не
ви ли е срам да се карате с жени“. П* имал сопи, мотики в каруцата. После дошли
К* и Р* с колата. Започнали да се псуват. После тримата братя заминали. На
другия ден св. Р* чула, че синът й бил счупил зъб на Д..
Във връзка с твърденията на св. Р*, че не е
видяла Д. тогава, съдът е констатирал противоречие в показанията на
свидетелката с тези, дадени по досъдебното производство и на основание чл. 281,
ал. 4, във вр. с ал. 1, т. 1 от НПК е прочел показанията на свидетеля А.Р.Р.,
обективирани на л. 20, 21 от ДП, проведен на 16.08.2018 г. в село К*.
След това в предоставената й от съда
възможност да обясни констатираното противоречие в показанията дали Д. е била
на процесното място, св. Р* потвърдила, че не е видяла Д., не е говорила с тази
жена. Само синовете й били там.
С оглед констатираното
противоречие в показанията на свидетелката, както и предвид пряката й родствена
връзка с обвиняемия, съдът намира, че не следва да ги кредитира, още повече, че
показанията й противоречат на останалите събрани гласни доказателства,
установяващи безспорно, че св. Д.Ю. е присъствала на мястото на възникналия
скандал.
В
показанията си самата св. Д.Ю. заявява, че като разбрала, че внучката й Р. се е
сбила, отишла на процесното място и К. я ударил с лакътя си. Бил с гръб,
ударил я с лакът и тя
му казала „Виж как ме удари, счупи ми зъба“. А той й казал: „Какво да правим“. След това дошли
и синовете й.
На процесното място са присъствали още и св. Р.Г.П. и св. Г.П.К..
Показанията им обаче са в достатъчна степен противоречиви както сами по себе си,
така и с останалите гласни доказателства, за да мотивират съда да не ги
кредитира по следните съображения:
Според св. Р.П., след като се сбили пред магазина, тя се обадила на баба
си, която дошла сама. Св. П. видяла как К. ударил баба й Д. с юмрук в зъбите, имало кръв, излязъл й зъба на място, след което взели зъба и се прибрали в къщи, където казали на
баща й А., че на баба й зъба й е счупен, но той нищо не направил.
Съдът
обаче намира, че не следва да кредитира показанията на тази свидетелка,
доколкото същите не съответстват дори на показанията на пострадалата свидетелка,
че ударът й бил нанесен с лакът и е имало кръв.
От
своя страна св. Г.К. /майка на св. Р.П./ посочила, че също е била на процесното
място, като отишла да търси дъщеря си Р., тъй като разбрала, че някой я е бил
пред магазина. Р. се
обадила и на баба си Д., която била там преди св. К.. Като отишла да отърве детето обаче Ч*ударил Д.. По-точно св. К. заявила
следното: „Аз отидох
да дърпам детето и той отзад мен идваше, посегна на жената и удари на жената
устата, удари я с юмрук.“ На въпрос на съда: „Ти видя ли как я удари?“, св. К. посочила: Видях
само ръката. Аз както стоях, дръпнах детето Р.. Той удари Д. с ръката. Удари я
това беше /свидетелят свива ръка във формата на юрук/ само това, друго не
помня. После се прибрахме вкъщи. Бабата плю в ръката си и зъба падна“.
Съдът обаче, констатирайки съществени противоречия в
показанията на св. Г.К. дадени в съдебното следствие и по досъдебното
производсвто, на
основание чл. 281, ал. 4, във вр. с ал. 1, т. 1 от НПК е прочел показанията на св. Г.П.К.,
обективирани в Протокол за разпит от 29.08.2018 г., намиращ се на л. 24 от ДП. С оглед
изясняване на обстоятелството дали свидетелката е видяла удар, нанесен на Д. от
обвиняемия или е
видяла Д. с кървава уста, св. К. е посочила, че не била сигурна, че е
видяла удара. Д. й казала, че си е изплюла зъба и че той я ударил.
С
оглед установеното противоречие съдът не кредитира показанията и на тази
свидетелка, доколкото освен, че тя не е сигурна дали е видяла удар, то и
твърденията й за нанесен с юмрук удар не съответстват дори на показанията на
пострадалата свидетелка, че ударът й бил нанесен с лакът.
Останалите
разпитани свидетели – А.С.Р., Р.С.Р. и Г.С.Ю., синове на пострадалата Д.Ю.,
сочат, че са отишли на процесното място, но не са видели някой да е нансъл удар
на майка им. В последствие, когато се прибрали у дома си, тя заявила, че Ч* й
ударил зъба и го извадила от джоба си.
Съдът
кредитира показанията на тези свидетели, доколкото същите не противоречат в
основата си на останалите гласни доказателства, но в същото време не допринасят
за изясняване на обстоятелствата около действията на обвиняемия по отношение на
пострадалата.
Горният
анализ на гласните доказателства мотивира съдът да приеме, че повдигнатото
обвинение не е доказано по безспорен и несъмнен начин. Съдът кредитира
показанията на св. М.И.,
св. А*И*, св. К.С. и св. А.А. за случилото се
пред магазина в с. К*, доколкото те се явяват очевидци на случилото се и
твърденията им са последователни, взаимосвързани и логични. В показанията си
тези свидетели безусловно сочат, че обв. С. на процесната дата е присъствал на
описаното в обвинението място, но в същото време от показанията им не се
установява обвиняемият да е извършил вмененото му действие – да е нанесъл удар
с лакът на пострадалата Д.Ю..
Именно пък в тази си
част – за действията на обвиняемия, показанията на св.
Р.Г.П. и св. Г.П.К., както и тези на пострадалата св. Д.Ю., са както във
вътрешно противоречие, така и в дисонанс по между си. Това е така, защото и
трите свидетелки дават различно описание на случилото се. Съгласно повдигнатото
обвинение С. е нанесъл удар с лакът на Ю., а св. П. е категорична, че е видяла
как С. нанася удар с юмрук в лицето на баба й. Доколкото показанията на св. К.
пък са претърпели промяна във времето, то съдът не ги намира за достоверни,
защото свидетелят е очевидец на определен факт, който не би следвало да се
промени независимо от изминалото време и обстоятелства.
Основно средство за защита на подсъдимия е
правото му да дава обяснения по обвинението. Обясненията на подсъдимия са
доказателствено средство, но и средство за защита, което той упражнява по свое
усмотрение. В съдебно заседание подсъдимият К.Б.С. дава обяснения по
повдигнатото му обвинение. Същият заявява, че въпросния ден е бил пред магазина
в с. К*, т. е. на улицата, на която той живее. След това чул, че станало бой
между жени пред двора на вуйчо му, който също живеел там. Тогава дошли на Д.
синовете й с вилици, с кирки и започнали да влизат в двора на вуйчо му. Обв. С.
казал на синовете на Д. „ще се карате с жените ли“ и те започнали да го псуват.
След това с А*се обадили на полицията от неговия телефон и всички се разотишли.
Обвиняемият отрича да е виждал на мястото Д., като не знае дали тя е била там. На
другия ден на магазина синът на Д. – К*, казал на обвиняемия, че е чупил на Д.
зъба.
Подсъдимият е категоричен, че не е извършвал описаните в
обвинението действия спрямо пострадалата.
Съгласно чл. 55, ал. 1 от НПК обвиняемият /подсъдимият/ има право да
дава такива обяснения, каквито намери за нужно, т.е. законодателят го е
освободил от задължението да говори истината. Затова достоверността на
обясненията му относно фактите от предмета на доказване следва да се оценява в
светлината на всички други доказателства и доказателствени средства, възприети
от съда непосредствено.
В настоящия случай съдът кредитира
обясненията на подсъдимия,
дадени в съдебно заседание, тъй като, на първо място, същите са обективни,
еднопосочни и вътрешно безпротиворечиви. От друга страна обясненията на
подсъдимия се подкрепят
от останалите, събрани по делото гласни доказателства, обективирани посредством
показанията на свидетелите съобразно изложените съображения по-горе.
За да бъде ангажирана наказателната
отговорност на обвиняемия следва по несъмнен начин да бъдат установени всички
признаци, както от обективната, така и от субективната страна на престъплението, за което е повдигнато обвинение.
Липсата на който и да е от тях обуславя несъставомерност на извършеното деяние,
което изключва и санкционирането му посредством осъществяване на наказателна
репресия.
Съгласно чл. 303, ал. 2
от НПК съдът признава
подсъдимия за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин. Тази
разпоредба предполага наличието на събрани както преки, така и косвени
доказателства, които да обусловят по несъмнен начин субекта на наказателна
отговорност като извършител на конкретно противоправно и наказуемо деяние,
тогава когато са осъществени всички признаци от състава на престъпление по
смисъла на чл. 9, ал. 1
от НК.
Предвид събраните по делото доказателства и изложеното по-горе съдът
счита, че не се доказва по несъмнен начин, че именно обвиняемият С. е извършил
престъплението, за което е предаден на съд, поради което на основание чл. 378, ал. 4, т. 2 от НПК го оправда по
повдигнатото му обвинение по чл. 133, предл. 2-ро, вр. чл. 129, ал. 1 от НК
за това, че на 30.05.2018 г. в с.К*, обл. Добрич,
по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Д.Ш.Ю. ЕГН ********** ***,
изразяваща се в избиване за зъб - първи горен резец в дясно, довело до
затрудняване на дъвченето и говоренето.
Съдът се произнесе и по отношение на приобщеното по делото
вещестено доказателство –зъб, предаден с Протокол за доброволно предаване от Д.Ш.Ю.
/л. 40-41/, като постанови същото да остане на
съхранение по делото до влизане в сила на решението, след което да бъде
унищожено по надлежния ред.
По горните съображения
съдът постанови Решението си.
21.04.2021
г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Галя
Митева/