Р Е Ш
Е Н И Е
№ ….
гр. София, 07.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, І ГО, 5 състав, в публично съдебно заседание на петнадесети юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар Т.Щерева, като
разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 3780 по описа
за 2018 год.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявeн е от В.К.Н. против „ЗАД “ОЗК – З.“ АД иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ.
Ищецът твърди, че на 05.05.2017 г. пострадал при пътно-транспортно произшествие, настъпило по вина на водача на л.а „Лексус – ИС 220“ Д с рег. № *****, чиято отговорност била застрахована
по договор за застраховка „Гражданска отговорност” от ответното дружество. Поддържа,
че от деликта получил телесни повреди – луксация на метатарзолангиална става на
ляв палец, абрикс фрактура на базата на пета метатарзална кост и контузия на
раменния пояс и мишницата, от които претърпял неимуществени вреди, изразили се
в болки и страдания. Счита, че справедливото обезщетение
за неимуществените вреди е в размер на 26 000 лв. Моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 26 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 04.01.2018
г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ответникът
оспорва предявения иск, като прави следните възражения: оспорва механизма на
настъпване на пътно-транспортното произшествие; оспорва твърденията, че
поведението на сочения деликвент е било противоправно и виновно; оспорва ищецът да е претърпял вреди; оспорва наличието на
причинно-следствена връзка между произшествието и вредите; поддържа възражение
за съпричиняване на вредите от ищеца, който допуснал нарушения на следните
нормативни разпоредби: чл.20, ал.2 от ЗДвП, тъй като не съобразил скоростта си
на движение с релефа на местността/изкуствена неравност – пешеходна пътека/, не
реагирал на създадената опасност и не предприел каквито и да било действия за
предотвратяване на пътно-транспортното произшествие; на чл.21, ал.1 от ЗДвП,
тъй като управлявал МПС с превишена за града скорост; на чл.137а от ЗДвП, тъй
като при управлението на МПС не използвал правилно поставен обезопасителен
колан; оспорва размера на обезщетението за неимуществени вреди. Моли съда да
отхвърли иска. Претендира разноски.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема
за установено от фактическа и правна страна
следното:
По предявения иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди:
За да бъде уважен този иск, ищецът трябва да ангажира доказателства за
следните обстоятелства: 1/за наличието на договор за застраховка ”Гражданска
отговорност” между собственика на автомобила, управляван от прекия причинител
на вредата, и ответното дружество; 2/за юридическите факти от състава на чл. 45
от ЗЗД по отношение на водача на застрахованото от ответното дружество МПС:
вреда, противоправно деяние и причинно-следствена връзка между противоправното
деяние и вредата; 3/да докаже размера на дължимото обезщетение.
Страните не спорят, че към
датата на настъпване на произшествието за процесния л.а „Лексус - ИС 220 Д“ с рег.№ ***** е имало сключен договор за застраховка ”Гражданска отговорност” с
ответното дружество, което се потвърждава и от извършена от съда справка на
публичния електронен сайт на Гаранционния фонд.
Видно от заявление от 31.08.2017г.
ищецът е отправил извънсъдебна претенция до ответника за заплащане на застрахователно
обезщетение за вреди, причинени при процесното ПТП./л.14 -15/.
От заключението на комплексната
експертиза – част автотехническа, което съдът приема, се установява следният
механизъм на произшествието: На
05.05.2017 г., около 21:00 часа, л.а „Лексус - ИС 220 Д“ с рег.№ ***** се е
движел по бул. „Европа” с посока от бул. „Околовръстен път” към гр. Сливница.
На кръстовището с ул. „Банско шосе” автомобилът е извършил ляв завой. По същото време л.а „Ауди АЗ“ с
рег.№ *****, управляван от ищеца, се е движел в посока към „Околовръстен път”
по лявата лента. Преди кръстовището този автомобил е преминал изкуствена
неравност (повдигната пешеходна пътека), при което, поради движение с висока
скорост, водачът не е успял да овладее автомобила и да спре, като с предната си
част се е ударил в страничната дясна част на извършващия ляв завой л.а
„Лексус“. В следствие на удара л.а „Ауди АЗ“ с рег.№ ***** се е завъртял по
посока на часовниковата стрелка, като е извършил транслационно-ротационно
движение вляво, спрямо първоначалната си посока на движение и е попаднал върху лентата
за насрещно движение, където се е движел друг лек автомобил „Ауди АЗ“ с рег.№ *****.
Настъпил е втори удар за лек автомобил „Ауди АЗ“ с рег.№ *****, като ударът за него
е страничен отляво, а за лек автомобил „Ауди АЗ“ с рег.№ ***** – челен. Процесното
кръстовище не е регулирано със светофарна уредба. Според вещото лице, причина
за настъпване на катастрофата е както поведението на водача на л.а „Лексус-ИС
220 Д“ с рег.№ *****, така и поведението на водача на л.а „Ауди АЗ“ с рег.№ *****.
Водачът на л.а „Лексус-ИС 220 Д“ с рег.№ ***** е следвало да пропусне движещия
се в права посока л.а. „Ауди АЗ“ с рег.№ *****, а водачът на л.а. „Ауди АЗ“ с
рег.№ ***** се е движел с несъобразена скорост, тъй като при преминаване по изкуствената
неравност/повдигната пешеходна пътека/, ако бе избрал ниска скорост от З0 км/ч, би имал възможност да спре и да не
настъпи пътно-транспортното произшествие, въпреки навлизането при ляв завой л.а
„Лексус“. От представените по делото доказателства не може да се установи интензивността
на движението в района на произшествието и по време на неговото настъпване. Процесното
ПТП е настъпило в тъмната част от денонощието. На мястото на катастрофата, в
района на кръстовището, има улично осветление. По делото няма данни за наличие
на предмети, които да са ограничавали видимостта на водача на л.а „Ауди АЗ“ с
рег. № *****. Преди настъпването на катастрофата този автомобил е преминал през
изкуствена неравност (повдигната пешеходна пътека). От наличните материали по
делото не е възможно по изчислителен път
да се определи скоростта на л.а „Ауди АЗ“ рег. № *****, тъй като в деня на
катастрофата не са направени измервания и не е известно къде са се установили
автомобилите след ударите. Няма данни за скоростта на движение и на другите автомобили. Липсват доказателства по делото за
предприето спиране от страна водача на л.а „Ауди АЗ“ рег. № *****. Видимите
щети по л.а “Лексус ИС 220 Д“ с рег. № ***** са следните: деформирани дясна
броня, двете десни врати, праг, преден
десен калник, огледало, ходова част, спукано стъкло на предна дясна врата,
спукано челно стъкло, дясна колонка. По лек автомобил „Ауди АЗ“ с рег.№ ***** са
установени следните щети: цялостна деформация по предната част на автомобила,
двете врати на автомобила, теч на ГСМ, таван, 2 бр. еърбег, ходова част,
прагове. По лек автомобил „Ауди АЗ“ с рег. № ***** са констатирани следните
щети: деформирана предна броня, маска,
решетка, капак, ляв калник, ляв халоген, ляв фар с мигач, предна лява врата,
предна ходова част. Според заключението, л.а „Ауди“, модел „АЗ“, с рег. № *****
е бил оборудван с предпазни колани за
всички места в колата - триточкови инерционни колани на предните и задните лява
и дясна седалки и двуточков инерционен колан на задна средна седалка.
От
заключението на комплексната експертиза – част медицинска, което съдът приема,
се установява, че при пътно-транспортното произшествие ищецът е получил
следните телесни повреди: изкълчване на
палеца на лявото ходило, счупване на 5-та предходилна кост на лявото ходило и
контузия на дясната раменна става. Изкълчването на лявото ходило е причинило на
ищеца трайно затруднение на движенията на левия долен
крайник за срок, повече от 30 дни. Счупването на 5-та предходилна кост на
лявото ходило е причинило на ищеца трайно затруднение на движенията на левия
долен крайник за срок, повече от 30 дни. Контузията на дясната раменна става е
причинило болка. През периода на
лечение ищецът е търпял болки и страдания за срок около 2 месеца, като през първите 30 дни болките са били с по голям
интензитет. Претърпените телесни увреждания от Н. са в
причинно-следствена връзка с катастрофата. Увредите в областта на лявото ходило
са получени от съприкосновение с педалите за управление на автомобила.
Контузията на дясната раменна става е възможно да се е получила или при директен
механизъм от удар в облегалките на предните седалки или при индиректен механизъм
от удар или усукване на лявата ръка, при което е възможно да е пострадало и
рамото. В приложените документи няма описано специфично увреждане на дясната
раменна става, от което би могло да се направи категорично заключение за
механизма на тази увреда. Описаните травми по крайниците на тялото на ищеца,
които остават свободни и нефиксирани при поставен колан, биха могли да се
получат и при правилното му поставяне.
По делото са
представени НП № 17-4332-009986/31.05.2017г. на СДВР, отдел “Пътна полиция“, и
НП № 17-4332-009985/31.05.2017 г. на СДВР, отдел „Пътна полиция“, с които са
наложени административни наказания на ищеца като водач на л.а „Ауди АЗ“ рег. № *****
и на водача на л.а „Лексус-ИС 220 Д“ с рег.№ ***** за допуснати от тях при
катастрофата на 05.05.2017 г. нарушения на Закона за движение по пътищата.
Съдът не обсъжда наказателните постановления, тъй като не са влезли в сила. НП № 17-4332-009985/31.05.2017 г. на СДВР е
отменено с решение от 11.12.2017г. по НАХД № 12465/2017г. на СРС, НО, 4 състав,
а за НП № 17-4332-009986/31.05.2017г. на СДВР, отдел “Пътна полиция“, липсва
отбелязване същото да е влязло в сила.
При така събраните доказателства съдът приема, че е
доказан фактическият състав на чл.432, ал.1 от КЗ – от комплексната автотехническа
експертиза се установи, че поведението на водача на л.а „Лексус-ИС 220 Д“ с
рег.№ ***** е било противоправно и виновно и е
предизвикало настъпването на катастрофата, при която на ищеца са причинени
телесни повреди, от които е претърпял неимуществени вреди.
При определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди, съдът отчете следните обстоятелства: възрастта на ищеца към датата на настъпване на произшествието
– 22 г., вида на причинените телесни повреди: изкълчване на палеца на лявото ходило, счупване на 5-та
предходилна кост на лявото ходило и контузия на дясната раменна става; вида на проведеното лечение – извършена имобилизация на палеца
на ходилото за повече от 25 дни и мека имобилизация на лявото ходило, проведена
процедура по криотерапия; предписани са били обезболяващи и щадящ режим на левия долен крайник./данни от
Допълнителен лист за преглед на пациент в КДБ /СО № 22898/05.05.2017г. и
медицинско направление № 1432/ 09.05.2017г. на УМБАЛСМ „Пирогов“, обсъдени в
раздел “Констатации“ на медицинската част на комплексната експертиза/. Съдът
съобрази периода на лечение и на изпитвани болки от ищеца – 2 месеца, като през първите 30 дни болките са били с по голям
интензитет. По делото бе отчетено и обстоятелството, че Н. е
възстановен от получените травми, не са останали трайни последици за неговото
здраве.
Като съобрази горепосочените обстоятелства,
социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната през 2017 г.,
съдът определи обезщетението за неимуществени вреди, на основание чл.52 от ЗЗД,
по справедливост на 16 000 лв.
По възраженията за
съпричиняване на вредите:
Ответникът поддържа възражения за съпричиняване на вредите от ищеца, който допуснал следните нарушения: на чл.20,
ал.2 от ЗДвП, тъй като не съобразил скоростта си на движение с релефа на
местността/изкуствена неравност – повдигната пешеходна пътека/, не реагирал на
създадената опасност и не предприел каквито и да било действия за
предотвратяване на ПТП; на чл.21, ал.1 от ЗДВП, тъй като управлявал МПС с
превишена за града скорост и на чл.137а от ЗДвП, тъй като при управлението на
МПС не използвал правилно поставен обезопасителен колан.
Първото от възраженията е основателно. От заключението на комплексната
експертиза/част – автотехническа/ се установи, че причина за настъпване на
катастрофата е както поведението на водача на л.а „Лексус-ИС 220 Д“ с рег.№ *****, така и поведението на водача
на л.а. „Ауди АЗ“ с рег.№ *****/ищецът/,
който се е движел с несъобразена с релефа на местността скорост, тъй като при
преминаване по изкуствената неравност – повдигната пешеходна пътека, ако бе
избрал ниска скорост от 30 км/ч, би имал възможност да спре и да не настъпи
пътно-транспортното произшествие, въпреки навлизането при ляв завой л.а
„Лексус“.
Останалите възражения не бяха доказани. Не бе установено с каква точно
скорост се е движел ищецът, поради което не би могло да се приеме, че се е
движел с по-висока от разрешената за града скорост, а от медицинската част на
комплексната експертиза се установи, че е без значение дали пострадалият е
пътувал с поставен или без поставен обезопасителен колан, тъй като описаните
увреждания по неговите крайници биха
могли да настъпят и при поставен обезопасителен колан.
С оглед механизма на настъпване на катастрофата, установен от
автотехническата експертиза, като съобрази допуснатите нарушения от водача на л.а
„Лексус - ИС 220 Д“ с рег.№ *****, съдът прие, че
приносът на водача на л.а „Лексус-ИС 220
Д“ за настъпване на катастрофата е значително по-голям от
приноса на ищеца, като определи процент на съпричиняване от 10 %.
Така размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди на ищеца, при
прилагане на процент на съпричиняване от 10 %, възлиза съответно на 14 400 лв.,
до който размер искът е основателен, а в останалата част, допълния предявен
размер от 26 000 лв. следва да бъде отхвърлен.
По претенцията за
законна лихва:
Ищецът претендира законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди,
считано от 04.01.2018г. до окончателното изплащане. Съгласно чл.409 от КЗ, застрахователят дължи законната
лихва за забава върху застрахователното обезщетение след
изтичане срока по чл. 405, освен в случаите
на чл. 380, ал. 3 от КЗ. Според чл.405, ал.1, вр чл.108, ал.3, вр чл.496, ал.1 от КЗ, срокът
за произнасяне на застрахователя не може да бъде по-дълъг от три месеца. В
конкретния случай ищецът е отправил застрахователна претенция до ответника на 31.08.2017
г., като тримесечният срок за отговор изтича на 30.11.2017 г., поради което
законна лихва се дължи, считано от 01.12.2017 г. до окончателното изплащане. Тъй
като ищецът претендира законна лихва от по-късна дата – 04.01.2018 г., същата следва
да бъде присъдена, съобразно неговото искане.
По разноските:
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 1284,92
лв., съобразно уважената част от иска.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 852,15
лв., съобразно отхвърлената част от иска. При определяне размера на разноските
съдът не включи сумата от 10 лв. – депозит за свидетел, тъй като по делото не е
разпитван свидетел и такива разноски не са изплатени.
Дължимата
държавна такса върху уважения иск е 576 лв., част от която в размер на 300 лв.
е внесена от ищеца, поради което ответнотото дружество следва да бъде осъдено,
на основание чл.78, ал.6 от ГПК, да заплати останалата част в размер на 276 лв.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ”ОЗК – З.”АД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на В.К.Н., ЕГН **********,***,
съдебен адрес ***, на основание чл. 432, ал.1 от КЗ, сумата от 14 400 лв.
/обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в преживени болки и страдания от
следните телесни повреди: изкълчване на палеца
на лявото ходило, счупване на 5 - та предходилна кост на лявото ходило и
контузия на дясната раменна става, настъпили на 05.05.2017
г., по вина на водача на л.а „Лексус - ИС 220 Д“ с рег.№ *****
– Д.Ш., по време на действие на застрахователен договор
за застраховка „Гражданска отговорност”/, ведно със законната лихва, считано от
04.01.2018 г. до
окончателното изплащане, като иска в
останалата част, до пълния предявен размер от 26 000 лв., като
неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ”ОЗК – З.”АД да заплати на В.К.Н.,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, направените по делото разноски в размер на 1284,92 лв., съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА В.К.Н. да заплати на „Застрахователно акционерно дружество ”ОЗК – З.”АД,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, направените по делото разноски в размер на 852,15 лв., съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ”ОЗК – З.”АД, ЕИК *****, да заплати
на държавата, по сметка на СГС, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, държавна такса
върху уважения иск в размер на 276 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ :