Решение по дело №2519/2020 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 115
Дата: 29 януари 2021 г.
Съдия: Златина Иванова Бъчварова Кънчева
Дело: 20207040702519
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 декември 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер 115                      29 януари 2021  година                   град  Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, четиринадесети състав, в открито заседание на двадесет и първи януари, две хиляди двадесет и първа година, в състав:                                              

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Радикова                                                                             ЧЛЕНОВЕ: 1.Златина Бъчварова

                                                                                2. Атанаска Атанасова

 

Секретар Й. Б.

Прокурор Андрей Червеняков

като разгледа докладваното от съдия Златина Бъчварова                               касационно административнонаказателно дело номер 2519 по описа за  2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1 ЗАНН във връзка с чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на „Хай строй 07”ЕООД, ЕИК/Булстат *********, със седалище и адрес на управление - гр.Приморско, ул. „Славянска“№ 7А, представлявано от С.А.С., против решение № 260124 от 04.09.2020 г., постановено по административнонаказателно дело №2067/2020 г. по описа на Районен съд  Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление/НП/ № 02-0002700 от 16.04.2020 г. на директора на дирекция „Инспекция по труда”/ДИТ/ Бургас, с което, на касатора, за нарушение по чл.60, ал.1, вр. чл.61 и чл.62, ал.1  от  Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд и при извършване на строително и монтажни работи/обн.ДВ, бр.37/04.05.2004 г., в сила от 05.11.2004 г., Наредба №2/22.03.2004 г., наредбата/ и на основание чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда КТ/, е наложена  „имуществена санкция” в размер на 1 500.00/хиляда и петстотин/ лева.

Касаторът, редовно уведомен, не се представлява. В жалбата твърди, че обжалваното решение е неправилно и необосновано. Иска да се отмени, както и потвърденото с него наказателно постановление. Претендира разноски.

Ответникът, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Иска да се остави в сила решението на районния съд. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура  Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба, подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от надлежна страна, е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна, при следните съображения:

Районен съд Бургас, с решение № 260124 от 04.09.2020 г., постановено по административнонаказателно дело № 2067/2020 г., е потвърдил наказателно постановление/НП/ № 02-0002700 от 16.04.2020 г., на директора на дирекция „Инспекция по труда”/ДИТ/  Бургас, с което, на „Хай строй 07”ЕООД, ЕИК/Булстат *********, за нарушение по чл.60, ал.1, вр.чл.61 и чл.62, ал.1  от  Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд и при извършване на строително и монтажни работи/обн.ДВ, бр.37/04.05.2004 г., в сила от 05.11.2004 г., Наредба №2/22.03.2004 г., наредбата/  и на основание чл. 413, ал. 2 КТ е наложена  имуществена санкция” в размер на 1 500.00/хиляда и петстотин/ лева.

За да постанови оспореното решение районният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Приел е за установено по несъмнен начин, от събраните по делото доказателства, че „Хай строй 07”ЕООД е извършило нарушението, описано в АУАН и в НП, за което е бил правилно санкциониран на основание  чл. 413, ал. 2 КТ, в качеството му на работодател, по смисъла на §1, т.1 ДР КТ.

Санкцията е наложена на „Хай строй 07”ЕООД за това, че в качеството си на работодател, по смисъла на § 1, т.1 ДР КТ, и строител, на 05.03.2020 г. в 14.10 ч. на строителен обект: жилищна сграда „Л”, находящ се в УПИ XVI-521, 522, кв.52А по плана на гр.Созопол, е допуснал контурите на първата етажна плоча на строежа да не са обезопасени срещу падане от височина на хора и предмети, чрез парапети със защитна лента за крака, средно и основно перило за ръце, предпазна мрежа или аналогично решение. При проверката на строежа от контролните органи били  установени работници, в т.ч на длъжност общи работници, да работят /полагат мазилка/ на северната страна на сградата, в опасна близост до външния  контур на първата етажна плоча, на която нямало изградени външни стени. За така констатираното нарушение е съставен АУАН № 02-0002700/03.04.2020 г., въз основа на който е издадено оспореното пред районния съд наказателно постановление.

Касаторът твърди, че оспореното решение е издадено при допуснати съществени  нарушения на процесуалните правила - съдът е възприел осъществяването на факти, които не са установени в хода на административнонаказателното производство като по този начин недопустимо е изменил констатациите на контролните органи. Сочи, че при липса на констатации в АУАН, че работата е била извършвана на височина по-голяма от 1.5 см., съдът е приел единствено въз основана на предположение, че „Хай строй 07”ЕООД е осъществило състава на вмененото му нарушение.  Съдът неправилно не е кредитирал показанията на свидетеля Михайлов, че на 05.03.2020 г. не е извършвана работа на строителния обект и че там са били поставени временни перила, направени от дъски. Според касатора констатациите в АУАН не са доказани, тъй като актосъставителят и свидетелят по установяване на нарушението не са могли да посочат при разпита им кои работници са работили на етажна плоча на първи етаж и каква точно работа са извършили. Не било доказано работници на касатора да са извършвали към датата на проверката конкретна работа/полагане на мазилка/. Твърди, че по време на проверката на строителния обект, са се намирали лица, които не са били работници, поради което неговата отговорност е неправилно ангажирана.Излагат се и доводи за допуснати съществени нарушения в административнонаказателното производство, а именно, че то е преждевременно образувано, тъй като му е съставен АУАН, преди да изтече срока за изпълнение на дадените му предписания от контролните органи, при това, без при първоначалната проверка да бъде съставен протокол или друг документ, обективиращ установените от тях обстоятелства, с което  „Хай строй 07”ЕООД  е лишено от възможността да възрази срещу тяхните констатации. Освен това се сочи, че липсва индивидуализация на нарушението - не става ясно на коя точно дата е извършено и липсва точно посочване на нарушената правна норма, с което е накърнено правото на защита на дружеството.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно при следните съображения:

Неоснователни са възраженията на касатора за допуснати съществени процесулни нарушения при постановяване на обжалвания съдебен акт. Фактическата обстановка е правилно установена от районния съд, въз основа на редовно събрани и подробно обсъдени доказателства в мотивите на решението. Съдът е ценил показанията на актосъставителя и свидетеля по установяване на нарушението в съвкупност с останалия доказателствен материал, включително снимките, направени от контролните органи, както и съставения по време на проверката списък на работещите в „Хай строй 07”ЕООД.  Тези писмени и гласни доказателства потвърждават констатациите в АУАН, че „Хай строй 07”ЕООД има качество на строител на сградата и работодател на лицата, установени да полагат труд като общи работници на обекта.  В този смисъл, съдът не е възприел за доказана фактическа обстановка, различна от изложената в АУАН и НП. Доколкото в тях е посочено, че работата е извършвана на първа етажна плоча, неоснователно е възражението, че са липсвали констатации относно съставомерен факт, а именно, че работата е извършвана на височина по-голяма от 1.5 м. Доказателства в подкрепа на този факт са и показанията на управителя на дружеството касатор, който при разпита му е заявил, че там, където е нямало скеле, лицата са работили от терасите на самата сграда.  Именно въз основа на  сочените обстоятелства съдът е приел, че е извършвана дейност над 1.5 м, поради което е неоснователно възражението, че оспореното съдебно решение е основано на предположение. Показанията на свидетеля Михайлов в частта, че на обекта не е извършвана работа на 05.03.2020 г. и че същият е бил обезопасен с временни перила, правилно не се били кредитирани от районния съд като противоречащи на останалия доказателствен материал, включително на съставения по време на проверката на същата дата списък на работещите /л.14 от делото/. В този списък свидетелят Михайлов собственоръчно се  е вписал като лице, полагащо труд на 05.03.2020 г. като работник за „Хай строй 07”ЕООД на строителния обект за времето от 12  до 16 часа. Затова правилно е ангажирана отговорността на „Хай строй 07”ЕООД на основание чл.413, ал.2 КТ за неизпълнение на общото му задължение за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд, установено в чл.127, ал.1 т.3 КТ, тъй като в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т.1 ДР КТ, е допуснал работници да полагат труд на първата етажна плоча на сградата, чиито контури не са били обезопасени срещу падане от височина на хора и предмети, чрез парапети със защитна лента за крака, средно и основно перило за ръце, предпазна мрежа или аналогично решение в нарушение на изискванията на чл.60, ал.1, вр.чл.61 и чл.62, ал.1  от Наредба № 2/22.03.2004 г. Нарушението е детайлно описано и  индивидуализирано в достатъчна степен в АУАН и в НП с посочване по недвусмислен начин датата на неговото извършване - 05.03.2020 г. На 31.03.2020 г. е извършена по последваща проверка, при която отново е установено, че констатираното на 05.03.2020 г. нарушение не е отстранено.

Настоящият касационен състав изцяло споделя мотивите на районния съд, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в административнонаказателното производство.  Правната квалификация на нарушението е конкретна, ясна и съответна на неговото описание.

Обстоятелството, че АУАН е съставен на дружеството - касатор, преди да изтече срока за изпълнение на дадените му предписания от контролните органи, не означава, че административнонаказателното производство е образувано преждевременно срещу него, тъй като същото е различно и се развива отделно и независимо от административното производство по даване на задължителни предписания от контролните органи, които представляват принудителни административни мерки по смисъла на чл.404, ал.1, т.1 КТ.

В ЗАНН не се съдържа изискване за съставяне на протокол за резултатите от проверката като предпоставка за образуване на административнонаказателното производство. Съгласно чл.34, ал.1 ЗАНН същото се образува със съставяне на АУАН. Ето защо, съставянето на протокола за резултатите от проверката след нейното извършване, не представлява нарушение на процесуалните правила.
         Представителят на „Хай строй 07”ЕООД е вписал възражения в АУАН при съставянето на акта. Касаторът е можел да представи и писмени възражения срещу констатациите на акта в тридневен срок от неговото връчване, което не е сторил.

Като е достигнал до същите изводи, районният съд е постановил правилно решение, което, поради липса на касационни основания за отмяна, следва да се остави в сила.

При този резултат, разноски на касатора не се следват.

В полза на администрацията следва се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00/осемдесет/ лева,  определено съобразно чл. 63, ал. 5 ЗАНН, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ/ЗПП/, и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ/обн.ДВ, бр.5/2006 г./.

Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2 АПК, Административен съд Бургас, четиринадесети състав,

 

Р  Е Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260124 от 04.09.2020 г., постановено по административнонаказателно дело № 2067/2020 г. по описа на Районен съд Бургас.

ОСЪЖДА „Хай строй 07”ЕООД, ЕИК/Булстат *********, със седалище и адрес на управление - гр.Приморско, ул. „Славянска“№ 7А, представлявано от С.А.С., да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, разноски в размер на 80.00/осемдесет/ лева.

Решението е окончателно.

                           

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:   

 

 

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ: