Р Е Ш Е Н И Е
№ 122
гр.
Велико Търново, 05.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА КОСТОВА
ЕВТИМ БАНЕВ
При
участието на секретаря М.Н.и прокурора от ВТОП Светлана Иванова разгледа
докладваното от съдия Калчев касационно
НАХД № 10111/2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63в
от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано
е по касационна жалба на М.Н.Ф., с адрес ***, срещу Решение № 135/10.03.2023г. по НАХД № 1252/2022 г. на Районен съд-гр. Велико Търново, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 22-1739-000200 от 01.08.2022 г., издадено от началник сектор в
ОДМВР Велико Търново, РУ Велико Търново. Според касатора решението е неправилно
поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Сочи, че не било ясно
какви действия следва да предприеме водачът при подаден сигнал за „приране“,
както било посочено в НП. Ако е било сигнал за спиране, то според правилника
същият е следвало да бъде подаден „ясно и своевременно“, а това не било описано
в обстоятелствената част на НП, от което следвало че подаденият сигнал не
отговарял на законовите изисквания. Това е така и предвид обстоятелствата – че
при подаването на сигнала касаторът се е движил през лента и е изпреварвал
товарен автомобил. В писмено становище заявява, че не е посочено пълно и точно
описание на мястото, където е извършено нарушението. По тези съображения се
иска отмяна на решението на ВТРС и отмяна на наказателното постановление.
Ответникът
по касационната жалба – началник сектор в ОДМВР Велико Търново, РУ Велико
Търново, не взема становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Велико
Търново дава заключение за неоснователност на жалбата.
Настоящият
състав на Административен съд – Велико Търново, като прецени допустимостта и
основателността на касационната жалба, както и след служебна проверка, на
основание чл. 218, ал. 2 от АПК, за валидност, допустимост и съответствие на
решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема
следното от правна страна:
Жалбата
е подадена от надлежна страна-участник във въззивното производство, в законния
срок, до компетентния съд, което я прави допустима.
Съгласно
чл. 63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу
решенията на съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК свежда
предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението,
но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира
касационната жалба за неоснователна, по следните съображения:
С
Решение 135/10.03.2023г. по НАХД
№ 1252/2022 г. на Районен съд-гр. В. Търново е потвърдено
наказателно постановление № 22-1739-000200 от 01.08.2022 г., издадено от
началник сектор в ОДМВР Велико Търново, РУ Велико Търново, в частта му, с която
на жалбоподателя М.Н. Ф. ***, на
основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП са наложени административни наказания
глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един
месец.
За
да постанови този резултат съдът е приел, че на 13.07.2022 г., около 15:30
часа, в община Велико Търново, ПП ІІ-55, км. 31, в посока гр. Килифарево, жалбоподателят
управлявал товарен автомобил "Волво ФХ – влекач", с рег. номер ***, с
прикачено полуремарке "Кро Е", с рег. номер ***- собственост на ЮЛ,
като при подаден сигнал за спиране от контролните органи със "стоп"
палка по образец, не спрял на посоченото от полицейски орган място за контрол и
не изпълнявал неговите указания, а продължил посоката си на движение. Същият
бил спрян и установен на ПП ІІ-55 на входа на с.Присово в 15:56 часа. Актът за
установяване на административно нарушение бил съставен на място, в присъствието
на жалбоподателя, връчен му е надлежно и подписан от него с възражения. Въз
основа на АУАН е последвало и издаването на обжалваното наказателно постановление,
в което наказващият орган е възпроизвел описаната в акта фактическа обстановка,
подвел е оспореното нарушение под санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 1, т.
4 от ЗДвП, налагайки на жалбоподателя административни наказания глоба в размер
на 50 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок
от един месец. Съдът е изложил мотиви, че разпитаните по делото свидетели
потвърждавали по категоричен начин направените с АУАН констатации. От тях ставало
ясно, че на посочените дата и място, жалбоподателят нарушил непрекъсната пътна
маркировка, което било и повода да му бъде подаден сигнал за спиране със стоп
палка. Сигналът бил подаден достатъчно ясно за възприемане, при ясно време и
добра видимост. Въпреки това жалбоподателят не спрял, като надигнал ръце и
продължил движението си в посока с. Присово, където бил спрян от друг
полицейски екип. При последвалия разговор между полицейските служители и
жалбоподателя, последният заявил, че е видял колегите им, но нямало как да спре.
При тази фактическа обстановка районният съд
е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, като от процесуална гледна точка
АУАН и издаденото въз основа на него НП са законосъобразни, издадени от
компетентни лица, в законоустановените срокове и притежаващи необходимите
реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. По същество съдът е изложил мотиви, че от
свидетелските показания, както и от събраните по делото писмени доказателства
се установява, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП, за
което е санкциониран. Съдът е кредитирал изцяло показанията на свидетелите –
полицейски служители, тъй като същите са възприели движението на управлявания
от жалбоподателя товарен автомобил и събитията до и след спирането му за
проверка; няма данни по делото, които да създават съмнения относно тяхната
обективност и безпристрастност или да сочат на наличието на мотив да припишат
на жалбоподателя нарушение, което не е извършил; показанията им са конкретни,
ясни и последователни. Съдът е намерил за безспорно установено, че в процесния
случай на жалбоподателя е бил подаден сигнал със стоп-палка по образец и е указана
посоката за спиране. Самият сигнал е подаден от униформен полицейски служител,
достатъчно ясно за възприемане, при добра видимост, но въпреки това
жалбоподателят не е спрял на посоченото му място и е продължил движението си, в
което всъщност се състои и изпълнителното деяние на вмененото му нарушение по чл.
103 от ЗДвП. Същото попада в приложното поле на санкционната разпоредба на чл.
175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, която предвижда кумулативно следните наказания:
лишаване от право да се управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до
200 лева. Наложените на жалбоподателя наказания - глоба в размер на 50 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок 1 месец са в минималните предвидени
размери, което е и най-благоприятно за субекта на нарушението. Съдът е посочил,
че разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП /Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г. / изключва приложението на чл. 28 и 58г от ЗАНН за нарушения по ЗДвП. Според съда допуснатата
техническа грешка в НП по никакъв начин не се отразява на неговата
законосъобразност и не е довела до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя, доколкото същият е бил наясно защо се ангажира отговорността му.
При
така приетото от правна и фактическа страна, настоящата инстанция намира, че в
производството по постановяване на оспореното решение не са допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и не е налице нарушение на
материалния закон. При пълен и всеобхватен анализ на събраните по делото
доказателства Великотърновският районен съд е достигнал до правни и фактически
изводи, които се споделят изцяло от настоящия касационен състав и не следва да
бъдат повтаряни на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Съдът е изяснил
напълно фактическата обстановка по делото, събрал е релевантните за изясняване
на спора факти, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с
възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи.
Несъгласието на страната с мотивите на съда не обосновава неправилност на
съдебния акт.
При
проверката на изложените в касационната жалба възражения, настоящият състав на
съда намира, че в действителност допуснатата техническа грешка в
обстоятелствената част на НП /изписано „приране“ вместо „спиране“/ по никакъв
начин не накърнява правото на защита на лицето да разбере за какво е санкционирано,
още повече, че такава грешка не е допусната в съставения и връчен АУАН, а в НП
е изписан и текста на чл. 103 от ЗДвП. Съгласно тази разпоредба при подаден
сигнал за спиране от контролен орган, водачът на ППС е длъжен да спре плавно в
най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на
службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. По делото е
безспорно, че жалбоподателят в качеството си на водач на товарен автомобил не е
спрял на подадения му със стоп-палка сигнал. В случая от свидетелските
показания се установява сигналът е бил подаден своевременно, от униформен
полицейски служител и е бил възприет от жалбоподателя, който е вдигнал ръце, но
не се е подчинил на даденото с него разпореждане. Обосновано
съдът е отхвърлил възраженията на касатора, поддържани и понастоящем, които са
били в смисъл, че не се установявало подаването на своевременен и ясен сигнал,
както и начина и мястото на подаването му. Всички тези обстоятелства са
безспорно изяснени в хода на производството по делото пред районния съд и от
събраните гласни доказателства, като пределно добре е изяснено на кое място и
какъв точно сигнал е бил подаден на водача и съответно как той е реагирал на
същия. Неоснователно е и възражението за неясно посочване на мястото на
нарушението, като същото се опровергава от съдържанието на НП, в което ясно е
посочено мястото на нарушението.
По
изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение не страда от
пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и
законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 135/10.03.2023г. по НАХД
№ 1252/2022 г. на
Районен съд-гр. В. Търново.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.