№ 51
гр. Благоевград, 27.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Румяна Бакалова
Катя Сукалинска
при участието на секретаря Мирела Гълъбова
като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело №
20211200500890 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Агенция „Пътна
инфраструктура“ против решение № 905245/28.07.2021 г., постановено по
гр.д. № 2111 по описа за 2020 г. на РС-Благоевград, в частта, в която иска е
уважен.
Жалбоподателят сочи, че решението е незаконосъобразно. Неправилно е
приeто от РС, че е изяснен механизма на ПТП. Представените документи от
ищеца са оспорени от АПИ, поради което с тях не се установява механизма,
който не се установява от протокола за ПТП, нито от показанията на
разпитания полицай, посетил местопроизшествието, като се имам предвид, че
водачът на автомобила не е разпитван. АТЕ също не установява механизма,
защото е изготвена по оспорени от АПИ документи. Щетите също не са
установени по вид и размер. Документите на застрахователя са оспорени. В
протоколите за допълнителен оглед е посочено произшествие, което е станало
на друга дата 24.5.2019 г., докато процесното е на 22.12.2019 г. Свидетелят
полицай сочи за щети дясна броня, свита желязна джанта 15 и спукана дясна
гума, като в декларацията на водача също се сочи за броня и гума, а
останалите множество щети неясно от какво са. Т.е. не се доказва причинно
1
следствената възка между ПТП-то и всичките щети.
Сочи, че е налице непреодолима сила /случайно събитие/, защото
камъните са паднали по време на движението на автомобила, а не са били
отпреди върху платното за движение.
Неправилно не е прието от РС възражението на АПИ, че
застрахователят е платил обезщетение по непокрит риск. Налице е
възможност за отказване от застрахователя на заплащане, за което
жалбоподателят развива подробни съображения. Затова моли решението да се
отмени и се постанови отхвърляне на иска.
Въззиваемият оспорва жалбата като неоснователна. Сочи, че от
неоспорената АТЕ и показанията на св. Ц. безспорно се установява твърдения
механизъм на ПТП-то – наличие на препятствие – камъни на пътното платно
и причинно следствена връзка между механизма на ПТП-то и настъпилите по
процесния автомобил увреждания. Заключението доказва и степента на
уврежданията и размера на обезщетението, определен съгласно нормативната
уредбата и трайната съдебна практика по средни пазарни цени. Протоколът
за ПТП се ползва с доказателствена сила за отразените в него факти, които
пряко съставителят на протокола е възприел.
Няма непредвидимост, непредотвратимост и непреодолимост на
събитието, за да е случайно. Не са изключени от риска, за които
застрахователят дължи обезщетение, защото на мястото на ПТП няма
поставени ограждения, които да спират падането на камъни от скалните
образувания до пътя, които ограждания се явяват част от обхвата на пътя и
следователно е необходимо да се поддържат от въззивника. Природата на
установеното препятствие няма характеристиките на посочените от
въззивника хипотези от ОУ. Затова моли решението да се потвърди.
БлОС счита подадената жалба за допустима. Подадена е от лица с
правен интерес, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в предвидения в
закона двуседмичен срок. С атакуваното решение РС на основание чл. чл. 410,
ал. 1, т. 2 от КЗ е осъдил АПИ, София да заплати на ЗАД „Евроинс“, АД
сумата от 3 306,25 лв., представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“, полица №
00500100308104, във връзка с щета **********, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 29.7.20 г. до окончателното й плащане.
2
Постановено решение е валидно и допустимо – постановено е от
законен съдебен състав, който го е подписал, в предвидената в закона
писмена форма, по допустим иск.
За произнасяне по доводите в жалбата, въз основа на закона, тезите на
страните и събраните доказателства, БлОС счита за установено следното от
фактическа и правна страна:
Ответникът е признал, поради което РС е обявил в провелото се на
9.12.20 г. с.з., че не се нуждаят от доказване обстоятелствата, че района на
пътя, където е станало ПТП-то е част от Републиканската пътна мрежа и че се
стопанисва и поддържа от АПИ.
За процесното ПТП от 22.12.19 г. е съставен е Протокол за пътно
транспортно произшествие № 1524475/22.12.2019 г. от младши
автоконтрольор към РУ Разлог Р. Ц.. Протоколът е оспорен от АПИ. В с.з
съставилият го автоконтрольор е разпитан като свидетел. Заявил е, че той е
съставил и подписал протокола. Сочи, че в протокола, който е издал са
описани щетите, които той е забелязал – дясна броня, джанта – 15 цолова и
спукана предна гума. Посочва, че пътят е бил мокър, през деня е валяло
обилно, както и че на пътя е имало паднали едри камъни в дясната страна на
платното за движение по дължината около 20- 30 метра. Сочи, че не е имало
ограждения, които да предпазват от падане на скална маса върху пътя. Не
може да си спомни дали увреденото МПС е могло да се придвижва на
собствен ход. Посоченото от свидетеля съвпада с лично констатираното и
отразено от него в протокола за ПТП, а именно, че при движение по пътя на
десен завой автомобил с рег. № РВ 3193 ТС попада на внезапно срутили се
камъни на пътното платно, вследствие на което се блъска в тях и реализира
ПТП като за видими щети по автомобила сочи, че е ударен в дясно – броня;
свита желязна джанта 15, спукана дясна гума и др. От заключението на
вещото лице, в подкрепа на което са и показанията на свидетеля се
установява механизма на ПТП-то. Самото вещо лице сочи, че показанията на
свидетеля не налагат изменения или корекции в частта за механизма на ПТП,
като напротив, сочи, че те категорично го потвърждават. Експертът посочва,
че при навлизане в десен завой, тъй като автомобилът се движил в посока
Пловдив - Банско предната дясна част на автомобила попада на внезапно
срутилите се на пътното платно в дясната пътна лента едри камъни като при
3
сблъсъка с камъните автомобилът известно време се е придвижвал наклонен
наляво само на левите си гуми, след което се установил върху четирите си
колела и е спрял. Вещото лице категорично в с.з. заявява, че така описания
механизъм на ПТП-то в исковата молба е възможно да се е осъществил при
сочените от разпитания по делото свидетел – обстоятелства- едри камъни по
платното, в който се е движил автомобилът, при навлизане в десен завой и
мокра настилка.
Вещото лице категорично в с.з. заявява, че от този механизъм е
възможно да се причинени и вредите по автомобила, които са заплатени от
застрахователното дружество.
АПИ не посочва друг възможен механизъм за настъпване на процесното
ПТП, от което да са причинени по-малък размер вреди.
Ето защо БлОС счита за категорично доказано твърдението на ищеца
за сочения от него в исковата молба механизъм на ПТП-то /съвпадащ със
сочения и от водачката пред застрахователя в декларацията й, заради което е
без значение соченото от експерта, че е ползвал информацията от
декларацията на водачката за експертизата/, който е възможен да се
осъществи при обстоятелствата, които се установяват от св. Ц. и от
констатираните от него обстоятелства при посещение на
местопроизшествието, като се има предвид, че за тези му констатации
протоколът се ползва с материална доказателствена сила. В тази насока е Р.
№15/25.7.2014 г. по т.д. № 1506/2013 г. на ВКС, където е прието, че
протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в кръга на правомощията
му в установената форма и ред, представлява официален свидетелстващ
документ. Като такъв той се ползва, не само с обвързваща формална
доказателствена сила относно авторството на документа, но съгл. чл. 179, ал.
1 ГПК и със задължителна материална доказателствена сила, като съставлява
доказателство за факта на направени пред съставителя изявления и за
извършените от него и пред него действия и за възприетите от него факти.
Затова несъстоятелно се твърди в жалбата, че РС не е отчел оспорването
на представените от застрахователното дружество документи. Очевидно РС
ги е отчел, съобразявайки доказателствената сила на протокола за ПТП за
възприетите от съставилия го автоконтрольор обстоятелства. Това, че не е
разпитана водачката на автомобила, не води до извод, че не е доказан сочения
4
от ищеца механизъм, след като вещото лице не е посочило, а и не е имало
задача да посочи друг възможен такъв при установените обстоятелства от св.
Ц. и протокола, който е съставил. Няма теза на АПИ за друг механизъм на
ПТП-то при доказаните обстоятелства. Освен това безпредметно е да се
ангажират и други доказателства, ако протоколът за ПТП удостоверява
всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства.
От това логично следва и извода, че макар и да са оспорени
протоколите за констатираните щети при огледа на автомобила, това не
означава недоказване на същите, предвид експертното заключение, в което
вещото лице категорично сочи, че щетите отговарят на механизма на
настъпване на ПТП, описан от водача на лек автомобил, като съдът
констатира, че ищецът в исковата твърди същия механизъм. Затова
правилно е възприето от РС въз основа на изслушаната авто-техническа
експертиза, че са установени както механизма, така и заплатените вреди, като
причинени вследствие от конкретния механизъм на ПТП-то.
В обобщение при твърдян конкретен механизъм на осъществяване на
едно ПТП, който при доказване на определени обстоятелства, вещото лице
категорично заключава, че е възможно да е осъществен и при липса на
конкретни факти и твърдения, които да са доказани от ответника и които да
изключват този механизъм, следва да се счете, че механизмът на ПТП- то е
доказан. От този механизъм след като експертът сочи, че са причинени като
пряка и непосредствена последица и вредите, заплащането на които се иска,
то съдът приема, че е доказана и причинно следствената връзка между
деянието и вредите.
С оглед изложеното несъстоятелно се навеждат доводи в жалбата за
несъобразяване от съда с оспорените от АПИ с отговора на исковата молба на
всички, представени от ищеца документи.
Макар експертът да посочва в заключението, че щетите са описани в
протоколите за оглед, то и без тях следва да се заплатят, тъй като такива са
твърденията на ищецът в исковата молба. А доказването на твърденията за
вредите не е с оспорените доказателства, а с логичността на причинно
следствената връзка да настъпят от доказания механизъм, което сочи
експерта и затова правилно е прието от първоинстанционният съд, че се
установяват от АТЕ.
5
Доводът за наличие на непреодолима сила за настъпване на ПТП-
то също е несъстоятелен, защото не се установява от ответника по несъмнен и
категоричен начин наличието на едрите камъни на пътя да е по причина
непредвидимо и непредотвратимо обстоятелство. Не се доказва с нито едно
от събраните доказателства камъните да са падали по време на движението на
автомобила или непосредствено преди автомобилът да навлезе в участъка.
Установява се от показанията на разпитания свидетел Ц. и съставения от него
протокол за ПТП, че те са били на пътното платно и не е имало сигнализация
за наличието им.
Несъстоятелно е и възражението в жалбата за непокрит риск на
щетите по застраховката. От полицата е видно, че застраховката е с покрити
рискове – А - пълно Каско, съгласно Общите условия за застраховка „Каско
на МПС“. В р. II, определения, чл. 2, т. 16 от ОУ е дефинирано, че „Срутване
на земни пластове“ е падане на големи земни или скални маси от планински
масиви или от брегове, възникнало внезапно, бързо и еднократно. А в т. 17
от ОУ е определено, че „Свличане на земни пластове“ е откъсване и бавно
движение от геоложки характер на земни маси по склонове и откоси, които
под действието на тежестта си и на открити течащи или подпочвени води се
откъсват и движат. Съгл. раздeл IV изключения от застрахователното
покритие, с чл. 6, ал. 1, т. 15 от ОУ от обхвата на застрахователното покритие
са изключени всякакви косвени вреди, както и вреди произлезли от свличане
или срутване на земни пластове. Според чл. 23, ал. 1, т. 3, б. „б“ от ОУ
застрахователят отказва плащане на обезщетение, когато е налице
изключение от застрахователното покритие по см. а чл. 6 от ОУ.
От цитираните разпоредби от Общите условия, на които АПИ се
позовава, не може да се направи извод за неоснователност на иска.
Доказателствата не установяват срутване, което да е внезапно, бързо и
еднократно, за да е измежду рисковете, които според ОУ непокриват щетите
по застраховката Каско на МПС, нито че е налице свличане на земни
пластове.
С оглед изложеното за несъстоятелност на доводите в жалбата, то РС
правилно е уважил предявения иск по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. с чл. 49
от ЗЗД
Според чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ с плащането на застрахователното
6
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера
на платеното обезщетение, и обичайните разноски, направени за неговото
определяне и срещу възложителя за възложената от него на трети лица
работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД.
Ищецът както е посочил и РС следва да докаже сключен
застрахователен договор, сбъдване на застрахователния риск, заплащане на
обезщетението, както и че ответникът е отговорен по чл. 49 ЗЗД за вредите.
Според чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнение на тази
работа. Отговорността на възложителя е обезпечително - гаранционна и
произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица в т.ч. и
на неговите работници/служители. За възникване отговорността на
възложителя следва да се докажат освен вредите, така и настъпването на
деяние (действие или бездействие); което да е противоправно (несъответно на
правно дължимото и фактически осъщественото поведение); и причинно -
следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите вреди.
Всички тези предпоставки са налице. Участъка на процесното ПТП се
включва в републиканската мрежа, която съгл. чл. 19, ал. 1 от Закона за
пътищата /ЗП/ се стопанисва от АПИ и като такава Агенцията според чл. 30,
ал. 1 ЗП е длъжна да осъществява дейности по изграждане, поддръжка и
ремонт, както и дейностите по стопанисване, изразяващи се според чл. 167,
ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ в поддържане на пътя в
изправно състояние, в сигнализиране незабавно за препятствията по него и в
отстраняването им във възможно най-кратък срок. Тази своя дейност АПИ
може да осъществява било чрез свои служители, било чрез трети лица, на
които възлага извършването на съответните дейности. При неизпълнение
Агенцията отговаря по реда на чл. 49 ЗЗД.
Очевидно е, че Агенцията не е осъществила възложената й от
закона дейност по отстраняване препятствието по пътя – едри камъни на
пътното платно, нито е сигнализирала за него. Вследствие на препятствието е
настъпило ПТП-то, от което са причинени вреди на МПС с рег. № РВ 3193
ТС, собственост на „ЕДИ 2004“, ЕООД, чийто размер според авто-
техническата експертиза възлизат на 3 306,25 лв. Застрахователното
дружество, видно от изслушаната счетоводна експертиза е изплатило на
7
собственика вредите, поради което се е суброгирало в правата му срещу
АПИ.
Ето защо решението на РС с което е уважен иска на застрахователното
дружество срещу АПИ като правилно и законосъобразно следва да се
потвърди.
С оглед изхода на делото на въззиваемия се следва на основание чл. 78,
ал. 3 във вр. с ал. 8 от ГПК присъждане на юрисконсултско възнаграждение
като разноска пред настоящата инстанция в размер на 50 лв., определен от
съда на основание чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за правна помощ.
Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, БлОС
РЕШИ:
Потвърждава решение № 905245/28.07.2021 г., постановено по гр.д. №
2111 по описа за 2020 г. на РС-Благоевград, в атакуваната част, в която иска е
уважен.
Осъжда Агенция „Пътна инфраструктура“, София, ЕИК
******************** да заплати на Застрахователно дружество „Евроинс“,
АД с ЕИК ********* сумата от 50 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение за настоящата инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8