№ 830
гр. Пловдив, 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско
дело № 20245300501353 по описа за 2024 година
Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от
ГПК във връзка с чл.150 вр. чл.143, ал.2 от СК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба от М. И. Д., като
непълнолетна, действаща лично и със съгласието на своята майка С. А. А.,
чрез адв. Ц. К., против решение № 785 от 22.02.2024 г., постановено по
гр.дело № 7217/2023 г. на ПдРС, V бр. състав, с което е изменен размерът на
присъдената с решение № 4689/09.12.2019 г., постановено по гр. дело №
3739/2019 г. по описа на РС-Пловдив, І бр. с., влязло в сила на 09.12.2019 г.
издръжка, която И. Д. Д. е осъден да заплаща на детето си М. И. Д., чрез
неговата майка и законен представител С. А. А., като е увеличена същата от
200 лв. на 300 лв., платима до 10-число на текущия месец, считано от датата
на подаване на исковата молба – 22.05.2023 г., до настъпването на
законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска до окончателното
изплащане, като е отхвърлен искът за разликата от 300 лв. до 400 лв.
Решението се обжалва в отхвърлителната част, със съображения за
неправилност, твърдение, че е постановено при превратно тълкуване на
материалния закон и доказателствата по делото, както и в противоречие с
практиката на ВКС. Иска се отмяна на решението в атакуваната му част и
уважаване на иска изцяло, като се излагат подробни съображения.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от въззиваемата страна.
1
В съдебно заседание пред настоящата инстанция
жалбоподателката чрез процесуалния си представител поддържа жалбата и
изложените с нея доводи.
Въззиваемата страна чрез пълномощника си адв. Д. К.-Р. счита
жалбата за неоснователна, като моли да се остави без уважение, а
първоинстанционното решение в атакуваната му част да се потвърди. Излага
съображения, че разпореждането с недвижим имот е за покрИ.е на здравни
нужди на доверителя ѝ, а и му предстои съкращаване в щата.
Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение,
V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства,
намира следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок,
изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ
на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество.
При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се
констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на
правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и
допустимо – съдът се е произнесъл по искове, с които е бил сезиран.
Правилно е дадена материално – правната квалификация. Налице са всички
положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки за
постановяване на съдебния акт.
Въззивната проверка за правилност се извършва на решението
само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият
състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни
материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично
направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания,
дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба,
предявена от М. И. Д., действаща чрез своята майка и законен представител
С. А. А., против И. Д. Д..
Твърди се, че И. Д. е баща на М. Д., като с влязлото в сила на
09.12.2019 г. решение №4689/09.12.2019 г. по гр.д. №3739/2019 г. по описа на
Районен съд - Пловдив, I бр. състав, бил осъден да заплаща месечна издръжка
на ненавършилото пълнолетие дете в размер на 200 лева, считано от влизане
на решението в сила - 09.12.2019 г. до настъпване на причини за нейното
изменение или прекратяване, с изключение на един месец през лятото, през
който детето е при него. През изтеклия повече от тригодишен период от
време съществено се изменили обстоятелствата, при които първоначално
била присъдена издръжката. Размерът сега бил символичен, с оглед
икономическата обстановка в страната, възрастта и нуждите на детето. М.
вече била в тийнейджърска и пубертетна възраст /почти на 14 години/ и имала
силни прояви на младежко акне, което обуславяло нуждата от повече грижи
2
за кожата. Появили се нужди за закупуване на подходяща дермокозметика и
редовно посещение при специалист, както и допълнителни козметични
процедури и продукти - грижа за лицето и кожата. М. е ученичка в 7ж клас на
СУ „***" в град Пловдив. Предстояли изпити /матури/ при кандидатстване
в осми клас, като имала нужда от закупуване на учебници и учебни пособия.
Посещавала частни уроци по математика два пъти седмично, цената на всеки
урок била 30 лева, или 60 лева седмично. Извън разходите за облекло,
обувки, бельо, храна, джобни пари и др., майката финансирала изцяло
разходите за ортодонтското лечение - поставяне на брекети, което било факт
от 21.11.2022 г. Цената само на тази услуга възлизала на 4000 лева. За детето
били осигурени подходящи жилищни условия, лично пространство,
подходяща храна, както и срещи с роднини, близки, приятели и значими за
детето хора. Месечните разходи по домакинството, в което детето се
отглеждало, възлизали на около 350 лева. Освен тези разходи, майката
осигурявала прехраната и участвала самостоятелно при закупуването на
лекарства, продукти от първа необходимост, тоалетни принадлежности,
дрехи, обувки, аксесоари и други. Цените на всички тях били високи. В тези,
както и във всички останали покупки, свързани с потребностите на детето и
обслужващи неговите интереси, ответникът не бил участвал от 2019 година
насам. Майката имала разходи за транспорт във връзка с полагания труд в
размер на около 100 лева месечно, плащала наем на ответника по силата на
решението на ПдРС по гр.д. №3739/2019 г. в размер на 130 лева месечно,
начиная от месец април 2020 година, а също и банков ипотечен кредит.
Претендира от ответника месечна издръжка в размер на 400 лева, начиная от
завеждане на исковата молба. Размерът бил съответен на нуждите на детето и
условията на живот, които то е имало преди развода.
В законоустановения срок е получен отговор на исковата молба от
И. Д. Д., който счита предявения иск за допустим, но неоснователен, тъй като
не била налице съществена промяна в обстоятелствата и доходите на
страните, считано от договорената издръжка в бракоразводното
споразумение. Твърди, че е напуснал семейното жилище, полагал паралелни
грижи в рамките на режима на упражняване на родителските права,
включително с осигуряване на условия за пребиваването на детето в
самостоятелна стая в дома му, а хроничното му влошено здравословно
състояние, предвид характера си с намаляване на работоспособността му,
изисквало все повече скъпо платени процедури за поддръжката и забавяне на
развитието му. Прилага епикриза, амбулаторен лист и платежни документи за
рехабилитационна дейност.
Въз основа на събраните по делото доказателства от състава на
районния съд е прието за установено от фактическа страна следното:
Между страните няма спор, че са родители на детето М. И. Д..
Съгласно описаното в исковата молба съдебно решение, към
момента на подаване на исковата молба ответникът е осъден за заплаща
3
ежемесечна издръжка на детето си, чрез неговата майка, в размер на 200 лева.
Съгласно приложена справка от ТД на НАП - Пловдив, размерът
на месечния доход на майката надвишава почти трикратно минималната за
страната работна заплата, а бащата получава двукратно по-високо трудово
възнаграждение от минималната работна заплата. Майката има деклариран
недвижим имот, няма МПС, а бащата има регистрирани два недвижими
имота, няма МПС.
Според справки от служба „ГРАО“ към община Пловдив, двамата
родители нямат други деца, на които да дължат издръжка.
Приложени са доказателства за твърденията на страните,
съответно като приложения на исковата молба и на отговора.
В хода на производството ищцата е ангажирала гласни
доказателства посредством показанията на свидетеля М. С. – баба на ищцата,
която потвърждава описаното в исковата молба, като добавя, че бащата
извеждал детето периодично на кафе и карал детето да върши всякаква
домакинска работа, докато било при него, водел го на море, купил му подарък
по избор, като му казал да го плати от собствени средства, а после ще му ги
възстанови, но не възстановил парите на детето. Свидетелката не знаела дали
ответника работи.
От показанията на свидетеля М.Г. – леля на ответника - сестра на
баща му, се потвърждава описаното в отговора на исковата молба. Добавя, че
детето си имало самостоятелна стая в дома на бащата. Той доставял всичко,
което то поискало. Бащата работел на 60-70 км от града в мандра, понякога и
в неделя пътувал. Всяко лято водел дъщеря си на море. Детето било при него
по време на грипни или срочни ваканции. Ответникът бил добър и всеотдаен
баща. Лекувал се в гр. Пловдив, като рехабилитациите продължавали всеки
ден по седмица през седмица. Процедурите били скъпи, помагали му
финансово неговите родители. Сега работел по-лека работа заради
заболяването си. Имало дни, в които не можел да отиде на работа, защото му
се схващали краката. Свидетелката не знае какво точно е заболяването му. Не
получавал безплатни лекарства. Купил на детето голям хубав миксер, за да не
изостава от съучениците си в новото училище.
Съдът е кредитирал показанията на разпитаните свидетели, тъй
като същите са непосредствени и допринасящи за изясняване на релевантните
за делото факти и обстоятелства. Показанията намират опора и в събраните
по делото писмени доказателства.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът е приел,
че е сезиран с иск с правно основание чл.150 СК.
С решение №4689/09.12.2019 г., постановено по гр.д. №3739/2019
г. по описа на РС - Пловдив, І бр.с., влязло в сила на 09.12.2019 г., ответникът
е осъден да заплаща издръжка на детето си, чрез неговата майка, в размер на
200 лева, считано от 09.12.2019 г. до настъпване на законни причини за
изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва при
4
просрочие.
Разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК предвижда, че родителите
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от
това, дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Правото те да получат издръжка е безусловно, като е достатъчно наличието
на качеството „ненавършило пълнолетие лице“ по отношение на
претендиращия издръжката. Размерът на издръжката, съгласно чл. 142, ал. 1
от СК, се определя в зависимост от две величини - нуждите на детето, което
има право на издръжка, и възможностите на родителя, който я дължи.
Съгласно чл. 142, ал. 2 от СК, една четвърт от минималната за страната
работна заплата е минималния размер на издръжката на едно дете. Считано от
01.01.2024 г., минималната работна заплата е в размер на 933 лева, съответно
минималната издръжка за дете е в размер на 233.25 лева.
Нуждите на детето се преценяват с оглед на правилното му
отглеждане, здравословното състояние, възраст, нуждите от получаване на
образование и задоволяване на неговите потребности, при преценка на
ежедневните нужди от храна, облекло, учебни, спортни и културни
занимания. Възможностите на родителя да заплаща издръжка се преценяват, с
оглед неговите доходи, здравословното му състояние, имотното му състояние,
квалификация, дали има задължения към други лица. За да се уважи искът за
изменение на издръжката, е необходимо трайно съществено изменение или на
нуждите на издържаното лице, или трайна съществена промяна във
възможностите на задълженото лице.
С оглед разпоредбата на чл. 150 от СК, при изменение на
обстоятелствата, присъдената издръжка може да бъде изменена или
прекратена. Размерът на издръжката следва да съдейства за правилното
развитие, възпитание и отглеждане на детето, за покрИ.е на нуждите така,
както те биха били задоволени, ако родителите живеят заедно. Факт е, че
детето е пораснало, вече е на 14 години и нуждите му от средства са се
променили. Детето се е готвило за кандидатстване в друго училище. Има
поставени брекети, съответно - нужда от периодично посещение при
ортодонт. Променените икономически условия в страната ни също са налице.
Стойността на стоките и услугите значително е нараснала спрямо 2019 г.,
което пряко касае издръжката на детето. С оглед изложеното за доходите на
родителите и възможността им да дават издръжка, възрастта и нуждите на
детето, както и с оглед социално – икономическите условия в страната, съдът
е приел, че детето има нужда да получава, а двамата родители са задължени
да му осигуряват обща месечна издръжка в размер на поне 550 лева. При
разпределяне на тази издръжка следва да се има предвид, че детето се
отглежда от майката. Затова и по-голям дял от издръжката следва да се
възложи върху бащата. От определения размер на издръжката е прието, че
бащата следва да осигурява по 300 лева месечно, а останалите средства да се
поемат от майката. Прието е, че бащата е трудоспособен, полага труд и
реализира доходи над минималната работна заплата, а издръжка се дължи,
5
съгласно закона, дори и да е нетрудоспособен и безработен. Същевременно са
отчетени затрудненията, които ответникът изпитва, предвид влошеното му
здравословно състояние и неговата необходимост от платени
рехабилитационни процедури през седмица за седмица ежедневно. Прието е,
че определения размер на издръжката не е прекомерен, като ответникът е
задължен по закон и като родител да я осигурява, затова искът за присъждане
на увеличен размер на издръжка се явява основателен за сумата в размер на
300 лева месечно, платима до 10-число на текущия месец, считано от датата
на подаване на исковата молба – 22.05.2023 г., до настъпването на
законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска до окончателното
изплащане, като искът за разликата от 300 лв. до 400 лв. е отхвърлен. При
преценка на възможностите на бащата съдът е приел, че месечна издръжка от
300 лева е във възможностите му. Същият явно правел периодично подаръци
на детето, но това не предоставя финансова сигурност, предвид липса на
такова задължение.
Изводите в частта, в която е определен размер на издръжката на
детето, не се възприемат от настоящия състав, тъй като сумата е занижена.
Разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК предвижда, че родителите
дължат издръжка на своето ненавършило пълнолетие дете, независимо от
това, дали е работоспособно и дали може да се издържа от имуществото си.
Правото детето да получи издръжка е безусловно. В този смисъл се
възприемат доводите, че са налице предпоставките за изменение на
присъдената издръжка.
Налице е промяна в обстоятелствата, при които е била определена
същата по гр.д. №3739/2019 г. на ПдРС – детето е пораснало, нуждите му са
се увеличили. Налице е и промяна в икономическата обстановка в страната.
Според справката за трудовите доходи на майката за периода януари – юни
2023 г., същите са в размер около 2482 лв. месечно, а на бащата за същия
период – около 1630 лв. месечно. От месец юли 2023 г. според представения
трудов договор, основното му месечно възнаграждение е в размер на 960 лв.
Не са представени доказателства за получаваното възнаграждение, с оглед
предвидената в чл.3, т.3 от договора възможност за получаване на
допълнително месечно възнаграждение.
Пред въззивната инстанция е представен болничен лист, но същия
касае заболяване, което е с временен характер – не е хронично, като не
препятства възможността на бащата да заплаща издръжка. Д. е продал
недвижим имот в град С. за сумата от 6200 лв. – незначително надвишаваща
данъчната оценка. Твърди се, че сумата е била необходима за лечение, но не
са ангажирани доказателства. В първоинстанционното производство са
представени доказателства за хронично заболяване, свидетел твърди
необходимост от почти непрекъсната рехабилитация, но не са представени
медицински документи, сочещи такава необходимост, както и документи за
6
провеждана такава, включително за заплащани разноски. Приложената
фактура не посочва заплатени ли са рехабилитационните процедури.
Ето защо въззивния съд счита, че от момента на определяне на
издръжката съществено са се изменили обстоятелствата, като сумата от 200
лв. е крайно недостатъчна да задоволи дори и най – елементарни нужди на
детето. Нещо повече – размерът не съответства към настоящия момент на
минималния размер на издръжката, предвидена в чл.142, ал.2 СК – 233.25 лв.
Неправилно обаче според настоящия състав е определен размера
на издръжката. Към настоящия момент за издръжката на М. са необходими
средства в размер, не по – малък от 800 лв., които следва да се разпределят
поравно между родителите – по 400 лв. Равното участие на майката в
паричната издръжка се обуславя от това, че полага грижи в натура, поема
всички извънредни и неотложни разходи, но и доходите са значително по –
високи от теза на Д..
Не може да се приеме съображението, че същият не може да
заплаща по – висок размер на издръжката от определения от районния съд.
Както вече се отбеляза, макар и доходите му да са значително по – ниски от
тези на С. А., той притежава имущество, като се е разпоредил и с един имот.
Не е доказана нуждата от постоянно лечение и стойността на същото. Ето
защо се прие, че е трудоспособен и при полагане на необходимата грижа
може да осигури достатъчно средства както за собствената си издръжка, така
и за издръжката на непълнолетната си дъщеря. Още повече, че не се оспорва
необходимостта от провеждането на ортодонтско лечение, което е на
значителна стойност, ползването на специализирана козметика, с оглед
изложените в исковата молба проблеми, необходимостта от специални уреди
и пособия във връзка с обучението на детето, което е и основание за
определяне на издръжка в посочения размер.
Ето защо решението в атакуваната му част следва да се отмени,
като се уважи изцяло предявения иск. Въззиваемата страна следва да заплати
допълнително още 144 лв. държавна такса в полза на ПдОС.
Разноски са поискани от страните, като следва да се присъдят
единствено в полза на жалбоподателката в размер на 500 лв. за заплатено в
брой адвокатско възнаграждение.
Със списъка за разноски се претендират и 700 лв. за заплатено в
първоинстанционното производство адвокатско възнаграждение. Списък за
същата сума е представен и на л.59 от първоинстанционното дело. Съдът е
приел в мотивите към обжалваното решение, че сумата следва да се редуцира
до размера на 500 лв., като е присъдил половината съобразно уважаването на
иска. Не е оспорен този извод на съда – не е искано изменение на решението в
частта за разноските. Недопустимо е, при липса на съответно искане, с което
да се претендира пълния размер на възнаграждението, това да се прави едва
към момента на приключване на устните състезания пред въззивния съд. Ето
защо, с оглед уважаване на жалбата, може да се присъди допълнително
7
адвокатско възнаграждение в размер на още 250 лв.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд,
V граждански състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №785/22.02.2024 г., постановено по гр. дело
№7217/2023 г. на ПдРС, V бр. състав, в частта, в която е отхвърлен искът за
изменение на издръжката, предявен от М. И. Д., действаща със съгласието на
своята майка С. А. А., против И. Д. Д., за разликата от 300 лв. до 400 лв., като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ размерът на издръжката, определена с решение
№4689/09.12.2019 г., постановено по гражданско дело №3739/2019 г. по описа
на РС Пловдив, І брачен състав, заплащана от И. Д. Д., ЕГН **********, от
град С., обл. Пазарджик, ул. ***, на М. И. Д., ЕГН **********, като
непълнолетна действаща лично и със съгласието на своята майка С. А. А.,
ЕГН **********, и двете от град Пловдив, ул. ***, като я УВЕЛИЧАВА от
300 на 400 (четиристотин) лева, платима до десето число на текущия месец,
считано от 22.05.2023 г. до навършване пълнолетие на детето или настъпване
на друга законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на падежа
до окончателното изплащане.
В останалата част, с която е изменен размерът на издръжката от
200 лв. на 300 лв., решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА И. Д. Д., ЕГН **********, от град С., обл. Пазарджик,
ул. ***, да заплати на М. И. Д., ЕГН **********, като непълнолетна
действаща лично и със съгласието на своята майка С. А. А., ЕГН **********,
и двете от град Пловдив, ул. ***, разноски за въззивното производство в
размер на 500 (петстотин) лева, както и допълнително за
първоинстанционното производство още 250 (двеста и петдесет) лева
разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА И. Д. Д., ЕГН **********, от град С., обл. Пазарджик,
ул. ***, да заплати държавна такса в полза на Окръжен съд Пловдив в размер
на 144 (сто четиридесет и четири) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
8
2._______________________
9