МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДАТА ПО НОХД №806 ПО ОПИСА НА ВРС
ЗА 2021г.,
ДВАДЕСЕТ И ОСМИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ.
Наказателното производство е
образувано въз основа на обвинителен акт, внесен срещу С.Р.С. за престъпление
по чл. 195 ал.1 т.7 вр. чл. 194, ал.1 вр.чл.28 ал.1 от НК.
В хода на съдебното заседание, представителят
на прокуратурата изменя обстоятелствената част на обвинението, като предявява
такова за по- ниска стойност на предмета на престъплението. Пледира подсъдимият
да бъде признат за виновен и за на минимално наказание.
Защитникът
адв.Ш. пледира подсъдимият да бъде оправдан. Веществените доказателства не били
приобщени поделото по съответния ред, а вещото лице дало оценка без да ги види.
Към настоящия момент те вече били компрометирани. Били допуснати и други
процесуални нарушения, като становище
при предявяване на делото дал адв. *, който не бил упълномощен, нито назначен.
Подс.С. два обяснения, твърди, че счупил
прозорчето на гаража без да иска и намерил вещите в дерето, като дворът на къщата не бил ограден.
При дадената му последна дума моли да
бъде оправдан.
Въз основа
на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:
На 15.10.2020 г. около 09.30 ч. св. Д. Й. излязъл от гаража
си в гр. Варна на бул. „Х. Смирненски" №1, като заключил външната врата,
включил СОД охраната към охранителна фирма „СИЛА" СОД, излязъл и заключил
портала към двора. Около 16:00-16:30 ч. на същия ден подс. С.С. влязъл в двора, който не се
заключвал, счупил един от прозорците на гаража, влязъл вътре и взел 1бр. динамо
за камион и 2 бр. стартери за камион на обща стойност 295.00лева, собственост
на Д.Й.. Натоварил ги на саморъчно направената количка, която носел със себе
си. Влизането на подсъдимия задействало алармата на охранителната система и
свид. Й. бил уведомен. Той бил наблизо и тръгнал към гаража си. Докато вървял,
видял подс. С., който бързайки, бутал пълна количка. Приближил се към него и
видял своите вещи. Предложил на С. да отидат до гаража и да изчакат полиция, за
да проверят случилото се и той се съгласил. Докато чакали, случайно с патрулен
автомобил минали св. **и св.** - полицейски служители. Д.Й. им разказал за
случилото се, след което те предприели проверка за установяване на
самоличността на обвиняемия. Той казал имената си, след което оставил количката
и хукнал да бяга в посока двора на МБАЛ „Св.Марина.
Стойността на 1 бр. динамо и на 2 бр. стартери за камион,
отнети от владението на Д. Й. на 15.10.20г.
възлиза на 295,00 лв.
С.Р.С. е роден на *** г. в гр. Враца, живее в гр. Варна,
български гражданин, без образование, неженен, не работи, осъждан с присъда по НОХД № 4818/2018 г. на Районен
съд – Варна, влязла в законна сила на 19.12.2018 г., за престъпление по чл. 195
ал.1 т.З, с която му е наложено наказание „Лишаване от свобода" за срок от
осем месеца, отложено на основание чл.66 ал.1 НК с изпитателен срок от три
години; с присъда по НОХД № 2421/2019 г. на PC - Варна, влязла в законна сила на
20.12.2019 г., за престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 3 му е наложено наказание
„Лишаване от свобода" за срок от осем месеца, изпълнението на което на
основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години; с
присъда по НОХД № 2723/2020 г. на Районен съд - Варна, влязла в законна сила на
26.08.2020 г., за престъпление чл.195 ал.1 т.З от НК му е наложено наказание
„Лишаване от свобода" за срок от осем месеца. На основание чл.25 ал.1 вр.
чл.23 ал.1 от НК горните наказания са групирани
и на подс. С. е наложено общо наказание „Лишаване от свобода" за
срок от осем месеца, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от три
години.
Описаната фактическа обстановка се
установява и потвърждава от събраните и изготвени по реда на НПК доказателства
и доказателствени средства. Съдебното следствие е проведено по реда на чл. 371
т.1 от НПК.
Като конкретни, подробни и логични, съдът
кредитира показанията на св. Д. Й., дадени в хода на съдебното производство, както
и показанията на св.**и **, за които е
одобрено съгласие да несе разпитват.
Като обективно и
компетентно дадено съдът кредитира заключението на Съдебно-оценителната
експертиза, изготвена от Х.К.. Тъй като заключението му е различно от
заключението на в.л. Д. Й., съдът прие да кредитира това на в. л. Хр. К., тъй
като е изготвено след оглед на вещите на място в гаража.
Като приобщени по
реда на НПК, съдът кредитира писмените доказателства поделото – протокол за
оглед, ведно с фотоалбум, протокол за доброволно пазене, протокол за разпознаване, справка за съдимост
и др.
Доказателствата са непротиворечиви и
установяват фактическата обстановка такава, каквато е описана в
обстоятелствената част на обвинителния акт, с изключение на стойността на
вещите.
Съдът не
кредитира обясненията на подс.С., дадени в хода на съдебното производство. Те
противоречат на всички други, събрани по делото доказателства, а и на
житейската логика. Дворът на имота е бил ограден и това е било достатъчно да се
направи извод, че намиращите се вътре вещи са нечия собственост. Напълно
нелогично е обяснението за начинът на счупване на прозореца, тъй като видно от
протокола за оглед и фотоалбума, количката е била самоделна, представлявала е
две пластмасови щайги върху колелета и очевидно не е била толкова тежка и
масивна, че да счупи прозорец, който се
е намирал над нивото й. Не са налице каквито и да било основания да не се
кредитират показанията на св. Й., според които под прозореца е имало маса и е
било видно, че деецът е стъпвал върху масата, както и показанията му, че вещите
на престъплението са се намирали под масата. Поради това съдът намира, че
обясненията на подс. С., че намерил вещите закопани в неоградения двор, са единствено
защитна теза, която следва да бъде преценена като напълно несъстоятелна.
Преценени в тяхната съвкупност,
доказателствата позволяват да се направи единствен, безспорен и категоричен
извод, че подс. С. е осъществил от обективна и субективна страна състав на
престъпление по чл. 195 ал.1 т.З и т.7 от НК, като на 15.10.2020г. в гр. Варна,
от гараж на бул. „Хр. Смирненски" № 1, чрез разрушаване на преграда, здраво
направена за защита на имот - счупване на прозорец, е отнел чужди движими вещи
- 1бр. динамо за камион и 2 бр. стартери за камион на обща стойност 295.00
/двеста деветдесет и пет/ лева, от владението на Д.Д.Й., без неговото съгласие,
с намерение противозаконно да ги присвои, като случая е немаловажен и е
извършен повторно.
Предвид това,че подс. С. е установен в
близост до обекта, бил е видян да излиза от там и у него са намерени вещите,
собственост на Д. Й., съдът намира за безспорно доказано авторството на
деянието.
СОЕ на в. л. Хр. К. следва да се
кредитира по изложените по-горе съображения. Съдът не споделя становището на
защитата, относно вещите, предмет на пресътплението. Това, че не са описани по
марка, модел, материал и/или други признаци и това, че не са приобщени като ВД по делото, не е основание същите са
се считат за неидентифицирани. Няма никакво основание да не се кредитират
показанията на св. Д. Й., според когото вещите на престъплението са били в
количката на С. и той си ги е познал,
после са били в полицията, откъдето той си ги е получил, после ги е
съхранявал и ги съхранява в гаража си и към момента на разпита му в съдебното
заседание.
Независимо, че по делото няма
приобщени писмени доказателства, съдът намира, че собствеността и владението
върху на вещите са безспорно установени от показанията на св. Д. Й., поради
което намира за несъстоятелно възражението на защитата, направено в този
смисъл.
Въз основа на изложените по- горе
аргументи по отношение на доказателствата, намира и за безспорно установен
факта на счупването на стъклото на прозореца, както и факта на преминаването
през него и това, че вещите са взети от вътрешността на гаража, поради което
намира, че е осъществен квалифициращия признак разрушаване на прегради здраво
направени за защита на имот.
За да е налице и другият квалифициращ
признак – повторност, следва случаят да е немаловажен. Видно е от справката за
съдимост на Св. С., че и трите деяния,за
които е бил признат за виновен, са извършени преди да е имало влязла в
сила присъда за което и да е от тях, поради което са налице предпоставките да
бъдат групирани, да бъде определено едно общо наказание и следва да се отчитат
като едно, а не като три отделни осъждания. По тези съображения, няма осъждания
извън онези, обосноваващи повторността, които да бъдат отчетени като отегчаващи
отговорността обстоятелства. При преценката, обаче, дали случаят е маловажен,
или не, следва да бъде взето предвид, че по различно време преди настоящото
деяние, в периода 2016-2018 г. подс. С. е извършвал и други деяния срещу
собствеността и че кражбата му от имота на св. Й. не е изолиран случай. Нещо
повече, настоящото деяние е извършено в изпитателния срок на предходното
осъждане, а и освен това , при наличие на втори квалифициращ признак –
разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот. По тези
съображения, независимо, че стойността на вещта е под размера на една минимална
работна заплата, съдът прецени, че
случаят не е маловажен по см. чл. 93 т.9 от НК , тъй като не се отличава с по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с другите случаи от този вид. С
оглед на това, предвид предходното осъждане на лишаване от свобода за кражби и
тъй като не е изтекъл срокът по чл. 30 от НК, съдът намира, че деянието е
извършено при условията на повторност.
Съдът намира, че престъплението е
довършено, тъй като в момента, в който подс. С. е установен с вещите, вече ги е
бил отнел от владението на собственика им и вече е бил установил трайно свое
владение върху тях.
При
определяне на размера на наказанието като смекчаващо отговорността
обстоятелства съдът отчете ниската стойност на предмета на престъплението. В случая същата е изключително
смекчаващо отговорността обстоятелство, като е под размера на минималната
работна заплата за страната. Едновременно с това, предвиденото в закона
минимално наказание е несъразмерно тежко на извършеното и целите му могат да
бъдат постигнати и ако същото е под предвидения в закона минимум. По тези
съображения съдът прецени, че наказанието ще е съответно на обществената
опасност на деянието и на дееца, ако
бъде определено при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК. Като смекчаващи
отговорността обстоятелства съдът отчете и факта, че вещите са възстановени на
собственика им. Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът прецени
осъждането по НОХД № 925/21 г., с присъда, влязло в сила на 12.03.21г., за
престъпление по чл. 354а от НК, което следва да се отчете като лоша
характеристична данна.
Предвид
горното, съдът прецени, че за да
бъдат постигнати целите на наказанието и за да е съответно то на тежестта на
деянието и на обществената опасност на дееца, следва да бъде „Лишаване от
свобода“ за срок от осем месеца.
На
основание чл. 57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС наказанието следва да бъде изтърпяно при
първоначален общ режим, тъй като общия размер на наложеното наказание и на отложеното, не надвишава две години.
Деянието
е извършено в изпитателния срок, установен с определението по НОХД 2723/20 г.
вл. в з. сила на 26.08.20г., поради което отложеното общо наказание ЛС за срок
от осем месеца, следва да бъде приведено в изпълнение. На осн. чл. 57 ал.1 т. 3
от ЗИНЗС, то също следва да се изтърпи при първоначален общ затворнически
режим.
Вещите, предмет на
престъплението, следва да се върнат на собственика им, св. Д. Й., поради което
с присъдата си съдът му върна 1бр. динамо за камион и 2 бр. стартери за камион,
оставени му на доброволно пазене.
Вещите, послужили
за извършване на престъплението, които
са собственост на подс. С. следва да бъдат отнети в полза на държавата, поради
което съдът отне 1 бр. самоделна количка и чувал, които поради липса на
търговска стойност следва да бъдат унищожени.
Останалите вещи –
кабели, метална тръба, тава и тиган, следва да се върнат на подс. С.,тъй като
не е установено да са предмет или средство на престъпление, или да имат друг
собственик.
Като призна подс. С.
за виновен, на осн.чл.189 ал.3 от НПК, съдът му възложи да заплати направените
по делото разноски.
По
горните съображения съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ: