Р Е Ш Е Н И Е
№ 4 06.01.2022 г.
град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- гр.Търговище,
на седми декември две хиляди двадесет и първа година,
в публично съдебно заседание, в
следния състав:
Председател: Албена Стефанова
Секретар- С. И.,
като разгледа докладваното от председателя административно дело № 268 по описа за 2021 година на
съда, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на Глава
десета от АПК, във връзка с чл.118 от КСО.
Образувано е по жалба на Н.Х.Ш., ЕГН-********** ***,
подадена чрез адвокат Г.С.-ШАК, с посочен по делото адрес: гр.Шумен, ул.
„Съединение“ №109,офис 7 против Решение №2153-25-24/16.09.2021г. на Директора
на ТП на НОИ-Търговище, с което е потвърдено Разпореждане №
2140-25-262/26.08.2021г. на ръководител ПО към ТП на НОИ-Търговище.
В жалбата като основание
се навежда противоречие с материалния закон. Излага се становище, че по
отношение на периода през който оспорващият е положил наборната си военна
служба 01.12.1973г.-10.12.1975г. приложение следва да намери нормата на чл.81
от ППЗП/отм/, предвид пар.9, ал.1 от ПЗР на КСО, а не нормата на пар.1,т.12 от
ДР на КСО. Излагат се подробни доводи обосноваващи, че оспорващият отговаря на
условията на чл.68, ал.3 от КСО, в т.ч. и на изискването за действителен
осигурителен стаж. Моли се оспореното решение и потвърденото с него
разпореждане да бъдат отменени и преписката да се върне на компетентния орган
за ново произнасяне по заявлението на Н.Х.Ш. за отпускане на пенсия за ОСВ при
условията на чл.68, ал.3 от КСО. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание оспорващият се представлява от
адвокат Г.С.-ШАК, която поддържа жалбата
на изложените в нея основания и доводи. Излага доводи, обосноваващи неправилно
приложение на пар.1,т.12 от ДР на КСО към процесния случай. Моли жалбата да
бъде уважена и да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответникът по оспорването – Директорът на ТП на НОИ -Търговище,
в съдебно заседание се представлява от гл.юрисконсулт Б. К., който излага
становище за неоснователност на жалбата. Счита, че оспорващия не отговаря на
законовото условие за действителен осигурителен стаж, предвид на това, че последният не включва в себе си периодите от
време, в които лицата не са работили, а се признават за осигурителен стаж по
силата на закона, какъвто следва да се
приеме периодът от време, през който оспорващият е изслужил наборната си военна
служба. Моли жалбата да бъде оставена
без уважение.
От събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заявление №2113-25-200/29.03.2021г.
отправено до ТП на НОИ-Търговище Н.Х.Ш. е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст на основание чл.68, ал.3 от КСО.
С Разпореждане №2146-25-114/27.07.2021г. на ръководителя
„ПО” в ТП на НОИ –Търговище производството по заявлението на оспорващия е
спряно. На основание чл. 108, ал. 3 от КСО, във връзка с чл. 29, ал. 2 от
Инструкция №1/03.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на
контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ, е извършена проверка
на положения от г-н Ш. стаж за периода от 10.08.2018 г.- 29.03.2021 г.,
осигуряван като земеделски производител. Проверката е завършила с Констативен
протокол № КВ-5-25-00982712/11.08.2021 г. и Задължителни предписания №
ЗД-1-25-00982754/11.08.2021 г., с които е установено, че за периода от
10.08.2018 г. до 31.05.2020 г. и от 09.10.2020 г. до 04.04.2021 г. не се потвърждава
осигурителен стаж и доход на лицето. С Разпореждане №21113-25-200#8/26.08.2021г. на ръководителя „ПО” в ТП на НОИ –Търговище производството
по заявлението на Ш. е възобновено.
По така подаденото заявление
от Н.Х.Ш. с
Разпореждане № 2140-25-262/26.08.2021г. издадено от Н. Т. – за ръководител „ПО” в ТП на НОИ –Търговище на
заявителя е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж, поради
липса на изискуемия по чл.68, ал.3 от КСО действителен осигурителен стаж от 15
години. На основание пар.1,т.12 от КСО времето на положената от него наборна военна
служба от 2г. и 10 дни не е призната за действителен осигурителен стаж.
Съгласно представената по делото Заповед
№1015-25-82/24.06.20219г. Нина Златкова Тодорова е определена и оправомощена от
Директора на ТП на НОИ-Търговище да изпълнява задълженията на ръководител „ПО”
в ТП на НОИ –Търговище при отсъствие на С. Т. С. -
началник отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ-Търговище.
С жалба с вх.№1012-25-81/15.09.2021г. Н.Х.Ш. е
обжалвал така постановеното Разпореждане пред Директора на ТП на НОИ-Търговище.
С Решение №2153-25-24/16.09.2021г. Директорът ТП на НОИ-Търговище е потвърдил горепосоченото
разпореждане. В решението органът е приел, че правилно периодът от 01.12.1973г.-10.12.1975г. - 2г. 00м.10дни, на положената от г-н Ш.
наборна военна служба не е признат за действителен осигурителен стаж, прилагайки
пар.1,ал.1, т.12 от ДР на КСО. Органът е приел, че понятието „действителен стаж“ е по-тясно като понятие от
осигурителен стаж, доколкото обхваща единствено периодите, в които лицата са
извършвали трудова дейност,за която са били осигурени за инвалидност, старост и
смърт. Прието е, че в периода на
наборната военна служба г-н Ш. не е извършвал трудова дейност, за която да
подлежи на задължително осигуряване, поради което времето не следва да се
зачита за „действителен стаж“ по чл.68,
ал.3 от КСО.
Решение №2153-25-24/16.09.2021г
на Директора на ТП на НОИ-Търговище е съобщено на г-н Ш. на 21.09.2021г.,
съгласно приложеното по делото известие за доставяне. Жалбата на Н.Х.Ш. срещу
посоченото Решение е подадена до Административен съд-Търговище на 29.09.2021г.
чрез административния орган, издал акта.
Безспорно по делото е, че към деня на подаване на
заявлението-29.03.2021г. оспорващият има
навършена възраст от 67г.00м03 дни, при необходима за мъжете през 2021г., по
условията на чл.68, ал3 от КСО от 66г. и 8 месеца.
Не се спори по делото и че към деня на подаване на
заявлението Н.Х.Ш. има общ трудов стаж и
общ осигурителен стаж от III категория от 15г.05м.10 дни, от които като
действителен стаж -13г.05м.00 дни.
Спорът е единствено относно признаването като
действителен осигурителен стаж, времето на положената от Н.Х.Ш. наборна военна
служба в периода от 01.12.1973г. до 10.12.1975г. от 2г.00м.10 дни.
Така установената фактическа обстановка се подкрепя от
събраните по делото писмени
доказателства.
Жалбата е допустима. Същата е подадена в срок от надлежна страна и при наличие на правен интерес.
При разглеждане на жалбата по същество, съдът след като извърши служебна проверка,
съгласно чл.168 от АПК, прави следните правни изводи:
Оспореното Решение №2153-25-24/16.09.2021г. и потвърденото с него
Разпореждане № 2140-25-262/26.08.2021г. са издадени от
материално и териториално компетентни органи при спазване на законовите
изисквания за форма и при спазване на процесуалните правила.
По отношение съответствието на оспорения акт с
материалния закон, съдът намира следното:
Съгласно §9, ал.1 ПЗР на КСО „ времето, което се
зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември
1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен
стаж по този кодекс…“ В настоящия случай се разглежда стаж, придобит през
периода от 01.12.1973 г. до 10.12.1975 г., поради което на основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО неговата „действителност“
се преценява съобразно действащите до 31 декември 1999 г. разпоредби. По отношение на периода от време, в който е положената
наборната военна служба от Н.Х.Ш., приложима е нормата на чл.81 от ППЗП/отм/ (ДВ, бр.
102 от 1967 г.), Съгласно посочената разпоредба „Зачита се за трудов стаж от
III категория изслужената наборна военна служба или приравнената към нея на
курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната
служба за съответния род войски съгласно действащото законодателство…“.
Безспорно по делото е доказано, че в периода от 01.12.1973 г. до 10.12.1975 г. оспорващият реално е изслужил наборна военна служба от 2г.00м.10 дни. След като периода от време, в който оспорващия е положил военна служба е до 31.12.1999г. и същият се признава за действителен трудов стаж по действащата към този период разпоредба на чл.81 от ППЗП/отм/, то с оглед разпоредбата на пар.9, ал.1 от КСО,следва същият да бъде признат и за действителен осигурителен стаж по смисъла на пар.1,т.12 от ПЗР на КСО.
Непризнавайки посочения период, в който оспорващия
реално е положил редовна наборна военна служба за действителен осигурителен
стаж административният орган е постановил оспорения акт при неправилно
тълкуване и прилагане на материалния закон. В този смисъл е Решение №9933/01.10.2021г. на ВАС по
ад.д.№4479/2021г., Решение № 6611 от 02.06.2021 г. на ВАС по адм. д. №
4442/2021 г., VI о., Решение № 14517 от 24.11.2020 г. на ВАС по адм. д. №
6444/2020 г., VI о., Решение № 12404 от 7.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6255/2020
г., VI о., Решение № 8978 от 13.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11473/2018 г.,
VI о., Решение № 266 от 08.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2856/2018 г., VI о., Решение
№ 15446 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6749/2018 г., VI о., Решение №
15587 от 13.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13944/2017 г. и др.
С признаването на посочения период за действителен
осигурителен стаж, към датата на подаване на заявлението оспорващия Н.Х.Ш. има общо 15г.05м.10 дни действителен осигурителен стаж по смисъла на
чл.68, ал.3 от КСО. Не се спори по делото, че към деня на подаване на
заявлението г-н Ш. отговаря на
законовото изискване за навършване на изискуемата от закона възраст по чл.68, ал.3 от КСО - 66г. и 8 месеца. Предвид
изложеното съдът приема, че към деня на подаване на Заявление №2113-25-200/29.03.2021г.
по отношение на Н.Х.Ш. са били налице всички кумулативно регламентирани в
чл.68, ал.3 от КСО материални предпоставки за придобиване на право на пенсия за
ОСВ и оспореният акт се явява постановен при неправилно приложение на закона.
Едновременно с гореизложеното, съдът намира и
следното:
В процесния период 1973г. -1975г. наборната военна
служба в България е била задължителна и действителна за мъжете, съгл.чл.3 от
Закона за всеобщата военна служба в НРБ. Като такава същата е представлявала
обективно и неотстранимо по волята на дадено лице препятствие, същото да полага
труд, който да представлява основание за неговото осигуряване и съответно за
придобиването на осигурителен стаж по смисъла на сега действащото
законодателство. Ето защо съдът приема, че непризнавайки периодът от време, в
който оспорващия е положил редовна наборна военна служба за действителен
осигурителен стаж административният орган е постановил актът си не само при
неправилно приложение на закона, но и в несъответствие с неговата цел.
На основание всичко гореизложено, съдът намира Решение
№2153-25-24/16.09.2021г на Директора на ТП на НОИ-Търговище, с което е
потвърдено Разпореждане №
2140-25-262/26.08.2021г на ръководителя на ПО при ТП на НОИ-Търговище, за незаконосъобразни
и следва като такива същите да бъдат отменени.
Предвид на това, че естеството на въпроса е от
компетентността на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ-Търговище, следва
преписката да се върне на посочения орган за ново произнасяне по Заявление №2113-25-200/29.03.2021г, подадено от
Н.Х.Ш., съобразно указанията дадени в мотивите на настоящото решение по
тълкуването и прилагането на закона.
При така следващият се от
решението резултат на съдебния спор, съдът намира, че искането на процесуалния
представител на оспорващия за присъждане на разноски следва да бъде уважено.
Следва на основание чл.120, ал.2 от КСО на Н.Х.Ш. да бъдат присъдени разноски в
общ размер на 450 лева, съставляващи възнаграждение за един адвокат.
По изложените съображения и на
основание чл.172, ал.2, пр.2, чл.173 ал.2 от АПК, във връзка с чл.118, ал.3 от КСО, чл.120, ал.2 от КСО, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалбата на Н.Х.Ш., ЕГН-********** ***,
Решение №2153-25-24/16.09.2021г. на Директора на ТП на НОИ-Търговище и
потвърденото с него Разпореждане № 2140-25-262/26.08.2021г. на ръководител „ПО“
към ТП на НОИ-Търговище.
ИЗПРАЩА /като правно действие/ преписката на Ръководителя на „ПО“ при ТП на
НОИ-Търговище за произнасяне по същество по Заявление
№ 2113-25-200/29.03.2021г, подадено от Н.Х.Ш. при спазване на указанията,
дадени в мотивите на настоящото решение по тълкуване и прилагане на закона, в 7-дневен
срок, от влизане в сила на настоящото решение.
ОСЪЖДА ТП на НОИ-Търговище да заплати на Н.Х.Ш., ЕГН-**********
*** разноски по настоящото дело в размер на 450/ четиристотин и петдесет / лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от неговото получаване.
Препис от Решението да се изпрати на страните.
Председател: