Р Е
Ш Е Н
И Е
№........
град Шумен, 20.07.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на двадесет
и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в състав:
Административен съдия: Снежина Чолакова
при секретаря Ив.Велчева,
като разгледа докладваното от административния съдия адм.д. № 84 по описа за 2022г.
по описа на Административен съд – град Шумен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с Наредба № 4
от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от
ПРСР за периода 2014 – 2020 г. (Наредба № 4 от 24.02.2015г.).
Производството е образувано по
жалба рег.№ ДА-01-641/14.03.2022г. по описа на ШАдмС от «П.В.П.» ООД с ЕИК *********,
представлявано от управителя В.С.П.с ЕГН **********, със седалище и адрес на
управление ***, депозирана чрез процесуален представител С.Т.– адвокат от ШАК,
против Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 «Биологично
земеделие» от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г.
за кампания 2019г. с изх.№ 02-271-2600/109#2 от 15.02.2022г., издаден от Заместник изпълнителния директор
на ДФ «Земеделие», гр.София, с който е отказана финансова помощ и е прекратен
поетият от жалбоподателя ангажимент по направление «Биологично
растениевъдство».
Дружеството - жалбоподател излага
аргументи за незаконосъобразност на атакувания административен акт. Счита, че
същият е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, в противоречие с материалния закон и неговата цел. В тази връзка
твърди, че обработва един парцел с номер от ИСАК: 48338-3606-1, находящ се в
землището на с.Мировец, засят с култура с код 223030 - лешници. С този имот е
кандидатствал и е бил одобрен за участие по мярка 11 „Биологично земеделие“,
като имотът е сертифициран за биологично производство на лешници. В изпълнение
на изискванията на Наредба № 4 от 24.02.2015г., при подаване на заявленията си
за подпомагане и плащане в Общинска служба „Земеделие“, гр.Шумен е представял
заверен препис от Договор за контрол и сертификация съгласно Регламент /ЕО/
834/2007г., сключен между него и „Кю Сертификейшън“ АД, гр.Пловдив, както и
сертификат за съответствие за всяка година. В самите сертификати изрично са
посочени имота, вида на културата, количеството, срока за който е издаден
сертификата, както и, че се издава на основание Регламент /ЕО/ на Съвета
834/2007г. и Регламент /ЕО/ на Съвета № 889/2008г. Поради тези съображения
счита, че е изпълнил задължението си да представи съответния сертификат пред
ДФ“Земеделие“. Твърди също, че в обжалвания акт не се съдържа ясно описание на
допуснатото от бенефициента неизпълнение. Въз основа на изложените доводи отправя
искане за отмяна на атакуваното решение, като незаконосъобразно. Претендира и
присъждане на сторените деловодни разноски.
В открито съдебно заседание «П.В.П.» ООД, редовно призовано, се
представлява лично от управителя В.С.П.и от адв.С.Т.от ШАК, които в хода на
устните състезания излагат аргументи за незаконосъобразност на атакувания
административен акт, доразвиващи изтъкнатите в жалбата, такива.
Ответната страна - Заместник изпълнителен
директор на Държавен фонд „Земеделие“, редовно призован, не се явява лично в
проведените открити съдебни заседания. Същият се представлява от главен
юрисконсулт Т.С., която оспорва основателността
на жалбата и отправя искане да бъде постановено решение, с което същата да бъде
отхвърлена, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Шуменският административен съд, след като съобрази събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
«П.В.П.» ООД кандидатствало
и било одобрено за подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата
за развитие на селските райони за периода 2014-2020, направление
"Биологично растениевъдство", през 2016 г., видно от Заявление за
подпомагане за кампания 2016 с УИН 27/010716/89224 (л.119 и сл.); Заявление за
подпомагане за кампания 2017 с УИН 27/140617/96775 (л.93 и сл.); Заявление за
подпомагане за кампания 2018 с УИН 27/110618/00797 (л.77 и сл.); Заявление за
подпомагане за кампания 2019 с УИН 27/14061/908562 (л.50 и сл.); както и от
Уведомително писмо изх.№ 02-270-2600/2214 от 24.02.2016г. (л.45-49).
С уведомление изх. № 01-2600/2762/12.05.2021г.
жалбоподателят е уведомен на основание чл. 26, ал. 1 от АПК за откриване на
производство по издаване на административен акт за прекратяване на многогодишен
ангажимент за кампания 2019 по мярка 11 „Биологично земеделие“ с направление
„Биологично растениевъдство“.
С Възражение вх.№ 02-271-2600/109 от 02.06.2021г., подписано от В.П.в
качеството му на управител на «П.В.П.» ООД, последният посочил, че
стопанисваните от дружеството лешникови насаждения са били под контрол на
сертифициращ орган от 2013г. – първоначално от «Кю Сертификейшън»АД, а след
отнемане на лиценза на сертифициращия орган, насажденията са преминали без
прекъсване под контрола на «Космосерт услуги за сертифициране» АД.
Сертифициращият орган извършвал ежегодни инспекции, при които не е имало
никакви забележки и били издавани съответните сертификати, първият от които бил
получен през 2018г.
С Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 «Биологично
земеделие» от ПРСР за периода 2014-2020г. за кампания 2019г. с изх.№ 02-271-2600/109#2 от 15.02.2022г., издаден
на основание чл.15, ал.3, т.3 от Наредба № 4 от 24.02.2015г. и в съответствие с
чл.63, т.1, във връзка с чл.77, т.4, б.»в» от Регламент (ЕС) № 1306 на
Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013г. относно финансирането,
управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика, Заместник
изпълнителният директор на ДФ «Земеделие», гр.София отказал финансова помощ и
прекратил поетия от жалбоподателя ангажимент по направление «Биологично
растениевъдство». За да постанови този резултат административният орган
посочил, че съгласно чл.33, ал.1, т.2 от Наредба № 4 от 24.02.2015г., подпомаганите
лица, изпълняващи дейности по направленията по чл. 3, са длъжни до 30 октомври
на петата година от ангажимента, който започва да тече от подаването на първото
одобрено заявление за подпомагане по съответното направление, най-малко веднъж
да са получили сертификат или писмено доказателство за съответствие на
произведените от тях растителни, животински или пчелни продукти с правилата на
биологичното производство, като сертификатът следва да удостоверява
произведена биологична продукция. А според § 1, т.7 от ДР на с.н.(изм., ред.
преди изм.с ДВ бр.32/2022г.), „сертификат" или „писмено доказателство“ е
документ, издаван от контролиращо лице на всеки производител или преработвател,
който контролира и отговаря на изискванията на Регламент (ЕО) на Съвета №
834/2007 и на Регламент (ЕО) на Съвета № 889/2008 в областта на своята дейност.
Писменото доказателство е изготвено съгласно образеца в приложение XII на
Регламент (ЕО)на Съвета № 889/2008. Посочено е също, че съгласно чл.36 от
Регламент (ЕО) на Съвета № 889/2008г., за да се считат растенията и растителните
продукти за биологични, разпоредбите за производството, разпоредбите за
производство в глава 6 от настоящия регламент трябва да се прилагат върху
земеделските площи в преходен период най-малко две години преди сеитба или, при
ливади или площи с многогодишни фуражни култури — поне две години преди
употребата им като фураж, произведен по метода на биологичното земеделие, или
при многогодишни култури, различни от фуражните, най-малко три години преди
първата реколта от биологични продукти. Съгласно чл.48, ал.9 от Наредба № 5 от
3.09.2018г. за прилагане на правилата за биологично производство, етикетиране и
контрол, и за издаване на разрешение за контролна дейност за спазване на
правилата на биологичното производство, както и за последващ официален надзор
върху контролиращите лица (обн.ДВ. 75/11.09.2018г.), контролиращото лице издава
документ по смисъла на чл.29, § 1 от от Регламент (ЕО) 834/2007г. на оператор,
съответно подизпълнител, с който има сключен договор за контрол и сертификация,
като документът трябва да отговаря на посочените изисквания в приложения XII и
XIIа от Регламент (ЕО) № 889/2008г., както и да съдържа произведена продукция.
Въз основа на цитираните разпоредби ответникът заключил, че от 2018г.
приложимото национално законодателство
предвижда в документа да се съдържа количеството на произведената земеделска
продукция. Посочил е, че бенефициентът е предоставил документ, който не
отговаря на посочените по-горе условия всички одобрени земеделски площи да са
преминали периода на преход и да е произведена продукция от земеделската
култура, формираща размера на подпомагане за всички площи, респективно по
мярката парцели, в годината на издаване на документа. Посочил и, че
административният орган не приема за основателни направените от бенефициента
възражения, както и представените от него доказателства.
Актът бил съобщен на «П.В.П.» ООД на 01.03.2022г., видно от известие за
доставяне с обратна разписка на л.30 от делото.
Несъгласно със същия, дружеството го оспорило пред Административен съд –
гр.Шумен с жалба, подадена в ШАдмС на 14.03.2022г., видно от положения рег.№
ДА-01-641 от посочената дата. Въз основа на същата е образувано настоящото
съдебно производство.
В хода на
проведеното съдебно производство е изискана и приобщена към доказателствения
материал цялата административна преписка по издаване на оспорвания акт.
От страна на
оспорващото дружество са представени също Договор за контрол и сертификация
съгласно Регламент (ЕО) 834/2007г., сключен между „Кю Сертификейшън“АД и «П.В.П.»
ООД на 30.12.2013г., по силата на който оспорващият възложил на „Кю Сертификейшън“АД извършването на контрол и сертификация
съгласно Регламент (ЕО) 834/2007г. и последващите изменения и допълнения на
дейностите, описани в Заявлението за сертификация; както и Сертификати за
съответствие съответно от 30.12.2016г., валиден до 29.12.2017г.; от
30.12.2017г., валиден до 29.12.2018г. и от 30.12.2018г., валиден до
29.12.2019г., по отношение на биологично растениевъдство – лешници и овощен
посадъчен материал – лешници.
По искане на
оспорващия от Общинска служба „Земеделие“, гр.Шумен е изискана информация
относно представените от оспорващото дружество доказателства за произведена биологична
продукция за периода 2014-2020г., която с писмо рег.№ ДА-101065/09.05.2022г. е
представила копие от сертификационно писмо от 24.01.2014г., приложено към
заявления за подпомагане за 2016г. и 2017г., както и копие на сертификат за
съответствие от 30.12.2017г.
По искане на
оспорващия е изискана информация от „Кю Сертификейшън“АД, което с писмо рег.№
ДА-01-1236/25.05.2022г. е представило издадените от него сертификати за
съответствие от 30.12.2017г. и 30.12.2018г., както и е посочило, че същите са
издадени в съответствие с изискванията на действащото законодателство.
По искане на
оспорващия е изискана информация от Изпълнителна агенция „Българска служба за
акредитация“, която с писмо рег.№ ДА-01-1498/17.06.2022г. е отговорила, че не
изготвя образци на сертификати за съответствие.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предмет на оспорване е Акт за прекратяване на биологичен
ангажимент, с който е отказана финансова помощ и е прекратен поетия от
жалбоподателя ангажимент по мярка 11 «Биологично земеделие», направление «Биологично растениевъдство» от
ПРСР 2014-2020г., за кампания 2019г. Въпросният
акт засяга пряко и непосредствено правата и законните интереси на адресата,
поради което носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на
чл.21, ал.1 от АПК и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Видно от приложеното
по делото известие за доставяне, актът е връчен на 01.03.2022г. С оглед на това
и доколкото жалбата срещу него е депозирана в деловодството на ШАдмС на 14.03.2022г.,
същата се явява подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок и е
процесуално допустима.
Съгласно
разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът следва да се произнесе по
законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването
му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма,
спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването
му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.
Преценявайки
фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка
на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146
от АПК, административният съд приема жалбата за основателна, по следните съображения:
Съгласно чл. 20, т.2 и т.3 от ЗПЗП, изпълнителният директор на
ДФ "Земеделие" организира и ръководи дейността му и го представлява.
Съгласно разпоредбата на чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т.1 и т.2 от ЗПЗП, изпълнителният директор на ДФ
"Земеделие" е изпълнителен директор на Разплащателната агенция и я
представлява. На този орган, според чл. 10, т. 7 от Устройствения правилник на
ДФ "Земеделие", е предоставено правомощието да взема решения за
одобряване или отхвърляне на заявления по схемите и мерките на Общата
селскостопанска политика, прилагани от Разплащателна агенция, каквато е и мярка
11 "Биологично земеделие" направление "Биологично растениевъдство"
от ПРСР за периода 2014-2020 г. По силата на чл.20а, ал.3 и ал.4 от с.з.,
изпълнителният директор на РА може да делегира със заповед част от
предоставените му от управителния съвет правомощия за сключване на
административни договори и/или за издаване на административни актове по чл. 12, ал. 7 на заместник изпълнителните
директори; както и правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз
или от националното законодателство, както и такива, делегирани на основание чл. 2д, ал. 2, включително за вземане на
решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за
кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане,
административни договори по ЗУСЕСИФ и по подадени заявки и искания за плащане, на
заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на
фонда. Въз основа на цитираните разпоредби и като съобрази, че оспореният Акт е
издаден от Заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с
делегирани правомощия от изпълнителния директор съгласно Заповед № 03-РД/2891
от 23.07.2019г. (т.7), съдът приема, че същият е издаден от компетентен
административен орган, при условията на валидно делегирани правомощия.
Обжалваният Акт е
издаден в изискуемата съгласно чл.59, ал.1 от АПК писмена форма, но не
притежава всички реквизити, визирани в чл.59, ал.2 от с.к. и е постановен при
допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, по
следните съображения:
В рамките на
инициираното административно производство административният орган е издал писмо
изх.№ 01-2600/2762/12.05.2021г., с което на основание чл.26, ал.1 от АПК е
уведомил «П.В.П.» ООД, че открива производство по издаване на административен
акт за прекратяване на многогодишен ангажимент за кампания 2019г., както и му е
предоставил възможност в 7-дневен срок от уведомяването да направи възражения и
да представи допълнителни доказателства. Като причина за инициираното
производство е посочено, че съгласно чл.33, ал.1, т.2 от Наредба № 4 от
24.02.2015г., до 30 октомври на петата година от ангажимента, който започва да
тече от подаването на първото одобрено заявление за подпомагане по съответното направление,
най-малко веднъж да са получили сертификат или писмено доказателство за
съответствие на произведените от тях растителни, животински или пчелни продукти
с правилата на биологичното производство; Посочено е също, че в съответствие с
чл.33, ал.1, т.3 от с.н., документите по т.2 удостоверяват състоянието на
парцелите и произведената продукция от земеделската култура, формираща размера
на подпомагане, в годината на издаването ивм и се предоставят обобщено за
подпомаганите парцели, за които е поет ангажимент, като представеният от
другжеството документ не отговаря на изискванията на чл.33, ал.1, т.3 от
Наредба № 4 от 24.02.2015г., всички парцели да са преминали периода на преход и
да е произведена продукция от земеделската култура, формираща размера на
подпомагане за всички парцели, в годината на издаването на документа. Посочено
е, че резултатите от административната проверка са описани в Приложение № 1,
представляващо неразделна част от писмото, в което от своя страна е отразено,
че досежно декларирания от дружеството парцел № 48338-3606-1-1 с площ от 4,13
ха за кампания 2019г. не са предоставени сертификати за цялата площ,
удостоверяващи произведени биологични растителни продукти.
Т.е. в писмо изх.№
01-2600/2762/12.05.2021г. е посочено, че се започва производство за
прекратяване на многогодишния ангажимент поради това, че представеният от
дружеството документ, удостоверяващ съответствието на произвежданата от него
продукция с правилата за биологично производство, не отговаря на изискванията
на чл.33, ал.1, т.2 от Наредба № 4 от 24.02.2015г. В същото време в Приложение
№ 1, представляващо неразделна част от писмото, е посочено, че по отношение на
цялата площ от 4,13 ха не е представен сертификат за произведени биологични
растителни продукти. От въпросните документи не може да се установи с
категоричност каква е конкретната причина, поради която бенефициентът не е
изпълнил поетия от него многогодишен ангажимент – поради това, че не е
представил сертификат или писмено доказателство за съответствие на
произведената от него продукция с изискванията за биологично производство; или,
че е представил такъв документ, но този документ не отговаря на изискванията в
него да е отразено наличието и коричеството на произведената продукция –
биологично производство. Тази неяснота не се преодолява и от прочита на
посочения като нарушен подзаконов нормативен текст, тъй като според него в
редакцията му преди изм. с ДВ бр.32/2022г.), подпомаганите лица, изпълняващи
дейности по направленията по чл. 3, са длъжни да предоставят документите по т.
2 и 5, които удостоверяват състоянието на парцелите и произведената продукция
от земеделската култура, формираща размера на подпомагане, в годината на
издаването им и се предоставят обобщено за подпомаганите парцели, за които е
поет ангажимент.
При това положение
оспорващият не е бил в състояние да разбере конкретната причина, поради която
се предприема прекратяване на поетия от него ангажимент, респективно не е бил в
състояние пълноценно да организира своята защита. Това е видно и от подаденото
от последния възражение вх.№ 02-271-2600/109 от 02.06.2021г., в което е заявил,
че е спазил всичките си задължения за производство на земеделска продукция от
биологични лешници и биологичен лешников посадъчен материал за 2019г. и 2020г.,
прилагайки към възражението копие от сертификат и анекс към сертификат за 2020г.,
издадени от „Космосерт“АД.
Нещо повече, дори
и да се приеме, че писмото по чл.26, ал.1 от АПК не съдържа неясноти, след като
оспорващото дружество е заявило, че разполага кък сертификати за 2019г. и
2020г., а е представило само документи, издадени от „Космосерт“АД за 2020г., в
съответствие със задълженията си по чл.35 от АПК за изясняване на всички факти
и обстоятелства от значение за случая, административният орган е следвало да
укаже на дружеството, че представените от него документи не подкрепят твърдението
му, че разполага със съответния сертификат за продукцията, произведена през
2019г. Това обаче не е сторено, въпреки, че административният акт е издаден
осем месеца след иницииране на административното производство.
Изложеното
обосновава категоричния извод, че оспореният Акт е издаден при допуснати
нарушения на административнопроизводствените правила, визирани в чл.26, ал.1 от АПК и чл.35 от АПК, доколкото, от една страна, макар и да е било уведомено за
започналото административно производство, на засегнатото дружество не е било
разяснено по непротиворечив начин кое свое задължение по поетия многогодишен
ангажимент не е изпълнило, а от друга – Актът е издаден без да се изяснят
всички факти и обстоятелства, от значение за случая, както и без да се обсъдят
възраженията на последното. Тези нарушения съдът намира за съществени, тъй като
допускането им е рефлектирало върху постановеното властническо волеизявление по
начин, че ако не бяха допуснати, същото би имало друго съдържание.
Противоречието, съдържащо
се в писмото по чл.26, ал.1 от АПК, е възпроизведено от административния орган
и в издадения от него Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент, доколкото
от мотивите на същия отново не става ясно дали допуснатото от дружеството неизпълнение
се изразява в това, че представените от него документи, издадени от
сертифициращото дружество, не съдържат изискуемите съгласно чл.48, ал.9 от
Наредба № 5 от 03.09.2018г. реквизити относно количеството произведена
продукция за кампания 2019г.; или, че такъв сертификат/писмено доказателство за
кампания 2019г. изобщо не е бил представен. Допуснатото противоречие е
съществено, тъй като обективира непреодолима неяснота досежно формираното
властническо волеизявление, лишило адресата на Акта от възможността да разбере
какво е действителното фактическо основание за издаване на обжалвания Акт,
респективно да организира адекватно защитата си. Още повече, че по отношение на
подаденото от последния възражение с писмени доказателства административният
орган се е задоволил да посочи, че не приема тяхната основателност, без да се
аргументира защо. Описаните пропуски по същество следва да се приравнят на
липса на посочени в Акта фактически основания, тъй като констатираното
противоречие не позволява да се установи по еднозначен начин фактическото
основание за формиране на властническия акт, съставляващо съществено нарушение
на изискванията за форма.
По изложените
съображения съдът приема, че обжалваният Акт е издаден при съществени нарушения
на изискванията за форма и на административнопроизводствените правила по
смисъла на чл.146, т.2 и т.3 от АПК, явяващи се достатъчно основание за
неговата отмяна, без да е необходимо разглеждане на спора по същество.
Въпреки това, въз
основа на събраните в хода на съдебното производство доказателства, съдът
намира за необходимо да посочи, че оспореният Акт е постановен и в противоречие
с материалния закон и неговата цел, поради следните съображения:
По делото няма
спор, а и се установява от събраните доказателства, че през 2016г.
дружеството-жалбоподател е кандидатствало и е било одобрено за подпомагане по
мярка 11 „Биологично земеделие“, направление „Биологично растениевъдство“, като
за целта е поело многогодишен (петгодишен) ангажимент за производство на
биологична продукция – лешници и овощен посадъчен материал – лешници, като
същите са произвеждани в поземлен имот с № 48338-3606-2-1 в землището на
с.Мировец, общ.Търговище, обл.Търговище.
Няма спор, а и се
установява от договор за контрол и сертификация съгласно Регламент (ЕО) №
834/2007г., както и от приложените сертификати № 01/BG757/00262/16 и № 01/BG757/00001/18, че въпросният поземлен имот е включен в
системата за контрол за спазване изискванията за производство на биологична
продукция от 30.12.2013г.
Съгласно чл.6 от
Наредба № 4 от 24.02.2015г. в актуалната за казуса редакция, биологичните
направления, в т.ч. и това по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за
2014-2020г., направление „Биологично растениевъдство“, се изпълняват за период
от пет последователни години, като срокът започва да тече от началото на
годината на подаване и одобрение на "Заявлението за подпомагане",
което през първата година на кандидатстване е и "Заявление за
плащане", а през всяка следваща година до изтичане на петгодишния период кандидатите
за подпомагане подават "Заявление за плащане". След изтичане на
петгодишния период на ангажимента кандидатите могат да удължават ангажимента си
ежегодно до изтичане на програмния период.
В случая
административният орган е посочил, че дружеството не е изпълнило задълженията
си по чл.15, ал.3, т.3 от Наредба № 4 от 24.02.2015г., а именно – не са спазени
изискванията на чл.33, ал.1, т.2, т.3 и т.5.
Съгласно чл.15,
ал.3, т.3 от Наредба № 4 от 24.02.2015г. (ред.преди доп. с ДВ, бр. 21 от 2021
г., в сила от 12.03.2021 г., действала към датата на подаване на заявлението за
плащане за кампания 2019г.), Държавен фонд "Земеделие" прекратява
поетия ангажимент и подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ
по съответното направление при неспазване на изискванията на чл. 33, ал. 1, т.
2 от с.н. С последвалото изменение и допълнение на чл.15, ал.3, т.3 от Наредба
№ 4 от 24.02.2015г. (ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила
от 12.03.2021 г.), нормотворецът е посочил, че поетият ангажимент се прекратява при неспазване на изискванията на
чл. 33, ал. 1, т. 2 и т.5 от с.н., а с изменението с ДВ, бр.33 от 2021 г., в сила от
20.04.2021 г. – при неспазване на изискванията на чл.33, ал.1, т.2, т.3 и т.5 от Наредба
№ 4 от 24.02.2008г.
В чл.33, ал.1, т.2
от Наредба № 4 от 24.02.2015г. в актуалната за кампания 2019г. и към датата на
издаване на Акта, редакция - тази преди изм. с ДВ, бр. 32/2022г., в сила от 26.04.2022
г., е посочено, че до 30 октомври на петата година от ангажимента, който
започва да тече от подаването на първото одобрено заявление за подпомагане по
съответното направление, подпомаганите лица следва най-малко веднъж да са
получили сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените
от тях растителни, животински или пчелни продукти с правилата на биологичното
производство, като сертификатът или писменото доказателство удостоверяват
произведена биологична продукция. Последвалото изменение на цитираната
разпоредба е в същия смисъл.
Според § 1, т.7 от
ДР на Наредба № 4 от 24.02.2015г. (ред. след изм. с ДВ, бр. 18 от 2019 г., в сила от 01.03.2019 г.), "Сертификат" или
"Писмено доказателство" е документ, издаван от контролиращо лице на
всеки производител или преработвател, който контролира и отговаря на
изискванията на Регламент (ЕО) на Съвета № 834/2007 и на Регламент (ЕО) на
Съвета № 889/2008 в областта на своята дейност. Писменото доказателство е
изготвено съгласно образеца в приложение XII на Регламент (ЕО) на Съвета №
889/2008.
В цитираното
Приложение № XII към Регламент (ЕО) на Съвета №
889/2008 е приложен модел за писмено доказателство за оператора в съответствие
с чл.29, § 1 от Регламент (ЕО) № 834/2007г., посочен в чл.68 от настоящия
регламент, според който, в документа следва да се съдържат данни за оператора
(име и адрес, главна дейност) и контролния орган (име, адрес и кодов номер);
групи продукти/дейност, определени като: биологични продукти, продукти от
преход към биологично производство и също небиологично производство, при
паралелно производство/преработка съгласно член 11 от Регламент (ЕО) № 834/2007; период на валидност от…до…;
дата на контрол; дата, място и подпис на издаващия контролен/надзорен орган.
В съответствие с
чл.36 от Регламент (ЕО) на Съвета № 889/2008г., за да се считат растенията и
растителните продукти за биологични, разпоредбите за производството, посочени в
членове 9, 10, 11 и 12 от Регламент (ЕО) № 834/2007 и глава 1 от настоящия регламент
и, по целесъобразност, изключенията от разпоредбите за производство в глава 6
от настоящия регламент трябва да се прилагат върху земеделските площи в
преходен период най-малко две години преди сеитба или, при ливади или площи с
многогодишни фуражни култури — поне две години преди употребата им като фураж,
произведен по метода на биологичното земеделие, или при многогодишни култури,
различни от фуражните, най-малко три години преди първата реколта от биологични
продукти.
Съгласно чл.48,
ал.9 от Наредба № 5 от 03.09.2018г. за прилагане на правилата на биологично
производство, етикетиране и контрол, и за издаване на разрешение за контролна
дейност за спазване на правилата на биологичното производство, както и за
последващ официален надзор върху контролиращите лица (ред. преди изм. с ДВ
бр.33/2020г.), контролиращото лице издава документ по смисъла на чл. 29, § 1 от
Регламент (EО) № 834/2007 на оператор, съответно подизпълнител, с който има
сключен договор за контрол и сертификация. Документът трябва да отговаря на
посочените изисквания в приложения XII и XIIа от Регламент (ЕО) № 889/2008г.,
както и да съдържа количество произведена продукция. В съответствие с
изискванията на чл.29 от Регламент № 834/2007г., контролните органи, посочени в
чл.27, § 4, представят писмени доказателства на всеки оператор, който е обект
на техния контрол и който отговаря на изискванията по настоящия регламент в
областта на своята дейност.
В случая
административният орган е посочил в обжалвания Акт, че представеният от
оспорващото дружество сертификационен документ не отговаря на изброените
по-горе условия, всички одобрени земеделски площи да са преминали периода на
преход и да е произведена продукция от земеделската култура, формираща размера
на подпомагане на всички площи, респективно декларирани по мярката парцели, в
годината на издаването на документа.
Доколкото дружеството
е било одобрено за подпомагане по мярка 11, направление „Биологично
растениевъдство“, през 2016г. (с Уведомително писмо изх.№ 02-270-2600/24.02.2016г.,
издадено въз основа на заявление за подпомагане с УИН 27/030715/82978, с вх.№
1804849/26.05.2015г. – л.45, л.142), по силата на горецитираните разпоредби
същото е следвало до 30 септември на петата година от поетия ангажимент, който
започва да тече от подаване на първото одобрено заявление за подпомагане по
съответното направление, да е преминало периода на преход и най-малко веднъж да
е получило сертификат или писмено доказателство за съответствие на
произведените от него растителни продукти с правилата на биологичното
производство, като сертификатът или писменото доказателство удостоверява
произведена биологична продукция. Този петгодишен период за оспорващото
дружество е изтекъл през 2020г., поради което през 2019г. дружеството не е
имало задължение да е получило най-малко веднъж сертификат за произведена
биологична продукция, респективно не е налице допуснато от него неизпълнение по
поетия многогодишен ангажимент.
Ако се приеме, че дружеството е следвало през 2019г. да е получило поне един сертификат за произведена биологична продукция, отново не би имало допуснато от последното нарушение, доколкото от представените с жалбата договор за контрол и сертификация съгласно Регламент (ЕО) 834/2007г. от 30.12.2013г. и Сертификат за съответствие № 01/BG757/000421/18, валиден от 30.12.2018г. до 29.12.2019г., издаден от „Кю Сертификейшън“АД, е видно, че през 2019г. „П.В.П.“ООД е произвело 800 кг лешници и 158000 броя овощен посадъчен материал – лешници, като същите представляват продукти с биологичен произход. Т.е. за кампания 2019г. дружеството е получило най-малко веднъж сертификат за съответствие на произведените от него растителни продукти с правилата на биологичното производство, като този сертификат удостоверява както вида, така и количеството на произведената биологична продукция, респективно не е налице нарушение на чл.33, ал.1, т.2 от Наредба № 4 от 24.02.2015г., в актуалната през 2019г. редакция. Впрочем, такъв сертификат дружеството е получило и за кампания 2018г., доколкото към заявление за подпомагане с УИН 2711061800797, вх.№ 18754981/12.04.2018г. дружеството е приложило Сертификат за съответствие № 01/BG757/00001/18, издаден от „Кю Сертификейшън“АД на 30.12.2017г. и валиден до 29.12.2018г., видно от който, дружеството е реализирало продукция от биологично растениевъдство, както следва: лешници 500 кг и овощен посадъчен материал лешници – 185000 броя.
Доколкото административният орган се позовава на разпоредбата на чл.33, ал.1, т.2, т.3 и 5 от Наредба № 4 от 24.02.2008г. в настоящата й редакция, съдът следва да отбележи, че се касае за дейности, чието осъществяване е дължимо през 2019г., поради което последвалите нормативни изменения са ирелевантни и не следва да се обсъждат, а и самият административен орган е възпроизвел единствено текста на т.2 от въпросната разпоредба. С оглед пълнота обаче следва да се отбележи, че дружеството не е допуснало и нарушения на т.3 и 5 в актуалната им към датата на издаване на Акта, редакция (преди изм. с ДВ бр.32/2022г., в сила от 26.04.2022г.), тъй като, видно от подадените от последното заявления, е предоставяло документите, удостоверяващи състоянието на парцелите и произведената продукция от земеделската култура, формираща размера на подпомагане, в годината на издаването им, обобщено за подпомаганите парцели, за които е поет ангажимент; както до края на ангажимента поне веднъж е получило сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените от тях растителни продукти с правилата на биологичното производство, като сертификатът или писменото доказателство удостоверяват произведена биологична продукция.
На следващо място,
с оглед доводите в Акта, че от 2018г. е възникнало задължение в сертификата да
се отразява и количеството произведена биологична продукция, следва да се
посочи, че не е налице и допуснато от дружеството неизпълнение, изразяващо се в
липса на сертификат, удостоверяващ количеството на произведената продукция.
Този извод следва от факта, че в Сертификат за съответствие №
01/BG757/000421/18, валиден от 30.12.2018г. до 29.12.2019г., е посочено, че „П.В.П.“ООД
е произвело 800 кг лешници и 158000 броя овощен посадъчен материал – лешници, с
биологичен произход. Такава информация се съдържа и в предходния сертификат за
съответствие, приложен към заявление за подпомагане за кампания 2018г.
Относно
твърдението на процесуалния представител на ответната страна, въведено в хода
на устните състезания, че нарушението се изразява в това, че дружеството не е
представило притежавания от него Сертификат за съответствие №
01/BG757/000421/18, в ДФ“Земеделие“, гр.София до 30 октомври на петата година
от ангажимента, като неизпълнението му се изразява в непредставянето на документа
в описания срок, следва да се отбележи, че чл.33, ал.1, т.2 от Наредба № 4 от
24.02.2015г. в актуалната за кампания 2019г. редакция изисква подпомаганото
лице най-малко веднъж да е получило сертификат за съответствие на произведените
от него растителни продукти с правилата на биологичното производство, а не да го
е представило в този срок в ДФ“Земеделие“, като спазването на изискването
на чл.33, ал.1, т.2 от Наредба № 4 от
24.02.2015г. в случая е установено по безспорен начин. А както беше посочено
по-горе, такъв сертификат е бил получен и приложен и към заявлението за
подпомагане за кампания 2018г., като в него също е посочено количеството
произведена биологична продукция.
Не може да се
приеме, че нарушението се изразява в това, че не всички одобрени земеделски
площи за преминали периода на преход, тъй като от цитирания сертификат и от
останалите документи, издадени от „Кю Сертификейшън“ АД и „Космосерт“АД, както
и от подадените от оспорващото дружество заявления за подпомагане и/или плащане,
се установява, че „П.В.П.“ООД е одобрено за подпомагане по отношение на един
парцел, както и, че досежно същия е преминал периода на преход в края на 2016г.
(арг. от сертификат за съответствие № 01/BG757/00262/16, издаден на 30.12.2016г., валиден до 29.12.2017г.) и е
произведена продукция от земеделската култура, формираща размера на
подпомагане, в годината на издаване на документа.
По изложените
съображения съдът намира, че оспореният Акт противоречи и на приложимите
материално правни разпоредби. Отново следва да се посочи, че доводите на съда в
тази насока са принципни, доколкото, както беше посочено по-горе в настоящото
решение, от обективираното от ответната страна властническо волеизявление не
може да се установи по безсъмнен начин какво е конкретното фактическо
основание, обусловило прекратяването на многогодишния ангажимент.
Не на последно
място,обжалваният Акт е издаден и в противоречие с принципа на истинност,
доколкото чл.7, ал.1 от АПК императивно изисква административните актове да се
основават на действителните факти от значение за случая, което в настоящия
казус не е сторено.
Мотивиран от
горното, при проверката по чл. 168 от АПК, съдът намира, че оспореният
административен акт е издаден от компетентен административен орган и представлява
валиден такъв. Същият обаче е постановен в разрез с изискванията за форма, при
съществено нарушение на процесуалните правила, несъблюдаване на
материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което следва да
бъде отменен като незаконосъобразен.
Жалбоподателят е
направил искане за присъждане на сторените по делото разноски. Предвид изхода
на спора, ДФ „Земеделие“, следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя
разноски в размер на 350 лева, включващи 50 лева държавна такса и 300 лева
договорено и заплатено адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна
защита и съдействие № ********** от 27.04.2022г.
Водим от горното и
на основание чл. 172, ал. 2, предл.второ от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на «П.В.П.» ООД, гр.Шумен с ЕИК *********, Акт
за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 «Биологично земеделие» от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г. за кампания
2019г. с изх.№ 02-271-2600/109#2 от 15.02.2022г., издаден от
Заместник изпълнителния директор на ДФ «Земеделие», гр.София, с който е
отказана финансова помощ и е прекратен поетия от «П.В.П.» ООД, гр.Шумен с ЕИК *********,
ангажимент по мярка 11 «Биологично земеделие», направление «Биологично
растениевъдство».
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“-гр.София да заплати в
полза на «П.В.П.»
ООД, с ЕИК *********, представлявано от управителя В.С.П., със седалище и адрес
на управление ***, сумата от 350 /триста и петдесет/ лева, представляваща направени
деловодни разноски в производството.
Решението може да
се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на РБ в 14
дневен срок от съобщаването му чрез изпращане на препис по реда на чл.138,
ал.3, във вр.с чл.137 от АПК. Жалбата се подава чрез Административен съд-град
Шумен.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: