Присъда по дело №737/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 57
Дата: 27 октомври 2020 г. (в сила от 25 февруари 2022 г.)
Съдия: Трайчо Георгиев Атанасов
Дело: 20203100200737
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 17 юли 2020 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
Номер 5727.10.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Варна
На 27.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Трайчо Г. Атанасов
СъдебниЕлка Георгиева
заседатели:Георгиева
Петър Светославов П.
Секретар:Галя С. Иванова
Прокурор:Николета Лъчезарова Добрилова-Арнаудова (ОП-Варна)
като разгледа докладваното от Трайчо Г. Атанасов Наказателно дело от общ
характер № 20203100200737 по описа за 2020 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия:
ПОДС.Р. Н. П. - роден на 21.06.1963 г. в гр. Варна, живущ в гр. Варна, български
гражданин, със средно образование, женен, работи, неосъждан, ЕГН **********
ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ
На 23.06.2014 г. в гр. Варна, като съдружник в „РУ ВИ ЯН" ООД и изпълняващ
функциите на технически ръководител на строеж „Улична канализация с дължина 87 м.,
между ос.т. 274 и съществуваща РШ в локалното платно на бул."Трети март" по плана на
СО „Кочмар", гр. Варна", причинил смъртта на С.М.К., поради немарливо изпълнение на
правно - регламентирана дейност - строително монтажни работи, представляваща източник
на повишена опасност, като :
1. Не осигурил комплексни здравословни и безопасни условия на труд при извършване
на строително монтажни работи, в нарушение на:
чл. 16, т.1, б.б и б.в от Наредба № 2/2004 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР" /ДВ бр.37/2004 г./ -
„Строителят:т. 1. осигурява: б)...комплексни ЗБУТ на всички работещи, вкл. на
подизпълнителите и на лицата, самостоятелно упражняващи трудова дейност, при
извършване на СМР на изпълняваните от него строежи...
1
в) изработването и актуализирането на инструкции по безопасност и здраве
съобразно конкретните условия на строителната площадка по видове СМР.
2. Допуснал С.М.К. до извършване на работа по
изграждане на улична канализация, без предварително да му е проведен
начален инструктаж, в нарушение на:
чл. 11, ал.1 от Наредба № РД-07-2 от 16 декември 2009 г. за условията и реда за
провеждането на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд /Обн. ДВ. бр.102 от 22 Декември 2009г. - „Работодателят
осигурява провеждането на инструктажи по
безопасност и здраве при работа на всеки работещ независимо от срока на
договора и продължителността на работното време ……" ;
чл. 12, ал.1 и ал.2 от Наредба № РД-07-2 от 16 декември 2009 г. за
условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд /Обн. ДВ. бр.102 от 22 Декември 2009г. -
"Начален инструктаж се провежда на лицата, които постъпват на
работа,…., с оглед запознаването им със:
1. основните правила и изисквания по безопасност и здраве при работа в
предприятието;
2. вида и характера на извършваната работа;
3. специфичните опасности и рисковете за здравето и живота на
работещите;
4. изискванията към тяхното поведение.
(2) Инструктажът по ал. 1 се провежда в деня на постъпване на работа по утвърдена
от работодателя програма, в която се включват:
1. въпроси от общ характер:
а) характер на производството;
б) опасности и рискове, чиито източници, съществуване, прояви и начини за
предотвратяване, намаляване и ограничаване са известни – работно оборудване, машини,
съоръжения и технологични процеси, фактори на работната среда и трудовия процес,
използвани материали, пътни
маршрути и опасни зони (вкл. шахти, асансьори и др.), транспортни
средства;
в) правила за организация на работа в предприятието и на работните места;
г) причини и характер на най-често допускани трудови злополуки,
установени професионални заболявания, примери за допускани грешки и
нарушения;
д) условия и ред за деклариране, установяване, регистриране и отчитане на
трудовите злополуки и професионалните заболявания;
е) колективни средства за защита и лични предпазни средства, в т.ч. специалното
2
работно облекло;
ж) правила за оказване на първа долекарска помощ при увреждане на
здравето при работа;
з) безопасност на движението в района на предприятието и извън него;
и) запознаване с плановете за действие при пожар или авария;
и) начините за безопасна евакуация на работниците, служителите и временно
пребиваващи в обекта при възникване на извънредна ситуация;
3. Допуснал извършването на работа в линеен изкоп с вертикални откоси и
дълбочина над 3 метра, който не е укрепен на нивото на терена, в нарушение на:
чл.13. от Приложение №1 „Извършване на земни работи" към чл.2, ал.2 от Наредба №
2/2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на СМР" /ДВ бр.37/2004 г./ - „Преди започване на работа в изкопи с
дълбочина, по-голяма от 1,5 т, техническият ръководител или бригадирът проверява
устойчивостта на откосите или укрепването'';
т.1.31 от Приложение №1 „Извършване на земни работи" към чл.2, ал.2 от Наредба №
2/2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на СМР" /ДВ бр.37/2004 г./ -„Извършването на СМР в изкопи, подложени на
навлажняване след изпълнението им, се допуска, след като се вземат мерки срещу
обрушване на откосите (временно прекратяване на работата, намаляване на наклона на
откоса и др.;
т. 3.1 от Приложение №1 „Извършване на земни работи" към чл.2, ал.2 от Наредба №
2/2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на СМР/ДВ бр.37/2004 т.1 - „Изкопи с вертикални стени и с височина, по-голяма
от допустимата за неукрепени изкопи, се укрепват от нивото на терена'';
чл. 48 от Наредба № 2/2004 г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на СМР/ДВ бр.37/2004 т.1- „Строителни и
монтажни работи в близост до откоси на изкопи се извършват след проверка от техническия
ръководител за сигурността и обезопасяването им "
чл. 49, т.2 от Наредба № 2/2004 г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на СМР/ДВ бр.37/2004 т.1 - „При изкопни и
подземни работи .... се предприемат подходящи мерки за безопасност, които включват:....
оформяне на откоси или използване на подходящо укрепване ";
4. Не приложил необходимите мерки в строителния обект в местата, където
съществува риск, в нарушение на :
чл.52, ал.1, и ал.2 Наредба №7 от 23 септември 1999г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно
оборудване / ДВ. бр.88 от 8 Октомври 1999г. - (1) „За работни места, които съдържат
опасни зони, в зависимост от степента на риска:... т.З. се предприемат необходимите мерки
за предпазване на упълномощените работещи при влизане в опасните зони.
(2) В местата, където съществува риск от пропадане на работещия или от падащи
обекти, се прилагат мерките, съгласно т. 1, 2 и 3 на ал. 1; чл. 71, т.1 от Наредба № 7 от 23
3
септември 1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд
на работните места и при използване на работно оборудване /ДВ. бр.88 от 8 Октомври
1999г. – „работните места на открито се изграждат и организират така, че работещите да
бъдат предпазени от падащи предмети“, поради което и на основание чл.123, ал.1 от НК,
вр. чл. 54 от НК му налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА
ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, изпълнението на което на основание чл. 66, чл.1 от НК
ОТЛАГА с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
На основание чл.304 от НПК ОПРАВДАВА подс.П. в частта на обвинението
по следните пунктове:
1. 1. Да не е предприел мерки, срокове и отговорни лица за предотвратяване, намаляване,
ограничаване и контрол на риска от затрупване със земни маси,в нарушение на:
чл.16, ал.1, т.2, б.а от Закона за здравословни и безопасни условия на труд /
ДВ.бр.47/1997г./ - "При осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд работодателят е длъжен:в съответствие с оценката на риска и при
необходимост да планира и прилага превантивни мерки и методи на работа и производство,
които да: осигуряват подобряване нивото на защита на работещите ";
чл.20, ал.3,т.1 и т.10 от Наредба № 5 от 11.05.1999 г. за реда, начина и
периодичността на извършване на оценка на риска / ДВ бр. 47 от 21.05.1999г./
-„Документацията по оценяване на риска трябва да удостоверява: че е съставена програма за
оценяване на риска ………приетите мерки, срокове и отговорни лица за предотвратяване,
намаляване, ограничаване и контрол на риска и начини на контрол на изпълнението на тези
мерки ";
2. При изготвяне на оценка на риска по отношение на строителния
обект да не е обхванал всички етапи на договореното строителство, а именно
етапа на извършване на изкопни работи и монтаж на тръбопровода, в
нарушение на:
чл.15, ал.1 и ал.2 от Наредба № 2/2004 г. за минималните изисквания за здравословни
и безопасни условия на труд при извършване на СМР" /ДВ бр.37/2004 т.1 – „Преди
започване на работа на строителната площадка и до завършването на строежа строителят е
длъжен да извършва оценка на риска………. Оценката на риска обхваща всички етапи на
договореното строителство, избора на работно оборудване и всички параметри на работната
среда".
ОСЪЖДА подс. Р. Н. П. ДА ЗАПЛАТИ на Г. А. К. , ЕГН **********, обезщетение
за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на деянието – сума в размер на
25 000 /двадесет и пет хиляди/ лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането –
23.06.2014 г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА подс. Р. Н. П. ДА ЗАПЛАТИ на С. С. М. , ЕГН **********, обезщетение
за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на деянието – сума в размер на
20 000 /двадесет хиляди/ лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането –
23.06.2014 г., до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска до размера от
25 000 /двадесет и пет хиляди/ лева.
ОСЪЖДА подс. Р. Н. П. ДА ЗАПЛАТИ на С. С. М. , ЕГН ********** обезщетение
4
за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на деянието – сума в размер на
20 000 /двадесет хиляди/ лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането –
23.06.2014 г., до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска до размера от
25 000 /двадесет и пет хиляди/ лева.
ОСЪЖДА подс. Р. Н. П. ДА ЗАПЛАТИ на А. О. С. , ЕГН ********** и Г. А. К. ,
ЕГН **********, обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на
деянието – сума в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева, ведно със законната лихва от
датата на увреждането – 23.06.2014 г., до окончателното изплащане на сумата, като
отхвърля иска до размера от 25 000 /двадесет и пет хиляди/ лева.
ОСЪЖДА подс. П. да заплати направените по делото разноски в размер на 592.74
/петстотин деветдесет и два лева и седемдесет и четири стотинки/ по сметка на ОД на
МВР-Варна, 1345 лв./хиляда триста четиридесет и пет лева/ по сметка на ВОС, както и
държавна такса върху уважените граждански искове в размер на 3400 /три хиляди и
четиристотин/ лева, в полза на държавния бюджет по сметка на ВОС.
Присъдата може да се обжалва или протестира пред Апелативен съд гр. Варна в 15-
дневен срок от днес.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
5

Съдържание на мотивите

М О Т И В И

към присъдата по НДОХ № 737/20г. по описа на Окръжен съд - Варна

Настоящето разглеждане на делото е второ по ред след, като Вн АпС с Решение по
ВНОХД № 39/20г. е отменил присъдата по НОХД № 1439/18г. на ВОС и върнал делото за
ново разглеждане от друг съдебен състав.
Съдебното производство е образувано по внесен от Окръжна прокуратура – Варна
обвинителен акт срещу :
Р. Н. П. ЕГН ********** – за престъпление по чл.123 ал.1 от НК.
Срещу подсъдимият е възведено обвинение в това, че на 23.06.2014г., в гр.Варна, като
съдружник в „РУ ВИ ЯН“ ООД и технически ръководител причинил смъртта на С.М. К.
поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност представляваща източник
на повишена опасност.
В съдебно заседание представителят на ВОП поддържа изцяло предявеното
обвинение и счита същото за доказано по безспорен и категоричен начин. Счита, че са
доказани нарушенията на норми свързани с безопасността на труда и пледира за налагане на
наказание идентично с това наложено при първото разглеждане на делото.
Наследниците на пострадалия С.К., чрез процесуалния си представител адв. Петър П.
от АК – Варна конституирани като граждански ищци поддържат гражданските си искове. В
пледоарията си по същество повереника моли за уважаването им в цялост.
Защитата на подсъдимия П. в лицето на адвокат Юлиян Георгиев от АК – Варна
оспорва обвинителната теза, като счита, че действията на подзащитния му не са довели до
противоправния резултат. Предлага признаването му за невиновен,а при условията на
алтернативност налагане на наказание по реда на чл.55 от НК. Прави възражение за давност
против гражданските искове, като пледира и за отхвърлянето им.
Подсъдимият Р. П. дава подробни обяснения по обвинението. В последната си дума
изразява съжаление и заявява, че не се счита за виновен.
От фактическа страна съдът счита за установени следните обстоятелства :
Подсъдимият Р. Н. П. е роден през 1963г. в гр. Варна Живее в гр.Варна, българин,
български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан. Към датата на
инкриминираното му деяние е бил съдружник във фирма „РУ ВИ ЯН“ ООД. С добри
характеристични данни.
Пострадалият С.М. К. е живеел в с.Величково обл. Варненска заедно със съпругата си и
децата си. На 23.06.2014г. е работил в гр.Варна на обект на фирма „РУ ВИ ЯН“ ООД.
Дружество „Ру Ви Ян" ООД било вписано в Търговския регистър на 24.08.2009 г, с
основен предмет на дейност – изграждане на водопроводи и канализации; съдружници –
В.А. П.а и Р. Н. П. ; управител от 27.08.2010 г. – В.А. П.а. Като седалище на дружеството
бил вписан домашният адрес на съпрузите в гр.Варна, където работела и св.П.а, предвид
осъществяваната от същата единствено документалната дейност на дружеството. Съпругът й
1
- подс.П. имал регистриран, сключен на 12.04.2010 г. трудов договор с дружеството,
представлявано от управителя му – св.П.а, в което бил назначен на длъжност „машинист на
багер“, допълнителен такъв по чл.110 от 01.11.2013 г., с който бил назначен и на длъжността
„водопроводчик“ на непълно работно време, а с допълнителни споразумения към трудовия
му договор от 01.01.2014 и 01.11.2013 г. бил преназначен на посочените длъжности.
Независимо от вписаните в договорите му длъжности, реално същият фактически
осъществявал целият обем от дейности необходим за изпълнението на възложените на
дружеството строителни и организационни работа по различните обекти.
С договор за изграждане на улична канализация с дължина 87 метра, между ос.т. 274
и съществуваща РШ в локалното платно на бул."3-ти март" по плана на СО „Кочмар", гр.
Варна от 15.05.2014г., Община Варна възложила на „Бепана" ЕООД - в качеството на
изпълнител, изграждането на посочения в договора обект с инвеститор“Веда трейд“ООД.
В изпълнение на Договора, на 03.06.2014г., била открита строителна площадка и
определена строителната линия и ниво за строежи на техническата инфраструктура, за
което бил съставен и съответния протокол.
С Договор от 18.06.2014 г. „Бепана" ЕООД, възложила на „Ру Ви Ян“ООД, в
качеството му на изпълнител, изграждането на канализацията на горепосочения обект, като
следвало дружеството да осигури за негова сметка машини и съоръжения, необходими за
извършване работата по договора, както и необходимите за целта работници. В договора
били посочени съответните права и задължения на страните по същия, като съгласно част от
тях, изпълнителят носел и цялата отговорност за правилното, сигурно и безопасно
изпълнение на всички дейности на обекта – предмет на договора.
Във връзка с изпълнение на договора, от Р. П. били наети и съответно назначени на
работа към „Ру Ви Ян“ООД като общи работници - св.А. Р. К. , св.Х. Ю. А. и св.С. Ю. А. , а
с допълнително споразумение към трудовите им договори, за конкретния обект - и
работещите към този момент във фирмата свидетели Я.С. и В. П.. На новопостъпилите и
преназначени работници бил проведен и инструктаж по безопасност, хигиена на труда и
противопожарна охрана, обективиран в съответните за това протоколи, с вписана в същите
комисия в състав –Р. П. и В. П.а. От самото начало на предприетите строителни дейности на
обекта – преди започването на работния ден, подс.П. организирал фактическото извършване
на строително-монтажните работи от тях, като същият поставял задачите на работниците и
следял и за изпълнението им, заплащал им и уговореното дневно възнаграждение. Подс.П.
ежедневно бил на обекта, но не стоял там през целия ден. Работниците изкопавали една част
от трасето, полагали тръби и вечерта заравяли изкопа, наставлявани при отсъствието на
подсъдимия от работещия от 2012 г. в дружеството - св.Я.С..
Свидетелите К., Х.А. и С. А. живеели в с.Величково. Тъй като бащата на
приятелката на св.А. – С.К., който бил дългогодишен работник във ВиК си търсел работа,
разбирайки за започнатата такава и предвид познанството си с подс.П., няколко дни преди
инцидента на той се свързал с него, като се уговорили на следващия ден да отиде на обекта с
останалите работници от селото за да се срещнат, както и направил. Двамата с подс.П.
разговаряли, като последният се съгласил да го вземе на работа на обекта, уговаряйки и
възнаграждението му за това и той своевременно започнал да работи, без обаче да сключи
трудов договор с дружеството.
На 23.06.2014г., както и предходните дни – С.К. отишъл на работа, заедно със св.
Я.С., св.А. К. и св. Х.А.. Този ден, св. Симеон А. не бил на работа поради личен ангажимент.
Подс.П., обичайно бил на обекта, известно време след което си тръгнал. Както всеки
2
ден, първоначално с багер бил направен изкоп с вертикални откоси, който се позиционирал
на разстояние 80-100 метра от бул. „Трети март" в посока север в м-ст „Кочмар".
Дълбочината на изкопа била 2-3 метра, като в най - северната си точка достигал 4 метра, а
общата му дължина била 15 метра. Това била последната отсечка, след изпълнение на която
полагането на тръбите щяло да бъде окончателно завършено. Пръста била влажна от
падналите обилни валежи, като същевременно прониквала вода от септични ями на вилите
над строежа. Изкопът не бил заграден и не бил укрепен по съответните за това правила,
въпреки че дълбочината му била над три метра, като както и предходните дни работниците
започнали да полагат тръбите.
Около 16.30 ч., когато намиращите се на обекта работници достигнали до края на
шахтата и трябвало да поставят последната тръба, св. Х.А. влязъл в нея, за да оформи отвор
в бетонния й пръстен, в който да бъде монтирана тръба. От външната страна на шахтата, в
изкопа имало бетонно блокче, което пречело за поставянето на тръбата, поради което, С.К.
слязъл в изкопа и започнал да с чук да чупи бетонното блокче, за да оформи отвора за
слагането на тръбата, да го уплътни с парчета камъни около тръбата и така да помогне на
св.А.. В момента, в който приключвал работата, изведнъж се свлякла земна маса от лявата
страна на изкопа, като последвало второ и трето свличане на пръст, която затрупала К.
изцяло. Своевременно в изкопа слезли св.С. и св.К., които започнали да разравят с ръце
свляклата се почва, малко след това към тях, чувайки виковете се присъединил и св. Х.А..
Случващото се било възприето и от прибиращите в дома си св.И. и дъщеря й,
св.Димитрова, която подала сигнал на тел.112 . Към мястото били изпратени служители на
полицията, на РДПБЗ и екип на ЦСМП. За това бил уведомен и подс.П., който веднага се
отправил към обекта.
Първи на местопроизшествието пристигнали полицейски служители при Трето РУ -
Варна – св.Г.С. и св.Г.Г., а след тях и от ЦСМП свидетелите д-р А. К. - лекар в ЦСМП, С.Ж.
- медицински специалист и Р.Л. - шофьор на линейка. Същият спрял линейката на автобусна
спирка „Янтра", откъдето екипът продължил към изкопа пеш. Когато пристигнали, св.К.
видял затрупания с кална маса К., чието лице двата му колеги били успели да разровят. Без
да влиза в изкопа възприел, че същото е посиняло и няма признаци на живот.
Междувременно пристигнали и служители на РДПБЗ – св.Й. и св.Е., който слязъл в
изкопа и достигнал до пострадалия К., открит към този момент до гърдите. Проверил
сънната му артерия, като не установил пулс. Повиканите за съдействие техни колегите – св.
Д. и св. Х., помогнали да закрепят надвисналата бетонна плоча, която можела да пропадне
тъй като изкопът не бил укрепен и течала вода, като използвали подръчни средства - тръба
от скеле, дадена им от съсед и кофата на багера. Успели напълно да освободят тялото на
пострадалия, чийто крака, обути в гумени ботуши, били затиснати с камък и пръст, като с
помощта на колани го извадили, без ботушите, които останали в изкопа.
Междувременно на място пристигнала и ДОГ, заедно със съдебен лекар, като бил
извършен оглед на местопроизшествието, както и служители на Дирекция „Инспекция по
труда" –Варна. След инцидента Р. П. предоставил на работниците книгата за инструктаж,
на която всички се подписали.
От заключението на изготвената по делото Съдебно медицинска експертиза, приета
от съда по реда на чл.373 ал.1 вр. чл.283 от НПК и кредитирана като обективна и
компетентно дадена причина за смъртта на С.М. К. е механична асфикция от смесен тип -
затрупване на цялото тяло с мокра пръст, при което се имобилизират дихателните движения
и пълна липса на въздух, поради запушване на външните дихателни отвори, като смъртта е
3
настъпила бързо.
От заключението на изготвената в хода на досъдебното производство Комплексна
съдебно техническа експертиза приета от съда по реда на чл.373 ал.1 вр. чл.283 от НПК, и
кредитирана като обективна се установява, че причините за срутването на земната маса,
които са в пряка връзка с настъпването на злополуката са: съществували дефекти –
пукнатина в бетонната плоча непосредствено до ревизионната шахта и налична течаща
вода, липсата на ответни укрепителни елементи на вертикалните откоси на линейния изкоп с
дълбочина над три метра; динамично разрушаване на бетонен елемент в изкопа, което е
ударно и нееднократно с използване на техническо средство – чук и което в съчетание с
разрушителното образуване на отвор в бетонната
шахта са фактори влияещи
върху първичното разрушаване на земната маса в процесния изкоп и затрупване на
пострадалия, като динамичното ударно натоварване, извършване при разрушаването на
бетонни елементи разположени в основата на изкопа е активизирало разрушителни процеси
и падането на земната маса от единия вертикален откос, както и всички негативни
последици от тези дефекти върху носещата способност на почвата под бетонната настилка;
нееднократно ударно натоварване до разрушаване на бетонния елемент чрез техническо
средство - чук и липса на укрепване на вертикалните откоси на линейния изкоп.
Като механизъм на възникване на злополуката вещото лице е посочило: извършване
на работа в изкоп с вертикални стени и височина по-голяма от допустимата за неукрепени
изкопи, без укрепване на ниво терен, от работник без проведен инструктаж, в режим на
липса на разработена ответна инструкция за безопасност и налична проникваща течаща вода
в локално разрушена /с пукнатини/ бетонна настилка, довела до понижение носещата
способност на земната маса и нееднократно, ударно натоварване до разрушаване на бетонни
елементи, разположени в основата на изкопа, които са причинили внезапно срутване на
земна маса от навлажнената стена и затрупване на работника.
Горната фактическа обстановка се установява отчасти от обясненията на
подсъдимия П. показанията разпитаните в съдебно заседание Х.А. и Н.Ч., от показанията на
С. А., Я.С. и А. К. приобщени по реда на чл.281 ал.1 т.3 и т.4 от НПК, както и приобщените
на основание чл. 283 вр. чл.373 ал.1 от НПК показания дадени в хода на ДП № 1241/2014 г.
по описа на Трето РУ-Варна, ТОМ I - В. П.а А.а, дадени на 10.07.2012 г.,находящи се на
лист 53-54, Г.С.Г., дадени на 10.01.201015 г., находящи се на 62-63, Г.К.С., дадени на
19.01.2015 г., находящи се на лист 63-64, И.Д.И., дадени на 11.03.2015 г., находящи се на
лист 64-65, Л.Н. И., дадени на 16.03.2015 г., находящи се на лист 65-66, А.И.Д., дадени
16.03.2015г., находящи се на лист 66-67,К. П. М., дадени на 08.05.2015 г., находящи се на
лист 67-68, К.Г. Й., дадени на 31.03.2015 г., находящи се на лист 68-69, А.С. К., дадени на
03.06.2015 г., находящи се на лист 71-72,Р.И.Л., дадени на 03.06.2015г., находящи се на лист
73-74, С.С.Ж., дадени на 08.06.2015 г., находящи се на лист 75-76, Х.Д. Й., дадени на
10.06.2015 г., находящи се на лист 77-78, Р.Х. Д., дадени на 17.11.2015 г., находящи се на
лист 79.80, Д.И. Х., дадени на 17.11.2015 г., находящи се на лист 81-82, Т.К. Е., дадени на
17.11.2015 г., находящи на лист 83-84, П.П.Е., дадени на 06.10.2016 г., находящи на лист
177-178, Д.Я.Б., дадени на 06.10.2016 г., находящи се на лист 179-180, Г. А. К. , дадени на
12.08.2014 г., находящи се на лист 56 лице и гръб, С. С. М. , дадени на 12.08.2014 г.,
находящи се на лист 59 лице и гръб, С. С. М. , дадени на 12.08.2014 г., находящи се на лист
60 лице и гръб, както и заключенията на вещите лица проф. д-р Д.Д.Р., изготвила СМЕ,
находяща се на лист 126 и следващите и инж.И.П.И., изготвил комплексната СТЕ, находяща
се на лист 143 и следващите, както и от приложените по делото писмени доказателства.
Обсъждайки събраните по делото доказателства съдът отчита наличието на две групи
свидетели чиито показания са срешулежащи, като от едната страна факти се излагат от
4
св.Я.С. и Н.Ч. и те подкрепят обясненията на подсъдимия П., а от друга страна са
показанията на Х.А., С. А. и А. К..
Обясненията на подсъдимия П. и св.Я.С. – бригадир в частта им, че пострадалия С.К.
не е работил на обекта и въпреки изрична забрана сам е влязъл да работи в изкопа, както и
че това е станало по време когато подсъдимия е отивал да достави крепежни елементи съдът
отчита като недостоверни, противоречещи на други събрани по делото доказателства и
защитна позиция на подсъдимия подкрепяна от бригадира му, както и в частта на
товаренето на крепежи и от неговия приятел – св.Ч..
На първо място тези обяснения и показания противоречат на показанията на
свидетелите очевидци Х.А. и А. К., както и съпругата и дъщерите на пострадалия Г. К.а,
С.М. и С.М., които установяват, че С.К. е ходил на работа в гр.Варна на обект на фирма „РУ
ВИ ЯН“ ООД, а не като шофьор на останалите работници. Факта, че е облечен в работно
облекло и с ботуши в края на м.юни говори за истинността на показанията на цитираните
свидетели. Тезата развита от защитата на подсъдимия, че К. е карал с автомобила си К. и А.
на работа и е печелил от парите давани им от П. за пътуване с влак е житейски
необоснована.
Съда не дава вяра и на обясненията и на показанията на П., С. и Ч., че тъкмо като е станал
инцидента подсъдимия е товарил крепежни елементи. По делото е установено, че работното
време на общите работници е било от 08,00 часа до 17,00 часа. Възниква въпроса защо след
като изкопа е бил изкопан сутринта неговото укрепване е щяло да стане след 16,30 часа,
какво се е чакало за да се обезопаси и защо ще се укрепва след като в края на работния ден
който е бил в 17,00 часа е следвало изкопа да се засипе и заравни за да могат живущите в
местността да се приберат с колите си. Сигнала за станалия инцидент е подаден в 16,57 часа
– справка т.1 л.97 и е житейски нелогично общ работник три минути преди края на
работното време сам да прояви инициатива, да му се приработи и да не дочака да се укрепи
изкопа.
Затова и съдебния състав отчита обясненията на подсъдимия и показанията на
двамата свидетели за житейски недостоверни, опровергани от останалите доказателства и
дадени с цел оневиняване на подсъдимия.
Показанията на останалите свидетели – очевидците подали сигнал на тел. 112,
полицаи, пожарникари и екип на спешна помощ съда цени като обективни, основани на
непосредствени впечатления от видяното и дадени от незаинтересовани от изхода на делото
лица.
Релевантен към предмета на доказване, според съда, е и протоколът за оглед на
местопроизшествие. Посоченото действие по разследване е извършено съобразно
процесуалните правила, като онагледява обективното състояние на изкопа, където е бил
затрупан К.. Съдържанието на посочения протокол за оглед кореспондира убедително с
гласните доказателствени източници като напълно затвърждава информацията, изводима от
тях.
Относими към предмета на доказване и имащи значение за изясняване на
фактическата обстановка по делото са и приобщените в процеса писмени доказателства,
каквито са – трудови договори, договор за изграждане на улична канализация, възложен от -
Община Варна на „Бепана" ЕООД - в качеството на изпълнител, договор между „Бепана"
ЕООД, иа „Ру Ви Ян“ООД, за изграждането на канализацията на горепосочения обект,
документи свързани с извършено от Инспекцията по труда разследване на злополуката,
заверени копия от книга за инструктаж по безопасност при работа и др.

5
След преценка на всички доказателства по делото съобразно разпоредбата на чл. 14
от НПК – поотделно и в тяхната съвкупност съдът счита, че подсъдимият Р. Н. П. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление наказуемо по чл.
123 ал.1 от НК, тъй като на 23.06.2014 г. в гр. Варна, като съдружник в „РУ ВИ ЯН" ООД и
изпълняващ функциите на технически ръководител на строеж „Улична канализация с
дължина 87 м., между ос.т. 274 и съществуваща РШ в локалното платно на бул."Трети март"
по плана на СО „Кочмар", гр. Варна", причинил смъртта на С.М. К., поради немарливо
изпълнение на правно - регламентирана дейност - строително монтажни работи,
представляваща източник на повишена опасност, като : Не осигурил комплексни
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително монтажни работи,
в нарушение на: чл. 16, т.1, б.б и б.в от Наредба № 2/2004 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР" /ДВ бр.37/2004 г./ -
„Строителят: т. 1. осигурява: б)...комплексни ЗБУТ на всички работещи, вкл. на
подизпълнителите и на лицата, самостоятелно упражняващи трудова дейност, при
извършване на СМР на изпълняваните от него строежи... в) изработването и
актуализирането на инструкции по безопасност и здраве съобразно конкретните условия на
строителната площадка по видове СМР. Допуснал С.М. К. до извършване на работа
поизграждане на улична канализация, без предварително да му е проведен начален
инструктаж, в нарушение на: чл. 11, ал.1 от Наредба № РД-07-2 от 16 декември
2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд /обн. ДВ. бр.102 от 22 Декември 2009г. - „Работодателят осигурява
провеждането на инструктажи по безопасност и здраве при работа на всеки работещ
независимо от срока на договора и продължителността на работното време ……" ;
чл. 12, ал.1 и ал.2 от Наредба № РД-07-2 от 16 декември 2009 г. за условията и
реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите
по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд /Обн. ДВ. бр.102
от 22 Декември 2009г. -"Начален инструктаж се провежда на лицата, които постъпват на
работа,…., с оглед запознаването им със: основните правила и изисквания по безопасност и
здраве при работа в предприятието; вида и характера на извършваната работа; специфичните
опасности и рисковете за здравето и живота на работещите; изискванията към тяхното
поведение. (2) Инструктажът по ал. 1 се провежда в деня на постъпване на работа по
утвърдена от работодателя програма, в която се включват: въпроси от общ характер:
а) характер на производството; б) опасности и рискове, чиито източници,
съществуване, прояви и начини за предотвратяване, намаляване и ограничаване са известни
– работно оборудване, машини, съоръжения и технологични процеси, фактори на работната
среда и трудовия процес, използвани материали, пътни маршрути и опасни зони (вкл.
шахти, асансьори и др.), транспортни средства; в) правила за организация на
работа в предприятието и на работните места; г) причини и характер на най-
често допускани трудови злополуки,установени професионални заболявания, примери за
допускани грешки и нарушения; д) условия и ред за деклариране, установяване,
регистриране и отчитане на трудовите злополуки и професионалните заболявания;
е) колективни средства за защита и лични предпазни средства, в т.ч. специалното
работно облекло; ж) правила за оказване на първа долекарска помощ при
увреждане на здравето при работа; з) безопасност на движението в района на
предприятието и извън него; и) запознаване с плановете за действие при пожар
или авария; и) начините за безопасна евакуация на работниците, служителите и временно
пребиваващи в обекта при възникване на извънредна ситуация; Допуснал извършването на
работа в линеен изкоп с вертикални откоси и дълбочина над 3 метра, който не е укрепен на
нивото на терена, в нарушение на: чл.13. от Приложение №1 „Извършване на земни работи"
към чл.2, ал.2 от Наредба № 2/2004 г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на СМР" /ДВ бр.37/2004 г./ - „Преди започване
на работа в изкопи с дълбочина, по-голяма от 1,5 т, техническият ръководител или
бригадирът проверява устойчивостта на откосите или укрепването''; т.1.31 от Приложение
6
№1 „Извършване на земни работи" към чл.2, ал.2 от Наредба № 2/2004 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР" /ДВ
бр.37/2004 г./ -„Извършването на СМР в изкопи, подложени на навлажняване след
изпълнението им, се допуска, след като се вземат мерки срещу обрушване на откосите
(временно прекратяване на работата, намаляване на наклона на откоса и др.; т. 3.1 от
Приложение №1 „Извършване на земни работи" към чл.2, ал.2 от Наредба № 2/2004 г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
СМР/ДВ бр.37/2004 т.1 - „Изкопи с вертикални стени и с височина, по-голяма от
допустимата за неукрепени изкопи, се укрепват от нивото на терена''; чл. 48 от Наредба №
2/2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на СМР/ДВ бр.37/2004 т.1- „Строителни и монтажни работи в близост до
откоси на изкопи се извършват след проверка от техническия ръководител за сигурността и
обезопасяването им " чл. 49, т.2 от Наредба № 2/2004 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР/ДВ бр.37/2004 т.1 -
„При изкопни и подземни работи .... се предприемат подходящи мерки за безопасност, които
включват:.... оформяне на откоси или използване на подходящо укрепване "; Не приложил
необходимите мерки в строителния обект в местата, където съществува риск, в нарушение
на : чл.52, ал.1, и ал.2 Наредба №7 от 23 септември 1999г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно
оборудване / ДВ. бр.88 от 8 Октомври 1999г. - (1) „За работни места, които съдържат
опасни зони, в зависимост от степента на риска:... т.З. се предприемат необходимите мерки
за предпазване на упълномощените работещи при влизане в опасните зони. (2) В местата,
където съществува риск от пропадане на работещия или от падащи обекти, се прилагат
мерките, съгласно т. 1, 2 и 3 на ал. 1; чл. 71, т.1 от Наредба № 7 от 23 септември 1999г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и
при използване на работно оборудване /ДВ. бр.88 от 8 Октомври 1999г. – „работните места
на открито се изграждат и организират така, че работещите да бъдат предпазени от падащи
предмети“,
Субект на престъплението е вменяемо, пълнолетно, неосъждано физическо лице.

Подсъдимият П. е годен субект на престъплението по чл.123 от НК, доколкото
съдебната практика е еднопосочна и в същата последователно е застъпено становището по
отношение на престъпленията по чл. 123 от НК, че определящо значение за квалификацията
на деянието има характера на изпълняваната дейност и фактическото съдържание на правата
и задълженията на лицето, което я осъществява, а не наименованието на заеманата от него
длъжност/ Решение № 97/2015 г. по н. д. № 129/2015 г., III НО на ВКС , Решение № 241 от
2.12.2016 г. на ВКС по н. д. № 844/2016 г., III н. о., Решение №82/08.02.2018 на ВКС по н.д.
№938/2017г. /.
В конкретния случай, видно от всички показания на разпитаните по делото
работници от горепосочения строителен обект, подс.П. е бил възприеман като собственик на
фирмата в която работели. Те са били наети именно от него и са контактували само с него,
относно характера, вида и заплащането на възложената им работа, която е била и
ръководена и контролирана от подсъдимия. Няма никакво съмнение, че подсъдимият П. е
извършвал организационна дейност и е поставял изисквания като работодател собственик
на дружеството. Същият е имал и пряко, фактическо влияние върху процесите по
осъществяването СМР на обекта, ръководейки, разпореждайки и контролирайки
извършването на съответните дейности, въпреки формално посочената в трудовия му
договор длъжност „машинист на багер“ и „водопроводчик“. В случая, същият реално е
осъществявал както организационно - управленски функции във връзка с осъществяване на
СМР на обекта, така и всички тези по прякото техническо ръководство на осъществяване на
строително-монтажните работи по изграждането на уличната канализация, присъщи за
7
функциите на технически ръководител .
Т.е в конкретната хипотеза, предвид фактически осъществяваната от подс.П. дейност
и в съответствие с разрешенията дадени в Постановление №2 от 27.09.1979 г. на ПВС
относно субекта на престъплението по чл.123 от НК, то в случая се налага извод, че подс.П.
е годен субект на престъплението по чл.123, доколкото същият реално е организирал и
ръководел дейността на дружеството „РУ Ви Ян”, преговарял е за сключването на договори,
наемал е работници, заплащал им е възнаграждение, като едновременно с това е ръководел
фактически и самия работен процес на строителния обект.
За да е налице фактическия състав на престъплението по чл. 123, ал. 1 НК, се изисква
с изпълнителното деяние – действие или бездействие, деецът да е нарушил конкретна норма
от нормативен или ненормативен акт, уреждащи безопасното упражняване на правно
регламентирано занятие или дейност, представляващи източник на повишена опасност и с
това да е причинено настъпването на предвидения в закона общественоопасен резултат. В
конкретния случай, от събраните по делото доказателствени материали по несъмнен начин
се установяват съставомерните от обективна страна признаци на престъплението по чл. 123,
ал. 1 от НК. Безспорно извършваните дейности по изграждане на улична канализационна
мрежа представляват строително – монтажни такива по смисъла на т. 40 от § 5 на
Допълнителните разпоредби на ЗУТ и други регламентиращи тази дейност подзаконови
нормативни актове. Правната теория и съдебна практика са единни в разбирането, че
строителната дейност е източник на повишена опасност и правилата по които се извършва
тази дейност са свързани със закономерностите и методите на науката, опита от практиката
и правилата в нормативните актове. В случая, безспорно е установено, че смъртта на К. е
настъпила вследствие на извършваната от него дейност при СМР на поставянето на тръба в
изкоп, което представлява източник на повишена опасност с оглед спецификата на
конкретните условия, при които е осъществявана, като опасността е произтичала не само от
естеството на работата, но преди всичко от неподсигурената й безопасност, в резултат на
което пострадалият бива затрупан. За настоящия съдебен състав, в конкретния случай,
несъмнено подс.П., в съответствие с фактическите и реално осъществявани от него
организационни, контролни и ръководни правомощия е бил лицето, което е следвало да
създаде и осигури всички онези необходимите безопасни условията за полагане на
осъществявания работниците труд при спазване на релевантните съществуващи нормативни
изисквани, което не е сторено, като бездействието му е в пряка причинна връзка с
настъпилата смърт на работещия на обекта К..
Следва да се отбележи и че за настоящия съд, несъмнено е установено, поради
посочени по-горе съображения, че пострадалия към датата на инцидента фактически е
работил на обекта, нает от подс.П., въпреки, че не имал сключен трудов договор. ВОС
намира за необходимо да отбележи, че наличието на трудово или, гражданско
правоотношение между пострадалия и субекта на престъплението по чл. 123 от НК не е
задължителна позитивна предпоставка за носене на наказателна отговорност. При анализ на
състава на обсъжданото престъпление може да бъде направен извод, че наказателна
отговорност се носи, когато субектът на престъплението е лице, което упражнява занятие
или друга правно регламентирана дейност със завишена опасност и е осъществил нарушение
на нормативно определени свои задължения, в резултат на което е настъпила
съставомерната вреда. Наличието или липсата на сключен трудов или друг договор между
извършителя на престъплението и пострадалия не е съставомерен факт и не е от значение за
носенето на наказателна отговорност. /в този смисъл са и Решения по н. д. № 609/2010 г., I
н. о., ВКС, НК, I НО, Решения по н. д . № 382/2010 г., ВКС, НК, III НО и др./
С оглед гореизложеното, при така установената конкретика по делото, ВОС намира,
че фактически извършваната от подсъдимия П. дейност, го прави адресат на всички правни
предписания на посочените в предявеното му обвинение нормативните актове, доколкото
същият се явява „работодател“ по см. на ЗЗБУТ, „технически ръководител“ и реално
8
представляващ дружество, което като подизпълнител на конкретния обекта е „строител“ по
см. на чл. 163 от ЗУТ.
Осъществяваната реално във фирмата и на конкретния обект дейност на подс.П. му
придават качеството на „работодател“ и съответно го обективират и като адресат на
съответните нормативни предписания вменяващи му задължения именно в това му
качество. Това е така, тъй като видно от §1, т.2 от ДР и на ЗЗБУТ/към който препращат и
визираните в предявеното обвинение и приетите в съответствие с него Наредби/ терминът
„работодател“ е разширително тълкуван, доколкото такъв е освен посоченият в дефиницията
на §1, т.2 от ДР и на КТ – „всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение,
както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание, което
самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение“, така и „всеки,
който възлага работа и носи цялата отговорност за предприятието, кооперацията или
организацията“. Приложното поле на ЗЗБУТ посочен в чл.2 от същия, а именно - за всички
предприятия и места, където се осъществява трудова дейност или се провежда обучение,
независимо от формата на организация, вида на собственост и основанието, на което се
извършва работата или обучението, съотнесено към фактически осъществяванато от подс.П.
дейност както във фирмата, така и на обекта имаща организационен и ръководен характер,
го правят носител на съответните задължения като работодател за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд на работещите /Решение №16 /24.01.2013 ВКС
н.д.2062/2012, Решение№ 86/19.07.2016 по н.д.266/2016/.
В този смисъл и същият е следвало да осигури на всеки работещ подходящо
обучение и инструктаж по безопасност и здраве при работа в съответствие със спецификата
на извършваната дейност и на работното място, а в тази връзка и задължението да не
допуска до работа работник, който не е инструктиран по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд. Доколкото по делото безспорно се установи, че
пострадалият К. е допуснат на работа на обекта без на същия да му са провеждани
съответните инструктажи по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия
на труд, то с тези си действия подс.П. е нарушил разпоредбите на чл. 11, ал.1 и чл. 12, ал.1 и
ал.2 от Наредба № РД-07-2 от 16 декември 2009 г. за условията и реда за провеждането на
периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Неизпълнението на това
задължение е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат, тъй
като именно поради липсата на необходимото обучение и инструктаж относно безопасните
и здравословни условия на труд, пострадалият не е бил наясно с конкретните рисковете,
свързани с осъществяваната от същия дейност на обекта, поради което е бил лишен от
възможност сам да вземе мерки за собствената си безопасност.
Доколкото именно работодателят осигурява и прилагането на изискванията на
Наредба №7 от 23 септември 1999г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване,
чийто разпоредби на чл.52, ал.1 и ал.2 и 71, ал.1, т.1 са нарушени, то подс.П. е следвало и в
конкретния случай с оглед наличието на опасни зони на обекта и при преценка на риска да
предприеме необходимите мерки за предпазване на работещите при влизането в тях и при
съществуващ риск от пропадане, какъвто е имало и какъвто в конкретния случай се е
реализирал , както и от падащи предмети - да приложи съответните посочени мерки, както
и да организира така работа на обекта, щото работещите да бъдат предпазени. Тези
изисквания, въпреки всичките налични обективни данни за посочените опасности не са
били спазени.
Както вече беше посочено, няма съмнение, че подс.П. е организирал работата по
начина и със средствата и в условията установени по делото. Доколкото същият е бил
фактически организатор на строителния процес, и който всъщност представлява основния
предмет на дейност на неговото дружество, то и като подизпълнител, съгласно сключения
9
договор с „Бепана“, като строител по смисъла на чл.163 от ЗУТ е носил отговорност за
живота и здравето на хората на строителната площадка. Същият е бел длъжен да спазва
съответно изискванията и да осигури спазването на изискванията на съответните нормативи
по безопасност, хигиена на труда, пътна и противопожарна безопасност при изпълнение на
работите.
Подс.П. е допуснал извършването на работа в линеен изкоп с вертикални откоси и
дълбочина над 3 метра, който не е бил укрепен на нивото на терен, с което е нарушил
разпоредбите на чл. 48 от Наредба № 2/2004 г. за минималните изисквания за здравословни
и безопасни условия на труд при извършване на СМР- „Строителни и монтажни работи в
близост до откоси на изкопи се извършват след проверка от техническия ръководител за
сигурността и обезопасяването им" и на чл. 49, т.2 от Наредба № 2/2004 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР/ДВ
бр.37/2004 т.1- „При изкопни и подземни работи .... се предприемат подходящи мерки за
безопасност, които включват:.... оформяне на откоси или използване на подходящо
укрепване "; Необезопасявайки така направения изкоп, където работейки е бил затрупан К.,
подс.П. е извършил и нарушения на изисквания относими към конкретната дейност по
извършването на земни работи, уредени в Приложение 1 към Наредба 2/2004
-т.1.13. от Приложение №1 „Извършване на земни работи" към чл.2, ал.2 от Наредба
№ 2/2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на СМР" /ДВ бр.37/2004 г./ : „Преди започване на работа в изкопи с дълбочина,
по-голяма от 1,5 т, техническият ръководител или бригадирът проверява устойчивостта на
откосите или укрепването";
-т.1.31 от Приложение №1 „Извършване на земни работи" към чл.2, ал.2 от Наредба
№ 2/2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на СМР" /ДВ бр.37/2004 г./ -„ Извършването на СМР в изкопи, подложени на
навлажняване след изпълнението им, се допуска, след като се вземат мерки срещу
обрушване на откосите (временно прекратяване на работата, намаляване на наклона на
откоса и др.;
т. 3.1 от Приложение №1 „Извършване на земни работи" към чл.2, ал.2 от Наредба №
2/2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на СМР/ДВ бр.37/2004 т.1 -„Изкопи с вертикални стени и с височина, по-голяма
от допустимата за неукрепени изкопи, се укрепват от нивото на терена'';
Всичко изброено дотук сочи, че с бездействието си подс. П.. е допуснал
нарушенията, изброени по-горе, проявил е немарливост при изпълнение на правно-
регламентирана дейност, която е източник на повишена опасност, в резултат на което на
23.06.2014 г. се е случил инцидент, при който е настъпила смъртта на С.К..
Налице е причинно - следствена връзка между немарливото изпълнение на правно —
регламентирана дейност, източник на повишена опасност, допуснатите нарушения от страна
на подсъдимия и настъпилата смърт.

От субективна страна деянието е извършено виновно — по непредпазливост под
форма на небрежност. Подсъдимият П., макар да не е предвиждал настъпването на смъртта
на К., е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на обществено опасните
последици. Подсъдимият не е спазил съществуващите нормативни изисквания, осигуряващи
безопасността на условията, при които се осъществява полагания труд, тъй като именно той
е лицето, което е следвало да ги подсигури, предвид, че фактически е извършвал действия,
като собственик на „Ру Ви Ян” – като не само е наемал работниците, сред които е бил и
10
пострадалия, но и им е възлагал и извършването на съответните дейности на обекта,
ръководел е и контролирал същите.
На осн. чл.304 от НПК съдът оправда частично подсъдимия П. в частта на
обвинението за извършени нарушения на нормативни документи свързани с извършване на
оценка на риска.
чл.16, ал.1,т.2,б.“а“ от ЗЗБУТ
чл.20, ал.3, т.1 и т.10 от Наредба №5 от 11.05.1999 г., за реда, начина
и периодичността на извършване на оценка на риска
чл.15, ал.1 и ал.2 от Наредба № 2/2004 г. за минималните изисквания
за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР" /ДВ
бр.37/2004г./
Съдебния състав счита, че дали е била или не е била извършена оценка на риска и
изготвена свързаната с това документация това бездействие на подсъдимия не е в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилия противоправен резултат. В случай, че
подсъдимия бе изпълнил задълженията си свързани с инструктаж на работниците и
задълженията си свързани с безопасност на труда при извършване на изкопни работи това
би било напълно достатъчно за предотвратяване на смъртта на С.К.. Изготвянето или
неизготвянето, попълването или непопълването на определени документи не могат да
доведат до определен престъпен резултат в случая смъртта на С.К.. До него са довели
неизвършването на конкретни предписани от закона действия – подробно описани по-горе.
По наказанието:
Санкционната норма на чл. 123, ал. 1 НК, предвижда наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от една до шест години.
При индивидуализацията на наказанието, съдът отчете степента на обществена
опасност на деянието, която е висока, предвид факта, че се касае за бездействие изразяващо
се в грубо неспазване на множество норми, гарантиращи безопасността на СМР.
От значение при определяне на наказанието е и степента на обществена опасност на
дееца. При нейната оценка съдът съобрази, че подс.П. е личност със занижена лична степен
на обществена опасност, доколкото същият е неосъждан, с добри характеристични данни
/събрани и в хода на съдебното следствие/ и активна трудова заетост. Тези обстоятелства
обаче не са многобройни, нито сред тях има такава което да е изключително по своята
същност и затова съдът не констатира условията на чл.55 от НК за разлика от направеното
от защитата искане.
Съвкупната преценка на тези обстоятелства води съда до извода, че на подс.П. следва
да бъде определено наказание „Лишаване от свобода“ при превес на смекчаващите
обстоятелства, в размер към минималния предвиден от закона такъв, а именно - една година
и шест месеца лишаване от свобода.
В случая са налице са основанията за отлагане на изпълнението на наложеното
наказание лишаване от свобода по реда на чл. 66, ал. 1 от НК за минимално възможния
изпитателен срок от три години. Подсъдимият П. към момента на извършване на
престъплението, за което му е наложено наказание, не е осъждан, наложеното наказание е
под три години лишаване от свобода, като съдът намира, че поправянето на подсъдимия не
налага ефективно изтърпяване на лишаването от свобода, а вече посочените цели по чл. 36
от НК могат да бъдат постигнати чрез отлагане на това изтърпяване, което ще даде
възможност на подсъдимия да продължи със своя нормален живот, като в същото време той
ще остане под угрозата при евентуално следващо нарушение, да изтърпи и отложеното
11
наказание. По тези съображения, на осн. чл. 66, ал. 1 НК съдът отложи изтърпяването на
определеното наказание лишаване от свобода за срок от три години.
Доколкото първата инстанция не е наложила наказание по чл.37 ал.1 т.6 или т.7 от НК
забраната на влошаване на положението на подсъдимия ангажираща настоящата инстанция
е пречка за налагане на подобно наказание, което прави безпредметно неговото обсъждане.
По предявените граждански искове:
По делото са приети за съвместно разглеждане граждански искове, предявени от
съпругата на С.М. К. – Г. А. К. и неговите деца – С. С. М. , С. С. М. и М.С.С. / починала и
заменена от наследниците и Г. К.а и А.С./, всеки за сумата от по 25 000 лева, срещу подс.П.,
представляващи обезщетение за причинените на всеки от гражданските ищци
неимуществени вреди в резултат на деянието по чл.123, ал.1 от НК, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 23.06.2014 г. до окончателното й изплащане.
По отношение на така предявените граждански искове, съдът намира, че в следствие
на осъщественото от подс.П. деяние и в пряка причинна връзка с него, на гражданските
ищци безспорно са причинени неимуществени вреди. Съгласно чл. 45 от ЗЗД, всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Тази отговорност се
поражда при наличността на причинна връзка между противоправното и виновно поведение
на дееца и настъпилите вреди, за всички вреди които са пряка и непосредствена последица
от деянието - както имуществените, така и неимуществените. Претендираните морални
вреди, които са от категорията на неимуществените, са неизмерими с пари и затова,
размерът на следващото се за тях обезщетение, се определя на принципа на справедливостта.
Понятието "справедливост" по смисъла па чл. 52 от ЗЗД е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства - начин и обстановка при осъществяване
на деянието, възраст на пострадалия и характера на вредните последици.
Доколкото от доказателствения материал по делото безспорно са установени
предпоставките на чл. 45 от ЗЗД, и анализирайки всички обективни обстоятелства в
конкретния казус, изхождайки от принципа за справедливост, съдът по справедливост
оцени, че нанесените неимуществени вреди могат да бъдат обезщетени със сумата от 25 000
лева - за съпругата на К. и от по 20 000 лева за останалите ищци, като ги отхвърли като
неоснователни над този размер. Тези размери на обезщетенията, съдът осъди подсъдимия П.
да заплати на гражданските ищци, ведно с дължимата законна лихва, считано от деня на
увреждането.
Съдът счита възраженията на защитата за настъпила погасителна давност за
предявяване на исковете за неоснователни. Гражданските искове са предявени в срок при
предходното разглеждане на делото от първата инстанция. Обстоятелството, че делото е
върнато за ново разглеждане не води до извод, че гражданските искове не са били предявени
и че гражданските ищци са загубили това си процесуално качество. Затова и съдът проведе
разпоредително заседание, без отново да приема искове и да конституира граждански ищци.
Съдът счете, че за разноските направени от гражданските ищци пред различните
съдебни инстанции следва да се произнесе по реда на чл.306 ал.1 т.4 от НПК след
приключване на наказателното производство.
На основание чл. 189, ал.3 НПК съдът осъди подс. П. да заплати направените по
делото разноски, както и държавна такса върху уважените граждански искове .

Водим от изложеното съдът постанови присъдата си.
12
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ:
13
Съобщи за изтекли лични данни