Присъда по дело №183/2021 на Окръжен съд - Търговище

Номер на акта: 8
Дата: 2 декември 2021 г.
Съдия: Мирослав Николов Митев
Дело: 20213500200183
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 23 юли 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 8
гр. Търговище, 02.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на втори
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ Н. МИТЕВ
СъдебниСТЕЛА РУСЕВА ДОБРЕВА
заседатели:ТЕНЗИЛЕ ХАСАНОВА
МЕХМЕДОВА
при участието на секретаря СТАНКА Б. ЖЕЛЕВА
и прокурора Васил Ангелов Василев (ОП-Търговище)
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Н. МИТЕВ Наказателно дело от
общ характер № 20213500200183 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимият Н. ИСМ. АХМ., роден на 29.01.1969 год. в с.
С. обл. Търговище, живущ в същото село, български гражданин, грамотен,
женен, неосъждан, ЕГН **********
ЗА ВИНОВЕН в ТОВА, че на 05. 09. 2020 год. в гр. Търговище
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото, поради което и на основание
чл. 325, ал. 1 във връзка с чл. 36 и чл. 54 от НК му налага наказание от ЕДНА
ГОДИНА лишаване от свобода и „Обществено порицание“, което да се
изпълни като се постави присъдата на видно място в кметство с. С. за срок от
30 дни, считано от влизането и в сила.
ПРИЗНАВА подсъдимия Н. ИСМ. АХМ. със снета самоличност и ЕГН
за ВИНОВЕН в ТОВА, че на 05. 09. 2020 год. в гр. Търговище, въоръжен с
хладно оръжие – нож, отвлякъл ненавършилия 18 – годишна възраст ИВ. ЗЛ.
С. с ЕГН ********** от с. С. общ. Попово, поради което и на основание чл.
142, ал. 2, т. 1 и 3, предложение второ, във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 36 и
чл. 55, ал. 1 т. 1 от НК му налага наказание от ТРИ ГОДИНИ лишаване от
свобода.
1
ПРИЗНАВА подсъдимия Н. ИСМ. АХМ. със снета самоличност и ЕГН
за ВИНОВЕН в ТОВА, че на 11. 02. 2021 год. в общ. Търговище, на път „ПП-
І-4“, в участъка на км. 247+000, в качеството на затворник – задържан под
стража по установения ред с влязло в сила на 21. 09.2020 год. Определение №
12 по ЧНД № 158/2020 год. по описа на Окръжен съд Търговище, с което му е
била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ като обвиняем по
ДП № ********од. по описа на РУ – Търговище при ОД на МВР –
Търговище, направил опит да избяга, като деянието останало недовършено
поради независещи от волята му причини, поради което и на основание чл.
297, ал. 1, във връзка с чл. 18, ал. 1, във връзка с чл. 36 и чл. 54 от НК му
налага наказание от ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода.
ПРИЗНАВА подсъдимия Н. ИСМ. АХМ. със снета самоличност и ЕГН
за ВИНОВЕН в ТОВА, че на 11. 02. 2021 год. в общ. Търговище, на път „ПП-
І-4“, в участъка на км. 247+000, причинил на ПЛ. СТ. П., в качеството му на
полицейски орган – командир на отделение в „Конвой“ на група „Охрана на
обществения ред, териториална полиция и КОС“ на сектор „Охрана на
обществения ред, териториална полиция“ към отдел „Охранителна полиция“
при ОД на МВР – Търговище, лека телесна повреда, изразяваща се в
причиняване на болка и страдание, при осъществяване на служебните му
задължения, поради което и на осн. чл. 131, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 130, ал.
2, във връзка с чл. 36. и чл. 54 от НК му налага наказание от ЕДНА ГОДИНА
лишаване от свобода.
ПРИЗНАВА подсъдимия Н. ИСМ. АХМ. със снета самоличност и ЕГН
за ВИНОВЕН в ТОВА, че на 11. 02. 2021 год. в общ. Търговище, на път „ПП-
І-4“, в участъка на км. 247+000, причинил на ЦВ. Г. СТ., в качеството му на
полицейски орган – младши полицейски инспектор в група „Териториална
полиция“ на сектор „Охранителна полиция“ към РУ – Търговище, при ОД на
МВР – Търговище лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на
болка и страдание, при осъществяване на служебните му задължения, поради
което и на осн. чл. 131, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 130, ал. 2, във връзка с чл.
36. и чл. 54 от НК му налага наказание от ЕДНА ГОДИНА лишаване от
свобода.
НА основание чл. 23, ал. 1 от НК ОПРЕДЕЛЯ общо наказание по така
наложените по-горе – най - тежкото от петте – ТРИ ГОДИНИ лишаване от
свобода и „Обществено порицание“, което да се изпълни като се постави
присъдата на видно място в кметство с. С. за срок от 30 дни, считано от
влизането и в сила.
НА основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА така определеното общо
наказание за срок от ПЕТ ГОДИНИ.
НА осн. чл. 59, ал. 1 от НК зачита времето от 06. 09. 2020 год. до 26. 05.
2021 год. през което подс. А. е бил с мярка за неотклонение „задържане под
стража”.
ОСЪЖДА подсъдимият Н. ИСМ. АХМ. със снета самоличност и ЕГН
2
да заплати на ПЛ. СТ. П. от гр. Търговище, с ЕГН ********** сумата от 300
/триста/ лева представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди от престъплението ведно със законната лихва, считано от 11. 02. 2021
год. до пълното и изплащане.
ОСЪЖДА подсъдимият Н. ИСМ. АХМ. със снета самоличност и ЕГН
да заплати на ЦВ. Г. СТ. от гр. Търговище, с ЕГН ********** сумата от 300
/триста/ лева представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди от престъплението ведно със законната лихва, считано от 11. 02. 2021
год. до пълното и изплащане.
ОСЪЖДА на осн. чл. 189, ал.3 НПК подсъдимият Н. ИСМ. АХМ. със
снета самоличност и ЕГН да заплати па сметка на ОД на МВР - Търговище
сумата от 1791,16 лева, представляващи направени разноски по делото за
експертизи, сумата от 450 лева по сметка на „Национално бюро за правна
помощ“ за назначен служебен защитник и сумата от 210 лева по сметка на
Окръжен съд – Търговище.
НА осн. чл. 53, ал. 2, б. „а” от НК ОТНЕМА в полза на държавата
ВЕЩЕСТВЕНО доказателство – един СD с надпис 199300-7994/2020, рег.№
1058р-2812, който след влизане на присъдата в сила се унищожи като вещ без
стойност. Иззетия с протокол за претърсване и изземване от 06. 09. 2020 год.
нож със жълта пластмасова дръжка с обща дължина 22 см. след влизане на
присъдата в сила да бъде унищожен като вещ без стойност.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок
от днес пред АПЕЛАТИВЕН СЪД - ВАРНА.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

Мотиви по НОХД № 183 по описа на Окръжен съд - Т. за 2021 година.
Подсъдимият Н. ИСМ. АХМ. от с. С., общ. П., обл. Т. е предаден на съд с
обвинения, както следва:
1. За това, че на 05. 09. 2020 год. в гр. Т. извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото -
престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК.
2. За това, че на 05. 09. 2020 год. в гр. Т., въоръжен с хладно оръжие – нож, отвлякъл
ненавършилия 18 години ИВ. ЗЛ. С. ЕГН ********** /на 13години/ от с. С., общ. П. -
престъпление по чл. 142, ал. 2, т. 1 и 3, предл. 2, във вр. с ал. 1 от НК.
3. За това, че на 11. 02. 2021 год. в общ. Т., на път „ПП-I-4“ в участъка на км.
247+000, в качеството на затворник – задържан под стража по установения ред с влязло в
сила на 21. 09. 2020 год. Определение № 12 по ЧНД №****** год. по описа на ОС – Т., с
което му е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ като обвиняем по ДП
№****** год. по описа на РУ – Т., при ОД на МВР - Т. направил опит да избяга, като
деянието останало недовършено поради независещи от волята му причини - престъпление
по чл. 297, ал. 1, във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК.
4. За това, че на 11. 02. 2021 год. в общ. Т., на път „ПП-I-4“ в участъка на км.
247+000, причинил на ПЛ. СТ. П. в качеството му на полицейски орган – командир на
отделение в „Конвой“ на група „Охрана на обществения ред, териториална полиция и КОС“
на сектор „Охрана на обществения ред, териториална полиция“ към отдел „Охранителна
полиция“ при ОД на МВР – Т. лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка
и страдание, при осъществяване на служебните му задължения - престъпление по чл. 131,
ал. 2, т. 4, във вр. с чл. 130, ал. 2 от НК.
5. За това, че на 11. 02. 2021 год. в общ. Т., на път „ПП-I-4“ в участъка на км.
247+000, причинил на ЦВ. Г. СТ. в качеството му на полицейски орган – младши
полицейски инспектор в група „Териториална полиция“ на сектор „Охранителна полиция“
към РУ – Т., при ОД на МВР – Т. лека телесна повреда изразяваща се в причиняване на
болка и страдание, при осъществяване на служебните му задължения - престъпление по чл.
131, ал. 2, т. 4, във вр. с чл. 130, ал. 2 от НК.
Обвиненията се поддържат изцяло от вносителя на обвинителния акт, пледира се за
признаване на подс. А. за виновен по всички обвинения. Относно размера на наказанията: За
деянието по чл. 325, ал. 1 Нк обвинението пледира за налагане на наказание около средния
размер „лишаване от свобода“ и „обществено порицание“. За деянието по чл. 142, ал. 2, т. 1
и т. 3 от НК – отново се пледира за налагане на наказание „лишаване от свобода“ към
минималния, предвиден в закона срок. За деянието по чл. 297, ал. 1 от НК се пледира за
налагане на наказание „лишаване от свобода“ от около ЕДНА година и ШЕСТ месеца. За
всяко едно от деянията по чл. 131, ал. 2, т. 4 от НК се пледира за наказание „лишаване от
свобода“ в размер на ЕДНА година и ШЕСТ месеца. Пледира се за определяне на общо
наказание по правилата на чл. 23, ал. 1 НК, като се наложи най – тежкото от всички – това
по чл. 142 от НК, както и на осн. чл. 24 от НК така определеното общо наказание се увеличи
с ШЕСТ месеца. Към общото наказание, на осн. чл. 23, ал. 2 от Нк наказанието „обществено
порицание“ да бъде присъединено към наказанието „лишаване от свобода“. Пледира се за
определен „СТРОГ“ първоначален режим за изтърпяване на наказанието „лишаване от
свобода“, както и уважаване на предявените граждански искове.
Пострадалите ПЛ. СТ. П. и ЦВ. Г. СТ., редовно призовани се явиха в с. з. и
предявиха срещу подсъдимия граждански искове за претърпени неимуществени вреди в
размер на по 300 лева за всеки един от тях. Двамата бяха конституирани като граждански
ищци. Молят за уважаване на претенциите им в предявените размери.
1
Защитникът на подс. моли за оправдателна присъда по отношение на деянието по
чл. 142 от НК и налагане на наказания към минимума за останалите деяния, като след
приложение на чл. 23, ал. 1 НК, определеното общо наказание бъде отложено по реда на чл.
66, ал. 1 НК. Алтернативно се моли, ако наказанията, респ. общото наказание е „лишаване от
свобода“, което да се търпи „ефективно“, размера му да е около този, който подс. А. е
изтърпял в следствения арест, като мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Подсъдимият, правейки опити да омаловажи деянията си, уклончиво признава
вината си, моли за снизхождение, предоставя на съда относно размера на наказанието.
Съдът, след сато изслуша обясненията на подсъдимия, показанията на
разпитаните в с. з. свидетели и приобщените такива по реда на чл. 281 от НПК,
изслуша заключенията на вещите лица и приобщи всички материали по делото, прие
за установено следното:
Подсъдимият Н.А. и св. З.М. живеели на семейни начала от 2010 година. Обитавали
наследствена къща, собственост на подс., находяща се в с. С., общ. П.. С тях живеел и синът
на св. М. от предишна нейна връзка – малолетният св. ИВ. ЗЛ. С. /род. на 10. 08. 2007 год./.
Тъй като живеел заедно с подс. от 3 - годишна възраст С. знаел, че той не е негов
биологичен родител. Същевременно обаче бил силно привързан към подс., наричал го
„татко“ и го приемал като безспорен авторитет.
Подс. А. нямал постоянна работа и се захващал с предложени му от негови съселяни
временни ангажименти. Семейството се издържало от припечеленото от подс. и от средства
получавани от св. М. на основание на определен през 2016 год. от ТЕЛК процент на
инвалидност на сина и - св. З., в следствие на претърпяно преди години ПТП, както и
установеното му през 2018 год. заболяване параноидна шизофрения. Подс. А. често
употребявал алкохол, като в пияно състояние ставал раздразнителен и агресивен.
Отключената под въздействия на алкохола агресия подс. насочвал най-често към хората, с
които живеел в едно домакинство – св. М. и св. С.. Между подс. и фактическа, а от 12. 08.
2021 год. – законна съпруга, често възниквали скандали, които понякога довеждали до
раздели, при които св. М. и малолетният й син напускали дома им в с. С. и отивали да
живеят при роднини в гр. Т.. В последствие притиснатата от обстоятелствата св. М., която
нямала собствен дом и други доходи освен горепосочените свързани с инвалидизацията на
св. С. се връщала заедно с детето си при подс. и нещата продължавали по старому.
На 04. 09. 2020 год. преди обяд подс. А. употребил голямо количество алкохол, след
което между него и св. М. възникнал поредният скандал, по време на който между двамата
имало физически и вербален сблъсък. Около обяд замаяният от алкохола подс. А. заспал, а
св. М., която в резултат на станалото се била взела решение отново да го напусне, се
обадила по телефона на брат си - св. И.М., разказала му за случилото се и му заявила, че
повече не можела да живее така и го помолила да дойде, и да я вземе. Св. М. се чувствал
отговорен за сестра си и племенника си, и решил за пореден път да им помогне. Тъй като
нямал собствен автомобил св. М. отишъл до с. С. с л.а. марка „Ф“, модел „Ш“ собственост
на св. Д.А. шофиран от последния. В с. С. в автомобила се качили св. М. и св. С., който по
време на скандала между възрастните се намирал в гр. П., но в последствие бил повикан от
майка си по телефон и се прибрал. Като пристигнали в гр. Т. св. М. настанил сестра си и
племенника си в своя дом, находящ се в гр. Т. на ул. „Р“, № 2, ет. 2. Същата вечер св. М.
разговарял по телефона с подс. А. и го уведомил за решението на сестра си да преустанови
съжителството им.
На следващият ден - 05. 09. 2020 год. подс. А. отново употребил голямо количество
алкохол. Привечер той тръгнал за гр. Т. с твърдото намерение да върне обратно в дома си св.
М.. В гр. Т. подс. продължил да употребява алкохол. Около 22,30 ч. отишъл до дома на св.
М.. Подс. А. влязъл във входа на къщата на ул. „Р“, № 2, но не афиширал присъствието си, а
слушал какво се говори в дома на св. М.. В това време в дома на св. М. били само той,
2
съпругата му св. Е.Ч. и малолетното им дете. Св. М. била отишла на гости у други свои
роднини където смятала да нощува, а св. С. се разхождал със свои приятели из гр. Т., като
имал уговорката да отиде да нощува в дома на вуйчо си - св. М..
Малко след 22,30 ч. св. С. се разделил с приятелите си - свидетелите Ш.А. /негов
първи братовчед/ и М.Г.. Като стигнал до къщата на вуйчо си, св. С. видял подс. А., който
тъкмо излизал от входа. Подс. поискал от св. С. да се отдалечат малко и като го направили,
му казал, че е подслушвал, но не бил чул гласа на св. М., и не бил сигурен дали тя била
вътре. В това време по улицата се задали свидетелите А. и Г., които изпращали свой
приятел. Св. С. виждайки, че подс. е в нетрезво състояние и познавайки агресивния му нрав,
се възползвал от появата на приятелите си и хукнал да бяга към дома на вуйчо си, като
извикал на другите да бягат и те. Подс. хвърлил бирата и подгонил момчетата. Последните
влезли в къщата на ул. „Р“ № 2, качили се на втория етаж и влезли на бегом в дома на св. М..
В уплахата си момчетата не успели да заключат входната врата от вътре. Св. А., който
влязъл последен се опитал да попречи на подс. да влезе, като затиснал вратата с тялото си и
държал дръжката й. От своя страна подс. започнал да рита вратата и да крещи на турски
език да му отворят. Св. Ч. казала на св. А. да пусне вратата и той го направил.
Като се възползвал от преустановената съпротива срещу действията му, подс.
безпрепятствено влязъл в жилището, след което започнал да претърсва помещенията
търсейки св. М.. През цялото време подс. А. държал в ръката си нож. Проверил всички
помещения, включително банята, надникнал дори и на терасата. Докато претърсвал, подс.
крещял на турски език „Къде е жена ми, дайте я иначе ще я убия“. От своя страна силно
изплашените свидетели М. и Ч. се опитвали да обяснят, че св. М. не е там. Св. Ч. се опитала
да накара подс. напусне дома й, като му крещяла „Излизай, няма я тук, махай се“, но това не
оказало никакъв ефект. Като се убедил, че му казват истината подс. А. взел решение да
накара св. М. сама да се върне при него като застави синът й св. С. да тръгне с него. В
изпълнение на замисленото подс. издърпал със сила св. С. пред себе си и като размахвал
ножа, който държал в дясната си ръка, заявил ултимативно на присъстващите, че ако не
дойде С. – турско - арабското име на св. М., ще убие сина й. В това време силно изплашения
св. М., който знаейки, че не е в състояние да даде реален отпор на подс., тъй като бил
инвалидизиран - трудноподвижен след прекаран инсулт, извикал на жена си да се обади на
някого да дойде на помощ. Това оказало въздействие върху подс., който отправяйки заплаха
към св. Ч. за бъдещи неприятности ако се обади на някого, повел св. С., държейки го за ръка,
към изхода. Св. С. се подчинил и тръгнал без да оказва някаква съпротива.
Като излезли навън двамата се насочили към пиацата за таксита, находяща се в
централната градска част, в близост до кооперативния пазар. Там подс. А. наел таксиметров
автомобил - управляван от св. Р., който закарал него и св. С. до дома му в с. С..
Подс. бил видян докато гони свидетелите С., А. и Г. от св. Р. Х. живееща на ул. „Р“
№ 2, в апартамент съседен на обитавания от св. М. и св. Ч.. Като чула ритането по вратата
на съседите й от страна на подс., крясъците му и писъците на съседите и, св. Христова се
обадила на телефона за спешни случаи № 112 и съобщила за случващото се, поради което
малко след заминаването на подс. и св. С. на место пристигнали полицейски служители,
които се заели с изясняване на случая. На 06. 09. 2020 год. сутринта подс. А. бил задържан
от полицейски служители в дома му в с. С.. Спрямо подс. А., на 09. 09. 2020 год. била взета
постоянна мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
На 11. 02. 2021 год. подс. А. бил призован от водещия разследването за провеждане
на следствени действия с негово участие – предявяване на ново обвинение и разпит в
качеството му на обвиняем. Това наложило той да бъде конвоиран на същата дата от
мястото на задържане - Сектор „Арести“ при РС „ИН“ – Шумен, до сградата на ОД на МВР
– Т.. Конвоирането на задържаното лице било възложено със заповед №6/11. 02. 2021 год.
на полицейски служители – св. П.П. - командир на отделение в „Конвой“ на група „Охрана
3
на обществения ред, териториална полиция и КОС“ на сектор „Охрана на обществения ред,
териториална полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР – Т. и св. Ц.С. -
младши полицейски инспектор в група „Териториална полиция“ на сектор „Охранителна
полиция“ към РУ – Т., при ОД на МВР – Т.. След приключване на следствените действия
около 11,20 ч. посочените по - горе полицейски служители предприели конвоиране на подс.
от сградата на ОД на МВР - Т. към сектор „Арести“ при РС „ИН“ - Шумен. Арестантът бил
превозван със служебен полицейски л.а. марка „Опел“, модел „Астра“, с рег. №Т ** ** АТ.
Автомобилът бил шофиран от св. П., а на задната седалка били св. С., който седял зад
шофьора и конвоираното лице. По пътя подс. взел решение да избяга. В изпълнение на
замисленото около 11,40 ч. когато полицейският автомобил навлязъл в участъка на км.
247+000, на път ПП I-4 подс. А. възползвайки се от обстоятелството, че белезниците на
ръцете били поставени пред тялото му, хванал с две ръце дръжката за отваряне на задната
дясна врата на автомобила и започнал да я дърпа. Автомобилът бил пригоден за конвоиране
на задържани лица, поради което дръжката на тази задна врата била блокирана и подс. не
успял да отвори вратата, респ. да скочи. След като разбрал, че не може да отвори вратата,
подс. насочил агресията си към стоящия до него на задната седалка - св. С.. За да
предотврати действията на подс. св. С. се опитал да му сложи втори чифт белезници. По
време на борбата между двамата подс. посегнал към пистолета на св. С., който бил в кобур
на кръста му, но не успял да го вземе, след това успял да вземе връзката с ключове на св. С.,
която по време на борбата била паднала на седалката. Св. С. успял да отнеме ключовете и ги
хвърлил на пода на автомобила пред предната дясна седалка. Докато Св. П. намери
подходящо място за спиране, подс. проврял тялото си между двете предни седалки и
започнал да дърпа дясната ръка на шофьора опитвайки се да достигне волана на автомобила.
Не успял да достигне волана, но се добрал до кабела на подвижната синя лампа, изскубнал
го, и започнал да го увива около врата на св. П.. Тъй като борбата се водела вече в предната
част на автомобила, св. С. излязъл навън, обиколил автомобила, отворил предната дясна
врата и започнал да се бори с подс. В това време св. П. успял да се освободи от кабела,
който подс. А. увивал около врата му и да му го отнеме. Подс. отново успял да вземе
връзката с ключове, която св. С. бил хвърлил на пода пред предната дясна седалка и се
опитал с един от ключовете в нея, да задейства двигателя на автомобила. Св. С. успял да
прехвърли подс. на задната седалка, но същият се възползвал от това, че задната лява врата,
през която бил излязъл св. С., била останала отворена и тръгнал да излиза през нея. Св. С.
успял да притисне със задната лява врата на колата подс, който наполовина бил излязъл от
автомобила. В крайна сметка двамата полицаи и спрелият да им помогне св. Й.С., който
случайно минавал от там успели да сломят съпротивата на яростно съпротивляващият се А.
и да го вкарат на задната седалка на колата. При борбата, двамата полицаи получили
повърхностни наранявания по горните си крайници.
Заключението по назначената съдебно - медицинска експертиза сочи, че на св. П.
били причинени оток и кръвонасядане по гръбната повърхност на дясната китка, и оток и
кръвонасядане по пети пръст на дясната ръка.
Заключението по назначената съдебно - медицинска експертиза сочи, че на св. С.
били причинени две малки, дълбоки охлузвания по гръбната повърхност на трети пръст в
основата на лявата китка, с лек оток около охлузванията.
Телесните увреждания на двамата полицейски служители са им причинили болки и
страдания, без разстройство на здравето.
Това е фактическата обстановка, която прие съдът. До нея се стигна след анализ на
събраните гласни доказателства на разпитаните в с. з. свидетели и приобщените показания
на отсъстващите по различни причини /по предвидения в НПК ред/, заключенията на
експертите и писмените доказателства, приложени по ДП.
Заключението на назначената, изготвена и приложена по делото комплексна
4
съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза е категорична, че подс. А. не
страда от психиатрично заболяване в тесния смисъл на думата – продължително или
краткотрайно разстройство на съзнанието, или умствена недоразвитост. Т. е. подс. е
разбирал свойството и значението на деянията, които е извършил и е можел да ръководи
постъпките си. Подс. е годен да търпи наказание „лишаване от свобода“, няма нужда от
прилагане на принудителни медицински мерки. Отбелязано е, че подс. А. страда от
психични и поведенчески разстройства дължащи се на вредна употреба /т.е. честа
злоупотреба/ с алкохол. Към момента на извършване на деянията на 05. 09. 2020 год. е бил в
състояние на обикновено алкохолно опиване – лека степен.
Въз основа на приетото съдът прие, че с поведението си подс. А. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпленията, за които е предаден на съд с ОА
на Окръжна прокуратура.
В хронологичен ред подс. А. осъществил следните деяния: на 05. 09. 2020 год. в гр.
Т. извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото, по който начин от обективна страна осъществил състава на
престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК. Хулиганските действия са преследването в пияно
състояние и с нож в ръка на малолетния св. С. и непълнолетните свидетели А. и Г., в
последвалото блъскане и ритане на вратата на свидетелите М. и Ч., цялостното поведение в
домът им, довело до това да бъде потърсена помощ от служители на реда. Това поведение
на подс. уплашило и възмутило присъствалите лица, обективира престъплението
„хулиганство“.
На същата дата и място, въоръжен с хладно оръжие – нож, подс. отвлякъл св. С., с
ЕГН ********** - на 13 години по това време. Тук е мястото да се отбележи, че съдът
подходи много внимателно при анализа на това деяние, отчитайки всички обстоятелства и
факти, касаещи го. Подс. е бил в нетрезво състояние, бил е ядосан от това, че не е открил
„съпругата“ си, и приел, че единствено като отведе св. С. със себе си, ще принуди М. да се
върне при него. В нито един момент подс. не е прилагал сила, заплахи или каквото и да е
„насилие“ спрямо непълнолетния, напротив, св. С. се е съгласил за тръгне с него. Защото ако
той не е искал да се прибере с подс. в с. С., спокойно е можел да избяга, когато вече са били
по улиците на гр. Т.. Въпреки това съдът намира, че основните белези, характеризиращи
състава на „отвличане“ са на лице – св. С. бил принуден, против волята си, да тръгне с подс.
Касае се за малолетно лице, безспорно подс. е носел нож в себе си /бил е въоръжен/ и това
от обективна страна съставлява престъпление по чл. 142, ал. 2, т. 1 и 3, предл. 2, във вр. с ал.
1 от НК.
С деянието, което подс. А. осъществил на 11. 02. 2021 год. на път „ПП-I-4“ в
участъка на км.247+000 съдът намира, че е осъществил съставите на следните престъпления:
Безспорно е, че към инкриминираната дата подс. е имал качество на затворник – бил
е с постоянна мярка „задържане под стража“ по установения ред с влязло в сила на 21. 09.
2020 год. Определение № 12 по ЧНД №****** год. по описа на ОС – Т.. Безспорно подс.
направил опит да избяга, и деянието му останало недовършено поради независещи от него
причини – полицейските служители са успели да сломят съпротивата му и да осуетят
бягство. По този начин от обективна страна осъществил състава на престъпление по чл. 297,
ал. 1, във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК.
По същото време, в хода на борбата между подс. и двамата свидетели – полицейски
служители, А. причинил на П.П. в качеството му на длъжностно лице - полицейски орган,
командир на отделение в „Конвой“ на група „Охрана на обществения ред, териториална
полиция и КОС“ на сектор „Охрана на обществения ред, териториална полиция“ към отдел
„Охранителна полиция“ при ОД на МВР – Т. лека телесна повреда, изразяваща се в
причиняване на болка и страдание, при осъществяване на служебните му задължения, с
което от обективна страна осъществил състава на престъпление по чл.,131, ал.,2, т.,4, във вр.
5
с чл.,130, ал.,2 от НК.
Наред с това подс. причинил и на Ц.С., също в качеството му на длъжностно лице -
полицейски орган – младши полицейски инспектор в група „Териториална полиция“ на
сектор „Охранителна полиция“ към РУ – Т., при ОД на МВР – Т. лека телесна повреда,
изразяваща се в причиняване на болка и страдание, при осъществяване на служебните му
задължения с което от обективна страна осъществил състава на престъпление по чл. 131, ал.
2, т. 4, във вр. с чл. 130, ал. 2 от НК.
Въз основа на горното съдът призна подс. А. за ВИНОВЕН по всичките пет отделни
обвинения.
При определяне на наказанията, които следва да бъдат наложени на подс. с цел
осъществяване на индивидуалната превенция, бяха обсъдени всички обстоятелства –
смекчаващи и отегчаващи - обуславящи вината, респ. отговорността на А..
За деянието по чл. 325, ал. 1 от НК законодателят е предвидил наказание „лишаване
от свобода“ ДО ДВЕ години или пробация, както и „обществено порицание“. С оглед
осъщественото от подс. съдът прие, че наказанието следва да се определи към средния
размер - ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода и „Обществено порицание“. Наказанието
„Обществено порицание“ следва да се изпълни като се постави присъдата на видно място в
кметство с. С. за срок от 30 дни, считано от влизането и в сила.
За деянието по чл. 142, ал. 2 от НК законодателят е предвидил наказание от СЕДЕМ
до ПЕТНАДЕСЕТ години лишаване от свобода. Съдът прие, че дори и в минимален размер
това наказание би било прекалено тежко и несъразмерно с извършеното от подс. А.. Затова
наказанието по този текст от закона беше определен с приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 от
НК - в размер на ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода.
Чл. 297, ал. 1 от НК предвижда до ТРИ години лишаване от свобода. В конкретния
случай съдът прие, че наказанието следва да се определи в размер на ЕДНА година. Касае се
за „опит“, който е останал недовършен, въпреки и не по волята на подс. А.. Не са настъпили
тежки последици, предвид на това, че бягството е осуетено.
За двете отделни деяния – причиняване на леки телесни повреди на двамата
полицейски служители – престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 4 от НК съдът определи наказание
от по ЕДНА година лишаване от свобода.
Съобразявайки правилата на чл. 23, ал. 1 от НК на подс. беше определено общо
наказание по така наложените по-горе – най - тежкото от петте – ТРИ ГОДИНИ лишаване
от свобода и „Обществено порицание“, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи за
срок от ПЕТ ГОДИНИ.
Съставът на съда прие, че целите на наказанието ще бъдат осъществени без подс. да
бъде отстраняван от обществото. Изпращането му в затвора би довело до влошаване на и
без това тежкото финансово състояние на семейството на А., за което беше установено, че
се грижи изцяло той. От друга страна съдът прие, че наказанието следва да се отложи за
максимален срок, който би следвало да възпира подс. да върши други престъпления, под
угроза да търпи и настоящото наказание.
На осн. чл. 59, ал. 1 от НК беше зачетено времето от 06. 09. 2020 год. до 26. 05. 2021
год. през което подс. А. е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража”.
Предявените граждански искове от св. П. и св. С. - съдът прие същите за основателни
и доказани, като ги уважи изцяло.
В тежест на подс. бяха присъдени разноските по делото.
Веществените доказателства – СD с надпис 199300-7994/2020, рег.№ 1058р-2812 и
нож със жълта пластмасова дръжка с обща дължина 22 см. след влизане на присъдата в сила
6
следва да бъдат унищожени като вещи без стойност.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.


Председател:
7
Съобщи за изтекли лични данни