Решение по дело №602/2021 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 122
Дата: 4 август 2022 г. (в сила от 4 август 2022 г.)
Съдия: Магдалина Стефанова Иванова
Дело: 20215000600602
Тип на делото: Наказателно дело за възобновяване
Дата на образуване: 6 декември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 122
гр. Пловдив, 04.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Михаела Хр. Буюклиева

Велина Ем. Антонова
при участието на секретаря Нели Т. Кирилова
в присъствието на прокурора Николай Ст. Божилов
като разгледа докладваното от Магдалина Ст. Иванова Наказателно дело за
възобновяване № 20215000600602 по описа за 2021 година
Производството е образувано на основание чл. 424, ал. 1 вр.
чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. В срока по чл. 421, ал. 3 НПК е постъпило искане от
адв. Р.Х., в качеството й на защитник на осъдения Л. Г. Л., за възобновяване
на наказателното производство по ВНОХД № 18650/2021 г. на Окръжен съд –
Пловдив и по НОХД № 1242/2021 г. на Районен съд – Пловдив, отмяна на
постановените по тях решение и присъда, като вместо това бъде постановено
решение, с което осъденият Л. да бъде признат за невинен и оправдан по
повдигнатото му обвинение по чл. 343б, ал. 2 НК. Алтернативно се иска
връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд или да бъде намален
размерът на наложените на осъдения Л. наказания лишаване от свобода,
лишаване от право да управлява МПС и глоба. В искането се излагат доводи
за наличието на касационни основания по 348 ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 НПК.
В съдебно заседание пред настоящия съд осъденият Л. и
неговият защитник адв. Р.Х. поддържат искането по изложените в него
съображения.
Представителят на Апелативна прокуратура – Пловдив
1
изразява становище, че искането на осъденото лице е неоснователно.
Пловдивският апелативен съд, след като обсъди доводите на
страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на
делото, намери за установено следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо,
подадено е от активно легитимирана страна и се отнася до съдебен акт,
непроверен по касационен ред. Основава се на разпоредбата на чл. 425, ал. 1,
т. 5 НПК и е направено в шестмесечния преклузивен срок.
Разгледано по същество, искането е неоснователно.
С присъда № 41/27.05.2021 г., постановена по НОХД №
1242/2021 г. по описа на Пловдивския районен съд, подсъдимият Л. Г. Л. е
признат за виновен в това, че на 25.12.2020 г. в гр. *, обл. *, е управлявал
моторно превозно средство - лек автомобил марка „*“, модел „*“, с
регистрационен номер *, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на
хиляда, а именно 3,15 на хиляда, установено по надлежния ред - с
техническото средство „Дрегер Алкотест 7510“ с фабричен номер ARВА
0053, след като е осъден с влязла в сила присъда – определение от 22.11.2016
г. по НОХД № 20259/2016 г. по описа на Районен съд - София, влязло в сила
на 22.11.2016 г., за деяние по чл. 343б, ал. 1 НК, а именно за това, че е
управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта
си над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред, поради което и на
основание чл. 343б, ал. 2 НК вр. чл. 54 от НК е осъден на една година и десет
месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 800 лв.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС е постановено така
наложеното на подсъдимия Л. Г. Л. наказание една година и десет месеца
лишаване от свобода да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.
На основание чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 НК от така
наложеното на подсъдимия Л. Г. Л. наказание една година и десет месеца
лишаване от свобода е приспаднато времето, през което същият е бил
задържан по реда на ЗМВР и НПК, както и времето, през което по отношение
на него е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража”, считано
от 25.12.2020 г. до 05.01.2021 г.
На основание чл. 343г вр. чл. 343б, ал. 2 НК на подсъдимия Л.
2
Г. Л. е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от
три години, като на основание чл. 59, ал. 4 НК е приспаднато времето, през
което същият е бил лишен от това право по административен ред, считано от
25.12.2020 г. до влизане на присъдата в сила.
По жалба на подсъдимия срещу така постановената присъда е
образувано ВНОХД № 1850/2021 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив. С
решение № 151 от 15.11.2021 г., постановено по посоченото дело,
първонстанционната присъда е потвърдена. Решението е окончателно и е
влязло в сила на датата на постановяването му.
При проверка на съдопроизводствените действия на двете
предходни инстанции, както и на постановените от тях съдебни актове,
настоящата инстанция не констатира да са налице сочените в искането
основания за отмяна по реда на възобновяването.
Не се споделя доводът на защитата за наличие на съществено
процесуално нарушение, допуснато от въззивния съд по чл. 29, ал. 2 НПК,
тъй като съдебният състав е бил предубеден от изхода на делото. Посочената
разпоредба гарантира на страните правото на "непредубеден" съд по силата на
чл. 6, ал. 1 от ЕКЗПЧОС, като идеята на законодателя е, че в състава на съда
не следва да участват лица, които предварително са си изградили убеждение
по делото. Законът изисква дейността по събирането и проверката на
доказателствените материали и постановяването на завършващия съдебен акт
- присъдата или решението - да бъдат осъществени от лица, напълно
освободени от всякакви възможни външни въздействия, поставящи под
съмнение тяхната обективност. В тази връзка незаконен съдебен състав ще е
налице, когато реално съществуват особени обстоятелства, даващи основание
за отвод. Последните обаче всякога следва обективно да са налице -
необходимо е да съществуват факти, които да указват на пряка или косвена
заинтересованост на съдията/съдебния състав от изхода на делото или на
неговата предубеденост. Преценката за основателност, респ. неоснователност,
на отвода се базира не на субективни изводи, нито на съображения за
целесъобразност, а се определя само въз основа на обективната наличност на
конкретни данни, обуславящи възможен конфликт на интереси, които по
естеството си могат да накърнят вътрешното убеждение на съдебния състав
или на отделен негов член. Без наличието на такива проверими особени
3
обстоятелства, чрез които да се прояви заинтересоваността или
предубедеността на колективния съдебен орган, не може да се презумира
неправилно осъществяване на процесуалната функция на съда в разрез със
законовите изисквания.
В конкретния случай, предубедеността на въззивния съдебен
се мотивира с отказа да бъде уважено направеното от защитата
доказателствено искане. Действително, видно от протокола за съдебно
заседание, проведено на 26.10.2021 г. пред въззивния съд, е оставено без
уважение искането да се изиска информация от Центъра за спешна
медицинска помощ информация за образователната степен и придобитата
специалност от П. И. С. (л. 34 от ВНОХД № 1850/2021 г.). При това действие
обаче съдебният състав не е взел отношение по въпросите има ли извършено
деяние, съставлява ли то престъпление и каква е правната му квалификация,
извършено ли е то от подсъдимия и извършено ли е виновно, за да се приеме,
че е налице негова предубеденост или заинтересованост пряко или косвено от
изхода на делото. Обстоятелството, че въззивният съд е отказал да уважи
искания на защитата не би могло да се третира като негова заинтересованост,
тъй като за съда не съществува задължение винаги да уважава направените от
страните искания, а само тогава когато прецени, че тези искания имат
значение за изясняване на обективната истина по делото. Неправилната
преценка на съда в тази насока, не би могло да се третира априори като
заинтересованост на съдебния състав, която да попада в обхвата на
разпоредбата на чл. 29, ал. 2 НПК. Нещо повече, такива възражения и
искания за отвод не са правени и в хода на самото въззивно производство,
когато е било и времето, и мястото да бъдат направени, а едва след
постановяване на въззивното решение, с искането за възобновяване. Ето защо
настоящата инстанция счита, че поддържаното основание за незаконен състав
на въззивния съдебен състав е неоснователно.
Въззивният съд не е допуснал и посочените от защитата
съществени отклонения от процесуалните правила относно изискванията,
произтичащи от чл. 107, ал. 5 от НПК за разкриване на обективната истина и
за вземане на решения по вътрешно убеждение, основано на обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.
Оплакването, че като е отхвърлено искането за проверка на образователната
4
степен и правоспособност на П. И. С. – съставител на протокола за
медицинско изследване се е достигнало до непълнота на доказателствата, не
намира опора в данните по делото. Поставеният от защитата въпрос е бил
изяснен още в хода на първоинстанционното производство, когато по нейна
молба е отправено искане и получено удостоверение от Центъра за спешна
медицинска помощи – * (л. 32 от НОХД № 1242/2021 на Районен съд –
Пловдив). От неговото съдържание се установява, че „лицето П. И. С. от
01.12.2020 г. и към момента работи на длъжност * в ЦСМП – *, Филиал –
*“. При тези данни е очевидно, че прококолът за медицинско изследване по
чл. 14, ал. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози е изготвен от лице, което отговаря на
изискването на чл. 12, ал. 1 от същата наредба, а именно - медицинското
изследване да се извършва от лекар, медицинска сестра, акушерка или *,
съответно лекарски асистент.
Неоснователно е и възражението на защитата за нередовност
на мотивите на въззивния съдебен акт, а оттам и за нарушаване правото на
защита осъденото лице - липса на отговори на конкретните възражения на
защитата по отношение съдържанието на протокола за медицинско
изследване, неяснота относно обстоятелството връчен ли е талонът за
изследване на подсъдимия или не, като какъв е приет отказът на подсъдимия
в талона за изследване, необосновано позоваване на показанията на
свидетелите – полицейски служители. В тази връзка следва да се отбележи, че
в настоящото производство апелативният съд осъществява контрол само
върху процесуалната законосъобразност на конкретните действия на
съдебните инстанции по фактите по допускането, събирането, проверката и
оценката на доказателствата по делото и правилността на формирането на
вътрешното убеждение на решаващия съдебен орган. На проверка подлежи
единствено юридическата правилност на съответните контролирани съдебни
актове с оглед на изложената в тях фактическа обстановка, без да
преразглежда по същество решените от предходните инстанции въпроси за
достоверността на доказателствените материали. В производството по
възобновяване фактическата необоснованост не е изведена като
самостоятелно основание за проверка на атакуваните съдебни актове, поради
което и настоящият състав не дължи отговор на доводи, извън обхвата на
5
посочените в чл. 348, ал. 1 НПК касационни основания. Като инстанция "по
правото" в конкретния случай, процесуалните задължения на апелативния съд
се свеждат само до проверка за спазването на процесуалните правила,
гарантиращи правилното формиране на вътрешното убеждение на
предходната инстанция при установяването на обстоятелствата, относими
към предмета на доказване. От съдържанието на въззивното решение може да
се направи извод, че съдът е изпълнил процесуалните си задължения по
същество да извърши цялостна проверка на обжалваната присъда. Подробно е
изложил фактическата обстановка, за която е направил извод, че съответства
на приетата за установена от първоинстанционния съд. Оценил е като
правилен подхода за оценка на събраните по предвидения процесуален ред
доказателствени източници според тяхното действително съдържание,
направения задълбочен анализ поотделно и в тяхната съвкупност и обоснован
извод, че са годни да установят относими към предмета на доказване
обстоятелства, като е отговорил убедително на направените от защитата на
възражения. Заявил е по ясен и безпротиворечив начин съгласието си с
оценката, направена от първоинстанционния съд и с изложените подробни
съображения в тази насока. Това се отнася и до направените възражения,
касаещи нарушения на разпоредбите на Наредба № 1/19.07.2017 г. при
изготвяне на талона и протокола за медицинско изследване. Съгласно
разпоредбата на чл. 3а от Наредбата, установяването на концентрацията на
алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ
концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух
и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища
(доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно
изследване, когато: 1. лицето откаже извършване на проверка с техническо
средство или тест; 2. лицето не приема показанията на техническото средство
или теста; 3. физическото състояние на лицето не позволява извършване на
проверка с техническо средство или тест. В конкретния случай Л. не е
изложил възражения в съставения му и връчен АУАН, в който е вписана
установената с техническо средство концентрация на алкохол в кръвта му
3,15 на хиляда. В талона за изследване, издаден по чл. 3, ал. 2 от Наредбата,
също е посочена установената с техническо средство концентрация на
алкохол в кръвта му и е вписана възможността по чл. 6, ал. 4 от Наредбата
лицето да избере дали установяването на концентрацията на алкохол в кръвта
6
да се извърши с доказателствен анализатор, или с медицинско и химическо
лабораторно изследване. От съдържанието на приложения по делото талон за
изследване е видно, че над текста в печатната бланка, в който са описани
двете възможности, Л. е написал саморъчно „приемам“, т.е. не е оспорил
показанията на техническото средство, като не се е възползвал от правото си
на избор и не е отбелязал по какъв начин да бъде извършено последващото
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Твърденията на
осъдения, че при оформянето на изготвените на мястото на проверката
документи (АУАН и талон за изследване) действал по указания на
полицейските служители, пишел и подписвал това, което те му казвали, като
поради липса на очила не виждал съдържанието на документите, правилно е
прието от инстанциите по същество като негова защитна теза, като
изложените в тази връзка мотиви настоящата инстанция споделя изцяло,
поради което е ненужно да бъдат преповтаряни. Полицейските служители са
изпълнили и задължението си по чл. 7, ал. 1 от Наредбата като, с оглед
установената с техническото следство концентрация на алкохол над 1,2 на
хиляда, са осигурили възможност за извършване на медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване, но Л. е
отказал да даде кръвна проба, видно от протокола за медицинско изследване
и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози. Очевидно е, че в конкретния случай е
приложима нормата на чл. 6, ал. 9 от Наредбата, съгласно която наличната
концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия е установена въз основа на
показанията на техническото средство чрез измерване на концентрацията в
дъха, когато е налице отказ на водача да даде кръв за изследване. При тези
данни са ирелавантни твърденията на защитата за нарушения по чл. 3, ал. 3,
чл. 6, ал. 1, чл. 13, чл. 15, ал. 7 от Наредбата, определящ технически начина на
вземане кръвни проби и проба от урина, тъй като изначално нейният
подзащитен е отказал предоставяне на такива проби, поради което меродавни
са и показанията на техническото средство, с което е бил изследван – Дрегер
Алкотест 7510“. Несъстоятелни са и възраженията за нарушена процедура по
съставяне на протокола за медицинско изследване, свързани с мястото му на
изготвяне – в РУ -*, а не в в ЦСМП - филиал *, тъй като видно от
обясненията на самия Л. в хода на съдебното следствие пред районния съд,
същият е заявил, че след престоя му в полицейското управление в * е бил
7
откаран и в Спешния център в града.
Определеното с присъдата наказание не е явно
несправедливо, поради което не е налице и касационното основание по чл.
348, ал.1, т.3 от НПК за възобновяване на наказателното производство и
изменение на съдебния акт, в тази му част, с намаляване на наказанието. При
индивидуализация на наказанието и определяне вида и неговия размер както
районният, така и окръжният съд, са съобразили всички обуславящи
отговорността обстоятелства. Правилно е отчетено, че наличното смекчаващо
отговорността обстоятелство свързано с добри характеристични данни
предвид трудовата му ангажираност не попада в хипотезите на чл. 55 НК, за
да му бъде наложено наказание под предвидения в закона минимум.
Проявената от подсъдимия упоритост да управлява МПС след употреба на
алкохол, за което е и осъждан, данните за извършени от него многократно
нарушения на правилата за движение, за които е санкциониран по
административен ред, високото съдържание на алкохол в кръвта му в
конкретния случай, преценени съвкупно с отчетеното смекчаващо
обстоятелство, са довели до правилния извод, че наказанието следва да бъде
определено при условията на чл. 54 НК. Наложените на подсъдимия
наказания една година и десет месеца лишаване от свобода при първоначален
общ режим на изтърпяване, глоба в размер на 800 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от три години са справедливи и съответни на
степента на обществена опасност на деянието и дееца. Определяне на
наказание в по-нисък от този размер би било несъответно на целите по чл. 36
НК и израз на необоснована снизходителност спрямо подсъдимия.
С оглед на изложеното, като не установи основания за
възобновяване на наказателното производство, Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Л. Г. Л. за
възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 1850/2021 г. на
Пловдивския окръжен съд и НОХД № 1242/2021 г. на Пловдивския районен
съд.
Решението е окончателно.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9