№ 497
гр. София , 17.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на единадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело
№ 20201000504112 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 292/13.01.2020 г., постановено по гр. д. № 11104/2018 г. по описа на
СГС, I ГО, 2 състав, частично са уважени предявените от И. И. И. срещу ЗД „Бул Инс” АД
кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1
КЗ, както следва: 1) за заплащане на сумата от 29400 лв. (този иск е отхвърлен за разликата
до пълния му предявен размер от 60000 лв.), представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 10.06.2018 г. и 2) за заплащане на
сумата от 1110,49 лв. (този иск е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от
1586,41 лв.), представляваща обезщетение за причинените от същото застрахователно
събитие имуществени вреди, ведно със законната лихва върху присъдените главни парични
притезания от подаване на исковата молба – 18.09.2017 г., до окончателното изплащане на
сумите. Изцяло са уважени и предявените под евентуалност от ЗД „Бул Инс” АД срещу
третото лице-негов помагач Ю. М. М. обратни искове с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1
КЗ, във вр. с чл. 219, ал. 3 ГПК за заплащане общо на сумата от 30000 лв. (29400 лв. -
обезщетение за причинените неимуществени вреди и 600 лв. - обезщетение за имуществени
вреди), предявени като частични от глобалната сума от 30000 лв., тъй като застрахованият
делинквент е управлявал процесния автомобил с концентрация на алкохол в кръвта над
допустимата от закона норма.
За да постанови решението, първоинстанционният съд е приел, че са установени
всички правопораждащи спорното материално право юридически факти, а съобразно
уредените в чл. 52 ЗЗД критерии за справедливост заместващото обезщетение за причинени
неимуществени вреди от настъпване на процесното застрахователно събитие е в размер на
сумата от 42000 лв., като то трябва да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД с 30%,
тъй като пострадалият е увеличил риска от настъпване на вредоносния резултат, съзнавайки,
1
че водачът на процесния лек автомобил е бил с концентрация на алкохол в кръвта над
допустимата от закона норма (42000 лв. х 70% = 29400 лв.). С оглед на това обстоятелство и
при съобразяване на безспорния факт, че ищцата е заплатила сумата от 1586,41 лв. за
лечение на процесните травматични увреждания, СГС е уважил предявеният иск за
заплащане на компенсаторно обезщетение за причинените имуществени вреди в размер на
сумата от 1110,49 лв. (1586,41 лв. х 70%). При възникване на това вътрешнопроцесуално
условие са разгледани и уважени изцяло предявените под евентуалност от застрахователя
срещу делинквента обратни искове.
Така постановеното решение в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е обжалвано от ответника
в частта, в която са уважени предявените кумулативно обективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, както следва: 1) над
сумата от 5000 лв. до уважения размер от 29400 лв. - заместващо обезщетение за
причинените неимуществени вреди) и 2) над сумата от 396,61 лв. до уважения размер от
1110,49 лв.), ведно със законната лихва върху главните парични притезания от подаване на
исковата молба - 15.08.2018 г., до окончателното им заплащане. Въззивникът счита, че в
обжалваната част първоинстанционното решение е неправилно поради нарушение на
материалния закон и необоснованост, тъй като присъденото заместващо обезщетение за
настъпилите от процесната транспортна злополука неимуществени вреди не отговоря на
изискванията за справедливост, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД, като то трябва
да бъде намалено до сумата, до която не е обжалвано първоинстанционното решение. От
друга страна, поддържа релевирания в отговора на исковата молба правен довод за
съпричиняване на вредоносния резултат от противоправното поведение на ищцата, която е
пътувала като пътник в процесния лек автомобил без правилно поставен предпазен колан,
респ. като е съзнавала, че делинквентът като водача на това МПС е употребил алкохол –
счита, че този принос е съществено по-висок от приетия от СГС.
Ищцата и третото лице-помагач на ответника не са подали в законоустановения срок
писмен отговор на тази въззивна жалба, но в писменото становище от 10.05.2021 г.
процесуалният представител на пострадалата поддържа становище за нейната
неоснователност, а в проведеното пред САС на 11.05.2021 г. о. с. з. процесуалният
представител на третото лице-помагач на ответника - за нейната основателност.
Ищцата е подала насрещна въззивна жалба в следните части: 1) над присъдената сума
от 29400 лв. до размера от 40000 лв. - заместващо обезщетение за причинени
неимуществени вреди; 2) над присъдената сума от 1110,49 лв. до предявения размер от
1586,41 лв. - компенсаторно обезщетение за причинените имуществени вреди и 3) за
заплащане на законна лихва върху заместващото обезщетение за причинените
неимуществени вреди, изтекла за периода от 26.06.2018 г. до 15.08.2018 г. (тъй като
първоинстанционният съд нито в мотивите, нито в диспозитива на своя краен съдебен акт се
е произнесъл по тази акцесорна претенция, е налице непълнота на постановеното от него
съдебно решение, която не може да бъде поправена за първи път от въззивния съд, поради
което в тази част насрещната въззивна жалба съдържа искане за допълване на
първоинстанционното решение по реда на чл. 250 ГПК; преценката дали тази молба е
подадена извън преклузивния съд (именно до този извод достига въззивният съд – препис от
решението е връчено на ищцата на 28.01.2020 г., а насрещната въззивна жалба, в която е
обективирана молбата по чл. 250, ал. 1 ГПК, е подадена едва на 25.03.2020 г., т.е. извън
преклузивния 1-месечен срок; в случай че законната лихва върху главното парично вземане,
изтекла от уведомяването на застрахователя до подаване на исковата молба, не бъде платена
доброволно, тази акцесорна претенция би могла да бъде предмет на ново исково
производство), следва да се извърши от първоинстанционния съд, поради което след влизане
в сила на настоящото решение СГС трябва да се произнесе по молбата на ищцата за
2
допълване на първоинстанционното решение, обективирана в насрещната въззивна жалба).
Въззивникът поддържа, че в обжалваната част решението е необосновано, тъй като при
определяне размера на заместващото обезщетение съобразно критериите за справедливост,
установени в нормата на чл. 52 ЗЗД, решаващият първоинстанционен съд не е съобразил
факта, че при настъпване на процесното застрахователно събитие ищцата е получила тежки
травматични увреждания, вследствие на което за дълъг период от време е търпяла силни
болки и неудобства. Счита, че в процеса на доказване не се установява по несъмнен,
безспорен начин, че към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие
пострадалата е притежавала субективни представи относно правнорелевантния факт, че
водачът на процесния лек автомобил е бил с концентрация на алкохол в кръвта над
допустимата норма.
Въззиваемият-ответник и трето лице-негов помагач не са подали в
законоустановения срок писмен отговор, но в проведеното пред САС на 11.05.2021 г. о. с. з.,
процесуалният представител на делинквента поддържа становище за нейната
неоснователност.
Тъй като ищецът не е обжалвал първоинстанционното решение в частта, в която
искът за заплащане на обезщетение за причинените неимуществени вреди е отхвърлен над
сумата от 40000 лв. до пълния му предявен размер от 60000 лв., респ. от ответника и третото
лице-негов помагач в частта, в която кумулативно обективно съединените искове са
уважени – 1) до сумата от 5000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и 2) до сумата от
396,61 лв. – обезщетение за имуществени вреди, в тази част обжалваното решение е влязло в
сила.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във
въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт.
СГС, I ГО, 2 състав, е бил сезиран с последващо обективно съединени под
евентуалност осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1
ЗЗД и по чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ, във вр. с чл. 219, ал. 3 ГПК.
Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба доводи за
неправилност на първоинстанционното решение – арг. чл. 269, изр. 2 ГПК, като дължи
произнасяне само в пределите на релевираните доводи във въззивната жалба, а служебно,
само когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба.
Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира правната
възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди
срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно
деяние лице е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща
неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената
отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото
лице, обхваща следните две групи материални предпоставки (юридически факти): 1)
застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или
неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с
противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на застрахователно
3
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между
делинквента и ответника - застраховател.
Тъй като обжалваното решение е влязло в законна сила в частта, в която е уважен
искът за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди
при настъпване на процесното застрахователно събитие на 10.06.2018 г. – за сумата от 29400
лв., (в частта, в която не е обжалвано първоинстанционното решение от ответника),
основанието (правопораждащите спорните материални права юридически факти) на
предявения осъдителен иск е установено със сила на пресъдено нещо. Следователно,
правният спор, пренесен пред настоящата съдебна инстанция с въззивната и насрещната
въззивна жалби, се съсредоточава върху обстоятелството дали ищцата със своето
противоправно поведение е допринесла в единния, съвкупен съпричинителен процес на
обстоятелствата и явленията в обективната действителност до настъпване на вредоносния
резултат, както и дали първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за
справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на
заместващото обезщетение.
При определяне на това заместващо обезщетение е необходимо да се отчете начинът
на извършването на противоправното деяние, претърпените от ищцата болки и страдания
вследствие на причинените й травматични увреждания, периодът за пълното
възстановяване, нейната възраст, причинените й неудобства и дискомфорт при социални
контакти, социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на
застрахователното събитие – средата на 2018, както и нормативно определеният лимит на
обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано
лице по застраховка „Гражданска отговорност” – в размер до 10 млн. лв., независимо от
броя на пострадалите лица (арг. чл. 492, т. 1 КЗ, в редакцията на тази правна норма към
релевантния момент).
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС №
4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
При определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид
обстоятелството, че от процесното ПТП ищцата е претърпяла мозъчно сътресение,
причинило временно разстройство на съзнанието; счупване на долната челюст вдясно с
разместване; контузия с ожулвания в дясната слепоочна област на главата; охлузвания в
лицето - двустранно; контузия на дясното рамо, лява мишница, ляво бедро и подбедрица,
охлузване в долната част на гърба; минимална разкъсно-контузна рана на трети пръст на
дясната ръка. Вещото лице-неврохирург, след извършен анализ на представените по делото
медицински документи и извършен личен преглед, изяснява, че към момента на
първоначалния преглед, след приемането й в болничното заведение тя е била в съзнание;
4
при прегледа от неврохирург 2 часа по-късно също не се установяват данни за наличен или
липсващ ясен и точен спомен за инцидента и локален статус. При прегледа в друго лечебно
заведение (ВМА) е констатиран обаче локален статус - екскориация (ожулване) в дясната
темпорална (слепоочна) област на главата с давност. Поставена е диагноза: мозъчно
сътресение по анамнестични данни, като е предложено болнично наблюдение, което ищцата
е отказала. Изяснява се, че процесното мозъчно сътресение е преминало с количествени
нарушения в яснотата на съзнанието (зашеметяване, объркване), но без медицински данни
за настъпило безсъзнателно състояние (кома) на яснотата на съзнанието (разстройство на
здравето, неопасно за живота). От множествените травматични увреждания по главата и
тялото ищцата е търпяла болки от около 20 дни, най-интензивни от които в първите 10 дни.
При извършения от вещото лице личен преглед се установява, че ищцата е в добро общо
състояние, в ясно съзнание, контактна и адекватна, с нормален неврологичен статус.
Мозъчното сътресение като временна „травматична парализа” на мозъчната дейност
(липсват травматични изменения в мозъчния паренхим; усложнения не се очакват) е
отшумяло за период от 3 до 5 седмици. При изслушването на тази СМА в проведеното пред
СГС на 06.12.2019 г. о. с. з. вещото лице пояснява, че при зашеметяване и объркване
обичайно пострадалите заявяват, че не помнят какво се е случило.
От заключението на изготвената от вещото лице д-р Ж. Д. СМЕ се установява, че от
процесното ПТП пострадалата е получила счупване на долната челюст на тялото вдясно с
разместване и множество охлузвания по лицето. За лечението на тази фрактура е извършена
оперативна интервенция, като е поставена метална остеосинтеза, вследствие на което са
възстановени оклузията и симетрията на лицето. След операцията тя е търпяла болки,
затруднено хранене и говор за около 40 дни, като възстановителният период на травмата в
лицевата област е траел от 2 до 4 месеца, а пълното възстановяване на долната челюст -
около 6 месеца. Изяснява се, че от лицевата травма не са налице трайни последици - при
извършения от вещото лице преглед на ищцата не се установяват трайни белези по лицето,
оклузията на съзъбието е възстановено, без деформация на лицето; отварянето на устата е
свободно, като не се налагат корекции по кожата, лицето и съзъбието. При изслушване на
тази СМЕ в проведеното пред СГС на 06.12.2019 г. о. с. з. вещото лице пояснява, че през
първите 30-40 дни ищцата е търпяла силни болки и страдания - „Болките са силни, а
храненето изключително затруднено”, като пострадалата е с поставена пластина.
При обсъждане на приетите като компетентно изготвени и неоспорени от страните
СМЕ настоящият съдебен състав възприема изцяло направените доказателствени
(фактически) изводи, тъй като те са изготвени след преценка на всички събрани по делото
доказателства - медицинска документация и личен преглед на ищцата, като вещите лица са
отговорили подробно на всички поставени релевантни въпроси.
От показанията на свидетелката И. И., майка на ищцата, се установява, че преди
настъпване на процесното ПТП пострадалата е спортувала активно художествена
гимнастика, но след инцидента била прекратила тези занимания („спорната си кариера”).
Потвърждава констатацията на вещото лице от СМЕ, че непосредствено след пътното
5
произшествие не си спомняла за случилото се. Свидетелства, че ищцата имала счупен зъб
(това обстоятелство обаче не се установява от събраните по делото доказателства, вкл. и от
заключението на СМЕ). След оперативното наместване на счупената челюст пострадалата се
хранила в продължение на 30-40 дни със сламка, като приемала само течна храна. За
определен период от време й било забранено да гледа телевизия, да слуша музика, да чете.
Оплаквала се от главоболие и сънливост. Често плакала. Свидетелят изяснява, че към
настоящия момент пострадалата се чувства добре, възстановила се е.
Съдът приема за достоверни субективните възприятия на свидетеля, тъй като,
преценени с всички други събрани по делото доказателства - арг. чл. 172 ГПК, те не са
вътрешно противоречиви, житейски логични са, потвърждават се и от останалите събрани
по делото доказателства, като субективните възприятия за последиците върху физическото
състояние и психиката на ищцата и преживените вследствие на инцидента болки и
страдания са непосредствени.
При така изяснените правнорелевантни факти въззивният съд приема, че
заместващото обезщетение на ищцата за причинените й от противоправното поведение на
делинквента Ю. М. М. неимуществени вреди е в размер на 42000 лв. Наистина,
законодателят е определил висок нормативен максимум на застрахователното обезщетение
за причинените от застрахованото лице неимуществени вреди – в размер на 10 млн. лева при
причиняване на неимуществени и имуществени вреди при всяко едно застрахователно
събитие – арг. чл. 492, т. 1 КЗ. Следователно, по този начин той е целял заместващото
обезщетение да отговаря на действително претъпените болки и страдания. Но заместващото
обезщетение представлява парично право, като неговата обезщетителна функция е насочена
към получаване на имуществени блага, чрез които да бъде морално удовлетворен
пострадалият, като емоционално да бъдат потиснати изживените неблагоприятни последици
от причинените му болки и страдания. В този смисъл съобразно обществено-
икономическите условия в страната към момента на настъпване на процесното
застрахователно събитие – средата на 2018, и наложилите се морални норми в обществото,
респ. съобразно съдебната практика справедливият размер за заплащане на заместващо
обезщетение при подобни травматични увреждания (мозъчно сътресение - при лекото му
проявление (без загуба на съзнание); счупване на долната челюст вдясно с разместване;
контузия с ожулвания в дясната слепоочна област на главата; охлузвания в лицето -
двустранно; контузия на дясното рамо, лява мишница, ляво бедро и подбедрица, охлузване в
долната част на гърба; минимална разкъсно-контузна рана на трети пръст на дясната ръка),
на пострадала в младежка възраст - на 18 години при настъпване на процесното
застрахователно събитие, като възстановяването на здравословното й състояние е
продължило за около 6 месеца (първите 2 месеца от които тя е изпитвала изключителни
затруднения при храненето си), без усложнения в оздравителния процес, настоящата
съдебна инстанция приема, че заместващото обезщетение за преживените от ищцата болки и
страдания вследствие на настъпилото ПТП е в размер на сумата от 42000 лв.
Основателно се явява своевременно наведеното – в отговора на исковата молба,
6
възражение от ответника за увеличаване на риска от настъпване на вредоносните последици
вследствие поведението на пострадалата, която е пътувала при субективната представа, че
водачът на лекия автомобил е бил под алкохолно опиянение – това рисково поведение на
ищеца се приравнява на правните последици на съпричиняването на вредоносния резултат
(т. нар. „компенсация на вини”, уредена в чл. 51, ал. 2 ЗЗД). За да се определи дали е налице
съпричиняване на вредоносния резултат, респ. степента на участие на пострадалия в
цялостния съпричинителен процес, е необходимо да се изследва механизмът на настъпване
на процесното ПТП. Процесуалното задължение (доказателствената тежест) за
установяването на този правнорелевантен факт принадлежи на страната, която навежда това
частично правоизключващо възражение, като доказването трябва да е пълно (несъмнено,
безспорно) съобразно правилата, предписани в правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК.
Съгласно задължителните за правоприлагащите органи тълкувателни разяснения,
дадени в т. 7 от ТР № 1/23.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 1/2014 г., ОСТК, налице е
съпричиняване на вредата, когато пострадалото лице е пътувало в автомобил, управляван от
водач, употребил алкохол над законоустановения минимум, ако този факт му е бил известен.
Не е спорно между страните, а и фактът, че делинквентът (третото лице-помагач на
ответника) е управлявал процесния автомобил при настъпване на релевантното
застрахователно събитие с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата от закона
норма – 0,75%, се установява от събраните по делото доказателства.
0
От показанията на свидетеля Н. Г., очевидец на процесното ПТП, се изяснява, че И.
пътувала на задната лява седалка, която пътувала без поставен предпазен колан.
Свидетелства, че били в компания, която се забавлявала, като употребили алкохол, вкл. и
делинквентът - „Ю. беше пил една, най-много две бири”. Счита, че пострадалата е видяла,
че водачът на МПС е употребил алкохол - „Все пак седяхме на една маса... На масата
седяхме около 4 часа”. Съобразно субективните възприятия на свидетеля Ю. не променил
своето поведение, което да е повлияно от алкохола.
Тъй като през един дълъг период от време - 4 часа, ищцата и делинквентът са били на
една маса, на която компанията е употребявала алкохол, тя е могла да възприеме тези факти
и да изгради непосредствени субективни представи, че водачът на МПС е употребил
алкохол, но въпреки това нейното рисково поведение тя е подценила опасността, като е
пътувала в автомобил, управляван от водач с алкохол в кръвта над допустимата от закона
норма.
Следователно, основателно се явява правонамаляващото материалноправно
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия.
Наистина, като е била пътник в лекия автомобил, който е управляван от делинквента
в пияно състояние, ищцата обективно е предприела рисково поведение за своя живот и
телесна неприкосновеност, като, от една страна, е надценила способностите на делинквента
да управлява надеждно лекия автомобил след употреба на алкохол, а, от друга, е подценила
7
реалната опасност от настъпване на ПТП. Но приносът на водача на МПС за настъпване на
процесния вредоносен резултат е в значителна степен по-висок, тъй като в нарушение на
установените правила за движение е управлявал процесния автомобил с концентрация на
алкохол в кръвта, надвишаваща законоустановената норма, респ. движел се е с
изключително висока (неразрешена и несъобразена с конкретната пътна обстановка – 114,77
км./ч.) скорост. Поради тези правни съображения и настоящата съдебна инстанция приема,
че първопричината за настъпване на процесните вредоносни последици представлява
виновното противоправно поведение на делинквента, поради което приносът на пострадалия
в целия съвкупен съпричинителен процес възлиза на 30%, както законосъобразно е приел
първоинстанционният съд в обжалваното съдебно решение. В този смисъл е и практиката на
ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК с Решение № 42/15.05.2017 г. на ВКС по гр. д. №
60102/2016 г., III г. о., ГК – „Така определените по размер обезщетения следва да се намалят
съответно на степента на съпричиняване на вредите от пострадалия. Тази степен ВКС
определя на 1/3. Установено е от мотивите на влязлата в сила присъда, че пострадалият и
водачът на автомобила заедно пили алкохол в посоченото заведение, след което
пострадалият с много висока концентрация на алкохол в кръвта - 3,83 промила, се качил в
автомобил, управляван от водач с 1,2 промила алкохол в кръвта. В ТР № 1/15 г. на ОСТК е
прието, че е налице съпричиняване на вредата, когато пострадалото лице е пътувало в
автомобил, управляван от водач, употребил алкохол над законоустановения минимум, ако
този факт му е бил известен, както е в процесния случай”.
Неоснователно обаче е своевременно наведеното – в отговора на исковата молба,
възражение от ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия поради
непоставяне на предпазен колан.
Ответникът, комуто принадлежи процесуалното задължение (доказателствената
тежест), не установи по несъмнен, безспорен, категоричен начин, че макар и при настъпване
на релевантното застрахователно събитие ищцата да е била без правилно поставен
предпазен колан, това нарушение на ЗДвП е в пряка причинно-следствена връзка с
причинения вредоносен резултат – причиняване на процесните травматични увреждания. От
приетата от СГС комплексна СМАТЕ се установява, че с оглед механизма на процесното
ПТП (при преобръщане на автомобила наляво главата на пострадалата е достигнала до
лявата страна на автомобила, вследствие на което се е получило счупването на долната
челюст) процесните травматични увреждания биха се получили независимо дали
пострадалата е била или не е била с правилно поставен обезопасителен колан.
Не всяко нарушение на уредените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по
пътищата е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия,
водещо до намаляване на застрахователното обезщетение, като, за да е налице т. нар.
„компенсация на вини”, следва противоправното поведение на увредения да е пряка и
непосредствена последица (в необходимата причинно-следствена връзка) за настъпване на
вредоносните последици. Това доказване трябва да бъде пълно и главно, като
процесуалното задължение (доказателствената тежест) за неговото установява принадлежи
на страната, която твърди този положителен факт и която релевира частично
правоизключващо възражение за съпричиняване на вредоносния резултат - ответникът-
застраховател по договор за застраховка „Гражданска отговорност”. При неустановяване на
тези правнорелевантни факти по несъмнен, безспорен начин в процеса на доказване при
8
прилагане на правилата за разпределение на доказателствената тежест – арг. чл. 154, ал. 1
ГПК, съдът следва да приеме тези обстоятелства за неосъществени в обективната
действителност.
В този смисъл, определеното по правилата на чл. 52 ЗЗД обезщетение за причинените
на ищцата от процесното застрахователно събитие неимуществени вреди в размер на сумата
от 42000 лв. трябва да бъде редуцирано с 30%, поради което то възлиза на сумата от 29400
лв. (42000 лв. – 12600 лв.).
По иска за заплащане на застрахователно обезщетение за причинените
имуществени вреди
Страните не спорят по отношение на правнорелевантното обстоятелство, че всички
извършени от ищцата разходи в размер на сумата от 1586,41 лв. са за лечение на
травматичните увреждания, настъпили вследствие на процесното ПТП, т.е. те са в пряка
причинно-следствена връзка с релевантното застрахователно събитие и подлежат на
репариране от застрахователя по договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите. Тъй като за настъпване на този вредоносен резултат и
ищцата е допринесла със своето рисково поведение – пътуване в лек автомобил със
субективната представа, че неговият водач е с концентрация на алкохол в кръвта над
допустимата норма, дължимото застрахователно обезщетение трябва да бъде намалено с
този процент на съпричиняване, а именно със сумата от 475,92 лв. (1586,41 лв. х 30%),
поради което то възлиза на 1110,49 лв. (1586,41 лв. – 475,92 лв.).
Тъй като правният извод на въззивният съд съвпада с крайното правно съждение на
СГС, с оглед и на обстоятелството, че предявената от третото лице-помагач на ответника
въззивна жалба е върната с влязло в сила разпореждане на първоинстанционния съд, не
следва да се изменя решението и в частта, в която са уважени предявените под евентуалност
обратни искове.
С оглед изхода на правния спор, предмет на въззивното производство, т.е. съобразно
отхвърлената част от въззивната и насрещната въззивни жалби на основание чл. 78, ал. 3
ГПК в полза на ищеца трябва да бъде заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
сумата от 1387,89 лв. (въззивният съд счита, че с оглед на действителната и правна
сложност на делото основателно се явява релевираното възражение на основание чл. 78, ал.
5 ГПК за прекомерност на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
сумата от 4000 лв. при нормативно установения минимум от 1615,69 лв. - съобразно общия
материален интерес по двете жалба в размер на 36189,50 лв.; САС счита, че справедливото
адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ищеца пред
въззивния съд е в размер на сумата от 2000 лв. - съобразно действителната правна и
фактическо сложност на делото). За отхвърлената насрещна въззивна жалба на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на въззиваемия-ответник трябва да се присъди сумата от 459,08 лв.
с ДДС (тъй като минимално установеният лимит на дължимото адвокатско възнаграждение
9
при общ материален интерес от 36189,50 лв. възлиза на сумата от 1615,69 лв. без ДДС,
неоснователно се явява наведеното пред САС възражение на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК за
прекомерност на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение за осъщественото
процесуално представителство на ответника в размер на сумата от 1500 лв. с ДДС).
Мотивиран от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 292/13.01.2020 г., постановено по гр. д. № 11104/2018
г. по описа на СГС, I ГО, 2 състав – в обжалваната му част.
РЕШЕНИЕТО в останалата част като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК ЗД „БУЛ ИНС” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87
да заплати на И. И. И., ЕГН **********, с адрес гр. ***, ж. к. „***”, бл. ***, вх. „Б”, ет. 2,
ап. 17 сумата от 1387,89 лв.– съдебни разноски пред САС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК И. И. И. да заплати
на ЗД „БУЛ ИНС” АД сумата от 459,08 лв. с ДДС – съдебни разноски пред САС.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
СЛЕД ВЛИЗАНЕ В СИЛА на Решението СГС следва да се произнесе по молбата по
чл. 250, ал. 1 ГПК за допълване на първоинстанционното решение (по отношение на
акцесорната претенция за заплащане на законна лихва върху застрахователното обезщетение
за причинените неимуществени вреди, изтекла за периода от 26.06.2018 г. до 15.08.2018 г.),
обективирана в насрещната въззивна жалба с вх. № 35581/26.03.2020 г.).
ПРЕПИС от настоящото Решение да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10