№ 84
гр. София, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков
Емилия Колева
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
в присъствието на прокурора Апелативна прокуратура - София Ст. Т. Н.
като разгледа докладваното от Николай Джурковски Наказателно дело за
възобновяване № 20221000600117 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 424 ал.1 вр. чл. 422 ал.1 т.5 от НПК.
Постъпило е искане от адвокат К. Д., упълномощен защитник на осъдения П. Г. Н. с ЕГН
**********, с правно основание чл.419, ал.1, чл.420, ал.2 вр. чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.424 ал.1
от НПК за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 3/2020 г. по описа на
Районен съд-Разлог, респективно по ВНОХД № 115/2021 г. по описа на Окръжен съд –
Благоевград.
Твърди се в искането, че по отношение на влязлата в сила присъда, непроверена по
касационен ред, са налице основанията за нейната отмяна или изменение, визирани в чл.348,
ал.1 т.1-3 от НПК.
Твърди се в частност, че влязлата в сила присъда е незаконосъобразна, защото неправилно е
тълкувана и приложена нормата на чл.343б, ал.1 от НК. Претендира се, че поведението на
осъдения не е съставомерно по тази разпоредба нито от обективна, нито от субективна
страна. Изтъква се, че оценката и аналитичния подход към събраните по делото
доказателства установяват, на първо място, че осъденият е бил спрян от свидетелите Р. Ц. и
Д. Ш. около 11.30 часа на 21.12.2019 год.; че видно от разпечатката на резултатите от
използване на техническо средство „Дрегер - 7510” с № ARDM0190 на 21.12.2019 г. за
времето от 11.30 часа до 12.41.23 часа са направени три последователни проби с номера по
разпечатка 4625, 4626 и 4627, като първите две проби са показали резултат нула промила, а
1
третата е показала резултат 3 промила. Сочи, че в конкретния случай не става ясно защо е
взет предвид третия резултат, а не някой от първите два резултата. Заявява се, че опитите на
свидетеля Р. Ц. да обоснове този подход с извършени други проби са били опровергани от
събраните по делото пред въззивната инстанция доказателства, тъй като се установило, че
през този интервал от време Ц. не е посещавал ПТП, нито е извършвал някакви проверки.
Сочи се, че единият от аргументите, за да се поддържа обвинението е, че за времето от 11.30
часа до 12.41.23 часа свидетелите Ц. и Ш. са били неотлъчно до П.Н. и няма как след
спирането той да е употребил алкохол в тяхно присъствие и че при тези обстоятелства като
се имат предвид и дадените в досъдебното производство показания на Ш. и Ц., които се
приобщени по реда на чл.281 от НПК, се установява, че в този интервал от време с това
техническо средство са извършени три проби. Подалият искането защитник смята, че
обвинението в случая не е доказано по несъмнен начин и единствената логична развръзка е
оправдаване на П.Н., тъй като не може да се приеме, че от обективна страна е осъществено
изпълнителното деяние на престъплението по чл.343б ал.1 от НК и тъй като от субективна
страна също не може да се приеме, че е осъществен този престъпен състав. Твърди се, че
като са признали осъдения Н. за виновен и Районен съд – Разлог, и Окръжен съд -
Благоевград са постановили незаконосъобразни съдебни актове, които следва да бъдат
отменени изцяло.
Претендира се също, че в случая са налице и основанията на чл.348, ал.1, т.2 от НПК – че
при разглеждането на делото е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
което е довело да ограничаване /правата/ на осъдения Н. и което не е било отстранено.
Твърди се, че и от двете съдебни инстанции е допуснато нарушение на нормите на чл.13,
чл.14, чл.107 ал.3 и ал.5 от НПК.
В искането за възобновяване се поставя „акцент върху престъпния състав, по който
осъденият е бил признат за виновен - чл.343б, ал.1 от НК“. Твърди се, че през цялото
наказателно производство Н. се е защитавал по обвинение по чл.343б ал.2 от НК, тъй като
такова обвинение му е било повдигнато в рамките на досъдебното производство, с такова
обвинение е бил внесен обвинителен акт в Районен съд – Разлог и че по такова обвинение е
бил признат за виновен от първоинстанционния съд и е била постановена осъдителна
присъда. Сочи се, че едва с решението на Окръжен съд - Благоевград обвинението е било
изменено и П.Н. е бил признат за виновен за престъпление по чл.343б ал.1 от НК. Излагат се
доводи, че двата състава по ал.2 и по ал.1 са различни и П.Н. никога не е имал възможност
да се защитава по обвинението по чл.343б, ал.1 от НК, тъй като нито му е повдигнато такова
обвинение в досъдебното производство, нито е искано изменение на обвинението по реда на
чл.287 от НПК, защото най-малкото е налице съществено изменение на обстоятелствената
част на обвинението. Прави се оплакване, че по този начин неговите процесуални права да
се запознае в какво е обвинен и да организира защитата си по това обвинение са ограничени
и че за новото обвинение той е разбрал едва с влязлото в сила решение, което е окончателно
и не може да го обжалва. Счита се, че при тези обстоятелства е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила и единствената възможност да бъде отстранено е с
2
отмяната на влязлата в сила присъда и оправдаване на лицето или връщане на делото за
ново разглеждане от фазата на досъдебното производство.
Твърди се също, че в случая е допуснато нарушение и на чл.303, ал.2 от НПК, която сочи, че
присъдата не може да почива на предположения и че „съдът признава подсъдимия за
виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин”.
Правил се оплакване, че е нарушена и разпоредбата на чл.304 от НПК, която сочи, че съдът
признава подсъдимия за невинен, когато не се установи, че деянието е извършено, че е
извършено от подсъдимия или че е извършено от него виновно, както и когато деянието не
съставлява престъпление”.
Като нарушена се сочи и разпоредбата на чл.305 ал.2 от НПК – претендира се, че в случая
няма мотиви към присъдата, тъй като нито Районен съд - Разлог, нито Окръжен съд -
Благоевград са направили анализа, който се изисква от нормата на чл.305 ал.2 изр.2 от НПК
- „при противоречия на доказателствените материали се излагат съображения защо едни от
тях се приемат, а други се отхвърлят”.
Изтъква се, че са налице и предпоставките на чл.348 ал.1 т.3 от НПК, тъй като наложеното
наказание е явно несправедливо. В тази връзка се сочи, че в конкретния случай при наличие
на два резултата от техническото средство, установяващи нула промила алкохол, не е
следвало изобщо да се образува наказателно производство или същото да бъде прекратено,
респективно, че най-малкото е следвало да бъде постановена оправдателна присъда. Твърди
се, че в случая е наложено наказание лишаване от свобода над средния размер и че едно
такова несправедливо отношение не би постигнало целите на наказанието, регламентирани в
чл.36 от НК нито относно личната, нито относно генералната превенция.
С оглед гореизложеното подалият искането защитник моли да бъде постановено решение,
по силата на което и на основание чл. 425 ал.1, т.2 и т.3 от НПК да бъде отменено решение
№ 245/21.12.2021 г., постановено по ВНОХД №115/21 по описа на Окръжен съд -
Благоевград, с което е изменена присъда 500302/19.01.2021 г., постановена по НОХД
№3/2020 г. по описа на Районен съд – Разлог, и да бъде оправдан осъденият П. Г. Н.; или на
основание чл.425 ал.1 т.1 от НПК да бъде отменено посоченото решение и делото да бъде
върнато за ново разглеждане от стадия на досъдебното производство; или, като последна
алтернатива, на основание чл.425 ал.1 т.4 от НПК да бъде постановено решение, по силата
на което да бъде изменено горното въззивно решение и да бъдат намалени наложените
наказания.
В проведеното пред САС заседание адвокат Д., упълномощен защитник на осъдения П. Г.
Н., поддържа както искането за възобновяване, така и направения анализ в самото искане и
подробно изложените в него съображения. Моли, на първо място, да бъде отменена
присъдата и осъденият да бъде оправдан. На следващо място, алтернативно моли да бъде
отменен влезлия в сила съдебен акт и делото да бъде върнато за ново разглеждане във фазата
на досъдебното производство. И на последно място формулира алтернативно искане да
бъдат намалени наложените наказания.
3
В съдебното заседание пред апелативния съд осъденият П. Г. Н. не се явява и не изразява
личното си становище относно искането за възобновяване.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция прокурорът от САП счита, че изложените
основания в искането за възобновяване не кореспондират с предвиденото в хипотезата на
чл.422 и следващите от НПК и поради това намира, че не следва да бъде възобновено
наказателното производство по делото. Съобразно така изложеното моли апелативния съд
да не уважава искането за възобновяване.
Софийски апелативен съд, след като прецени данните по делото и като ги обсъди във
връзка с постъпилото искане за възобновяване, както и с изразените становища от страните,
в рамките на правомощията си намери следното:
Искането за възобновяване на посочените наказателни дела е процесуално допустимо.
Предмет на искането е съдебен акт /съдебни актове/ от категорията на визираните в чл. 419
от НПК и чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Постановената по отношение на П. Г. Н.
първоинстанционна присъда е влязла в сила след въззивна проверка и не е била проверявана
по касационен ред. Искането е направено в законоустановения срок по чл. 421, ал. 3 от
НПК.
Разгледано по същество, искането на защитника на осъдения П. Г. Н. за възобновяване
на наказателното дело се явява неоснователно.
С присъда № 500302 от 19.01.2021 г. на РС-Разлог, постановена по НОХД № 3/2020 г.
по описа на същия съд, П. Г. Н., с установена по делото самоличност и с ЕГН **********, е
признат за виновен в това, че на 21.12.2019 г. около 11.30 часа, на път II-19, километър 30, в
района на бензиностанция „Шел“, землището на град Разлог, управлявал моторно превозно
средство - лек автомобил марка „БМВ“ с peг. № *** с концентрация на алкохол в кръвта си
над 0.5 на хиляда, а именно 3.00 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо
средство „Дрегер алкотест 7510“ с № ARDM 0190, след като е бил осъден с влезли в сила
присъди за престъпления по чл. 343б, ал. 1 от НК /и по чл. 343б ал.2 НК/, а именно:
1.С влязло в сила на 04.03.2008 г. определение по ЧНД № 1012/2007 г. по описа на Районен
съд-Разлог, с което му е наложено най-тежкото измежду наказанията, наложени му по
НОХД № 745/2007 г. по описа на Районен съд-Разлог; НОХД № 787/2007 г. по описа на
Районен съд - Разлог за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК; НОХД № 633/2007 г. по
описа на Районен съд-Разлог за престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК; НОХД № 599/2007 г.
по описа на Районен съд-Разлог за деяние по чл. 343б, ал. 1 от НК, а именно едно общо
наказание пробация;
2.С влязла в сила на 29.05.2012 г. присъда № 2318/29.05.2012 г. по НОХД № 804/2011 г. за
деяние по чл. 343б ал. 2 връзка чл. 26 от НК, с която му е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от три месеца, изтърпяно при строг режим в затворническо общежитие от
закрит тип;
3.С влязла в сила на 05.11.2013 г. присъда № 2365/16.05.2013 г. по НОХД № 100/2013 г. по
описа на Районен съд-Разлог за деяние по чл. 343б, ал. 2 от НК, с която му е наложено
4
наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, изтърпяно при първоначален строг
режим в затворническо общежитие от закрит тип;
4.С влязла в сила на 24.07.2014 г. присъда № 1234/27.03.2014 г. по НОХД № 825/2013 г. по
описа на Районен съд -Разлог за деяние по чл. 343б ал. 2 от НК, с която му е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, изтърпяно при строг режим в
затворническо общежитие от закрит тип,
- престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК, поради което и на основание чл. 54, ал. 1 НК вр. чл.
343б, ал. 2 от НК му е наложено наказание „глоба“ в размер на 500.00 лв., както и наказание
лишаване от свобода” за срок от 3 години, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“
ЗИНЗС да изтърпи ефективно при първоначален „строг режим”.
С посочената присъда на основание чл. 343г от НК във връзка с чл. 343б, ал. 3 от НК във
връзка с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК на П. Г. Н. е било наложено и наказание „лишаване от право
да управлява моторно превозно средство” за срок от 3 години. Със същата присъда на
основание чл. 59, ал. 4 от НК от така определеното на П. Г. Н. наказание „лишаване от право
да управлява моторно превозно средство” е зачетено и приспаднато времето, през което е
бил лишен от това свое право по административен ред, считано от 21.12.2019 г.
С присъдата П. Г. Н. е осъден да заплати по сметка на Районен съд - гр. Разлог сумата в
размер на 12.00 лева, съставляващи разноски за свидетел.
Така постановената от Районен съд-Разлог присъда е била обжалвана пред ОС-Благоевград
от защитника на подсъдимия /понастоящем осъден/ П. Г. Н. - адвокат П. С. от АК-
Благоевград и въззивният съд със свое решение № 245 от 21.12.2021 г. по ВНОХД №
115/2021 г. по описа на ОС-Благоевград, III въззивен наказателен състав е изменил
първоинстанционния съдебен акт /присъда № 500302 от 19.01.2021 г. на Районен съд-Разлог
по НОХД № 3/2020 г. по описа на същия съд/, като преквалифицирал деянието на П. Г. Н., с
установена по делото самоличност, в такова по чл. 343б ал.1 от НК; намалил размера на
наложеното на П. Г. Н. наказание „лишаване от свобода“ от 3 години на 2 години, както и
наложеното му наказание глоба от 500 лв. на 200 лв. С въззивното решение присъдата е
потвърдена в останалата й част.
В случая претенцията за наличието на касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК
/нарушение на материалния закон/ на практика е мотивирано с доводи, сочещи на
необоснованост на присъдата и на въззивното решение.
Необосноваността не представлява касационно основание по смисъла на чл. 348 от НПК,
поради което в настоящото производство САС не дължи произнасяне относно
обосноваността/необосноваността на атакуваните съдебни актове. В производството по
възобновяване апелативният съд не е съд по фактите, а само по правото, и той се произнася
за правилното приложение на материалния закон въз основа на установените от решаващите
съдебни инстанции фактически констатации. Следователно, всякакви претенции и
несъгласия, изведени от личната преценка на атакуващата страна, за допуснати нарушения,
свързани не с процесуалната законосъобразност на извършения от предходните съдебни
5
инстанции доказателствения анализ, а с основанията за кредитиране или не на
доказателствените материали, не влиза в обхвата на произнасяне на апелативния съд в
производството по възобновяване. И това е така, дори и необосноваността да е прикрита
под оплаквания за реализирани съществени процесуални нарушения. В случая развитите
съображения в сезиращия настоящата инстанция процесуален документ, че предходните
инстанции неправилно са преценили приобщените доказателствени материали и в частност
показанията на свидетелите Ш. и Ц., респ. че при преценката на доказателствата погрешно
са изведени фактическите обстоятелства относно броя на извършените на водача на МПС
П.Н. проби с техническото средство и относно показаните резултати при тези проби, не
могат да се преценят като такива, подкрепящи касационни основания по чл. 348, ал. 1, т.1 и
т. 2 от НПК. По своята същност тези оплаквания на осъдения и неговата защита се свеждат
до оспорване обосноваността на второинстанционното решение и на присъдата на районния
съд, т.е. до оспорване на извършената от инстанционните съдилища преценка на
доказателствата и на приетата от тях въз основа на тези доказателства фактическа
обстановка. Оценката на доказателствените материали и на установените чрез тях факти не
подлежат обаче на преобсъждане и нов анализ в настоящото производство. В него
апелативният съд не разполага с процесуални възможности за самостоятелна оценка на
доказателствените материали вместо районния или окръжния съд, който е последна
инстанция по фактите, и не може да подменя вътрешното убеждение на инстанционните
съдилища по фактите, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК. Затова
апелативният съд не може да установява нови фактически положения и следва да се
произнесе в рамките на приетата от въззивния съд фактология, като е задължен да разгледа
единствено оплакванията за несъблюдаване на процесуалните правила при събиране,
проверка и оценка на доказателствата. По тези съображения без обсъждане следва да бъдат
оставени заявените в искането за възобновяване оплаквания за погрешна и неправилна
преценка от страна на предходните инстанции на доказателствата, установяващи фактите
относно извършената проверка на осъдения П.Н. за употреба на алкохол; обстоятелствата,
при която е била извършена; колко пъти е бил изпробван с техническото средство и
резултатите от извършената му проба. В крайна сметка тези оплаквания целят преоценка на
събраната доказателствена съвкупност и препроизнасяне по нея, а с оглед на това и
възприемане на нова фактическа обстановка, различна от установената в присъдата и във
въззивното решение, което САС не е оправомощен да стори.
В искането за възобновяване се съдържа бланкетно твърдение за допуснати от
инстанционните съдилища нарушения на процесуалните правила, визирани в чл. 13, чл. 14,
чл. 107, чл. 303 ал.2, чл. 304 и чл. 305 ал.2 от НПК. Настоящият състав на апелативния съд
намира това оплакване на защитата за неоснователно, тъй като не съзира да са допуснати
така претендираните процесуални нарушения. Обстоятелствата, подлежащи на доказване
съобразно поставените фактически рамки на обвинението, са установени и изведени след
изпълнение на процесуалните изисквания за обективност, всестранност и пълнота на
изследването им. Събраните в хода на първоинстанционното и въззивнвото производство
гласни и писмени доказателства са били обсъдени поотделно и в съвкупността им, а
6
оценъчната доказателствена дейност на контролираните инстанции е реализирана при
спазване на процесуалните правила и на правилата на формалната логика, като
доказателствата са ценени съобразно действителното им съдържание. Окръжният съд е
възприел фактическата обстановка, описана в мотивите на първоинстанционната присъда,
като е споделил доказателствената оценка, направена от първата инстанция, и на свой ред е
изложил собствен анализ на оспорените доказателствени материали.
Фактическите си изводи, че осъденият П.Н. е управлявал МПС след употреба на алкохол с
концентрация 3.00 на хиляда, инстанциите по фактите са основали на показанията на
полицейските служители Ц. и Ш. и на показанията на лекаря в ФСМП-Разлог С. Х..
Правилно е било интерпретирано заявеното от тези свидетели за придвижването на
осъдения с л. а. "БМВ" с рег. № *** в землището на гр. Разлог; за спирането му за проверка
поради това, че движението на превозното средство не било праволинейно, а криволичещо;
за видимо нетрезвото състояние, в което се намирал водачът на ППС; за първоначалния
отказ на Н. да бъде изпробван с техническо средство за наличие на алкохол в издишания
въздух; за проявената от Н. агресия спрямо служителите на МВР, което обусловила
използването спрямо него на помощни средства белезници и отвеждането му в сградата на
РУ-Разлог, където вече се съгласил да съдейства и да бъде изпробван за употреба на алкохол
с техническо средство; за отчетения положителен резултат 3.00 на хиляда при извършването
на теста с техническо средство "Дрегер Алкотест 7510"; за издадения му талон за
изследване; за отказа му да приеме показанията на техническото средство; за избора му да
бъде изследван за употреба на алкохол чрез медицинско изследване, поради което бил
съпроводен от св. Ц. до ФСМП-Разлог; за медицинското му освидетелстване от св. С. Х.,
която съставила протокол за медицинско изследване; за отразеното в този протокол, че
координацията на освидителствания Н. е нарушена, че е във възбудено състояние и че има
мирис на алкохол, както и отказа му да даде кръв за изследване; за впоследствие съставения
на водача Н. АУАН. С основание е било отчетено също, че твърденията на цитираните
свидетели са еднопосочни, непротиворечиви и взаимосвързани, като се отличават с
последователност и логичност. Същевременно показанията на свидетелите Ц., Ш. и Х.
правилно са били съпоставени с приобщените по делото писмени доказателства и след като
инстанциите по фактите са намерили потвърждение на тези гласни доказателствени
източници в талона за медицинско изследване, в протокола за медицинско изследване, в
съставения АУАН и в разпечатката от техническото средство „Дрегер Алкотест 7510“,
убедително са защитили извода си, че свидетелските показания са обективни и
безпристрастни и заслужават пълно доверие.
А що се касае до доказателствената дейност на въззивния съд, то отделно следва да се
подчертае, че този съд не просто се е съгласил с изводите на първоинстанционния, но е
направил и свой собствен анализ на доказателствените материали, изложил е съображенията
си защо възприема като достоверни и обективни показанията на свидетелите Ц. и Ш. и защо
отхвърля тезата на осъдения, отговорил е на всички наведени от защитника му доводи, с
което в пълна степен е изпълнил задълженията си по чл. 339, ал. 2 от НПК.
7
Един от основните обективни елементи на престъпните състави на чл. 343б ал. 2 и чл. 343б
ал. 1 от НК е концентрацията на алкохол в кръвта на водача на МПС да бъде установена по
надлежния ред. В случая този надлежен ред е визиран в Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози,
действаща към момента на извършване на деянието. Според тази наредба способите за
установяване на алкохолната концентрация в кръвта на водача са чрез използване на
техническо средство или чрез химическо изследване на кръвта. Инстанционните съдилища
правилно са взели предвид приложената по делото справка, според която процесното
техническо средство - "Дрегер Алкотест 7510", използвано за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта на осъдения Н., е било сертифицирано и преминало
сервизна проверка на 29.11.2019 г., като валидността на проверката е със срок 6 месеца.
Съобразявайки тази справка, районният и окръжният съд правилно и законосъобразно са
преценили, че в случая следва да се приеме меродавен резултатът от изследването с
техническото средство. По този начин съдилищата по фактите са изпълнили императивното
предписание на разпоредбата на чл. 9 от Наредба № 1/19.07.2017 г., според което в случаите,
когато е налице отказ на водача да получи талон за медицинско изследване на кръвта; когато
не се яви в съответното медицинско заведение, за да даде кръв за изследване; или когато
откаже да даде такава, за да бъде изследвана, се възприемат показанията на техническото
средство. В настоящия казус на водача /осъдения/ е бил издаден талон за медицинско
изследване, но той е отказал да даде кръв за изследване. По този начин Н. сам се е лишил от
възможността да оспори показанията на техническото средство с установяване на
действителната концентрация на алкохол в кръвта му чрез съответното химическо
изследване. Затова в случая категорично не е налице недоказаност на обвинението по
несъмнен начин, доколкото изводите на първоинстанционния и на въззивния съд за
установена по надлежния ред концентрация на алкохол в кръвта на осъдения Н. 3.00 на
хиляда се основават на спазване от тяхна страна на императивното предписание на чл. 9 от
Наредба № 1/19.07.2017 г. относно надлежния ред за установяване на алкохолната
концентрация в кръвта на водача. Следователно не е допуснато нарушение на процесуални
правила относно начина на установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на
осъдения Н..
Така, в обобщение се налага извода, че предходните съдебни инстанции са направили
пълноценен и верен анализ на събраните доказателствените материали и въз основа на тази
си процесуално издържана доказателствена дейност правилно са установили релевантните
на предмета на производството факти, а именно – че на посочените дата и час, когато е
извършена проверката на осъдения с техническото средство „Дрегер Алкотест 7510“, той е
бил в състояние след употреба на значително количество алкохол, което е довело до
концентрация на алкохол в кръвта му 3.00 на хиляда, и че в това състояние на
инкриминираните дата и час е управлявал МПС.
Настоящата инстанция не приема за основателно и оплакването, че с изменението на
първоинстанционната присъда, с която П.Н. е бил признат за виновен в извършване на
8
престъпление по чл. 343б, ал. 2 НК, за каквото престъпление му е било повдигнато
обвинение в рамките на досъдебното производство и за каквото е бил внесен обвинителен
акт в Районен съд – Разлог, и с признаването му за виновен за престъпление по чл.343б ал.1
от НК, в какъвто смисъл е решението на Окръжен съд – Благоевград, е било допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, довело да ограничаване правата на
осъдения Н.. Вярно е, че е налице съществена разлика между обективните признаци на двете
престъпления, доколкото обективен съставомерен признак на престъплението по чл. 343б,
ал. 1 НК е управлението на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта
над 1, 2 на хиляда, а на престъплението по чл. 343б ал. 2 НК - с 0,5 на хиляда. При
преценката дали е било процесуално допустимо преквалифицирането на деянието в рамките
на въззивното производство следва да бъде отчетено естеството на повдигнатото срещу П.Н.
обвинение. От началото на воденото срещу него наказателно производство и при
формулирането на фактическата част от обвинението изрично е било посочено, че
концентрацията на алкохол в кръвта на водача на МПС е била 3,00 на хиляда (значително
над съставомерната по чл. 343б, ал. 1 НК стойност 1,2 на хиляда). Така установената
концентрация на алкохол надлежно е била отразена и в обстоятелствената част на
обвинителния акт и в диспозитива му. С оглед на това САС приема, че осъденият Н. още от
самото начало на производството се е защитавал по фактите относно концентрацията на
алкохол, които са съставомерни не само по чл. 343б, ал. 2 НК, но и по чл. 343б, ал. 1 НК.
Затова не може да бъде прието, че Н. е осъден по непредявено обвинение, тъй като
посочените по-горе факти, обосноваващи съставомерност по чл. 343б ал.1 НК, винаги са му
били известни.
В допълнение на изложеното следва да се подчертае, че с разпоредбата на чл. 337, ал. 1, т. 2
НПК законодателят е защитил правата на подсъдимия, като е формулирал нормативна
забрана той да бъде признат за виновен и осъден по неизвестно за него фактическо
обвинение, доколкото правомощието на въззивния съд съгласно цитираната разпоредба е в
рамките на предявените факти да бъде изменена единствено правната квалификация на
деянието като бъде приложен закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо
престъпление. В конкретния случай фактическо обвинение, че е управлявал МПС с
концентрация на алкохол над 1,2 на хиляда не е било неизвестно за осъдения Н., тъй като
такива факти са били инкриминирани още с постановлението за привличане на обвиняем.
Това дава пълно основание на САС да приеме, че в случая, предприемайки изменение на
правната квалификация на деянието на Н. от чл. 343б ал.2 в чл. 343б ал.1 от НК и
прилагайки закон за по-леко наказуемо престъпление, окръжният съд по никакъв начин не е
нарушил правото му на защита, поради което с постановяването на атакуваното въззивно
решение не е било допуснато съществено нарушение на процесуални правила по смисъла на
чл. 348, ал. 3 НПК.
Неоснователна е и претенцията за наличието на /касационно/ основание по чл.348 ал.1 т.3 от
НПК, а именно – че наложеното наказание е явно несправедливо. Съобразно възприетата
правна квалификация по чл. 343б ал.1 от НК окръжният съд е отмерил наказания 2 години
9
лишаване от свобода и 200 лева глоба, като именно до тези размери е намалил наложените
от районния съд наказания от този вид. Същевременно въззивният съд е възприел за
справедлив 3 годишния срок на наложеното от първия съд кумулативно наказание лишаване
от право да управлява МПС.
Преценявайки данните по делото, САС счита, че при индивидуализацията на наказанията
правилно са били ценени като отегчаващи отговорността обстоятелства предходните
осъждания на подсъдимия /извън тези, за които е настъпила реабилитация – в тази връзка
виж по-долу/, лошите му характеристични данни /проявената вербална и физическа агресия
спрямо служителите на МВР при осъществяването на предприетата от тях проверка/, в т.ч. и
като водач на МПС /обусловени от многобройните му нарушения на правилата за движение
по пътищата/. Като такова обстоятелство правилно е било ценено и твърде високата
концентрация на алкохол в кръвта на осъдения, която значително е надвишавала
съставомерната стойност 1,2 на хиляда. При така установените отегчаващи отговорността на
осъдения П.Н. обстоятелства определеното в среден размер на предвиденото в санкционната
част на разпоредбата на чл. 343б, ал. 1 НК наказание лишаване от свобода очевидно не е
завишено и затова не съществува законно основание да бъде намалявано. Съобразно
обстоятелствата по чл. 54 от НК и най-вече предвид отегчаващите обстоятелства не се
явяват явно несправедливи и останалите наложени на Н. наказания.
По гореизложените съображения искането за възобновяване следва да бъде оставено без
уважение като неоснователно.
Без това да има отношение към изхода на настоящото производство, апелативният съд
държи да заяви и отбележи своето несъгласие с изложените от ОС-Благоевград
съображения, които са го мотивирали да приеме несъставомерност на деянието на осъдения
П.Н. по чл. 343б ал.2 от НК. Макар в разпоредбата на чл. 343б ал.2 от НК да е
инкриминирана повтарящата се дейност на субекта по управляване на МПС с концентрация
на алкохол в кръвта /след като преди това вече е бил осъждан с влязла в сила присъда за
управляване на МПС с концентрация на алкохол в кръвта/, не може да се приеме, че
обективен елемент от състава на това престъпление е повторност на деянието по смисъла на
чл. 28 ал.1 от НК. И това е така, защото съставът на престъпление по чл. 343б, ал. 2 НК не
съдържа обективния признак „извършено повторно“ в смисъла на чл. 28 ал.1 от НК,
доколкото в самата разпоредба не е изрично посочено, че предвиденото в нея наказание е за
престъпление, извършено повторно. С оглед на това неправилно се явява становището на
окръжния съд, че съставомерността на деянието като престъпление по чл. 343б ал.2 от НК е
обусловена от приложението на чл. 28 от НК. А това, от своя страна, обосновава
неправилност и на извода на въззивния съд, че за да се приложи разпоредбата на чл. 343б
ал.2 от НК следва да не са изтекли 5 години от изтърпяване на наказанието по
присъдата/ите, обуславяща/и приложението на чл. 28 от НК. Стъпвайки на това грешно и
неправилно разбиране за същността на един от обективните елементи от състава на
обсъжданото престъпление, окръжният неправилно е обосновал несъставомерността на
деянието на осъдения Н. по чл. 343б ал.2 от НК с факта, че към момента на извършване на
10
това деяние са били изтекли повече от 5 години от изтърпяване на наказанията по
инкриминираните предходни осъждания по чл. 343б ал.1 и ал.2 от НК.
В крайна сметка въззивният съдебен състав правилно е приел, че по отношение на
подсъдимия /понастоящем осъдения/ Н. не са налице предпоставките за ангажиране на
наказателната му отговорност за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 2 НК.Но в случа
невъзможността за ангажиране на наказателната му отговорност по този текст от НК не е в
резултат на факта, че към момента на извършване на деянието са били изтекли повече от 5
години от изтърпяване на наказанията по инкриминираните предходни негови осъждания за
престъпления по чл. 343б ал.1 и ал.2 от НК, а на факта, че по отношение на всичките му
предходни инкриминирани осъждания са настъпили предпоставките на чл. 88а НК. В тази
връзка окръжният съд не е съобразил в частност разпоредбата на чл. 88а, ал. 4 от НК,
предвиждаща в случаите на извършени две или повече престъпления от едно лице
реабилитацията за тях да настъпи след изтичането на отделните срокове по всички
осъждания.
В настоящия казус първото инкриминирано предходно осъждане на Н. е по влязлото в сила
на 04.03.2008 г. определение по ЧНД № 1012/2007 г. по описа на Районен съд-Разлог, с
което му е наложено най-тежкото измежду наказанията, наложени му по НОХД № 745/2007
г. по описа на Районен съд-Разлог; НОХД № 787/2007 г. по описа на Районен съд - Разлог за
престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК; НОХД № 633/2007 г. по описа на Районен съд-Разлог
за престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК; НОХД № 599/2007 г. по описа на Районен съд-
Разлог за деяние по чл. 343б, ал. 1 от НК, а именно едно общо наказание пробация.
Отношение към това осъждане има определение на САС № 300/23.12.2008 г. по внчд №
1227/2008 г., с което неизтърпяната част от общото наказание пробация е била заменена с
наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 1 месец, което е изтърпяно на
17.10.2009 г. Като тук следва да се отбележи, че съгласно т.1 от ТР № 6 от 30.06.2014 г. по
Т.Д. № 6/2013 г., на ОСНК на ВКС осъдените на наказание "пробация", което на основание
чл. 43а, т. 2 НК е заменено с наказание "лишаване от свобода", се считат за осъдени на
"лишаване от свобода" от момента на влизане в сила на определението по чл. 452, ал. 3 от
НПК с всички произтичащи от това последици.
Второто инкриминирано предходно осъждане на Н. е по влязлата в сила на 29.05.2012 г.
присъда № 2318/29.05.2012 г. по НОХД № 804/2011 г. на Районен съд-Разлог за деяние по
чл. 343б ал. 2 връзка чл. 26 от НК, с която му е наложено наказание „лишаване от свобода“
за срок от три месеца при строг режим в затворническо общежитие от закрит тип, като
наказанието по това осъждане е изтърпяно на 18.10.2012 г.
Третото инкриминирано предходно осъждане на Н. е по влязлата в сила на 05.11.2013 г.
присъда № 2365/16.05.2013 г. по НОХД № 100/2013 г. по описа на Районен съд-Разлог за
деяние по чл. 343б, ал. 2 от НК, с която му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за
срок от шест месеца при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит
тип и глоба в размер на 200 лв. Наказанието лишаване от свобода по това осъждане е
изтърпяно на 24.04.2014 г.
11
Четвъртото инкриминирано предходно осъждане на Н. е по влязлата в сила на 24.07.2014 г.
присъда № 1234/27.03.2014 г. по НОХД № 825/2013 г. по описа на Районен съд-Разлог за
деяние по чл. 343б ал. 2 от НК, с която му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за
срок от осем месеца при строг режим в затворническо общежитие от закрит тип и глоба в
размер на 200 лв. Наказанието лишаване от свобода по това осъждане е изтърпяно на
12.09.2014 г.
Така, съобразно разпоредбите на чл. 88а ал.1 и ал.2 от НК срокът за реабилитация на
изтърпяното на 17.10.2009 г. наказание лишаване от свобода от 1 година и 1 месец е
десетгодишен и той е настъпил на 17.10.2019 г.
Изтърпяното на 18.10.2012 г. наказание от три месеца лишаване от свобода е с петгодишен
срок за реабилитация съгласно чл. 88а ал.1 във вр. с чл. 82, ал. 1, т. 4 от НК и този срок е
изтекъл на 18.10.2017 г.
Наложеното с влязлата в сила на 05.11.2013 г. присъда № 2365/16.05.2013 г. по НОХД №
100/2013 г. по описа на Районен съд-Разлог и съответно изтърпяно на 24.04.2014 г.
наказание от шест месеца лишаване от свобода също е с петгодишен срок за реабилитация
съгласно чл. 88а ал.1 във вр. с чл. 82, ал. 1, т. 4 от НК и този срок е изтекъл на 24.04.2019 г.
По делото липсват данни наложеното със същата присъда наказание глоба в размер на 200
лв. да е било изпълнено /т.е. глобата да е платена/, като няма данни за събирането й да е
било образувано изпълнително производство. В тази хипотеза съгласно т.3 от ТР № 2 от
28.02.2018 г. по Т.Д. № 2/2017 Г. на ОСНК на ВКС е допустима реабилитация след
последователното изтичане на давността по чл. 82, ал. 1, т. 5 или по чл. 82, ал. 4, вр. ал. 1, т.
5 от НК, според това дали е спирана или прекъсвана, и на срока за реабилитация по чл. 86,
чл. 87 или чл. 88а от НК. Присъдата, с която е наложено това наказание глоба, е влязла в
сила на 05.11.2013 г., и тъй като съобразно правилата на чл.82 ал.1 т.5 от НК погасителната
давност за изпълнението на това наказание е 2 години, то изпълнимостта на същото е
погасена по давност на 05.11.2015 г. А доколкото наказанието глоба е с 2 годишен срок за
реабилитация съгласно разпоредбите на чл. 88а ал.1 вр. чл. 82 ал.1 т.5 от НК и доколкото
реабилитацията е допустима и при неизпълнено наказание, възможността за изпълнение на
което е погасена по давност, то след изтичането на давностният срок е започнал да тече и 2-
годишният срок за реабилитация, който е изтекъл на 05.11.2017 г.
Наложеното с влязлата в сила на 24.07.2014 г. присъда № 1234/27.03.2014 г. по НОХД №
825/2013 г. по описа на Районен съд–Разлог и съответно изтърпяно на 12.09.2014 г.
наказание от осем месеца лишаване от свобода също е с петгодишен срок за реабилитация
по чл. 88а ал.1 във вр. с чл. 82, ал. 1, т. 4 от НК и този срок е изтекъл на 12.09.2019 г. По
делото липсват данни и наложеното с тази присъда наказание глоба в размер на 200 лв. да е
било изпълнено /т.е. глобата да е платена/, като и относно тази глоба няма данни за
събирането й да е било образувано изпълнително производство. Както бе вече отбелязано,
съгласно т.3 от ТР № 2 от 28.02.2018 г. по Т.Д. № 2/2017 г. на ОСНК на ВКС в тази хипотеза
е допустима реабилитация след последователното изтичане на давността по чл. 82, ал. 1, т. 5
или по чл. 82, ал. 4, вр. ал. 1, т. 5 от НК, според това дали е спирана или прекъсвана, и на
12
срока за реабилитация по чл. 86, чл. 87 или чл. 88а от НК. В случая присъдата, с която е
наложено това наказание глоба, е влязла в сила на 24.07.2014 г. и тъй като съобразно
правилата на чл.82 ал.1 т.5 от НК погасителната давност за изпълнението на това наказание
е 2 години, то изпълнимостта на същото е погасена по давност на 24.07.2016 г. А доколкото
наказанието глоба е с 2 годишен срок за реабилитация съгласно чл. 88а ал.1 вр. чл. 82 ал.1
т.5 от НК и доколкото реабилитацията е допустима и при неизпълнено наказание,
възможността за изпълнение на което е погасена по давност, то след изтичането на горният
давностен срок е започнал да тече и 2-годишният срок за реабилитация, който е изтекъл на
24.07.2018 г.
Така, предвид гореизложеното се налага извода, че след като за инкриминираните
осъждания на П.Н. са изтекли всички срокове за реабилитация по чл. 88а ал.4 от НК, то
същият се счита за реабилитиран относно тези осъждания и това обстоятелство е настъпило
на последната от посочените по-горе дати, а именно на 17.10.2019 г. Затова в крайна сметка
П.Н. законосъобразно не е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.
343б ал.2 от НК, тъй като към момента на извършване на процесното деяние той не е бил
осъден с влязъл в сила съдебен акт за предходно деяние по чл. 343б, ал. 1 НК.
Воден от горните съображения Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения П. Г. Н. с ЕГН **********, подадено от
упълномощения му защитник адвокат К. Д., за възобновяване на наказателното
производство по НОХД № 3/2020 г. по описа на Районен съд-Разлог и по ВНОХД №
115/2021 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13