Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №

гр. С. 10.06.2016 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Софийският градски съд, първо гражданско отделение,       І-6 състав

в публичното заседание на дванадесети април

две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА

 

при секретаря А.С.                     и в присъствието на

прокурора                                                като разгледа докладваното от

съдия Алексиева                                            гр. дело № 12515 по описа

за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:        

Производството е по реда на чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от „Ю.Б.” АД против Л.П.П., с която е предявен иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК.

Ищецът претендира, че ответницата му дължи сумите предмет на издадената на 16.11.2012 г.  по ч.гр.д. № 53268/2012 г. по описа на Софийски районен съд, гражданско отделение, 29 състав заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК и изпълнителен лист от 16.11.2012 г. въз основа на допуснатото незабавно изпълнение. Поддържа се неизпълнение от страна на ответницата на сключения между страните договор за потребителски кредит № 16/16.03.2006 г., изменен и допълнен с допълнително споразумение от 11.04.2008 г., допълнително споразумение от 30.06.2010 г., Анекс от 14.07.2011 г., допълнително споразумение от 01.08.2011 г., допълнително споразумение от 09.03.2012 г. Твърди се, че по силата на договора Б.ата е отпуснала на кредитополучателите ответницата и И.В. П. кредит в размер на 33 000 лв. за покупка на жилище и ремонтни дейности за срок от 20 години, който е следвало да бъде погасяван на 240 равни месечни вноски, включващи лихва и главница. Поддържа се, че с нотариални покани на нотариус В.М., получена от ответницата на 29.10.2012 г., Б.ата е обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем, поради трайно просрочие и спиране на плащанията по него. Поддържа се, че изплащането на вноските по кредита е било преустановена на 10.02.2012 г.

Моли съда да постанови решение, с което да бъдe признато в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца следните суми: сумата от 36 559,99 лв., неплатена главница дължима въз основа на договор за потребителски кредит № 16/16.03.2006 г., изменен и допълнен с допълнително споразумение от 11.04.2008 г., допълнително споразумение от 30.06.2010 г., Анекс от 14.07.2011 г., допълнително споразумение от 01.08.2011 г., допълнително споразумение от 09.03.2012 г., ведно със законната лихва, считано от 08.11.2012 г. до изплащане на вземането, сумата от 1 253,85-договорна лихва начислена за периода от 10.03.2012 г. до 07.11.2012 г., сумата от 158,49 лв.-Б.ови такси за периода от 23.09.2009 г. до 07.11.2012 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК от 16.11.2012 г. по ч.гр.д. № 53268/2012 г. по описа на Софийски районен съд, гражданско отделение, 29 състав.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответницата не депозира отговор. Такъв е депозиран след изтичане на срока. С влязло в сила на 10.09.2015 г. определение, постановено в закрито съдебно заседание на 17.04.2014 г., молбата на ответницата за възстановяване на срока за отговор е оставена без уважение.

В съдебно заседание ищецът поддържа иска чрез своя процесуален представител. Претендира разноски съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.

Ответницата, редовно призована не се явява, не изпраща представител, не изразява становище в хода по същество.

Софийски градски съд, І-6 състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

На 08.11.2012  г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.2 от ГПК, въз основа на което и с разпореждане на съда, постановено по ч.гр.д. № 53268/12 г. по описа на СРС, 29 състав, срещу ответницата е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК.

В законоустановения двуседмичен срок е постъпило възражение от ответницата, че не дължи процесните суми.

                Със съобщение, връчено на ищеца на 26.08.2013 г., последният е уведомен, че следва да предяви иск за установяване на своето вземане в едномесечен срок от получаване на съобщението.

         Настоящият иск е предявен на 18.09.2013 г., т.е. в законоустановения едномесечен срок. В този смисъл предявеният иск е процесуално допустим.               

                По същество на предявения иск.

По делото е представен и приет като писмено доказателство договор за ипотечен кредит с анюитетни вноски № 16 от 16.03.2006 г., сключен между „ДЗИ Б.“ АД от една страна като кредитор и Л.П.П. –кредитополучател и И.В. П.-солидарен длъжник. По силата на така сключения договор, Б.ата предоставя на ответницата-кредитополучател при условията на договора кредит в размер на 33 300 лв., предназначен за покупка на жилище и ремонтни дейности, за срок от 20 години, с краен срок за погасяване на кредита-до 16.04.2026 г.

Уговорено е, че ползването на кредита се извършва в срок до 16.04.2006 г. Видно от приетата по делото ССчЕ, този размер от 33 300 лв. е усвоен на 17.03.2006 г. Страните са се договорили, че за първата година от срока на кредита, считано от датата на усвояване на кредита, дългът по заемната сметка се олихвява с годишен лихвен процент в размер на 4,8% годишно, а за остатъчния срок от кредита-годишен лихвен процент в размер на 9,5% годишно. При просрочие на погасителна вноска, неиздължената част от кредита се олихвява с лихва за просрочие, включваща договорения в чл.3, ал.1 лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на 15 пункта годишно до окончателното изплащане на просрочената сума. Ответницата в качеството си на кредитополучател се е задължила да погасява кредита на 240 равни /анюитетни/ месечни вноски, включващи лихва и главница с размер на вноската: за първата година от срока на кредита-216,10 лв., дължими ежемесечно, считано от датата на усвояване на кредита и за остатъчния период на кредита-306,31 лв., дължими ежемесечно, считано от датата на изтичане на първата година от срока на кредита.

След сключване на договора страните са изменили и допълнили същия с допълнително споразумение от 11.04.2008 г., допълнително споразумение от 30.06.2010 г., Анекс от 14.07.2011 г., допълнително споразумение от 01.08.2011 г., допълнително споразумение от 09.03.2012 г.

С допълнителното споразумение от 11.04.2008 г. ответницата е уведомена и е дала своето съгласие и е оправомощила Б.ата в случай на предсрочна изискуемост на кредита по договора, да направи предсрочно изискуеми всички останали отпуснати й от Б.ата кредити, като последната има право чрез реализация на предоставените й обезпечения по предвидения от закона ред да погасява с получените средства задълженията на кредитополучателя и по всички отпуснати му от Б.ата кредити.

С допълнително споразумение от 30.06.2010 г. страните са предоговорили съществуващите към тази дата задължения на ответницата, а именно: 399,19 лв.-просрочена лихва, 15 лв.-просрочени такси и 33400,81 лв.-редовна главница, като е уговорен 12 месечен период на облекчено погасяване на дълга, считано от следващия падеж, като през този период се начислява фиксирана годишна лихва в размер на 7,31 %, а дължимата месечна вноска е в размер на 206 лв. на месец, съгласно погасителния план. С анекса от 14.07.2011 г. е променена сметката обслужваща кредита.

С допълнително споразумение от 01.08.2011 г. страните отново са предоговорили съществуващите към тази дата задължения на ответницата, а именно: 652 лв.-просрочена лихва, 95 лв.-просрочени такси и 35 256,18 лв.-редовна главница, като е уговорен 6 месечен период на облекчено погасяване на дълга, считано от следващия падеж, като през този период се начислява фиксирана годишна лихва в размер на 4,78 %, а дължимата месечна вноска е в размер на 143 лв. на месец, съгласно погасителния план. И с последното допълнително споразумение от 09.03.2012 г. страните отново са предоговаряли съществуващите задължения.

От приетото и неоспорено от страните заключение на ССчЕ се установява, че ответницата дължи солидарно с И.В. П. главница в размер на 36 559,99 лв., договорена лихва в размер на 1 253,85 лв., Б.ови такси начислени за периода от 19.09.2009 г. до 31.05.2012 г. в размер на 158,49 лв. Установява се, че периодите, през които ответника не е обслужвал кредита са както следва: главница от 10.05.2012 г. до 15.08.2012 г., договорени лихва от 10.03.2012 г. до 15.08.2012 г. и такси от 23.09.2009 г. до 15.08.2012 г. Последната неплатена вноска по кредита е на 10.03.2012 г.

Съобразно уговореното в чл.5, т.3, ал.4 от договора, Б.ата е погасявала служебно суми, с което се е увеличил размера на главницата.

Горната фактическа обстановка се доказва от събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира.

Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си, поради което съдът ги кредитира.

При така установената фактическа обстановка, съдът квалифицира от правна страна предявения иск по чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК.

В тежест на ищеца е да докаже главно и пълно факта, от който произтича неговото вземане, следва да установи, че вземането съществува и той следва да изчерпи всички основания на претендираното от него право.

От своя страна в тежест на ответника е да докаже всички възражения срещу вземането, включително и че е го е заплатил.

Основанието на предявения иск е неизпълнение на ответницата по договор за кредит, сключен с Б.а. При предоставен кредит от Б.а приложение намират правилата на чл. 430 - 432 ТЗ.

Съгласно легалното определение в чл. 430, ал. 1 ТЗ с този договор Б.ата се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. По своята правна характеристика договорът за Б.ов кредит е двустранен, възмезден, консенсуален и формален, при който целта, за която се отпуска сумата по кредита, е релевантна за съществуването на самия договор. В изпълнение на вече сключен договор за Б.ов кредит, за Б.ата възниква задължение за отпускане на уговорената с договора парична сума, чрез превод по посочена разплащателна сметка, в рамките на уговорения между страните срок за усвояване на кредита. Съгласно общите правила за изпълнение по търговски сделки /чл. 305 ТЗ/, при безкасово плащане, релевантно за завършването му е заверяването на сметката на кредитополучателя със съответната сума по кредита, или чрез изплащане в наличност сумата на задължението на кредитора.

Безспорно от доказателствата по делото /заключението на ССчЕ/ се установява, че ищецът е изпълнил това свое задължение по договора и в този смисъл се явява изправна страна.

Установява се, че в уговорените срокове и съобразно условията на предоговаряне на съществуващи задължения, ответницата не е изпълнила задълженията си за погасяване на усвоените суми по договора. Ответницата не е обслужвала кредита през следните периоди: главница от 10.05.2012 г. до 15.08.2012 г., договорени лихва от 10.03.2012 г. до 15.08.2012 г. и такси от 23.09.2009 г. до 15.08.2012 г. Последната неплатена вноска по кредита е на 10.03.2012 г.

С нотариална покана с рег. № 8942, акт № 87, том V от 25.10.2012 г. на нотариус В.М. с рег. № 053 на НК, редовно връчена на ответницата на 29.10.2012 г., Б.ата е обявила кредита за изцяло предсрочно изискуем.

Предвид горното съдът намира, че Б.ата-ищец има спрямо ответницата-кредитополучател ликвидни и изискуеми вземания възникнали въз основа на договор за ипотечен кредит с анюитетни вноски № 16/16.03.2006 г., изменен и допълнен с допълнително споразумение от 11.04.2008 г., допълнително споразумение от 30.06.2010 г., Анекс от 14.07.2011 г., допълнително споразумение от 01.08.2011 г., допълнително споразумение от 09.03.2012 г., поради което искът като основателен и доказан следва да бъде уважен.

Предвид изхода на делото, заявеното искане и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответницата ще следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 959,45 лв.-разноски направени от ищеца пред настоящата инстанция за заплатена държавна такса по сметка на сгс-759,45 лв. и възнаграждение вещо лице-200 лв., както и сумата от 1 755,12 лв.-разноски направени в заповедното производство и присъдени със заповедта по чл.417, т.2 от ГПК.

         Водим от горното, Софийски градски съд, І-6 състав

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните и по иска с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК, че Л.П.П., ЕГН **********,*** дължи на „Ю.Б.“ АД, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията гр. С. с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Д. Б. Ш. и П.Н. Д.-Изпълнителни директори, със съдебен адрес:***, офис 7 следните суми: сумата от 36 559,99 лв. /тридесет и шест хиляди петстотин петдесет и девет и 0,99 лв./, неплатена главница дължима въз основа на договор за ипотечен кредит с анюитетни вноски № 16/16.03.2006 г., изменен и допълнен с допълнително споразумение от 11.04.2008 г., допълнително споразумение от 30.06.2010 г., Анекс от 14.07.2011 г., допълнително споразумение от 01.08.2011 г., допълнително споразумение от 09.03.2012 г., ведно със законната лихва, считано от 08.11.2012 г. до изплащане на вземането, сумата от 1 253,85 лв. /хиляда двеста петдесет и три и 0,85 лв./-договорна лихва начислена за периода от 10.03.2012 г. до 07.11.2012 г., сумата от 158,49 лв. /сто петдесет и осем и 0,49 лв./-Б.ови такси за периода от 23.09.2009 г. до 07.11.2012 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК от 16.11.2012 г. по ч.гр.д. № 53268/2012 г. по описа на Софийски районен съд, гражданско отделение, 29 състав.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Л.П.П., ЕГН **********,*** да заплати на „Ю.Б.“ АД, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията гр. С. с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Д. Б. Ш. и П. Н. Д.-Изпълнителни директори, със съдебен адрес:***, офис 7  сумата от 959,45 лв./деветстотин петдесет и девет и 0,45 лв./-разноски направени от ищеца пред настоящата инстанция, както и сумата от 1 755,12 лв. /хиляда седемстотин петдесет и пет и 0,12 лв./-разноски направени в заповедното производство и присъдени със заповедта по чл.417, т.2 от ГПК.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: