№ 6065
гр. София, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20221110103718 по
описа за 2022 година
РЕШЕНИЕ
07.06.2022 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на дванадесети май през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА
при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 3718/2022 г. по описа
на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „УЛ“ ООД срещу „ЕГ“ АД, като се твърди, че между
страните бил сключен Договор №ЕГ0288/15.09.2020 г. за продажба на електрическа енергия
и балансиране на краен клиент. Поддържа, че по договора била уговорена покупна цена в
размер на 105,00 лева на МВтч, която според уговореното не подлежала на промяна за
периода на договора, освен с изрично писмено съгласие – анекс от двете страни. Навежда
доводи, че след м.05.2021 г. ответникът, като продавач започнал да продава електрическата
енергия на завишени цени, за което били издадени фактури. Излага съображения, че е
надплатил сумата от 19855,20 лева за периода м.06.2021 г. до м.11.2021 г. Иска ответника да
бъде осъден да заплати претендираната надплатена сума. Развива съображения, че във
връзка с плащане без основание на завишена цена на доставената електрическа енергия по
договора сключен между страните. Поддържа, че е надплатена сумата от 19885,20 лева за
1
периода м.06.2021 г. до м.11.2021 г. Иска ответника да бъде осъден да заплати
претендираната сума, както и сторените деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, с който претенцията
се оспорва. Твърди, че страните са се намирали в облигационно отношение по сключен
договор за продажба на електроенергия, но сочи, че увеличените цени, респ. едностранното
увеличение на цената за всички производители било известно още от м.05.2021 г. от БНЕБ.
Поддържа, че с оглед клаузата на чл. 19, ал. 5 от Договора в случая била налице хипотеза на
непреодолима сила, която не можело да бъде предвидена. Навежда доводи, че страните се
намирали в трайни търговски отношения, като с имейл от 08.07.2021 г. било отправено
предложение за анекс към договора, като в случая била налице презумпцията за мълчаливо
съгласие според правилото на чл. 292 ТЗ. Излага съображения, че едва на 27.09.2021 г. било
получено уведомление, което се отнасяло до неразбиране по отношение на повишените
цени. Аргументира, че обстоятелството, че издадените фактури били платени също водело
до извод, че следвало да се приложи нормата на чл. 292 ТЗ. Твърди, че ако ищецът не е бил
съгласен с изменените условия по договора, то е имал възможност да прекрати последния.
Сочи, че предявеният иск за неоснователно обогатяване бил неоснователен. Поддържа, че не
е налице хипотезата на обогатяване и обедняване на ищеца, тъй като ответникът бил
закупувал ел. енергия на цени значително по-високи от фактурираните. Иска отхвърляне на
иска, както и присъждането на деловодни разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД.
За да бъде уважен искът по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД следва да бъдат налице
следните материалноправни предпоставки: ищецът да е платил на ответника сумите, чието
връщане претендира, и същите да са платени, без да е налице правно основание за
извършеното плащане. В тежест на ищеца е да докаже извършването на плащането, а в
тежест на ответника да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на
юридически факт, които да е породил валидно правоотношение, чийто централен елемент е
разместването на имуществени блага, въз основа на което се дължи платената сума, както и
че същата е изискуема.
Между страните не се спори, поради което и с доклада по делото на основание чл.
146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявено за безспорно, че: 1) между страните бил сключен Договор
№ЕГ0288/15.09.2020 г. за продажба на електрическа енергия и балансиране на краен клиент;
2) че е заплатена от ищеца на ответника сумата от 19855,20 лева за периода м.06.2021 г. до
м.11.2021 г.
В открито съдебно заседание от 12.05.2022 г., страните са заявили, че не спорят, че
цената на електроенергията на борсата е била вдигната. В случая съдът намира, че се касае
за съдебно признание на факт, което следва да бъде ценено по смисъла на чл. 175 ГПК.
Приложен е Договор №ЕГ0288/15.09.2020 г. за продажба на електрическа енергия и
балансиране на краен клиент, по силата на който „ЕГ“ ЕАД в качеството на търговец
продава на „УЛ“ ЕООД, в качеството на клиент електрическа енергия, при цена от 105,00
лева на МВтч.
Договорът е частен диспозитивен документ, който е подписан от страните, като при
липсата на доказателства за неговата неавтентичност, послесният обвързва страните от
обективираните в него изявление и произтичащите от това права и задължения – арг. чл. 180
ГПК.
Съгласно правилото на чл. 20 ЗЗД при тълкуването на договорите трябва да се търси
2
действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във
връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор,
с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността.
Съдът, като извърши граматическо, систематично и телеологическо тълкуване на
процесния договор намира, че в случая страните не са уговорили клауза или клаузи, които да
предоставят възможност в отклонение на правилото на чл. 20а ЗЗД, едната от страните да
измени едностранно договора, дори при обстоятелства, които са били непредвидени към
момента на сключването на договора. Тоест в случая следва да намери приложение
основният принцип в договорното право – pacta sunt servanda. Нещо повече, съгласно
договореното в клаузата на чл. 10, ал. 6 от Договора, уговорената между страните цена не
подлежи на промяна за периода на срока на договора, освен с изрично писмено съгласие и
на двете страни – Анекс представляващ неразделна част от договора.
Следователно, предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че
ответникът не е установил пълно и главно, че е налице годно правно основание за
получаване на процесните суми. Тоест, не е налице годен юридически факт, който да породи
действително правоотношение, чийто централен елемент да е разместването на
имуществени блага. В този смисъл, фактът, че е налице договор не може да обоснове
наличието на основание за заплащане на по-висока цена от уговорената по договора, като
сумите заплатени над уговорените се явяват такива заплатени при наличието на начална
липса на основание (липса на договорно задължение), поради което същите подлежат на
кондициране. Ето защо, предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен.
Неоснователни са съображенията на ответника за наличието на непреодолима сила,
вкл. с оглед позоваването на клаузата на чл. 19, ал. 5 от Договора. Съгласно правилото на чл.
306, ал. 2 ТЗ, непреодолима сила е непредвидено или непредотвратимо събитие от
извънреден характер, възникнало след сключването на договора (сходно на дефинитивната
клауза на чл. 19 от Договора). В тази насока, съдът намира, че от една страна повишаването
на цените на ел. енергия не е било непредвидимо, особено за страни, които имат
задължението при сключването и изпълнението на договорите да действат с грижата на
добрия търговец – арг. чл. 302 ТЗ, а от друга страна, следва да се отбележи, че съгласно
нормата на чл. 306, ал. 4 ТЗ, при наличието на непреодолима сила изпълнението на
задължението се спира. Непреодолимата сила не предоставява възможност нито според
закона, нито според договора (с оглед извършеното граматическо, систематично и
телеологическо тълкуване в светлината на чл. 20 ЗЗД на клаузата на чл. 19 от Договора),
някоя от страните да измени едностранно договора – в този смисъл е и клаузата на чл. 20 от
Договора. Напротив, доводите на ответника по скоро биха могли да обуславят хипотезата на
стопанска непоносимост по смисъла на чл. 307 ТЗ. Характерно обаче за института на
стопанската непоносимост е, че изпълнението на договора продължава, докато по искане на
едната от страните не бъде постановено изменение или прекратяване на договора от съда. В
случая подобни обстоятелства нито са твърдени, нито са доказани.
Не могат да бъдат приети съображенията на ответника за приложението на чл. 292
ТЗ. За да бъде приложено нормата на чл. 292 ТЗ се изисква от една страна анексите, респ.
офертите за изменение на договора да достигнат до представител на дружеството, а не до
неговия имейл, което по делото е недоказано – вж. в този смисъл Решение № 143а от
22.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 3118/2014 г., II т. о., ТК. Тоест, презумпцията по чл. 292, ал.
1 ТЗ се прилага само за достигнали до знанието на насрещната страна предложения, което
достигане не се предполага, а следва да се докаже от отправилата предложението страна.
Разпоредбата на чл. 292, ал. 1 ТЗ е предназначена да уреди взаимоотношения между
търговци, които са в трайни търговски отношения помежду си и помежду им не съществува
спор относно съществените елементи на сделката, поради което не е необходимо изрично
приемане на офертата при всяка една от поредните продължителни доставки. Разместването
3
на значението на мълчанието на адресата на офертата в търговското право, за разлика от
гражданското, е предназначено за облекчаване на търговския оборот. Мълчанието може да
се приеме за съгласие на търговците за сключване на отделната търговска сделка, само ако
от трайно установените между тях търговски отношения е видно, че по между им няма спор
по съществените елементи на сделката, какъвто елемент е и цената, поради което не е нужно
изричното приемане на направената оферта – така Решение № 523 от 20.10.2008 г. на ВКС
по т. д. № 274/2008 г., I т. о., ТК . В случая въпреки представените фактури, то от
кореспонденцията между страните (чрез писма и по имейл) не може да се направи извод, че
един от основните елемнти на сделката – уговорената цена е безспорен. Напротив, същият е
спорен между страните, като не може да се приеме тезата, че с оглед нормата на чл. 292, ал.
1 ТЗ едната от страните би могла едностранно да измени договора при наличието на спор.
Нещо повече, правно и житейски логично е твърдението на ищеца, че плащането на цената е
извършено с оглед да не бъдат прекъснати доставките на електрическа енергия.
Добросъвестното изпълнение на договора изисква ответникът да доставя електрическа
енергия на уговорената цена, а не да я изменя едностранно, като през това време или
инициира преговорен процес за изменение на договора или подаде молба до съда за
изменение или прекратяване на договора поради стопанска непоносимост. Да се приеме, че
чрез имейл с неясно изпратен файл (с неустановено съдържание), може да се измени договор
по реда на чл. 292, ал. 1 ТЗ, който не е ясно дали е достигнал и кога до представителя на
дружеството води до несигурност в гражданския и търговския оборот. Нормата на чл. 292
ТЗ цели улеснени в търговският оборот при наличието на безспорност на условията по
търговска сделка. Правилото няма за цел всеки търговец, още по-малко чрез имейл
кореспонденция, да може да измени всяка търговска сделка при неясни условия и изявление,
което е получено също неясно от кого.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски
разполага само ищецът. Последният е поискал присъждането на деловодни разноски, като е
доказал, че реално е сторил такива, поради което и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да
му се присъди сумата от 2795,40 лева, представляващи деловодни разноски и заплатено
адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЕГ“ АД, ЕИК: .................., със седалище и адрес на управление: гр.
................... да заплати на „УЛ“ ЕООД, ЕИК: ....................., със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „..................... I“ ........, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сумата
от 19855,20 лева, представляващи заплатени без правно основание суми за електрическа
енергия за периода м.06.2021 г. до м.11.2021 г., ведно със законната лихва от 26.01.2022 г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ЕГ“ АД, ЕИК: .................. да заплати на
„УЛ“ ЕООД, ЕИК: ....................., сумата от 2795,40 лева, представляващи деловодни
разноски и заплатено адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните
пред Софийският градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5