Р Е
Ш Е Н
И Е
|
Номер |
|
година |
13.05.2022 |
град |
Кърджали |
|||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||||
|
Кърджалийският |
административен съд |
състав |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
На |
13.04.2022 |
година |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
В публично заседание
и
следния
състав: |
||||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Председател: |
АНГЕЛ
МОМЧИЛОВ |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Членове: |
ВИКТОР
АТАНАСОВ АЙГЮЛ ШЕФКИ |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
|
|
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Секретар |
Мариана
Кадиева |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Прокурор |
Димитрина
Делчева от Окръжна
прокуратура - Кърджали |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
като разгледа
докладваното
от |
съдията Виктор
Атанасов |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Кас. Адм. Нак.
Дело |
номер |
24 |
по
описа за |
2022 |
година |
|||||||
|
|
||||||||||||
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с
глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс/чл.208 и
следв. АПК/.
Образувано е
по касационна жалба от
„ВИП-37” ЕООД, с ЕИК ***,
представлявано от управителя му А. Д. Ю., ЕГН **********, със
седалище и адрес на управление: ***, подадена
чрез
пълномощник - адв.С.М.У. от
АК-***, с
адрес за призоваване: ***, против Решение №21 от
17.12.2021 год., постановено по АНД №70/2021
год.
по описа на Pайонен съд - Ардино, с
което е потвърдено наказателно постановление №09-002698 от
30.09.2021 год.,издадено
от И.Д. директор на Дирекция „Инпекция по труда” – Кърджали.
В
жалбата касаторът
заявява,
че в срок обжалва решението на Районен съд -
Ардино, с молба да бъде отменено като
неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Касаторът твърди, че направените изводи са необосновани, неподкрепени
от
доказателства и са довели до незаконосъобразност на решението.
Излага
съображения за това, като в жалбата възпроизвежда най-напред изводите на
районния съд, изложени в мотивите към атакуваното решение. На
следващо място, счита за неправилен и за незаконосъобразен направения извод от
първоинстанционния съд, че описаното в НП деяние е несъставомерно по посочения
текст - чл.63, ал.2 от КТ, тъй като приетата от АНО правна квалификация не
отговаря на действително установените по делото фактически положения, отразени
в АУАН и НП. Излага довод, че санкционирането на лицето, на основание чл.63, ал.2
от КТ, за това, че е допуснал до работа лице, без да му е предоставил копие от
уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, предполага да е налице подписан трудов
договор между работодателя и работника, както и да е изпратено уведомление до
ТД на НАП – Кърджали и че е очевидно, че при липса на писмен трудов договор
между страните, то и работодателят не би могъл да предостави на работника копие
от същия и уведомлението. Твърди, че при липса на писмен трудов договор,
работодателят следва да понесе отговорност за неизпълнение на задължение по
чл.62, ал.1 от КТ, във връзка с чл.61, ал.2 от КТ – затова, че не е сключил с
работника трудов договор в писмена форма. Сочи, че отговорността по чл.63, ал.2
от КТ изисква друга фактическа обстановка, а именно - наличие на сключен и
подписан трудов договор и непредставяне на работника на копие от удостоверение/вероятно се има предвид уведомление/ по
чл.62, ал.3 от КТ и в случай, че не е осъществен юридическия факт, пораждащ
задължението по чл.63, ал.1 от КТ, не би могло да се стигне до нарушаване на
забраната по чл.63, ал.2 от КТ. Касаторът твърди на следващо място, че с така издаденото
НП и наложената имуществена санкция било ограничено правото му на защита и че допуснатото
нарушение с неправилната квалификация, само по себе си било съществено нарушение
и достатъчно основание за отмяна на НП. На следвящо място сочи, че освен това,
не били кредитирани показанията на двама свидетели, като аргументите за това били
необосновани и неподкрепени с доказателства. Предвид изложеното, с жалбата, на
основание чл.209, т.3, във връзка с чл.221, ал.2, предл.2, във вр. с чл.222,
ал.1 от АПК, касаторът моли съда да отмени изцяло Решение №21 от 17.12.2021
год., постановено по АНД №70 по описа на Районен съд - Ардино, с което е
потвърдено НП №09-002698/30.09.2021 год., издадено от И.Д. директор на Дирекция
„Инспекция по труда” - Кърджали, и да реши делото по същество, като отмени атакуваното
наказателното постановление, като незаконосъобразно, постановено при съществени
нарушения на материалните и процесуалните правила.
Редовно
призован за съдебно заседание, касаторът – „ВИП-37” ЕООД, със седалище и адрес
на управление: ***, с ЕИК ***, с
управител А.
Д. Ю., се представлява от редовно
упълномощения му процесуален представител – адв.С.У. от АК-***, който заявява,
че поддържа
жалбата по изложените в нея съображения. Излага доводи и
съображения, идентични с тези, развити в жалбата, като отново счита, че допуснатото нарушение с неправилната квалификация на нарушението, само по себе си било съществено нарушение и достатъчно основание за отмяна на НП, като такава била
и съдебната практика за подобни нарушения. Отново
моли, на основание чл.209,
т.3, във връзка с чл.221, ал.2, предл.2, във вр. с
чл.222, ал.1 от АПК, настоящото
инстанция да отмени изцяло Решение №21 от
17.12.2021 год., постановено по АНД №70 по описа на Районен съд – Ардино, с което е потвърдено НП №09-002698/30.09.2021 год., издадено
от И.Д. директор на Дирекция „Инспекция по труда” - Кърджали, с което, на „ВИП-37” ЕООД, на основание чл.416, ал.5, във вр.с чл.414, ал.3 от КТ, е наложена имуществена санкция, в размер на 1500 лева, за
извършено нарушение на чл.63, ал.2 от КТ и
да реши делото по същество, като отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно,
постановено при съществени нарушения на материалните и процесуалните правила.
Редовно
призован за съдебно заседание, ответникът по касация – директорът на
Дирекция „Инспекция по труда” – град Кърджали, не
се явява, представлява се от упълномощения му процесуален представител – ст.юрк. Н. К., който
счита
касационната жалба за неоснователна. Намира за неоснователно
твърдението на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо
се в това,
че неправилно било квалифицирано нарушението. Счита, че Райоинен
съд
– Ардино изчерпателно е изложил подробни мотиви в решението си, в тази
насока, като сочи, че в кориците на делото се
съдържа трудов договор №9/05.07.2021 год., от който е
видно, че твърденията на жалбоподателя не се споделят
от доказателствения материал. Сочи също, че по делото се съдържат
доказателства за сключен трудов договор, т.е. по време на проверката по работни
места, когато лицето е заварено да упражнява трудова дейност в полза на
дружеството-жалбоподател, на него не му е било връчено копие
от уведомлението за регистрация на този трудов договор, което именно
представлява нарушението, правилно квалифицирано като такова по чл.63, ал.2 от КТ. Моли с оглед
изхода на спора, на основание чл.63, ал.3, във вр. с ал.5 от ЗАНН, във вр. с
чл.143, ал.4 от АПК, да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” – София, а също така, прави
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Подробни
съображения в подкрепа на обжалваното решение излага в писмена
защита, която представя в съдебно заседание.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Кърджали дава заключение, че
подадената касационна
жалба е неоснователна, като счита, че не
са налице всички изложени в нея доводи за отмяна на обжалвания съдебен акт. Намира,
че по
делото са събрани достатъчно доказателства за това, че касационният
жалбоподател е допуснал до работа работник, без да му е предоставил копие от
уведомление по чл.62, ал.3 от КТ, както и екземпляр от сключения трудов
договор. Счита, че не е налице твърдяното нарушение от страна
на административно-наказващия
орган, касаещо правната
квалификация на извършеното нарушение. С оглед на тези
съображения предлага да бъде
оставено в сила обжалваното решение на Районен съд – Ардино.
Административен
съд – Кърджали, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните и в рамките на касационната проверка, извършена
съгласно чл.218 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Касационна
жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК и от страна, за която решението
е неблагоприятно, поради което е допустима
за разглеждане.
Изложените
в касационната
жалба оплаквания,поддърфжани и в съдемно заседание сочат, че
решението е незаконосъобразно, тъй като е постановено в нарушение на
материалния закон, което съответства на касационното основание по чл.348, ал.1,
т.1 от НПК – нарушение на закона.
Разгледана
по същество, касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното
Решение
№21 от
17.12.2021 год.,
постановено по АНД №70/2021 год.,
Районен съд – Ардино е потвърдил наказателно
постановление №09-002698 от 30.09.2021 год.,
издадено от
И.Д. директор на Дирекция „Инспекция по труда” - Кърджали, с което, на
основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.3 от Кодекса на труда, на „ВИП-37”
ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от управителя му А. Д. Ю., ЕГН **********, в
качеството му на работодател, е наложено административно наказание –
„имуществена санкция”, в размер на 1500.00/хиляда и петстотин/ лева, за
извършено нарушение на чл.63, ал.2 от Кодекса на труда. Със същото решесие
Районен съд – Ардино е осъдил „ВИП-37” ЕООД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя
му А.
Д. Ю., ЕГН **********, да заплати на Изпхълнитена агенция „Главна инспекция по
труда” – София, направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение, в размер на 80.00 лева.
За да
постанови оспорения в настоящото производство съдебен акт и
въз основа на приобщените по делото писмени доказателства, от
фактическа страна Районен съд – Ардино е приел за
установено, че на 30.07 2021 год., на
жалбоподателя „ВИП-37” ЕООД ***, в качеството му на работодател, е съставен
АУАН №09-002698/30.07.2021 год. за това, че на 05.07.2021 год., в 11:30 часа,
при извършване на проверка по работни места за спазване на трудовото
законодателство в обект: шивашки цех в ***, ***, стопанисван от „ВИП-37” ЕООД
***, свидетелите И. Д. С. и А. С. С. - длъжностни лица при Дирекция „Инспекция
по труда” – Кърджали, установили, че на 05.07.2021 год. работодателят е
допуснал до работа в обекта на контрол С. Е. Д., с ЕГН **********, на длъжност „***”,
преди да й е предоставил копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено
в ТД на НАП. От
разпита на свидетелите И. Д. С. - актосъставител и *** в Дирекция „Инспекция по
труда” – Кърджали и св.А. С. С. - *** в Дирекция „Инспекция по труда” – Кърджали
и свидетел при установяване на нарушението и съставяне на акта, както и от
приложените към делото писмени доказателства, съдът е установил, че на
посочената в АУАН дата, същите в 11:30 часа извършили проверка по работни места
на обект за контрол шивашки цех в ***, стопанисван от „ВИП-37” ЕООД, в който се
извършвала гладачна дейност и изискали от св.С. Е. Д., към която били насочени
като новоназначено лице, да попълни декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ.
Проверяващите установили по време на проверката, че същото лице се намирало на
работна маса-плот, гладела готова продукция и при разговор с нея С. Д.
обяснила, че започнала работа същия ден на длъжност „***” в шивашки цех в ***,
работното й време, уговореното възнаграждение и почивните дни, но установили,
че нямала сключен трудов или граждански договор. На основание чл.402, ал.1, т.3
от КТ, същата декларирала писмено факти и обстоятелства, свързани с
осъществяваната от него трудова дейност - работи на длъжност „***” от
05.07.2021 год., с работно време от 08:00 часа до 17:00 часа, няма сключен
трудов или граждански договор, с уговорено трудово възнаграждение от *** лева,
с почивка през седмицата - събота и неделя, с почивка в работния ден - 1 час и
не е получило копие от заверено уведомление от ТД на НАП и екземпляр от сключен
писмен трудов договор. заверено от ТД на НАП. При поискване от счетоводството
на допълнителна документация - трудово досие, такова не било предоставено на п
проверяващите, а при справка в регистъра за сключени договори в системата на
ГИТ същите установили, че няма регистриран трудов договор за С. Д. На
08.07.2021 год., в Дирекция „Инспекция по труда” – Кърджали били предоставени
служебна бележка за инструктаж, трудов договор, сключен със С. Е. Д.,
длъжностна характеристика, справка - уведомление на НАП, подадено от
работодателя и служебна бележка за проведен начален инструктаж по безопасност
на работното място и че трудовият договор със С. Е. Д. бил сключен на
05.07.2021 год., с час 11:47 часа, след проверката по работни места в 11:30
часа. В съставения АУАН било описано още, че на 08.07.2021 год. е представено
трудово досие на С. Е. Д., наета в дружеството на длъжност „***”, от което се
установило, че на 05.07.2021 год,. между нея и работодателя „ВИП-37” ЕООД *** е
сключен трудов договор №9 от 05.07.2021 год., регистриран в ТД на НАП на
05.07.2021 год., в 11:47:05 часа. От справка с вх.№***, изготвена след проверката
на Дирекция „Инспекция по труда” – Кърджали по работни места, било установено,
че за С. Е. Д. е установено да полага труд като „***”, от 08:00 часа.
Представена била и служебна бележка №9/05.07.2021 год. за проведен начален инструктаж,
който се провежда в деня на постъпване на работа и длъжностна характеристика, с
която лицето било запознато и получило екземпляр. Прието било, че с описаното, на
05.08.2021 год. работодателят „ВИП-37” ЕООД *** е допуснал до работа С. Е. Д.,
на длъжност „***”, преди да й е предоставил копие от уведомлението по чл.62,
ал.3 от КТ, заверено в ТД на НАП, което деяние било квалифицирано като
нарушение на чл.63, ал.2 от КТ. Така съставеният акт бил предявен и връчен на
нарушителя, който посочил, че ще възрази в законов срок, но в срока по чл.44,
ал.1 от ЗАНН не постъпили писмени възражения при наказващия орган. Въз основа на съставения
АУАН, И.Д. директор на Дирекция „Инспекция по труда” – Кърджали, в кръга на
правомощията си/съгласно Заповед №ЧР-336 от 15.04.2021 год. на изпълнитения
директор на ИА „ГИТ”/ издал процесното наказателно постановление, с което, на
касатора в настоящото производство, за извършено административно нарушение на
чл.63, ал.2 от КТ, на основание чл.416, ал,5, във вр. с чл.414, ал,3 от КТ,
било наложено административно наказание „имуществена санкция”, в размер на
1500.00 лева.
Тази
фактическа обстановка Ардинският районен съд е установил въз основа на
показанията на свидетелите И. Д. и А. С., от показанията на С. Е. Д. и на Г. М.,
работеща на длъжност „***” в дружеството„ВИП-37” ЕООД ***, както и от
приобщените по делото писмени доказателства.
При
тези данни районният съд е намерил, че атакуваното наказателно
постановление е правилно и законосъобразно издадено. Приел е за установено по делото, че по време
на проверката на инспектори от Дирекция „Инспекция по труда” – Кърджали в
обекта на проверка - шивашки цех на „ВИП-37” ЕООД ***, е установена св.С. Е. Д.,
която като нов работник реално осъществявала трудова функция за длъжност „***”
чрез гладене на готова продукция. Съдът е приел, че не е спорно по делото, че
по време на проверката - на 05.07.2021 год., в 11:30 часа, свидетелката С.Д. е
нямала сключен трудов договор и е допусната до работа в обекта - шивашки цех,
стопанисван от жалбоподателя, без преди това да й е връчен екземпляр от
уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Съдът е посочил, че
нарушението се установява от еднопосочните, безпротиворечиви, логични, взаимно
кореспондиращи си и подробни гласни доказателства на свидетелите И. С. и А. С.,
непосредствено констатирали извършваната от св.С. Д. трудова дейност на 05.07.2021
год., в 11:30 часа, които показаная съдът изцяло е кредитирал и като подкрепени
и от писмената доказателствена съвкупност, приобщена по делото, установяваща
престиране на работна сила от същата свидетелка и допускането й до работа, без
предшестващо връчване на екземпляр от
сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от
уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на
Националната агенция за приходите, съобразно императивното правило на чл.63, ал.2
от КТ. В тази връзка, саморъчно попълнената под страх от наказателна
отговорност от св.С. Д. и представена по делото декларация по чл.402, ал.1, т.3
от КТ, съдът е кредитирал в пълен обем, доколкото същата не е оборена от други
писмени или гласни доказателства по делото. Съдът е приел, че заявеното от св.С.
Д. в съдебно заседание, че е попълнила визирания документ „под диктовка” на контролния орган, доколкото
е доказателствено изолирано и предвид евентуалната заинтересованост на тази
свидетелка от изхода на делото, като работник при ответника, не следва да се възприема. Съдът не е дал вяра и на
показанията на св.Г.М. в частта им, в които е заявила, че при идването на
инспекторите тя само обяснявала на св.С. Д. как се работи с машините и моделните бройки, доколкото
в тази част същите са оборени от показанията на свидетелите С. и С., които
пряко, лично и непосредствено са възприели св.С. Д. самостоятелно да извършва
гладене на работния плот.
На
следващо място, районният съд е посочил, че установеното по делото
обстоятелство, че непосредствено след проверката по работни места на 05.07.2021
год. в 11:30 часа или 17 минути по-късно - в 11:47 часа на същата дата, е
сключен трудов договор със св.С. Д., на длъжност „***”, също се подкрепя от
гласните и писмени доказателства – показанията на св.С. и С., установяващи, че
не в деня на проверката, а в хода на продължилата по документи проверка на
08.07.2021 год. е представено трудовото досие, съдържащо сключения между св.С.
Д. и жалбоподателя трудов договор и регистрирането му в НАП на 05.07.2021 год.,
в 11:47 часа, в какъвто смисъл били и показанията на св.Г.М. в частта им, че
именно след проверката, в нейно присъствие св.С. Д. сключила трудовия си
договор и получила екземпляр от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ.
На
следващо място съдът е посочил, че АУАН е съставен от компетентен орган - *** в
Дирекция „Инспекция по труда” – Кърджали, поради което и на основание чл.416,
ал.1 от КТ се ползва с доказателствена сила за изложените в него факти и
обстоятелства, до доказване на противното, каквито доказателства в хода на производството
не били представени.
Така,
районният съд е намерил за категорично доказано извършването на нарушение по
чл.63, ал.2 от КТ от жалбоподателя, който текст забранява на работодателя да
допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите
по ал.1 - екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и
копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от териториалната
дирекция на Националната агенция за приходите. Съдът е приел, че правилно
деянието е подведено под нормата на чл.63, ал.3 от КТ, а не под тази на чл.61, ал.1
от КТ, съгласно която, трудовият договор се сключва между работника или
служителя и работодателя преди постъпването на работа и каквото възражение направил
жалбоподателят, тъй като констатираното нарушение и установената по делото
фактическа обстановка по допускането до работа на работник преди да му бъде
предоставено копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на
НАП, съответстват на посочената
като нарушена правна норма на чл.63, ал.2 от КТ, каквато самостоятелна преценка
по фактическо и юридическо квалифициране на извършеното нарушение е изцяло в
правомощията на контролния орган.
С
оглед изложеното, районният съд не е споделил и възраженията, че проверяващите
не са установили по никакъв начин дали работникът св.С. Д. има сключен договор
или не, че не е проведен разговор с *** на дружеството - жалбоподател, нито с
управителя му, доколкото е било установено, че проверката е продължила и по
документи, когато именно е било представено трудовото досие на посочената работничка
и с оглед съдържащата се в него документация и извършените допълнително справки
в системата на НАП, е направена констатация за извършеното към датата и часа на
проверката - 05.07.2021год., 11:30 часа, нарушение по чл.63, ал.2 от КТ, за
което е съставен АУАН. Съдът е посочил, че сключване на трудов договор
впоследствие, дори минути след посещението на контролния орган, не опровергава
извода, че не е извършено описаното нарушение при посещението на проверяващите
на място, а само потвърждавало същия извод, предвид установените по делото
факти на осъществяване на трудова функция от служител, без връчено копие от
уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП, тъй като такова не е
можело да бъде издадено към предходен момент.
На
следващо място, районният съд е посочил, че деянието е санкционирано с нормата
на чл.414, ал.3 от КТ, съгласно която, „работодател, който наруши разпоредбите
на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или 3 и чл.63, ал.1 или 2, се наказва с имуществена
санкция или глоба в размер от 1500 до 15000 лева.” и че в случая, наложеното
наказание е в законовоопределения минимум от 1500 лева, поради което не са
налице основания за изменението му. Съдът е намерил, че в случая не е приложим
институтът на „маловажност” по смисъла на чл.28 от ЗАНН, какъвто довод правил
жалбоподателят, тъй като в Кодекса на труда е уреден специален състав по
чл.415в, ал.1 от КТ, а в Тълкувателно решение №3/10.05.2011 год. по
тълкувателно дело №7/2010 год. на ОСК на ВАС било посочено, че специалният
състав на маловажно нарушение по чл.415в от КТ изключва приложимостта на общата
разпоредба на чл.28 от ЗАНН, т.е. че наличието на специалната норма на чл.415в
от КТ изключва приложението на общата такава - чл.28 от ЗАНН, т.к. специалният
приложим закон изключва преценката за маловажност за визираните в чл.415в, ал.2
от КТ нарушения, между които и нарушението по чл.63, ал.2 от КТ, за което бил
санкциониран жалбоподателят, още повече, че в случая доводите в жалбата
по-скоро сочели на смекчаващи отговорността обстоятелства, което било отчетено
при определяне размера на наказанието.
При
извършената служебна проверка Ардинският районен съд не е констатирал нарушения
на процесуалните правила или на материалния закон, допуснати в хода на
административнонаказателното производство, като е посочил, че АУАН и НП
съдържат всички изискуеми се съгласно чл.42, ал.1 и чл.57, ал.1 от ЗАНН
реквизити, издадени са от компетентни длъжностни лица, в кръга на правомощията
им, налице е идентичност между описанието на нарушението в АУАН и в НП, както и
в правните разпоредби, които са посочени за нарушени, както и че наказанието е
правилно определено към законоворегламентирания минимум.
С
оглед тези мотиви, Ардинският районен съд е извел и окончателния си извод, че атакуваното
наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
При
този изход на делото и на основание чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН, съдът е приел,
че в тежест на жалбоподателя следва да се възложат претендиранте от ответника
по жалбата разноски за юрисконсултско възнаграждение, в размер, определен в
чл.37 от ЗПП, във вр. с чл.27е от НЗПП, като съдът, предвид правната и
фактическа сложност на делото, проведеното по делото единствено съдебно
заседание без участие на АНО и осъществяването на защитата му с писмено
становище чрез упълномощен юрисконсулт, е приел, че следва да присъди в размер
на 80.00 лева.
При
извършената служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната
разпоредба, настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен акт е
валиден, като постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на
правораздавателната власт на този съд. Решението на Районен съд – Ардино, също така, е допустимо,
като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в
законоустановения срок жалба, т.е. не са налице процесуални пречки, изключващи
допустимостта на проведеното пред този съд производство и не са налице
основания за неговата ревизия в този смисъл.
Настоящата
инстанция намира, че районният съд, след като е обсъдил доказателствата по
делото, правилно е установил фактическата обстановка, както и намира, че тази
фактическа обстановка и най-вече фактите, че на датата на извършване
на проверката по работни места в обекта на контрол - 05.07.2021 год., преди
11:30 часа, когато същата е започнала, посоченото в
АУАН и в издаденото въз основа на него процесно НП лице – С.
Е. Д.,
е било допуснато до работа в проверявания обект, стопанисван
от касатора в настоящото производство, а именно – шивашки
цех в ***, *** и че в този обект същото е осъществявало трудови функции, т.е.
трудова дейност като „***”, са безспорно и категорично установени.
В
тази насока следва само да се отбележи, че са напълно категорични, еднопосочни
и непротиворечиви показанията на двамата свидетели – актосъставителят И. Д. С. и
присъствалия на проверката, съответно и при установяване на нарушението свидетел
А. С. С., които в пълна степен кореспондират и с писмените доказателства,
събрани и приобщени по делото - приложената по административнонаказателната
преписка и приета като доказателство саморъчно попълнена и подписана декларация
от лице, работещо по трудово/ гражданско правоотношение, във връзка с извършването
на проверка по спазване на трудовото и осигурително законодателство, от датата 05.07.2021
год., 11:30 часа, т.е. попълнена и подписана на място в обекта на контрол при
самата проверка, в която лицето С. Е. Д. и в която същата е декларирала всички
основни елементи на възникналото между нея и работодатея трудово
правоотношение, както и че не е сключила трудов договор и не й е връчен
екземпляр от трудов договор и заверено копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ за регистрация на трудов договор; приложения трудов договор от същата дата –
05.07.2021 год., сключен между дружеството „ВИП-37” ЕООД и същото това лице, за
длъжността „***”, с място на работа шивашки цех в ***, ***, в който трудов
договор е вписан текст, че на същата дата – 05.07.2021 год., работникът е
получил екземпляр от него, копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ,
заверено от ТД на НАП и длъжностна характеристика, което е удостоверено с подпис
на работника, както и че работникът е постъпил на работа на 05.07.2021 год.; Справка
за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ с Изх.№*** от
05.07.2021 год., за регистрирането на този трудов договор, от която е видно, че
уведомлението за същия е подадено на 05.07.2021 год., в 11:47:05 часа. При тези
данни е безспорно ясно, че уведомлението за сключения със С. Е. Д., трудов
договор от 05.07.2021 год., за длъжността „***”, е подадено и заверено от ТД на
НАП на същата дата - 05.07.2021 год., но в 11:47:05 часа, т.е. в деня на
извършване на проверката от контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда”
– Кърджали, но 17
/седемнадесет/ минути след приключване на проверката по работни
места/същата е приключила около 11:30 часа същия ден/.
Всички
тези доказателства – и писмени, и гласни, приобщени по делото от районния съд, по
един категоричен и недвусмислен начин установяват факта, че на посочената дата
– 05.07.2021 год., в посоченото време – около 11:30 часа и в посочения обект на
проверка – шивашки цех в ***, на ул.„****” №**, стопанисван от касатора „ВИП-37”
ЕООД ***, с ЕИК ***, посоченото лице – С. Е. Д., е осъществяла трудова дейност
като „***”, т.е. същото това лице е полагало труд в този обект, изпълнявайки
трудови функции, които са напълно типични и присъщи за един шивашки цех.
Предвид
горното съдът в настоящия състав намира, че безспорно е установено, че на 05.07.2021
год.,
около 11:30 часа, С. Е. Д. е била допусната до работа от
работодателя в посочения обект – шивашки цех в ***, на посочения
адрес, без преди това да й е връчен екземпляр от уведомлението по чл.62, ал.3
от КТ, заверено от ТД на НАП, а всъщност и преди въобще да е било налично
такова заверено уведомление за регистриране на сключения с този работник трудов
договор от 05.07.2021 год., тъй като, както бе упоменато и по-горе в настоящото
изложение, уведомлението е регистрирано, т.е. заверено от ТД на НАП, на същата
дата - 05.07.2021 год., но в 11:47:05 часа, т.е. седемнадесет минути след приключване
на проверката, извършена от контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда”
– град Кърджали и установяването на посоченото лице да работи в шивашкия цех,
т.е. което е било допуснато до работа в обекта на проверка. Тази фактическа
обстановка и самият факт на нарушението са безспорно установени и доказани,
като между впрочем, съвсем правилно и в съответствие с тези доказателства, до
този правилен и законосъобразен краен извод е достигнал и решаващият състав на Ардинския
районен съд.
Съдът
намира за неосновантени инвокираните в касационната жалба и поддържани в
съдебно заседание оплаквания за неправилна квалификация на установеното
нарушение на трудовото законодателство, а оттам и твърденията за ограничаване
правото на защита на нарушителя.
В
тази връзка, с оглед всичко изложено по-горе, от правна страна следва
да се посочи, че посочената като нарушена
разпоредба
на чл.63, ал.2 от КТ внася в правната сфера на работодателите задължението да
не допускат до работа работник или служител, преди да му предоставят кумулативно
изискуемите се документи, посочени в ал.1 на
същия текст, а именно: 1. Екземпляр от
сключения трудов договор, подписан от двете страни и 2. Копие от
уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от съответната
териториална дирекция на Националната агенция за приходите, относно сключения с
работника трудов договор, т.е. тези два документа
следва да бъдат едновременно и налични, и
връчени, преди
допускане
на работника или служителя до работа, като връчването им
може и да не стане едновременно, но при всички случаи то трябва да стане преди
допускането на работника или служителя до работа. От анализа на тази норма
следва, че за
да бъде обусловено извършване на нарушението на чл.63, ал.2 от КТ, е достатъчно, преди
допускането му до работа, на работника
или служителя да
не е бил предоставен който и да е от двата документа,
като в случая, това е осъществено от касатора и съответно констатирано от
контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда” – град Кърджали. При
това положение е правилен и законосъобразен извода на районния съд, че е налице
нарушение на нормата на чл.63, ал.2 от КТ и съответно е осъществен фактическият
състав на санкционната норма на чл.414, ал.3 от КТ, съгласно
която,
работодател, който наруши разпоредбите на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или ал.3 и чл.63,
ал.1 или ал.2, се наказва с имуществена санкция или глоба, в размер от
1500 до 15000 лева.
Следва
отново да се посочи, че на третия ден след извършената проверка по работни
места, а именно – на 08.07.2021 год., на контролните органи от Дирекция
„Инспекция по труда” – Кърджали е било представено трудово досие на посочения
работник, съдържащо описания по-горе трудов договор №09 от 05.07.2021 год.,
сключен между работодателя „ВИП-37” ЕООД ***, ЕИК *** и С. Е. Д., в който
трудов договор, както бе посочено и по-горе, е вписан текст, че на същата дата
– 05.07.2021 год., работникът е получил екземпляр от него, копие от
уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП и длъжностна
характеристика, което е удостоверено с подпис на работника, както и че
работникът е постъпил на работа на 05.07.2021 год. Дори и работникът да е
получил екземпляр от този подписан от страните трудов договор, то същият няма
как до приключването на проверката по работни места да е получил копие от
уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ за този трудов договор, заверено от ТД на
НАП, тъй като уведомлението е регистрирано, т.е. заверено е от ТД на НАП, на
същата дата - 05.07.2021 год., но в 11:47:05 часа, т.е. седемнадесет минути
след приключване на проверката, извършена от контролните органи на Дирекция
„Инспекция по труда” – град Кърджали и установяването на посоченото лице да
работи в шивашкия цех, т.е. след установяването, че лицето е
било допуснато до работа в обекта на проверка, от което следва, че е осъществен
именно съставът на нарушението по чл.63, ал.2 от КТ, противно на доводите,
изложени в касационната жалба.
Така, при наличните, събрани по
делото, писмени
и гласни доказателства, настоящият касационен състав намира, че е
установено по безспорен начин извършването на административно нарушение на
разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ, от страна
на касатора – търговското дружество „ВИП-37”
ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, представлявано от
управителя му А. Д. Ю., в качеството му на работодател, изразяващо
се в
това, че на датата на извършване на проверката - 05.07.2021 год., около
11:30 часа, е допуснал лицето С. Е. Д. до работа в проверявания обект - шивашки цех в
***, ***, ***, стопанисван от дружеството – касатор, без преди това да й
е връчил копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от съответната
териториална дирекция на Националната агенция за приходите, относно сключения с
този работник
трудов договор, поради което и правилно е била
ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството
– работодател, на основание чл.414, ал.3 от КТ.
С оглед
изложеното по-горе настоящият състав на касационната инстанция намира, че
оплакванията, изложени в касационната жалба, са неоснователни и
недоказани, а изводите на районния съд са правилни, обосновани и съобразени в
пълна степен със
събраните по делото доказателства, като районният съд е обсъдил и анализирал всички събрани по делото доказателства и на основата на свободната си вътрешна преценка, е формирал обоснован и
правилен извод, като е приел за доказано вмененото на търговското дружество - касатор в
настоящото производство, в качеството му на
работодател, нарушение на трудовото законодателство, а именно - нарушение на
разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ. Ето защо и на
основание чл.218, ал.1 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че твърдяните от
касационния жалбодател пороци на решението на Районен
съд - Ардино, не са налице и
съответно не е налице твърдяното касационно основание за отмяната му. Обжалваното
решение на Районен съд – Ардино е валидно,
допустимо, постановено при правилна и обоснована преценка на
събраните доказателства и в съответствие с материалния закон, поради което и
като такова, с решението по настоящото дело, същото следва да бъде
оставено в сила.
При този изход на делото и с оглед своевременно заявеното в съдебно заседание в хода по същество и в представената
писмена защита искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и приложимата редакция на нормата на чл.63 от ЗАНН, то на основание чл.63д, ал.4, във вр. с ал.1
от ЗАНН, във вр. с чл.143,
ал.3 от АПК,
във вр. с чл.37 от ЗПП и във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва
да бъде осъден
касаторът „ВИП-37”
ЕООД, със седалище и адрес на управление:***, с ЕИК ***, с
управител А.
Д. Ю.,
да заплати в полза на ответника по
касация,
юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, в размер на 80.00 лева. Същото
следва да се присъди в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда”, със седалище ***, в качеството й на юридическо лице, съгласно чл.2,
ал.1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда”.
По
изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предл.І/първо/,
във връзка с чл.217, ал.3, предл.ІV/четвърто/ от АПК и във връзка с чл.63в и чл.63д, ал.4, във вр. с ал.1 от ЗАНН, Административният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №21
от 17.12.2021 год., постановено по АНД №70/2021 год. по описа на Районен съд -
Ардино.
ОСЪЖДА „ВИП-37” ЕООД, със седалище и адрес на
управление: ***, с ЕИК ***, с
управител А.
Д. Ю.,
ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” – град София, бул.„Княз Александър
Дондуков” №3, с ЕИК ***, сумата в размер на 80.00 /осемдесет/ лева, представляваща направени
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.